Има две състояния в напредването към духовната цел:

Първото състояние е  когато човек има усещането, силата и подкрепата на групата и на Твореца. Човек усеща важността на свойството отдаване и това го кара да върви към Твореца.

Той има усещането и желанието, Творецът му показва, че си заслужава да работи за духовната цел. Човек усеща, че има награда, тоест, че не зависи от вярата: свойството отдаване в него. Усещането събужда любов към приятелите и към Твореца.

В такова състояние човек сключва съглашение за любов към приятелите и към Твореца завинаги, за в бъдеще. С кого сключва това съглашение?

Не може да е с Твореца, защото в състояние на падение, когато  се отдалечавам от Твореца и няма да усещам Неговата близост,Той няма да ме обвърже.

Ето защо съглашението трябва да бъде направено с групата, която може да се усеща и в състояние на падение. Чрез групата ние сключваме съглашение с Твореца: винаги да вървим по пътя на отдаване на Твореца и на групата. Групата е гаранция за съглашението. Сключвайки съглашение – цялата група се задължава да се подкрепят един друг и постоянно всеки да бъде в намерение за отдаване. Те получават помощта на Твореца в зависимост от силата на тяхната връзка.

Второто състояние – идва след известно време, когато състоянието на въодушевление и обединяване е заместено от безразличие, неспособност да усетя важността на целта, Твореца или наградата за добро отношение към приятелите и Твореца. Човек е неспособен да мисли за любов, обединяване и отдаване.

А) Ако човек не получи подкрепата на групата, той пропада, мислейки, че Творецът не е важен и че няма никакво напълване или награда. Той може напълно да напусне пътя.

Б) Ако връзката с групата го пробужда и го привлича, той не може да захвърли всичко и си спомня за съглашението, което е сключил. В състояние на падение важността на отдаването изчезва, защото наградата изчезва. И тук взаимното поръчителство, съглашението и връзката с групата трябва да дойдат на помощ.

По този начин човек се връща към съглашението, към доброто състояние, към любов и съединение. Като си спомня, че трябва да върви с вяра над знанието, над своето сегашно състояние на безразличие – все едно, че усещането, което му е давало сили съществува и е дори по-силно!

Така човек иска да върви с „вяра над знанието” (отдаване над наградата). Тогава той разбира, че може да получи сили от Твореца. И това го води до молитва.

От урока по статия на Рабаш – 05.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек не съществува отделно от останалите, то защо във всеки един съществува усещането, сякаш цялата реалност съществува заради него и Твореца се отнася към него лично?

Отговор: Това е мярка за изключителност, свойствена за всеки човек. Тя е вложена от Твореца във всеки от нас, в нашият корен, отличаващ всеки човек от останалите.

Това задължава всеки да реализира своята изключителност, тъй като действително: «За мен е създаден целия свят!» – и всеки е длъжен да каже така и да го утвърждава. Само че не за сметка на другите, а заради другите.

Аз поправям света, а всички останали части са само част от мен – това задължава да се отнасям към всички, като зависещи от мен. Длъжен съм да се присъединя към тях в силата на своята любов – това се определя от мен.

Когато моята точка се съединява с другите, аз ставам «глава» за тях, за тялото, което се нарича «обща душа».

Тъй като аз решавам и създавам връзки, и напълвам всички със светлината на Твореца, т.е. за тях аз съм източник, Творец.

А съществуваш и ти, който прави същото, и присъединява към себе си останалите, включително и мен.

И ти също ставаш глава за общото тяло, за другия, защото то се определя от твоите правилни отношения към останалите.

И така, всеки от нас е индивидуална личност, но нито един не пречи на другия, а го допълва.

Ти чувстваш, че Творецът се отнася лично към теб само чрез групата. И точно така, чрез групата, ти се отнасяш към Него.

Творецът – това е, което се разкрива във ръзката между всички. Именно там ще се възцари висшата светлина – в желанието да отдава, в съединението между всички души.

Когато всички свойства отдаване се съединят заедно, открива се съсъд за разкриване на Твореца – мрежата на отдаването.

А на самото желание е било направено съкращение Ц“А, за да не получава нищо. Да получи може само чрез връзките, съединяващите желанията, там, където се намира екран и отразената светлина.

От урока по писма на Рабаш, 05.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Когато се връщах от лекцията в Бер – Шева, си мислех, докато гледах как работи GPS навигатора, показващ ми накъде да карам и предупреждавайки ме за скрити камери по кръстовищата: защо в духовната природа няма такъв навигатор, който би ни подсказвал пътя, а сме длъжни да се осланяме само на указанията на кабалистите и предупрежденията на пророците?

Отговор: В духовния свят такъв навигатор няма. Тъй като в нашия свят ти през цялото време «караш» към едно и също егоистично желание – повече или по-малко.

И затова можеш да правиш някакви предположения за това какво ще стане, а също и да се опираш на опита на другите хора.

Те дори създават за тебе прибори, показващи пътя. Могат да ти опишат целия процес и всички степени на този път, за да можеш по-отрано да видиш какво означава да станеш голям и възрастен – като малко дете, мечтаещо да порасне и да стане летец.

Но в духовното развитие преминаваме през състояния, които не могат да бъдат предсказани и които не можем да си представим отрано.

Затова тук не може да има никакъв навигатор! Ние не виждаме следващата картина предварително, защото в  нас няма инструменти за възприятия, с които да можем да я видим.

Вместо това  ни показват обратната картина, а не желаната. И ако ти разбираш, че твоето нежелание да се съединиш с другите е бъдеща форма, която трябва да те обърне в противоположната – това трябва да ти служи като духовен GPS навигатор.

Той съществува, но показва обратната картина – неприятна за нашето его, желанието да се наслади!

По-нататък всичко зависи от това, как ти приемаш всички тези състояния. Но обикновено, срещайки такова, се обръщаш и тръгваш назад, мислейки че целта е там.

Мислиш: духовната цел не е много лесна и приятна, защо ми е да ходя там – по-добре да се върна назад.

И едва свърнал в тази посока, тутакси се появява GPS, всички средства от този свят, всички те поддържат – мнението на обществото и всички останали ти помагат… и ето така човек пропада!

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 03.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

На практика няма разлика между Творец и група – тя съществува само в нашето Его!

От мен се скрива само един параметър: източникът за наслаждение и затова вместо Твореца виждам групата.

Но това е направено заради моето спасение, за да мога да се отнасям към тях безкористно и да не бъда подкупен с идващите от тях наслаждения!

Затова от мен се скриват наслаждението и напълването, които съществуват в групата и аз мога да построя отношения с нея – свободно и независимо.

Ако Творецът изведнъж ми разкрие своята любов, тя би ме задължила във всичко и би анулирала възможността за свобода на волята!

А при скриването на Твореца, аз оставам съвършено свободен: ако искам – приближавам се към групата, ако искам – отделям се, ако искам – мисля за тях.

Скриването – това е голяма милост от Твореца за нас, то ни позволява свободно да се изграждаме.

Скриването ми помага да остана неутрален, да изграждам независимата си личност, своите ценности.

Понякога ми се струва, че групата са някакви хора, но това е моята собствена душа, моето духовно Кли!

От урока по статия на Рабаш, 01.09.2010г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Как можем да се съединим един с друг? Само ако единия със своето желание се намира в другия, а другия – в него. Всеки е длъжен да включи в себе си желанието на другия и да работи с него – така те ще достигнат връзка.

Доколкото желанието и на двамата води към една цел, чрез тази взаимна грижа те създават обща сила на стремеж напред, която се явява гаранция за тяхното придвижване – поръчителство, арвут.

Съединението се осъществявя като аз вземам част от твоето желание и го усещам като свое, а всички мои желания служат за изпълняване на твоето.

А доколкото твоето желание е към целта, то се получава, че аз водя към нея теб, а ти мен. Така нашите желания се съединяват в обща цел. Затова е казано: „Направи своето желание като Неговото, за да направи Той своето желание като твоето”.

По този признак може да се провери доколко сме свързани. Между нас дистанцията е 125 стъпала (крачки) – 125 части на моето егоистично желание. Но постепенно, поправяйки го на действие „заради теб”, аз крачка след крачка се приближавам към теб, работейки за отдаване.

Това се нарича „да възлюбиш ближния като самия себе си”. Тоест аз използвам твоето желание, за да отменя своето пред твоето, и по такъв начин поправям своето желание. Моето остава, но благодарение на това, че съм прокарал този път към теб, аз съм направил своето желание отдаващо.

Нищо не се е променило, само се е добавило намерение. И разстоянието между нас е изчезнало – аз съм го премахнал със своето желание!

А какво иска този „ближен”? Той иска същото като теб – да постигне сливане с Твореца. И ти трябва да му помогнеш само в едно – да стигне до Твореца (заедно с теб). Така ние всички се съединяваме.

Затова се казва, че всички се намираме в лодка, която плава в една посока. Колкото се приближавам към теб, толкова се приближавам към Твореца.

От урока по статия от книга „Шамати”, 03.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какви са тези хора с разбити сърца?

Отговор: Сърцето – това са всички човешки желания. Когато разберем, че всички желания са за наслаждение, виждаме, че те са разбити.

Какво означава разбиване? Някога, първоначално, ни е свързвала силата на отдаване. Силата на връзката между нас е естествен образ от светлина, за сметка на пробуждане свише, защото така го е създал Твореца.

После Творецът се е скрил, светлината е изчезнала и после връзката е изчезнала. Разкриването на отсъствие на връзка между нас се нарича разбиване. Тук говорим относително Творението.

Отсъствието на разкритие на Твореца, на свойството за отдаване, предизвикало разпадането. Това разпадане може да се усети и сега. „Нищо страшно, всичко е наред. Само мен да не ме закачат и аз на никого няма да причиня вреда”. Това се нарича скрито разбиване.

Има състояния, когато чувстваме, че се намираме в разбиване и между нас няма връзка и съединяване.

Тук също може да има различна степен на осъзнаване на злото – без връзка между нас няма да постигнем добър материален живот, ще предизвикаме стихийно бедствие или няма да постигнем Твореца, да се издигнем духовно.

Т.е. има разкриване отгоре – изгнание, отсъствие на съединение между нас и има разкритие отдолу – това, което човечеството сега постига.

От урока по книгата Зоар, 15.08.2010г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко минава през групата, то защо в случаи на материален проблем трябва да се занимаваме с него и да се стараем да го решаваме (разболял си се – върви на лекар), а не е достатъчно да се обърнем към групата, за да ни помогне на вътрешно ниво?

Отговор: Ние все още не се намираме на такова ниво, за да можем да решим всички проблеми с помощта на връзката с групата. Но всъщност това действително трябва да работи така.

Това е много справедлив въпрос: защо не можем да решим всички проблеми с помощта на светлината, възвръщаща ни към източника – да се обърнем към групата, да концентрирме там силно желание и да поискаме това да се случи, действайки директно на светлината, на източника на живот.

Аз имах силно възпаление на язвата и Рабаш ме накара да седя до него и да уча. А аз не можех да търпя болката, да седя и да се задълбочавам в текста и намерението, не можех да преодолея болката, не можех да привлека сила, която да я успокои, камо ли да я излекува…

Но без съмнение виновна беше само моята слабост, че не можех да се справя и да привлека светлината, бъдейки около него, когато седяхме заедно и учехме. Щом той ми е предложил да направя така, значи можех да го направя! Но в онзи миг не съумях.

Тоест при наличието на голяма група, за решаването на всякакви въпроси не са ни необходими никакви външни средства, лекарства! Лекарството действа само на телесно ниво.

А ние ще можем да действаме направо, и да напълним желанието, усещащо недостиг на напълване, както болестта и болката. И не просто да лекуваме тялото, а да използваме това като причина за лекуване на душата.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 02.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Какво дава на човек системата, наречена „духовен стимулатор”? Защо привлича хората толкова много, че се превръща в „тамагочи”?

Отговор: Системата дава на човек бъдещето и го поддържа в настоящето. Дава му усещане за издигане над смъртта. Започваш да усещаш, че те е грижа за системата, която те държи и те „храни” и която е твоята вечна „инфузия”.

Ти наистина усещаш, че съществуваш в различна действителност. Започваш да усещаш тази действителност като по-висша и по-силна от нашата собствена и не въпреки нашата реалност, а благодарение на нея.

Възприемаш нашата реалност като средство, чрез което съществува Висшата реалност. Усещаш такава комбинация между двата свята, че имаш напълно ясно разбиране за това колко трябва да използваш в този свят, за да подсилиш следващия свят в теб.

Това, което създадохме, не е виртуално общество, а е реалността, в която съществува Висшата сила и обрисува пред теб този живот, нашия свят или реалност, и сега ти помага да влезеш във Висшата реалност.

Трябва да преминем през всички тези промени, за да препрограмираме себе си да усещаме висшето царство чрез този свят. Постепенното развитие на нашия „стимулатор” ще ни позволи да осъществим това. Та нали цялото ни естествено, природно развитие се случва чрез игра: ние се издигаме на следващото ниво, не разбираме как се случва, но се издигаме и се развиваме.

Ето защо „духовният стимулатор” ще стане привлекателна игра за всеки.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да разкрием Зоар в нашето общо усещане?

Отговор: Нищо не се разкрива в отделния човек – само в неговата правилна връзка с другарите му в групата.

Моите първи десет сфирот, първите духовни съсъди (кли) – това е стремежа ми да изляза от самия себе си и да се съединя с другите, с групата.

Духовното ми състояние се определя от това, доколко ще се старая да създам това съединение.

Аз и ти. Между нас се намират пет свята – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон. Когато се приближавам към теб така, че разстоянието между нас се свежда до нула – моето състояние се нарича свят на Безкрайността. Но не и твоето. Свят на Безкрайността е когато аз и ти, от моя страна, станем като едно цяло.

Затова колкото аз съм способен да се приближа към тебе – на такава духовна степен се намирам, тъй като всички 125 степени са между нас.

А можем да преодоляваме разстоянията заедно. Много по-ефективно е, тъй като не аз и не ти, а съединението между нас – ето какво е важно.

Не трябва да те приемам, да се наслаждавам от тебе, да се съединявам с тебе. Трябва заедно да се съединим. Това съединение е и Твореца, третия компонент, както е казано: „Израел, Тора и Твореца – единни”.

От урока по книгата Зоар, 01.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво да се прави, ако цялата група се намира в падение?

Отговор: Това е забележително! Длъжни сме да разглеждаме това като възможност, дадена ни свише, да бъдем „като един човек с едно сърце”.

Ние сме заедно в едно желание, в едно състояние и това е прекрасно – осъществило се е нашето съединение. Сега можем да използваме силата на съединението за промяна на това състояние.

Творецът ни е дал силата на единството в най-лошото, най-отдалеченото от него състояние. Но в това падение е Неговата сила – силата на обединението! И така, дайте да започнем да използваме тази сила, за да излезем от падението.

Нужно е да направим само едно: да се концентрираме не в това, че сме в падение, а в това, че сме заедно!

Трябва да пренесем вниманието си от едното на другото, от временното състояние на системата на свързване, даже егоистично, и да започнем да усилваме силата на единството, дори заради егоизма, необръщайки внимание на това, че сме в пълно духовно падение и сме разочаровани. „Нека да сме в падение, важното е, че сме заедно – нали тази сила на обединението принадлежи на Твореца и идва при нас свише. Единство – това е Негово свойство!”

Колкото повече сега увеличаваме това вътрешно напрежение, свързващо другарите в групата – в най-лошото състояние, в гнева си към това състояние, или в претенциите си към Твореца, или изобщо необръщайки внимание на падението, ние ще видим как тази сила ни издига нагоре, всички заедно!

От урока по статаи на Рабаш, 01.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→