Въпрос: Как, постоянно, да се стремим да бъдем в по-добро обкръжение? Какво конкретно, е необходимо да се прави?

Отговор: Във всеки миг, трябва да се старая да усещам тревога, че аз изцяло завися от обкръжението. В тази тревога ще възникнат мисли и желания свързани с него. Ще се разкрие, че в това обкръжение съществува всичко!

Въпреки че те все още са неизправни,  в тях се намира изправената система. Те самите не я усещат, но ти, посредством твоето търсене, ще я разкриеш.

Защото духовното вече съществува в своето изправено състояние, а неговото разкриване зависи от желанието ни („Всеки съди според степента на покварата си“).

Нужно е да се стремим да усетим влиянието на обкръжението. В това влияние има енергия, разбиране важността на целта, необходимост да се обърнем към светлината.

Това е всичко което ми е необходимо за достигане на целта. И така, всичко зависи от моето отношение към обкръжението, т. е. от мен!

Целият свят и човечеството са създадени от Твореца, за да бъде дадена възможност на всеки един да напредва самостоятелно, създавайки, в себе си, правилно отношение към групата.

Иначе, движението към целта произтича по пътя на страданията.

От урока по статията на Баал аСулам „Мир по света“, 22.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представим живота на човек в духовния свят – без абсолютно никакви страдания?

Отговор: Не можем да си го представим, тъй като всяка една наша представа ще бъде егоистична.

Духовната представа – това е да намерим наслада и въодушевление в отдаването, в любовта към ближния.

Но не за да получим от това наслаждение и покой! А заради величието и особената ценност на самото действие.

Как да усетя величието на отдаването? Моля се светлината да ми даде да го почувствувам, тъй като аз самият не съм способен на това.

Но аз дори не съм способен да пожелая това и да помоля за него, какво да направя?! Обкръжението може да ме задължи за това – да ме застави да пожелая неестествено за мен нещо, което въобще е противоположно на мен.

Обществото може да ме задължи към каквото му е угодно. Човек е готов дори себе си да убие, за да изглежда велик в очите на хората.

Всичко зависи от обкръжението, то може да ти внуши желания, които са срещу твоя егоизъм – и егоизма ще те подкрепя в това!

Защото човешката степен в нас стои по-високо, отколкото животинската. И за да изпълни желанието си на човешка степен, за да наслади своето честолюбие, човек е готов да убие животното в себе си.

Животното не е способно на това, а човек може, защото в него има човешка степен, на която той може да влияе. А тя напълно зависи от обкръжението.

И обкръжението е длъжно да повлияе на всеки така, че той да пожелае да се повдигне над своя частен егоизъм.

Така, взаимно влияейки си един на друг, обществото ще се повдига през цялото време.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не ни е известно колко още е нужно да се работи, за да видим новия поправен свят. Но резултатите от нашата работа могат да се видят по това доколко народа се пробужда. В резултат от него трябва да произтекат някакви качествени, по-големи изменения и хората да започнат да усещат духовната реалност. Затова ни е необходимо да достигнем обща мощност, която се нарича „шестотин хиляди души”.

Тази мощност трябва да се достигне и по размер, и по сила, тоест по количество хора, стремящи се към духовните цели. По силата на тяхното разбиране, във връзката между тях и важността, която те усещат в това.

Ако достигнем такава мощност в „шестотинте хиляди души” пред нас ще се открие Духовният свят. В това се състои целта на разпространение на Кабала – да се присъединят към това движение толкова хора, че да съумеят да достигнат „първата спирка” в Духовния свят.

Когато ние се съединим по между си с такава сила и в такова количество, така че количеството умножено по качеството да даде необходимата мощност (P = U x I – мощността е равна на напрежението умножено по силата на тока), тогава ще възникне духовният съсъд „Р”, в който може да се разкрие Твореца.

И тогава всеки, който участва в този общ съсъд ще почувства духовно разкриване. Това се нарича разкриване на Твореца от творението. Това зависи само от важността, която придаваме на духовното спрямо материалното.

Ние вече строим този общ съсъд за разкриване на Твореца, но докато не го завършим, няма да можем да го разкрием. Той ще се прояви в нашите усещания заедно с Твореца в него.

От урока по статията „Предговор към книгата Зоар “, 20.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Има лично намерение в човека, има и групово намерение. Какво трябва да бъде груповото намерение по време на четене на книгата Зоар?

Отговор: Едно и също. Намерението на групата не може да бъде друго. Група е съвкупността от личности, която само усилва личното намерение на всеки човек.

Доколкото в моето намерение няма достатъчни сили, за да привлека светлината възвръщаща ни към източника, която ще ми разкрие всичко, което чета сега в Зоар, аз съм длъжен да се съединя с другите. Ако приятелите ми предаваха своите намерения и тези намерения се съединяваха в мен, в този момент щях да разкрия вътрешната същност на разказа, който се чете в книгата Зоар. На момента!

Целият проблем е в това, че те не желаят да обезпечат мен чрез своите намерения, както и аз не съм способен да им предам моите. Може би на думи е така, но в действителност това не ме вълнува толкова.

В това е цялата същност на обединението. Затова сам не мога нищо да разкрия, а във връзката с другите получавам тяхните намерения. В края на краищата ние не получаваме един от друг нищо друго освен намерения. Аз мога да се свържа с друг човек само в мрежата от намерения, когато съм готов да обезпеча всички с жизнена енергия, за да могат всички да заживеят в духовното. Мислейки по този начин, аз предавам намерението си на останалите. Съединявам се с другите в мрежата на един жив организъм, и тогава той започва да живее. Аз го оживявам. Тогава във всеки от моите другари има жизнена сила, защото в тях съществува възможност да предава по-нататък светлината.

Жизнената сила, светлината, се намира между нас. Ние можем да я разкрием според нашето намерение, отношението ни един към друг. Това е подобно на електромагнитно поле. Ти не можеш да го усетиш, ако в теб няма електрическа верига от проводници. Тогава вътре в тази верига, която се движи и върши работа в магнитното поле, започва да протича електрически ток. Металният проводник, преместен в магнитно поле провежда електрически ток и в него става движение на свободни електрони. Това са едни и същи явления.

От урока по книгата Зоар, 18.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Придвижване в духовното става само при отхвърляне на всичко земно, егоистически разумно и приятно. При отблъскване от него.

„Духовното мнение е обратно на мнението на земните жители“, противоположно на твоето сегашно състояние в чувствата и логиката.

Да се издигнеш на следващата духовна степен е все едно да скочиш в пропаст, с надежда изцяло в Твореца. Това не е фанатизъм, а придобиване на свойството „вяра над знанието“.

„Да скоча от покрива“ – означава, че аз въздигам отдаването над получаването. Колко съм способен да отдам, без да оставя за себе си нищо, освен необходимото?

Ако, въпреки своите желания и грижа за себе си, аз мога да се издигна над тях в намерение за отдаване, обединение с групата и със света – това означава, че аз се старая да бъда „над знанията“.

Знание се наричат желанията и мислите, които се пробуждат в мене всеки миг от егоистичните ми свойства.

Затова аз трябва да се старая през цялото време да насочвам себе си към отдаване, към обединение с групата.

Тъй като, само обединявайки се един с друг, ние достигаме общото поле на нашето взаимно отдаване, формираме нашето общо желание да отдаваме, в което се разкрива Твореца.

Ние създаваме помежду си поле на светлината Хасадим, силата на поръчителството и в това поле става разкриването на светлината Хохма.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Преди четене на Книгата Зоар ние трябва да се настроим така, че да усетим себе си в групата.

Защото тогава ние се намираме в подобие на свойствата със самата група кабалисти, която е написала книгата Зоар и можем по – лесно да разберем, какво желаят те да ни предадат.

Разбирането идва в резултат от въздействие на светлината. Светлината ни действа от връзката между душите на десетте кабалисти, които всички заедно са се намирали в напълно поправено състояние, т.е. в изцяло поправени връзки помежду си.

Затова, когато те са поправили връзките помежду си до такава степен, че в нито един от тях не е останало непоправено желание да се наслади, тогава разкрили помежду си висшата светлина наречена „Зоар“ – светлина излизаща от Рош (глава) на Арих Анпин, светлината на Безкрайността.

И затова, ако се стараем да достигнем също такова отношение между нас, както при авторите на Книгата Зоар, то привличаме светлина от това състояние, което те са достигнали.

Тази светлина може също така да създаде връзка между нас, както е казано: „Правещият света във висшето, ще направи света в нас“. Именно това трябва да очакваме от четенето на Книгата Зоар.

Откъс от урока по книгата Зоар, 16.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваера“, п.510: „И ангелът на лицето Негово ги спасяваше“. Защото Той се намира с тях в бедата, тъй като в началото се казва: „Във всяка тяхна беда, съчувстваше им Той“.

… Когато Исраел е в изгнание, Шхина също се намира с тях в изгнание, както е казано: „И ще се върне Творецът, Елоким твой, на пленниците твои, и ще се смили над тебе“.

Твореца може да бъде заедно с творението само в беда и в изгнание. Защото иначе гордостта, егото, големината на желанието за наслаждаване ги разделя.

А когато творението се намира в беда, в усещане на изгнание и мъка, тогава то може по-силно да почувства Твореца и да бъде по-близко до Него, както е казано: „Близък е Твореца до разбитите сърца“.

Няма друга възможност да се пробуди творението, да се приближи към него и да бъде заедно с него – само ако то се намира в беда. От това състояние то вече може да се пробуди.

Но ако творението е готово само да предизвика в себе си страдание – така наречените „страдания от любов“, когато то страда не от земните беди, а от отсътствие на връзка с Твореца, тогава то се издига и може да достигне напреднали, хубави състояния, живот, пълен с всички блага и наслаждения.

Но вътре в тях, в него остава усещането за страдание – същата липса и тъмнина, в които творението се е намирало по време на раздялата с Твореца. То остава в празното пространство долу, вътре – и във всичкото благо над него.

Откъс от урока по книгата Зоар, 09.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Нашите мисли и желания са свързани помежду си. Някой сега мързелува по време на четенето на Зоар и с това отслабва останалите. И той ще получи наказание за това – на него ще му бъде още по-тежко да учи.  

Ние се намираме в една обща лодка и аз или правя дупка в нейния борд, или се опитвам на колкото съм способен със своето намерение, да движа нашата обща лодка.   

И колкото моите сили са по-слаби, колкото на мен ми е по-тежко, но аз преодолявам всички тези пречки, толкова по-големи усилия внасям в общите усилия да притегля светлина. 

Аз въздействам с тях на всички останали, а от другите това се завръща обратно към мен и аз печеля! 

Затова колкото е  по-тежко в учението, толкова по-добре! Аз трябва да чувствам своята отговорност, та нали ние като че ли сме подписали групов договор за взаимно поръчителство, и това трябва да ме задължи да действам.

Невъзможно е да се чете Зоар сам, на мен ми е необходимо обкръжение. Обкръжение – това са хора, намиращи се по целия свят и очакващи резултати от учението!

Творецът е пробудил няколко милиона човека в различни части по света, които четат заедно с нас книгата Зоар. И всеки от тях пред своя телеекран е длъжен да разбере, че ако сега  го мързи, то влияе на останалите! 

И това престъпление ще се върни при него и ще го отблъсне от постигането на целите в такава степен, в каквато е нанесената на всички нас вреда.  

Затова ученето – това не е просто моя лична работа. Сега ние всички заедно се стремим да привлечем окръжаващата ни светлина и с нейна помощ да придвижим нашия кораб към целта.   

Говори се, че трябва да се достигне такава любов към ближния, че да му дадеш последната си възглавница, ако той ти я поиска.

И помисли, другарят ти иска да се предвижва към духовните цели и вие вървите заедно в едно направление, но изведнъж ти го изоставяш! Какво наказание се полага на такъв предател?!

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Ако поискам заедно с другарите си да разкрия в себе си вътрешните свойства, за които се разказва в книгата Зоар, то те ще се разкрият.

Трябва само много силно да поискам, за да може това свойство на взаимно отдаване, любов и поръчителство да се разкрие във всеки от нас и аз да въздействам на частите от своята душа, виждани от мен като чужди хора, за да пробуди себе си всеки от тях.

Ти – това е част от мене, но аз не мога да действам направо в тебе, ние сме разделени от егоизма, като с преграда.

Аз нямам достъп до тебе, до частите на своята душа! Какво да правя? Само в рамките на възстановяване на душата, аз ще разкрия в нея Твореца, висшия свят!

И тогава аз търся, как да ти повлияя, за да накарам тебе – моята част, да съживиш себе си.

Аз ти въздействам и когато ти поправяш себе си (съживяваш се) – това съм направил аз и затова тази част ми принадлежи! Така аз присъединявам към себе си цялото творение.

Казано е, „земния другар – това е духовното твое“ (гашмиют ахавер зе руханиют шелха) – т.е. възбуждайки го към поправяне чрез земни въздействия, аз самият толкова духовно приближавам към себе си част от своята душа.

И така действа всеки – той възвръща всички останали към себе си. Излиза, че аз никога не работя срещу който и да е друг!

Отдавайки на другите и обичайки ближния, аз се отнасям просто в друга, правилна, „егоистична“ форма към частите на моята собствена душа – нали по-късно ще ми се разкрие, че те са мои.

Както ненавиждах съседския син, който не ми даваше покой със своето свирене на пиано, а сега изведнъж разбирам, че на практика – това е моето собствено дете.

И сега горчиво се разкайвам за своята ненавист и затова съхранявам грешките и престъпленията от миналото и ги превръщам в заслуги.

Така и ние сега, на етапа подготовка към духовно разкриване, разкриваме своите грехове – своята ненавист към всички, а след това ги изправяме, узнавайки, че всичко това е – наше собствено.

Откъс от урока по книгата Зоар, 06.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

“Няма  да се върне народът на Израел на своята земя, докато съвършено не се обедини”.

Народът на Израел – това е онази група хора,  която някога Авраам организирал, избирайки ги сред жителите на Вавилон. Той искал да поправи целия свят, но му се удало да събере в нея само няколко хиляди човека. Но Тората ни разказва не за исторически събития, а за вътрешни състояния, през който преминава човек.

Свойството Авраам вътре в нас взема част от нашите желания и ги довежда до частично поправяне, а след това към разбиване ( падението на Храма, падане от духовно ниво в изгнание ).

Изгнанията са необходими за това, че пребиваващите в духовно желание (Исраел) се смесиха с всички останали желания, който не са преминали духовен подем и разбиване ( т. н. ‘’Народите на света” ).

И след разбъркването, взаимното включване, всичките те са готови за поправяне, т.е. във всяко има част, която е била в духовното и не е била.

Изминалите подеми и падения, имайки предвид наличните в тях решимот (данни от минали състояния), са длъжни първи да преминат поправяне. А след това да се пробудят и останалите. 

Всеки трябва да разбере, че Исраел е в него –  тоест желанията, устремени към Твореца, няма да достигнат своята земя (арец) – поправеното желание ( рацон ) “направо към Твореца” ( Исра- ел ), в който ще се разкрие Твореца, докато всички те не се обединят, за да станат “като един човек, с едно сърце”. 

Това е условието, за което говорят кабалистите. Това ни трябва да реализираме в малка част от душата – вътре във всеки от нас, и в голяма – сред всички кабалистични групи в света, или в още по-голяма – сред цялото човечество. 

И това необходимо условие започва да се реализира, започвайки от най материалното ниво.

От урока по статията на Баал Сулам, 06.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→