Въпрос: Защо след добра работа и изпълнение на вашите съвети, ние постоянно получаваме удари? Ще имали край този процес?

Отговор: Твоята жалба е същата, както на евреите в Египет, обвиняващи Мойсей: ”Щом само отиде при Фараона, той започна да ни бие! Повече не ходи при него, не го ожесточавай, не дразни кучето!”.

В това се заключава процесът: да ожесточиш своето зло начало, както е казано: ”Винаги човек ще насъсква своето добро начало на злото начало.”

Въпрос: И кога ще свърши това? Накъде вървим?

Отговор: Не разбирам, защо да питаме за това? Вървим към състояние, когато няма да питаме за резултатите от нашите действия, тъй като искаме да постигнем отдаване. След преодоляване на психологическата бариера (махсом), ще ти се разкрие духовният свят.

Ще престанеш да питаш за своето бъдеще, а само ще отдаваш, като в празно пространство. В това ще се състои твоето наслаждение. Такъв подход ще разкрие пред теб новото измерение.

Ти не можеш с егоистичните си инструменти: ”кога, къде, как?” – да възприемеш духовния свят. Той се намира точно тук, но може да ти се разкрие само при противоположен подход. Ти нямаш подходящи желания за него.

Въпрос: А кога най-после светлината ще ме отреже от моя егоизъм?

Отговор: Тогава, когато работата стане възнаграждение за теб. Тук съществува психологическа бариера, която не ти позволява да се издигнеш над потребността да виждаш, да знаеш, да придобиваш, да се напълваш и да извършваш действия без да очакваш съответна реакция, а само за отдаване. При такъв подход ще ти се разкрие духовният свят.

Но не се опитвай да извършваш такова ”алтруистично” действие, само и само той да се разкрие.

Аз мисля, че тук може да помогне само успешното разпространение. Ние самите нямаме такава сила и няма и да имаме. На нас ни трябва още един широк пояс от хора около нас, които да ни поддържат.

От урока по статия на Рабаш, 01.04.2014

[131526]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От какво зависи способността на човек да запази търпение по този път?

Отговор: Търпението зависи от подготовката, когато знам, че в следващия момент мога да получа такава вътрешна промяна, такова усъвършенстване на чувствата и разума, че да не мога да отговарям за себе си. Кой може да знае, какъв ще бъда след няколко секунди: кръгъл глупак, световен гений или велик кабалист? Аз – това е само компютър, където с едно натискане на клавиша мога да сменя програмата.

Затова сам не мога да подготвя нищо вътре в себе си, а само в обкръжението си. Творецът ми е дал възможността сам да управлявам бъдещето си, т.е. всеки следващ миг посредством обкръжението! Ако искам да знам кой ще бъда след миг, то мога да погледна своето обкръжение, своето отношение към другарите и към нашите задължения един пред друг и, съдейки по това, да предскажа следващото си състояние.

Тъй като висшата светлина винаги ме приповдига, разкривайки ми все по-голямо зло, за да мога да напредвам. И ако сме във връзка с обкръжението, можем да бъдем уверени, че то ще се погрижи за нас и ще ни помогне да напреднем.

Не мога да се приближа към Твореца, ако не съм сключил договор с обкръжението. Затова е казано, че ”Творецът пребивава сред народа си”. Без подкрепата на обкръжението, която съм си подготвил, аз ще получа от Твореца само добавъчен егоизъм, допълнителни пречки.

Няма какво повече да очаквам от Него, но ако съм подготвил опора от обкръжението, то с тяхна помощ със сигурност ще развия правилно желание. Над онова зло, което ще ми разкрие Творецът, за сметка на обкръжението ще мога да създам молитва към Твореца, да превърне злото в добро.

Така работя през цялото време: Аз ->обкръжението->Твореца, аз – >Твореца.

От урока по книга Шамати, 01.04.2014

[131422]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Какво е това намерение за отдаване? Ако работя с желанието на ближния,за да го напълня, вместо да напълня себе си – това се нарича намерение за отдаване. Работата с желанието на ближния – това означава да се стремиш да го реализираш. И тъй като желанието не е мое – това се смята за работа с намерението. Аз смятам това желание за по-висше от своето собствено, още по-скъпо, както в отношението към своето дете.

Не е важно, че желанието на другаря ми е материално, но тъй като изначално той ми е чужд и нас ни е разделял егоизмът, ненавистта, затова да прекрачиш своя егоизъм и да напълниш неговите желания се нарича работа с намерение за отдаване. Получавам това напълване отгоре заради него и го превеждам към него, т.е. получавам, за да отдавам.

Реплика: Между другото, всеки път, когато накрая проверявам себе си, откривам, че съм работил, за да спечеля нещо за себе си.

Отговор: Затова ти засега се намираш в този свят, а не в духовния. Става дума да проникнеш действително в желанието на ближния, да го поставиш по-високо от своя егоизъм, който го отблъсква. Аз моля Висшата светлина да направи твоето желание мое желание и тогава аз работя над него като че ли то е мое собствено.

Тоест получавам такава възможност свише, да получа твоето желание като „свое“, но то не е мое, а „като мое“, т.е. над моя егоизъм. Ние не разбираме тази много важна тънкост.

Получава се така, че аз работя с твоето желание и го напълвам, защото искам да се съединя с теб и с това да доставя радост на Твореца. Защото ние Му доставяме удоволствие с всички съединени части на разбития съсъд.

Oт подготовката към урока, 24.03.2014

[130733]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обръщаме към хората в Израел с нашето послание така, че да не ги настроим срещу себе си?

Отговор: Трябва да даваме рационални обяснения и да не излагаме всичко веднага. Баал а-Сулам ни обяснява ясно и конкретно картината, в максимално научен вид, с разбиране за бедите, които могат още да се разкрият, ако народът “не промени курса”. Ние трябва да адаптираме това послание за широката аудитория и да обясним на хората, че само обединявайки се, ще достигнем до благоденствието.

Успехът в такива области като образованието, личната безопасност, взаимоотношенията между хората и др. се осигурява със собствените сили. Държавата не е способна на това, не се отнася към сферата на нейната компетентност. Тя не може да създаде Министерство на любовта, което да реши всички проблеми между нас. Нито една страна не се занимава с нещо подобно. Това е винаги прерогатив на гражданите, на хората.

А от друга страна, в древността, преди разрушаването на Храма, най-висшият държавен институт на народа на Исраел е бил именно “Палатата на любовта”, в нейния истински, а не Оруеловски смисъл. Тя е доминирала над останалите учреждения. Облагането с данъци, възпитанието, безопасността – всички други сфери и ведомства са заемали по-ниски степени от държавната пирамида. А “Министър на любовта” е бил Великият първосвещенник.

Днес, за да преобърнем наредената пирамида и да я приведем в нужния вид, е необходима усърдна работа сред народа.

От урок по “Предисловие към Книгата Зоар”, 04.03.2014

[129090]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В обичайния живот ние обикновено крием своя егоизъм. Ако изцяло завися от врага, то егоизмът започва да изчезва, омразата се топи. Няма къде да отида и започвам да търся как да го заобичам и да го накарам да ме заобича. Сработва инстинктът за самосъхранение. Не мога да мразя този, от когото зависи животът ми – най-ценното нещо, което имам.

Но в този случай нищо нe може да се получи. Омразата ще се разкрива между всички все повече и повече, в света ще растат сепаратистките движения. Колкото повече нашият свят се проявява като неразделен и взаимосвързан, толкова повече ще израстват в него и противоположни на това тенденции.

Всеки ще се стреми да се отдели и в крайна сметка стигаме до същото състояние, както в древността, когато всеки град, всеки регион е бил отделна държава. Целият свят ще бъде разделен на такива феодални владения.

От една страна, егоизмът расте и всеки точно чувства своите граници, своите владения, отделя себе си от останалите. В резултат на това, в този свят от седем милиарда души се появяват десетки хиляди държави, неспособни да се разбират помежду си.

Дори хората вече са неспособни да се разбират помежду си. Някога членовете на цялото семейство са живели в една стая: родители, деца и внуци. А днес, двама не могат да живеят в мир в един апартамент. Това се нарича омраза.

Според степента, в която се разкрива нашата зависимост един от друг, дотолкова се проявява сепаратизмът, изолацията – желанието да се прекъсне зависимостта, да се разделят, за да се отдалечат. Тези две тенденции няма да изчезнат и постоянно ще растат в човешкото общество все повече и повече и решение за това няма! Двете ще нараснат до небето и ще бъде невъзможно да се разреши конфликтът.

Изкуството на съединение се нарича науката кабала. Накрая ще достигнем такова състояние между всички: деца, възрастни, в училище, на работа, в международните отношения, в рамките на обществото, че няма да можем да говорим един с друг и ще се нуждаем от науката за свързване!

Това ще бъде необходимо, за да се създадат просто нормални взаимоотношения на работното място, в училище, в семейството, в целия живот. Тогава хората ще се нуждаят от тази наука, тъй като омразата, отхвърлянето, невъзможността да говорят помежду си, да гледат другите ще достиге такива страшни размери, че хората няма да могат да прекрачат тази пропаст.

Ще бъде невъзможно да се преодолее нежеланието да виждаш и чувстваш другите. Човек ще търси усамотение, наблизо да няма абсолютно никой. Няма да иска никой да се приближава до него. Но от друга страна, той ще трябва да направи това: да седне в класната стая, в университетската аудитория, да общува с другите хора.

В днешно време, един човек не може да направи нищо, дори и учените извършват научни изследвания в големи групи. Още повече, че по време на работа, навсякъде трябва да бъдат включени в екипи. Но хората губят способността си да си сътрудничат един с друг, дори с още един като него, до такава степен ще нарастне разделението.

Затова науката за съединението ще стане много популярна. Целият свят ще се нуждае от нея.

Човек трябва да разбере, че всички духовни светове: 5 свята, светът на Безкрайността, цялата стълба със стъпала и парцуфим се разкриват в „неестествени“ връзки между хората. Съгласно природата, в нас се разкрива омраза и взаимна зависимост. Но ако установим връзка между тези полярни полюси: омраза и зависимост, ако се свържем с други над своя разум, над желанията и всички наши сметки, там ние ще открием нови отношения и ще усетим нов свят.

Сега ние възприемаме света с петте си сетива, тоест в пет вида егоистични връзки между нас, виждайки всичко в своя егоизъм, т.е. във всяко състояние търсим възможност да бъдем уверени и да се насладим. Така за сметка на науката за съединение, на кабала, достигаме до нови над егоистични отношения: любов към ближния като към себе си, и започваме да разкриваме вътре в нашите връзки пет допълнителни сетивни органа: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

И в тях ние ще разкрием явления, които се наричат ​​духовни светове – до пълна връзка, която се нарича свят на Безкрайността. Духовният свят се разкрива в отношенията между нас и градацията в нашите отношения от пълно разделяне до пълното сливане – определят стъпките по духовната стълба.

Доколкото се старая над самия себе си, над своя егоизъм и омраза да развия любов, по този начин разкривам етапите на духовните светове. Ето защо няма нужда да търсим духовния свят в каквито и да е други пространства, в книгите, в механичните действия с ръце и крака. Всичко се определя само от работата в сърцето, и доколко в своите усещания мога да се сближа с други, над своето отхвърляне, ненавист, без да желая да я изтрия и унищожа.

Всичко е построено именно над омразата, както се казва: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Така че в любовта, построена над омразата, аз ще разкрия един нов свят, който се нарича света на хората. Тъй като в него всички ние сме обединени в едно и придобиваме образа на човек, на Адам („подобен“ на Твореца).

От подготовката за урока, 25.03.2014

[130828]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Най-разпространената грешка е да се самообвиняваш за своите собствени недостатъци. И това може да продължи години, ако не можем да се освободим от нея благодарение на поръчителството. За целта е необходим натиск от страна на групата, което да повлияе на разума ми и да освободи главата ми от грижите за самия себе си, от притесненията: какво съм направил, как съм навредил, колко лош съм бил, как съм сгрешил…

Това е такава клипа, която взима човек в плен, и можеш да се отървеш от нея само за сметка на поръчителството. Групата трябва така да ми повлияе така, че да престана да мисля за себе си, тъй като тя ще ме задължи да мисля за нея.

Ние всички преминаваме едни и същи състояния – не едновременно, а поетапно, един след друг, но на всички ще им се наложи да минат през това. Ако видиш, че другарят ти се самообвинява за недостатъците си, то трябва да му кажеш, да не съжалява себе си, а да се грижи за групата. Защото тъкмо в групата се намира неговият духовен съсъд, а не вътре в него самия.

Изобщо, за всичко отминало трябва да се каже ”Няма никой освен Твореца” и всичко се е случило по решение на висшето управление. До този момент аз нищо не съм правил и не съм решавал. А от този момент и нататък мога да си помогна само аз самият.

Но човек не е способен сам да се отскубне от тези мисли. Клипата всеки път ще го стяга в онова същото блато на разкаяния и угризения. А на високите стъпала това е още по-лошо. Само силата на обкръжението може да задържи човека над всички тези разчети, иначе той пада в клипата и дълго и болезнено страда.

От подготовка към урока, 27.03.2014

[131080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какви усилия трябва да приложим, за да осъществим духовно действие?

Отговор: Усилията, които трябва да се прилагат, трябва да бъдат само за обединение – това е единственото, което не ни достига. Ние сме следствие на разбиването и затова всички наши действия са насочени само към обединението ни.

В никой от нас няма нещо, което да трябва се поправя! Това е горчива заблуда, че ние през цялото време търсим нещо в себе си и се обвиняваме. Това е клипа, която изсмуква всички сили от човек. Няма какво да поправям в себе си – трябва да поправя само връзката между нас.

Това е съдбовна грешка, която ако бихме могли да избегнем, бихме достигнали много бързо до поправяне. Проблемът е в това, че не обръщаме внимание на онова място, където наистина трябва да поправим съсъда, за да достигнем до Шхина.

Трябва да поправим само нашите връзки. Не трябва да гледаме на себе си и на другите: мога да бъда добър или лош, с ужасни свойства – но това не се отнася към поправянето. На поправяне подлежат само връзките между нас.

С една дума, това е като волейболна мрежа, в която основното е въжето а не възлите. Всички възли – това са егоистите и индивидуалистите. Те се разкриваха в нашия свят до днес и властваха със сила. Но днес вече не могат да властват, тъй като цялата сила премина във въжето. Започна нов подход.

Затова човек няма какво да поправя в себе си, а само отношението си към групата. Само така се реализира неговата свобода на избор и поръчителство. Пренос на акцента от личното поправяне към общото – това е преход от етиката и морала към науката за обединение, към кабала.

Много е важно да се усвои този подход, тъй като ние и до сега действаме като индивидуалисти и гледаме само себе си. Но това въобще не е свързано нито с разкриване на злото, нито с неговото поправяне. Затова е казано, че мнението на Тора е противоположно на мнението на масите, т.е. дори на такива еснафи, които искат да се поправят.

С това се определя подходът ни към която и да е област от живота: към образованието, културата, кардинално различавайки се от общоприетото. Получава се такова противоположно отношение, тъй като не предаваме никакво значение на това, на което всички останали обръщат внимание. Какъв е смисълът да се занимаваме с това, ако то не помага?

Затова, сега целият свят се намира в криза, тъй като цялото внимание е насочено към човека, вместо към поправяне на връзките между хората. Затова всички управляващи губят своята сила и способност да управляват, защото светът става все по-тясно свързан.

От подготовка към урока, 27.03.2014

[131020]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ако се стремя към отдаване над знанието, ако прилагам усилия, за да се доближа до останалите и моля висшия за помощ, то всеки път получавам тежест в сърцето. Изгнанието и освобождаването следват едно след друго. Изгнание – това е падение, а освобождаването – подем. Така през цялото време ту се издигам, ту падам.

Но кабалистите ни обясняват, че ние се придвижваме и от паденията, и от подемите, както е казано: ”От Циона (от изходите, от паденията) ще излезе Тора”. Освобождение се нарича, че аз с цялото си сърце се сливам с някой друг, готов съм за връзка с него. И всичко това над своята ненавист и неприязън – аз нищо не туширам, а се придвижвам в средната линия.

А когато ми се отдаде да постигна определено съединение, то веднага усещам хлад в отношенията с човека или групата и те ми стават безразлични. Но трябва да се разбере, че това равнодушие и ожесточаване на сърцето принадлежат вече на следващото стъпало.

Онази вяра и стремеж към обединение, които съм имал преди, сега се превръщат в желание да се отделя. И отново ми се налага да работя, за да мога, с помощта на групата, с нейната подкрепа, поръчителство и светлината, възвръщаща към източника, да се върна към съединение. Но след това отново ме очаква охлаждане.

Известно е, че при нисхождението отгоре надолу Малхут на висшия парцуф се превръща в Кетер на нисшия. Затова веднага след като се издигам, достигам до своя Кетер, който се явява максимално отдаване, което мога да си представя и да си пожелая, той веднага се превръща в Малхут на висшия – в егоистично получаване. На този принцип се осъществява подемът.

Възможно е това да се обясни и от гледна точка на решимот: ако в долния парцуф е имало двойка решимот ”0/1” (решимот де–авиют и решимот де–итлабшут), то на следващото стъпало вече ще бъде ”1/2”, след това ”2/3”. По такъв начин през цялото време се извършва смяна: изгнание – освобождаване, освобождаване – изгнание, с една дума въртележка, тъй като едното се развива за сметка на другото.

Затова за нас най-главното е да не се впечатляваме от своите падения и възходи, а да мислим само за скоростта на промените. Колкото повече промени, толкова по-добре! Исраел – това е, което ускорява времето, ”осветява го”. За нас времето, т.е. скоростта на развитие – това е основното.

Не трябва да обръщаме внимание на състоянията, през които преминаваме. Не трябва да се вглъбяваме в състоянието и да се ровим в него. Тъкмо обратното – основното е повече промени.

От подготовка към урока, 25.03.2014

[130931]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек започнал да се разграничава от животинския свят не когато се е изправил на два крака и е проходил, а когато е започнал да развива обществени връзки. Това били връзки, отношения не само вътре в неговото племе, в неговото семейство, където той усещал всички толкова близки, с една дума, като самия себе си. Той започнал наистина да усеща обкръжаващите го хора и да общува с тях.

В средата на животните такова нещо няма. Животните живеят на стада, но различните стада не общуват помежду си. Докато човек се е развил над семейните връзки. Тази връзка е егоистична, естествена, от желанието чрез нея да използва останалите, до колкото е възможно: аз теб, ти мен.

Всичко се определя от това, къде ще получа по-голяма изгода: мога да те хвана и да те изям, да те превърна в роб, да заграбя имуществото ти и да те убия, ако се съпротивяваш, или да сключим съюз. Всичките тези отношения са егоистични и са валидни и до днес. Няма никаква разлика между онова, което е било преди хиляди години, и днес – все същата форма на поведение: максимално да използвам другия за собствена полза, в интерес на своето племе, на своя народ, държава.

Така е било винаги, продължава и днес. Но сега историята достига много интересна точка. Тя все още не се е разкрила до край и продължава с голям натиск и болка, с трагични ситуации, предназначени за нейното пълно разкриване.

Внезапно всички обособени семейства, племена, глутници, държави, народи, започват да усещат, че са взаимно свързани, че зависят един от друг. И тази зависимост ги задължава да се държат коректно. От една страна, от гледната точка на взаимната изгода, аз бих искал да използвам всички. Но от друга страна, разбирам, че съм зависим от тях и се нуждая от всички.

За сега всичко това е само началото на новото развитие. Но в крайна сметка ще достигнем състояние, когато човек ще бъде принуден да възприема всички като едно семейство, тоест да види своята кръвна зависимост с тях.

При това егоизмът няма да изчезне, както е в истинското семейство. Към близките ни хора не усещаме егоистични намерения – обратно, стремим се да направим всичко, което е в тяхна полза. Действаме с абсолютно добро, защото ги усещаме като част от себе си, сякаш сме едно тяло.

Как да действаме, когато разумът ни подсказва, че чуждите хора в крайна сметка се оказват наши близки, тъй като сме зависими от тях на 100%, а от друга страна, егоизмът за сега не е изчезнал, както сред децата ни. Ние се озоваваме между две противоположни сили. Едната сила заповядва: ”Ти трябва да го обичаш!”, а втората констатира: ”Ти го ненавиждаш!”. Може ли да се направи нещо при такова разделение?

В рамките на нашия свят нищо не може да се направи и това е голямата трагедия! Понякога така се случва в семейството и това не може да се поправи. Това е такова неразрешимо противоречие, като даденото указание на Авраам от Твореца: ”От Ицхак ще тръгне цялото ти потомство, а сега го принеси в жертва” – известен парадокс.

Ако такова се случва в семейството, това все още не е най-страшното, можем някак си да се приспособим и да решим конфликта. Но какво да правим, ако самата природа, еволюцията ни води към такъв конфликт, когато животът и смъртта зависят от способността да се сближим с чужд човек до такава степен, че да станем с него едно тяло, като един човек с едно сърце.

Такова откритие предстои на цялото общество, на цялата земна цивилизация от седем милиарда души. Егоизмът ми пречи и не ми позволява да се доближа до друг, а от друга страна, съм зависим от него на 100%.

От подготовка към урока, 25.03.2014

[130832]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Целият свят е егоистично състояние на материята. Всичко, което съществува в неживата, растителната и животинската материя, съществува в такъв вид, за да запази себе си в най-добрата форма.

В човешката материя това още повече е преувеличено: и аз искам да се запазя в най- добрата форма в сравнение с всичко, което ме обкръжава: неживо, растително, животинско и човека. Аз трябва да се намирам в най-оптималното, комфортно състояние, така че цялата Вселена да се занимава с обслужването на моето его. Това е естественият устрем на човека.

Ако можехме да видим как вътрешно се сдържаме, не желаейки да страдаме. Защо трябва да се терзая, че не съм Айнщайн или Пикасо? Аз не искам да се безпокоя напразно, с една дума, отрязвам това от себе си. Е, не станах нито Лев Толстой, нито Шекспир…

Затова егоизмът поставя защитна реакция върху несбъднатите желания. Но там, където мога, искам да заграбя всичко и да го подчиня. Това е нашата природа: човек е готов да погълне целия свят.

Ние не можем сами да променим природата си. Тя е създадена и се поддържа в нас и в цялото огромно пространство благодарение на силата, наречена светлина, която не се вижда и усеща от нашите осезателни органи. Тя през цялото време поддържа егоизма, създава го и го развива.

Но вътре в егоизма се намира отделна точка, която не се отнася към него – точката за анализ на самия егоизъм. Въздействащата му светлина оказва влияние на тази точка. Тя започва да се развива и да усеща къде се намира. ”Аз се намирам вътре в някаква природа? Кой съм Аз и къде се намирам?“ – се пита тя.

Ако тази точка се развива сериозно в човека (тъй като тя съществува във всеки от нас: при едни повече, а при други – по-малко), то той започва да си задава въпроси: ”Това за какво ми е, от къде е?”. Принципно, в него се развиват въпроси към светлината: ”Защо си ме създала? За какво? Ако е за да страдам, то аз те проклинам като източник, обричащ ме на такова съществуване. А ако е за нещо друго, то тогава за какво? Искам от теб обяснение!”

Когато човек настойчиво изисква обяснение от светлината/Твореца, тогава той започва да контактува с Него с помощта на точката в сърцето. Тъй като тази точка се явява човекът. Всичко останало е животинско състояние.

Принципно, какво може да ме интересува. Или моята собствена природа и как максимално комфортно ще просъществувам в нея за n-количество години, влагайки малко, а получавайки повече наслаждения? Или устрем към своя корен, към своя източник: кой си ти, че си ме създал и ме управляваш? Това e най-висше устремяване в дипола на егоизма и точката, която може да се развива в него.

Щом точката в сърцето започне да се развива, веднага може да и се даде методиката за нейното неегоистично развитие, което се осъществява само под въздействието на Висшата светлина. При това аз искам тя да идва в по-голямо количество при мен, повече да ми влияе, да ми се разкрие логически, разбираемо, осезаемо, последователно, в целите и плановете спрямо мен. Тъй като това е източник на сила, информация – на всичко.

Тъкмо това иска точката в сърцето или ”човекът в мен”. И тогава ми се дава Тора и аз започвам да работя с нея. Всеки, в когото се пробужда такъв устрем, трябва да го цени и да се страхува, че може да го загуби и той ще остане като вкаменен егоизъм или животно.

От ТВ програмата”Тайната на вечната Книга”, 30.09.2013 

[130589]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→