Започнали сме нашата работа върху изграждането на Кабалистична група. Ако през деня, ние мислим за статията на деня, която учим, ще видим огромна промяна в нас. Когато толкова много сърца и желания действат според метода на Баал Сулам, стремейки се към целта и изяснявайки я, самото действие вече ни обединява.

Заедно ние привличаме Светлината, която започва да действа върху нас и ние чувстваме огромни промени. Тези промени, обаче, може да изглежда, че са към по-лошо. И какво от това? Тяхната цел е да ни научат, че напредването става над нашия егоизъм, над нашето желание да получаваме наслаждение и да чувстваме егоистическа награда.

Работих много усилено, но на следващия ден почувствах дори повече тежест в сърцето, моята собствена незначителност, слабост, равнодушие, омраза и безразличие. Въпреки това, аз трябва да стана и да продължа да вървя. Това е подобно на скитането в пустинята, описано в Тора. „Открил си своето зло? Чудесно! Сега ще научиш как да го поправиш и да продължиш пътя.”

От урока по статията „Цел на обединението-1”, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как през целият ден да работим над построяването на кабалистичната група – съдът, който ние приготвяме да запълним със светлината на Твореца, с Неговото разкриване? Как да оценяваме своето състояние и на цялата световна група?

Отговор: Всички послания на Твореца, получени от нас чрез Баал Сулам и Рабаш, трябва да се разбират като едно обръщение – призив към обединение.

Това състояние, точката на контакта, която Рабаш разкрива и ни разказва какво тя включва в себе си. Но да стигнем до нея е възможно само съвместявайки в себе си всичките противоположни свойства.

Доколкото ти не си съвършен, тези свойства ти се струват различни. Но колкото повече се занимаваш с това, толкова по-скоро ще видиш как всичко се свива в една единствена точка, която се нарича единство.

В тази точка на единство се сливат: ти, Твореца, твоите усилия, групата, изправянето на злото начало, величието на целта и собствената нищожност, намерението за отдаване и под него егоистичното начало – всичкото се обединява в едно цяло.

Не трябва да се отделя един абзац и да се приковаваме върху него. Всеки е длъжен да работи над цялата статия през целия ден – да я прочете няколко пъти, да направи кратък конспект.

И изведнъж ще откриеш, че този кратък план може да разглежда темата от различни страни.

Но главното – това е самото занятие! То притегля към нас светлината, завръщаща ни към източника.

От човека не се очакват правилни и успешни изводи и колкото по-нататък се придвижваме, толкова по-малко успяваме в разумните заключения, ще се почувстваме все по-вече разбити и на нищо неспособни.

Струва ни се, че се движим в отрицателна посока, но това усещане ни дава светлина, която идва при нас и ни пробужда!

Всеки ден трябва да си поставяме нова задача, която всеки да изпълнява в продължение на целия ден. И ако някой не изпълнява тази работа – той вече изпада от нея.

На следващият ден той вече няма да може да продължи с останалите, та нали ние се придвижваме последователно от състояние в състояние.

Аз не мога да прескоча през няколко състояния, хвърляйки се в движещия се влак.

Затова, ако сме се захванали с тази работа, то всеки ден трябва да се безпокоим, да я изпълним, без да обръщаме внимание на нашите настроения.

И трябва да си помагаме един на друг, за да не падне никой, понеже един паднал пречи на всички останали да разберат и усвоят всичко както трябва.

От урока по статия на Рабаш, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Откъс от статията на Рабаш «Цел на групата»: Ние сме се събрали тук, за да положим основите за изграждане на група, обединяваща всички, които желаят да вървят по пътя и методиката на Баал Сулам, за да се издигнат на стъпалото на човека, а не да си останат животни.

От тази статия трябва да извадим основните принципи:

1. Какво значи «да се съберем»?

2. Какво е «методика на Баал Сулам»?

3. Какво значи «стъпало на човека»?

4. За какво е създаден човека: за наслаждение или за трепет пред Твореца?

5. Условието за постигане на всичко това е подобие на свойствата на Твореца.

6. Самото желание да се насладиш не е лошо – то е материала на цялото творение. Зло желание (ецер ра) се нарича нашето нежелание да се обединим, да поправим разбиването на Душата на части – нашите частни души.

7. Ние не разрушаваме егоистичното желание, а само поправяме неговото намерение «за себе си» на намерение за отдаване «на другите». Тоест, в желанието си да получим, ние винаги сме противоположни на Твореца, а в намерението да отдаваме – се присъединяваме към Него.

8. Сливането с Твореца е в подобието на нашите свойствата с Неговите. Намерението за отдаване, ние постигаме в работа с група. Тази задача е постижима и може да бъде проверена, а създаденото от нас общо желание за отдаване се явява общата душа, която Творецът запълва.

9. Всяко наше състояние се състои от две противоположни, и в зависимост от степента на напредване, разривът между тях се увеличава.

Аз разкривам: а) все по – голямата нищожност на самия себе си и б) все по – голямото величие на целта.

Аз трябва да съединя всичко това в една точка и по този начин да почувствам разбиването на душите, за да заставя висшата светлина да ме поправи и между мен и другите хора да се възцари отдаването.

Това се нарича даряване на Тора – светлината на поправянето. А след това се разкрива и Даващият Тора – в нашето поправено отношение към ближния, в общия духовен съсъд (кли).

Откъс от урока по статия на Рабаш, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Четейки Зоар, ние сме длъжни да чакаме от тази Книга спасение.

Както пише Баал Сулам в „Предисловие към Талмуда на Десетте Сфирот”, п.155: „Обаче крие се в кабалистичните книги велико и достойно за огласяване, чудесно свойство” – чрез изучаването на книгите ние се съединяваме с Източника, с Твореца, който се намира в друго измерение.

Аз се намирам в своето измерение, откъснат от Него, а тази книга създава връзка между мен и Тях, висшите измерения.

От там аз получавам тази светлина – лекарство, което според моя стремеж, се влива капка по капка в мене като инфузия.

Тора не иска от теб нещо нереално. Та нали свише те познават по-добре от самия тебе и изискват според възможностите ти.

Казват: „Седни редом с книгата. Ти си длъжен да се съединиш с твоето обкръжение, защото това е твоята духовна форма”.

Сега си на своето ниво. Ти си егоист, не понасяш никого и не искаш нищо освен егоистични наслаждения.

Ти дори не знаеш какво точно искаш, но на Висшият това е известно. Та нали Той създава в тебе всички тези желания, всички тези отвратителни свойства. А ти, само понякога леко чувстваш какво прави Той.

Но сътворявайки всичко това в теб, Творецът очаква само едно: „Поне мъничко се постарай да се съединиш с Мен – на основата на това, което ти се дава свише”.

Ти си длъжен да разкриеш своето днешно, истинско състояние – и само да пожелаеш да се уподобиш на висшето.

Но за да се уподобя на висшето, трябва да си представя такова състояние, където аз и групата сме заедно, във взаимно отдаване и поръчителство.

Ако аз си се представя заедно с тях, като едно цяло, между нас вече действа светлината и това е състоянието, което искам да усетя.

Аз искам да почувствам, че сме заедно и светлината ни изпълва, защото нашето обединение е светлина. Това състояние сме длъжни да си представим.

Ясно е, че не сме заедно и не сме свързани, но се стараем да се съединим. Това означава, че ние искаме да израснем в духовното, да се уподобим с висшето.

Тогава според стремежа, Зоар създава връзки между тебе и висшата степен и влива инфузия – капки светлина, наречени „капки успех” (мазалот), стичащи се в теб.

Няма никаква разлика между тебе и висшата степен, освен, че на висшата степен си свързан с другите.

Постарай се да си представиш това висше състояние на вътрешно обединение между всички – това е взаимно отдаване и се нарича „висша светлина”.

От това състояние, което си представяш, мечтаеш и се стремиш към него, върху теб действа силата на окръжаващата светлина, която те води към израстване.

От вечерният урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ако някъде по света се случва някакво зло, това означава, че засега не успяваме да внесем поправяне в света.

Ако хората все още замислят войни, разруха и терор, пренебрегват се един друг, лъжат се по между си , стремят се с всякакви средства да печелят за сметка на другите, то това значи, че ние не изправяме света.

Защото ако светлината светеше повече, всичко това не би могло да се случи. Човек би бил неспособен да постъпва така и природата на неживото, растителното и животинското нива не биха ни поднасяли такива нежелателни „изненади“.

Ние съществуваме във всеобхватната природа, но равновесието ни с нея зависи от самите нас, т.е. от нивото ‘човек’.

Затова сме длъжни да построим, между изучаващите кабала, огромен духовен съсъд (кли), като се съединим в крепка връзка, така че всички хора по света да почувстват тази мощ и да бъдат принудени да се обединят между себе си.

Така произтича това. А от къде ни идват всякакви мисли и желания? Ние не знаем как става това, но те изникват отвътре, преминават от един на друг по мрежата на връзките между нас.

Ние живеем в особено време. Баал Сулам пише, че сме длъжни да бъдем много благодарни на Твореца, че съществуваме в такова поколение, на което му е дадена възможност да разпространява науката кабала, която е дошла до нас от далечните векове.

Ние сме първото поколение, което може да я използва, за да достигне вечност, да се издигне над целия този живот, да излезе извън пределите на всякакви земни ограничения, в друго измерение – в духовния свят.

От 6-тия урок на конгреса „Зоар 2010“, Ню-Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Каква е разликата между света на Безкрайността и нашия свят?

В света на Безкрайността всичко съществува в единно затворено пространство, където всички ние сме заедно, всичко е общо, всичко принадлежи на всички и на всеки. Няма разлика между мене и другите, между принадлежащото на мен и принадлежащото на другите. Всичко съществува без всякакви граници.

А в нашия свят е обратно. Всичко е напълно разделено и човек – иска или не – през цялото време пази своите граници.

Той трябва да разруши тези граници, за да може поне малко да се сближи с другия, а след това, отново се затваря в себе си, като че ли природата го тегли обратно. И отново иска да се сближи с другите – и отново се затваря.

Затова, докато не сме достигнали Безкрайността, съществува един много важен принцип в нашата духовна работа.

На този принцип се основава работата на система за електрически трептения, състояща се от кондензатор и индукционна бобина, съединени в електрическа верига.

Ако подадем енергия на този контур, тя минава първо през кондензатора, а оттам – в бобината. После отново влиза в кондензатора и пак отново – в бобината. По този начин тя може да се върти в тях.

Този принцип важи не само за електрическите вериги. Защото това, което се осъществява в един механизъм в природата работи също в цялата природа и в различни нейни части, само че в различна форма в зависимост от типа на системите : физически, биологични, обществени /отношенията на човека с обществото/.

Затова, отношенията между мен и групата трябва да се строят на същия принцип: въодушевлението и важността на целта, които се създават в мен, аз предавам на групата, а когато аз се сривам, то получавам от групата това въодушевление, което съм вложил в нея при това умножено по мощността на групата. По този начин ние работим, въртейки се в затворена верига.

Откъс от 9-ти урок на конгреса «Зоар 2010», Ню Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Сега, след конгреса (май 2010, Американския конгрес) ние се намираме, като че ли, в началото на нов етап.

Конгресът направи в нас значителни промени. Ние също чувстваме, какви промени се случват в света в светлината на всички последни събития. А по – нататък, светът ще усеща все повече и повече проблеми.

Практически, ние сме задължени да стигнем до финалната цел. Представете си, че човечеството е бегач, когото бият по пътя, и от тези удари той получава сила, за да стигне до финала. Но той е длъжен да бяга и да достигне целта.

На него му е определено време за достигане на целта. Той трябва да дотича – той не може да избира. Единствения избор е да бяга, желаейки целта, или да чака удари и да бяга напред, за да ги избегне.

Но има и трети път: чрез обединяване ние можем да привлечем в нас сила, която ще направи изкачването към целта леко. Тя ще ни вземе на своите крила, както орел малките си, и ще ни издигне на върха!

Но проблема е в това, че ние не можем да изоставим нашия свят и да се издигнем сами на крилата на този орел, Бина. Задължени сме да поддържаме връзка с целия свят.

И ако ние мислим за всички хора и им отдадем себе си – именно тогава ще се издигнем! Ето едно противоречие,на пръв поглед

Светът стои на края на пропастта и ние сме длъжни да му помогнем да се издигне на тези орлови криле…

Откъс от беседата в Торонто, 11.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

В живота ми има достатъчно проблеми. Понякога дори си мисля: омръзна ми всичко, загубих всякакъв апетит.

Всичко животинско и земно трябва временно да оставя настрани и да изясня за себе си главното: какви са сега отношенията ми с обкръжението?

Презирам го, нямам нищо общо с него, нека пропада в ада… Негативно обръщение към обкръжението, което е и моето зло начало.

То се е проявило от разбиването: някога сме били обединени, а днес напротив, намираме се в пълно разединение. Това откритие е изключително важно и точно то ми е нужно.

Аз не ги отхвърлям, а събирам тези отрицателни моменти, показващи колко ненавиждам другите. Колко е страхотно, че това се разкрива!

Да, ненавиждам ги и ги презирам, писнало ми е от тях, ние сме безкрайно отдалечени и това е забележително.

И ето, вървя срещу тях, прилагам старание, уча се и разпространявам, за да напипам някаква връзка, да отскоча където е възможно.

Ако чувствам, че днес не ми е възможно дори да гледам другарите си, то вземам каквато и да е механична работа, за да съм в полза, докато постепенно не върна в общия поток..

Всеки може да изпадне в такова състояние, от което сам не може да стане. И затова той трябва да получи поддръжка от своята група и от цялото световно кли, като загубил съзнание, нуждаещ се от помощ.

А групата трябва да яю разпознаете при такива случаи, когато веднага оказва на ”пострадалия” бърза професионална помощ, подобно на лекарите, спасявайки духовен живот.

С това ние не изтриваме „ злото в човека”, а му оказваме поддръжка, за да го пробудим и доведем до средната линия, която ще го изгради. И тогава цялото зло ще стане добро.

От 5-ти урок на конгреса „Зоар 2010”, Ню Йорк, 08.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а Сулам пише в статията си „Даряване на Тора“, че „отдаването“ се реализира както посредством действията на човек спрямо останалите хора, така и действията му спрямо Твореца.

Но и двете са насочени към една и съща цел: Достигане на частично подобие (125 степени на световете), а след това и пълно подобие (света на безкрайността, състоянието на сливане) с Твореца.

И когато човек извършва някакво действие заради отдаване, а не за собствена наслада, той не усеща разлика дали отдава на друг човек или на Твореца, защото всичко което излиза извън пределите на тялото му, се усеща като чуждо.

Какво означава да се работи заради Твореца? Как си Го представя?

Аз се обединявам с приятелите (хората със същата цел), заради което се издигам над егоизма си.

В това единство започвам да усещам по-вътрешно желание, което определям като Творец. Чрез връзка 1 въздействам на Него (връзка 2). Двете връзки ми въздействат с реакцията си.

Групата и Творецът това са два модела на „околните“, които се намират вътре в мен. Аз ги отличавам един от друг. С двата работя за отдаване, над своето Его.

И тук кръга се затваря… Повече няма никой друг. Оказва се, че всичко това ми се е представяло вътре в моето Его, чрез моето желание да се насладя.

Аз се издигам над егоизма си в състоянието „Друг – 1“ и над него още по-високо – в състояние, което се нарича „Друг – 2“.

Но всичко това се намира вътре в мен. Когато се казва: „От любовта към творенията към любовта към Твореца“ – става реч за две степени на поправянето на моето егоистично желание.

Когато аз „отдавам на ближния“, това означава, че искам да бъда подобен на Твореца, т.е. да се съединя с Него.

Всичко се намира вътре в мен. Един път моето желание се нарича: група; обкръжение; човечество; души, а друг път, в по-дълбоко усещане, то се нарича Творец.

Но всичко това, произтича вътре в моето желание, изправено на отдаване. Просто аз имам две нива на отношения – и към Твореца ми е по-трудно да се отнеса с отдаване, както и към приятелите.

От урока по статията на Баал а Сулам „Даряване на Тора“, 05.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да отдавам на другите, ако съм длъжен да усещам техните желания като свои собствени? Получава се, че аз ще отдавам на самия себе си?

Отговор: Не, аз все пак ще ги усещам именно като свои, но разликата между мен и тях си остава. Остава ненавистта, а над ненавистта – аз строя мост на любовта! Вътре в мен съществува желание към себе си и против тях. Върху него има екран и отразена светлина, желание да напълня тях, а не себе си.

И когато аз  напълня тези желания ще бъде с намерението за отдаване. Усещането към себе си  и тях против себе си, а също и желанията им като свои, се превръщат в духовен парцуф на моята душа.

Всички желания, намиращи се извън мен, сега влизат в „тялото” на моята душа, тъй като ги напълвам, за да ги отдам. И само тях мога да напълня, защото сам аз участвам в това като напълващ, като глава – ”рош на парцуфа”! А цялото ми тяло са чуждите желания. Ако трябва да нарисувам духовния парцуф, то неговата глава това съм аз в оригинал, а тялото са желанията на всички останали хора.

А иначе кого трябва да напълвам, за да отдам – самият себе си?! Аз привличам светлината, за да отдам чрез себе си на всички тях, тоест аз съм главата, която решава така да направи. И когато ги напълвам, аз ставам спрямо тях като Твореца. Затова усещам  как вътре в това тяло на душата, в техните желания, които са станали мои, се проявява Творецът! Този Творец съм аз! Това означава, че аз се сливам с Твореца. Разбира се тези желания принадлежат на другите хора, а аз ги напълвам, значи аз ставам подобен на Твореца.

Така именно е устроен духовният парцуф: в главата са неговите мисли, неговите желания и желанията на другите и решенията как да постъпим, но в тялото са желанията на другите, които са станали собствени („обичай ближния като себе си”). Затова той усеща в това тяло сливането с Твореца и своя нов свят.

От урока по статията на Баал Сулам  „Даряването на Тора”, 27.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→