Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №3

Обикновено идвам на лекция много преди нейното начало. За мен тя е като полет със самолет. Два часа преди полета пилотите се намират вече в кабината, проникват се с атмосферата, извършват планови проверки, беседват на работното си място, за да установят помежду си нужната комуникация. Точно така и за нас е много важно да дойдем достатъчно време преди лекцията и да мислим за нея.

Днешната тема е за „духовното обкръжение”. Това е не просто важна, а най-важната тема. Живеем в особен, преходен период, когато човечеството след всички предшестващи истории, се оказва в качествено ново състояние. Днес целият свят започва подем към духовната степен. Как ще го осъществим?

Ако се движим под гнетта на силите на природата, страданията ще бъдат непоносими. Тъй като на природата ще ѝ се наложи да ни преобрази посредством много жестоки методи. „Творецът” – това е всеобхватната сила на Природата, Той няма жалост, каквато изпитват хората, няма особено отношение към това или онова. Никаква протекция – само закон, във всяка област, в която действа. Виждаме това от физиката, химията, биологията, зоологията, геологията, астрономията и т.н.

Като не е по силите ни да обхванем цялата Природа, ние я разделяме на сегменти. Ние не можем да изучим Природата глобално, доколкото разумът ни все още не е глобален. След време ще видим всичко това цялостно, съвършено и единно, а засега според възможностите си, ние раздробяваме Природата на части, за да я изследваме и за да я разберем.

Но във всяка област на своите изследвания ние се сблъскваме с абсолютни закони. Не трябва да чакаме от Природата или от Твореца каквито и да е отстъпки. За разлика от родителите и от обществото като цяло, Той няма да измени Своето отношение, не ще ни даде отсрочка, няма да подобри зададените условия. Защото всичко е построено на основата на обратния порядък на светлините и съсъдите.

И затова трябва да изучим тези закони и да се постараем да намерим начин как да ги изпълняваме.

А не е възможно да ги изпълняваме и науката кабала не крие това. Първият закон в природата, казва тя е именно за обратния порядък на светлините и съсъдите. С други думи, ние сме абсолютно противоположни на светлината в своите желания, мисли, свойства, във всичко, което дори не можем да си представим.

Това сериозно подронва силите ни, тъй като не знаем как ще бъде. И тук на сцената излиза науката кабала. Решение има, казва тя – много трудно и в същото време много лесно. Именно така – пряко и противоположно.

Човек може напълно да измени себе си с помощта на обкръжението. Да, много е трудно да се доберем до това, да се проникнем от него, да се докоснем до това, но ако не избягаме, а се съберем заедно и оказваме натиск върху една точка, то ще разкрием един чудесен закон – закона за единството.

Оказва се, че всеки може да придобие силата на всички и да стане като всички. Тогава с тази обща сила той отново ще може да се обръща към всички и да се обединява с всички, тази същата сила я има във всеки. Така човек придобива удвоената сила на всички, а след това отново се обръща с тази удвоена сила, повдигната на 4 степен. След това – силата се повдига на степен 16 и т.н., отново и отново.

С други думи, във всеки от нас има възможност да придобие не просто сумата от силите на всички, а действително безкрайна мощ. Ние не сме ограничени от силата на 7 милиарда човека на Земята или от два милиона приятели. Благодарение на системното взаимовключване между всички във всевъзможни форми, ние достигаме до обща форма – сфера, до съвършенство. И във всеки при това има желанието, мислите и свойствата на светлината.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Желанието за отдаване развива ли се с помощта на желанието за получаване? Ще ни промени ли и ще ни свърже ли отново в общата душа?

Отговор: Мъдростта на кабала твърди, че целият път на нашето поправяне се свежда до това да се съединим заедно и да достигнем свойството отдаване (Твореца) в нашата връзка, защото това свойство ни сближава.

Развитието се случва чрез съединяване. И когато желанието за отдаване влезе в желанието за получаване, то му дава силата на развитие като улеснява различни връзки. И понеже е желание за отдаване, то съединява различни части.

Обратно на него, желанието за получаване остава там в положение на неживо ниво и не се свързва с нищо. Затова, ако искаме да се приближим до желанието за отдаване и да се развиваме, ние трябва да улесним връзките между нас и нашето взаимовключване.

И няма значение, че сме разделени чрез разстояние, различия в характерите, мненията и възпитанието. После ще видим, че нашето предишно развитие (като различни отдалечени народи, които се мразят и се пренебрегват едни други) е необходимо, за да можем над него да започнем да формираме нашите взаимни връзки. И между тези връзки ни е отредено да разкрием свойството отдаване (Твореца).

То съществува, но е скрито вътре. Точно това искаме да разкрием на нашите конгреси.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[39374]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се отнасяме към групата, за да доставим удоволствие на Твореца?

Отговор: Групата – това е съсъд, в който се намира Творецът. Тъй като Творецът няма образ. Видовете връзка и взаимно отдаване между душите, които ти разкриваш вътре, се наричат образ на Твореца.

Всъщност Творецът/“Боре“– това е „Ела и Виж“/“Бо-ре“, когото ти разкриваш. А „Кадош Барух Ху“ (Свят и Благословен от мен) – това е общият Му образ, който впоследствие разкриваме напълно.

„Елоким“ – това е частичен образ на Твореца, Бина. А Кетер – това е формата на всеобщото, абсолютно отдаване, която ще се разкрие на всички, когато  всички души се съединят във взаимно отдаване, без никакви разлики помежду им, и свойството отдаване ще се възцари в тях без никакви граници. И даже тяхното его – „каменното сърце“ ще заработи за отдаване.

Целият този единен организъм, всички души ще работят изцяло за отдаване, с всичката си сила. Това се нарича Кетер – тази висша светлина, това свойство, от което е започнало творението. Всички останали негови проявления, съответстват вече на стъпалата на неговото спускане, намаляване и скриване, на които творенията само частично го постигат. Защото самият Кетер не постига никого. Ние ще го постигнем само в бъдеще.

Затова имаме много имена на една и съща отдаваща сила – единствено съществуващата сила на природата. Всички останали нейни проявления – това са  видове от частичните й въздействия върху нас, според степента на  нашата способност да ги възприемем. Защото силата е винаги една. Но аз възприемам само нейните ограничени форми – и ги наричам с различни имена.

Да кажем, „Кадош Барух Ху“ – това е ограничена форма от тази висша сила, за която изобщо няма име. „Кадош Барух Ху“ – това е З“А на света Ацилут, с който ние работим, постигайки го също по части, в определени форми.

Елоким, АВАЯ, Адни, Еке, Шадай – всичко това са явления в мен, в моето желание/кли. Поправяйки себе си, в това поправено кли аз постигам свойството отдаване – и го наричам „Творец“. Но къде се разкрива то? В моето отношение към другите, в моето включване в групата – не външната, а вътрешната група – в нашите общи желания и мисли.

От урока по книгата «Зоар», 11.03.2011

[39534]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Много хора смятат, че духовното е обичаен способ да напълнят себе си. Човек си мисли, че много скоро Творецът ще му се разкрие, и тогава той ще може да получи целия свят. Но това е грешна представа, защото всъщност духовното е отдаване.

С други думи, аз се чувствам напълнен не от това, което ми се разкрива, а ако отворя правилно себе си, то аз се напълвам с отдаване. В крайна сметка, светлината никога не влиза направо в кли (желанието), а само когато се облече в отразената светлина. Значи аз трябва да стана отдаващ и да се наслаждавам от отдаването. Но как да направя това?

За да достигне това, човекът се нуждае от обкръжение, което да му въздейства, за да мисли, че отдаването е много важно, високо свойство, че то е напълване. Всеки един трябва да издигне важността на отдаването в очите на своя другар, предавайки му така своята част от поръчителството. И тогава, благодарение на осъзнаването на важността на тази цел, човек получава осветяване, което му помага да се придвижи в духовното.

Но вместо това, човек трябва да разбере, че всичко е игра, тъй като от своето сегашно състояние, той не може да види целта. И затова цялата негова работа се нарича подем към състоянието, което за момента е неясно, недоловимо за него, противно на това, което може да възприеме днес. С други думи, човек трябва непрекъснато да мисли за важността на някаква лъжлива цел. Но тя е лъжлива само за него, защото тя е противоположна на неговото егоистично желание.

Затова обкръжението трябва да възпита човек, да му осигури правилната скала от ценности и да бъде достатъчно силно, за да превъзмогне неговата егоистична природа. А що се отнася до човека, той трябва да подпомага своето обкръжение, да се принизи пред него, да му се подчини и буквално да се разтвори в него. Тогава той ще може да получи от него важността на целта, въпреки своето его, което се разкрива все повече и повече в него.

Иначе той няма да може да се предвижва, тъй като има две сили, които участват в това: силата на отблъскване и силата на привличане. Силата на отблъскване, на съпротива се проявява по естествен начин – това е неговото его. И въпросът лежи само в това, дали ще може да му се противопостави с по-голяма по величие сила, силата на обкръжението, която ще го повлече към духовното.

Затова всеки един трябва да мисли как да организира за себе си правилното обкръжение. Това и означава, което Рабаш описва: „Ние се събрахме тук, за да се издигнем до стъпалото на човека.”

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[39113]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №1

Много съм радостен да бъда сред вас. Много се радвам, че сме в най-влиятелната държава в света.

Надявам се, че оттук ще можем да продължим разпространението в целия свят. Силите ни тук са достатъчни и към тях ще присъединяваме все нови и нови, за да постигнем целта, обединявайки се помежду си и присъединявайки към нас целия свят.

Много се радвам, че дойдохте тук. През следващите дни ще се учим на обединение и на това, как в нашето единство да разкриваме стъпалата на духовния свят. Този живот не зависи от тялото – той протича над него и в него ние действително усещаме вечната Сила, която цари в природата. Приобщаваме се към тази Сила и скъсвайки с животинското ниво, се издигаме на стъпалото на човека, подобен на Твореца.

Това е по нашите сили и ние сме близо до него. През последната година научихме много и доста постигнахме. Аз чувствам случилите се между нас промени, които са позитивни и много значителни. Надявам се през тези дни, с всички сили да се постараем да реализираме нашето единство.

Защото сме се събрали на едно място и това е много важно. За да преминем от животинското стъпало на човешкото, на нас все пак ни е нужна и такава близост. Ние ще направим това, тук и сега.

Благодаря!

От 1-вия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Нашето настроение определя връзката с духовността, с Твореца, със Светлината, с напълването, което сме имали в света на Безкрайността. Но когато се стремим към добро състояние, ние естествено мислим за напълване и забравяме, че това напълване предполага поправяне, намерението „за да отдавам”.

С други думи, ние преди всичко трябва да придобием намерение за отдаване; напълването ще последва. Следователно, ни е дадено усещането за празнота, липсата на напълване, за да не се фокусираме на него, а на намерението, тоест на напълване на другите, а не на себе си.

Това е необходимо, за да построим в себе си „неутрално” отношение, освободено от егоистично наслаждение, когато можем да използваме напълването заради другите, а не за себе си. Просто си представете какво би станало, ако ни беше дадена способността да напълним себе си егоистично с Висшата светлина! Ние бихме мечтали за нея през цялото време вместо да мислим за това как да напълним другите!

Следователно, Висшата светлина е скрита. По този начин ни е дадена възможност да мислим за Висшето напълване неегоистично, освободени от нашия егоизъм, който не разпознава скритото духовно наслаждение. Дори ако не съм съвсем щастлив и приятелите също не изглеждат съвсем радостни, това е единственият начин да потисна егоизма си и жаждата за наслаждение да заспи, и да използвам това празно пространство за построяване на връзка с останалите.

Това е изключително ценна помощ и трябва да сме благодарни за нея! В противен случай, вероятно бихме останали да прислужваме на егоизма и нямаше да имаме никакъв шанс да се откъснем от него. А тук, даден ми е шанс да търся себе си и изкуствено, в смисъл не според моето желание, но почти от нулата, започвам да рекламирам радост, важността на духовната цел, на обкръжението, на всичко, което ми липсва!

Аз самият пробуждам тази радост и важност, построявам ги изкуствено и ги предоставям на обкръжението. Действам като дете, което играе с играчка, и по този начин я въвежда в живота си. То тегли колата играчка и бръмчи, и изглежда сякаш колата действително се движи и моторът ù работи.

Това е начинът, по който и ние задействаме Висшата система с желанието си. Това желание – единственото нещо, което трябва да достигнем – е нашата молба (МАН). Ние изразяваме нашето желание, така че да го реализираме без никаква охота от страна на нашето его, без предварително усещане, но напълно изкуствено. Така ние започваме да строим нова форма от нулата.

Не би трябвало да се срамуваме от това, че е очевидно изкуствено. Със сигурност не е автентична форма, в смисъл, че не произлиза от предишните ни желания. Напротив, ние трябва да се гордеем, че това не са нашите истински, естествени (егоистични) желания, а е игра на отдаване!

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси“, 22.03.2011

[38790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: На практика аз нямам свободен избор. Природата ме управлява. Тогава наистина ли всичко зависи от мен?

Отговор: Творението започва от неживото ниво. После следват растителното, животинското и човешкото. 

Човешкото ниво също започва да се развива от неживото и преминава през същите стадии. Така е протекла еволюцията в продължение на милиони години.

В крайна сметка сме стигнали до стъпалото „човек в човека” и сега сме в процес на търсене. До този момент сме живели като животни – под ръководство, но сега към нас се предявяват изисквания. Искаме това или не, днес трябва да пристъпим към определени действия.

Няколко хилядолетия след Древния Вавилон, отново сме получили в ръцете си методиката за поправяне. Свободният избор и съпровождащата го отговорност започва именно от „човек в човека” – от нивото, на което се намираме сега. По тази причина говорим за абсолютното добро, за целта на творението и за това как да поддържаме правилния курс, за да напредваме без катаклизми.

Осмисленото развитие започва сега, а до този момент егоизмът се е развивал, пришпорван от страданията. Без тези „убождания” той не би се помръднал от място.

Неживата, растителна и животинска природа нямат избор. Човекът, намиращ се на неживо, растително или животинско ниво, също няма избор. Изборът се появява едва сега. Защото сега ти имаш точка в сърцето, с която можеш да се присъединиш към другарите и във вашето единство да намерите Безкрайността.

Без вътрешна борба няма възможност за избор. Ти избираш с кого да бъдеш – с другарите или сам със себе си. Или ние, или аз.

В края на пътя, всички ги очаква абсолютното добро, но ти си получил възможност да избираш и затова веднага можеш да се насочиш към него. За тази цел постоянно се придържаш към средната линия, използвайки едновремено своето „Аз” и обкръжението.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 25.03.2011

[39546]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Статия на деня - Няма коментари→

Въпрос: Девизът на бъдещия конгрес е „Ние правим това реално”. Но в същност, какво правим, за да стане това реалност?

Отговор: „Ние правим това реално”. Иначе казано, откриваме истиската реалност, а не тази, която ни се представя през призмата на егоизма, желанието за получаване.

Защото, ние включваме в себе си двете сили: желанието за получаване и желанието за отдаване. И ако се намираме под властта на желанието за получаване, а желанието за отдаване ни дава само малко жизнена сила, то това, че чувстваме определящата роля на получаването се нарича наш свят.

Ако стигнем до състояние, когато желанието за отдаване ще определя всичко, това ще се нарича висш, духовен свят.

И така, в света съществуват две сили и ти определяш какво искаш да усещаш, в какъв свят, в каква реланост искаш да бъдеш.

Ако твоето желание за получаване властва над желанието за отдаване, тогава чувстваш този свят. И тъй като желанието за получаване е ограничено от кличеството наслаждения, които може да събере в себе си, то и нашият живот е ограничен.

Но ако искаш да се усещаш в желание за отдаване, тогава ще почувстваш отдаването, а това вече е живот и вечно, неограничено развитие.

Нашето пребиваване в желанието за получаване е реално – то съществува и ние се намираме в него, но то е далеч от живота, защото само си въобразяваме, че наистина съществува. А цялата реалност на желанието за получаване, на самата му материя произлиза от намиращото се в него желание за отдаване.

Затова, то е нереално и подобно на детска надуваема играчка. Създава се впечатление, че тя е жива, но въздухът, който я изпълва, цялата жизнена сила, всъщност произлиза от желанието за отдаване и не се явява нейна собствена. Ето защо, нашият свят се нарича „въображаем свят”.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[39368]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Молитвата за обществото е стремеж към отдаване на ближния, раждащ се вътре в човека. В началото, той усеща като „ближни” само своята група, нейното вътрешно желание.

Но после ще види, че целият свят се намира в единство и че той, целият е запълнен с Шхина, с Божественото присъствие. И тогава ще му се разкрие духовния свят, висшата реалност.

Сега, вече започва да разбира, защо е бил принуден да премине през ненавистта. По този начин е бил организиран процесът на неговото развитие свише, за да не може да усилва егоизма си чрез обществото и да не използва другите за своите користни цели, а да отиде там, за да се принизи, да се преклони пред онази сила, която се крие в обществото. За да поиска да се включи в тази сила на отдаването, да се съедини с нея и просто да потъне в нея.

Именно това е обществената молитва, защото той моли за мир в това общество, тоест стреми се да постигне свойството отдаване – докато не се съедини с това общество така, че между тях да не остане никаква разлика и те се слеят в едно цяло.

Когато човек придобие формата на обществото, напълно съединявайки се с него, това означава, тяхното единство, „ударното сливане” (зивуг де-акаа). Защото това е съединение, което работи срещу неговия егоизъм. Той удря по своето его, за да се съедини с другите и в тази степен изгражда своите духовни парцуфим, формите на съединение – придобива свойствата на Твореца.

Формата, която е замислил в главата си, сега се осъществява в него – разпространява се в неговото „тяло”, изпълва го и той получава формата на Висшия. След като желанието за наслаждение получи намерението „заради отдаване” и се облече в светлината Хасадим, става годно за получаване на напълване, на светлината Хохма – формата на Твореца.

Светлината Хасадим няма форма – тя се разпространява нашироко, като дарове на „щедра ръка”, към всички и без никакво ограничение. Но когато в желанието започне да се облича светлината на наслажденията, Хохма – тя му придава определена форма на отдаването, която се нарича „с името на Твореца” – формата на Висшия. Така, благодарение на ударното сливане (зивуг де-акаа), човекът постига Твореца.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 27.03.2011

[39181]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Може ли изучаването на „Зоар” да помогне на човек да осъзнае, че се е отклонил от пътя и да поправи това прегрешение?

Отговор: В действителност, най-ефикасното средство, което насочва човек към това, е мнението на групата, общото усещане, царящо в групата. Ако групата следва напътствията на учителя и на авторите на книгите, тогава тя формира усещане вътре в нея, което позволява на всеки човек да провери степента, до която той губи посоката към целта на творението.

Това е като кула, рееща се в небесата, но аз трябва да бъда в нея.

От урока по книгата Зоар, 28.03.2011

[39306]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→