Въпрос: Дайте, моля, определение на щастието.

Отговор: Щастието е когато мога чрез себе си да напълвам другия или чрез другия да напълвам Твореца.

Въпрос: Материалният свят постоянно ме увлича. Защо Творецът го е създал?

Отговор: За да може той да ви увлича, а вие да се съпротивлявате и да се опитвате да ви привлече Висшия свят.

Въпрос: Каква е ролята на човешкото разнообразие в този свят?

Отговор: Ние се явяваме частици на една обща система на душата – Адам, и затова толкова различни. А сега всички заедно трябва отново да се обединим в тази обща система.

Въпрос: Може ли да предразположим висшите сили към себе си, за да попаднем в необходимото време, на необходимото място?

Отговор: Това зависи от съдбата на човека, която се определя от много параметри, но основно, от неговата душа: доколко тя се е развила в предишни състояния, и до колко в момента общата душа, наречена Адам, се нуждае от участието му в общото поправяне.

Въпрос: Всички ли висши сили са еднакво благоразположени към нас? С всички ли, може да има връзка?

Отговор: Има една висша сила – Твореца, а останалите сили са Негови производни, затова трябва да се съобразяваме само единствено с Него. Всички останали сили се наричат ангели, в тях няма свобода на волята.

От урока на руски език, 31.12.2017

[226232]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Общата душа "Адам", Творец - Няма коментари→

Въпрос: Казано е: „Всеки осъжда според степента на собствените си недостатъци“. Как да разбираме това?

Отговор: Всеки човек осъжда другите от вътре, от собствените си недостатъци, защото вижда другите през филтъра на своите  егоистични свойства. С други думи, всичко, което вижда наоколо, са неговите собствени качества, които  са отразени от него.

Въпрос: Нима тези ужаси, които се случват в света и се въплъщават  в някакви хора и това всичко е в мен?

Отговор: Всички тези процеси протичат в теб.  Затова те се случват и в света. Ако ти беше поправен, би видял действителността под формата на света на Безкрайността.

Въпрос: Това може ли  да се докаже?

Отговор: Издигни се до това ниво  и го докажи, сам на себе си.

Въпрос: Кабалистът  чувства ли някаква отговорност за това, което се случва?

Отговор: Кабалистът  усеща, че  е отговорен за целия свят.

От  урока на руски  език, 03.12.2017

[226115]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Както са казали мъдреците: „Виното и животът е според мъдреците и учениците им“. И се пита, защо само според мъдреците, а обикновените хора – не? Но работата е в това, че когато казват: „Лехаим“ (в превод – „За живота!“) имат  предвид висшия живот.

И когато се пие вино, трябва да се помни, че то има своя корен, като „опияняващото вино на Тора“. Идващата светлина опиянява, и именно затова казват: „Лехаим!“. Трябва да се притегли светлината на Тора, която се нарича „живот“.

Докато земният живот сред мъдреците се нарича: „Грешниците през живота се наричат мъртъвци“. Затова именно за мъдреците е казано: „Виното и животът“. Тоест само те са готови да притеглят духовния живот. А обикновения човек няма такива желания.[Баал аСулам, „Шамати“, статия 173]

Виното олицетворява светлината на мъдростта (светлината Хохма), която аз искам да получа заради отдаване (в светлината Хасадим). Ако аз мога да съхранявам светлината Хохма в светлината Хасадим и не нарушавам съответствието помежду им, за да усещам живота, тази енергия влиза в нас положително.

Но ако аз имам недостатъчно светлина Хасадим, то става разбиване на съсъда и аз отново падам в егоистичните желания. Така, че аз през цялото време проверявам имам ли достатъчно светлина Хасадим за приемането на светлината Хохма, за да се получи обличане на едната светлина в другата. И тогава светлината Хохма се проявява и в мен се разкрива следващата степен.

Такава проверка се нарича „лехаим“ – „за живота“, за отдаване  „с вяра над знанието“. Получаване заради отдаване – това е и процесът на прием на храната, който се изразява с думата „лехаим“, тоест аз правя това в името на духовния живот.

Светлината, която получавам отгоре, аз пропускам през мен, предавам я на другите, иначе тя няма да влезе в мен – това е законът на Висшия свят. Това е състоянието, когато аз получавам заради отдаване, предавайки себе си на другите, а те на свой ред правят същото, предаването през мен се нарича „лехайм“.

Затова, когато пием вино, ние казваме: „Лехайм!“, тоест напомняме за това, че трябва да се безпокоим за правилното получаване на светлината на живота, за постигането на висшето ниво.

От урока на тема „Въпроси и отговори“ на руски език, 17.04.2014

[133442]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Резултат от конгреса: заключение за това, че „Няма никой, освен Твореца“. Трябва да си напомняме за това във всеки миг от живота си, като бъдем уверени, че Той е добър и твори добро, това е, което Го оправдава във всички действия.

Това е най-първото условие, с което започва науката кабала със статията „Няма никой, освен Него“, и по целия път от нас е необходимо да се установява само това. Променят се само условията, нашите външни и вътрешни състояния. (А в действителност, това е едно състояние, а на нас само ни се струва, че има разделение на вътрешно и външно).

За да започнете да живеете във вътрешността на този принцип: „Няма никой, освен Него, добър и творящ добро“, трябва да се работи в група от десет души. И това състояние започва с етапа на „зародиша“ (ибур), на който изцяло отменям себе си относително принципа „Няма никой, освен Него, добър и творящ добро“.

Това означава, че се залепвам за висшия при всякакви условия, които Той ми поставя, напълно отменям себе си. По този начин ставам духовен зародиш.

Ето това състояние искаме да постигнем, и затова на конгреса се говори само за това, как да се реализира това състояние, какви трябва да бъдат нашите взаимоотношения в групата, с какво всеки е длъжен да помогне на другите и т.н. Всичко само за това, как да се достигне до състояние на „Няма никой, освен Него, добър и творящ добро“ на стъпалото на зародиша.

Защо толкова дълго говорим за това, което е възможно да се изрази за половин минута? Работата е там, че това състояние се реализира не в един човек, а чрез връзката между нас. А вътре в тази връзка, започват проблемите, защото там ние разкриваме своето разделение.

Цялата работа по установяването на принципа „Няма никой, освен Него, добър и творящ добро“ се заключава в присъединяването към него на разбитите желания, за да може Той да се реализира помежду ни. Именно „между“ нас, а не във всеки от нас.

Не е достатъчно само да се каже, че съм се залепил за Създателя: сутрин се събуждам с мисълта за Него и всичко, което се случва приемам като отправено от Него. Това е добре, но все още е само абстрактно знание, а не практическо действие. Ако искам наистина да реализирам този принцип в неговия поправен вид, то трябва да го реализирам в групата. В това се състои цялата работа.

Ето защо ни е нужен конгреса, за съвместна работа. Не е достатъчно да четете статии сами, дори и да ги научите наизуст, защото главното реализиране е между нас. Заедно започваме да извличаме от статиите, все повече информация и всеки път ги възприемаме по-нов начин: все по-дълбоко и по-дълбоко.

От урока на тема „Работа в състояние на съвършенство при вход в ибур“, 07.01.2018

[219492]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава кабалистичният принцип „Краят на действието е в първоначалния замисъл“?

Отговор: Духовното действие е абсолютно. То не може да започне, ако няма ясна програма за действие, определен замисъл и край. Ако влиза в сила, то задължително трябва да завърши с това, което първоначално е било запланувано в неговия корен.

Всяко духовно действие произлиза от Твореца. Ние се подготвяме за него, предизвикваме го, но самото въздействие над нашите желания извършва висшата светлина. Материалът е желанието, а силата, която работи върху него се нарича „светлина“.

Въпрос: Това означава, че всяко едно действие, извършвано от мен в този свят, трябва изначално да свързвам със замисъла?

Отговор: Разбира се. Трябва задължително всичко да свързваме с Твореца. Само от него произхождат всички действия и само с Него трябва да ги съгласувам, чрез групата.

От урока на руски език, 19.11.2017

 [223677]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: В природата съществуват някои „датчици“, които улавят силата на доброто и силата на злото. Например, растенията чувстват добър ли е човекът или лош. Може ли човек с неговите ограничени сетивни органи на възприемане да разпознава доброто и злото?

Отговор: Разпознаването на доброто и злото е много трудно. Кабала говори, че цялата ни природа е зло, защото тя е напълно егоистична, тя е само желание за наслаждение на себе си. Така сме устроени, програмирани и нищо не може да се направи.

Ако искаме в нас да се образува друга система на отчитане – добра система, излизане от себе си, усещане на всичко от себе си, тя се образува само под въздействието на външното поле – висшата сила, силата на отдаване, силата на любов. Тя ни е създала егоистични именно за да можем да сме съставени от тези две сили, между тях да вземаме решение за нашето доброволно, правилно развитие.

Затова най-важното е да привлечем върху себе си въздействието на висшата положителна сила, за да започне тя да образува в нас нова система, паралелна на нашата егоистична.

Това е възможно, ако ние създадем една много проста лаборатория. Тя включва десет човека, може би малко повече или малко по-малко, но достатъчно количество, които се опитват систематично, съгласно кабалистичната методика, да изграждат помежду си алтруистични връзки, взаимопомощ.

Те изучават как функционира висшето поле, като се издигат над себе си, над своя егоизъм; как да излизат „от себе си“ спрямо другия; да усещат не себе си, а другия; да се опитват да напълнят другия. Това се нарича „любов към ближния“, когато ти напълваш неговите желания със своите възможности. Ако ние действаме така помежду си в малка група е достатъчно, за да започнем за усещаме влиянието на висшето поле.

Това поле започва да ни променя. У нас се появяват нови усещания, нови вътрешни методи на познание. Ние ставаме по-фини експерти на своето поведение, влияние, устременост.

И тогава у нас се появява възможност да видим себе си, своя егоизъм от страни и по този начин да се движим напред, изграждайки между нас егоистична система за получаване и алтруистична система на отдаване.

Така можем да се придвижваме напред до точката, в която нашият егоизъм се оказва успешно използван в алтруистичен дух, защото той ще бъде необходим само за да усещаме всичко извън нас и да се напълваме чрез околните. Затова егоизмът не се унищожава. Всичко зависи само от неговото правилно използване.

Ако ние го прилагаме само в такава форма, то наистина ще открием себе си съществуващи във Висшия свят, в друго пространство – в свойството отдаване и любов, което едновременно с това ни дава усещане за вечност, безкрайност, издигане над всички отрицателни усещания, които сега ни предлага нашият егоизъм.

От ТВ програмата „Заедно за главното. Александър Жданов“, 24.11.2017

[220096]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Ние живеем в реалност, където „Няма никой освен Твореца”, въпросът е само в това, колко го осъзнаваме, чувстваме, изпълняваме, придвижваме се в това признаване. Можем просто да кажем, че „Няма никой освен Него” и всичко се прави свише, от Твореца, от висшата сила и с това да се успокоим, т.е. да не му предаваме особено значение.

А може и във всички ситуации, случващи се с човека, с групата, с народа или с целия свят – в щастливи и нещастни моменти да благословим Твореца за лошото като за добро.

Защото всички усещания преминават през желанието да се насладим и ако сме поправени, ще виждаме само добро, изхождащо от една сила „добра и творяща добро”.

А докато не се поправим, висшата сила ще ни приближава към поправянето на егоизма ни и затова постоянно ще ни разкрива нашето несъгласие с абсолютно доброто висше управление и с нашия единствен източник, освен който няма нищо, а само една висша сила.

С всеки изминал ден в нас се разкриват информационните гени (решимот): във всеки лично и общите за всички тези, които искат да се придвижат към истината. Затова всеки ден ние откриваме все повече препятствия в утвърждаването на този принцип. Но пречките трябва да приемем с любов, макар това да е изключително трудно и да разберем, че всичко идва от един източник.

Тези пречки изискват от нас правилно и внимателно отношение. Разбира се, че в егоизма си ние искаме да отменим тези пречки. Но от друга страна, науката кабала ни учи, че те ни се изпращат специално, за да ни помогнат да се придвижим към желаното състояние, установявайки над всички пречки принципа: „Няма никой, освен Твореца, добър и творящ добро.

И единственото средство да се установи този принцип е обединение по закона за любовта към ближния, когато „всички престъпления ще покрие любовта“.

Според степента на нашите усилия, да се обединим все повече ще разкрием, че всички пречки идват от един източник на абсолютното добро. „Няма злодеи в царския дворец”, но за да ни научи, царят се скрива и ни изпраща пратеници, които изглеждат като крадци и разбойници.

Необходимо е да видим през тях висшата ръка и така да се борим с тях, за да се приближим към едната сила, добрата и творяща добро.

Това означава, че нашият живот е неразделна част от „Няма никой, освен Него”. Ден след ден трябва все повече и повече да утвърждаваме, че във всичко, което се случва с нас, няма никой, освен Твореца. И не просто да го заявяваме на думи, а да реализираме вътре в групата (десетката) закона за любовта към ближния, като към себе си.

Тогава ще видим колко тези средства: разбиването на желанията и тяхното свързване в отдаване и любов между нас, ни приближава към Твореца. Благодарение на тях ние получаваме общата сила, позволяваща ни да се приближим към Него и да Му предоставим вътре в нас място, където Той да може да се възцари.

От урока на тема „Живот в реалността „Няма никого освен Него““, 08.01.2018

[219573]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между страх и трепет?

Отговор: Страхът е животинско (егоистично) чувство. Терминът „страх“ е много рядко използван в кабала. Тук използваме думата „трепет“, чувство което може би не изпитваме достатъчно често.

Въпрос: Изпитват ли кабалистите животински страх?

Отговор: Кабалистът е човешко същество като всяко друго. По тази причина, всичко зависи от състоянието му. Ако тръгне надолу, той може да пропадне повече от всеки друг, но ако тръгне нагоре, той се възвисява до нивото на Твореца.

Въпрос: Все пак има ли нещо, което прави кабалистът по-различен от обикновения човек?

Отговор: Разликата е единствено във връзката му с Твореца, която той поддържа през повечето време: „Няма никой освен Него“.

Връзката с Твореца обезсилва всеки вид страх и остава само трепета, защото кабалистът разбира,че Творецът е източник на всичко около нас.

Въпрос: Възможно ли е кабалистът изкуствено да пробуди страх в себе си, за да стигне до чувство на трепет?

Отговор: Няма нужда да пробуждате каквито и да е негативни чувства и емоции у вас, нужни са единствено взаимовръзка и любов. Няма нужда от самобичуване; това само по себе си е анти-духовно.

От урок по кабала на руски език 13.08.2018

[217845]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Понятието молитва го има и в кабала, и в религиите. Какво е молитва?

Отговор: Молитва в кабала означава: точно провери своите постъпки, своите мисли, своето поведение и ги поправи.

Въпрос: А какво означава: да молиш Твореца?

Отговор: Човек не се обръща към Твореца – той се обръща към себе си, към тази сила, която се намира в него постоянно. И човекът иска да има контакт с тази сила. Това е и обръщение към Твореца.

Въпрос: А какво тогава означава „няма никой, освен Него“? Няма никой освен мен или някаква моя сила?

Отговор: Това означава, че няма никой, освен тази сила, която напълва цялото творение, в това число и мен. Тъй като аз съм творение. Извън мен няма нищо. И дори и космоса, това съм аз.

И цялото човечество – това съм аз, защото всичко е в мен. Изучаваме това от постигането на реалността.

Затова човек винаги се обръща към тази сила, която е вътре в него, и запълва цялото творение. Постепенно човек започва да разбира, че съществува някаква система.

Не трябва да си мислим при това, че човек се обръща към собствения си егоизъм, тъй като това е безмислено – защото егоизмът не управлява света.

Тук съществува понятието „вяра в мъдреците“. Човек, за да напредва, трябва отначало инстинктивно да вярва в майка си и баща си, че те ще му помогнат и няма да го предадат, след това, когато завършва неговото детство, и вече мама и татко не му стигат, трябва да приеме на вяра това, което му казват мъдреците. Не вярващите, а мъдреците.

Той приема техните изказвания, съвети, като предложение, като начално условие, което след това, когато постига, ще отхвърли. Той ще ги постигне сам в себе си.

Баал а-Сулам пише в „Предисловие към ТЕС„, че има обкръжаваща светлина, която аз извиквам със своето желание, ако чета текстовете и те ме променят.

След това я постигам и започвам да я виждам не като обкръжаваща, а като своя вътрешна.

От урока на руски език, 25.09.2016

[199521]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Вътрешната пустиня е състояние, присъщо за всеки човек, или не е за всички?

Отговор: Има хора, в които егоистичното желание се е развило дотолкова, че те започват да чувстват неудовлетвореност от живота си.

Усещането е, сякаш си в пустиня. И той иска да провери защо се случва така. Има ли някаква цел или висша програма в това? Защо чувства такава суша, пустота в живота, от която няма да израснат никакви плодове?

Той си казва, че трябва да провери що за пустиня е това в него. И това означава, че той ще избяга в пустинята както нашите праотци – търси цел и не намира. Още по-дълбоко се потапя във вътрешни изяснявания, опитвайки се да разбере защо чувства такава пустота в живота и защо не може да направи нищо.

Това е състоянието на пустиня, в която той търси източници на вода – кладенци, както са търсели някога Авраам или Ицхак. В Тора има много разкази за кладенци, които са така необходими именно в пустинята. Тъй като, ако човек изпитва сухота в живота си и няма с какво да оживи душата си, той е длъжен да намери извор с жива вода, т.е. висша сила, способна да му отговори в какво е целта на неговия живот, същността и смисъла му.

Той търси каква сила е създала тези две състояния: суша и вода, т.е. егоизъм и желание да обича, зло и добро. И като му става ясно, че те идват от един източник, недоумява как може да е така.

Защото хората са вярвали, че има две сили: зла и добра. И дори самият Авраам някога в Древен Вавилон е изготвял идоли, половината от които са били зли, а половината-добри.

Именно за сметка на това, че той отива в пустинята и изкопава там кладенци за вода, чрез това намира средната линия. Средната линия – е същата тази висша сила, която причинява и суша и влага. В това се състои отговора на търсенето на човека: усещането за суша и пустиня се дава, за да търсим и намерим висшата сила, която е източник на двете явления.

Въпрос: Как намират висшата сила в пустинята?

Отговор: Човек разкрива висшата сила, именно защото усеща сушата и абсолютната пустота в живота.

Въпрос: Защо именно в пустинята?

Отговор: Човек трябва да отговори на въпроса защо е такава суша в душата му. И тогава намира кладенец с жива вода, който се намира именно в пустинята.

Следва продължение…

Предишни публикации по темата:

Пустинята, част 1

Пустинята, част 2

От 924 беседа за новия живот, 28.11.2017

[217505]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→