Възприемам картината на реалността изключително през призмата на своето егоистично желание. Очевидно съществува някаква реалност извън мен. Себе си чувствам като твърдо тяло, запълващо определен обем.

Въздействат ми топлината, студът, силата на привличане, вятърът, вълните и много други фактори. По такъв начин усещам някаква реалност отвън, но я усещам само тогава, когато нейните последствия се проявяват в моето тяло.

Самият източник е напълно недостъпен за мен. До мен може да настъпи краят на света, но докато не попадне в моето полезрение, не го усещам. Кой знае колко измерения ме заобикалят и какви грандиозни събития се случват в тях – аз просто не ги улавям.

Живея в своята реалност, сред множество други реалности, които съществуват паралелно. По същия начин две вълни преминават една през друга, без какъвто и да е контакт, тъй като се излъчват в различни диапазони. Така и аз се намирам сред много светове, но живея в своя свят – в онази част от цялото, която мога да възприема.

Но в някакъв момент започвам да усещам, че моят свят е тесен и малък. Страдам от живота в него. И тогава ми разкриват групата, наставника по пътя, инструкциите, книгите – за да успея да усетя всички останали светове, към които засега съм лишен от възприемчивост, макар да се намирам в тях. Комплексно тази мъдрост се нарича кабала – наука за възприемането, наука за усещането, наука за разкриването.

Реалността на мирозданието като цяло – това е Висшата сила, Творецът. Как да се добера до нея, ако не я усещам? Разказват ми за нея, а аз трябва постепенно да развивам своите сетивни органи. Иначе няма да имам възможност да работя с тях. Необходимо е да се науча да ги контролирам, да ги управлявам, за да мога после с тяхна помощ да изследвам цялата широка, огромна външна реалност.

Как?

„Ние разкрихме – ми казват кабалистите – че можеш да направиш това посредством упражнения, ако ги изпълняваш в рамките на своите взаимоотношения с другарите. Те също не усещат широката реалност, но вие можете да играете помежду си игра: да започнете да се обединявате, да се грижите един за друг, да изграждате общество, в което ще подбуждате другите към отдаване, любов и взаимност.

Сякаш ще се издигнете над своя егоизъм, и макар всъщност всичко това да е игра, макар да ви движи същото его, самите усилия ще проявят нови щрихи във вас. Благодарение на тези нови впечатления, вие ще напредвате. Дори отдаването и единството да са недостижими – играйте, действайте в този свой малък свят.

Защо е нужно това? За да усетите потребност, за да разберете какво имате, и какво не ви достига. Тези нови детайли на възприятието ще създадат във вас определено отношение и ще разкриете, че чрез него получавате нови усещания, предназначени именно за новото измерение. Внезапно ще разберете, че действително можете да съществувате не във вашия свят, който е пропит с получаване и поглъщане, а в огромните външни светове, където всичко е наобратно.

Какво значи „обратно”? Как може да бъде почувствано това? Ще го почувствате именно като играете помежду си. Тогава всеки ще усети, че има някакво свойство извън егото, което е обърнато към ближния, към другите. Макар и егоистично, вие ще се докоснете до него – като децата в своите игри. Те също играят на автомобилни състезатели, летци, каубои, и това ги развива. По същия начин, и вие ще напредвате в живота”.

От урока по статия на Рабаш, 21.04.2011

[41154]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: „Колайдер „Теватрон“ (САЩ) е дал признаци за съществуването на нова елементарна частица. Това е нова частица, не бозон на Хиггс.

Откритието може да отвори пътя към разбиране на непознатата досега фундаментална сила. Известни са ни четири сили: електромагнетизъм, гравитация, силно и слабо ядрени взаимодействия. Това може да бъде пета сила. Ще се наложи всички учебници по физика да се напишат наново „.

Реплика: На учените остана да открият не самата висша единна сила, Твореца – нея те не могат да открият, защото, според закона на подобие, тя не може да се прояви в нашия свят: тя е свойството отдаване, а нашият свят и ние сме свойството получаване. И поради нашата взаимна противоположност, ние не можем да я усетим.

Но, ние, в нашия свят, бихме могли да открием необходимостта от нейното присъствие. А по-нататък вече ще разберем, че кабала ни обяснява по какъв начин ние трябва да се изменим, така че да можем да усетим тази сила, т.е. да изпълним условието за подобие на свойствата.

 [41035]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - Няма коментари→

Човек много греши, ако невярно си представя общата картина на действителността. В нея сметката се води не с отделния индивид, а с единния механизъм, какъвто е той всъщност.

Всички ние сме едно цяло, и не съществуват никога единични молитви, а има само молитва на множеството за общата система, която е невъзможно да се раздели на части.

И затова човек трябва постоянно да работи срещу своята въображаема обособеност, срещу целта, която му се струва лична.

Той трябва непрекъснато да се бори с пречките, рисуващи пред него разбитата действителност, вместо единната душа, пълна с висша светлина, според закона за подобие на свойствата.

Ако човек не коригира отклонението от истинската картина – тогава, разбира се, неговите действия са лоши и неправилни. Те само го карат да описва все нови кръгове, докато не открие грешка в диагностиката на истинското положение на нещата и не дойде до истинската молитва.

Цялата ни работа е да различаваме погрешността, отклонението от това, което съществува в действителността. Ние се вслушваме в думите на кабалистите или сами се опитваме да си представим действителността, за да открием разминаването, над което трябва да работим и да молим за поправяне.

Ние трябва да си представяме единството на Исраел, Тора и Твореца, да се стремим да изпълняваме съветите на кабалистите. Това е необходимо, иначе се отклоняваме от истината и попадаме във властта на лъжата, без дори да го съзнаваме.

От урока по статия от брошурата за Песах“, 14.04.2011

[40698]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Външният свят създава множество пречки за вътрешната работа. Защо той все пак е необходим?

Отговор: Ако ти не би бил свързан с външното общество, ако ти не беше “разпръснат“ сред хората, твоето поправяне би заело много повече време, стотици години.

Отвън на теб ти разкриват пластовете на твоето собствено егоистично желание,  все още много далечни от поправянето. Хората, с които ти работиш и се сблъскваш в живота, техните желания и намерения – това всичко са “слоеве“ от твоите желания, които още не са достигнали до етапа на поправянето.

Нима не съществуват извън теб? Не. Ти виждаш себе си. Те изобщо не са странични – в теб са всичките тези свойства, изглеждащи ти чужди хора.

Няма нищо извън човека. Трудно се съвместяват различните ракурси, те никак не се съчетават в единно изображение – и така ще бъде дотогава, докато ние не встъпим в духовния свят. Но все пак когато ти се стараеш да си представиш единството на противоположностите, това ти помага по пътя. Объркванията сами по себе си са голямо поправяне. Не се страхувай, да се объркваш: всички части се събират заедно, а после светлината ги съединява.

От урока по статията от брошурата към „Песах“, 14.04.2011

[40688]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №2

Искайки да се погледнем отстрани и да изследваме самите себе си, стигаме до изучаването на науката кабала.

Цялото учене, всъщност се базира на два първоизточника: книгата „Зоар” на Рашби и „Дървото на живота” на Ари, тоест коментарът на Баал а-Сулам върху тази книга, който се нарича „Учение за Десетте Сфирот”.

Освен това, изучаваме всевъзможни статии, който ни обясняват как да подхождаме към този материал.

В действителност човек, който стига до науката кабала е готов да направи всичко заради постигането на духовното. Освен това, тя наистина изисква да се издигнеш над своята природа към другата природа.

Книгата „Дървото на живота” започва с много красиви стихове: „Знай, че преди началото на сътворението имало само висша, изпълваща всичко със себе си светлина…” – само висша светлина, една обща сила на природата и нищо, освен нея.

А когато били създадени творенията, светлината изчезнала. Тя си отивала постепенно, по малко, по 125-те стъпала. Защото творението все повече и повече увеличавало своето егоистично желание и съответно, светлината отстъпавала все повече – като по конус. Колкото по-егоистично ставало творението, по-агресивно и грубо, толкова повече изчезвала светлината. Докато не сме се спуснали до нашия свят, до състояние, в което присъстват само творения, а от висшата светлина останала само миниатюрна искра – оживяващата ги сила.

Но защо творенията пречат на висшата светлина да се проявява?! Защото в нея е включен целият наш живот: тя е вечна и съвършена! Но защо не сме способни на бъдем заедно с Нея и да Я усещаме?

Кабалистите казват, че за всичко е виновна егоистичната ни природа – затова и се наричаме „творения” (нивраим) – от думата „извън” светлината (бар). Защото цялата наша природа е насочена към получаване на наслаждения и така гасим светлината, вместо да ѝ позволим да премине свободно през нас, просто като през нещо прозрачно.

Ще можем да направим това, ако прекараме през себе си светлината – от единия към другия така, че никой да не я задържа и да не я спира. Тогава, тя ще участва заедно с всички нас в единна система, прозрачна за светлината.

Това е системата на нашите желания – ние действаме само със своите желания, а биологичното тяло изобщо не ни пречи. За него изобщо не става дума. Говори се за това как аз, в своето егоистично желание искам да спра, да попия в себе си и да погълна светлината.

Именно такива мисли преграждат пътя към светлината. Но в мига, в който ги отменим в себе си, започваме да се чувстваме във вечен свят, в друго намерение – по-високо от тази материя и без никакви граници, в пълна хармония. До това състояние трябва да стигнем сега.

От 2-рия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40058]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо изходът от Египет се е случил на тъмно, късно през нощта – нима изходът е свързан с времето?

Отговор: С течение на времето в духовното не се случват никакви изменения, само животинското тяло със своите земни желания расте. А в духовното няма време. Ако не си извършил никакво движение, значи времето е спряло.

В духовния свят не съществува времева ос, а има ос, на която се наслагват нашите действия. Времето в духовното – това са количеството действия, веригата от реализирани от теб причини и следствия.

От урока по статия на Рабаш, 10.04.2011

[40231]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок № 2

Ние с вас обсъждаме темата за възприемането на реалността, с цел да ориентираме себе си, постепенно, в правилната посока. В крайна сметка, всичко зависи от това намерение.

Има много хора, изучаващи Кабала, но в частност, съществуват такива течения, които въобще нямат нищо общо с нея.

Науката Кабала е предназначена за поправяне на нашата природа и колкото повече ние коригираме себе си, толкова по-ясно усещаме Висшата Сила, разкриваме Висшия Свят – включваме се и влизаме в Него, като се извисяваме над своя материален живот.

Това се нарича „освобождаване от ангела на смъртта“, защото по този начин ние преодоляваме чувството на пълна зависимост от своето тяло! Повдигаме се над животинската си, биологична същност до степента на общата природа.

Аз не усещам болка, когато си режа ноктите или косата, тъй като моето тяло принадлежи към животинското ниво, а ноктите и косата – към растителното, т.е. са на по-ниска степен. И от височината на животното ниво, аз не чувствам загубата, протичаща в растителното. Аналогично, същото се случва, когато се издигна на по-висока степен от животинската – на степента на човека.

„Човек“ – това не сме ние – съвременните хора. „Човек“ (Адам) произлиза от думата „подобен“ (доме) на природата (Твореца, светлината). И когато стана такъв „човек“, то няма да усещам загуба от това, което се случва в този материален живот. Затова науката Кабала се нарича „лекарство против смъртта“.

Да се ​​надяваме, че ние ще достигнем това ниво и ще започнем да чувстваме този духовен живот, още днес. Всичко зависи, само, от нашите вътрешни усилия. Ще се постараем да свържем своите вътрешни точки и да оценим това особено състояние.

От 2-рия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40042]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №2

Ние мислим, че има още някакви светове извън човека и че духовният свят се намира някъде далеч, зад облаците и галактиките, зад пределите на нашия свят. Сякаш духовният свят започва там, където свършва нашата Вселена, в някаква материална сфера.

Но от друга страна, казано е, че духовният свят е най-вътрешния от всички светове. Следователно той се намира някъде вътре в мен. Но нима вътре в тялото ми, освен плът и кръв има още нещо?

Науката кабала ни учи на правилно възприемане на реалността, казвайки, че цялата реалност се намира вътре в човека и че няма нищо извън човека. Затова трябва да разкрием своето вътрешно желание, „духовния съсъд”. Аз все повече присъединявам „външния свят” към себе си, съединявам се не само с десетте най-близки свои другари, с петдесет или два милиона човека, а включвам в себе си цялата реалност, която сякаш се намира извън мен.

Аз започвам с няколко човека, но постепенно достигам и до животинския свят, до растителния и накрая до неживия. Изведнъж започвам да чувствам, че всичко това се съединява в мен. Рисувам тези картини вътре в себе си, а не че те се случват отвън!

И колкото повече ги възприемам като единно цяло, всички части на които са свързани с мен – според тази степен аз започвам да навлизам все по-дълбоко в тази вътрешна реалност. Материалните тела започват да изчезват, а желанията се присъединяват към мен и аз все по ясно започвам да усещам картината на истинската реалност.

Баал а-Сулам пише в „Предисловие към книгата Зоар”, че в действителност цялата реалност се обрисува само в мен, в мозъка ми, а на повърхността няма нищо. Пред мен се разиграва някакъв театър, като отражение на собствените ми свойства, вътрешните сили и наклонности.

Затова трябва да разберем, че известния призив за „любов към ближния”, толкова отдалечен от нас, толкова ненавистен и струващ ни се нереален, трябва да приведе човек до състояние, в което той ще се върне към истинската реалност. Това не е любов от нашия материален свят, където ние с тебе, оставайки си егоисти, трябва въпреки това да се заобичаме един с друг.

Благодарение на това, че аз обичам другия и го присъединявам към себе си, чрез това аз възвръщам на себе си собствената си част, която само ми се струва отделена в моето въображение. И така аз се връщам към истинската реалност. Това се нарича постижение на висшия свят.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[40045]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

В книгата „Зоар” има много различни разкази написани на езика на сказанията (мидраш) – сякаш за хора и ангели (природни сили), животни и растения, защото авторите на тази книга искат да ни обяснят всички нива на творението – неживото, растително, животинско и човешко.

Баал а-Сулам е подготвил четири предисловия към книгата „Зоар”:

1. „Въведение в науката кабала” (Птиха) – това е научно предисловие, в което обяснява строежа на световете, парцуфим, сфирот, взаимодействието на светлините и желанията/съсъдите/келим.

2. „Въведение в коментара Сулам”, свързано с предишното предисловие. Тук, той също обяснява работата в трите линии, със светлините и желанията, но в по-частна форма, близка до душата.

3. „Въведение към книгата „Зоар”” – в това предисловие, Баал а-Сулам обяснява възприемането на релаността. Разказва за това, как преминаваме от нашето обичайно, земно възприемане на действителността към духовното, започвайки да възприемаме реалността през този свят, който става прозрачен за нас и виждаме действащите в него сили, а не външната картина на света.

По същия начин, гледайки екрана на компютъра, виждаме някакво изображение. Но то съществува само спрямо нас, защото специално сме създали екрана и този начин на изобразяване. Всъщност, това е само външно проявление на информацията, която се съхранява в компютъра, на неговия хард диск. Ако можехме да четем информацията напосредствено от диска, нямаше да има нужда да я извличаме на екрана и да четем от него.

Именно науката кабала ни позволява да навлезем във вътрешната, скритата част на реалността и да виждаме не външната форма, която сега ни се представя, а онова, което се случва вътре – силите, които действат зад обичайната за нас картина на света.

В това предисловие, Баал а-Сулам обяснява също, че нашето възприятие на релаността се дели на четири съставни: същност, абстрактна форма, форма въплътена в материя и материя. До пълното поправяне (Гмар Тикун), ние постигаме само нашата материя, т.е. желанието и формата, която приема това желание – или егоистичната или духовната форма. Абстрактната форма не можем да разкрием, а още повече същността. Така напредваме до пълното поправяне.

И затова, науката кабала много категорично ни предупреждава да не фантазираме, а да бъдем много реални хора, с научен подход, да се стараем да разкриваме в точна, осезаема форма духовния свят.

4. „Предисловие към книгата „Зоар””. В него, Баал а-Сулам обяснява множеството проблеми, с които човек се сблъсква, задавайки своите въпроси: кои сме, каква е нашата същност, каква е ролята ни в този свят, защо Творецът ни е създал толкова неизправни, долни и презрени, защо трябва да изминем целия този дълъг път, защо сме длъжни да Му се уподобяваме и т.н. В началото на това предисловие, Баал а-Сулам задава тези въпроси и после отговаря на тях.

В края на предисловието има много особена, известна, широко разпространена част, в която той пише за поправянето ни в наши дни. Там обяснява, че светът се дели на вътрешна и външна част.

Хората, които усещат своята причастност към духовното постижение се наричат вътрешна част на света. Именно те трябва да се обединяват помежду си и да използват книгата „Зоар”, за да привличат към себе си поправящата светлина.

Така, те ще станат духовен източник, духовен център на целия свят. Притежавайки духовна сила, ще разпространяват науката кабала и целият свят ще усети, че в тях има нещо висше – знание, разум, правилен, разумен подход към ставащото в света, отговори на въпросите за случващото се.

Светът ще започне да разбира, че тези хора се намират на много по-високо стъпало, от всички учени и смятащи се за велики в сегашния свят, защото притежават знание за силите, които действат и променят днес нашия свят по такъв непредсказуем начин.

Тогава, след съпротива и сблъсъци, светът все пак ще започне да се приближава към тези хора, да различава в тях висшата сила, висшата мъдрост. И така, накрая целият свят ще стигне до поправяне.

Защото поправянето се извършва основно сред хората, които се смятат за вътрешна част на света – хора с точки в сърцето, а целият останал свят само ще се присъедини, ще се прикачи към тях, както е и в сегашия свят – масата от хора си живеят своя обикновен живот, а светът се управлява едва от шепа хора.

И така, в края на „Предисловието към книгата „Зоар””, Баал а-Сулам обяснава, че цялото човечество ще се развива, докато целият свят не се обедини, докато всички станат като едно цяло, благодарение на същата книга „Зоар” и стигнат онези десет изконни сфирот, за които са писали раби Шимон и деветте му ученика.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39972]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да разберем, какви желания трябва да поправим?

Отговор: Всичко се разкрива по пътя. Не знаем за какво става дума, но има ред на действията, които човекът трябва да изпълни, както ни обясняват Баал а-Сулам и Рабаш – последните двама кабалисти, формирали методиката, подходяща за душите, които се спускат в този свят, в нашето поколение.

Цялата ни работа по поправянето на душата е подробно описана от тях. Благодарение на поправянето на душата, постигаме разкриването на Твореца и пред нас се открива действителността, разкрива се светът – това става тук и сега.

Всички светове, всички души, всички висши сили – всички се намират тук, само че не ги усещаме. Трябва да развием в себе си сетивен орган, да разкрием съществуващите в нас желания колкото се може по-широко и по-дълбоко, да им дадем определение, да почувстваме в тях измененията, да ги изградим по такъв начин, че да различаваме всичките техни особености и съставни части.

Трябва да усетим цялата дълбочина на съществуващата реалност, за да се слеят в една картина всички наши впечатления и усещания, която се нарича Творец, висша сила.

Така постигаме истинската реалност – издигайки се по стъпалата на петте духовни свята, където в света на Безкрайността всички се съединяват заедно.

Всичко, което постигаме по пътя, става на малки порции, във вид на отделни части, а после всичко се съединява в интегрална форма. Именно това е съвършенството, което трябва да постигнем.

От програмата „Седмична глава”, 10.02.2011

[39985]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→