Въпрос: Надяваме се, че ще ни разкриете тайните на разказите в Тора.

Отговор: Но устното обяснение – не е разкриване. Всичко се постига само на практика. Ние сме възпитани с помощта на литературата и сме свикнали да мислим, че тя ни разкрива всичко.

Ако живеем в същия онзи свят, за който ни разказват писмените документи, то те наистина нещо ни разкриват, но само дотолкова, доколкото сме запознати с този свят. А, ако говорим за света, който изобщо не познаваме и всичко в него е неочаквано и странно, то нима писмените документи биха могли нещо да ни обяснят?

Това са предимно коментари, оповестяващи, че висшият свят се намира около нас, като сфера в сферата, а ние се намираме в него и той ни управлява постоянно, всички и във всичко. Тази информация ни е необходима, само за да ни стане по-ясно, колко ни е нужно да се захванем и да го разкрием.

Днес вече престанахме да разбираме, какво се случва с нашия свят и с всеки изминат ден все повече и повече се объркваме. Ако не постигнем висшия свят и влиянието му върху нас, неговото въздействие и цел, то ще сме като слепи котета, нищо няма да можем да направим със съдбата си и ще съществуваме като хаотичното брауново движение.

Главното е, че ще изживеем един безсмислен живот, отново ще преминем в небитието и отново ще изплуваме с онова предишното начално условие, защото нищо не сме поправили, за да получим някакви нови усещания, без да сме развили в себе си петте нови допълнителни осезателни органа. И всичко ще започне отначало.

Като начало, човек трябва да знае, че се управлява от висшия свят – свят със строги закони. Съществувайки в материалния свят, ние сме запознати само с част от законите, а законите на висшия свят изобщо не познаваме.

Ако човек разбере, че се намира в здрава връзка с физическите закони, които въздействат върху него и че той има възможност да им въздейства, да прояви двустранна връзка в степента на това което усвои, след което да им въздейства и да ги управлява, то това ще е голям напредък и движение напред.

В крайна сметка хората ще научат, че те имат възможност да прозрат това и да не плуват носени от течението на живота, дори бих добавил, не на живота, а на смъртта.

Реплика: Ето тогава човек ще се опита да извърши всичко това.

Отговор: Но това е достатъчно. Трябват още страдания. Да допуснем, че аз разбирам, че нещо ми въздейства, и си казвам: ”Нека ми влияе, а аз пък ще почакам” Както във филма операция ”Ы” нарушителя на реда, изпратен на принудителен труд на строежа, милостиво позволява на бригадира да му влияе: ”Докато ти ми повлияваш, аз ще полежа”. А когато изпитал пръчката с меките си части, то тогава и завикал: Ой! Мамо!

Това е необходимо. Ще потрябват малки, но все пак страдания. Ние искаме тъкмо това, малки страдания и повече разбиране, защото всичко това заедно ще ни предвижи напред.

От ТВ програмата ”Тайната на Вечната Книга”,18.12.2013

[135550]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Конгреса във Франция. Урок №4

Човек, стремящ се да разкрие истинския свят, желаещ да знае, как и защо живее на тази земя и изобщо, какво се случва тук, вижда себе си като изследовател, изучаващ света, за да го разбере и почувства.

Но всъщност, това е неправилен подход, доколкото в центъра на света се намираме не ние, а висшата сила. Тя определя и задвижва всичко. И ако искаме да изследваме света, то през цялото време трябва да се прилепяме към висшата сила.

За да разкрием истинската картина на света, преди всичко трябва да видим Източника на цялата тази реалност и всичко случващо се в нея. Аз трябва да знам, че всичко изхожда от тази сила. А всички творения, включително и аз самия, неживото, растително, животинско ниво и хората – всичко, съществуващо в този свят, което ни е известно или все още не сме открили, получава от този Висш източник.

Аз трябва да концентрирам вниманието си имено на Него, на Твореца. Това означава, че всяко нещо, което се случва с мен и с останалите, всичките ни усещания, минали и настоящи или бъдещи идват от Твореца с една единствена цел, да ни отведаткъм Него.

Но за да достигнем всички до Него, трябва да получим от Него всякакви впечатления, без значение какви са: позитивни или негативни. Постоянно трябва да се намираме между тези приживявания и така, ден след ден, ще Го изучаваме все повече и повече.

Тези етапи на напредване към Твореца се наричат пет свята (олам) от думата “скриване“ (алама): Асия, Ецира, Брия, Адам Кадмон, след което следва света на Безкрайността, където ние се сливаме с Твореца в едно цяло. Така крачка след крачка ние се приближаваме към Него – да допуснем по 20% на всеки етап, докато не достигним 100% подобие, разбиране, постигане на Твореца.

Излиза, че цялото вътрешно усещане на тялото и душевните преживявания, аз ги отнасям не към хората, които ме заобикалят, които сякаш са ги придезвикали – а към Твореца.

Всички хора и целия свят, включително и моето тяло и мен самия, сме задвижвани от Него. Затова трябва само да зная, как вярно да се отнасям към всичко случващо се: първо, да помня, че всичко произтича от Твореца, и второ: идва, за да ме научи да Го разбирам.

Тоест, трябва да си направя изводи от всички преминаващи състояния и да забележа добрия знак, за онова, което сега усещам. Тъй като Творецът не е създал нищо лошо и ако аз съм се насочил към Него, то не мога да усетя никакво зло. Или съм се насочил в някоя друга посока, където ще ми бъде зле.

През цялото време трябва да съм насочен като радар, преценявайки при какъв поглед върху света и към всичко останало аз улавям отношението на Твореца, т.е. виждам, че всичко идва от Него с едничка цел, да ме насочи към Себе си – и само с добро.

Затова е написано “Обичащите Твореца ненавиждайте злото“. Ние започваме да откриваме, че когато сме насочени във вярната посока, посоката към Твореца, то всичко противоречащо на отдаването, се проявява като зло. Защото насочвайки се към Него изисква от нас да бъдем такива, като Него. На това трябва да се учим всяка секунда от живота си.

От 4-я урок от конгреса във Франция, 11.05.2014

[135427]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представя съответствието по форма с Твореца, за която трябва да помоля?

Отговор: Това е именно съответствието по форма. Тоест, вътрешно ти напълно се различаваш от другия, но спрямо трети човек, вие действате абсолютно еднакво. Това означава, че между вас има съответствие на формите относно нещо трето, нещо външно, или дори в отношенията между вас.

Това е само форма. Вие имате различни желания, различни мисли – всичко е различно. Но вие се самонастройвате така, че постигате съответствие.

Ако аз приличам на другия, това не се нарича съответствие. Ако съм точно такъв като другия аз не мога да се свържа с него: аз обичам месо и той обича месо, аз ненавиждам риба и той ненавижда риба – излиза, че няма какво да си дадем един на друг.

Аз трябва да му дам онова, което имам, а той да ми даде онова, което той има. Тук обезателно трябва да има такова съответствие, както между мъжа и жената, които проникват един в друг. Тогава това ще бъде съответствие между даващия и получаващия.

Аз постигам съответствие с Твореца именно за сметка на това, което искам да получа от Него, това, което Той иска да ми даде – тъй като с това аз Му отдавам. Ние и двамата отдаваме един на друг, но аз установявам връзка с Него за сметка на това, което получавам от Него. По отношение на Него аз съм като жена, както Малхут срещу Зеир Анпин.

И ако моето получаване е само заради Него, то това се смята за отдаване. Както е казано, че ако невестата дарява подарък на важния младоженец, то това се смята, че сякаш тя получава от него.

Излиза, че съответствието по форма е многозначно понятие. Съгласно желанието си, аз трябва да искам да получа от Твореца всичко, което Той желае да ми даде. А Той иска да ми подари света на Безкрайността, светлината, която няма край. Но съгласно моето намерение, аз трябва, тъкмо обратно, да искам да отдавам точно така, както Той.

Нашите действия се различават: аз получавам, а Той отдава. Но спрямо намерението е тъкмо обратно – аз Му отдавам, а той се наслаждава от мен. Така аз спасявам състоянието, тъй като иначе няма как да доставя удоволствие на Твореца. Той няма никакъв шанс да се наслади, ако не е това.

Само при условие, че аз приемам всичко, което Той има за мен, както крава, която се разкъсва от мляко, желаейки с това да Му доставя удоволствие – той може да се наслади.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 13.05.2014

[135289]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява отдаването?

Отговор: Същото, като любовта ли? Но любовта е отношение, а отношението е действие, реализация на любовта.

Но в нашия свят ние наричаме любов стремежът към напълване на егоизма.

Какво представлява любовта между нас? В мен има желание и в теб има желание.

Ако съм способен да се присъединя към твоето желание и да направя твоето желание като свое, по-важно от моето собствено, да направя така, че моето желание да служи на твоето, да го напълни – това ще означава, че аз те обичам.

И когато по такъв начин напълвам твоето желание, това се нарича, че извършвам действие по отдаване.

Ние сме създадени като едно желание. Но след неговото разбиване на части, сме се отделили един от друг, между нас се е появил егоизъм, който ни заставя да се чувстваме далеч един от друг.

Със собствени усилия, без да унищожаваме егоизма, трябва да построим над него такава връзка между нас, която самият егоизъм да я укрепва!

В крайна сметка, полученото между нас съединение ще бъде 613 (Таряг) пъти по-силно от създаденото първоначално от Твореца единно желание.

А ние ще се почувстваме подобни на Твореца, напълнени вместо с първоначалната светлина Нефеш, със светлината НАРАНХАЙ – светлината на любовта и отдаването!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 06.11.2009

[5542]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Веднъж, когато моята десетгодишна дъщеря прекоси пътя пред една кола, ми се поиска да умра. Това може ли да се нарече истинска любов?

Отговор: Това е естествено, инстинктивно усещане, над което не ти си този, който е работил.

Въпрос: А нали аз съм я отгледал?

Ответ: Всяко животно реагира така. Така или иначе, това усещане идва без всякакви целенасочени усилия от твоя страна. И затова, това не е онази истинска любов към ближния. Дъщеря ти в твоето възприятие не е ”ближния”, а е част от самия теб и привързаността ти към нея си остава на материално ниво, не се отнася към стъпалото Човек (Адам).

Въпрос: Какво е това стъпало? Трябва ли да обикна цялото човечество, както своите деца?

Ответ: Не. Преди всичко, ти трябва да провериш, доколко обичаш себе си – във всяко едно отношение. А след това, по подобаващ начин, трябва да пренесеш тази любов върху човечеството – във всички възможни детайли и вариации.

Въпрос: Казано честно, аз не че не обичам другите – аз просто не мога да ги търпя. А вие говорите за такава любов?

Отговор: Вярно. Над това страдание осъзнаваш, до каква степен ти си влюбен в самия себе си. На фона на другите хора ти осъзнаваш своето себелюбие.

Въпрос: Днес е тъкмо обратно: чувайки по новините, че виден политик е вкаран в затвора, аз ликувам. Учудвам се, как може да се радваш, че някого го чакат страдания в близките 6–7 години? Стана ми дори болно от собствената ми липса на жалост. В крайна сметка, какво ме засяга, че той ще прекара зад решетките?

Отговор: Колкото на другия му е зле, дотолкова на мен ми е добре. Човек винаги проверява себе си като се сравнява с обкръжаващите. Ако ти попаднеш на място, където хората получават половин килограм хляб и литър вода на ден, обикновен сандвич би те извисил над останалите в твоите усещания. Сега ти дори не го поглеждаш, а там той би станал за теб прекалено скъп. Всичко е относително.

Въпрос: Значи, когато вкарват някого в затвора, трябва истински да ми е болно от това?

Ответ: Разбира се.

Въпрос: И това е любовта, за която говорим?

Ответ: Да, болно ти е, сякаш са заключили теб самия.

Въпрос: Възможно ли е това?

Ответ: Ако го пожелаеш, светлината ще го изпълни. Тогава ти ще страдаш заедно с целия свят – и ще можеш така да поправяш целия свят. Иначе – няма друг начин…

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 16.05.2014

[135121]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нашия свят има едно много странно явление – явлението човек, който се развива от поколение на поколение. Той развива своя разум и за сметка на това, променя обкръжаващата го среда.

Но разумът сам се развива за сметка на обкръжението и затова не се издига над постигнатото от това обкръжение, над използването. С това той не се различава много от животното. Човек просто малко повече използва природата, обкръжението.

Желанието на животното е ограничено, не расте от поколение на поколение и се напълва от обикновени, простички неща: храна, секс, продължаване на рода. Това е всичко, с което живее животното.

В човека ги има същите тези удоволствия, но освен тях, има още богатство, власт, знания. Затова хората са много по-активни и действени, а също и по-егоистични, отколкото животните. Тъй като в тези човешки напълвания силата на егоизма не е ограничена от нищо, човек желае да погълне целия свят и затова му вреди. Той разваля своята обкръжаваща среда до такава степен, че става трудно да се живее в такъв свят, който като че ли е построен за благото на човека.

А нали човек е получил разум, за да се устрои по-удобна и добра среда. Но тук се намесва нещо, което разваля всичко това –нашето егоистично желание.

Ако оценим целия досегашен живот от такава гледна точка, то би било по-добре да не се раждаме и да не се обричаме на такива страдания. Баал а-Сулам пише в статията ”Мир в света”, че ако човек би направил разчет и би претеглил наслажденията и страданията в този свят, то би предпочел да не се ражда.

Но има особена цел, поради която се намираме в този свят. Само по тази причина съществува цялата нежива природа, растенията, животните и особено хората. Тя определя характера ни и всички вътрешни и обкръжаващи ни условия. Всичко това е предназначено за нашето духовно развитие.

Духовното развитие – е подем от текущото ни състояние в духовния свят, който означава единство, любов и отдаване на ближния. Но така той се определя спрямо нас, а по същество, духовност се нарича Творецът, светлината, даряващият и любющият.

Всичко това разкриваме като природа на Твореца и го наричаме духовно. Нашата природа е материална, тъй като произлиза от материала на желанието за наслаждение. А природата на Твореца произлиза от светлината, от силата на отдаване и любовта и затова се нарича духовна. Нейна основа е духът, противоположен на материята.

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 13.05.2014

[134931]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как да работим с болката, която ни задържа на животинското ниво?

Отговор: Обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника, ми въздейства и преминава през нивата на моето желание (авиюта): 0-1-2-3-4. Ако светлината достига само до трето ниво (0-1-2-3), то аз не усещам в това никакъв източник на светлината.

В четирите стадия на пряката светлина, само в 4-тия стадий на 4-ти стадий (далет де-далет) се е пробудил срамът и било направено съкращаване. Затова светлината трябва да достигне до 4-я стадий на желанието. А ако се разпространява само в трите стадия, аз усещам само болка. Но в 4-я стадий усещам източника на болката.

Аз все още усещам болката, но разбирам откъде идва тя. И благодарение на това, започвам да съпоставям болката и нейния източник, причината: защо Творецът ми причинява тази болка, за какво?

И тогава разбирам, че това съвсем не е болка! Тази болка не ми я причинява Творецът. Аз изпитвам болка, защото самият аз не съм поправен. А Творецът ми изпраща чудни подаръци, иска да ме прегърне, да ме целуне от любов към мен. При мен идва светлината на любовта, а вместо това аз усещам болка.

Като любящи родители, които се карат на детето и дори го пошляпват. Но всичко това се прави с любов. Тъкмо така трябва да преобърна своето възприемане, да изчисля тази делта – разликата между болката и нейната истинска същност.

Всичко това мога да направя само с помощта на групата – там аз правя този разчет, също и в отношенията си към другарите. Всички отношения между хората ми помагат да се науча да правя разчет спрямо Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 02.05.2014

[134825]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашият напредък в съвременния свят се различава от всичко до сега с това, че вече не ни се налага да се борим за прехраната, за покрива над главите ни, за медицинските услуги и т.н. Ние вече сме организирали необходимите условия за материалното съществуване. Затова, ударите ще дойдат от неправилната връзка помежду ни, размириците в обществото, сред народа.

Това вече няма да е особен материален недостатък – няма да е чувство на глад или неудобство, а тягостно усещане на празнота в живота ни, което хората ще се опитат да заглушат с алкохол и наркотици. Животът ще се обърне в съвсем друга посока, ако ние не започнем правилно образование и възпитание.

Проблемът е в това, че човек не вижда целта пред себе си.

Въпрос: Какви цели ще имаме в новия свят?

Отговор: За да ги видим, са ни нужни нови осезателни органи – ”групови”. Това усещане ще се разкрие в резултат на връзката между хората. Ние навлизаме в такъв етап на развитие, когато няма да виждаме никаква достойна цел пред себе си, ако не се въоръжим с групови, обществени сетивни органи.

Трябва да виждам не с моите очи, а с очите на групата, да чувам не с ушите си, а с ушите на групата. Трябва да се образува образ на един човек, състоящ се от много хора, желаещи да се съединят заедно в едно цяло. И чрез този общ образ аз започвам да виждам живота, неговата цел и средствата за постигане – всичко само през този общ орган за възприемане.

Въпрос: Ще ми останат ли някакви лични цели?

Отговор: Лични цели ще останат само ако се вписват в целите на групата. Аз не мога да ги реализирам отделно от останалите. Личната цел може да съществува само вътре в групата и да се постига само с нейно участие.

Въпрос: Но нали групата се състои от отделни хора?

Отговор: Отделните хора изчезват вътре в групата, имайки обща цел. Разбираемо е, че всеки ще се грижи за това, което му е необходимо за преживяване: дом, семейство. Но ако става дума за целта на живота, към която се стреми неговата душа и са насочени всичките му помисли, въжделения, то тя ще е вътре в групата.

Тъй като само през групата човек ще постигне живот на по-високо стъпало. Той ще започне да отделя живота, усещан вътре във физическото тяло, и живота, усещан чрез обединението с останалите, т.е. с душата. Този живот е друг, на друго ниво на съществуване, цели, постижение и сили.

Подобно на това, как котката не може да разбере човека, така и ние сега не можем да разберем този общ образ, който ще създадем всички заедно, при нашето правилно обединение.

От 364 беседа от „Нов живот“, 29.04.2014 

[135025]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес във Франция. Урок №2

Ние нямаме никаква друга възможност да се обърнем към висшата сила, рисуваща ни цялата Вселена, освен говорейки с нея чрез центъра на групата. Сам не съм способен да се обърна към нея – моят призив няма да достигне до нея. Виждаме, че хората вече хиляди години крещят към Твореца и му се молят, как ли не Го молят само, но нищо не помага. Няма никаква реакция в отговор.

Творецът не отговаря, защото ние се обръщаме към Него неправилно. Творецът – това е гъвкава, стабилна система, закон на природата, който не се променя. Това е все едно като физическите закони на нашия свят. На всички е ясно, че можеш да ридаеш и да се оплакваш, че падаш от десетия етаж, но тези сълзи няма да помогнат – защото все едно ще паднеш и ще се пребиеш.

Същото се случва и с Твореца. Ние се опитваме да му припишем нашите човешки слабости, очаквайки, че Той ще ни прости, ще се съжали, ще прояви великодушие, както човек, желаещ да изглежда красив и вежлив. Но това не може да се случи! Творецът – това е общият закон на цялата природа. А природата не познава жалостта.

Ако не ни е известно, как да се обръщаме към Твореца, то нищо няма да ни помогне, както това и се случва до ден днешен. А науката кабала точно ни учи, как да действаме. И тогава ще знаем как да влезем в рамките на тези закони и да ги използваме.

За това не си струва да жалим себе си и другарите, а трябва да разбираме, че ние се каним да изпълним общия закон и да го приложим правилно. Но за целта, преди всичко ние самите трябва да му съответстваме. Няма значение, искаме или не искаме това, нас все едно ще ни накарат и ние ще го направим.

От 2-рия урок на конгреса във Франция, 10.05.2014

[134765]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Във всички хора ли трябва да се пробуди желание към духовното?

Отговор: Духовното желание ще се пробуди после, а засега хората искат просто напълване: усещане за пълнота в живота, жизнена сила, радост, вдъхновение. А в момента нямат нищо от това. Вече нищо не им носи удовлетворение: нито покупките, нито децата, кариерата, музиката, изкуството дори и футбола.

До сега спортът даваше на хората голяма част от удоволствията в живота. По всички ТВ канали показват или спорт, или кулинарни програми. Но и това скоро ще спре да носи удоволствие на хората – ще дойде ново стъпало и никакви опити да се пробуди интерес към спорта в хората вече няма да помогнат.

И тогава само ние ще успеем да предоставим на човечеството лекарство. Съединявайки се с наша помощ, хората ще получат чрез нас духовно удовлетворение, даже без да знаят за неговия висш произход. Радостта ще дойде към тях от висшата светлина, но те няма да почувстват светлината, а просто наслаждение, и затова ще започнат да работят над своето обединение и все по-силно ще се присъединяват към нас.

А ние ще работим заради тях. Те ще ни задължат на тази работа за хората, благодарение на която ние ще се издигнем. След това, те също ще разкрият, че в съединението е заключена особена висша сила, скрита в природата. Тази обща сила на отдаване удържа цялото творение и напълва цялото мироздание, като неуловима тъмна материя.

Това са напълно рационални неща, учените днес вече говорят, че в същата тази Вселена присъства скрита сила на природата, която все още не улавяме, както тъмната материя.

Това е нашият източник на живота, от който получаваме жизнена си сила. И затова си струва да узнаем как да се приближим към него и да подобрим собствения си живот – докато не достигнем до истински контакт с тази сила и не потънем в нея, докато не влезем в този облак и не останем там! Това е най-доброто, което може да се случи с нас! На това всъщност ни учи науката кабала – методиката за получаване (кабала) на съвършеното напълване.

От урока на тема „Единство на народа“, 04.05.2014

[134323]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→