Световен конгрес „NOI“, Рим, урок №2

Въпрос: В големите градове на много европейски страни се създават малки физически групи. Но повечето хора остават във формата на виртуалното включване. Имат ли в нашата работа разлика между тези два варианта?

Отговор: Ако човек живее на място, където няма физическа група и по едни или други сериозни причини не може да се пренесе там, където има – това означава, че той трябва да се развива „виртуално”.

Но при това, той е задължен в степента на възможностите си да ходи на конгреси, а също така с всички сили да работи за разпространението. Трябва да участва в обучението – макар и в някаква част от ежедневния урок, да преглежда блога, да мине програмата на Учебния център. Ако има възможност, да бъде в група поне частично – това си струва.

Ето моите препоръки. Мисля, че така човек ще напредва правилно.

Трябва да кажем, че понякога, обединявайки се в група, хората веднага влизат в спорове. Егоизмът на всеки се раздува и сякаш за дреболии, другарите забравят за духовната цел и се впускат в дребни, земни сметки. Но друг начин няма – ние просто не разбираме, колко голямо е егоистичното желание в духовните си форми, в сравнение с нашето сегашно желание.

Ето защо, в групите възникват проблеми. Чувайки за тях, човек си мисли: „Защо да се пренасям там? По-добре да остана на разстояние”. Това не вярно. Желателно е да бъдеш в група и да преминаваш с нея през всички тези етапи – дори през най-лошите от тях. Такова е правилното развитие за всеки: да получава удари, да се сблъсква с проблеми и препятствия – и все пак да напредва.

Въпрос: Но какво да направим, ако егоизмът е неукротим, ако разединението изглежда непреодолимо?

Отговор: Дори да се сбиете, главното е да не се съгласявате с текущото състояние. Най-лошото е, когато хората се разотиват и поддържат дистанция, без да свалят ръкавиците. Това нищо няма да им даде. Ние напредваме или държейки се за ръце, или под удари – както е в семейството.

Това наистина е голям проблем, ако в групата са се събрали интелигенти хора, които не са готови да изяснят отношенията си докрай. Те трябва да разберат: дори с кръв от носа, с добро или лошо, за тях все пак е задължително да се обединят. Всякакви конфликти трябва да са съпроводени от анализ: „Какво става с нас? Защо?” Не е важно кой е виновен. С нас си играят свише, егоизмът си играе с нас, докато не осъзнаем неговото зло. Той преднамерено ни провокира към взаимна ненавист, за да разберем: трябва да го стрием на прах.

Така, егоизмът действа срещу самия теб. Това е особена сила, проявяваща се болест, за да унищожим причината. По същия начин, змията на емблемата на медицината представлява силата на злото, но именно чрез нея лекуваме всички недъзи.

И така, трябва да се разбере, че това е игра свише. Всички наши стълкновения и раздори ни водят към целта само, ако от време на време си напомняме за това.

Освен това, понякога трябва да правим обсъждане, понякога си струва всичко да се излее на хартия, под формата на ясен списък, за да се погледнат всички проблеми отстрани. Накрая може да се разиграе сценка на съд, разпределяйки помежду си ролите на съдия, адвокат, ответник, заседатели и т.н. – с хумор, но с ясното разбиране, защо правим това, заради каква цел, съгласно какви закони. Ролите могат да се сменят в хода на делото.

Така се възпитаваме в групата.

От 2-рия урок на конгреса „NOI”, Рим, 21.05.2011

[44773]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Егоистична ли е любовта на майката към нейните деца и любовта между мъжа и жената?

Отговор: Такава любов не се явява егоистична. Всички наши желания се делят на неживо, растително, животинско и човешко ниво (1,2,3,4).

Желанията, възникващи в човека на животинското ниво, са подобни на тези на животните – само че са по-развити. Към тях могат да бъдат отнесени желанията на майката по отношение на нейното дете или желанията, появяващи се в отношенията между съпрузите.

Но инстинктивното отношение на майката към нейните деца, не се явява егоистично. Природата принуждава човека/майката да постъпва така, че да напълни желанието на ближния/детето.

Докато егото, е желание да се наслаждавам за сметка на ближния, т.е. на мен да ми бъде добре за чужда сметка. Дори ще ми достави удоволствие, ако той се чувства зле. Такъв род наслаждения, могат да бъдат разделени на много нива.

Например, мога да получа удоволствие от това, че превръщам ближния в свой роб. Има също наслаждение, от възможността да му навредя, да го унизя и причиня страдания. Получаването на удоволствия от експлоатацията на ближния, а не от естественото желание за наслаждение, се смята за егоистично.

Ако искам да получа удоволствие от вкусната храна, от общуването с децата си или от нещо друго в живота, и с това не причинявам вреда – това не се смята за егоизъм. Егоистичните действия са насочени към използването на ближния за лична изгода.

Ние проявяваме своето истинско/духовно его на нивото „човек”, когато влезем в групата. Именно тогава, започваме да чувстваме особена неприязън един към друг и издигаме помежду си някаква стена.

В степента, в която пожелаем да се сближим, да учим заедно, да си правим трапези и да се обединяваме, за да постигнем свойството отдаване – в същата степен ще усетим още по-голяма ненавист един към друг, антипатия и нежелание да се съединим заедно.

Точно в този момент се проявява нашето его. Обикновените хора нямат такова его, то съществува само в онези, които желаят да се обединят, за да постигнат духовното. Тези хора разкриват, че не могат да направят нищо с него. Но защо? За да може след това, в тях да се появи потребност от висшата сила.

Откъде се взема потребността от тази сила? Тя присъства изначално в съвършената система и изчезва/скрива се след/вследствие на нейното разбиване. Тази сила съществува, но се скрива вътре. А ако се постарая да стигна до единство със своите другари и не успея, то на мен, все повече и повече (до определена степен), ще започне да ми се разкрива нивото на моя егоизъм. И това ще бъде първото духовно стъпало – 1/125 част от общото издигане.

Работя над това много месеци, докато не стигна до състояние, което вече не мога да преодолея сам. И тогава, в мен се формира потребност от онази светлина, която ни е напълвала преди, а сега е скрита вътре – и аз ще пожелая тя да дойде, да се разкрие и да ни свърже заедно.

Това искане освобождава за мен първото стъпало: аз и другарят – и висшата светлина между нас. А след това, моята цел ще бъде постигането на следващото стъпало, на което егото ще нарасне още повече, ще избухне ненавист, за чието съществуване не съм и подозирал.

И най-малката дреболия ще ме дразни и отблъсква от другаря. И над това, ще ни се наложи да работим усилено заедно, и ще се издигнем на второто от 125-те стъпала – и така, до края на поправянето.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44827]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Колкото повече искам да се приближа до приятелите, толкова повече ме отблъскват от тях. Аз няма какво да им дам освен негативи. Изпитвам голямо чувство на дисхармония. Конгресът за мен става голямо препятствие. Какво да правя?

Отговор: Много добре! Именно такива хора са ни нужни! Поради мярката на вашето отхвърляне и опитите да намерите връзка с останалите се изразява вашето усилие. Благодарение на тази сила на усилие получавате силата на свойството отдаване, която е възможно да ви помогне изведнъж да се изкачите на първата степен.

Въпрос: Имам усещането, че всички около мен са готови да слушат, а в нас не се получава да предадем светлината на всички останали. Може ли конгресът да ни даде някаква промяна в тази насока?

Отговор: Конгресът може да даде всичко. На едни – да прегърнат свойството съединение и отдаване за първи път. На други – активно участие в създаването на общото свойство отдаване. Трети, които са получили вече свойството отдаване, намират се в него и усещат Висшия свят, могат да помогнат в това на другите. На конгреса съществува цял спектър от хора – от желаещи, не разбиращи все още какво желаят и постигащи, които знаят, какво постигат.

От виртуалния урок, 29.05.2011

[ 44603 ]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: На един от уроците Ви чух да казвате, че когато четем книгата „Зоар”, възникват някакви течения, които ни съединяват. Как може да се присъединим към това течение въпреки различните пречки, които възникват по време на урока?

Отговор: Това се случва постепенно. Човек трябва да привикне да прилага определено количество усилия, да разкрие как да подходи към текста, как да го свърже към себе си, към състоянието на групата, към света, да разбере къде се обърква и къде не.

Вие трябва да обедините себе си и Тора в едно. Тогава, до степента на вашето желание да се съедините с Тора, която говори за вашето вътрешно състояние, вие започвате да получавате нейната вътрешна светлина, която ви въздейства, позволявайки ви да надникнете вътре в системата, която тя описва.

Това се случва в процеса на учене, когато светлината (Творецът) ви учи. Ако се опитате да се насочите направо към целта до колкото можете, да използвате правилно групата и ученето, ако сте готови поне малко да оставите своите егоистични стремежи и планове, тогава Тора ви учи – във вас се разкриват следващите духовни състояния.

От урока по книгата „Зоар”, 31.05.2011

[44440]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Доколкото аз разбрах, ние трябва да развием шести сетивен орган, който ще ни позволи да разберем единството между всички нас. Тази възможност съществува ли за всеки човек? Всеки от нас ли може да развие този орган за усещане?

Отговор: Има хора, които получават устрем към това развитие, задават си въпроса: за какво живеят и защо, в какво е смисъла на живота, къде е неговия източник, как всичко се върти в тази реалност, какво се случва в нея. Без отговор на тези въпроси те не могат да се успокоят.

Тези хора идват да изучават науката кабала, защото усещат, че просто са задължени да я усвоят, иначе живота губи смисъл за тях, понеже те не са способни да живеят като животни. Но такива хора в света, не са много.

Човешкото желание се дели на шест желания. Три от желанията се отнасят за нашето тяло – това са желания за храна, секс, семейство. И три желания свързани с обществото – това са желания за богатство, слава, знание. Това са шестте основни желания. Ако човек може в тях да открие себе си, смисъла на живота, то го открива – и така живее.

Вие питате за много по-високо желание – да се познае източника на живота. Такова желание идва само при отделни хора в света, но напоследък те стават все повече.

Преди четиридесет години, когато аз започвах да се занимавам с науката кабала, такива хора бяха малко, единици. Но както е написано в книгата „Зоар“, от края на ХХ век и досега много хора започнаха да се питат за същността на живота – за какво те живеят, в какво е смисъла на живота – и започват да се занимават с изучаването на наука кабала.

И наистина, за 15 години количеството на нашите ученици нарасна до 2 милиона. Аз мисля, че броят им е много повече, все пак ние не разполагаме със списък на хората занимаващи се по интернет.

Аз мисля, че в света няма много хора, които да си задават такъв въпрос за смисъла на живота. Но на всички останали също ще им се наложи да се издигнат над своето его – не защото ще се устремят напред, към източника на живот, желаейки да разберат защо живеят, а само за да се спасят от страданията, подтикващи ги отзад. Затова те се присъединяват към нас от безизходицата. И така аз се надявам всички да достигнем до хубавия живот. Природата ще ни накара да образуваме интегрално общество.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44678]

Filed under: Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: По време на четенето на книгата „Зоар“ много ясно усещам пречки и текста почти не го чувствам. Как да преодолея тези пречки?

Отговор: Всичко зависи от упорството в мислите. През живота си съм говорил с много хора страдащи от тежки болести. Те разбират от своите болести до най-дребните детайли, знаят всички медицински термини, известни само на опитни специалисти именно в тази област.

Защо? От това зависи техния живот. Желанието да живее е заставило човека да узнае причините за болестта, да търси лекарства, различни методи на лечение.

На нас не ни е достатъчно осъзнаване, че ние зависим от разбирането за нашата “болест”, в търсенето на нейното лечение. Не съм длъжен на никой да се надявам, а съм задължен да положа всички усилия, за да открия причината за болестта, да намеря лекарство, подходящо за моето състояние, за да може в края на краищата това лекарство да подейства.

Нали, ако човек действително чувства опасност, това го заставя да узнае как да се спаси.

А тук ти говориш: “Аз почти не чувствам…”, вярно, ти не усещаш “болест”.

Затова групата е длъжна повече да работи над теб, ти сам си длъжен да се стараеш да бъдеш упорит в мислите, а също да се молиш, за да ти покажат свише, че става въпрос за теб.

Цялата пропаст е между света на Безкрайността и твоята днешна ситуация – в тази нагледна демонстрация, която Зоар сега показва в теб. Представи си: ако сега си поправен, то би усещал света на Безкрайността, целия Зоар би бил разкрит пред теб, всичко би било ясно. На теб не ти достигат само съсъдите на възприятие, поправените желания, за да ги усетиш. В крайна сметка трябва да осъзнаеш, какво произтича.

От урока по книгата Зоар, 24.05.2011

[44510]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Лекция в Рим

По същество, кабала е методика за поправяне на човека, на човешката природа. И затова, в рамките на обучението, ние осъществяваме широко разпространение.

Имаме примерно два милиона ученици по целия свят, провеждаме обучение на 26 езика, в много страни. И виждаме, че различните хора, представители на различни народи проявяват потребност от това и започват да разбират, че без него светът няма бъдеще.

Освен това, обучаваме деца и виждаме, колко това ги отличава от училищния стандарт, колко повече се разкриват те. Издаваме книги, правим телевизионни предавания, активно работим в интернет. Ние сме за развитието.

Изучаваме науката кабала в групи. Не става въпрос за обособено израстване – човекът се развива индивидуално, но той се намира в група, в обкръжение и постоянно се променя чрез съвместната динамика между него и групата.

По същество, човекът се адаптира към обкръжението, което всеки път трябва да му демонстирира необходимостта от издигането над егоизма, от излизането от самия себе си в любовта към ближния. И човекът се упражнява на това върху групата.

Нагласяйки контакта с обкръжението, човек усеща неговата потребност и се обединява с него. Тогава, между всички се разкрива свързващата мрежа, която се простира над личния егоизъм на всеки и човек усеща общите връзки, общата сила, която цари сред всички. Накрая, всеки сякаш излиза извън самия себе си и започва да се присъединява към тази обща сила.

Благодарение на това установяваме, че над реалността, възприемана лично, има по-висша реалност. Сегашната си действителност получаваме, възприемаме вътре в своя съсъд – и затова сме ограничени. Защото, ние искаме да получаваме наслаждение, а когато наслаждението влиза в желанието, те се неутрализират едно спрямо друго поради взаимната си противоположност.

Излиза, че опит след опит се сдобиваме с нещо, наслаждаваме се миг и веднага след това удоволствието изчезва. Тичаме към следващото удоволствие, докосваме се до него и то също се разсейва. Защото, още преди наслаждението да е навлязло в желанието, то веднага го неутрализира – късото съединение между плюса и минуса води до анихилация.

От друга страна, когато човек излиза от себе си и над своя егоизъм започне да се обединява с групата, с другите хора – по същество, той създава над себе си съсъд, външно желание. Сега и желанието, и наслаждението, той усеща извън себе си – и те не изчезват. Обратно, за него реалността се превръща в поток от вечен живот над времето.

За нас, времето се създава от наслаждението, което влиза и изчезва – отново и отново. Но ако наслаждението не угасва, ако чувстваме как тече без да свършва, тогава се издигаме над чувството за време и започваме да усещаме общата сила на природата, която ни заобикаля и изгражда – всички заедно.

А също така, започваме да различаваме връзките между всички части на реалността, които са подобни на преплетените конци на обратната страна на бродерията. Отвън виждаме „бродерията” на нашия свят, но ако погледнем зад неговата плоскост, отзад – ще видим конците, които свързват частите на тази картина. Ето какво разкриваме с помощта на науката кабала – връзката и взаимното въздействие между нас.

Това оказва голямо влияние върху човека и той се променя. Видял тази реалност, той разбира, че без връзка и разбирателство просто няма къде да се дене – защото вижда резултатите от загубата, която може да нанесе на другите.

И затова, на нас ни е нужна не вяра, а постигане. Така, човекът става свободен: започва ясно да вижда света и тогава, съгласно своето стъпало, определя за себе си правилния начин за действие.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44617]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът всеки миг ми предоставя възможност да Го разкрия, то защо колкото и да се опитвам да достигна съединение в мен нищо не се получава?

Отговор: Това не е важно – достигаш ли разкритие или не достигаш, но всеки миг върху теб действа лично висше управление. И трябва да търсиш вътре в себе си: какво Той иска от мен, защо ми е дал това състояние, какво трябва да правя?

В резултат на такова търсене е възможно да разкрия, какво Той изисква от мен, а е възможно, и да не мога. Може би Той нарочно така ме е объркал, за да се нуждая от Него, за да ми разкрие, какво иска. Но в мен трябва да има някакъв  „край на въже”, за който да мога да се придържам.

Казано е: „Всичко, което ти е угодно – само не си тръгвай!” Тоест, прави всичко, само не изгубвай тази кука, с която всеки един момент се държиш за Твореца.

Всеки миг търся как да Го намеря – скрит някъде там, вътре в мен. Поради това се нарича вътрешна наука – “вътрешната част на Тора”. Нали на  мен не ми е нужно търсене отвън – само вътре в мен.

Творецът се намира вътре в човека, вътре в нашите желания. Ние обикновено го изобразяваме, сякаш се изкачваме по-някаква стълба в пространството, но това просто показва, че преминаваме към все по-високи и по-високи духовни състояния, към по-голямо отдаване. Но в същността си цялото наше търсене е вътрешно.

От урока по писмо на Рабаш, 31.05.2011

[44429]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В моето желание има множество пластове, представящи ми се външно. Едни искат да ме убият, други устояват към мен, има приятели, колеги, роднини. Как да се отнасям към тях?

Отговор: В този свят, докато не е поправен, отношението ми е длъжно да бъде насочено към неутрализиране на вредата от тяхна страна – в тази степен, до която те ми пречат да изпълнявам духовната си работа.

Да кажем, ако някой е дошъл, за да ме убие, то аз се старая да го убия първи. Ако някой се опитва да ми навреди, аз го неутрализирам по адекватен начин.

Тези смущения са предизвикани от това, че още не съм поправен. Но друг изход при мен няма и съм длъжен да се боря за своето място.

Въпрос: Но има и други пластове, много по-близки.

Отговор: В отговор на положителното или отрицателно отношение на това или друго материално ниво аз съм длъжен да действам така, че да приближа хората към поправяне, да предизвикам някакъв напредък.

Ние, като правило, много повърхностно се отнасяме към целия свят и не поддържаме с него някакви особени връзки, освен тези, които са необходими. Всички основни свързващи ни връзки са опънати в нашата световна група.

От урока по статия от брошурата за Песах, 14.04.2011

[40663]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от Литва: Какво ще пожелаете на онзи, който още не е решил дали да отиде на Московския конгрес?

Отговор: Ще му пожелая, по-бързо и еднозначно да реши: „Отивам на конгрес!” Сега имате тази възможност и не се знае кога ще я имате отново.

Дори ако успеем един път в годината да правим конгрес в Русия, не си струва да чакате следващата година.

Въпрос: Ако не мога да дойда на конгреса, но много искам да присъствам, какво трябва да правя по време на конгреса?

Отговор: Ако някой не може да дойде на конгреса, трябва да присъства заедно с нас виртуално, доколкото това е възможно. На първо място, конгресите се провеждат през почивните дни. Така че, през това време трябва максимално да се освободите от всички проблеми и ангажименти, от всички задължения.

Опитайте да се съберете заедно с вашите другари, които се занимават с кабала и да създадете същата атмосфера, която е на конгреса – подгответе си трапеза, гледайки ни, заедно прекарайте приятно времето. Бъдете с нас със сърцето и душата си.

Въпрос: Какво да направя, ако се страхувам от проблемите и пречките, които се появяват пред мен? Как да ги преодолея?

Отговор: Трябва да се свържеш с групата, с другарите, с нас. Трябва да се опиташ да привлечеш върху себе си Висшата светлина. И ще видиш, как тя те издига над тези проблеми. Друго решение не виждам. А това, всъщност е и решението.

От виртуалния урок, 29.05.2011

[44537]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→