Едно и също получаващо желание ни се представя в различни форми – чак до сегашната, последна форма, в която се усещаме в момента.

Всичките ни усещания – не са нищо повече от желание за наслаждение, в което има всевъзможни плоскости. Аз виждам свят, изпълнен с хора, себе си в него, множество неща, действия, причини, следствия… Като цяло, това е все същото получаващо желание, която се намира в духовния свят.

Но в дадения случай то приема „материална” форма, която ние наричаме човешко тяло. По-висшата форма ние наричаме душа, но така или иначе, става дума изключително за желание за наслаждение.

Всички стъпала са еднакви по своя материал – желанието – и по своето напълване – светлината. И само последното, най-долното стъпало се различава по това, че дава на човек усещането за откъсване от всички останали стъпала или го оставя дори без това усещане, в реалността на нашия свят. На това стъпало има дадени детайли на възприятието, но те се възприемат само относно получаващото желание и светлината, които се намират в своето най-ниско състояние.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 24.05.2011

[43883]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво е разликата между Замисъла на творението и самия Творец?

Отговор: Ние говорим само относно нас. На нас, не ни е известно нищо, освен случващото се в нашето желание. И така, когато ние разкриваме, че има светлина – ”нещо от същността”, създало желанието – ”нещо от нищото”, ние също изхождаме от желанието което така се разкрива сякаш се е случило преди нас. Всичките ни постижения – произтичат от усещанията в нашето желание – материя.

Затова, говорейки за възприятието, за усещанията вътре в желанието, ние разделяме нашето възприятие на три съставни:

1. кой усеща (аз като усещащ)
2. какво усеща (какво усещам от Твореца)
3. от кого усеща ( източника на усещане – Твореца ).

Изучавайки, доколко ми е дадено да променя моето впечатление от Твореца, когото аз усещам, че Той желае връзка с мен, аз започвам да влизам във връзка с Него и да променям отношенията между нас.

Откъде знам, че се променям? – Чрез своето усещане. Откъде ми е известно, какво Той усеща, как реагира? – също от моето усещане. Всичко е само от моите усещания, нямам никакви други свойства и възприятия. Всичко е само вътре в желанието.

Затова ние казваме, че АВАЯ (четирибуквеното име на Твореца – ”юд–кей–вав-кей”) – това са четирите стадия на развитие – на желанието, а след това разкриването на Твореца вътре в човека (Творец/”Бо–ре” означава ”ела и виж”). 

Светът също съществува само в нашето възприятие – като скритие или разкритие (свят/олам – от думата аалама/скритие). Стълбата на духовните стъпала – също е вътре в човека. Групата, човечеството цялата реалност, света на безкрайността – всичко е вътре в нас.

А какво постигаме ние за сметка на нашите усилия, желаейки да знаем, кой съм аз, какво представлявам, кой е Твореца, какво Той иска от мен, в каква връзка се намираме с Него? 

В резултат на всичките тези усилия и дългия път, когато реализираме всичките ни дадени възможности, ние достигаме, едно разбиране, едно възприятие, едно усещане, наричано ”Замисълът на творението е да се насладят сътворените”. В този Замисъл е включено всичко: кой е Той, наслаждаващият творението, с какво благо, кои са тези творения, получаващи благото,- всичко заедно.

Това състояние в което постигаме Замисъла на творението, се нарича ”точка на сливането” или ” капката на сливането”, защото всичко се концентрира в онази същата точка на Замисъла на творението. Ние я достигаме със собствените си усилия, желаейки да се слеем с Твореца – и затова за нас тя се казва ”капката на сливането”.

От урока ”Учение за Десетте Сфероти”,  25.05.2011

[43964]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Мишпатим“, п.561: …на казаното: „И ще изпратя Аз пред тебе ангела„, не веднага е възразил Моисей.

А когато е отговорил: „Ако Ти сам не дойдеш с нас, по-добре не ни изкарвай оттук” то чул в отговор: „Аз самия ще дойда, за да те успокоя“.

Човек трябва да търси в себе си всички тези свойства, описани в Зоар: кой е Моисей, кой е ангела, кой е Твореца, какво представляват сами по себе си всички тези неживи обекти, растения, животни, хора, как съществуват те и как живеят вътре в човека.

Трябва да се стараем да изнамерим в себе си, да приложим усилие, за да преминем от външната картина, която ни се представя – към вътрешно съзерцание: къде в мен се намират всички тези свойства, сили и желания. Тези усилия са важни.

По този начин аз поправям егоистичното си зрение, заради което на мен ми се струва, че има нещо, което се случва извън мен, а не вътре. Точно тогава се обръщам към своите вътрешни свойства и „оживявам“ Тора в себе си, като искам да я разпозная в нейното истинско място.

Затова сме задължени постоянно да се стараем правилно да тълкуваме написаното в Зоар, като наши свойства.

От урока по книгата Зоар, 24.05.2011

[43855]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Във „Въведението в науката кабала”, Баал а-Сулам пише, че и желанието, и неговото напълване идват от Твореца. Какво тогава е било създадено като „нещо от нищото”?

Отговор: „Нещо от нищото” също произхожда от Твореца, но не пряко. Няма действие, което да не изхожда от Него. „Нещо от съществуващото” – това е самото изобилие, самият Творец, нашият корен. А по-високо се намира Неговата същност, за която не можем нищо да кажем. Започваме отброяването от определен източник, точно както човекът произхожда от родителите си.

По такъв начин, „нещо от съществуващото” произхожда от Твореца – това е самият Творец по отношение на нас: изобилието, желанието за отдаване, Добрият и Творящ добро, замисълът на творението, целта на творението – всичко се намира там.

И ето, в това изобилие възниква „нещо от нищото”. Откъде? От нищото. Как? Не е известно? Става дума за действие на Твореца, което може да извърши само Той: изобилието започва да създава в себе си ответното желание за получаване. Ние не си задаваме въпроси за този момент, защото именно това е творението, създадено като „нещо от нищото”. Засега не постигаме тази точка, а изучаваме всичко освен нея.

Необходимо е да развием своите желания, да ги поправим докрай. Тогава, нашият съсъд ще бъде точно като изобилието и може би ще стане възможно да разберем, какво е „нещо от нищото”. Кабалистите не говорят за това, но както изглежда – така и ще бъде.

И така, „нещо от съществуващото” идва при нас пряко от Твореца и се представя във вид на дясна линия, на отдаване, на поправяне и напълване. А „нещо от нищото”, идва от Него непряко. Казано по друг начин, за да можем ние, творенията да Го познаем, Той ни е създал противоположни на Себе си и постепенно разкрива в нас тази противоположност.

Според степента на нейното разкриване, получаваме възможност да разберем „преимуществото на светлината от тъмнината”.  Защото виждаме двете плоскости: противоположността на отдаването, любовта и цялото благо, криещо се в изобилието, а също и самото изобилие. Когато тези две свойства се сблъскат в нас, получаваме впечатления, които се наричат съсъди, желания.

Недостигът и напълването в мен, отново и отново се сменят едно с друго и от тяхното търкане се получават искри, които стават съсъди. Цялата наука кабала е методика за изграждането на съсъда, съответстващ на изобилието.

А самото изобилие не предизвиква въпроси – няма смисъл да се задават въпроси за нещо, което е неограничено. Изобилието е цялото благо, всемогъществото, изхождащо от Твореца – то вече съществува. Недостига само съсъда. И затова, всички наши въпроси, молитви и обращения, нашият плач, нашият път е само „монтиране” на правилното желание, което ще ни позволи да усетим изобилието.

Не можем да се заблуждаваме по отношение на този въпрос – в противен случай ще бъдем като деца, плачещи за нещо, което не могат да получат, и което са неспособни да усетят заради липсата на правилно желание. По същия начин, късогледият човек не може да види нищо без очила. Ето защо имаме нужда от науката кабала, обясняваща как поетапно да формираме желанията в причинно-следствена последователност, докато творението не успее да възприеме цялото изобилие.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 23.05.2011

[43762]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Световен конгрес “ NOI “, Рим, урок 2

Науката кабала е повест за цялата действителност. Започвайки със самите стадии на развитие, тя ни води през всичките етапи до завършването.

Отправна точка – Висша сила, която се нарича “Природа” или “Творец“ .Без да имаме представа за нещо, което да Я предшества, ние се запознаваме с Нея, както с майка.

До Нея няма нищо. Нашата история води началото от този миг, когато Висшата сила започнала да създава материя: нежива, растителна, животинска и човешка.

Отначало под своята собствена сила Тя започва да сформира спомагателни сили, които Я съдържат и Я съставляват. Тези сили веднага са се разделили на две: материал на творението и въздействащата върху него сила на Твореца – с други думи, плюс и минус, светлина и тъмнина, въздействащи на материята, за да съобщават нейното развитие. Под въздействието на тези две сили материята започва да реагира, изпитва отзвук, усещания – и по такъв начин се развива.

Едната от тези две сили, наричаща се “права линия“, е проникната от природата на самия Творец, от любов и отдаване – и затова е способна да внесе живот в материята.

А другата сила – това е силата на егоизма, противоположна на Твореца и действаща сякаш въпреки Него. Но, в действителност двете заедно действат съгласно висшата програма.

Свише Творецът действа чрез своята единна сила, която се дели на две: силата на отдаване и силата на получаване. А по-средата между тях – нашата материя. По-такъв начин тези сили ни привеждат в движение. Те въздействат на материята и я пробуждат към развитие на неживо, животинско и човешко ниво.

Отначало, това развитие засяга само сили, които постепенно формират материята, докато с тяхна помощ тя не премине на последната степен. И тогава материята се взривява. Благодарение на този взрив произтича нещо особено: двете сили – плюс и минус – се смесват помежду си. Преди те са въздействали на материята от две страни, а сега идват към разбиване, включвайки се една в друга и съществуват в материята, смесвайки се до такава степен, че е невъзможно да ги различиш една от друга – една голяма бъркотия.

До този момент процесът е вървял на ниво сили, помисли, програми. Но, сега силата става материя на този свят. Посредством големия взрив ( Биг Банг ) възниква, преди всичко, място за нашето пространство –  като преди това не е имало място за Вселената. А след това в нея започва да се развива материята – от искрата духовна енергия, от една малка точка в света. Това натрупване на духовна светлина е достатъчна за създаването на цялата материя на Вселената.

По- нататък материята в своето развитие образува галактики, Слънчевата система и Земното кълбо, на което ние се развиваме по-същата схема: на неживо, растително, животинско и човешко ниво – паралелно с духовното развитие.

В резултат, на четвъртата степен на развитие силата на Твореца и противоположната на нея сила се смесват окончателно – и ние се оказваме в днешната ситуация.

Подготовката е завършена. Отсега ние сме длъжни да проверяваме, какво ще правим по-нататък. В нас има две сили, смесени помежду си, така, че ние не знаем, как ще бъде. На нас ни е зле.

Затова и разкриваме науката кабала – методика, позволяваща да се балансират и обединят тези сили, установявайки между тях равновесие и хармония.

От втория урок  на конгреса “ NOI “ , Рим, 21.05.2011

[ 43698 ]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес ”NOI”, Рим, урок № 1

Въпрос: Кабала ни учи, че Творецът е добър и твори добро, но как да съвместим това с живота, който е изпълнен с всякакви проблеми и болка?

Отговор: Творецът е добър и твори благо, но до това трябва да се достигне, да достигнем подобие на свойствата с Него. Но ако аз съм лошо и непослушно дете и не желая да чуя онова, което ми казва мама, то тя първо вика, а след това ме наказва.

А аз казвам, че мама е лоша, както обикновено мисли наказаното дете. Нейните викове и удари са били целенасочени, понеже тя е искала аз да постъпвам добре. И как да видя зад всичко това, което се случва с мен, доброто отношение към мен – даже ако го възприемам като лошо, като дете?

Как да разбера, че именно там, където аз се усещам зле, аз трябва да се попълня и да поправя своето отношение към природата, към човека, към групата – да поправя своето его, за да усетя, че това е било доброто.

Този, който се старае това да се случи, колкото се може по-бързо и е готов да намери в себе си това място, той, нуждаещият се от поправка започва да вярва, че светът наистина е изпълнен с добро и че Творецът е добър.

Там, на онова същото място, където сега откриваме този свят – ние започваме да усешаме разкриващите се сили на природата, които пронизват всичко и съединяват всичките части на творението: неживата, растителната, животинската и човешката.

Изведнъж започваме да виждаме, че това не е този свят, а е духовния! Започваме да откриваме в него все повече и повече сили – вечни сили под управлението на които ние съществуваме.

И тогава сякаш този свят изчезва – той става съвсем прозрачен, неустойчив.Той и сега е виртуален и целият се намира в моя мозък и на мен само ми се струва, че го виждам отвън. Така ние поправяме своето възприятие.

Получава се, че всички проблеми и неприятности са индикации за твоята непоправеност, и посочват направо мястото на повредата, казвайки: «Ето тук поправи» «И още ето тука», и ако направиш това бързо, то ще поправиш несъвършенното.

И ако не знаеш към какво да се обърнеш, веднага се ориентирай към групата. Ако ти се свързваш с тях и си готов да дадеш онова, което им трябва за вашето съединение, и да приемеш тяхното влияние, ти никога няма да сгрешиш.

От 1-я урок на конгреса ”NOI”, Рим, урок № 1

[43666]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам. „Предисловие към Птиха”, п.14: Когато в кабала се споменават светове, изменения, стъпала и т.н., се говори само по отношение на желанията/ келим, които отмерват за душите състоянията на скриване, за да могат тези души след това да получат светлина от света на Безкрайността, в съответствие със своето издигане по стъпалата.

Всички тези скриващи завеси въздействат само на този, към който трябва да бъде проведена светлината, а не върху онзи, който като Източник на светлината се скрива зад тях, тоест те не въздействат на самия Творец.”

Във „Въведение в книгата „Зоар” Баал а-Сулам обяснява също, че цялото възприемане на реалността е само по отношение на получаващия, на човека, на наблюдателя. Всичко е относително и зависи от свойствата на човека, и само съгласно своите свойства той възприема онова, което му се струва, че е извън него.

Съществува ли извън него реалност или не? Не знаем. От науката кабала знаем, че извън нас се намира просто обкръжаващата светлина. Нямаме никаква възможност да я усетим отвън. Ние сме чувстващи същества. Това означава, че можем да усещаме онова, което възприемаме вътре в нас.

Ако усещам, че отвън съществува нещо, аз го възприемам във всички свои сетивни органи (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание). Но възприемам това вътре в своя осезателен орган, и ако съм лишен от него, тогава не възприемам намиращото се извън мен.

Нашият общ сетивен орган се нарича „желание за наслаждение”. Той се разделя на пет части, съгласно нивата на авиют/дебелина на желанието. Тези нива  (шореш/0, алеф/1, бет/2, гимел/3 и далет/4), можем да наречем духовни или земни сетивни органи – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Тоест в нашето желание има пет части – пет форми на възприятие: зрение, слух, вкус, обоняние, осезание – както в нашия свят. Аз възприемам нещо, което в мен вече приема формата на желанието, на съсъда.

Това е като „ман”, с който се е хранил народът на Израел в пустинята. Вземам този „ман”, и усещам вкус на „барбекю”, друг чувства вкус на риба, трети – на салата, четвърти – на кокошка или каша. Всеки получава според своето желание. Но всичко това се нарича „ман”.

Какво е „ман”? Нещо от небесата, което не притежава никакви свойства. Кой възприема тези свойства? Получаващият. В момента, в който хапна от този „ман”, желаейки да усетя стек, аз чувствам стек. Искам чай – чувствам чай. Искам по-солена храна – тя веднага става по-солена, малко по-остра – веднага става по-остра. Нима е истина?… „Направи своето желание като Неговото” – и тогава „Той ще направи твоето желание като Своето”.

Висшата светлина, намираща се извън нас, няма никаква форма – тя има само желание да отдава. Ако искаш да се наслаждаваш от нея по правилния начини, Той веднага ще ти даде това усещане. Няма никакви проблеми. Затова всичко зависи от творението. И цялата форма на реалността зависи от нашите желания, съсъди, възприятия. Затова, няма на кой да се молим, към кого да се обръщаме – само към самите себе си, в степента на нашата непоправеност и способността ни да се поправим. Колкото повече се поправим, толкова по-добре ще се чувстваме. Всъщност това е и целият процес, през който преминаваме.

От урока по статията „Предисловие към Птиха“, 13.05.2011

[43576]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот”, ч.1., т. 8: „С една мисъл е създадено и сътворено цялото творение, висшето и низшето заедно, вкюлчително до всеобщото крайно поправяне”

И тази единна мисъл действа във всичко, и тя е – същността на всички действия, тя определя целта и тя е – същността на всички усилия, и тя сама е – цялото съвършенство и очаквано възнаграждение, както е пояснил Рамбан за категориите Един, Единствен и Единен.

Става дума за замисъла на творението „да се насладят сътворените”, чрез който е създадено всичко, и в който се включва цялото творение и всички действия, и всички техни усещания, пробуждането на творението и достигането от тях на пълно подобие на Твореца в края на поправянето, като завършек на целия този замисъл. Всичко това се преживява от творението като някакъв приминаван от него процес, сякаш в него стават някакви промени.

Но в действителност и творенията, и всички произвеждани от тях действия, всички техни чувства, преминавани състояния, всички възникващи светове, сфирот и парцуфим, целия този грандиозен процес на развитие, който се представя пред нас – вече е включен в замисъла на творението – в Неговата мисъл ние съществуваме, в нея преминаваме целия този процес на развитие. Ние жиеем в Неговата мисъл!

Затова, чрез едната тази мисъл е сътворен, създаден, организиран света и в нея той достига своето окончателно поправяне. Всичко е включено само в замисъла на Твореца, тоест, в отношението на светлината към творението, на което тя иска да даде благо и да доведе до състояние на абсолютно добро.

Ние смятаме, че съществуваме самостоятелно и извършваме някакви действия – прилагаме усилия, обръщаме се с молитва, получаваме отговор на нея свише, покоряваме цели светове, парцуфим, сфирот, оргомни пространства. Но всичко това ние само си го представяме, съгласно замисъла на творението.

Естествено, това никак не омаловажава нашата работа и усилия, даже в нашия свят, който изобщо не се смята за съществуващ. Баал а-Сулам казва, че когато се отворят очите ни, ние ще разберем, че преди това сякаш сме сънували.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 15.05.2011

[43102]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да свържа всичко написано в Книгата „Зоар” със себе си и с обкръжението? Как мога чрез обкръжението да се отнасям към този текст?

Отговор: Всичко, което чета в „Зоар”, трябва да се разкрие във връзката между нас. В цялата реалност няма нищо освен състоянието, наречено „една душа“. Тази душа е напълнена със свойството за отдаване, висшата светлина, светлината на любовта.

А ние се намираме в объркано, мъгливо, неясно състояние, зад всички скрития – светове и трябва да разкрием единствено съществуващото, съвършеното състояние. А всички останали състояния само се бленуват в нашето безсъзнателно състояние, където не осъзнаваме духовното. Сякаш са ме зашеметили с удар по главата, загубил съм съзнание и сега постепенно идвам на себе си със своите собствени усилия.

Кабалистите ме обучават, с помощта на какви усилия мога да се върна в осъзнаването на духовното. В това се и заключава цялата наука кабала – разкриването на единственото, съществуващо състояние.

Затова „Зоар” ни разказва за състоянията в нашия духовен път – по-поправени, отколкото тези, в които пребиваваме. Разказва ми за стъпалата, по които ще се разкрие цялото съвършенство, защото авторите на „Зоар” са преминали всички 125 стъпала, от нашия свят до света на Безкрайността, и от височината на всички тези стъпала са написали това произведение, в което са ни разкрили единението между нас.

Ние четем – и в степента нашия стремеж към това високо състояние на нас ни свети оттам светлината, и така ние се поправяме, приближаваме се към него. Затова по време на четенето на Книгата „Зоар” от човек се изисква само да се стреми към това високо състояние, да го цени.

И така, ако ние заедно се стремим да разкрием това духовно състояние, за което разказва  „Зоар”, макар разбира се, да не го разбираме, защото нямаме никаква връзка с духовното, но тъй като желаем да разкрием – пробуждаме обкръжаващата светлина, която ни поправя и която ни приближава към разкриването.

От урок по Книгата „Зоар”, 16.05.2011

[43205]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: „Зоар” разказва за нашата обща душа или за разделената душа?

Отговор: „Зоар” разказва за душата на един човек. Това е така, защото няма нищо друго в цялата реалност освен един човек, една душа, една творение, Малхут – няма значение как го наричате.

И ако ни изглежда, че съществуват много хора, много желания, които са отделени и чужди, всичко това произлиза от липсата на правилно възприятие на действителността.

От урок по книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43088]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→