Въпрос: Когато се намираме в такава физическа близост на конгресите, какво именно искаме да преодолеем? Силата на егоизма? Да почувстваш желанието на приятелите? Да дадеш на всички добро настроение? За какво трябва да мислим всички ние в това време?

Отговор: Аз лично съветвам да се опитваме максимално да усетим общото състояние. Не се задълбочавайте в себе си, не се занимавайте с “търсене на души“ – вие никога няма да го намерите в себе си, защото това у вас го няма, в никой изобщо. Вашата душа – е вън от вас!

Опитайте се да усетите общото състояние, общия дух на това велико събиране на желания към единение, в което са се събрали хора, вложили огромни усилия, средства, очакването на това събитие в течение на много месеци или даже години, за да може в обединението да се намери общата висша сила на Природата – силата на отдаване и любов – Твореца.

Вие трябва да разберете този общ дух. И тогава той ще започне да работи във вас, направете единственото вярно, най-доброто – да се разтворите в този общ дух, буквално като зародиш в корема на майката.

Тогава ще започнете да чувствате как това свойство на отдаване постепенно работи върху вас, формира ви, строи от вас нов орган на усещане на ново свойство  (пространство) – не получаващо, устремено към себе си, любимия, а отдаващо, устремено към тях, любимите.

Най-надеждното действие за успеха – оставете всички мисли за себе си и се разтворете в общия дух на конгреса.

Използвайте всеки миг от нашата среща.

От виртуалния урок, 29.05.2011

[44360]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свят”: „Благополучието на целия свят зависи от напълването му със знанието на Твореца.”

И така, решението на проблемите е „знанието на Твореца”. Докато целият свят, от малкия до големия, съгласно своето желание, разкриващо се напълно, не се напълни със занието на Твореца, няма да постигне съвършенство, мир и спокойствие.

Дотогава, винаги ще има сили, които да тревожат, да разтърсват света и да го тласкат към напълване със знанието на Твореца – към такова състояние, когато Творецът напълва творението.

Виждаме, как нещастният болен се гърчи и извива от нетърпима човешка болка, причинявана му от всички страни. Защото човечеството, вече се е хвърляло към крайно дясно, както в Германия, или към крайно ляво, както в Русия, но не само че не е облекчило положението си, а само е задълбочило болестта и страданието. И стоновете, както на всички ни е известно, се издигат до небесата.

Съветите на нашия разум няма да помогнат тук, защото ние винаги се отклоняваме надясно или наляво. Понякога се опитваме да се удържим в средата, но като правило, само при прехода от една крайност към друга. Накрая, вървим от беда към беда и няма да има изход, докато не придобием знанието на Твореца.

А „знание на Твореца” означава, че поправяме желанията си така, че да могат да станат съсъд за знанието (даат) – тоест, за да се напълни със светлината Хасадим с подсветлината Хохма, като сфирот Хохма („мъдрост”), Бина („разбиране”) и Даат („знание”) – ХаБаД.

Въпрос: По какъв начин, светът ще се напълни със знанието на Твореца?

Отговор: Хората ще се учат как да извършват отдаване към всички, намирайки се заедно с всички в глобалната, интегрална, аналогова система, където отстъпваме един на друг, споени и съпричастни сме един с друг, където цари взаимно отдаване и дори любов.

Докато не се обединим в такава система, в която всеки да чувства общото желание на всички и да се старае да напълни това желание, да му служи, подобно на клетката в живото тяло – няма да постигнем съвършенството. Дотогава, бедите само ще се усилват, подтиквайки ни към съвършенство.

Именно това е „знанието на Твореца”: всеки от нас става съсъд на знанието. Зеир Анпин и Нуква, издигащи се към Хохма и Бина, получават в тях своето напълване, съобразно с желанието, което са издигнали – и тогава, те се наричат „съсъд на знанието”. Те достигат „израсналото” стъпало и заедно с родителския парцуф Аба ве-Има се превръщат в ХаБад.

От урока по статията „Свят”, 30.05.2011

[44347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо ние не излизаме от Египет всеки ден? Защо всеки ден не е Песах?

Отговор: Това е много правилен въпрос: защо ние не се намираме в такова състояние, че през цялото време да усещаме египетското изгнание, етапите на изхода от Египет, защо не си ги представяме вътре в себе си?

Единствената причина за това е, че ние не се стараем. Ако ежедневно влагаме усилия, ние всеки ден бихме усещали, че се намираме в Египет, бихме разкривали тези етапи, описани в разказа за изхода от Египет.

Нали всичко, което е написано от този момент, как Йосиф попада в Египет, а след това – синовете на Яков и самия Яков – всичко това човек е длъжен да премине в себе си. Ние сме длъжни да усетим в себе си всички тези свойства, да ги почувстваме, че влизаме в Египет, там се сблъскваме с множество проблеми описани в Библията. Ние сме длъжни да ги усетим, преживявайки ги в себе си.

Те се разкриват много бързо, човек не е длъжен да ги преминава в течение на дълги години, както е описано в разказа. Годините – това не е време, а вътрешното изменение в човека, а те могат да бъдат много бързи. Във всеки случай ние сме длъжни да почувстваме всички тези етапи – в някаква определена мярка, нали всички сме включени един в друг. Но в общите наши усилия да се съединим, ние сме длъжни да разкрием целия този процес насочен против обединението.

В началото на мен ми се струва, че се опитвам да се съединя с приятелите и ние ето тук ще достигнем единство – докато не започна да разкривам, че нищо “ето-тук“ не се получава, и дори обратно – ние не можем да излезем “от Египет”, от своето его, и нямаме никакви шансове.

Да се преодолее това отчаяние, тази слабост можем само с помощта на десетте удара, когато в мен възниква такава ненавист към моето желание да се наслаждавам, към моята егоистична природа, че аз съм готов да я убия – само да не оставам в нея, във всичките тези десет свойства, които се разкриват против десетте сфирот.

Всички те във всеки случай са много близки състояния, те ни се разкриват много бързо – и човек излиза “от Египет”. Не е нужно да пребиваваме вътре в този разказ, да се стараем правилно да го обясним на себе си, да го видим в нас. А къде е той “в нас”?  – В точката, в която всички ние искаме да се съединим.

От урока по Книгата Зоар, 24.04.2011

[ 41399 ]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Обществената молитва

Казали са мъдреците (мъдрец – постигащият Твореца): “Всеки преживяващ страданията на обществото (като свои и преди своите, точно поради това), се удостоява с утешаване за цялото общество“.

Общество означава Светата Шхина, защото общество означава събрание, тоест Събранието на Израил, а Малхут – това е общността на всички души. (Тоест прилагащият усилия за поправяне в общата душа, се удостоява с утешение да види това).

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 35. За жизнената сила на святостта

[44314]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Къде се намира светлината, възвръщаща ни към Източника – в Тора или в моето отдаване на другарите?

Отговор: Светлината, възвръщаща към Източника, към Твореца, ти получаваш за сметка на твоите усилия да се обединиш с ближния – с другарите.

Ние пребиваваме в съвършено поправена система. В тази изправена система царства висшата светлина, светлината на Безкрайността. Как ти можеш да пробудиш тази светлина на Безкрайността, за да ти въздейства тя на теб? – Ти се стараеш да се обединиш с поправената система.

Какво представлява тя? В какъв вид тя се представя пред теб? – В групата. Според това как се обединяваш с групата, във връзката между вас, съгласно твоите усилия се пробужда светлината, Тора, силата за отдаване. Тази сила ти въздейства и те превръща също в отдаваща част на поправената система – така че Тора, това е поправящата светлина започваща да те напълва.

Въпрос: Тогава каква е връзката с текста и това, което ние четем?

Отговор: В текста ти четеш за поправени състояния във връзката между теб и другарите. Сега ние четохме откъс от Зоар. Къде трябва да разкрия всичко, което прочетох? – В моята връзка с другарите, в моя устрем да се обединя с тях. Тогава аз разкривам всички свойства, сфирот, парцуфим, светове – във връзката между нас.

Между мен и теб сега се намират 125 стъпала. Ако аз бих произвел в себе си такава вътрешна промяна, че да се обединя с цялото си сърце и душа, с разума си и с желанията си, то бих постигнал своята лична поправка (Гмар Тикун). А приближавайки се по пътя към теб, отдавайки, приемайки твоето желание като свое, аз бих изминал всичките тези 125 стъпала. Аз щях да разкрия между нас светове, подеми и падения – в отношенията между мен и ближния.

Когато се съединя с ближния, поне с един от моите другари – аз съм свършил своята работа. И не трябва да се обединявам с милионите, нито с милиардите, нито с Твореца – тъй като това е едно и също. Ако аз анулирам своето желание да се насладя и мога да приема желанието на ближния като свое – работата е свършена!

Затова ние четем Книгата Зоар, в която са описани всевъзможни състояния, които аз разкривам като връзка или разрив между нас, между мен и ближния – там се намират всичките светове/скрития, ограничения.

От урока от Книгата „Зоар”, 30.05.2011

[44317]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Оставам с впечатлението, че сега всички мои другари изпаднаха в „зимен сън”. Какво мога да им кажа, за да ги пробудя?

Отговор: Ако чувстват, че ти се нуждаеш от тях, то те ще се събудят. Всичко зависи от самия човек. Той трябва да вярва, че групата е готова, а проблемът е само в него. Когато отвори сърцето си ще види, че е свързан с всички сърца, които са горящи и бодри. Нищо не трябва да  казваш на тях – само на себе си.

От вечерната трапеза, 21.04.2011

[41219]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Мисля, че дните на обединението по време на празника Песах (Пасха) преминаха за нас много добре. Всъщност, ние разкрихме много важен момент в човешкото духовно развитие, което бележи началото на неговото духовно раждане, началото на излизането от духовното изгнание – .във всеки от нас се разкри „мястото” на обединението на групата, на другарите.

Усещането за единното духовно място трябва да се разшири. Точно това е новата реалност. Ако човек не изостави грижите за това „място”, бързо напредва към неговата реализация. Накрая, то ще стане мястото за разкриване на Твореца и ще се развие допълнително, до момента на пълно сливане на творенията с Твореца, света на Безкрайността.

От урока по писмата на Баал а-Сулам, 24.04.2011

[41531]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата работа започва именно от този свят и в нашето време. Защото сме стигнали до състояние, когато желанието за наслаждение е пораснало, разкрило се е напълно на материалното ниво и сега сме способни да започнем да го възприемаме, съотнасяйки го към желанието за отдаване.

Тоест завършили сме своето развитие на неживото, растително и животинско ниво, и сега трябва да започнем да развиваме човешкото стъпало, включващо в себе си две сили: получаването и отдаването.

Преди съм имал напълно „плоско” зрение – виждал съм около себе си само онова, от което мога да спечеля и взема за себе си, онези, които мога да използвам. В мен е действало едно единствено желание за наслаждение, върху което се основава неживата, растителна и животинска природа. И затова, не съм имал никакво „раздвоение” и съмнение – само една посока, как повече да успея в своето егоистично желание.

Това е обичайният телесен живот, без оглед на обществения живот, който никога досега не сме развивали. Винаги сме гледали на обществото само, като на обект за използване. Но днес, в нас се пробужда и развива желанието за отдаване, на което не можем да се съпротивляваме и трябва да вземем под внимание.

За първи път през цялата история, цялото човечество влиза в такова състояние, в което желанието за получаване и желанието за отдаване трябва да бъдат уравновесени, и двете се управляват от нас самите. И ако не постигнем баланс между тях, това ще доведе до взривове и кризи.

Затова днес, най-главното за нас е да създадем правилна обществена среда за цялото човечество. И първа, трябва да стане нашата световна група, за да послужи за пример. Така започва нашето развитие „отдолу нагоре”, а до този момент сме се развивали само в хоризонталната плоскост.

И тогава, ще разкрием правилното взаимодействие между желанието за получаване и желанието за отдаване, между Малхут и Бина, в нашите разбити желания. И за да постигнем това, трябва да поискаме светлината, връщаща към Източника. Аз, сякаш разкривам: това е моят егоизъм, а бих искал той да действа по друг начин и да се съедини с другите, да участва в съвместната работа.

И затова моля, светлината да дойде и да поправи моето желание, да установи някакво равновесие в нашата система, взаимност, за да отдаваме един на друг, да отстъпим и да се съединим. И тогава, светлината идва и ни връща към своя Източник. Именно това се нарича поправяне „отдолу нагоре”, което трябва да извършим.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 30.05.2011

[44327]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, п.75: „Този, който иска да се отправи на път, трябва да стане още през нощта и внимателно да наблюдава, съгласно настъпващия час източната страна, и да се вгледа за вида на буквите, които подред се удрят в небосвода: когато едната се издига, другата се спуска. И това са те, искрящите букви, чрез които са били създадени небето и земята.”

Разбира се, всички тези явления стават вътре в нас, вътре във всеки човек и ние трябва да ги търсим и разпознаваме в себе си. Става дума за връзката между нас, за видовете и характера на тази връзка. Така разказват кабалистите за нея. Защото, няма нищо повече.

В резултат, разкриваме съвършената мрежа на връзката между нас, наричана Малхут на Безкрайността, а по пътя ще я видим частично във всевъзможни форми. Впоследствие, когато постигнем пълното поправяне, няма никакви други форми, всички се разтварят в бялата светлина – „Той и Неговото Име са едннни”.

Но засега, има всевъзможни форми – свойства, светове/скривания, скриващи от нас съвършенството, което отново разкриваме през цялата структура на тези светове. Отгоре надолу се е създало скриването, отдолу нагоре става разкриването – по същите стъпала, през същите светове.

Затова е необходимо да се стараем да си представяме целия този текст във връзката между нас: за какво ни говори, за какви форми на връзката.

От урок по  книга Зоар, 31.05.2011

[44443]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №8

Въпрос: Върху какво трябва да се концентрираме, за да разкрием връзката в нашето общо желание?

Отговор: Всеки трябва да се старае да си представи групата (световната и/или своята), доколкото може да я удържи в своето въобръжение и да влезе в нея: там, където няма тела, а има само желания към Твореца.

Човек вижда колко тези желания са свързани заедно в една система, иска да бъде заедно с тях, но все още се чувства отделно. Защото те са свързани, а той все още не е с тях.

После, в степента на възможността да им се отдава, той моли, изисква от тях те да му въздействат в отговор и да го включат, да го приемат вътре в тях. Така, танцувайки в кръга, вие допускате към себе си човека отстрани: вие освобождавате място и той се присъединява. Това означава получаване на поддръжка от групата.

Доколкото той моли за това, иска да се включи и да получи сила, желание и мисли от групата на мястото на тези, които са в него – не иска да остави нищо свое, дотолкова той отменя себе си. И ако той получи вместо това, което има в себе си, нещо от групата, то това се нарича, че той придобива духовното.

Друго: вътре в групата, в която той се включва и моли, тя да го приеме, давайки своите мисли и желания, той иска да разкрие общата сила, което ги напълва и свързва. Тази сила същестува между тях – това е взаимна любов и връзка.

Човек иска да се потопи в тези сили, свързващи частите на общото желание. Това се нарича, че той се е включил в слияние с Твореца – защото там той получава разум и чувство от висше ниво.

Но така самият той не се отменя, а започва да се чувства нов, роден от това, че е минал през самоотмяна, получил е от гупата мисли и желания, достигнал е връзка, а вътре в тази връзка е почувствал жизнената сила, светлината. Тоест, сега за него и съсъда/кли, и светлината са нови, духовни.

Такива са най-скорошните ви крачки.

От 8-я урок на конгреса “We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[43030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→