Ние създаваме помежду си взаимовръзка, взаимозависимост, поръчителство, любов, задължителна потребност да бъдем заедно.

Длъжни сме да изградим такава връзка (място), за да разкрием в нея, скриващият се от нас Творец. От това скрито от нас място, „Шатрата на откровението“,Той ще говори с нас.

Без наличието на такъв ‘’комуникатор‘’ между нас и Твореца, ние викаме в празнотата. Можем да се обръщаме само към този образ, който ние сме създали в нашата връзка – Храма на Твореца.

Казано е, че само чрез любовта към другите можем да постигнем  любов към Твореца. Затова изграждаме помежду си система на духовно поръчителство и взаимна поддръжка –  с цел да разкрием Твореца.

Ето защо, преди всичко е необходимо да се погрижим за изграждането на група. Първото условие за получаването на Тора, светлината за изправянето, в гората Синай (състоянието на разкриване на взаимната ненавист) е невъзможността, но и е готовността за сплотяване като един човек с едно сърце, работейки за това обединение по принципа ‘’нека направим и ще видим‘’.

Може да сме малки, или да нямаме готовност, но ако готовността я има, то в нас се появява обща точка – ‘’прозорец‘’ за апел към Твореца. Ето тази обща точка вече представлява  Малхут на света Ацилут, Шхина.

Ето така трябва да се възприема подготовката за получаването на Тора.

От урока по статията на Рабаш, 14.09.2010

[#21125]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

От света на Безкрайността ние сме се спуснали до този свят, от свойството отдаване дo свойството получаване.

По пътя на това спускане, на намаляване на свойството отдаване в нас, в степента на подобие с него, съответно в нас намалява и напълването (светлината, чувството за Твореца).

Докато не достигнем състоянието „Наш свят”, където въобще изчезват всички признаци на светлината и духовния съсъд (желанието за отдаване), и се оказваме изцяло откъснати от духовното.

Над нашия свят, в световете Брия, Ецира, Асия, се намират разбитите души – чувстващи своя егоизъм.

И ние трябва от нашия свят да влезем там, т.е. разкрием това, че нашите души са разбити (разделени), разединени. А след това да преминем границата, отделяща света БЕ”А от света Ацилут (парса), т.е. да изпълним условието включване в процеса на изправяне – да пожелаем да постигнем любов, до пълно обединение.

И тогава пробуждаме нашите разбити души, за да се включат в Малхут на света Ацилут, която първоначално е само точка, намираща се в Хазе (гърдите) на Зеир Анпин. Над ЗА се намира ГАР на света Ацилут: Атик, Арих Анпин, Аба ве Има, Ишсут, а още по – на горе, следващата граница – табур на Галгальта, света Адам Кадмон и света на Безкрайността.

Душите в нашия свят – това са  точки. Така човек разкрива своето духовно състояние, наричано „наш свят”. А след това, привличайки развиващата го светлина, той започва да чувства себе си в световете БЕА – усещането за разбиване т.е. егоистичните желания (състоянието египетско изгнание).

Оттук трябва да се повдигнем към светлината т.е. над парса, защото е невъзможно да достигнем изправяне в световете БЕА, където светлината за изправяне отсъства, а съществува само светлината за проява на злото.

Световете БЕА (място, състояние и усещане) са предназначени за осъзнаване на злото в разбитите души, така че да разкрием до колко сме лоши и подвластни на злото начало. И тогава, спрямо степента на нашето разкритие, ние ще съумеем да се повдигнем нагоре и да се присъединим към Малхут на света Ацилут.

Включването в Малхут на света Ацилут се нарича подем на МАН, наша молитва. Малхут на света Ацилут предава тази наша молитва на Зеир Анпин на света Ацилут и накрая ЗОН повдига тази молитва в Бина на света Ацилут. Тогава отгоре идва светлина (обкръжаващата светлина или светлината АБ – САГ) поправя връзките в ЗОН, а след това ги напълва.

Т.е. всичко, което е нужно да направим е да повдигнем Малхут на света Ацилут, Шхина  в изгнание. Всъщност всичко, намиращо се в световете БЕА – това са части на  Малхут, Шхина, и ние трябва да повдигнем там нашите желания. Малхут на света Ацилут  –  това е „събранието на душите на Исраел ” (исра ел  – устремени „право към Твореца”), т.е. съединение на разбитите желания.

Според това, доколко ще успеем  да се съединим, ние ще се включим в света Ацилут. Естествено, че сами не можем да извършим това, а можем само да помолим.

Малхут предава молбата ни за съединение на Зеир Анпин, и в степента си на съответствие разкрива, че желае да се присъедини към него. А ЗА е длъжен да получи желание да се присъедини към Малхут от Бина. И тогава те заедно, ЗА и Малхут (ЗОН) се повдигат, всеки със своето желание към Има – Бина, която ги съединява.

След това ЗА се спуска на своето място, създава Малхут и я присъединява към себе си. А доколкото ЗОН са съединени, намиращите се в тях души участват в това съединение и се напълват от него.Тъй като тези души са и тялото на Малхут.

От урока по ”Учение за Десетте сфирот”, 12.09.2010 г.

[#21081]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Личното и общото се съединяват и включват едно в друго. Затова тези, които идват днес, могат, съединявайки се с нас, да използват нашия опит за вътрешна работа и да получат същото разбиране.

Виждаме как лесно и естествено младото поколение усвоява всички съвременни прибори, мобилни телефони и компютри – това, което ние с труд сме разкривали и развивали. А младите идват наготово и с лекота използват всичко, без да ни обръщат внимание.

Така и в духовното – начинаещите в заниманията с кабала могат да придобият по-големи успехи от нас! Всъщност те „стоят на нашите рамене”.

Първото препятствие по пътя – разочаровайки се от собствените си сили, да се радват на падението. Да се обясни това е възможно само чрез висшата светлина, но не сам с нея, а в група, където разкривам разбиването помежду ни, което ми е нужно, за да се изправя.

Аз трябва да стана отдаващ по отношение на това разбиване, но не съм способен. И тогава идва светлината, която ме прави способен да се присъединя към другите и в тях да открия Твореца, за да отдавам на Него.

Аз трябва да разкрия тази ситуация  в цялата й дълбочина и да очаквам спасение в същата тази вътрешна точка. Ето такава картина ни е нужно да си представим – и тогава можем да бъдем сигурни, че човек стои точно пред духовната стълба нагоре.

От урок по статията от книгата Шамати, 06.09.2010

[#20892]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: По молба на другар задаваме  въпрос, който го измъчва много: възможно ли е той, представяйки се за Ваш ученик, да дава платени благослoвии на хората, помагайки им с това в трудни жизнени ситуации?

Също така той предлага това да се направи с местната общогрупова работа, считайки я свързана с разпространението и привличането на хора към кабала.

Имайки проблеми с печалбата, той сега стои пред избора – да отиде на рискована работа или да се опита да заработва с тези благословии. Ние се объркахме с този въпрос и, за да не направим грешка, се обръщаме към Вас.

Отговор: В никакъв случай не трябва да се печели от кабала, при това мамейки хората, и ако това се наблюдава при някой от членовете на групата, вие сте длъжни незабавно да го изгоните от групата.

Никога да не се използва кабала за печалба – това напълно изключва човек от духовния път. Да не се дават никакви благословии – това е лъжа.

Само желанията на групата и мислите за другаря могат да му помогнат, ако те са безкористни. Не трябва, по никакъв начин, да се печели за сметка на кабала!

Също и проклятия от типа на ”Пулса де нура” – като че ли някой ще може с тяхна помощ да вреди на някого. Няма чудеса на света!

Трябва да се стремим само към светлината – силата на отдаване и любов – това е единствената положителна сила в света. И повиквайки именно нея, имаме нашата единствена възможност нещо да свършим в света, нашата единствена свобода на волята.

[#20997]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да ценя състоянието на духовен подем”?

Отговор: Подем е състояние, в което аз мога да оправдая всичко, което ми се случва, да оправдая приятелите и групата, виждайки ги като ангели, които ми помагат да реализирам моята свобода на волята и да постигна целта. От елементите на това състояние, аз мога да изградя себе си и моята връзка с Твореца, който се разкрива в такова състояние.

Компоненти на моето състояние са: група, дом, работа, учене, здраве и т.н. Аз трябва да определя, че всички те са второстепенни по отношение на групата. Аз трябва да „събера” всичко, освен групата и да вляза в групата с него, въпреки че групата е само един елемент сред много други. В групата, аз също трябва да различа многобройните компоненти, докато не избера само един: желанието да постигна Твореца.

Аз се вглъбявам в тази работа и в тези различия, в центъра. Все едно, че идвам към двореца на Царя отдалеч, докато най-после го достигна. Аз свивам своя фокус, определяйки пътя, докато не стигна до целта.

Отначало чувствам, че има цял свят около мен. Скоро аз виждам, че има само група и различни ситуации в нея. Това остава така, докато не стигна до осъзнаването на много проста схема: всичко около мен са само ангели, сили, които ме насочват към Твореца и ми помагат да Го постигна.

Какво е групата? Това местната група, която е най-близка до мен ли е или е световната група? Групата – това са всички души. Започваме с целия свят и постепенно свиваме кръга.

Групата за мен започва с физическите тела, хората, които познавам и с които чувствам, че съм свързан чрез общата цел. Това са хората, които ме разбират и ме усещат, въпреки факта, че не ги познавам лично. Обаче, в духовния свят ние съществуваме в една обща система. В този свят ние може никога да не сме се срещали, но в духовния ние сме заедно.

Това несъмнено е възможност за спасение, защото ние сме свързани, подкрепяме се и зависим един от друг. Не само хората от моето поколение съществуват днес в подобно състояние по отношение на Твореца, а всички кабалисти от миналото, започвайки от Адам, който е бил първият, открил Твореца преди 5770 години, и е реализирал свободата на волята.

От този момент творението, точката – желание, е започнало своя път на постигане подобие с Твореца. Оттогава и до днес всички кабалисти, които са свързани чрез тази цел, принадлежат на една система, независимо от тяхното стъпало в духовната стълба. А по отношение на тези, които все още не работят в тази система – те също принадлежат към нея, но ние трябва да ги пробудим.

От урока по статия на Рабаш, 06.09.2010

[#20890]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да помогнем на другарите, намиращи се в падение, и как да се поддържаме един друг?

Отговор: Преди всичко – да се поддържат вътрешно – с молитва, с молба, с обща мисъл за всички.

Тъй като  сме ”подписали” помежду си ” договор за съюз”, за взаимно поръчителство, взаимопомощ в духовния път! И сме задължени да се погрижим всеки да участва 100% в него . А това зависи само от поддръжката на групата.

Не трябва да виня другаря, че не е способен да приложи всички свои усилия за достигането на целта – аз съм длъжен да виня себе си за неговата слабост, че не мога да го пробудя! Наистина той напълно зависи от мен!

Взаимната поддръжка, когато никой няма никакви сили, но всички могат да дадат на всеки 100% сили се нарича поръчителство.

Ако съм подписал договор, аз съм подписал, че гарантирам духовно придвижване на всички, че те ще достигнат целта! Аз, както гарант в банката, гарантирам, че другарят ще има сила за желание да се движи към целта.

Ако съм подписал, това сега зависи от мен! И ако той пада, аз съм длъжен да разбера, че той пада в моите очи по отношение на мен, за да ми даде възможност за работа, да го пробудя. А съживявайки го, аз съживявам част от своята душа.

[#20889]

От урока по статия на Рабаш, 06.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

По време на падение ние вече не влизаме в сметката. Дава ни се тежест в сърцето и разума, чрез проблеми със здравето, семейството и пр.,без да се очаква правилна реакция от нас .

Трябва да си направим изводи след паденията и да подготвим себе си по време на следващия подем, укрепвайки поръчителството и връзката с останалите, за да помогне то на всеки и всички, когато дойде падение.

Аз гледам другаря си, в който няма сили и чувствам себе си отговорен пред него, защото съм се задължил да му помогна да се издигне физически, душевно и духовно.

Всеки, който се чувства в падение, безсилен, трябва да осъзнае, че ако преди това е вложил сила в групата, приготвил е в нея за себе си резерв, запас, акумулирал е сили, то сега би могъл да го използва и не само не би почувствал падение, а би продължил подема!

Той би почувствал, че пада, но за да използва веднага правилно това падение и да се издигне.

Затова е написано, че всички прегрешения се извършват не във време на падение, а във време на подем – как човек го използва. Трябва да се направи всичко възможно да се запасим със сили и да ги съберем не в себе си, а в групата.

Старай се да подготвиш себе си във време на подем толкова, колкото ти е възможно и тогава ще приемаш падението с радост!

От урока по статия на Рабаш, 06.09.2010 г.

[#20888]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да останем през цялото време „на траекторията на духовността”, т.е. в точката на приемане на решение, че духовното пространство и единството са над материалните достижения.

Отговор: Още щом ни се отдаде да създадем такава връзка, „място за разкриване на Твореца” – то тутакси изчезва, за да можем да приемем такова решение отново и отново.

Всеки миг трябва да бъде Начало. И в този постоянен избор ще помогне само силното обкръжение, което ще ни позволи да се задържим във връзка (см. Баал Сулам, „Свобода на волята”). А сами не е възможно да се удържим в това решение повече от един миг…

Трябва да поставим себе си в правилно общество, като зърно в почвата, да получим от него осъзнаване на важността на целта и тогава ще можем, съединявайки точките на решенията, да построим от тях права линия към целта.

От урока по статия на Рабаш, 08.09.2010

[#20902]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Необходимо е да разберем, че всичко, което четем в Зоар, става вътре в нашето съединение.

Връзката между нас създава (ражда) „пространство”, ново измерение, в което ще се разкрие Творецът. Само по себе си това пространство не съществува.

Но ако всеки от нас, в своята точка в сърцето, се стреми да се съедини с другите, нашите общи усилия строят това пространство, мрежата от връзки между нас – за разкриване на свойството отдаване, Твореца. Можем да наречем това пространство група.

Хората винаги питат: „Къде се намира духовното – нагоре, надолу, някъде отстрани?”. Както е казано в молитвата: „Къде се намира Неговото Величие?” – То не се намира никъде, няма място.

Ти трябва да построиш това място – от твоето отношение към другите. Заедно вие строите духовно пространство и в него се разкрива Творецът.

И Творецът сам се нарича „място”, защото Го усещаме само по това „място”, което създаваме за Него.

Творецът съществува извън всяко пространство. Вие сами трябва да го построите – общото, поправеното желание, подобното на Твореца свойство отдаване и тогава в него ще се разкрие Творецът.

Той може да се разкрие само по такъв начин – в подобието на свойствата, в подходящо за Него място – в същото това свойство отдаване. Няма друга възможност.

Това място е Храмът, Домът на Твореца – желанието на Малхут, придобила свойството Бина. И затова се нарича Бейт Амикдаш – Дом на Светостта. Малхут е дом, а светостта е свойството отдаване, Бина.

От урока по книгата Зоар, 08.09.2010

[#20908]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Нищо не изчезва в духовното. Точно обратното – различията между душите стават дори още по-ясни. Всяка душа притежава специални качества, които създават цялото богатство на възприемането на Твореца. Това става въз основа на свързването с противоположните качества на другите души. Така взаимното възприятие на Твореца става 620 пъти по-голямо от възприятието на отделната душа.

Размерът на духовния съсъд (кли) не се определя от неговото количество, а от качеството. Затова всяка душа се разкрива по-силно и уникално. Това е подобно на стволовите клетки, които са универсални и могат да се използват като тухли за построяването на всичко останало. Сърцето, черният дроб, бъбреците и белите дробове могат да се изградят от тази основа, наречена „стволови клетки”.

Същото важи и за духовното. Сега всеки от нас живее вътре в стволовата клетка на своята собствена душа. По-късно ще започнем да се свързваме с общата система, групата, със системата от души, които разкриваме в нея. Чрез присъединяването им към нас ще се свържем с Твореца, който се разкрива в системата от души. Тогава ще започнем да постигаме и себе си: кои сме ние, на какво принадлежим, какво е душата ни, каква е моята мисия и какво е моето главно качество сред цялата съвкупност от свойства, които го съпровождат.

И затова, когато напредваме в духовното, всеки човек все повече се съединява с всички, но в същото време става и по-уникален, защото свързвайки се с другите, той увеличава своята стволова клетка. Затова Баал Сулам пише в статията „Свободата”, че всеки човек трябва да развива своите уникални качества, вместо да ги потиска. Въз основа на неповторимостта на всеки един, ние ще постигнем огромен, съвършен съсъд, в който ще можем да възприемем целия духовен свят и Твореца 620 пъти по силно, отколкото в началото на Сътворението. 

От урока по книгата Зоар, 01.09.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→