Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №8

Въпрос: Как се усеща духовното?

Отговор: Духовното се усеща като свят без ограничения, защото ние ограничаваме себе си с получаването навътре, а духовното се чувства в отдаването/движението навън. Затова, нашият съсъд/кли не е ограничен. Ако е така, то ние не чувстваме началото на живота и неговия край.

Излизайки в отдаването, не усещаме нито времето (защото времето се определя от това, че нещо започва и завършва), нито пространството (защото пространството е ограничено), нито движението (защото неговите елементи се сменят и значи са ограничени).

Духовното се усеща като спокойствие и съвършенство. Но в това също има недостатък: аз съм постигнал своята духовност, съвсем напълнен съм и повече нищо не искам – на мен ми е хубаво! Аз съм като бебе в ръцете на майката –добре ми е и не искам повече да раста. Но в бебето се пробужда природната сила, принуждаваща го да расте.

Така е и при нас: докато не пораснем до пълното духовно ниво от 125 стъпала, ние се издигаме от стъпало на стъпало, чрез силата, която ни задължава да растем и дори в доброто състояние се проявява недостатък.

И все пак, всяко духовно състояние е съвършено.

От 8-мия урок на конгреса „Wе!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[43027]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всичко е създадено от една мисъл и тя обхваща и включва в себе си всичко – от началото на творението до неговия край. Там е заключено всичко, което изхожда оттам заради нашата непоправеност, и ние се виждаме като разделени на части и противоречащи си един на друг до крайна степен.

Но цялото това разделяне и отдалечаване, целият „антагонизъм“, разделящ тези части и тяхната противоположност, съществува само в нас самите, в нашето възприятие. На нас просто не ни достига единство, за да ги видим като едно цяло, където всички детайли се допълват взаимно.

Ако поправим своето желание, въоръжавайки го с намерение „заради отдаване”, то тези два полюса (левият и десният) ще се свържат и ще се съединят в средната линия. И тогава за нас всичко ще се съедини в едно – и силата на Твореца, и силата на творението. И така ще разберем, че всички сили на разделянето, които са ни разкъсали на части, са били необходими само, за да се разкрие нашето единство. Иначе не бихме могли да го постигнем! Защото преимуществото на светлината ще се узнае от тъмнината.

Преимуществото на светлината – единството, отдаването, любовта, се постига от тъмнината – от обратните състояния. В противен случай няма да мога да постигна това, да разбера и усетя вкуса на сливането. Човек разбира всичко само от контраста на двете противоположности.

Затова в замисъла на творението има само едно свойство, а в творението има две противоположности – за да може да поправи себе си и да ги съедини в едно. Тогава то ще стане подобно на Твореца.

Съвършенството на Твореца е в едно Негово свойство – в отдаването. А творението е съвършено, ако съдържа в себе си двете качества – желанието за получаване, но заради отдаване. Неговото намерение е отдаването, а като противоположност на това то притежава желание да получава напълване. И заради разликата между тях постига единство.

Затова е казано, че „колкото е по-голям човек – толкова е по-голям неговият егоизъм”. А най-голямата разлика и противостояние се проявяват преди постигането на самата Безкрайност. Там човекът чувства безкрайния разрив между получаването и отдаването, невъзможността да ги съедини и допълни едно с друго. По този начин усеща нещата, преди да направи своето последно поправяне.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 15.05.2011

[43098]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всъщност след създаването на Малхут света на Безкрайност нищо повече не се е променило. Това е единствената форма в реалността- Малхут на Безкрайността, в която желанието и светлината се намират в съвършено сливане, хармония и съединение на принципа:”Той и Неговото име са единни”.

Всички останали състояния представляват нещо като воали на това съвършенство. Те го скриват от нас и затова се наричат „светове”(оламот),което означава ”скрития” (ааламот)-десет скриващи сфирот, нещо като „поглъщащи” светлината, закриващи го от нас, които се намираме в този свят.

И затова, ако искаме да се приближим към света на Безкрайност, то сме длъжни да се научим правилно да гледаме на себе си и на обкръжението, на света, в който се намираме, за да може тази картина всеки нов път да приема все по-голямо съответствие със света на Безкрайността. Това и означава, че „Той и Неговото име са единни”. В съответствие с възможностите ние си изясняваме, какъв е „Той”, какво е това „Неговото име” и как, с какви детайли на възприятието се сливат те в едно цяло. Така ние се придвижваме по стъпалата на стълбата на духовните светове назад в Безкрайността.

От тук става ясно, че стълбата и световете се намират не отвън а вътре – всички тези воали на Безкрайността, в които ние съществуваме и сега се наслояват в нас самите. И те са ни нужни, за да можем постепенно да разкриваме къде се намираме, да разкриваме сами, със собствени усилия. Колкото повече поумнявам, толкова повече ще са моите вълнения и въодушевления, толкова повече желания ще придобия, развивайки себе си, за да стана жител на „бъдещия свят”-света на Безкрайност.

За това ни се дава обкръжението в този свят. Ако човек правилно използва всички негови аспекти и елементи, тогава всичко е в неговата власт. Ако ли не, то съобразно с нивото на своето развитие той изпитва натиск: кризи, войни, проблеми, бедствия всякакви видове. Заедно те го притискат, като в „менгеме” и го отправят в правилната посока, за да започне да строи за себе си този свят във все по-голямо съответствие с Безкрайността.

Всичко зависи от отношението на човек: ако той се стреми към Безкрайността – добре, а ако не, тогава недостигът на сремеж, безразборните желания, които вече е трябвало да построи, създават за него беди в този свят. Нищо тук не идва от страна на светлината, която се намира в абсолютен покой – напротив, желанията на човек, неговите вътрешни и външни съсъди формират за него свят на радост и на беда.

И затова не ни остава нищо друго, освен да съдим самите себе си – с други думи, да се моли за да се измени.

Oт урока по статията „Мир в света“, 11.05.2011

[42776]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мъдреците са казали: ”Както лицата на хората не са подобни едно на друго, така се отличават и техните мисли”.

Желанието, което се развива и усеща като някакъв недостатък от напълването, желае да получи повече, отколкото има в него, по количество или качество и развива около себе си разум, помагащ му да добие желаното. Затова, както желанията във всеки от нас се отличават, така и нашите мисли са различни, защото всеки мисли как да напълни себе си.

Висшата светлина се намира в абсолютен покой, тя е съвършено еднородна и проста. Но когато тя напълва желанието, състоящо се от 5 части, ние вече можем да различим в тази светлина 5-те части: Нефеш, Руах, Нешама , Хая и Ехида (НАРАНХАЙ).Защото всяка част от желанието получава различно усещане за светлината и тези разни усещания ги наричаме НАРАНХАЙ.

Напълването с проста светлина вътре в поправеното желание, което достига подобие на светлината и всичките негови части взаимодействат и се включват една в друга и ни дават всеки миг ново, постоянно променящо се усещане. Тези изменения на впечатленията човек нарича живот.

А повече в нас не може да има и никакво друго постижение. Ние не можем да възприемаме самата светлина, а само различията в своите усещания от нея. И ако тези различия изчезнат, то ние губим усещането за реалност, за живот – и вътре в нас и около нас.

Защото ние сме творения. И ако творението не чувства силата, която го е създала и поддържа неговото съществуване, то не усеща само себе си. То може да усеща себе си, само относно силата, даваща му живот.

От урока „Учението за Десетте Сфирот”  10.05.2011

[42690]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал a-Сулам, ”Свобода на волята”: В началото бил сътворен човека като ”земен прах”, т.е. като съвкупност от определен брой частици, в които се съхранява човешката същност – неговото желание да се наслаждава.

Силата на това желание се намира във всичките частици от реалността, и от тях били създадени и образувани всичките четири типа: нежив, растителен, животински, говорящ.

Желанието за наслаждение е разделено, раздробено, пръснато на парченца, и затова ние усещаме реалността толкова богата, обемна и сложна. Цялата работа е в това, че нашето желание е негодно. Ако не беше така – ние щяхме да усещаме всичко като едно цяло.

По такъв начин постигаме Твореца – единната действаща Сила, една единствена и уникална – от общото. Друг изход за нас няма, ние се учим да свързваме многото форми в една, в едно неразделно постижение.

От урока” Свобода на волята”, 13.05.2011

[42983]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Работейки в групата, търсейки връзка с общата мрежа, аз използвам своите сетива. Ще помогне ли изострянето на техните възприятия при формирането на шестото, духовно чувство?

Отговор: Ние възприемаме света със своите животински сетива – за да сме свободни от духовното, както в положителеното, така и в отрицателното му проявяване. Защото злото начало е също така духовно, както и доброто. Всичко това са сили на Твореца. Ситуацията преднамерено е изградена така, за да сме свободни от духовното и  да се развиваме независимо.

Такъв подготвителен етап е предназначен  за да подготвим самостоятелната точка. После, когато се издигнем над махсом в духовното пространство, тази самостоятелност се изразява в придобиване свойството, формата на Твореца. Затова, човек се  нарича подобен на Твореца.

Ето, сегашното мое възприятие чрез животинските сетива е само подготовка за това,  да стана независим от Твореца. Разкривайки всъщност, че всичко идва от Него, аз мога да се съпротивлявам на това и да склонявам себе си по собствено желание, а не по волята на природата.

Казано е: „Както и да се възвисява човек над другите, злото начало се възвисява над него”. На нас винаги ни дават допълнително желание да се съпротивляваме, да упорстваме, да държим на своето пред Твореца. Иначе ние просто „ще се стопим”, ще се лишим от своята „самостоятелност” в духовното.

От урок по статията „Мир в света”, 12.05.2011

[42895]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние искаме да разкрием пътя към Твореца, добрия и творящия добро, към единната Сила, действаща в света. Науката кабала – това е методиката за разкриване  силата на Твореца, която човек трябва да постигне, живеейки в този свят, тук и сега.

Да разкрием добрия и творящия добро, можем само от двете противоположности. Усещайки, измервайки доброто и злото, определяме едното относно другото. Ние, творенията, не можем да изпитваме само зло или само добро, нашите усещания и измервания винаги лежат между тези две сили, които и ни придават чувството за живот, за битие.

И затова, за да разкрия, да усетя Твореца, преди всичко, трябва да си набавя „съсъди“, желанията, усещащи двете противоположности: добро и зло, горчивина и сладост, плюс и минус. А след това тези два полюса трябва да станат за мен силата на Твореца и противостоящата Му сила, за да мога посредством тях двете да разкрия, да придобия Висшето измерение и да започна да живея в него.

Как да направя това? Тези две сили действат в света на Безкрайността, както в началото на творението, така и в неговия край. При това, ако в началото съвършенството произтича от Твореца, то в края идва от творението, завършило своето поправяне.

Тези две форми на съвършенство, вече съществуващи в Безкрайността, преднамерено се спускат в нашия свят, формирайки по пътя си стъпалата от светове с всички техни външни форми на обкръжение, по които душата трябва да се издига и усъвършенства, докато не разкрие Твореца, приобщил се, прилепил се, присъединил се към нея.

В крайна сметка, ние виждаме, че нашият свят е създаден по забележителен начин: той е най-много отделен от духовното съвършенство и хармонията на сливането с Твореца, но от друга страна, независимо от максималното отделяне, във всички детайли на нашия свят има всички необходими условия за духовен подем, и нищо освен тях. Трябва само да се възползваме от тези средства на пътя и да достигнем света на Безкрайността.

Как да разкрия този правилен ред? Как да видя, че целият свят ми е нужен, че в мен няма нищо излишно? Как да построя всичките тези елементи на света, придавайки на всеки от тях правилната тежест и вид?

Защото, тогава ще започна да се издигам от този свят по духовните стъпала, все по-вярно да подреждам силите, детайлите на възприятието и свойствата в себе си, и в обкръжението. Със своето правилно отношение аз ще изграждам, ще създавам, ще съставям от елементите на този свят всичко повече, и по-висок свят, докато не достигна Безкрайността.

Така, кабалистите ми казват, че изходната точка, от която започвам правилно да изграждам себе си – това е разбирането на основополагащия принцип: всичко, което ще се случи с мен по пътя към Безкрайността, и самата Безкрайност аз ще разкрия само във взаимоотношенията между хората.

Ако след години учене, участвайки в живота на групата и в разпространението, човек достига до такова решение, ако осъзнае, че всичко се реализира само във взаимоотношенията между хората – по този начин той поставя крака си на основата на стълбата.

Това не е просто, става въпрос за много ценно състояние. Изискват се много години на развитие след идването в науката кабала, преди човек да се докосне до долния край на стълбата. Затова Баал а-Сулам и пише в статията „Мир в света“: „Доброто и злото се оценяват по действията на личността в отношенията на обществото“.

От урок по статията „Мир в света“, 11.05.2011

[42779]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно да се постигне истинската реалност, ако „изследователят“ през цялото време се изменя, и се изменят всички негови инструменти за измерване?

Отговор: Каква е разликата, дали изследвам свят, който през цялото време се променя, а аз не, или светът е постоянен, а аз през цялото време се променям? А ако не се изменя нито едното, нито другото, аз въобще нищо няма да мога да кажа за света – в мен няма да има средства за измерване. Защото измерването е възможно само между два изменящи се параметъра, на основа на техните отношения един към друг.

Аз измервам някакво отношение между тях, и то става за мен мерна единица. И с тази, приета от мен мярка за отчитане, аз вече измервам всичко останало.

Има два параметъра, неравни един с друг – две точки в пространството. Аз измервам отношението между тях, определящо тяхното различие, и го приемам за единица за отчитане: да допуснем, градус за температурата или 10 см. И с помощта на тази мярка за броене, аз измервам сега всички останали явления.

Аз съм започнал с това, че съм открил някаква разлика, и сега на тази основа, се каня да измеря всички останали различия между свойствата, силите, местата в пространството, желанията. Не е важно, между какво и какво – но аз винаги измервам различията, измененията. А ако няма изменения, то нищо не трябва да се измерва, аз просто изгубвам всички усещания.

Ако сега не се случват никакви промени, светът за мен ще застине, ще умре, и аз ще загубя цялото разбиране, осъзнаване и усещане – все едно, няма нищо.

Целият ни живот – това не е усещането на някакво състояние, а усещането на промяната от едно състояние в друго. И ако измененията между състоянията се наричат живот, излиза, че в мен могат да съществуват две форми на живот: едната – когато животът се изменя извън мен и другата – когато измененията са в мен.

Ако аз мисля, че животът върви и се променя извън мен – то това се нарича живот в този свят. Животът, който се изменя в мен – се нарича духовен живот, живот в бъдещия свят. Но винаги животът – това са промени, всичко зависи само от това, къде ги виждам.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 10.05.2011

[42693]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творението (нивра) – означава съществуващо „извън”, от външната страна (бар). То се нарича съществуващо (има го) от нищото” (еш ми аин). От тук идва това „има го”, създаденото от нищо, но как се ражда то?

Съществуването („аз съм”) започва от това, че аз започвам да чувствам себе си относно светлината, която „я има”, съществува. И тогава аз също чувствам, че сега аз съм – но „от нищото”, тоест относно абсолютната нула (аин), която съм бил преди.

Целият живот на творението се състои в това определение „съществуващо от нищото” (еш ми аин), защото то оценява себе си като „нищо” (нула) относно „еш” (има го) – съществуващата светлина. А ако те и двете изчезнат от усещанията на творението – то няма да усеща себе си.

Творението не може да съществува само. Творецът може да съществува без творението, Той има Своя собствена реалност. Творението няма живот, ако то не усеща Твореца. Усещането за Твореца се нарича живот, съществуване! А ако аз никак не го усещам, то целият свят пропада и аз се връщам в „нищото”. Няма творение без Твореца! Нашият живот и съществуване се измерват само относително светлината.

Аз – това е „същестуващо от нищото” (еш ми аин), тоест в мен винаги са включени тези двете: „има” и „няма”, и в разликата между тях аз усещам своя живот. Моето същестуване, моята реалност – не е моя собствена и независима. Моята личност има смисъл само ако в нея участват двете: и „има”, и „няма”.

А аз нямам отношение нито към „има”, нито към „няма” – аз „съществувам от нищото”. И за това, ако не усещам разликата между тези две реалности – не чувствам нищо. Аз губя всички усещания, и самият аз изчезвам. Защото аз – това е следствие от срещата на тези две реалности: „има” и „няма”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.05.2011

[42686]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Молитвата за обществото е винаги молба за нещо, което да допълня до съвършенство?

Отговор: Да. Но ти си длъжен да го допълниш единствено в своите очи. Обществото не изпитва в нищо недостатък. Освен теб, всичко е поправено. Всеки съди съгласно своята мярка на неизправност. Човек вижда света през призмата на своите недостатъци. Ако сега ти беше поправен, щеше да видиш, че целият свят е изправен.

Затова молитвата за обществото – е молитва за твоето общество, намиращо се в тебе, – мястото на твоята Шхина – ”място”, където ти ще разкриеш Твореца. Всъщност това е твоето общество. Тъй като ти никога не виждаш нищо отвън, ти виждаш вътре в своето желание, своят счупен съсъд на желанието.

”Аз се моля за обществото!”- Освен теб, никой не се нуждае от твоята молитва и от всичките онези красиви думи, излитащи от твоята уста: ”Аз работя заради обществото!”. Всичко това е само видимата част на работата.

Ти даже не знаеш, колко си затворен вътре в себе си, и си длъжен да поправиш само своето вътрешно желание. Това се нарича ”общество”, ”свят” –всичко е вътре в теб, както е казано: ”Човекът – това е малък свят”.

От урока от книгата „Зоар“, 10.05.2011

[42671]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→