Въпрос: Ако започваме своя път в пълна тъмнина, не виждайки истинското вътрешно състояние на групата, а само лицата външно, не можейки да оценим учителя, нямайки представа за какво говорят кабалистичните книги, или още по-лошо, мислейки, като че ли разбираме, за какво е писано там – какво ще ни помогне да не сбъркаме по този път?

Отговор: Надявай се на помощ свише. Но трябва наистина да си в постоянен страх, че можеш да пропуснеш великия шанс, който ти е предоставен, и да се отклониш от този път.

Баал а-Сулам пише в едно от писмата до свой ученик: преди една година ти беше в по–напреднало положение, отколкото сега. Но не губи надежда за милост от страна на Твореца и продължавай, възможно е и да върнеш предишната възможност.

Невозможно е да оценим, според нашите егоистични критерии, стъпките,чрез които напредваме – те не се поддават на земния ни разум. Струва ни се, като че ли стават някакви случайности, съществува някаква протекция или, напротив – нещастен случай, когато един обърква другия. Но всичко е пресметнато свише – освен собствената ти „чувствителност на изтънчената душа“.

Тоест всичко зависи от това, доколко по-фино и по-точно през цялото време ще настройваш себе си на това, което си представяш като духовно. Макар засега да не знаеш какво е това, но провери, действително ли духовното е такова?

Да се надяваш на помощ свише, не значи, да чакаш и да си оставаш пасивен. Помощта се дава на този, който сам я призовава! Не смятай себе си за най-умен, всезнаещ, чувстващ, разбиращ и умеещ сам да взима решения, но също така, не говори, че всичко зависи от Твореца, и ние нямаме какво повече да правим, от нас нищо не зависи.

Не отивай нито в едната, нито в другата крайност! А през цялото време се чувствай като закачен във въздуха. От този свят не можеш да вземеш никакви показатели за своето духовно напредване, но и отгоре не можеш да ги получиш, нямайки връзка с тях. И какво ще правиш?

И тук, попадайки в абсолютно безнадежно състояние, ти започваш да търсиш и да си изясняваш, какво представляват книгите, учителя, групата. Тъй като това не са материалните им образи: не е подвързаната книга, не е човекът, който няколко часа на ден ми преподава урок, не са приятелите, с които идвам да поседя около масата.

От своето безпокойства и страх, аз започвам да търся тези вътрешни понятия.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 28.03.2011

[39382]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Имам много силно желание да напредвам и да достигна отдаване, но съм напълно объркан. Накъде трябва да се обърна: навътре, към групата или към Твореца?

Отговор: Човек не знае какво е истинската молитва. Той просто чувства натиск и не разбира какво се случва с него, и накъде да се обърне. Само след дълго време, когато постигне контакт с Твореца чрез приятелите, той започва да си представя правилно своята молба, молитвата.

Но за сега тя е просто вик от сърцето. И не се тревожи много, че си объркан и не разбираш; в крайна сметка, ти реално не знаеш какво се случва с теб. За сега  забелязваш само външни промени и материални преживявания в твоята външна обвивка. Но отвътре душата ти е като „матрйошка” и всеки от нас съдържа 125  включени една в друга части.

В момента ти възприемаш само най-външния слой на „матрьошката” (обвивката), който все още няма нищо с 125-те. Но останалите твои вътрешни „матрйошки”също ти влияят. И въпреки че сега чувстваш, че извършваш някакви дребни действия (тъй като не усещаш техните резултати), но като ги използваш активираш частите на твоята вътрешна душа.

Затова, ние трябва да се отнасяме сериозно към всичко, което правим, дори когато просто пеем или си прекарваме добре с приятелите и си мислим, че това е нещо глупаво. Но по този начин ти задвижваш всички светове като зародиш в своята майка, който определя цялото нейно съществуване без да има и идея за това, или като новородено, което не разбира защо десетина души изведнъж работят за него.

Така е и с нас, докато все още не разбираме нищо за духовното. Но в момента, в който поне малко започнем да го желаем, ние веднага активираме всички наши вътрешни духовни системи и светове!

Следва, че вие все още сте далеч от това да видите или да разберете влиянието, което имате, и какво правите, но това няма значение. Ключът е да продължиш да правиш на каквото си способен днес..

От урок по статия на Рабаш, 25.03.2011

[39064]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се пробудим към обединение с приятелите ни чрез страха от предстоящите удари?

Отговор: Ударите не влияят на точката в сърцето! Страданията действат на егоистичното ми желание, на „магарето” ми! А за човека в мен, за точката в сърцето ми те не са ефективни. Човек трябва да напредва в духовното за сметка на това, че сам върви напред.

Затова, ако вътре в себе си не развивам стремежа да вървя напред, тоест с помощта на групата не строя вместилище за Висшата светлина, – това означава, че се развивам като животно, чрез „тоягата”, посредством удари. Но тези удари ме карат да се замисля защо се сипят те върху мен. И тогава, може би ще започна да присъединявам точката в сърцето ми към останалите.

Въпрос: А как да изплаша човека в себе си, за да го накарам да напредва?

Отговор: Ако ти изведнъж чуеш по радиото, че в нашата посока се движи радиоактивен облак, „животното” ти  би потреперило от такова трагично известие.

Ето, примерно такова въздействие можеш да получиш от групата. Само че ние не говорим за това какво ще се случи с нас, ние не се развиваме за сметка на страха. Ние искаме да вървим напред, осъзнавайки важността на духовната цел.

Важността на целта е нещо много виртуално, неосезаемо и зависи от това, как ще си я нарисуваме. Ако всеки път си я представяме все по-висока, съответствено ще напредваме.

С други думи, аз съм като заек, тичащ след моркова, който държат пред него на въженце. При това, човекът в мен държи и въженцето и моркова, а моето „животно” тича след него.

От урока по статията на Рабаш, 18.03.2011

[39117]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как кабала се отнася към това, което усещаме по време на сън?

Отговор: Цялото време, когато човек не е зает с вътрешна работа и не полага усилия, опитвайки се да се съедини с групата, за да разкрие Твореца в нея  е зачертано от живота му.

Но доколкото ефективно използваме за достигане на правилно намерение времето, когато сме будни, дотолкова ще можем да присъединим към него и нощните часове, когато спим.

Да допуснем, че един час през деня, тоест 10% от цялото си време, докато бодърствувам мисля за намерението и прилагам усилия – тогава същите тези 10% от нощта ще ми се зачетат като усилия.

А сънищата са просто следствие от мислите ни през деня. През нощта трябва да въведем ред, да ги „подредим по рафтовете” в архива на нашия мозък. Затова мозъка работи и през нощта в съня, но обработва тези данни, които е получил през деня. В следствие на това ние сънуваме разни сънища, частично отразяващи преживяванията и събитията през деня, като част от тях са абсолютно абстрактни като плод на нашата фантазия.

Но в сънищата ни няма нищо духовно – всичките животни също сънуват, а не само ние.

От урока по статията на Рабаш, 25.03.2011

[39046]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нашия свят „играта” се възприема като нещо нечисто и човек бива упрекван:”Защо си толкова неестествен, а играеш, фалшив си?”

Но в нашия случай – това е игра в най-естествените и неподправени действия, защото аз се издигам над материалния свят. Аз си представям, играя си на духовни състояния и се издигам към тях.

Аз не просто искам да позабавлявам другите, предавайки им радостта си. Радостта – това не е смях, а напълнение от увереността в правилността на пътя, целта, в която вярвам. И такава радост придава сили.

Това е напълнението, което трябва да се възцари във всички нас благодарение на нашето съединение – тоест в неподправено, поправено състояние в Света на Безкрайността. И играейки си на нея, аз полагам усилия, за да запълня общото ни желание /духовния съсъд, кли/, като в състоянието на Света на Безкрайността.

Това е много възвишена и достойна игра, която с нещо напомня играта на Твореца с Левиатан/митичен кит/. Творецът, желанието да отдаваш, играе със създаденото от него творение, желанието да се насладиш, върти го във всички посоки и го напълва със светлината Хохма.

По същия начин аз искам да напълня със светлината Хохма общото ни желание за наслаждение на цялата ни група, намиращо се между нас. Тоест аз играя с много възвишени неща, макар на пръв поглед това да изглежда много просто действие, което е по силите на всеки.

Трябва да се разбере, че от страната на човек, тази игра е необичайно сериозно действие. И нашето его не ни позволява да преклоним гордостта си, за да се включим в тази игра и да започнем да изпълняваме такива действия по отношение на групата.

Разбира се, има хора, на които във външната форма им се отдава лесно да го правят. А има такива, по-естествено се изразяват вътрешно. Но вътрешната работа е задължение на всеки и следствие от нея е, че в групата трябва да се съхранява приповдигната настроение.

А отвън може да е различно. Има такива случаи, когато и външно си задължен през цялото време да играеш на въодушевление, защото ако си заобиколен от „малки деца”, не можеш да им покажеш истинското състояние.

Ако, обаче, това е група от напреднали ученици, там може да се направи обратното – да не се играе външно, а да се запази сериозността и даже да се показва печал, за да се създаде противостояние на вътрешното с външното. По такъв начин са се държали великите кабалисти в миналото. Но ние сме още малки и трябва да играем външно, изобразявайки радост.

И, разбира се, цялото разпространение трябва да се състои от такива програми, които ще носят радост и ще оставят след себе си добро настроение. По-малко тъжни и печални песни – повече радост! Трябва да почувстваш сърцето на приятеля или на широката публика и да се погрижиш да не я вкарваш в дълбока печал, а да и дадеш да усети радост и обединение. В това е цялата мъдрост.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню Джърси“, 22.03.2011

[38787]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Днес ние живеем в такова време, когато целия свят навлиза в етап на духовно развитие. И тази група, която изграждаме, като „ноевия ковчег”, е нашата обща майка, в която ние всички можем да се включим и да отгледаме себе си.

Тоест тя ще бъде майчина утроба за цялото човечество – това е Шхина, която строим помежду си.

Същото място ще ни приеме, когато бъдем „изгонени” от майчината утроба и се родим. И в степента, в която ще и носим нови „одеяния” на светлината Хасадим и поправяния, ние ще я издигаме все по-високо, до самия край на поправянето, докато не се превърне в годеница, готова да влезе под свадбения балдахин /хупа/ с Твореца.

Затова, групата съотнесена към всеки човек, а също така към цялото човечество – това е мястото, намиращо се винаги на едно стъпало над нас. Това е Висшия ни духовен обект, във връзка с който ние през цялото време разкриваме следващите си, все по-високи стъпала – в такава степен, в която можем да се издигнем над егото си.

А егоизмът винаги остава като разделяща ни и затова помагаща ни сила. Защото именно, когато го преодоляваме можем да установим по-тясна връзка с обкръжението си – или като зародиш с матката, или като хранещо се бебе, или като възрастен, който получава за да отдаде.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню Джърси“, 23.03.2011

[38909]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Бихте ли могъл да разкажете за Вашето намерение по време на четене на книгата „Зоар”?

Отговор: Кабалистите ни обучават какво трябва да е намерението. Всеки трябва да реализира онова, което е прочел в степента на своето разбиране.

Не е възможно да се разкаже за намерението, защото е невъзможно да се обясни на друг, тъй като намерението произтича от вътрешното състояние на човека, което той разкрива.

Намирам се в неизвестно за мен състояние. Разкривам го в степента, в която то се проявява в мен. От разкриващото ми се състояние, създавам намерението.

Всъщност, не е възможно това намерение да се облече в думи. За него няма думи. Защото, то включва в себе си вътрешното желание/хисарон на човека, степента на връзката му с висшата реалност в опитите му да намери средства, които да го доведат до най-голяма близост с Хазяина/Твореца – до сливане (зивуг де-акаа) с Него.

Какви са тези средства? Книгите, Учителят, Групата. Човекът включва в себе си всичко, което разбира и усеща от цялата им съвкупност и чрез тях стига до сливането с Твореца.

Всички тези средства трябва задължително да присъстват. Ако изпуснеш едно от тях –няма да има правилен контакт. При това, всяко едно от тях, трябва да се намира в правилен баланс с другите.

От урок по книгата „Зоар”, 28.03.2011

[39309]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: С какви действия можем да се избавим от мислите за самия себе си?

Отговор: Единственото действие, което ще ми помогне да се отделя от мислите за самия себе си – това е включването в група. Аз трябва да направя всичко, което е по силите ми, докато не разкрия вътрешната сила на обкръжението, към която да се прилепя – а дотогава, нищо няма да ми помогне.

Отначало аз възприемам обкръжението, точно като зърното, попаднало в сух пясък. Но след това аз започвам да виждам, че това е почва, в която има някакви минерали и влага, която може да бъде полезна за моя растеж. Тази „влага” може да размекне моя егоизъм, за да поискам свойството отдаване. А „минералите” – това е вече светлината Хохма, която може да ми даде храна за моя растеж. Така аз започвам да получавам от обкръжението светлините Хасадим и Хохма и да раста, в тази степен – доколко  се отменям пред тях.

И тогава аз вече разбирам, че отмяната ми, на себе си, пред обкръжението – това е егоистически полезно и правилно решение. За сега това следва от моя егоизъм, и аз не възнамерявам да им отдавам безкористно. Аз искам да се отменя пред тях, аз да се храня от тяхното обкръжение и да раста. Ако да се расте може само от отдаването, то аз съм готов да мисля за него – но засега това е разчет за своите собствени интереси.

Аз искам да получа свойството отдаване и да стана отдаващ – това е такъв особен вид егоизъм, но вече по пътя към духовния свят. На нас още много пъти ще ни се наложи да изменяме тези облекла, докато не достигнем до истинското отдаване без разчет за самия себе си. А засега ние не знаем какво е това – само светлината, възвръщаща към източника, може да ни придаде такава форма. А по пътя ние ще сменим още множество форми, обратни на окончателната форма, все повече и повече хитри, и егоистични.

Отначало на нас ни се струва, че ние добре напредваме, съвсем сме се приближили към отдаването и почти влизаме в духовния свят. А след това изведнъж се разкрива, че всичко това е още скрито получаване – и така ние се развиваме. Главното е през цялото време да получаваме поддръжка от обкръжението, отменяйки се пред него, и да не се боим от никакви състояния – защото ти се намираш на пътя.

Необходима е обществена молитва – тоест, моите мисли и желания да станат такива, като вътрешните желания и мисли на групата, когато аз навлизам все по-дълбоко вътре в групата и искам да плувам заедно с останалите по едно течение. До такава степен, че където са те, там и аз, без всякаква критика от моя страна. Това се нарича обществена молитва – което искат всички, това и аз.

Защото за мен обществото – това е вътрешното желание на групата, а не нещо отвън. Макар че, после аз ще разкрия, че и във външните хора действа тази сила.

В крайна сметка: ако аз искам правилно да напредвам, аз трябва да направя всичко възможно, за да се включа в група. И да гледам не на външните лица – а на вътрешните мисли и желания, да се стремя да се обединя с тях. Това означава обществената молитва: каквото иска това общество, към каквото се стреми – аз се присъединявам към него и се стремя към същото!

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 27.03.2011

[39190]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Всичко зависи от това, с какво намерение човек, от самото начало, идва към обкръжението: към учителя, книгите и групата. Идва ли той, за да заработи егоистично от тях и да получи знания, статус, да удовлетвори своята гордост. Или той иска да получи от обществото свойството отдаване, формата на Твореца, който се скрива вътре сред обществото.

Ако човек правилно пристъпва към обкръжението, към обществото, той ще намери там свойствата на Твореца. Това се нарича: „Творецът се намира вътре в своя народ”. Това е най-главната проверка на отношението на човека.

Естествено, че когато ние, току що започваме своя път, то идваме с обикновените егоистични желания, приети в този свят. И макар че, сме готови да слушаме красиви думи за любовта към ближния и отдаването, ние все още пресмятаме какво можем да получим от това за своя егоизъм.

И само при условие, че човек дълго време се намира в правилното обкръжение и попива от него външните форми на отдаване, прекланяйки се пред учителя, книгите, групата, той постепенно ще получи от тях силата за разбиране и за усещане, силата за съединяване. За да разбере той, че съединяването се осъществява не чрез външни действия: да вика, да скача, да се весели, а трябват непрекъсната, скрита вътрешна работа – невидима за очите.

Тази работа, която прави, се казва „през нощта”. И тогава той постепенно започва да придобива свойството отдаване. А преходът става в този момент, когато той започва да вижда в обкръжението, в неговия вътрешен потенциал – силата, която може да го поправи. Той разбира, че без тази сила  ще пропадне. Оттук започва неговата „обществена молитва”.

Когато той разбира, че трябва да се молиш за обществото – това означава, че той придобива намерение заради отдаване, обличане в светлината Хасадим – правилното облекло на своето желание за наслаждение.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в НюДжърси“, 27.03.2011

[39177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как егоистичното сърце може да моли за отдаване?

Отоговор: Ясно е, че егоистичното сърце не е способно за моли за отдаване. То се моли за нещо, което смята за най-добро за себе си. По друг начин не може да се моли.

Но едно нещо е природата, в която се намира човекът, а друго е как използва този механизъм. Независимо, че е егоист, неговата молитва и отношение към другите са егоистични. Той настройва целия този механизъм така, че с негова помощ да привлече към себе си светлината, която връща към Източника.

Как действа Тора – светлината, връщаща към източника? Аз, егоистът, възнамерявам да я използвам егоистично, но по този начин включвам механизъм, който привлича към мен светлината, превръщаща ме в противоположност на онова, което съм днес. Това означава, че тази светлина връща към своя Източник.

Ако сам, вече съм поискал отдаване, нямаше да бъде необходимо да се върна към Източника – всичко вече щеше да бъде ясно. Но всичко е направено така, че дори когато крещя за отдаване – това все още е скрито получаване.

И така става на всяко стъпало. Когато се издигна на него, проверявам: за какво съм се молил, какво съм правил, за каква любов към ближния съм говорил – изяснява се, че всичко това е било егоистично. Онова, което е изглеждало като святост на по-ниското стъпало, при поглед отгоре изглежда като „отпадъци”.

Но, съществува специален издигащ механизъм – връзката между АХА”П на висшия и Г”Е на нисшия. Ако съм изправен пред тъмнина и неразбиране, и се прекланям пред обществото, което ми помага да се преклоня, тогава привличам към себе си светлината, която връща към Източника. Аз смесвам Малхут с Бина – милосърдието, царящо във висшето със силата на съда, която се намира в мен. И така постигам своето поправяне.

Тоест от нас не се изисква да бъдем изначално свети, а само да организираме всичко в зависимост от своите сили, за да привлечем към себе си светостта. А дотогава, аз съм противоположен на нея! В противен случай, как е възможно да се поправиш след разбиване?

И всеки път, когато получаваме някакво ново състояние, всички предишни състояния се изтриват от паметта ни, за да не се объркаме. Текущото състояне също не ни е много понятно и трябва от цялата тази тъмнина, да започнем да правим всичко така, че да привлечем към себе си въздействието на висшата сила – на по-високото стъпало, свойството отдаване, което го няма в нас. Всеки път, ние получаваме нова сила и ставаме ново творение.

На това е посветена обществената молитва – молитва за това, да придобием сила да се включим в обществото и да почувстваме грижата за ближния.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 27.03.2011

[39196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→