Въпрос: Защо понякога, само след много години, човек започва да чува за необходимостта от обединяване?

Отговор: Ние се намираме в този процес в течение на цялата история.

Цялото ни развитие от поколение в поколение, във всичките ни прераждания, е предназначено да ни доведе до такова състояние, в което ние ще бъдем принудени да се обединим.

История ни е започнала с разбиването на общата душа – на нашия духовен съд.

От тогава, всички тези парчета, се блъскат помежду си, ненавиждат се и не разбират, кои са те, от къде са и защо съществуват. Главното за тях е постоянната борба помежду им.

Постепенно, по етапно, ние трябва да разберем, че поради тази ненавист и нашия егоизъм ние губим много,  до толкова, че сме задължени да се съединим.

Защо? Защото постепенно, в процеса на нашето развитие, ние откриваме, че сме свързани в едно. На нас ни остава или да се избием по-между си, или да живеем в мир. Та какво да правим?…

Но у тези, които усещат стремеж към духовно развитие, съществува проблем. Целият свят се предвижва към обединение по пътя „беито” (в своето време).

От безизходица, разсъждавайки логически, аз виждам, че сме задължени да се обединим. Но от друга страна, аз разкривам, че ние не сме способни на това. Така се усеща целият свят.

Тогава, тези в които се е пробудила точката в сърцето, започват да чуват за онова, че сме задължени да се съединим заедно, и само за сметка на обединяването можем да достигнем духовното. Но ние не усещаме потребност в това.

Излиза, че едни разкриват необходимостта да се обединят, само че не знаят, за сметка на какво. Те нямат за това никакви средства.

А другите имат средство, с помощта на което могат да се съединят, но те нямат вътрешна потребност, каквато има в целия свят.

Явно, тези две групи, външна и вътрешна част, ще е необходимо да се съединят заедно и да се допълнят един друг. Ние им поднасяме методика за обединяване, а те ни дават потребност от съединение.

Така, новороденото предава на родителите си своите потребности, и с негова помощ родителите доставят необходимото за новороденото.

За това външното общество – е носител на вътрешна потребност към обединение, а ние – притежатели на методиката за обединяване. И така ние ще се допълним един друг.

От урока по книгата Зоар, 28.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да причиняваш зло на другаря си?

Отговор: Ако той е мой другар от кабалистичната група, а аз не се грижа да се свържа с него – това вече е зло.

Защото, по този начин пробивам дупка в корпуса на нашата обща «лодка» – нашия общ духовен съсъд.Чрез своето бездействие аз вече му причинявам зло.

Ако не работя за увеличаване на нашето общо духовно «кли», ако дори малко ме мързи – тогава аз причинявам зло на останалите.

Струва ни се, че ако не бием никого, не убиваме, не крадем – всичко е наред. Какво още може да се иска от нас?

Не разбираме, че можем да причиним зло, дори, когато сме изцяло «образцови граждани»!

Но всичко това не е достатъчно в духовното. В духовното, ако аз не се грижа всеки миг за създаване на общ духовен съсъд – това не се нарича добро отношение към останалите.

В мига, в който отпадна от грижата за общото «кли» – аз ставам вредител.

Няма никакво междинно състояние – само добро или зло! Такъв е законът на висшата система на нашата връзка.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Даряването на Тора», 27.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да изпълня желанията на някого, ако всички хора по своята природа обичат различни неща?

Отговор: Става дума за такива вътрешни отношения към другия човек, както по-рано ти си се грижил за самия себе си.

Поискай висшата светлина, да направи твоя приятел толкова важен за теб, колкото по-рано ти си бил егоистичен сам за себе си.

Нищо не трябва да се прави изкуствено – всичката робота предоставяме на висшата светлина, а Тя извършва изправянето.

А ние можем само да разваляме! В нас няма сили и разбирания, позволяващи ни да направим нещо, а ако ние се опитваме – това ще бъде само външно, изкуствена промяна, а не изправяния.

Рабаш привежда следният пример: притчата за котараците, които трябвало да станат сервитьори – чинни и важни, за да докажат, че е възможно да се промени природата.

Но когато те видели бягащите мишки, то захвърлили своите подноси и хукнали да ги ловят.

Тъй и ние правим такива външни красиви промени, до като не се взривим и не се нахвърлим с юмруци един срещу друг.

Това съвсем не са онези „изменения”, за които говори науката кабала.

От урока по статии на Баал Сулам „Даровете на Тора” 27.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика ще се промени моят поглед, когато изляза от егоистичната любов и видя света през желанията на другите – ще виждам друга стая, друга чаша, която е пред мен, и всички хора – други?

Отговор: Животното, в това число и аз, си остава животно. Ти оставаш в точката на своето „Аз’’, но към нея добавяш съвършено друг орган (съсъд, кли) на възприятие – желанията на други хора.  

Творецът създал желание, състоящо се от десет части (сфирот, АВАЯ ). И сега аз се усещам в него, само че усещам най – ниският слой на това желание ( черната точка ).  

Аз се раждам, живея, умирам – връщам се в онези същите десет сфирот на своя егоизъм, в усещането на този свят – от поколение в поколение, от живот в живот (от парцуф в парцуф), преминавайки във всеки един през едни и същи състояния: зародиш, захранване, израстване (смърт – смяна на парцуфа) – и пак отново: зародиш, захранване, израстване…   

А как да почувствам света не от моята черна точка, а чрез желанието на другите хора, намиращи се извън мен? При това „Аз” все едно ще остана, моят свят няма да се промени!

Все пак ако изчезна, относително какво ще усещам другия? Аз трябва да го усещам срещу себе си, противоположен ми и ненавистен, все повече и повече. 

Няма по-голяма ненавист от онази, която се разкрила в групата на рабби Шимон. И когато над нея те построили любов помежду си, постигнали разкриването на светлината на Зоар.  

Огромната ненавист в нея и огромната любов над нея, дава различието между тях, в което свети Хохма, светлината на постижението. 

Вътре – огромен егоизъм, а над него екран – само така може да се разкрие голямата светлина.   

От урока по статията на Баал Сулам ‘’Даряване на Тора’’ 26.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - 4 коментара →

Въпрос: Смята ли се за разпространение създаването на „Жив Журнал” и други подобни на него?

Отговор: Разпространяването в интернет се явява най-важния вид разпространение (на всички езици). На това може да се научи всеки – безплатно и достъпно е. Разбира се, трябва да се знае какви материали и в какъв вид да се поставят на различни места – във форуми, обществени, научни, семейни сайтове и пр. Трябва да се установи връзка с центъра за разпространение, за да бъде получено обяснение и задача. Необходимо е системно, заедно с другите, общувайки, всеки да изпълнява своята част от общото разпространение. По този начин вие се включвате в общото кли.

Целта на разпространението е:

– да даде на всеки участник от световната група ББ възможност да участва в общата работа и по такъв начин да се включи в общата душа (Адам), тоест да получава ОМ от общата душа. Ако не получава от нея, занимаващият се с Кабала няма да има достатъчно желание и сили да постигне целта, разкриването на Твореца.

– да даде възможност на всеки човек в света, на неговия роден език да научи „Какво е Кабала?” – като отговор на въпроса за смисъла на живота и постигането на този смисъл.

Filed under: Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Аз мога да поискам да се поправя към отдаване, само, ако получа в това поддръжка от обкръжението.

Та нали, това желание се проявява и действа само във връзката с другите, и от тях съм длъжен да получа помощ, която се нарича “взаимно поръчителство”.

В тази връзка, доколкото аз поддържам тях – те поддържат мене. Това е система! Колкото я активирам, толкова и ще получа от нея.

С това, че се пробуждам и искам да се включа в група и да се присъединя към нея, пробуждам и насрещното отношение към мен и ние осъществяваме правилните връзки, дори и сами да не знаем за това.

Това ми показва с каква връзка сме съединени – ние сме в мрежа.

И когато те ми предадат поръчителство по моя молба, това не е просто тяхно желание, а конкретна форма на нашата връзка. 

Сега се обръщам към тях с вече готови съсъди (кли), с готова система за връзка, състояща се от 613 (ТАРЯГ) елементи. Без да осъзнавам, аз пускам цялата тази система.

Получава се, че свързвайки се един с друг, ние оживяваме цялата система съществуваща между нас.

Поръчителството – това е много дълбоко понятие. Това означава, че животът и приведените в действие системи на връзки съществуват вътре. Ние трябва да ги извлечем от дълбочината и да започнем да ги ползваме.

А иначе, мога да крещя, че искам да съм свързан с останалите, но от къде да зная как да го направя?

Нима аз разбирам, как да се свържа с всеки и с всички? Но за сметка на това, че започвам да се пробуждам, те започват да ми действат, да ми предават формата на нашата връзка.

Те може и да не знаят затова, но това не е важно. Независимо от всичко, ние оживяваме тази система от връзки.

Откъс от  урока по книгата Зоар, 25.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Обкръжение и учител са единствените фактори определящи бъдещето на човек. Във всеки миг той е длъжен да цени състоянието, в което се намира сякаш вече има всичко, от което се нуждае, и единствената ми отговорност е да се свърже с правилното обкръжение. А такова обкръжение е винаги някъде наблизо. Трябва само да съумем да го изберем. В това се състои нашият единствен свободен избор, тъй като всичко останало е следствие от това.

Затова не ми е нужно да се грижа за нищо, освен откъде да получавам „препитание”, с кого да съм във връзка, кой да ми влияе. Тоест не да мислим за себе си, а с какво обкръжение сме свързани. Ако човек иска да управлява своето развитие, живот и съдба, то той е длъжен да мисли само с кого е свързан.

Но не е характерно човек да мисли за това! Тъй като постоянно мислим за самите себе си: кой съм аз, какво ще се ми се случи и защо? В какво е смисълът на моя живот? Ние насочваме тези въпроси към себе си и те всички са правилни. Но как да им отговорим? С какво обвързваме тяхното разрешаване?

Кабалистите обясняват, че решението зависи само от обкръжението. И затова трябва да обърнем поглед на външните сили, които ни въздействат, тъй като тяхното влияние върху нас определя бъдещето ни.

Всъщност те не са външни, а по-скоро обхващат единна система от души, която е интегрална част от моето духовно тяло. Тук е станало разбиването на съсъдите и това трябва да поправим. Само тук можем да променим нещо, тъй като не сме способни да изменим другите си желания.

Това е все едно да се заровим в архив и да четем за стари, предрешени събития. Само на обкръжението аз мога някакси да повлияя. И е жалко да обръщаме внимание на нещо друго, освен на това.

От урока по статията на Баал Сулам „Свобода на волята”, 18.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво да прави човек, ако е избрал обкръжение за своето духовно придвижване, но чувства, че то не го придвижва?

Отговор: Сега действат две условия, при които вече не е важно в каква физическа група се намираме.

Условие 1 – че целият свят е длъжен сега да се поправи!

Условие 2 – по тази причина между нас се развива виртуална връзка и всеки има възможност да контактува през интернет, книги, телевизия, да дойде при нас на стаж, на конгрес, заедно с нас да вземе участие в различни акции, да бъде в нашите учебни центрове и т.н.

Това не са старите времена, когато човек живееше в своя ъгъл и можеше да се свързва само с хората, които непосредствено го заобикаляха. Сега можем да се свързваме с целия свят! Можем да се виждаме, слушаме, да си гостуваме – всичко зависи от нас!

Днес, когато целият свят трябва да се поправи, мястото и разстоянието са без значение. Всичко се решава от нашето желание да открием кои сме ние, на кого принадлежим и под чие влияние се намираме.

На всеки е дадена свобода на волята и всичко зависи само от човека. А ние сега строим такава виртуална система в интернет за изучаващите Кабала, че всеки да разполага с много тясна връзка!

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Свобода на волята»,18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек се намира на по – високо ниво от своето обкръжение, може ли той да му повлияе и да го поправи?

Отговор: Човек не може да се издигне над своето обкръжение! Той изцяло зависи от него! Дори, ако това са съвсем прости хора, а той е голям кабалист – те, все едно, ще му влияят.

Представи си, че вземеш едно прекрасно дърво, отрупано с плодове, изкорениш го и го засадиш в центъра на пустиня. Какво ще се случи с него?! Ще превърне ли то пустинята в цветуща градина?!

По същия начин, нашата душа зависи от обкръжението…

Целта на творението и групата, и моята лична работа, и Творецът се намират вътре, в тази единствена точка. Представи си, че целият твой живот зависи от една точка, която трябва да си изясниш. От това сега зависи – дали ще живееш или не! И така – във всеки миг.

Да речем, че ти не можеш да дишаш, ако не натиснеш тази точка – тогава оттам получаваш кислород. Ако не си я натиснал, не си се присъединил – няма кислород.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Свобода на волята»,18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко което четем в книгата Зоар, се разкрива във връзката между нас.

Защото Зоар говори за връзките между душите, а не за душата сама по себе си. Сама по себе си, душата представлява просто желание и в нея няма нищо повече.

Особеността на душата е в това, че тя може да придобие екран и отразена светлина, и с тяхна помощ да се съедини, в едно цяло, с другите души, а чрез  съвместното им желание ще се съединят над егоизма си, ще се прояви Светлината, Творецът.

Затова ние се стараем да си представим, че все едно  имаме екран (против егоизма ни) и отразена светлина (стремеж да се съединим в едно цяло). Над планината Синай (на ненавистта), ние се съединяваме в стремежите си (Моше във всеки един от нас).

Всеки един от нас е малък духовен съсъд (кли), егоистично желание, което, с помощта на екрана и отразената светлина, проявява себе си като желаещо да отдава на другите. В резултат на това, всичките частни души се съединяват, заедно, в една.

Егоистичното желание – това е нашата природа. Когато  ние създаваме екран, над него,  и чрез отразената светлина,  то се превръща в душа – желание, подобно на Твореца.

Тогава в общата ни отразена светлина ние разкриваме Твореца. Защото отразената светлина на всяко едно кли, това е светлината Хасадим, а в общото поле на светлината Хасадим може да се разкрие светлината Хохма.

Ако нашата обща отразена светлина достига до достатъчна мощност, наричана „шестстотин хиляди”, то в нея се разкрива Творецът, Тора, Висшата светлина, светлината на мъдростта – Хохма.

От урока по книгата Зоар, 20.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→