Въпрос: Ако вървиш в тъмнина, то по какъв начин се ориентираш, за да преминеш през всички тези етапи на духовната работа, докато не разбереш, че си изчерпал всички усилия и не помолиш Твореца да ти помогне?

Отговор: Ние не виждаме Твореца и не можем да си играем с Него, както детето си играе с възрастния. Вместо Себе си Твореца ни е създал игрово поле – групата от приятели.

Затова той специално е разбил създадената от Него Душа на части, за да може да се отнася не към всяка част, а към тяхното съединение, като към Себе си. Да направи кли подобно на светлината. От любов към творението – към любов към Твореца. Затова в отношението към групата (не към отделни другари) на мен ми е нужно да се отделя от всички материални сметки, да видя „Себе си, групата, Твореца – като едно цяло”.

Да проверя отношението си и състоянието си към Твореца по моето отношение към групата. Тъй като не виждам Твореца – но другарите си виждам. И после… със Своето скриване Твореца ми дава възможност да изградя себе си независим, подобен на Него.

Искам да попадна в целта, скрита зад хоризонта. Това е възможно ако имам видим ориентир и ако настройвам себе си на него, и тогава непременно ще попадна в невидимата цел.

Този ориентир в достигането на целта, Твореца, е самата група, която Твореца изкуствено е създал за нас (от нас), давайки ни илюзия, че се ненавиждаме.

И според степента на нашето обединение, ние всички точно „ще попаднем” на Него. И ако се обединим именно за да Го намерим – това е правилната работа.

От урока по статията на Рабаш, 15.09.2010

[#21215]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Единственият начин да провериш духовните състояния е да провериш твоята връзка с групата. За да ни даде възможност да се развиваме правилно в групата, Творецът ни дава да усетим присъствието на по-висша сила, но Той самият остава скрит, за да създадем Негов модел в нашия съюз.

Като многократно разкрива и скрива себе си, Той ни пробужда да усетим нужда да Го разкрием, точно от Неговото скриване, в точката на нашия съюз. Аз не мога да видя Твореца предварително по начина, по който аз бих видял някаква цел в този свят. Като се скрива, Творецът ни дава възможността да изградим Неговия образ, като анализирам свойствата на „аз и групата” както „аз и Творецът”.

Ние разграничаваме и оценяваме тези свойства по пътя ни към Него като формираме нещо, което е загадка дори за нашите сетива. Постепенно, докато формираме духовната система вътре в нас, ние използваме нашето желание и силата на Твореца, Светлината. Така ние създаваме образа на Твореца.

Защото ние Го създаваме в нас от тъмнина, без ясен пример, който да вземем, ние Го разкриваме, разбираме и възприемаме. Така ние наистина ставаме подобни на Него.

Всички препятствия, които получаваме, които са жестоки в своята мъдрост, са уроци, които Творецът е планирал за нас като инструктор, който просвещава в своята наука. Ние изграждаме вътрешна система на управление чрез отдаване: системата на екрана и Отразената светлина. Точно отразяването ни дава възможност да станем подобни на Твореца и да придобием същите свойства.

Така човек постепенно става човек – подобен на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 14/09/2010

[#21127]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Главното е да се достигне разкриване на  първата точка в душата, т.е. свойството поръчителство.

Това е подобно на пробуждане на тялото след безсъзнание и в такова състояние се намира разбитата душа.

Това е възможно само под въздействието на висшата светлина (Ор Макиф) и напълването с висша светлина (Ор Пними).

Нашият свят: в какво е тайнството на живота в материалното тяло, от къде се взема живота? Ние можем да съберем в една лаборатория всички необходими тъкани на тялото, да ги съединим, но как да запалим в тях искрата на живота, за да започнат да живеят?! Не е в нашите ръце източникът на живота, ние само манипулираме тялото, докато е живо.

Но къде в тъканите на тялото се крие живота, оживяващата сила? Ние не можем от неживата материя да създадем растителна, от растенията – животно, а от животното – човек, защото силата на живота идва от своето скрито ниво.

Тази сила можем да разкрием в поръчителството, като вътрешна сила на нашето съединение, ако желаем да анулираме откъсването между нас и да привлечем силата на Твореца.

Тази жизнена сила се нарича „Творец”. Когато тя се разкрива ние започваме да разбираме, доколко цялото наше предишно съществуване е било външна обвивка на тази сила.

От урока по статията „Поръчителство“, 12.09.2010

[#21091]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Вчера на блога Вие написахте: „В духовният свят няма източник на светлина, тя изпълва цялото мироздание, нейното въздействие е еднакво, където и да се намираме”.

Затова ли, само във връзките между нас, ние можем да оценим, доколко се приближаваме към източника на светлината, Твореца?

Отговор: Правилно. Няма друго място, освен където се намираме сега. Това е единственото създадено място – Малхут на света на Безкрайността.

Но в резултат от постепенното съкращение на светлината в 125 степени, присъствието на Твореца в него, ние се намираме зад 125 филтъра, зад последната степен на скриване, в която дори не усещаме, къде се намираме спрямо всички останали степени.

За да започнем да разкриваме това място, Малхут на Безкрайността, през скриването, трябва да си представим, че като че ли се намираме в него, но не го усещаме, защото сме разединени един от друг поради егоизма ни.

А ако започнем да се съединяваме, според степента на съединението, по 125-те степени на разкриването, ще се възвърнем в усещането на Малхут на Безкрайността. Всъщност, ние се връщаме в осъзнаване, махаме завесите, скриването.

Но всичко се разкрива според силата на съединението между нас. При устремяване към единство, именно силата на противодействие на единството се нарича „зло начало”, и никакви други неща.

Желаейки да се съединим в стремежа си да се уподобим на Твореца, ние ще разкрием цяла система от неправилни връзки между нас, която се съпротивлява срещу съединението, ще разкрием системата на нечистите светове БЕА (БЕА де пруда – световете на разделението).

Изправяйки намеренията ни от „да получаваме” на „да отдаваме”, ние създаваме от нечистата БЕА, система на чистите светове БЕА (БЕА де кдуша, святост, отдаване).

Защото в действителност нищо не се е разбило, а само се е развалила връзката, станала е егоистична, а сега отново се е възстановила във форма на отдаване!

Ние не сме раздробени, а сме съединени един с друг, само че с неправилна връзка. Вместо аз да ти предавам добро, аз искам да го изтегля от теб и да ти предам зло. И така всеки от нас.

Това се нарича разбиване на системата. Но в действителност нищо в нея не се е разбило. Това е същата тази система, в която всички сме съединени един с друг, само че с неправилни връзки.

Когато разкрием, че връзките между нас са неправилни, това означава, че вече се намираме в нечистите светове БЕА. Това вече е духовно разкриване. А засега пребиваваме зад 125-те нива на скриването на тези връзки. Но това е само недостатък на осъзнаването ни.

Затова всичко зависи само от усилията ни да разкрием системата на правилните връзки между нас. Защото чрез тези връзки разкриваме силата управляваща творенията – Твореца. Няма друга възможност да разкрием Твореца.

Всъщност, ние създаваме отново нашето кли (общият съсъд на душата) от разбитото му състояние, в което всички негови части, подобно на органите на болен човек, работят неправилно – докато не достигнем хармония и правилна връзка.

Здравото състояние, в което се връщаме, нашето правилно функциониране, вътрешната сила, която ни управлява, необходимостта и целта на съществуването ни –всичко това се нарича „Творец”.

От урока по Книгата Зоар, 14.09.2010

[#21137]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

„Зоар” и мъдростта на Кабала говорят единствено за формите и видовете на връзката по между ни. Творецът (Висшата светлина) няма форма; не можем да Го почувстваме. Видовете и формите на връзката основана на отдаване и любов по между ни, в рамките на нейното подобие на Твореца, придава на Светлината форма, цвят и степенуване на качествата. Мога да различа и „уловя” Светлината в собствените си качества, доколкото те са подобни на Него.

Затова, за каквото и да четем в „Зоар”, то винаги се отнася до вида на връзката между душите. Разкриваме Светлината според формите на връзката, която се проявява в нас. В противен случай би било невъзможно да „уловиш” (да разкриеш) Светлината. „Няма светлина” ако не я обрисувам с различни цветове. Светлината достигаща до мен задължително следва да е оцветена като седемте цвята на дъгата. Без това аз, като сътворено създание, няма да я видя – да я почувствам или възприема.

Да предположим, че има призма, през която простата, бяла светлина е насочена. Пречупването през нея я разделя на седемте цвята на дъгата. От червено до виолетово.

Така прави Зеир Анпин на света Ацилут – привлича светлината Бина и я разлага на седем светлини/цвята. Аз, Малхут, действам обратно (чрез екрана) – събирам всички светлини/цветове, прекарвам ги обратно (Ор Хозер – отразена светлина) през призмата и се получава една светлина.

Аз не чувствам простата, бяла Светлина, която идва до мен, защото тя няма цвят. Но аз събирайки в себе си всичките седем цвята идващи от З”A (Зеир Анпин) в Малхут, чувствам първоначалната, проста Светлина. Малхут се нарича „събрание”, защото събира заедно и включва всичките седем сфирот на З”А .

Уподобявайки се на тази „призма”, която разделя бялата Светлина на седем цвята, Малхут отново постига бяла Светлина. Така тя (Малхут) я чувства и си я представя. Тя не получава бяла Светлина, но уподобявайки й се, може да я постигне и да се слее с нея според правилото „по Твоите действията ще те позная” (МиМаасейха икарнуха).

От 613 действия, наши поправки, градим „образа” на Твореца. Макар че Той няма образ, сътворяваме го съобразно качествата си.

От урока по „Книга Зоар”, 08.09.2010 г.

[#20911]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако ”Няма никого освен Него” и всичко се случва от Него, то защо аз да се смятам за грешник?

Отговор: Ако ми се разкрива злото за първи път – това все още не се счита за мой грях.

Но ако аз, разкривайки в себе си злото желание, все пак имам намерение да се възползвам от него – това вече става за моя сметка. Втория път – това вече се счита за грях, като повторно да вкусиш плод от Дървото на познанието.

Но само при третия път аз вече се считам за истински грешник! А при втория път – това е само разкритие, че се намирам в злото.

Аз съм извършил престъпление – но за първи път. Това се зачита даже от съда, като смекчаващо обстоятелство. Дават някакво неголямо наказание, за да предпазят човека и да му помогнат повече да не го прави, тоест дават му сила за поправяне.

Но ако въпреки поправянето, което дават за съответното провинение, той все пак повтаря престъплението, защото в него се събужда престъпното желание, още по- голямо от наказанието, страхът от престъпление – означава, че той действително е сбъркал.

При първия път ми разкриват големината на моето зло. Това засега не се нарича грях. При втория път ми разкриват какво е това престъпление срещу Твореца – и за това ми дават наказание, малко надвишаващо греха.

Ако сега аз за трети път разкрия в себе си такова желание, още по-голямо в сравнение с предишното – то тази разлика се нарича ”зло начало”, наистина при нея аз отивам именно срещу Твореца.

Това е силата на Фараона в мен. И това вече е истински грях. За него трябва да се разкаят и да молят за опрощение. Тук вече няма съмнение, че аз съм грешник.

При първия път – това е само създаване на съсъда, на желанието. При втория – това е изследване на своя грях. А при третия път е истинско престъпление, но само в резултат на него възниква молбата за поправяне.

И главното е, че всичко това е възможно само благодарение на околнота светлина, идваща в обличането на ”групата”, на свързването, в което присъства Творецът.

Това означава, че ”Израел (човек, стремящ се към Твореца), Тора (поправящата светлина) и Творецът – са едно цяло”.

От урок по статия на Рабаш, 14.09.2010

[#21145]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се подготвим за падение по време на подем?

Отговор: По никакъв начин не трябва да очакваш падение по време на подем! Трябва да се отнасям към всеки подем като към последна поправка на душата ми. Как мога да отдавам ако очаквам да падна?

Трябва да бъда позитивен за бъдещето. Това се нарича „подготовка за падение”. Аз правя максимум усилия и очаквам в резултат пълно поправяне, вярвайки че отсега нататък нищо лошо няма да ми се случи в живота. Напълно се прилепям към Онзи, който е „Добър и Творящ добро” – Твореца. Всяко духовно състояние изисква пълна преданост и посвещаване от душите. Трябва да мислиш само за отдаване и за нищо друго.

Сега съм в подем, няма значение какво ще ми се случи по-късно като падение. То ще бъде като подем за мен. Това си мисли човек като е в състояние на подем – „Не се страхувам от нищо, нека се появи Ангелът на смъртта, ще го разкъсам! Няма значение в какво състояние съм, ще го използвам като трамплин, за да се издигна!”

Това означава, че след Конгреса през ноември ние ще преминем в непрекъснат подем! Няма да има повече падения! Всеки духовен подем, който усетим ще бъде превърнат в подем чрез нашите намерения.

Дори когато усетя падение, то ми помага да разбера, че не съм все още достигнал върха на стълбата, но чрез моето намерението аз съм вече в Света на безкрайността. Нека празнотата се прояви в получаващите желания, готов съм да се издигна над тях. От една страна аз падам – разкривам злото, от друга – веднага се издигам над нея чрез намерението за отдаване.

Ние искаме да преминем през такъв непрекъснат прогрес след конгреса, така че каквито и препятствия да има на пътя ни, ще ги възприемем като подем.

От урока по „Шамати”, 06.09.2010 г.

[#20891]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако искаме да се съединим, за да разкрием Твореца, всевъзможните форми, етапи на нашите връзки, до пълното обединяване, представляват всички степени на стълбата, която сме длъжни да преминем в нашия свят, за да постигнем пълното съединение, наречено„свят на Безкрайността”.

Цялата наука Кабала, (цялата Тора) говори само за разкриването на 125 степени на съединение между нас.

Затова, ако всеки се подготвя за това, да може при четене на Зоар всички да се съединим в едно цяло и пожелаем да разкрием в това обединение Твореца – формата, която приема нашето единение, тогава нашият стремеж ще се нарече „Исраел (стремящите се към Твореца), Тора и Творецът са в единство” – тогава ние действително откриваме Зоар, за да достигнем целта.

От урока по книгата Зоар, 14.09.2010г.

[#21143]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Как в период на „Покаяние” (Слихот) между Нова Година, Рош аШана и Съдния Ден, Йом Кипур, да усетим себе си завършени грешници? Защото „завършеният грешник” навярно ще дойде на „покаяние” (Слихот).

Но да се почувстваме така е възможно само, ако дойде светлината и ни покаже, че сме завършени грешници. Защото и сега сме грешници, но не виждаме това, тъй като светлината не е достатъчна.

Тоест, за да станем грешници, не ни е нужно да извършим лоши действия, ние и сега сме в тях. На нас не ни достига само да осъзнаем своето зло.

Какво ли само не правим в своя егоизъм: крадем, убиваме, злословим, но не забелязваме, че това е грях. И това действително не е този грях, за който говори Тора и има предвид Твореца.

Да се подготвим за покаяние, това означава да се постараем да се обединим, чрез съединение притегляме светлината, възвръщаща към източника и тогава ще разкрием своя грях, нежеланието за обединение.

Грехът е само в отделяне от съединението. Защото човек е готов на всичко, даже да умре, само да не се съедини с другите!

И когато той разбере, че няма нищо по-важно и че той не желае това, значи е готов за покаяние.

Не ни достига само осъзнаване на злото, за да извикаме и помолим силата за съединение, силата на доброто и поправянето.

От урока по статията на Рабаш, 14.09.2010

[#21148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато се издигаме от точката на този свят (най-ниската точка, където усещането за духовното изчезва), към най-висшата точка на света на Безкрайността (където всичко е свързано и разкрито), ние всички преминаваме през едни и същи състояния. Само, че всеки един преминава през тях в съответствие с корена на неговата душа или „в съответствие с неговия вкус”.

Както и в нашия свят, ние всички чувстваме общия свят с едни и същи сетива. Но нашите свойства съществуват в неповторима комбинация във всеки отделен човек. Затова картината на този свят, която е във всеки човек, е също неповторимата. Тя зависи от индивидуалната комбинация от свойства, която идва от корена на душата.

Въпреки това, ние всички се изкачваме по същите стъпала на същата духовна стълба. Затова що се отнася до разкриването на по-висш живот има само една наука за всички: науката кабала. Тя обяснява на всеки човек как трябва да напредва.

Всичко, за което четем в Зоар, говори за нашите напреднали състояния, през които всеки ще трябва премине. До степента, до която ние желаем да ги усетим, привличаме силата (светлината или Ор Макиф) от тези степени и тя ни развива. Доколкото полагаме нашите „детски” усилия, ние израстваме, развиваме се и се издигаме.

Много е важно да предизвикаме влиянието на напредналите състояния върху себе си. Затова второто най-важно нещо, когато четем книгата Зоар е да разберем, че подемът предполага обединяване. Ние се изкачваме по „пирамида” или „конус” до степента, до която се обединим в нашите точки в сърцето.

Затова всичките 125 стъпала на стълбата от нашия свят до абсолютното съвършенство са 125 степени на обединяване на желания, докато те напълно се слеят в свойството абсолютно отдаване. Това означава, че колкото повече се обединяваме, толкова по-високо се издигаме и до степента, до която се свързваме, свойството отдаване (Творецът) се разкрива между нас. Доколкото сме способни да се обединим, ние разкриваме степента на единение между нас и това определя степента на разкриване на свойството отдаване или Твореца.

Затова, когато четем книгата Зоар, ние искаме да сме в това състояние и очакваме неговото проявяване в нас и между нас.

От урока по книгата Зоар, 12.09.2010

[#20996]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→