Въпрос: За да изляза от Египет, трябва преди всичко да разкрия, че именно Творецът ме държи в Египет…

Отговор: Творецът не те държи в Египет, а те учи как да излезеш от него. Не желае да останеш там. Той те обучава, за да бъдеш готов да излезеш от него в новите свойства/желания/келим.

Така учим детето да ходи. Ти го пускаш, а то стои и плаче от страх. Не може да направи и крачка към теб. Защото за тази цел, трябва да вдигне краче и да се задържи на другото. То не може да го направи. Може да стои само на два крака. Но да вдигне едното краче, да се задържи на другото, да прекрачи напред и така последователно – това, то още не може. Ние трябва да го научим. Но това не означава, че искаме да го оставим в сегашното му състояниен – не го задържаме.

Въпрос: От една страна, трябва да стигна до разкриване на единствената сила, която властва в реалността – „Няма никой, освен Него”. От друга страна, трябва да постигна взаимната грижа в групата. Как да работя с тези две съставни? Каква е следващата крачка, която трябва да направя сега, на този етап, в деня на празника Песах, който ние обявихме за атака?

Отговор: Да бъдем заедно! Нищо повече. Само заедно!

Засега, още се намираме в такова състояние, че ако мислим за „заедно”, то забравяме за Твореца. „Заедно” – това сме ние, а Творецът е сякаш нещо чуждо, допълнително.

Вярно е, че засега чувстваме по този начин. Но трябва изкуствено да се стараем да си спомняме за Него. И въпреки, че през цялото време мислим за нашето обединение, трябва да се постараем понякога да се появява и мисълта за това, че без Твореца не постигаме единство, че се нуждаем от Него – засега, за да се съединим един с друг. Грубо казано, искаме да Го използваме, за да се обединим заедно.

После, в резултат на цялото наше развитите, ще стигнем до такова състояние, че ще пожелаем да бъдем свързани помежду си, за да се уподобим на Твореца, да Му служим, да се включим в Него.

Но това идва поетапно, стъпаловидно. А сега, в нашето сегашно състояние – заедно!

Написано е, че Творецът се разкрива само при излизането от Египет. А преди това, човекът не може да си представи тези свойства, защото все още се намира в своето его.

От урока по книгата „Зоар”, 10.03.2011

[40250]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо е недостатъчно просто да сме съвместно загрижени за целта, а трябва и всеки да е загрижен за всеки?

Отговор: Общата загриженост – това е нещо неясно, неразбираемо. Грижата на всеки за всеки, това не означава, че аз преживявам именно за него.

Аз се вълнувам за такова понятие като група, означаващо за мен нашата взаимна връзка, при която вътре в много стотици хиляди точки в сърцето се строи новата реалност.

Има отделни точки – стремежи към духовното, и има съединение на тези точки – система, в която се съединяват тези отделни части. А има нещо, което превръща това съединение в едно цяло – и аз съм загрижен за това цяло, за това, доколко тези точки се сливат в едно.

Представи си, че точките в сърцето са късчета олово, което ти събираш едно до друго, а след това те се разтапят от топлината на любовта и се обединяват в една сплав. Тоест тук се създава новата същност – един съсъд, едно желание.

От урока по статията на Рабаш, 10.04.2011

[40329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как групата противостои на Фараона и излиза от Египет?

Отговор: В духовния свят всички процеси произтичат един от друг, по веригата на причините и следствието. Затова, всеки следващ етап – това е разкриване на предходния. А засега следващият етап не се е разкрил, той въобще е незабележим и е невъзможно да го разгледаш и да си го представиш.

Винаги, съвършено неочаквано, идва ново усещане, нова мисъл, ново разкритие, и човек изведнъж започва да разбира къде се намира и, че сега е получил свише някакво ново състояние.

Затова е нереално отрано да разказваме за всички тези етапи, които ни предстоят да преминем – освен това, което разказва историята за изхода от Египет. Но всички те са насочени към съединяването между нас за сметка на висшата сила. Това е всичко, което засега може да се каже.

А всички тези етапи ще се разкриват в зависимост от нашите усилия да ги осъществим – опитите да се съединим благодарение на висшата сила, силата на отдаването.

Невъзможно е чувствено да си представим тези състояния по моите словесни описания, докато не се приближим до тях. Вие ще ги почувствате когато вече бъдете практически готови за тях. Аз мога да давам само обяснения за ума – на това, което ние преминаваме в усещанията, за да може разумът да въведе ред в чувствата. Но, ако в човек засега няма такива чувства и впечатления, моите думи ще му се сторят сухи и изкуствени, лишени от жив смисъл. Той няма да може там да се захване за нищо, с нищо да ги свърже. Преди всичко ние трябва да преминем и натрупаме в себе си различни впечатления.

От урока по статията на Рабаш, 10.04.2011

[40218]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо условието да станем „като един човек с едно сърце” възниква вече при планината Синай, а не още при изхода от Египет?

Отговор: „Един човек с едно сърце” – това вече е поправянето, което ние можем да достигнем само при условията на разкриване на Твореца.

Той произвежда над нас такова поправяне. А как е възможно да задължиш хората, които досега са пребивавали в „Египет”, в своето егоистично желание, да се съединят точно като един човек с едно сърце?

Ако аз засега съм потопен в своя егоизъм и още не съм избягал от Фараона, не съм се издигнал над своето его – то как ще мога да се съединя с другите като един човек? Аз излизам от Египет с помощта на светлината, благодарение на своето желание да изляза оттам, да изскоча от своето его! В мен има една точка, от която искам да изляза и да се отнеса към нея, да се отъждествя само с нея. Аз искам да се свържа с останалите само чрез тази точка. Засега аз само искам – но все още не се намирам в това!

Ние заедно бягаме, спасяваме се. Но между нас все още няма съединение – цялото това бягство се осъществява с помощта на висшата сила. Ние не разбираме, че сами засега нищо не правим, а само се подготвяме доколкото това е възможно.

Написано е: „И застенаха синовете на Исраел от тази работа!”. Ние стоим пред Фараона, пред египетските наказания, и няма изход – тези удари преминават по нас и ни помагат да се отделим от своето его. Кой страда от тези удари? Фараонът вътре в нас, нашият егоизъм. И аз вече така съм се настрадал от него, че съм готов да го оставя.

Представете си, какво ще стане., ако на света се стоварят такива египетски наказания, че няма да има какво да се яде и пие, какво да се диша – нищо няма да може да се получи, действайки егоистично! И тогава няма да остане избор, как само да избягаш – незнаейки къде, в тъмнина, затваряйки очи, само да се спасиш от съвършено безизходното състояние. Ние разрушихме Земното кълбо, разрушихме човешкото общество и стигнахме до състояние, когато всеки преживян миг предизвиква страшна болка. И тогава сме готови на бягство.

Това засега е само общо бягство заради спасението, а не единство. Ние разбираме, че трябва да се обединим като един човек с едно сърце, но засега не можем да си представим какво е това. За това на нас все още ще ни потрябва да дойдем до планината Синай (планината от ненавист), преминавайки по пътя през Крайното море (Ям Суф).

От урока по статията на Рабаш, 10.04.2011

[40240]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №2

Въпрос: Как мога във всеки един момент да бъда сигурен, че напредвам правилно в своето учение по кабала и не се отклонявам от пътя?

Отговор: Във всеки един момент аз трябва да избирам както на уравновесена везна между егоизма и точката в сърцето. И всеки един момент трябва да накланям везната към точката в сърцето и обединението. Няма никакво друго действие освен обединението.

Обикновено ние искаме да учим и извършваме различни действия. Но по този начин неосъзнато се отклоняваме от обединението. Аз самият съм го изпитал. Отне ми много време преди да започна да чувам това.

Обичам да уча, да организирам материалите и да ги превръщам в методична система. Аз направих всичко, което може да си представите, освен да работя за обединението. Колкото по-скоро започнем да усещаме, че обединението е наше задължение и привикнем към това възприятие, толкова по-бързо този навик ще стане втора привичка.

Ние трябва непрекъснато да приучаваме себе си да искаме да чувстваме вътрешния свят на нашите приятели, техния стремеж към обединението и Твореца. Ако моята насоченост е вътре в тях, то аз забравям за това, как те изглеждат отвън.

В крайна сметка, в нашите собствени семейства ние не обръщаме внимание на лицата на нашите близки. Ние усещаме техните души, характер, настроение. Подобно на това, аз трябва непрекъснато да се опитвам да почувствам желанията на приятелите, насочени в същата цел, към която се стремя и аз. Това е желанието, с което искам да се свържа.

Действително няма значение как изглеждат приятелите и какви са техните характери. За мен е важно само едно: какъв е техният стремеж? Това е най-трудното за мъжете и имено тук лежи същността на тяхната работа. За жените е по-лесно да преминат на това възприятие, защото те обръщат по-малко внимание на външните проявления.

От 2-я урока на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011
[39776]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Материалният живот ми казва да бъда лидер, да изтъкна себе си и да достигна своите цели. А в духовното аз трябва да се разтворя в групата. Откъде идва това противоречие?

Отговор: Свързването с групата не означава, че се анулираш. Ти само получаваш от приятелите силата, която ти помага да развиеш своето Аз. Както една капка сперма, която се захваща за маточната стена, така и ти се анулираш, за да получиш прехрана, сила за растеж. И точно това расте, а не нещо друго.

Аз анулирам част от себе си, за да получа силата на висшия парцуф, и при това той не трябва да ме контролира, а напротив, с негова помощ аз трябва да се развия, да отгледам своето Аз. Иначе няма да има растеж и в следващото състояние няма да мога да се задържа за маточната стена.

Тук се съчетават две противоположности. От една страна, аз отменям себе си пред майката, за да не стана чуждо тяло, предизвикващо натравяне. От друга страна, отменяйки себе си, аз получавам кръв от нея и благодарение на това, развитие. Моите свойства и гени се развиват дотолкова, че аз дори мога да стана мъж, въпреки че тя е жена.

От урока по статията „Свобода на волята”, 08.04.2011

[40094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Трудно е дори и да предположим доколко първоначалния обем на книгата „Зоар” е превишавал този, който сега е в нашите ръце. Може би около 20 пъти! По-голямата част от тази книга е изгубена. Но кабалистите пишат, че повече от това и не ни е нужно. Останалата част от книгата е предназначена именно за нас, за да ни помогне.

Много е трудно да се говори за книгата „Зоар”, тъй като тя е на необичайно високо ниво. И освен това е и написана по много особен начин. Баал а-Сулам обяснява, че има два типа души – едните изхождат от вътрешната светлина, а другите – от обкръжаващата.
Ние се намираме в общата система на душите и връзката между нас протича както във вътрешния поток между душите, така и в обкръжаващото поле. Така е устроена която и да е електронна система, в която има резистори (съпротивления), а също и кондензатори и индукционни бобини.

И всичко това работи заедно – и електро-магнитното поле, и съпротивленията между него. Едните части на тази система наслагват в себе си енергия, другите преобразуват тока в магнитно поле или обратното – полето в електричен ток, протичащ вътре в нея (системата).
Точно така работи и системата на душите. И тези два типа души е трябвало да съществуват също и сред авторите на книгата „Зоар”. Затова и те са се учили по много особен начин. Седяли са в кръг. Раби Шимон е разказвал за това, което е постигал, всички ученици го слушали, обсъждали разкритото от него, задавали му въпроси и получавали отговор, а раби Аба слушал и записвал всичко, което те говорили.

Всичко това се е случвало в беседа. Подразбира се, че тази беседа се е закллючавла в предаване на сили и светлини между тези души, изходящи както от вътрешната, така и от обкръжаващата светлина.
У раби Шимон е имало душа отнасяща се към вътрешната светлина, а у раби Аба – към обкръжаващата. И затова раби Аба е могъл да запише казаното от раби Шимон в скрита форма – така че днес всеки един човек може да си купи книгата „Зоар”, да чете и нищо да не разбера.
За да постигне тази книга, човек трябва да премине особена подготовка във връзката със своите другари. Те трябва да създадат между себе си точно такъв модел на отношения както в групата на авторите на книгата „Зоар”.
Организирайки такава група (като цяло не е задължително това да са точно десет души, нека да бъдат и 10 000 дори) и стремейки се да се съединят помежду си, желаейки във връзката между тях да се разкрие написаното в книгата, те се уподобяват на тази същата група на раби Шимон и тогава получават от там въздействието на светлината.

И доколкото част от нас се отнася към вътрешната светлина, а част – към обкръжаващата, ние започваме да възприемаме това въздействие, подобно на радиоприемник, улавящ вълни.
Тогава започваме да чуваме написаното в книгата – на нивото Бина (слухът – това е стъпалото Бина) и даже да виждаме – на нивото Хохма, в зависимост от нашото стъпало. А ако ние все още не сме достигнали връзката между нас на нивото Бина, то за сега все още само се подготвяме за това.

Затова признакът за духовно постижение е – ако ние, като група, във времето на четене на „Зоар”  започнем да усещаме в този текст същите тези сили и свойства, за които се разказва в „Зоар”. В това е същността на самата книга. Това е книга-инструктор, ръководство за действие. Прониквайки в нея, човек чувства как се издига чрез тази книга, разкрива духовните стъпала – действително като по стълба.

Аз много се надявам, че на нашите уроци, пристъпвайки към четенето на книгата „Зоар”, вие всички заедно ще бъдете в правилното намерение, така че да извлечете колкото се може повече от този източник.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39994]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да не пропуснем възможността за изход от Египет? Какво тук зависи от мен?

Отговор: Само чрез обединението. Трябва да разберем, че групата ми е дадена вместо цялото човечество. С човечеството мога да сгреша, Творецът е прекалено висш и само групата ми позволява ясно да работя над себе си.

Ние се намираме в света на Безкрайността. Вътре в него е човечеството, вътре в човечеството е групата, а вътре в групата съм аз. С групата мога да поддържам истинска взаимовръзка, позволяваща ми да изясня къде в действителност се намирам аз. Е, а с човечеството и с Твореца всичко е много по-сложно.

Важното е да не пропускаме този анализ. Групата за мен е целия „народ на Израел”.

От урока на тема „Подготовка за изход от Египет“, 10.04.2011

[40271]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Разказът за излизането от Египет и свързаните с него традиции са предназначени само да посочат нашите вътрешните състояния. Намираме се в теснина, в беда, под удари, в атмосфера на бягане, бързане, тъмнина. Всъщност, този процес на духовно раждане е сходен с раждането на физическото тяло.

До него трябва да стигнем. Но как? Защото ние, винаги бягаме от страданията. Как да не избягаме от състоянието на излизането от Египет? В материалния свят мога да се окажа в ситуации, от които има само един изход.

Но в духовното, всичко става в съответствие с моето желание. Ако не искам да преживявам египетските наказания, то няма и да ги изпитам. Наистина тогава, заедно с човечеството ще тръгна по трънливия път, под натиска на „развитието на валяка”. Но аз искам да ускоря пътя. Така няма ли сам да попадна „под удара”?

На това кабалистите отговарят: ударите и проблемите трябва да разкриеш не къде да е, а в текущото състояние. Как? Нима в своето усещане трябва да „превъртя” действителността от доброто към злото?

Да.

Но нали, усещайки злото ще избягам!

Няма да избягаш. Тъй като ще разкриеш злото спрямо висшата цел. Трябва да цениш духовното като нещо желано, наистина безценно – и тогава сегашните състояния ще ти изглеждат лоши. Така ще можеш да напредваш без да се отклоняваш от пътя.

Ние пробуждаме духовната цел, за да ни свети. Тогава ще  пожелаем да я постигнем, а текущото състояние ще стане за нас изгнание, тъмнина и египетски наказания. Това ще позволи да извисим духовното в своите очи, да извисим важността на отдаването, на любовта към ближния, на единството на другарите – до такава степен, че изгнанието ще стане непоносимо и ще бъдем длъжни да избягаме от него.

Въпрос: Ако излизането от Египет става в такива тежки условия, как да го съчетаем с оптимизма и енергията, които ни напълват след конгреса?

Отговор: Ние се стремим само към доброто – и тогава сегашното състояние ни се струва нетърпимо. Чрез ускоряването, разкривам добрите състояния, намиращи се напред и в сравнение с тях, текущата ситуация ми изглежда лоша.

Съвсем не съм длъжен да страдам в безизходното положение, не знаейки къде да се скрия. Това се нарича „напредване в своя срок” – докато „развитието на валяка” все пак не ме подтикне напред.

Трябва да разкриваме доброто напред. В това се състои цялата разлика. Сравнявайки текущото състояние с желаното единство, с любовта към ближния и отдаването, чувствам, че съм в беда, в тъмнина. Така, сам се подготвям за духовното възприятие –  сега, вече формирам в себе си духовните ценности. Извисявайки в очите си отдаването, аз се подготвям за спасението и ускорявам пътя.

От урок на тема „ Подготовка за излизането от Египет”, 10.04.2011

[40267]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Завърши конгресът в Америка, и още на момента трябва да започнем подготовка за следващия конгрес, който ще се проведе в Москва. Няма време да изпадаме в униние, а после да се чудим как да се измъкнем от падението. Нямаме това право.

Да допуснем – аз съм настинал, но в къщи имам и малко дете, което също се е разболяло. За какво ще мисля аз – за своята болест или за неговата? Разбира се, че ще положа всички сили да излекувам него.

И тук е същото! Пред нас сега стои много по-сериозен проблем, и нима ние можем да си позволим да униваме?!  Няма време за това, за подготовка остават само два месеца! А времето ще се компеpсира още повече, затова трябва да се подготвим отсега за това. Точка!

А вие ми разправяте, че се намирате в някаква меланхолия, като в мъгла.. За какво изобщо говорите?! Няма нито миг за губене! Аз веднага след конгреса започнах да мисля за следващия, още по пътя от Ню-Йорк към Торонто.

Нашата работа е съвсем проста: да укрепваме връзката между нас, докато вътрешното ѝ напълване – взаимното отдаване един на друг не се отъждестви с  отдаването на Твореца, да стане съвършено подобно с Неговото и равно по големина и качество.

От урока по статията „Предисловие към Птиха“, 08.04.2011

[40212]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→