Човек много греши, ако невярно си представя общата картина на действителността. В нея сметката се води не с отделния индивид, а с единния механизъм, какъвто е той всъщност.

Всички ние сме едно цяло, и не съществуват никога единични молитви, а има само молитва на множеството за общата система, която е невъзможно да се раздели на части.

И затова човек трябва постоянно да работи срещу своята въображаема обособеност, срещу целта, която му се струва лична.

Той трябва непрекъснато да се бори с пречките, рисуващи пред него разбитата действителност, вместо единната душа, пълна с висша светлина, според закона за подобие на свойствата.

Ако човек не коригира отклонението от истинската картина – тогава, разбира се, неговите действия са лоши и неправилни. Те само го карат да описва все нови кръгове, докато не открие грешка в диагностиката на истинското положение на нещата и не дойде до истинската молитва.

Цялата ни работа е да различаваме погрешността, отклонението от това, което съществува в действителността. Ние се вслушваме в думите на кабалистите или сами се опитваме да си представим действителността, за да открием разминаването, над което трябва да работим и да молим за поправяне.

Ние трябва да си представяме единството на Исраел, Тора и Твореца, да се стремим да изпълняваме съветите на кабалистите. Това е необходимо, иначе се отклоняваме от истината и попадаме във властта на лъжата, без дори да го съзнаваме.

От урока по статия от брошурата за Песах“, 14.04.2011

[40698]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: По какви признаци можем да определим, че човек напредва в изучаването на книгата „Зоар”?

Отговор: Не е важно какви книги изучавате, защото освен книгата „Зоар”, ние изучаваме и „Талмуд Есер Сфирот”, и статии, и писма на Баал а-Сулам и Рабаш, които обясняват как да напреднем към единство между нас и към общо учене. Те ни помагат правилно да се организираме. След като се организираме помежду си в учебна група, ние започваме да изучаваме същинската кабала.

Целта на учебната групата в кабала е не за изучаване на материалите, а да се стремим чрез тяхното четене  да реализираме „сгула”, т.е. да пробудим въздействието на светлината върху себе си от по-висше стъпало. Ако по време на ученето ние желаем светлината да се разкрие вътре в нашето единство, тогава чрез това усилие изграждаме по-високо стъпало и така нашето усилие предизвиква появата на това стъпало.

Но ако учим само за да разберем материала, тогава не изучаваме Тора. Това е така защото Тора се отнася имено към нашето усилие и проявяващото се в него ново стъпало.

Затова напредването в изучаване на първоизточниците („Зоар”, книгите на Ари, ТЕС) се определя от силата на стремежа за разкриване на следващото стъпало вътре в себе си, а не от желанието просто да знаем материала.

Няма напредване в разбирането или натрупването на знания, защото докато не  усетим висшия свят, всички наши мнения са неверни.

От урока по книгата „Зоар”, 12.04.2011

[40443]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако не съм евреин и не празнувам Песах?

Отговор: Тогава празнувай, какъв е проблемът? Защо да не можеш да имаш отношение към това? Нали се отнасяш към „Исраел” – към желанието, устремено право към Твореца (яшар-Ел).

А освен това, можеш да празнуваш този празник в чест на това, че някога е имало група кабалисти, преминала целия път на поправяне, която се  разбила, за да ни помогне днес отново да се издигнем. Празнувайки Песах, асоциираме себе си с тази група – не с народа, а именно с групата кабалисти.

Всеки, който иска да се измъкне от сегашното си състояние към духовния свят, трябва да уважава и цени тази група, която е проправила пътя и е написала за нас книги с инструкции, с помощта на които можем да вървим напред. Ние честваме нашите учители, без каквато и да е връзка с националната принадлежност. Принадлежим на тази група, искаме да сме причастни към нея.

А после, когато излезем в духовния свят ще открием, че сме заедно с тях, че нашата група – това не са само другарите от целия свят, но и те също. Главно те – всички кабалисти от всички поколения, отказали се някога от Вавилон, за да застанат на духовния път. И ние сме в тяхната група.

От урок по статия на Рабаш, 13.04.2011

[40579]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Глава “Итро“. Статията “Двете перли“, п. 533: Това са две перли и екран между тях. В горната перла няма цвят и няма вид в разкриването.

п. 534: Малхут се нарича “перла“ (маргал́ит), тъй като тя се държи за НЕХИ на Зеир Анпин, който се нарича “нозете“ (рагл́аим). Поради подемът на Малхут в Бина, Бина също се нарича “перла“. И тя е – горната перла.

Съществува стълба със стъпала от света на Безкрайността до нашия свят. Това е стълба със 125 стъпала. В горната половина на всяко стъпало се намира долната част на по-горното , а долната част на всяко стъпало се потапя в по-долното стъпало.

Горната половина на най-висшото стъпало– това е светът на Безкрайността, а неговата долна половина се намира вътре във по-низшето стъпало.

Получава се, че във всяко стъпало има обща част между горното и по-низшето стъпало, в която тези две стъпала се съединяват в едно.

Горната част на всяко стъпало се нарича Галгалта Ейнайм (Г“Е), а долната му половина – АХА“П. Като сума те съставляват 10 сфирот, но по такъв начин, че в низшето стъпало се намира АХА“П на висшето, а на него се облича Г“Е на това низше стъпало.

Излиза, че горната част на всяко стъпало като сбор има 10 сфирот, които образуват висшото и низше стъпало заедно. И така – на всяко стъпало.

В общата система на душите ние всички сме свързани заедно – всичките седем милиарда души.

Излиза, че всички части на моята душа се намират във всеки, и ако аз се съединявам с тях правилно, то всичките техни части се намират в мен – или като Г“Е, или като АХА“П-и. Аз включвам в себе си всички – това е моят духовен съсъд. И Г“Е, и АХА“П-ите аз съм задължен да получа от всички. А кой съм самият аз? – Точка в сърцето, от която  съм започнал пътя.

От урока по  книгата „Зоар“, 08.04.2011

[40421]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Върху какво трябва да се съсредоточи сега световното кли, за да почувства, че се намира в Египет и наистина да поиска да излезе от него?

Отговор: Трябва да се удържаме в подема, а не в падението. Всеки от нас и всички ние  заедно, в никакъв случай не трябва да се отпускаме, като изпадаме от установения ред, защото това задължително ще ни свали надолу.

Много бързо трябва да се насочим към седмицата на Песах и да се подготвим, като разберем какво означава излизането от Египет. Необходимо е с всички сили да се подготвим за въодушевлението, за тази вълна. Колкото по-мощен бъде нашият стремеж, толкова повече ще ни подейства светлината на Песах.

Длъжни сме да осъществим това точно сега. Преди всичко трябва да сме единни. От Египет излиза не един човек, а всички без изключение: жени, мъже, деца, старци. Това е и обединението, насочено към общото излизане. Ето за какво трябва да мислим, постоянно поддържайки намерението.

До празника остана по-малко от седмица. „Празникът” е външен знак, но като се възползваме от тези седем дни, можем да се сплотим, да създадем такава връзка и да формираме такива намерения на уроците, че да ни „хвърлят” напред.

Едни преживяват падение, други – подем, трети ги тресат промени – нужни са ни всички тези състояния. Човек трябва да цени падението по същия начин, както подема. Тъй като едното не може без другото.

От урок по статия на Рабаш, 12.04.2011

[40475]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява действието „отдаване“ и как да го постигна?

Отговор: Рабаш пише в своите писма, че аз атакувам сърцето на приятеля си с подаръци, така, сякаш му изпращам стрели или патрони.

И макар неговото сърце да е „каменно сърце“ (лев а-эвен) покрито с мощна броня (клипа), както и моето сърце, но удряйки едно след друго, аз постепенно пробивам бронята и се докосвам до сърцето му.

И тогава го напълвам с моите подаръци и любов. Така аз завоювам сърцето на другаря си и с това придобивам свойството отдаване.

Аз правя това, защото искам да проникна в сърцето му и сам да усетя намиращото се там. Това не е нашето обичайно егоистическо сърце, а точно това духовно пространство, „място“, където искам да се съединя с него. Там се опитвам да се провра.

От писмо № 40 на Рабаш: Всеки подарък, с който дарявам другаря си е като стрела или куршум, оставящ отверстие в сърцето му.

И макар сърцето на другаря ми да е каменно, но постепенно отверстието става все по-голямо и множеството пробойни се обединяват в една празна полоса, където се промъква любовта на даряващия подаръци и запълва със себе си цялото това пространство.

А жарката топлина на любовта притегля към него искрите на любовта на другаря и тогава тези две любови създават едно общо любовно одеяние, покриващо ги и двамата.

Това означава, че една любов обкръжава и обгражда и двамата и от този момент те стават като един човек. Тъй като те са скрити под едно общо одеяние, отменяйки се един пред друг…

Можем дълго и красиво да говорим и да обсъждаме безкрайно много въпроси, но практически, след всички тези въпроси и отговори има само едно действие, за сметка на което ти навярно ще напреднеш в правилната посока. За това пише Рабаш. Тази работа може и външно да не се проявява между другарите, но вътре в тях пламти огън.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 12.04.2011

[40451]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световният WE! конгрес, който се проведе в Ню Джърси, беше първият конгрес, на който вече усетихме, че няма значение къде сме. Хората усетиха едно и също нещо, без значение къде са.

И това не е, защото сме се научили да го правим по някакъв начин, а защото се издигнахме над мрежата на нашата материална, виртуална връзка и чрез тази виртуалност – над нея, започнахме да чувстваме духовната мрежа от връзки.

Сега продължаваме този конгрес от степента, която постигнахме. Ние прикрепяме всички разкриващи ни се трудности и проблеми към този подем. Не може да има подем без трудности, защото винаги е трудно да се издигнем, като изкачването на планина. Затова сега разкриваме различни проблеми, депресия, объркване, различни въпроси, които изискват решение и работа между нас, която трябва да се издигне на качествено ново ниво.

Ще имаме голям конгрес в Москва, а преди това ще има две срещи с групите ни в Италия и Испания. Необходимо е да се подготвим за този конгрес. Иначе, защо изобщо да го правим? Трябва да развием голямо, мощно желание и на следващия конгрес да видим себе си на напълно различно качествено ниво в сравнение с предишното.

Това, което постигнахме на конгреса в Америка, е добре. Но следващият конгрес трябва да ни даде усещането, че всички сме на едно място, а не на различни места в нашите усещания. Това е целта ни.

На предишните конгреси стояхме пред компютърните екрани, едва повдигайки се над тази виртуална връзка. Почти всички усещаха как във всяко кътче на света, на всички огледални конгреси хората имаха едно и също усещане за радост и вдъхновение и същите мисли. Но въпреки всичко, те чувстваха, че са на различни места – в Израел, в Ню Джърси, в Торонто, в Москва, в Сао-Пауло и в други градове и страни, сякаш са били всички заедно.

Сега трябва да постигнем усещането, че не се намираме на различни места, а в едно духовно пространство, в което сме свързани заедно. Трябва да изключим това „сякаш”, виртуалната илюзия и да постигнем състоянието на „всички заедно”. Няма никакви граници или разстояния за усещанията, и това е което трябва да постигнем.

Това е нашата цел на следващия конгрес: трябва напълно да се отделим от географското местоположение и от виртуалната връзка. Вярно е, всичко това съществува, но над него ние много бързо ще постигнем усещането, че сме в едно духовно пространство, а не на някакво материално място. Това трябва да постигнем на следващия конгрес.

И сега трябва да работим над това. Ако това е поставената ни цел,  тогава трябва да създадем общо желание, нужда да го постигнем. Трябва да говорим за това, да работим в тази посока и да напишем няколко песни, и да организираме няколко събития и събирания на приятелите.

Всичко трябва да се прави заради тази цел: да бъдем на едно място, тоест в едно желание, защото „място” в духовното означава „желание”. Това вече се нарича „като един човек с едно сърце”. Това трябва да постигнем и то се случва постепенно, стъпка по стъпка, от един конгрес на следващ. Това е целта.

От урок по статията „Предисловие към Птиха”, 08.04.2011

[40215]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Нашият егоизъм е „помощ срещу противното”, която трябва да използваме, за да се издигнем до нивото на Твореца. И тя работи в две сфери.

Първата е връзката на човека с групата, когато неговият егоизъм работи срещу онова, което се нарича „Исраел” (намерението „право към Твореца”).

Втората е, когато егото се противопоставя на единствената сила, управляваща света, тоест срещу Твореца.  Нашето его се бунтува срещу тези две сили и им оказва съпротива с всички средства и всеки миг – затова цялата работа е насочена само към това.

Колкото повече се стремим да постигнем връзката между нас в отдаването, в любовта, във взаимното поръчителствo, толкова по-бързо ще разкрием, че не сме способни на това! И тогава ще ни се наложи да се обърнем към Твореца и да си имаме работа с Фараона, намиращ се срещу Него.

От историята за египетското робство е известно, че Моше – водачът на народа на Израел, разговарящият с Твореца, не се появява веднага. Всичко това се случва след дългите години на изгнание в Египет, когато народът на Израел вече стене от  тежката работа и се обръща с вопли към Твореца. Едва тогава една еврейска жена ражда момче – Моше, и цялата тази история започва да се развива – издига се нова сила в човека, която се нарича Моше .

Именно тук започва работата срещу Фараона – изясняваме си, дали си струва да привлечем висшата сила, за да създадем такава връзка в групата, която ще ни сплоти като един народ с едно сърце, дотолкова че в това единство да разкрием Твореца. Тоест работата се извършва в две области. Преди всичко това е тежката работа, от която „започнали да стенат синовете на Израел”, когато искаме да изградим своя духовен съсъд (желание) и не сме способни да го направим. И тогава крещим, защото не знаем какво да направим.

И тук започва вторият етап: но на кого да крещим и как? Необходимо е да разкрием висшата сила, искаме тя да присъства вътре в нашия съюз –  и не само, за да осъществим връзка един с друг. Цялата наша връзка е била с цел да разкрием силата на Твореца – силата на отдаването и любовта.

Именно на тези два етапа работим, и докато напълно не ги завършим, обединявайки целия Исраел и привличайки вътре в нас Твореца вместо Фараона, няма да можем да излезем от Египет. А това излизане става като бягство в тъмнината със страшна бързина.

Има няколко крачки, които трябва да направим по посока на излизането. А светлината, която ги осветява – това е съзнанието, че съществува само една висша сила: „Няма никой, освен него”. Само Той действа върху нас и ни превежда през всички тези стъпки, състояния – всички наши усещания, мисли, желания идват към нас свише. А от нас самите зависи само една единствена точка на свободата – да отнесем всичко случващо се към Твореца.

И този свой свободен избор реализираме в групата – обединявайки се като един човек, за да Го разкрием – намиращият се вътре в групата. Така се подготвяме за излизането от Египет, за да се издигнем над своето его и да преминем под властта на силата на отдаването.

Това е най-великото събитие в живота на човека. И неслучайно цялата Тора започва с Изход, а месецът, в който се случва, се нарича начало на всички месеци. Началото се отброява от излизането от Египет и само на тази основа е изградена цялата Тора и целият духовен живот – „човекът”, който започва да израства от животинското съществуване, нарастващана сила на вярата, наричаща се сила на Твореца, която се издига над земното, животинско знание. Всичко това започва с излизането от егоистичния Египет…

От урок по статия на Рабаш, 10.04.2011

[40225]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако излизането от Египет става много бързо, защо е нужна подготовка?

Отговор: Едното няма отношение към другото. Подготовката е необходима, за да съм способен да стигна до напълването. За тази цел трябва да изпитвам недостиг. Защото ние не излизаме от Египет с краката си, а с желанията – от едно желание в друго.

Ако не изпитвам потребност от новото състояние, значи не съм се подготвил за излизането от Египет. Трябва да поискам да стигна до отдаването – до такава степен, че пред себе си да виждам само него. Нека силата на отдаването да ни обедини в едно цяло – ето какво искам.

Нека всички се разтворим и слеем там, без каквито и да е различия – няма никой, който е отделен, а има само една обща сила на отдаването. И тогава висшата светлина ще ни напълни.

Изпитвам ли потребност от това? Ако не, тогава не съм готов за излизане от Египет. Възможно е още да не чувствам в себе си изгнанието, още да не съм завършил „седемте плодородни години”. При мен всичко е наред: групата учи, прави общи трапези, пикници, конгреси…

Само когато състоянието стане нетърпимо, когато почувстваме необходимост да се обединим помежду си и точно това бъде за нас спасението – тогава се подготвяме за излизането от Египет.

Въпрос: Тогава защо излизаме много бързо?

Отговор: Човек не може предварително да знае, кога ще се напълни чашата на неговите усилия. В духовното няма време. В момента, в който чашата се напълни, когато е проявил своето желание в достатъчна степен, веднага става скок и ти преминаваш към действие – към бягството от Египет. Но дори миг преди това, все още не знаеш, че още малко – и чашата ще бъде пълна. Напротив, предишният миг може да ти се стори като най-отдалечен от излизането – египетската тъмнина, бедствията, които те мачкат…

Защото до последно, докато не се откъснеш от Фараона, ти се асоциираш с него. И затова изпитваш много силни и тежки удари, без да виждаш възможност да се спасиш от тях. Всеки удар само ти показва колко си слаб и неспособен на нищо.

И внизапно, именно в тази тъмнина се разкрива силата, посредством която можеш да избягаш от Фараона. Разкрива ти се мракът и това ти помага при бягството. И веднага – в мига, в който желанието най-накрая се е проявило – започва спасяването.

От урок на тема „ Подготовка за излизането от Египет”, 10.04.2011

[40280]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: Как да се науча да придавам по-голяма важност на намерението, а не на разбирането на текста по време на четенето на кабалистични източници заедно с групата или когато чета сам?

Отговор: Когато чета сам, също трябва да мисля за това, че всички ние сме съединени заедно. Аз, сякаш се потапям в нашето общо желание, което ни свързва в едно, в което сме обединени заедно въпреки, че не го усещаме.

Старая се да бъда на същото ниво. И намирайки се с всички заедно, вътре в тази съединяващата ни система, където пребиваваме в едно желание, една енергия, аз искам да усетя, че между мен и другите няма никаква разлика.

Тогава, четейки текста се опитвам, доколкото съм способен, да проникна в неговата същност, но главното е да не се отделям от вътрешното съединение между нас. Ако трябва да отделя 99% от силите си, за да мисля за нашето съединение – аз трябва да ги дам. И само 1% да използвам за четене. А понякога, дори не знам, за какво чета там – появяват се много големи пречки.

Но изобщо не трябва да ме вълнува фактът, че по-късно дори няма да мога да кажа какво точно съм чел. Най-важното е, че следейки с поглед буквите, съм искал да се съединя с всички. И това е достатъчно, за да може текстът да ми въздейства.

Дебело искам да подчертая, че преди всичко трябвя да се мисли за съединението между нас, а вече после – доколкото можеш да четеш, вниквайки в текста – чети.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→