Баал аСулам, Бейт Шаар аКаванот (Вратата на намеренията), глава „За Песах и изхода от Египет”: Първите поколения, поколението на Енош и поколението на Вавилонската кула, заточили Шхина на върха на „седмото небе”.

Исраел от поколението на Египетското робство са били същите искри „кери” (изгубено семе), които е ронил Адам Ришон 130 години, докато не се е родил Шет.

Искрите на „кери” са светлината Хохма (мъдрост), които са имали намерение да получат егоистично, заради себе си. Ако светлината Хохма не достигне до правилното място, което се намира под екрана, и не се облече в светлината Хасадим (милосърдие), тогава тя се нарича „ронещо семе на земята” (от иврит, „арец” – земя, и „рацон” – желание), „напразна загуба”.

Всеки човек трябва да премине през тези стъпала, поколенията Енош и Вавилонската кула, през егоистичните желания, които не зачитат никой и желаят направо да получат всички наслаждения, което се нарича „изгубено семе”.

Душата е подобна на злато и когато е изкопано от „земята”, то е примесено с боклуци, докато не бъде почистено, за да се отдели цялата мръсотия и да се назове „злато”.

След разбиването на съсъдите, което се случило в нашите корени, в духовния свят, нашата душа е потънала в желание за получаваме на наслаждение заради себе си и напълно се смесила с тях. Има много малко искри на отдаване, които свършват в това егоистично желание, които е много трудно да бъдат извлечени от него.

Това е подобно на златна мина – добиване на злато от земята, когато хиляди тоновe почва трябва да се пресеят и да преминат през различни процеси докато най-накрая бъдат извлечени няколко грама злато. Почвата не идва от случайно място, а от там, където преди е било златото. Въпреки това трябва да бъдат повикани камиони заради почвата, за да бъде тя изчистена, промита с вода и пропусната през филтри, така че накрая да се извлекат няколко късчета злато.

Такъв е произхода и на нашата душа след разбиването. Вътре в огромното егоистично желание има няколко разпръснати искри, които също са егоистични, но са способни да бъдат поправени за да отдават. Имено тях трябва постепенно да отделим и това е работата, която трябва да направим.

От урока по книгата на Ари „Вратата на намеренията”, 18.04.2011
[40968]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

В кабала не е прието да се говори за лични усещания. Говорят за любовта към другарите, но само общо – като не говорят за себе си и като не изричат конкретни имена.

Трябва да говорим за величието на учителя, величието на Твореца, групата, другарите, важността на целта, защото без това, да се въодушевим един друг, ние няма да напреднем. Това ни дава сили за работа, и именно в това е целия смисъл на групата. Но за всичко това се говори не от първо лице, като не разкриваме своите собствени чувства, желания (келим).

Защото останалите още са непоправени до степента Бина (хафец хесед), за да „не правя на другия това, което е ненавистно на теб самия“ и могат да те повредят със своите мисли. Затова съществува такава забрана.

Ти разказваш за това, колко е велика духовната цел – но не за това, как ти или някой друг е вдъхновен от духовното. Необходимо е да се разказва за закона, действащ в мирозданието, за формулата, съществуваща в системата от сили, а не да се показва на някого лично.

Цялата наша работа е вътрешна и скромна. Аз трябва да видя групата не както конкретни хора и лица, а както сили, стремящи се към Твореца, към отдаване, и обединяващи се, за да достигнат заедно тази цел. Тази връзка между нашите желания, тази мрежа, която и ни свързва се нарича група.

Затова, когато аз говоря за групата, не споменавам имената на хората. В нея сякаш няма хора – има само желания, свързани във взаимно поръчителство! Ако тези желания достигат такава връзка, която да стане действително отдаваща съгласно първото духовно стъпало, то те я разкриват и я напълват със светлината Хасадим, с взаимното отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 26.05.2011

[44033]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

За пребиваващият в егоизъм, няма разлика между любовта към Твореца и тази към ближния, защото всичко, излизащо от пределите на егоистичните интереси, се усеща нереално. Затова любовта към ближния, като цел е най-близка и достижима, тъй като е застрахована от грешки и има възможност да бъде контролирана.

Баал аСулам. Дарованието на Тора, п.15

Човек усеща себе си самостоятелно съществуващ. А всъщност – това е илюзия, тъй като всичко съществуващо е единствоно Твореца. И затова, който залъгва или огорчава другаря, лъже и огорчава Твореца, тъй като освен човека съществува единствено Твореца. А ако човек привиква да говори истината, това го сближава с Твореца.

Баал аСулам. Шамати, статия 67, Отдели се от злото

[44141]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

И двата етапа на поправяне на егоизма – поправянето относително другаря и относително Твореца, преследват една цел – извършване на действия заради Твореца. Защото за човек няма никаква разлика дали отдава на Твореца или на другаря, тъй като всичко, което става извън неговите интереси се оценява от тях като нереално.

Баал аСулам Любовта към Твореца и творенията

Указанието да поправи отношението към ближния до “Възлюби ближния както самия себе си“, се явява крайната цел на всички действия. В изпълнението на това указание е невъзможно да се обърка, защото е ясно, че само напълването потребностите на другаря, което човек поставя над напълването на собствените потребности, се явява мярата за неговото отдаване.

И затова не  поставя като цел “Възлюби Твореца с цялото си сърце и душа“, тъй като всъщност това е напълно еквивалентно със “Възлюби ближния като самия себе си“. И ако в отношението към Твореца може и да се обърка, то другаря се усеща явно и собственото отношение към него той може правилно да оцени.

Баал аСулам Любовта към Твореца и творенията

[43933]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Кабалистични източници - Няма коментари→

От всяко състояние е необходимо да извадим само едно желание – за поправяне. Намираме се в процес на развитие на егоизма и висшата светлина, всеки път пробужда в нас все по-голямо желание за наслаждение, което усещаме като все по-голям недостиг от напълване.

И ако не го поправим, тогава този процес продължава. Егото се развива все по-силно и ние чувстваме, че все повече и повече не ни достига, за да бъдем щастливи!

И както съществуват 4-ри степени на развитие на желанието – неживо, растително, животинско, човешко, така съществуват и 4-ри степени на осъзнаване на това желание. Тоест, може да се случи така, че много силно да страдам, но да не знам от какво. Мога да страдам съвсем малко, но вече точно да знам защо – тоест да разбирам причината за своите страдания!

Накрая, стигаме до такова състояние, когато напълно ясно виждаме своята неразривна, органична връзка с висшата светлина, с Твореца, който осветява нашето егоистично желание. И с тази светлина, Той пробужда егото във всеки от нас, съгласно собствените му, определени за него условия.

Светлината поражда в нас усещане за недостиг, страдание. То расте и количествено, и качествено. Количеството е просто броя на нашите житейски проблеми, усещането на злото. А неговото осъзнаване е вече нещо друго. Усещането на злото е чувството, че ми е зле. А неговото осъзнаване  е, когато знам от какво ми е зле. И причината е, че има някаква цел, имай някой, който организира за мен всичко това, който ме управлява и преднамерено пробужда в мен усещането за страдание, за да мога със собствени сили да стигна до осъзнаването на своето зло.

Така, Той ме довежда в групата. И тук, не просто усещам някакви безцелни неуспехи, а се уча да превръщам лошото усещане в целенасочено. Тоест от всички преживявания, свързани с недостиг на пари, власт, почит, знания и всичко останало, трябва да премина към грижата за съединението в групата, и само в зависимост от него да съдя за своето състояние – дали е лошо или добро.

Трябва да се издигна над всички други оценки и измервания. Не е важно как усещам себе си в своя личен живот – достатъчно е да имам най-необходимото. А всички останали тревоги, ще пренеса върху връзката ми с обкръжението – защото там е съсредоточен целият ми живот, цялата ми свобода и моята реализация.

Затова, именно по моята връзка и отношение с обкръжението, оценявам: в добро или лошо състояние се намирам, разбирам ли, че в него е целият ми живот и само по отношение на него осъзнавам своето зло. Тоест вече започвам сам да насочвам своето усещане за злото там, където искам да го почувствам, и по отношение на какво.

От урок по статия на Рабаш, 10.05.2011

[42744]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика мога да повлияя на другарите си, за да пребивават те в правилно намерение по време на урока и най-главното – по време на четенето на книгата Зоар?

Отговор: Преди всичко, ние трябва да се поддържаме един друг във вътрешното търсене, във вътрешното усещане, защото това се нарича поръчителство. Без взаимната ни поддръжка, аз няма да достигна състоянията, в които ще усещам всички общи желания като свои.

И не защото те се нуждаят от мен или аз от тях. Тези действия са много по-дълбоки от външната поддръжка. С тях аз пробуждам себе си към осъзнаване на това, че всичко това е желанието – съсъда на моята душа

Понякога аз мисля за съединяването в желанията, но разбирам това или не, самият аз по този начин възбуждам светлината, ако извършвам действия, насочени към единството на нашия духовен съсъд/желание. Защото светлината – е една. И ако аз не се обръщам към нея посредством едно желание/съсъд – аз не пробуждам светлината.

Затова аз трябва да мисля за общите желания, в които ние пребиваваме във взаимно отдаване и поръчителство. Всъщност, поръчителството – това е това тясно отворче, през което ние откриваме входа на светлината. Защото поръчителство означава, че ти вече си съединен с други в единство, подобно на единството на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43091]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да не позволя на егоизма да обере всички плодове на моя труд?

Отговор: За това е необходимо всички сили, които ти получаваш, да отиват за обединението. Обаче на пътя към следващото състояние, на теб ще ти се наложи да се поизпотиш, почти да уловиш успеха за опашката – и да паднеш, не достигайки го. Да паднеш още по-ниско, отколкото си бил по-рано.

Благодарение на това, ти разкриваш какво ти липсва, за да достигнеш истинското обединение. Тогава ти се стараеш да подобриш групата, да издигнеш величието на Твореца и другарите, да се поставиш под въздействието им, за да се въодушевиш още по-силно… Ти правиш всичко възможно, възпламеняваш се от всеобщото настроение, и изведнъж – бум! Отново падаш.

Паденията ще продължат, докато ти не достигнеш до мига на истината. Това ще бъде такъв крах, че след него ти ще кажеш:”Край!” Няма да се получи – това идва от само себе си, когато ти наистина се отчайваш.

Обаче това не е просто отчаяние – ти се отчайваш в силите си, а не в целта. Това отчаяние – не е слабост, а завършен анализ на ситуацията: ”Аз сам няма да пробия – не съм способен. Къде е оръжието, което ще ми помогне? Тук ми е нужен Твореца и сега в мен има сили, за да изискам от Него помощта”.

А всичко, което е било досега, са били само напразни ридания.

Въпрос: Значи, аз трябва да върша нескончаема, почти безкрайна работа?

Отговор: Не, напълно крайна е. Съществува точна мярка,”чаша”, която се пълни. Финалната черта вече е прекарана. А като цяло, това е и подема на първото духовно стъпало.

От урока по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41239]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Само чрез мъжката група ли може жената да се насочва към Твореца?

Отговор: В никакъв случай! Жената също трябва лично да се настройва към Твореца! Това движение чрез мъжката група е само затова, да изведе всички нас на това ниво. Но настройването – е все пак индивидуално.

Нима у жената няма връзка с Твореца?! Ние напредваме заедно: мъжете не могат да напреднат без женското желание, а жените не могат да се придвижват към Твореца без мъжкото усилие. Всичко това трябва да бъде заедно, точно както е и с раждането на децата.

Движението – това е раждане на всеки стадий, когато ние раждаме следващото състояние. Сама жена не може да бъде родител, точно както и мъжът. Те са задължени да бъдат заедно, да създадат семейство, да се грижат за общото семейно обкръжение, и тогава да раждат новите състояния.

А отношението към Твореца и при мъжа и при жената е – лично. Но движението може да бъде само групово. Аз лично се настройвам към Твореца. Но откъде получавам? Получавам чрез групата.

Влиянието на средата и върху мъжът и върху жената е решаващото.  А жената също не може да напредва, ако не ѝ влияе обкръжаващата среда, само че не женската, а мъжката.

От празничния урок на руски език, 21.04.2011

[41978]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

В любовта към другарите, човек не може да залъгва себе си, казвайки си, че ги обича в същото време, когато всъщност не ги обича. Защото в това той може да се контролира. Докато в любовта към Твореца той не е в състояние да оцени наистина ли намерението му е “заради Твореца“ или заради  “самия себе си“.

Рабаш. Шлавей Сулам. Да отидем при Фараона – 2. Статия 13, 1985-86 г.

Поправянето на отношенията с ближния се явяват надеждно средство да се достигне до отдаване на Твореца, защото отношенията с другарите са непостоянни и неопределени, въпросите относно отношенията с тях постоянно занимават човека, целта за поправянето се усеща реална.

В това време, когато работата по поправяне на отношението към Твореца е постоянна и определена и не възникват въпроси относно тези отношения от страни, затова човек привиква към някакво изпълняване на отношенията, а изпълняваното по навик не носи полза.

Баал аСулам. Дарованието на Тора, п.14

[44056]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

Всичко започва от черна точка, „създадена от нищо”, върху която въздейства висшата светлина и развива творението. Цялото развитие, освен тази точка „еш ми аин“ (нещо от нищо), идва от светлината – от силата, действаща в творението, в „познатата” част.

Откъде във всеки един от нас се вземат такива различни свойства? От светлината! Точката на творението „от нищо” – е само точка. Но Творецът, разделяйки своето отношение на милиарди различни творения, а след това, съединявайки ги обратно с всевъзможни видове връзки така, че всяка се съединява с всяка от 7-те милиарда, иска да изрази себе си в материала, който е „създаден от нищо”.

Той не би могъл да изрази това по никакъв друг начин, а само чрез такова многократно увеличаване на броя на малките творения, всяко от които е създадено по своя особен, уникален начин, който не се повтаря в никое друго.

Всяко творение постига своето лично поправяне, отменяйки в себе си тази част „еш ми аин“ (нещо от нищо) и пожелавайки изцяло да се състои от свойствата „еш ми еш” (съществуващо от съществуващото), за сметка на което може да се съедини с останалите. По този начин, то увеличава своето „еш ми еш” от тази малка точка, дадена от Твореца – до Безкрайността, до висотата на самия Творец.

По какъв начин аз, малката точка, възникнала от нищото, създадена с почти нулево отношение към Твореца, стигам до Неговото разкриване? Аз се съединявам с всички останали точки (желания), отменяйки своето „създадено от нищото” и за сметка на това, израства моето „съществуващо от съществуващото”, до размера на цялото мироздание, което присъединявам към себе си.

Тоест за сметка на това съединение, създавам от точката целия духовен съсъд „еш ми аин”, напълнен с Безкрайното отношение на Твореца „еш ми еш” към всички. Това е възможно само чрез увеличаването на броя на тези малки части, всяка от които се съединява с всички, и всички те многостепенно се включват една в друга.

Един се съединява с друг, после тези двама, които са станали като един се свързват с трети и всички вътре помежду си, а тези тримата, които са като един – с още някого и т.н. Тоест това не е просто моето съединяване с всички останали, а система от връзки на много нива. И само чрез нея, Творецът може да изрази себе си вътре в общото творение, при завършването на тази работа в Края на поправянето (Гмар тикун).

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 26.05.2011

[44059]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→