Световен конгрес “We!”, Ню–Джърси, урок 8

Рабаш, статия “Какво е нужно да се изисква от събранието на приятелите”: Всеки е длъжен да внесе в групата духа на живота, надежда и енергия. Докато, той е дошъл в групата, той се е отчаял от придвижването в духовната работа от собствена слабост и отсъствие на стремеж.

Но идвайки в групата, той е длъжен да усеща в нея “бушуващ огън”, изгаряйки го от вътре и въвличайки го в групата, която му въздейства, без да го пита дали е способен да устои срещу приятелите.

Сега, групата е вдъхнала в него живот, пълен с надежда, и благодарение на нея той е придобил увереност и сила да издържи, дори може да чувства, че е способен да достигне съвършенството.

Ако в групата няма такъв дух – няма никаква надежда да постигне нещо. В статия 225, “Да издигнеш себе си” от книгата “Шамати“ е казано: Невъзможно е човек да издигне сам себе си и да излезе от своя кръг – от своето обкръжение. Всички се придвижват само заедно с групата. Ако аз не ù предам добро настроение – в мен също няма да го има. Ако не искам групата да се придвижва – аз също няма да се придвижа, нали ние създаваме общо желание/кли.

Колкото повече говорим за това, заставяме себе си все по-дълбоко да разберем, започваме по-ясно да различаваме духовната реалност – ненавистна, противоположна на нас, нежелана, но това е тя. А след това ние започваме да я виждаме действително важна и висша.

Но главното – въпреки това, че е неприятно, дава на всяко духовно действие, на всяко духовно състояние, истинско определение – това е отдаване и любов към ближния вътре в групата, обединение за постигане на Твореца, силата на нашето общо отдаване и любов.

От 8-я урок на конгреса “ We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41828]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Винаги вървим по „криволичещ” път: стремим се към отдаването и съединението – и биваме отблъснати назад, разкривайки колко не съответстваме на отдаването и съединението. После, въпреки всичко преодоляваме това състояние и осъзнаването на злото, издигаме се над своите лоши усещания и напредваме.

Тук действа условието: „Прави каквото искаш – само не побягвай!” Когато почувствам отблъскване в разума и сърцето, си мисля: „Не си струва да продължавам – това не е за мен. Тук няма нищо и трябва да се върна у дома!” и просто стоя на края на пропастта – тогава, трябва да преодолея съмненията с вяра над знанието и да продължа напред.

Затова е казано, „преимуществото на светлината ще се види от тъмнината”. Тоест от състоянието на тъмнина, неразбиране, празнота в сърцето. Точно по този начин напредваме: стремим се напред, получаваме тласък назад и го усещаме много повече от напредването. Тоест сякаш правя крачка напред (1) и две назад (2), а след това трябва да престъпя тези две крачки и да се върна напред – тогава се оказва, че съм направил една крачка нагоре!

Защото, когато са ме отблъсквали, в мен са се разкрили нови желания, нов егоизъм, още по-тъмен и жесток, а аз трябва да го преодолея, да се издигна над него и да се съединя с групата, с още по-мощна сила отпреди.

Сега, отново трябва да напредна две крачки, пак да получа допълнителен егоизъм, който да ме отблъсне две крачки назад, да го преодолея и над него, ще се издигам все по-нагоре. Тоест всички сили, които ме тласкат назад, превръщам в помощ за своето напредване.

Така се издигам на планината, на която се намира дворецът на Царя: колкото по-нависоко съм се изкачил, толкова по-силно ме бутат надолу, а аз се катеря обратно с голяма упорство и се издигам все по-нависоко. Състоянията стават все по-лоши.

Както е казано за раби Шимон, авторът на книгата „Зоар”, който преди да се издигне на най-високото, окончателно поправено състояние, паднал толкова ниско, че се почувствал като обикновен търговец на пазара. Тоест колкото по-нагоре се издигам, толкова по-дълбоки са моите падения, когато чувствам, че изобщо не принадлежа на този път – но въпреки всичко, вървя напред.

Как мога да почувствам сладостта на сливането, ако не съм усетил горчивината на разединяването и ненавистта? Ако не съм изпитал глад и апетит, как мога да усетя вкуса на храната? Вкусът се ражда от дълбочината на желанието, на глада, на страстта. Ако нямам нищо от това, как ще мога да почувствам нещо?

Затова ни принуждават да се стремим към духовното и да мечтаем за него, да го преследваме… Макар, това мое желание да не е реално, да не бягам натам и да не се съединявам правилно – това не е важно! Но когато се отблъсквам назад – ето, това е реално! Именно моето падение е истинско!

Напредвам със свои сили. Но когато ме отблъскват назад – го прави светлината. Тоест именно това отблъскване е и моят истински духовен съсъд. И отново напредвам със свои сили, а светлината ме отблъсква назад. Точно тези падения раждат в мен истинското духовно желание – истинската ненавист, истинското отблъскване, истинската потребност. А докато действам със свои сили, това е просто игра, както е казано: „Направи всичко, което е по твоите сили!”

Тоест именно в паденията, точно изучавам истинската форма на отдаването и напредването. Фараонът ме учи да разбирам Твореца. И не е възможно да усетя наслаждението и вкуса на съединението, ако преди това не е имало свади, отблъсквания, ненавист.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.05.2011

[42847]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

За човечеството няма друго средство за поправяне, освен изпълнението на закона на Висшето управление: “Отдаване на ближния заради Твореца“, включващо два етапа:

1. “Възлюби ближния, както себе си“ – означава, че грижата за благото на обществото трябва да е не по-малка и преди естествената загрижиженост за себе си.
2. “Възлюби Твореца с всичкото си сърце и душа“ – предполага, че грижата за благото на ближния и обществото, трябва да бъде единствено за това, да се придобие благоволение в очите на Твореца, от това, че изпълнява Неговото желание.

Баал а-Сулам. „Свят“.

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че когато изгубиш мислите за духовното, трябва да благодариш на Твореца. Но как е възможно в такова състояние да Му благодарим?

Отговор: Ако ние знаем, че цялата наша работа идва само над желанието и освен правилното желание нищо не е нужно, за да разкриеш в себе си свойството на отдаване, да разкриеш Твореца, то на нас ни е нужно през цялото време да се подготвяме за всеки следващ миг. Нужно е само правилно да се разшифрова: от кого аз получавам усещане за живот, защо го получавам именно така?

Аз нищо от това не зная. Но ако получавам това от светлината, от висшата сила, която ме води към целта на творението, то от мен се изисква само моето осъзнаване, правилна реакция. Тоест във всяко следващо състояние трябва да опознавам Него, Неговото добро отношение към мен, без да се занимавам с противоположните усещания!

Получава се, че възниква разрив между това, как искам да си Го представя: добър и творящ добро, и този не толкова хубав и приятен свят, който сега усещам. Тогава в мен възниква място за работа, нали разликата между желаното и действителното, между мислите, как трябва да бъде и моите реални усещания – това вече е основание за молитва.

Ако аз не усещам съвършенство във всеки момент означава, че усещам разликата, отдалечаваща ме от Него, тоест своята собствена неизправност. Получава се, че аз вече знам, как да се придвижвам по-нататък, само чувствам отклонение от правилното направление, от целта.

Правилно направление е това, в което всички заедно са обединени: “Израел, Тора, Творец“, тоест аз, вътрешното понятие на групата и нашето единство, разкриването там вътре на свойството отдаване – всичко това е едно цяло. А ако не мога да си представя това правилно, то сега чувствам не доброто отношение на Твореца към мен.

Тоест аз усещам себе си разрушен в разрушен свят. Разкривам, че съдейки по-това, което Творецът ми е дал – той не е добър и творящ добро, и аз не се намирам в света на Безкрайността. И всичко това, поради своето нарушено възприятие, аз не съм способен да усетя съвършенството. Получава се, че в мен има точни данни, как да отлича това, какъв трябва да бъда, ако направлявам себе си към целта и това, което е всъщност.

На всяко състояние в мен има всички данни, нужно е само правилно да се работи над тях – да се изясни какво желая. Получава се, че на мен все не ми стига свойството отдаване, за да изпълня с него своето усещане и да го поправя от недобро към съвършено – това, което съм получил от Твореца.

От Твореца към мен идва съвършенство, а аз се чувствам в него разрушен, в разрушен свят. Разликата между това, какво Той ми е изпратил и това какво чувствам, е моята вътрешна неизправност. Ако сега бих могъл да добавя в своите желания отдаване – аз бих преминал от лошото състояние в доброто. Усещането за този разрив – има молитва, с която се обръщам към Него и Го моля да ми даде свойството на отдаване, силата Бина, силата на поправяне.

И само ако имам правилна молитва, ще получа веднага отговор, което може да бъде състояние по-лошо от предишното… Тоест аз още по-точно ще почувствам, колко съм отдалечен от истинското отдаване. По-рано измервах своето отделяне с груб инструмент, а сега го измервам с много точен, и затова виждам голямо отклонение.

Това не означава, че самото състояние е станало по-лошо. Аз се изменям към по-добро,  започвам по-добре да разбирам своето състояние, достигайки по-голяма чувствителност.

От урока по статия на Рабаш, 24.05.2011

[ 43839]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние се намираме в определено състояние, наречено “този свят”. А причината за нашето пребиваване в този свят е, че ние сме длъжни със свои сили, със собствени усилия да се извисим на нивото на подобие с Твореца, достигайки Неговата степен, както е казано: “Светът свой ще видиш през живота си“.

Науката кабала е методика за разкриване на Твореца от творението в този свят. Как ще го разкрием? – Уподобявайки му се. Само в този случай, ако аз приемам желание, подобно на светлината, своя духовен съсъд, аз мога да разкрия в него светлината, Твореца.

Как да направя от себе си съсъд за разкриване на светлината, за да може Той да ме напълни? За това на нас са ни дадени две средства. Първото – това е материал, желание, което аз получавам по мярката на това как мога да придобия чуждите желания –  желанията на другите хора.

В мен има само точка, желаеща да се издигне в духовното, дори и аз да не знам, какво точно представлява тя. Само чувствам, че нещо не ми достига. Това е и точката на желание. Точката в мен няма обем, нито горна, долна, дясна и лява страна.

Аз там нищо не мога да усетя, освен неутолимо желание, искам нещо, но какво именно не зная. Може да се опитвам да си представя духовното в своето въображение, но колкото и да си въобразявам това ще бъдат фантазии от областта на този свят, а не истинска реалност.

Как мога да придам на тази точка обем? – Длъжен съм да се съединя в особен, цял, съвършен организъм – с огромно желание, създадено от Твореца, с Малхут на света на Безкрайността. За мен това е групата, а всъщност е и цялото човечество. Но понеже не знам, какво представлява цялото човечество, на мен ми е достатъчна група. Това е първата съставяща.

Ако аз се старая да се съединя с групата и съм способен да се обединя с някаква нейна част, сякаш отсичам от нея някаква област – тя става моя. Излиза, че получавам обем и този обем е мое желание, а не точка, аз мога да започна в нея да усещам нещо. Какво тогава не ми достига? На мен не ми достига, това желание да бъда подобен на светлината.

Тоест първият етап – това е получаване на желание, вторият – поправяне на желанието, и третият – напълване на желанието. Всичко на всичко!

За получаване на желанието съм длъжен да отменя себе си пред групата, пред тяхното единство, да бъда свързан с тях подобно на капката семе, прилепило се към стените на матката. Това е първият етап.

Вторият етап: да се намирам заедно с приятелите, аз съм длъжен да се старая за моето влизане в групата, моето съединение с тях е било заради отдаване, заради желанието, което сега получавам, за да бъде подобен на светлината.

Аз постигам това за сметка на получаващата светлина (О”М) – светлината възвръщаща към източника, така наречената “светлина на Тора”.

А след това произтича напълване на желанието от светлината Хохма.

Затова, четейки такъв източник като книгата Зоар, обладаваща огромна сила, ние сме длъжни:

1. да усетим себе си съществуващи в общото желание;
2. да искаме, за да може нашето общо желание да бъде поправено – така отдаващо като светлината.

За да предизвикаме такова поправяне, ние сме длъжни по-време на четенето на книгата Зоар да очакваме нашите желания, нашето съединение да бъде заради отдаване, за да усетим себе си едно цяло и действително да станем Шхина – “мястото”, където се разкрива Висшата светлина, Творецът. Ако ние поправим това “място”, заради отдаване дори и до определена степен, то на тази степен ще разкрием Твореца.

Затова нека да се постараем да не забравяме за тази задача като осъзнаем, че постоянно трябва да бъдем в такива усилия, че да построим пред себе си картината, това е и моята вътрешна работа, която сега се опитвам да изпълня с четенето на книгата Зоар. Нали по време на четенето на книгата Зоар идва голяма светлина. Готвим ли за него правилно желание, за да го поправим и напълним?

От урока по книгата Зоар, 13.05.2011

[42950]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Проблемът е в това, че ние не чуваме намеците на Твореца. Творецът постоянно, тихичко ни подсказва, но ние не усещаме това. Човек трябва да усеща, че по всяко време му нашепват.

Това не е психологически проблем, не е чужд глас, не е и натрапчива мисъл. Това е нашето вътрешно чувство, което постоянно трябва да повишава чувствителността си към възприемане гласа на Твореца.

Този вътрешен глас аз трябва да го усещам в себе си: ”Това от Него ли идва или от мен?” И ако аз започна да възприемам тези навици, то те много ще ми помогнат. Трябва да почувствам в себе си как Той постоянно ми говори, подсказва.

Това ще бъде неприятно, аз трябва да се сдържам, аз трябва да се освободя от много свои слабости, а понякога – напротив. Но какво да направиш? Трябва някакси да се отпуснеш. Има и такива моменти, защото човекът си е човек.

Но по принцип, такава настройка на вътрешния глас, както е казано: ”Чух един глас”, е много важна. Това не е шизофрения. Това в крайна сметка е много сериозна настройка, подобно на това как се настройва инструмент, за да зазвучи той в точно съответствие с камертона, с чистата нота ”ла”. Ето така трябва да се усеща – на каква вълна аз мога да разбера Твореца.

Въпрос: Как да се науча да различавам гласа на Твореца сред многото други?

Отговор: Само с желание. Няма друг начин. Никой и нищо не може да помогне. В началото на миналия век кабалистът Хазон Иш е написал в книгата си ”Вяра и увереност”, че ”свойството отдаване – това е тънко движение на чувствителната душа”. С тази фраза той започва книгата си. На нас ни е нужна именно такава фина настройка на вълната, на която Творецът предава.

Въпрос: Що за сила е тази, която постоянно ми помага да се задържа на тази настройка и да различавам къде, в какво състояние се намирам? Или това не е важно, добре ли е за мен или е лошо?

Отговор: Какво ни помага да се настроим на тази ”тънкост на душата”? Само и единствено движението към другия, към свързването с другите, когато аз, въпреки себе си, се свързвам с другите въпреки всичките препятствия и проблеми, и се опитвам да се настройвам…

Всички тези перипетии и проблеми специално са ми дадени. Те ми показват къде още не съм настроен. Те ми показват отклонението от нужната вълна. Всичките проблеми, всичките несполуки, всичкото отрицание – това е проявление на моята ненастроеност, докато не бъда в резонанс.

Ако човек така възприема случващото се и въпреки всичко, което се случва с него, не се откъсва от мисълта: ”Няма никой друг освен Него”, и се настройва само на: ”ако не аз за себе си, то тогава кой?” – повече нищо друго не е нужно.

Въпрос: Но къде във вътрешността се усеща този глас?

Отговор: В движението извън себе си. В инструмента, в който се усеща Творецът – това е нова резонансна кухина в теб, която започва да резонира по отношение на другите.

Такъв инструмент ние трябва да създадем. Той се нарича ”душа”.

От празничния урок на руски език, 21.04.2011

[41984]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Творец - Няма коментари→

Във всяко състояние на подем трябва незабавно да си представиш състоянието на падение. Защото, ако ти можеш да направиш това, означава че си в подем вече по-дълго от един миг. Нищо повече не е необходимо!

Ти вече си получил такова впечатление, направил си ”запис” (решимо), а ако го продължиш по-нататък, то започваш егоистически да се наслаждаваш на това състояние. Получава се, че ти вече не го управляваш, не го насочваш правилно, така, както е било, когато си влязъл в него – а просто започваш да получаваш наслаждение от него, обръщайки го по посока на егоизма си.

Ако състоянието на подем продължава повече от един миг, а ти си разбрал това и не мислиш да добавяш нищо към него – то тогава трябва да го възприемаш като падение. В духовното, ако ти не добавяш, а се оставяш на това време, на този миг, на тази височина – ти се превръщаш в нула. В духовното се отчита само ускорението, а не скоростта.

А духовното се намира в групата – там, където се достига единството, защото вътре в нашето единство ние разкриваме Твореца. Излиза, че трябва през цялото време да проверяваме себе си по отношение на това единство. Ако аз добавям в групата впечатления за нейната важност заедно със собствената си нищожност, спрямо нея, важността на целта, духовната работа, Твореца, разкриващ се в нашето единство – тогава аз действам в правилното направление.

Да допуснем, че аз съм прилагал усилия в това направление и съм съумял да достигна някакво осъзнаване относно духовното, свойството отдаване, почувствал съм нещо и съм разбрал по моментното си състояние. Но аз не мога да остана в това състояние повече от миг, след като почувствам, че съм го постигнал в чувствата и в разума. Защото в следващия миг аз започвам да се наслаждавам, заради самия себе си – за това, че съм разбрал и съм почувствал, че нещо съм постигнал. Това всичко ще бъде егоистично.

Затова още в следващия миг, трябва незабавно да добавя желание от своя страна – да търся още повече! Но откъде да взема такава потребност през цялото време да се стремя към повече, за да не се отпусна съгласно желанието си да се насладя, позволявайки си забавяне и почивка и извличайки удоволствие от постигнатото?

Рабаш пише, че ако човек почувства в себе си състояние на подем, той трябва незабавно да започне да търси неговото обяснение в книгите, в статиите, да прониква нататък с тези нови, постигнати от него сега желания, и все по-дълбоко да постига това състояние. Той прави това, за да може да получи от тук допълнително желание, което ще позволи да се повдига нататък.

Защото, ако не се повдигаме – ние падаме! Невъзможно е да се пълзи по ”равна пътека”, в духовното това не съществува. Както е казано: ”Нито един миг не прилича на друг!” Аз съм длъжен да направя така, че всеки следващия миг да е по-висок от предходния.

От урока по статията на Рабаш, 12.05.2011

[42876]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Ако погледнем цялото създадено желание, то човекът ще се окаже само точка в него. По-нататък, всичко зависи от това, доколко ще може да се свърже с останалите, с частните желания или с групата. Ако в него има стремеж да се съедини с другите – именно това означава да копае земята под основата на сградата. Тъй като, той не копае вътре в себе си – няма какво да копае там, защото е само точка.

Неговото тяло остава отвън и изобщо не се отнася към него – това е животинско тяло. А точката е човекът, тоест началото на душата. В зависимост от това, доколко ще успее да се свърже с останалите – толкова и ще вкопава навътре. Той получава от тях желания, материал, след това вижда доколко е способен или неспособен да ги приеме, и от онези желания, които е могъл да получи, изгражда сградата на своята душа с помощта на светлината.

Във всеки от нас, няма повече от една точка. Аз се опитвам да се съединя с останалите и виждам, че съм противоположен на съединението. Но съм готов да изтърпя това, отменям себе си спрямо желанията на другарите, с които искам да се съединя, възприемайки ги като майка, като майчинско лоно – каквото се и явява групата.

Аз отменям себе си пред нея и тогава получавам целия този присъединяващ се към мен материал на желанието. И тогава се обединявам с образувалото се място и получавам „обем”. Но когато правя това, превъзмогвам своето нежелание и затова отменям себе си, моля за поправяне. И тогава, идва обкръжаващата, висша светлина, връщаща към Източника, и реализира нашето съединение – между мен и групата.

Това е моето първо съединение с групата на нулевото ниво (авиют шореш), в което усещам светлината Нефеш – и сега се наричам „духовен зародиш” (убар). Постигнал съм моето първо духовно стъпало!

После, моят егоизъм расте по отношение на него и изведнъж започвам да чувствам голяма тежест в сърцето си – 1-во ниво (авиют алеф). На това ниво, вече съм имал „жизнено пространство” – там, където съм се обединил с групата в едно цяло. Но по отношение на другите – още не. И сега, искам да обхвана още по-голяма област със своето съединение – за мен, тя ще се нарича „ближен”. Смятам моята група за своя майка и работя, за да стана нейна неделима частица.

И отново: учене, светлина, връщаща към Източника, отменяне на себе си и т.н. – докато не придобия цялото съвместно желание, като допълнение на онова, което съм имал и цялата тази площ ще стане моя – нивото „1”, Руах.

И така продължавам по-нататък. Тоест, копая все по-навътре в групата, прониквам в тях и вземам техния „материал”, желание. Защото, самият аз нямам нищо, освен точката и животинското тяло, което желае само материални наслаждения. И само с тази черна точка влизам в духовното, а целият останал съсъд на моята душа, се изгражда от чуждия материал.

Затова е казано: „Възлюби ближния, като самия себе си”. Тоест присъедини към себе си останалите – това е основното духовно правило, основният инструмент (общият съсъд) за разкриване на светлината в теб. Затова, цялата работа се извършва в групата и зависи от това, колко ще успеем да прокопаем вътре в нея, да отменим своето животинско тяло, оставащо назад, да влезем в групата и да получим нейните желания, мисли, сили, важността на целта. Всичко това се намира там, заедно с висшата светлина и Твореца. Затова, именно на мястото на задълбочаване в групата, ние изграждаме сградата на своята душа.

От урока по статия на Рабаш, 13.05.2011

[42990]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес NOI , Рим, урок 1

Въпрос: В наше време, когато в света нараства кризата и все повече се случват стихийни бедствия и войни, как трябва да се отнасяме към хората, претърпели бедствие? Нали чувстваме болка, виждайки такива страдания и нямаме възможност да помогнем.

Отговор: Кризата не върви само в едно направление. Това са не само земетресение и цунами в Япония, наводнение и тайфун в Америка, пожар в Русия или държавни преврати в близкия Изток.

Това са само локални явления и затова ние не се вълнуваме много, когато слушаме за тях, не ги възприемаме много близки в сърцето. Нашата егоистична природа не ни дава дълбоко да съпреживяваме. Ако аз се опасявам, че това цунами ще дойде до мен – това вече е съвсем друго нещо.

Но тази криза е много планова. И докато се проявява с някакви отделни катастрофи ту тук, ту там, но, в същност, тя готви почва за това, за да може основателно да потресе света – в обща и глобална форма. Именно от това се страхуват хората, които разбират, какво произтича сега.

Това ще бъде глобална икономическа криза. Когато икономическите връзки рухнат, в условията на нашата пълна всеобща зависимост един от друг, това ще бъде огромен проблем . Незабавно ще връхлети всички и тогава хората ще изгубят ума си не знаейки какво да правят. Да се надяваме, че на нас по-рано ще ни се отдаде да окажем на света положително влияние и да предотвратим такова развитие.

И не трябва да се мисли, че за влияние върху света, ние трябва да търсим средствата за масова информация и да привличаме на своя страна световни ръководители, ние действаме във вътрешна форма. Свързани сме с вътрешните сили на света, глобална и интегрална сила, действаща вътре в него. Ако ние и съответстваме, и вървим заедно, тогава действаме съгласно закона на природата. В тази система ние (тази част от човечеството, която иска добро съединение между хората) внасяме силата на единство, любовта..

От първия урок на Конгреса “NOI”, Рим, 21.05.2011

[43682]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

Изобщо съществуват само две заповеди:

–          Човек към Твореца,

–          човек към човека.

Но и двете са предназначени да доведат човек към крайната цел – сливане с Твореца. И практическото изпълнение и на двете е едно. Защото извършвайки нещо безответно заради Твореца, без каквато и да е изгода за себе си, човек не чувства дали изхожда в своите действия от любов към другаря или от любов към Твореца.

Баал аСулам.  Дарованието на Тора. п. 13.

[44195]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Кабалистични източници - Няма коментари→