Въпрос: Какви ограничения трябва да си поставим, за да напредваме правилно към духовното?

Отговор: Няма ограничения. Яж, пий, забавлявай се, прави каквото искаш, но вътрешно поддържай постоянна връзка с Твореца: „Няма друг освен Него“.

До степента, до която не си способен да се намираш в тази мисъл, дотолкова трябва да намалиш разхищителния начин на живот. С други думи – правейки всичко, което искаш, започни да намаляш материалните излишъци, така че „Няма друг освен Него“ постоянно да бъде основното нещо за теб. И в Гмар Тикун (крайното поправяне) ще консумираш без ограничения и ще поискаш от Твореца всичко от живота.

Кабала е науката за получаване на вечно и безрайно удоволствие. С времето ще започнеш да разбираш кои удоволствия да замениш с други и ще видиш доколко едни заменят или се обличат в други удоволствия.

Затова, няма нужда да се ограничаваш, но само ако изпълняваш всички условия да се придържаш към групата, учителя и Твореца.

Съсъдът, който е получил всичко от Твореца, прави съкращение (цимцум) на себе си. Това съкращение не се отнася към нашия свят. От него можеш да използваш всичко. Ако материалните удоволствия не прекъсват издигането към Твореца, не те отвличат от Него, тогава ги използвай.

От факта, че стоиш на трапеза с приятели и ядеш зеленчуци, ще станеш ли светец? Точно обратното, наслаждавай се на вкусната храна, но това трябва да допълва удоволствието от трапезата, и в никакъв случай да не отвлича вниманието. Когато почувстваш, че дори да нямаше нищо на масата, ти пак би се радвал точно толкова на това да си с другарите, тогава можеш да добавиш всичко това.

От урока на руски език, 10.02.2014

[127510]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес по интегрално възпитание. Семинар 2

Групата ни предоставя средства, които ни позволяват постоянно да се стремим към вярното усещане: целият ми живот, мисли и чувства, всичко произлиза от Твореца и всичко е заради това, съединявайки се, ние да се обърнем към Него.

Изобщо светът се дели на две части:

• Хора, които получават пробуждение от Твореца, за да се движат към Него. Такива хора Творецът довежда в групата, поставя ръката на човека на неговата съдба и му казва: „Избери това”. А всичко останало зависи от човека, да избере или не, да се включи ли в групата, да се отдаде ли на това общо течение въпреки своя егоизъм, или не. Това е нашият избор.
• А останалото човечество живее индивидуално, всеки сам за себе си, хаотично, като при брауновото движение. Разбира се, в него се развива егоизмът, но постепенно, не като в груповото движение.

От тези, които са в груповото движение, се изисква да го укрепват и съзнателно да го създават. Най-важното за тях е да осъзнаят, че от момента, от който са причастни към някоя от нашите групи или към общата група, за тях вече няма нищо лично, нищо индивидуално. Каквото и да става с тях, то е следствие на това, че те се намират в нашето общо движение. И сега всичко, което получават, го получават чрез центъра на групата. Осъзнато или не – няма значение.

А след това всичко се разпределя между всички: всеки получава толкова, колкото е длъжен да внесе в общото движение за обединение, в центъра на групата.

Същото се отнася и за нашето придвижване към Твореца. Всичко, което желаем да му отдадем, да му кажем, да го помолим, да привлечем въздействието му върху нас, въздействието на обкръжаващата светлина и т.н. – също така може да дойде чрез центъра на групата.

Това означава, че за нас е много важен този център на групата – като точка, от която ние се издигаме в своята връзка с Твореца, отдаваме и получаваме всичко посредством нея, като пъпна връв.

Нека си представим тази наша духовна пъпна връв, чрез която получаваме и отдаваме всичко. Само посредством нея ние сме свързани с Източника на живот. Представете си зародиша в майчината утроба. Посредством тази пъпна връв, чрез центъра на групата ние получаваме целия живот, всичката духовна сила, всичко, което сме и ни трябва.

Усещайки включването си към тази пъпна връв, започваме да разбираме как всичко е устроено, как наистина всичко се спуска към нас от висшето управление. Нашият свят – това е само свят на следствието, в него нищо не се ражда. И започваме да разбираме как да въздействаме на висшето управление, стремейки се към максимално издигане.

По този начин заедно стигаме до осъзнато развитие – именно благодарение, че откриваме връзката с нашия Източник, започваме да взаимодействаме, искайки всичко от него и реагирайки правилно на даденото. И независимо, че „Няма никого освен Него“, оказва се, че Творецът е пасивен източник. А всичко, което става, става само чрез нашето въздействие, по наша воля.

Как да въздействаме на Източника чрез тази пъпна връв?

Естествено чрез центъра на групата. Иначе няма да има контакт. Ние разкриваме тази връзка, за да издигнем нагоре своите желания, обединяваме се, за да получим отгоре отговор, чувстваме въздействието и връзката ни с Твореца чрез тази „тръба“, посредством тази „линия“. Изучаваме я в кабала: тя минава като канал от света на Безкрайността до нашия свят.

А за външната аудитория ние, на свой ред, се явяваме по-високата степен и трябва да използваме тази „тръба“ така, че хората да могат да се „хранят“ от нас и постепенно да се издигат нагоре.

Ние с вас, като че ли, напипваме точката на контакта със светлината, с Твореца, с висшето ниво. Но някак не бързаме много да я намерим, и да започнем да провеждаме отгоре надолу и отдолу нагоре енергията: отрицателната енергия от нас нагоре, а положителната от горе към нас.

За да ни се помогне в това, около нас се разраства криза. А изводът е, че ако не се събудим и не действаме правилно, кризата ще ни застигне също и нас и не само духовна, а и обикновената, „земна“ криза. А кризата ни се дава само за това, ние да се пробудим за бърз контакт с огромната енергия, с изобилието, с висшата светлина, която носи в себе си всичко: за да я предадем чрез себе си на външния свят.

Ако не направим всичко това навреме, то ще получим много лошо отношение към нас от целия свят. Именно към нас, към кабала, защото ние сме длъжни за извършим това поправяне.

По принцип, ако ние всичко правим навреме, то няма да усещаме кризата или изобщо някакви негативи. Винаги предварително ще лекуваме болестта с лекарство.

А ние закъсняваме, но засега не толкова много. Надявам се, че е така и че по-нататък ще започнем да осъзнаваме нашата отговорност пред света и ще разберем, че кризата е недостиг на тази висша енергия, която чрез нас трябва да стигне до света.

По какъв начин да се опомним, така че да влезем в контакт с Твореца и с външния свят и да станем проводник на висшата светлина и изобилие? Защото това е решението на кризата във всичките ѝ прояви. Ето какво трябва да направим – да се усетим посредници, които съединяват висшия и низшия свят.

Казано е, че от низшето може да се постигне висшето. Тръгвайки от интегралното разпространение, от интегралното възпитание, обръщайки се към масите, трябва да разберем как да се обръщаме към Твореца. Точно по този начин сами ставаме родители и накрая започваме да разбираме и ценим отношението на родителите към нас.

Започвайки да обединяваме потребностите на масите с интегралните, глобални решения, с духовното издигане, което очаква Творецът от всички нас, ние включваме в себе си тези две части:

• от една страна, масите с техните обикновени, житейски нужди;
• а от друга страна, тази висша ценност, която Творецът поставя пред нас – обединението, достигането на единна система, в която Той се проявява като оживяваща, проявяваща се Сила, носеща в себе си всичко.

По принцип, така и растем – за сметка на това, че се намираме в тази „ножица“: от една страна – светът, а от друга – Творецът. Трябва винаги да търсим взаимност: въздействията на Твореца, подтикващи към обединение, които слизат надолу към масите и се реализират в тях, в техните потребности и нещастия, а ние чрез себе си издигаме тези прости потребности и нещастия на по-високо ниво на обединение с Твореца, по-високо от времето и пространството, над всичко, което вече имаме в духовен план.

Ето в това е нашата особеност – в това, че ние започваме да обединяваме в себе си двата свята, затваряйки ги в себе си. Това е изключителното свойство на групата, която може да извърши тази работа, може да съедини, да включи, да интегрира в себе си тези два противоположни свята. Явявайки се интегрална част, ние винаги, по всяко време, включваме в себе си цялото човечество и отгоре над него поставяме Твореца. Така ние постигаме усещането, намиращо се между двете противоположни системи на мирозданието. Това е нашата особеност и нашата крайна реализация.

И така, творението, неговата крайна цел, се реализира именно в групата, т.е. в обединението на човечеството, започвайки от епицентъра, от нас, и разширявайки се в кръг. Тези, които вече са зад нас, ние привличаме, каним ги да се присъединят към нас. Но не ги дърпаме на нашето ниво, а действаме единствено в развитието на тяхното желание и разбирането на кризата като зов за обединение.

Ние възприемаме настоящата криза само духовно. Те я възприемат материално. Но по-принцип, решението е едно – да се уподобим на Твореца и да намерим контакт с него, така че Той и ние да се слеем съгласно условието за подобие на свойствата.

Такава е методиката.

От 2-я семинар на конгреса по интегрално възпитание, 02.02.2014

[127002]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Интегрално възпитание, Конгреси и събития, Образование - Няма коментари→

Въпрос: Как се променя любовта от стадий на стадий? Как се трансформира тя, какви видове любов има?

Отговор: Това, което в нашия свят се приема за любов, в науката кабала не се счита за любов.

Земната любов е любов към себе си, тук влизат всички наши чувства. А любовта, за която се говори в кабала – това е вече любов извън себе си, защо каквото и отрицателно да чувстваме в своя егоизъм към източника на нашата любов, ние го обичаме въпреки това отрицателно чувство.

Това не е мазохизъм, а потискане на егоизма, въпреки който можем да обичаме. А ако не е “въпреки“, значи обичаме себе си, своя егоизъм.

По този начин, отказването от земната любов става на протежение на всичките 125 стъпала. И само в тази мяра, в която отблъскваме нашия егоизъм, можем да достигнем до неутралното свойство, след това до свойството отдаване, а след това и до свойството любов, получаването заради отдаване. И така – на всяко стъпало.

Тоест, първо, на всяко стъпало правим съкращаване (цумцум), затваряйки своя егоизъм, след това настъпват етапите зародиш (ибур), кърмене (еника), израстване (мохин).

От урока на руски език, 11.02.2014

[127753]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „Пряко и косвено управление на Твореца“: Пътят, определен за човек, преминава през три стадия: подчинение, отделяне и подслаждане. Доколкото светлината в този свят е била създадена от тъмнината, то нейното преимущество се постига само чрез нея. Свещта никому не е потребна посред бял ден, тъй като през деня не се забелязва нейната светлина.

С това се обяснява, че черупката (егоистичната сила) е преди плода. Затова, ставащият съюзник с Твореца в изначалното действие на Сътворението, извлича светлината от тъмнината. Тоест, той се вглежда в себе си и осъзнава своята тъмнина и низост в сравнение с висшето отдаване, своите зловонни одежди – и благодарение на това, обкръжава себе си със светлина.

И слушайки Твореца, треперейки пред Неговата мощ и слава, той придобива голяма сила за усмиряване на своето зло. И тогава ще се удостои да отдели светлината от тъмнината и вече никога няма да подмени злото за добро, а доброто на зло.

Ако все пак принудително трябва да се подмени и да се разкрие в него злото начало, то ще посвети всичко това само на Твореца, което означава ”подслаждане,” страст и истинска любов към Твореца, идваща след отделянето на злото от доброто, възвисяване на Твореца спрямо собствената си низост, когато човек сам изгаря в себе си злото, срамувайки се пред Създателя. И тогава ще подслади даже остатъците от злото си начало и ще ги издигне към истинският им корен.

Тук отново се споменава основният принцип, с който ни е така трудно да се примирим. В нашия свят не е толкова забележимо, че доброто се изгражда само над злото. Понякога се случва така, но в това не се наблюдава никаква закономерност.

В този свят просто се стремим към доброто и не осъзнаваме, че то се изгражда върху злото, доколкото естествено се запазва връзката на клоните и корените. Без да си гладен, нямаш апетит, а без апетит, няма наслада от трапезата – и така е с абсолютно всичко. Хората плащат много пари и прилагат много усилия, за да пробудят в себе си желанието. Когато липсва желание, човек не желае да живее, да се наслаждава, да напредва. Загубата на желание е голям проблем за човека.

Но в духовния свят, желанието е целият ни материал. Целият духовен свят е създаден от материала – желание. В материалния свят не осъзнаваме това, защото желанието се облича във всевъзможни форми, изправяйки се пред нас във вид на нежива, растителна, животинска природа и хора. Трябва да привикнем към това, да разберем и да се доближим до такова възприятие, че не може да има нищо хубаво, ако преди това не се е разкрило злото. Тъкмо затова преимуществото на светлината се постига от тъмнината.

Само чрез тъмнината можем да различим светлината. Ако във всичките си усещания разкривам колко егоистична е моята природа и се измъчвам от осъзнаването на своето зло, ще мога да се склоня, да отделя доброто от злото и след това да постигна подслаждане. Необходими са и трите етапа, за да превърнем тъмнината в светлина.

Не задрасквам предходното си лошо състояние – то винаги си остава долу, за да мога относно него да изградя своето ниво, постижение – разликата между светлината и тъмнината. Много е важен този контраст. А ако изчезне тъмнината, изчезва и светлината.

Затова трябва да сме готови за това, че злото не изчезва от света, а тъкмо над него изграждаме с вяра над знанието доброто състояние. Тези две състояния се запазват: едно над друго – и така до самия край на поправянето. А там видимо изчезва тази разлика: доброто и злото, изградени за сметка на нашите усилия, ще се слеят в едно, излизащо от една сила, от Твореца.

Тези три състояния: подчинение, отделяне и подслаждане съответстват на етапите: зародиш, откърмване, зрялост. Преди всичко, човек се прекланя, самоотменя се, след това отделя злото от доброто, осъзнава егоизма си относително висшия. Той започва да си изяснява, кои качества са добри и кои лоши – т.е. израства вътре във висшия. А след това започва да подслажда това зло, изграждайки над него доброто.

От подготовката към урока, 21.02.2014

[127988]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Да допуснем, че познатите ми бизнесмени умеят да хитруват и лъжат клиентите си, а аз, тъкмо обратно, старая се да бъда честен и разчитам на порядъчността на другите. В резултат на това оставам без нищо и започвам да завиждам на познатите си: ”Защо не мога да се оправям с работите като тях?” Може ли да се каже, че това е клипа, скверна?

Отговор: „Скверна“ се нарича работата извършена срещу светостта, срещу Твореца – работата е много тънка.

Относно твоя пример, може да се каже: който лъже хората, в крайна сметка, лъже Твореца и се отделя от Него. Това е несъмнено.

Ако отнемам нещо от хората или Природата, която се явява Творецът, онова, което не ми се полага – това вече е началото на скверната. Какво ми се полага? Заслужавам нещо само ако работя за отдаване, ако живея, за да го постигна. В такъв случай, дори насъщно необходимото получавам, за да имам възможността да отдавам, за да се уподобя на Твореца и да Му служа. А всичко останало, което не се вписва в тези рамки, не трябва да вземам за себе си. Във всичко останало трябва да отдавам на другите.

Такъв трябва да е разчетът на човек. Той определя за себе си: ”Ето какво ми трябва за съществуване, за да мога да доставям удоволствие на Твореца”. Всичко, започващо с това решение и продължаващо по този вектор, се нарича ”святост”.

А в скверната, тъкмо обратното, ”смуча” от другите благо за себе си, без да заслужавам, а дори и без да съм се потрудил. Това се отнася и към онази част от народа на Израел, която изобщо не работи, изцяло отдала се на изучаването на Тора.

Като цяло, поради грешни изчисления по въпроса, всички затъваме в морето на егоизма и се отделяме от Висшата сила. Година след година това се задълбава все повече, и на сегашния етап започваме падение в онова, което вече сме преживели в миналите векове…

Обаче това не означава, че всички като един трябва да излязат на работа, или да живеят в лишения. Част от народа наистина трябва да седи и да се обучава, а другата част – да работи. Дори има място и за определена ”ротация”. Защо пък не? Защо да не се организира работата така, че всички да имат възможността да работят и да се обучават?

Разбира се, че и по време на Храма много хора са се посвещавали на обучение. И затова тук въпросът не е в количеството, а в качеството, в анализа. В това всъщност се явява и нашата работа.

При това, ни очаква епоха, която не изисква предишното количество работна ръка. И затова единствено се иска всичко да е правилно организирано.

И проблемът е в това, че тези две части от народа – светската и религиозната – не умеят да комуникират помежду си, да се разбират едни с други. Само в това е пречката. Понеже ако ни се удаде да намерим общ език и да се съгласуваме, предполагам, че всички биха разбрали: онези, на които им се учи, по-добре да продължават да учат.

Обаче при хората липса контакт, няма я благоприятната връзка, липсва конструктивното общуване – затова пък има взаимна ненавист и от двете страни. И затова не ни достига правилен анализ на ситуацията.

В действителност, на държавата не са и необходими нито войници, нито още работна ръка. Търсенето на работна ръка с всяка следваща година ще намалява, а съвременната армия ще се нуждае от технологии, а не от хора.

И затова сегашният конфликт в Израел е предизвикан от политическите имигранти. Силите, стоящи зад тях, преднамерено разпалват страстите.

А от друга страна, сериозният проблем с религиозната аудитория се състои в това, че тя не може да установи правилен контакт със светската част и да обясни своята позиция. Религиозният сектор не встъпва в диалог, страхувайки се да приеме външната култура. Но отсъствието на такъв диалог води до гражданска война.

Реплика: И все пак стените се разрушават, и външното влияние прониква вътре…

Отговор: Но това не води до контакт или до взаимно разбиране. Стените се рушат не по наша воля, а по заповед на времето…

Страните трябва да се обърнат една към друга и да започнат съвместен анализ. Тъй като нашите проблеми са замесени в едно „тесто“.

Не случайно в САЩ няма конфликт между светската и религиозната власт – те нямат обща ”каса”, нямат обща армия, нямат горещи точки на съприкосновение, нямат търкане, че едните живеят за сметка на другите, или че не се разбират помежду си.

А в Израел народът е разединен, разцепен, и с това продължаваме разрушаването на Храма. Всъщност и двете страни участват в този процес, включително и онези, които изучават Тора. Те наричат светската част ”развалените деца”. Но ако това са деца, то те изискват топли грижи. Нима Тора не споменава това? Нима в дадения случай тя да не изисква щедро сърце, грижовен подход, а не дрязги и раздори?

В крайна сметка, това ни отслабва и ни води към крах…

Въпрос: Какво бихте казали сега на религиозната част от народа?

Отговор: В техните очи аз съм нелегитимен. И затова нямам какво да им кажа. А и няма на кого…

От урока по „Предисловие към Книгата Зоар“, 20.02.2014

[127860]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Тора, “Изход” (Ки Tиса), 32:2: И Аарон им каза: „Свалете обеците от ушите на вашите съпруги, синове и дъщери и ми ги донесете.“

Това означава, че всички вътрешни свойства и усещания на човек, които спомагат за израстването му: зрение, слух, обоняние, вкус и допир, сега получават егоистични тенденции и са ориентирани егоистично. Но човек не разбира и не усеща, че отива в обратна посока.

Изпитвайки силна нужда от подкрепа, той се оповава на това, което му е под ръка – разумът. Той няма нищо освен него.

Съществуват желания и тяхното напълване. Напълването чрез знание е най-високата форма на напълване след храна, секс, семейство, богатство и контрол.

Напълването чрез знание ни дава усещане за власт върху нещо важно, усещане за контрол. Докато в духовната работа трябва да напредваме, да придобием нов, по-висш разум, който да замести материалното познание с отдаване и любов, т.е. да напредваме обратно на разума.

Да се издигнем над разума се случва, когато виждам, че според моя разум, моето егоистично разбиране, трябва да направя тази стъпка, но аз извършвам тотално различна калкулация, но не против разума, а над разума. Много е важно да се усети какво означава „над“. Понякога казваме „против разума“, но нямаме предвид отричане на разума, а издигане над него.

Чрез отричане на разума и не вземайки го предвид, аз привидно го анулирам. Докато тук аз си имам своето предходно знание и за да се издигна до ново ниво на разум, трябва да използвам метод на повишаване на вярата, увеличавана на отдаването и любовта без никаква егоистична база, обратно на егоистичните ми пориви. В този случай основа на напредването става основното правило: „Обичай ближния като себе си“.

От ТВ предаването ”Тайната на вечната Книга”, 09.09.2013

 [126592]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

[124 862]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Клипове, Образование, Филми - Няма коментари→

Конгрес по интегрално възпитание. Семинар №4

Нашият свят е бил предхождан от създаването на духовен съсъд, кли, и от неговото разбиване. И сега, в нашия свят, трябва да го възстановим, да го съберем от разбитите части. Тези части сме ние с вас! А разбиването се проявява в нашето взаимно отблъскване един от друг.

Част от тези келим, тоест нас, е получила пробуждане свише и по този начин ние сме си задали въпроса за смисъла на живота.

Смисълът на живота е това, което е над нашия живот. Защото в неговите рамки ние не питаме за това. Мислим само как по-добре да се устроим вътре в него. Когато започнем да питаме: “А за какво?” – това вече е въпрос, стоящ над нашия свят, въпрос вече към Източника на нашето съществуване, тоест към Твореца.

Общо, цялото човечество се намира в движение към единство, но върви по не много приятни, не много бързи начини. Така всички сме се придвижвали напред и сме достигнали сегашния момент, когато нашето развитие ни е извело на последната финална права, на която всички трябва да започнем да се обединяваме.

Има група – това сме ние, получили пробуждане свише. И сме длъжни да овладеем в себе си тази методика за поправяне, да се обединим с Твореца в минимален вид. Тъй като присъединяването към Твореца е възможно само в тази степен, в която ще получаваме желания от целия свят.

От целия свят ще получаваме обикновени желания, тоест всички тези шест желания, които ни е степенувал Баал а-Сулам. Желания, отнасящи се до самия човек, до нашето тяло: отнасящи се до храна, секс и семейство, а освен това, има желания, които се отнасят до взаимодействието на човека с обществото и са насочени към богатство, слава и знание.

Тези шест желания действат във всеки човек от нашия свят, само че във всеки се проявяват по различен начин. И във всяко от тях има твърде много, всевъзможни съставни – много дребни желания.

Цялото развитие на човечеството е било насочено към това, в началото в хората да пораснат желанията, свързани с храна, секс, семейство, да се приведат към такива формации, където да укрепнат желанията за власт, за слава, за богатство, за знания, да ги преминат всички и хоарта да открият отсъствието на напълване от тях. Макар че засега е трудно да се каже, че цялото човечество се намира в такива състояния.

Храната, сексът, семейството са животински желания, които, по принцип, не се нуждаят от никакви поправяния. А в по-високите желания на човечеството, насочени към богатството, властта и знанието, се проявява голям егоизъм. Но и този егоизъм, като цяло, се явява само “предварителен”, нужен за това и в него да се разкрие отсъствие на истинско напълване, криза. Защото отсъствие на истинско напълване е усещане за криза.

Ето, сега се намираме на този етап, когато човечеството преминава през всякакви кризисни явления. При това, тези кризисни явления през цялото време ще преминават едно в друго. Едни повече ще се отразяват на икономиката, други върху моралните проблеми, трети на политическите, четвърти на семейните… Като цяло, тези кризи ще бъдат множествени, многолики. И ние трябва да разбираме по какъв начин, в съответствие с това да работим с хората.

По принцип, методиката е една, но подходът към хората трябва да съответства на техните потребности. Това означава, че към всяка цивилизация, към всяка култура, която днес съществува в света, трябва да има особен подход. И затова се развиват желанията в различните страни, в различните хора, в различните региони – съобразно с това, къде трябва да работим.

(още…)

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът „Зоар – 2014“. Урок №1

„Книгата Зоар е трябвало да бъде скрита дотогава, докато в края на дните не дойде последното поколение, и тогава тя ще се разкрие“. (Раби Йешая Алеви Гурвиц)

За тези забрани за изучване на кабала са говорили много кабалисти: великите средновековни кабалисти: Авраам, Азулай, Ари, и всички кабалисти свързани с тях: Рамак, Рамхал, Рав Хаим Витал. Ари бил кабалистът, който е подвел финалната черта под всички процеси на изгнание, които го завършват.

След него вече започва времето на Месията. Но това е цяла епоха, която постепенно се разгръща по стадиите 0-1-2-3, а в наши дни вече се намираме на входа на 4-тия, последен стадий – непосредствено в периода на Месията. Затова целият свят преживява падение, а науката кабала започва все повече да се разкрива.

До времето на Ари книгата Зоар е била скрита. Тя не много се е открила благодарение на вдовицата на Раби Моше Де-Елион, но само благодарение на Ари сме се удостоили да разберем какво е написано в нея. Затова отмерваме епохата на Месията от времето на Ари и нататък.

„Месия“ означава, че със своята работа можем да притеглим (лимшох) светлината, възвръщаща към източника, да създадем „възбуждане отдолу“, да изразим своето желание, което се издига по всички степени и притегля към нас светлината, която поправя отношенията между нас. Тогава започваме да усещаме, че вече не се намираме в нашия свят, а действително влизаме в духовния свят.

Всичко това се изяснява във връзката между нас. Ако тази връзка се усъвършенства, стане правилна, то съответно започваме да усещаме себе си намиращи се в духовните светове и издигащи се все по-високо по 125-те степени.

„Доколкото в бъдеще народът на Израел е осъден да вкуси Дървото на Живота, което се явява книгата Зоар, то с негова помощ той ще излезе от изгнанието по милосърден път“. (книгата Зоар, Глава Насо, п.90)

Ако усърдно се занимаваме с книгата Зоар, то, разбира се, ще излезем от изгнанието по милосърден път. А ако не, то ще се случи както е написано: „Ще поставя над вас такъв цар като Аман, който ще ви застави да избягате от изгнанието не по своя воля“. Тоест имаме възможност да излезем от изгнанието по добрия път: пътя на Тора, светлината, възвръщаща към източника, специално предназначена за поправяне на злото начало.

Ако знаем как правилно да изучаваме книгата Зоар, то ще притеглим към себе си обкръжаващата светлина и ще се освободим от изгнание, т.е. от безпричинната ненавист и това временно усещане на нещастно съществуване в този свят. Всичко ще се измени за сметка на нашето съединение.

Можем да извършим същото това изменение по мъчителния път на страданията, който е много тежък и дълъг. Но привличайки към себе си светлината, ние се движим по много кратък, лек и приятен път.

От 1-ви урок на конгреса „Зоар – 2014“, 05.02.2014

[127127]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Имат ли различните предмети и постройки, споменавани в Тора, някакво отношение към духовните сили?

Отговор: Разбира се. Но човек, който не разбира това и не се намира в духовния свят, няма да може физически да ги възпроизведе. Той няма да знае как!

Затова само ”мъдрите по сърце”, т.е. хората, намиращи се на духовно стъпало, могат да изобразят всичко това чрез своето вътрешно постижение, знаейки всяко свое движение: как да обработват, какво да правят. Без да си на духовно стъпало, е невъзможно това да се изобрази даже просто и на книга.

Днес някои призоват да се изгради Третия Храм. Но как да го изградят, какво да бъде изградено? Дори не знаеш как да постъпиш, тъй като това трябва да живее в теб, трябва ясно да разбираш как да го изградиш. Без чертежи!

Защото чертежите на Рамхал, трябва да са вътре в теб, с всичките си детайли: камъни, дървета и т.н. На никого не можеш да нареждаш, защото всеки трябва да те разбира отвътре. Това трябва да бъде такъв отбор, вътре в който да се намира Храмът, който просто взема и въплъщава неговия външен образ и отпечатък. Независимо, че принципно външният образ не ни трябва. Понеже ако сега достигнем пълно общо поправяне, така че всичко това да заживее в нас, и да се издигнем от световете БЕА в света Ацилут, то не трябва нищо да се претворява в камък. Защото Третият Храм – това е пълното духовно поправяне, изискващо претворяване не в камък, а в сърцето.

От ТВ предаването ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013

[126126]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→