Въпрос: Какво е това радост в работата?

Отговор: На мен постоянно ми изпращат някакви пречки, бодвания, странични мисли – а аз съм радостен от това, че ги получавам! Защото през цялото време изучавам себе си с тази помощ от Твореца, от светлината, която пробужда в мен всички тези усещания. Той, сякаш ме бодва ту в една точка, ту в друга с някаква мисъл, желание, отношение и ми показва, какво в мен не е наред.

Въпрос: Но как да се върнем със „спечелените пари у дома“, към своя източник, ако не знаем накъде да вървим? Корабът в морето се ориентира по звездите, автомобилът на пътя – по пътните знаци, но в духовния свят няма пътни знаци, така че как да намерим пътя в него?

Отговор: В този миг, когато ти подготвиш в себе си правилното желание, ти изведнъж ще почувстваш, че вече се намираш в нужното място! Изведнъж ще се разкрие, че никъде не трябва да ходиш… Съответстващото желание – и ти разкриваш, че се оказва – вече си у дома!

От урок по писмо на Рабаш, 06.05.2011

[42355]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ние виждаме думите, написани от кабалистите и сочещи духовния корен – и по какъв начин в нашите земни сетива ние можем да съединим тези обичайни за нас думи с висшата реалност?

Отговор: Съгласно твоето желание да постигнеш духовното и съгласно твоето намерение, ти се намираш в някакво съответствие със светлината. И в степента на това съответствие тя започва отдалече да ти въздейства – върху това твое желание и намерение. Това се нарича „обкръжаваща светлина”, възвръщаща към източника.

Тя свети отдалече, защото още не може да контактува с твоите желания и намерения, които все още не са така чисти като светлината. Но все пак между тях съществува някаква връзка, защото ти от своето ниско състояние се стремиш нагоре.

А намерението възниква, ако ти поне по някакъв начин си свързан с обкръжението и възприемаш от него същото желание и стремеж да се съедините заедно. Само в степента на взаимно включване на такива намерения, към които се стремим по време на четенето на кабалистичните текстове, ти ще бъдеш удостоен със светлината, която ще започне да ти влияе.

Ако ти съединяваш своите желания и намерения с другите, които се стремят към същото по време на ученето, тогава привличаш обкръжаваща светлина.

А сега си помисли, колко често мислиш за това по време на ученето и желаеш такова съединение? Иначе ще минат години, а резултати все още няма да има…

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 08.05.2011

[42491]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: На един от уроците Вие казахте, че понятието време трябва да се отмени: да не се чака следващия миг, а да се притегли към настоящия. Какво означава това?

Отговор: „Време” – това са брой действия, състояния, които ни остават до края на поправянето. Подготвяйки се правилно, ние можем да ги минем с максимална скорост. В противен случай, при всеки преход ще ни трябва негативна, побутваща сила – и тогава ние ще се развиваме много по-бавно.

Разбира се, става въпрос за нашите усещания. Защото в действителност време няма. Ние знаем това от личен опит: понякога времето сякаш лети като стрела. Помня, като дете обещах на мама, че ще се върна след един час. Струваше ми се, че един час, това е страшно много време, но се прибрах чак след няколко часа. А се случва и така, че за няколко минути ти преживяваш цели часове, изгарайки от срам или измъчвайки се от мъка.

Времето зависи от нашите усещания. Важно е как напълваме последователността на своите желания – 125-те стъпала, които се простират между нас и поправеното състояние. Ако ти напълваш моментите между преходите с влечение към доброто, то за теб пътят е като приключение.

По време на разходка ти се наслаждаваш на всяка крачка. Но ако отиваш някъде по работа, наслаждаваш се едва, когато стигнеш на място. В това е цялата разлика. Ти правиш едно и също, но отношението към него променя за теб цялата картина. Дори сега, ти можеш да се почувстваш напълно удовлетворен: „Вече съм добре, а на крайния пункт ще има и добавка. Отлично!”

Всичко зависи от обкръжението. То определя как ще се чувстваме, вървейки по духовния път. Ако аз съм споен с всичко, ако нямам съмнения, че вървия към добро – вече съм потънал в добро, и за мен време няма.

От урока на тема: „Съвременната физика и науката кабала”, 05.05.2011

[42266]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Усещам, че откакто започнах да изучавам Кабала, мога да чуя гласа на Твореца по-ясно. А сега усещам, че моята възприемчивост намалява.

Отговор: Това е, защото Творецът желае да те настрои към Себе си дори по-добре и ти показва, че не си настроен към Него достатъчно добре. И ти трябва да търсиш, така че най-възвишеното чувство, което си имал досега, постоянно да е живо в теб. Независимо от пречките, трябва постоянно да настройваш това предишно усещане, а то ще е ново всеки път.

В началото на създаването, в първото ни състояние на съществуване (1), ние сме усещали само светлината Нефеш, най-малката светлина. И тогава сме паднали в нашия свят, в разбитото състояние (2) и сега се издигаме от нашия свят обратно към третото състояние(3).

Третото състояние е също като първото, въпреки че ние усещаме светлината Йехида в него, която е 620 пъти по-голяма от първоначалната, която сме имали в първото състояние. Това е светлината НаРаНХаЙ (Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида).

Защо това е така? Дължи се на факта, че ние трябва да настроим себе си, независимо от препятствията! По пътя от първото състояние към третото получаваме всякакъв вид препятствия, но независимо то тях сме се настроили към същата светлина Нефеш, която е била в началото. Светлината не се променя.

Издигам своето възприятие и то става вибрираща струна, вместо дебела метална тръба, която съм използвал в началото. Ставам по-фин, усещащ, чувствителен и възприемчив.

В резултат на това, в първото състояние, в което съм съществувал, усещам не светлината Нефеш, която ме е напълвала на неживо ниво, когато не съм усещал нищо, а откривам себе си като равен на Твореца, тоест разкривам най-голямата светлина Йехида. Защо това е така? Просто защото съм се настроил към нея. Това е процесът, през който преминаваме.

От празничния урок на руски език, 21.04.2011

[41981]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

От Твореца ни отделя само мъничка черна точка вътре в Безкрайната светлина, която така и се нарича – „създадена от нищото” (еш ми аин). Това всъщност е и основата на цялото творение – новата реалност „от нищото”. А всичко останало, което има в него, е от „вече съществуващото”, от Твореца.

Тази точка създава Творецът, а всичко „съществуващо” (еш), което се добавя към тази точка, трябва да дойде от нас самите, от нашите усилия. И затова ние като резултат достигаме подобието на Твореца, сливането, същото това ниво.

Отначало тази точка на творението се развива по четирите стадия на разпространяване на пряката светлина, която включва в себе си всички тези четири основни стъпала на отдаване. От страна на светлината повече не са необходими никакви действия – това е достатъчно. Всичко останало вече възниква като реакция на тази точка, получаваща впечатление от светлината и попиваща в себе си нейните свойства, която сега е способна да действа сама.

Така от света на Безкрайността, от това състояние, където тя се съединява със светлината, тя започва да се отделя до нашия свят, чрез десет „скриващи сфирот” (сфирот блима), които поглъщат (болим) в себе си светлината – вътре в творението. И благодарение на това, творението израства от точка, противоположна на Твореца, достигайки най-голямото отделяние от Него, доколкото това е възможно, което се нарича „този свят”.

Тази отдалеченост – и качествена, и количествена е съгласно всички свойства и положения, така че в творението не остава нито едно качество поне с нещо приличащо на Твореца.

Струва ни се, че това означава падение, спускане, отдалечаване, тъмнина – но не, това е просто разкриване на нашата природа, самата тази черна точка, създадена от Твореца! Само при такова развитие се открива, количеството в тази точка „от нищото” до обратно съществуващото – „това, което е”.

Това е, което постигаме от цялото това слизане – макар не веднага, а още дълго, все по-дълбоко, спускайки се, вече след достигането на „този свят”, с развитието на своя егоизъм, тоест усещането на своята противоположност. Така преминаваме стъпалата: неживо, растително, животинско и достигаме най-ниското – „човек”.

Човекът осъзнава своята отдалеченост и противоположност на Твореца и решава, че това е зло. А от осъзнаването на злото, той продължава все повече да познава себе си и Твореца, като „преимущество на светлината от тъмнината”, и разбира необходимостта да се поправи. Така той достига действителната противоположност на Твореца.

А когато той започва да се поправя, от една страна, започва да се издига обратно в света на Безкрайността с това, че става подобен на Твореца. А от друга страна, дори и при този подем, той с всяко стъпало, все повече и повече постига доколко е противоположен!

И само в самия край на поправянето (Гмар Тикун), когато се връща обратно в същата начална точка, Малхут от света на Безкрайността, в него се разкрива пълното разбиране, осъзнаване, усещане за това, какво означава това „създадено от нищото”, обратно на Твореца. И в тази степен той едновременно постига, какво е това „съществуващо” (еш), тоест свойствата на Твореца.

От урок по беседа на Баал а-Сулам, 08.05.2011

[42526]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовността на жената, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: С какво се отличава постижението в световете Асия, Ецира и Брия?

Отговор: Това е огромна разлика, която даже не може да се обясни. Все едно да живееш в Израел или в другите страни, да се намираш в Храма или извън него, да бъдеш велик първосвещенник или обикновен човек.

Най-малките промени, незначителното издигане в световете предизвикват огромни промени вътре в душите ни. Световете Брия, Ецира и Асия – това са вътрешните желания на нашите души. Ние винаги се намираме в трите свята БЕА и не можем да се скрием от тях.

Те са като обвивка на душите ни. Както сега се намирам в този свят и не мога никъде да избягам от него, защото тялото ми му принадлежи. Аз живея, умирам, раста, старая се – но през цялото време си оставам в този свят. Целият материал на тялото ми се отнася към материалния свят, жив или мъртъв, разлагайки се и връщайки се в земята.

Така и душата, без значение в какво състояние ще бъде – винаги се намира в световете БЕА. Докато се намираме само в тях – там ние молим за поправяне, привличаме обкръжаващата светлина. Тя може да премине при нас и да свети под Парса от света Ацилут, макар Парса да не пропуска светлина. Но тази светлина е „обкръжаваща” и свети отдалече, пробуждайки ни, все едно ни призовава отдалече:”Елате, вижте, какво има тук!”

Тогава аз се пробуждам и се издигам заедно със световете БЕА над Парса. Но аз не мога да се издигна без тях, здраво съм свързан с тях – това е най-близката ми, облечена върху мен обвивка, като наметало!

Аз се намирам в света, но върху мен са облечени одеяния – ето това са световете БЕА. И заедно с тях аз се издигам в света Ацилут – това се нарича „издигане на световете”.

А когато вече се изкача в света Ацилут и накарам световете БЕА да се издигнат там заедно с мен, след това получавам обем, огромен празен обем, който се запълва с вътрешна светлина, съществуваща в света Ацилут. Това значи, че душата ми се е напълнила със светлина.

Желанието е пуснало вътре в себе си светлината на Твореца и сега Го усеща! Излиза, че аз и Творецът се намираме заедно, съединявайки се един с друг в степента на подобие на свойствата ни. Това е, в мирозданието не съществува нищо повече…

Аз изведнъж откривам: къде са приятелите, къде са всички останали хора, къде са неживата растителната и животинската природа и цялата тази Вселена? Всичко е включено вътре в това желание, но е получило друга форма.

Всичко, което съм приемал за камъни, растения, животни, хора – се оказва, че са моите желания, които съм си представял като някакви материални обекти, които могат да се пипнат с ръце. А всъщност – това са желания, от които се състои мирозданието. И освен това не съществува нищо.

Излиза, че човек, издигащ се в света Ацилут заедно със световете БЕА, започва да разкрива истинската картина на реалността – все едно открива това, което е скрито вътре в компютъра, зад картинките, които са се изобразявали на екрана. Това се нарича разкриване!

От урока по статията на Баал Сулам „Предговор към  Птиха „, 06.05.2011

[42443]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Пристъпвайки към четене на Книгата “Зоар”, трябва да разберем преди всичко, че „Зоар“ не се разбира с ума. А ако някой иска да я разбере с разума си, той ще се обърква на всяка една дума, доколкото нито една дума в “Зоар” не ни говори за нещо, което ни е познато.

Всичко това са намеци за духовни състояния и свойства. Ако човек се намира в същото това духовно състояние, в същият този свят – на него му се разкрива за какво говори тя. И тогава той знае за какви духовни свойства и определения става дума, той усеща, разпознава в себе си този вътрешен свят – духовния. Защото духовния свят се разкрива вътре в човека, а не се намира някъде извън него, както и цялата реалност, човек възприема само вътре в себе си.

А този, който все още не се намира в духовно усещане – той просто чете непонятен текст. Тогава защо изобщо четем Зоар? – За да присъединим към това стремежа за достигане на свойствата, в който стремеж ще разберем и разпознаем всички тези духовни състояния и свойства, за които се говори в “Зоар”, ще пребиваваме в тях. Всичко, което чета сега е като непонятен разказ – искам да усетя в себе си, да живея в него.

Длъжни сме да развием в себе си този стремеж. Единственото, което не ни достига, за да видим духовното е стремеж, желание към него и нищо повече от това. Затова сега, когато четем „Зоар”, трябва заедно, доколкото е възможно да се стремим да разкрием този скрит свят.

Дори и да нямаме особена потребност от това, тъй като не ни е известно за какво става дума, до доколкото четем този текст заедно, то от това скрито състояние възбуждаме върху себе си светене, наречено „светлината, възвръщаща към източника“, „обкръжаващата светлина“ и тя ни въздейства.

Тя не ни разкрива скритият свят, а пробужда в нас потребност, желание, свойства на възприятие, нови органи на усещане – и тогава ни се разкрива. Светлината действа така, че създава в нас способност да усетим скритото. Затова се стремим към обкръжаващата светлина, за да ни направи способни да усетим скрития свят.

От урока по Книгата „Зоар”, 06.05.2011

[42345]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Световен конгрес”Wе!”, Ню Джърси, урок №8

Науката кабала – това е физиката на общия свят. Какво, сам по себе си, представлява този общ свят – ние не знаем. Постигаме от него едва мъничка област, която можем да възприемем чрез органите на чувствата на нашето физическо тяло, така както и всички животни.

Само че за разлика от животните, имаме по-развит ум, повече желания, и затова малко по-добре от обикновените животни се вписваме в този свят, като се стараем, колкото се може повече да го използваме.

Но нашето чувствено възприятие, с помощта на петте органа за усещане – зрение, слух, вкус, обоняние и осезание – е много по-слабо развито, отколкото при животните. Те доста по-добре от нас усещат природата.

Само нашият разум и нашето его са по-развити, и затова повече от животните, с по-голяма жестокост и рафинираност, можем да използваме този свят, който те също възприемат. Но във всеки случай ние възприемаме само малка част от реалността.

Науката кабала ни обяснява цялата действителност, схващането за истинската реалност. Както казва науката кабала, главната разлика между ограниченото възприемане на нашата мъничка действителност и способността да се възприеме по-широката реалност, като че ли ще излетят от тясната клетка на нашия затворен микрокосмос в огромния и прекрасен външен свят, се заключава в това да не поставяме себе си в зависимост от множеството случайности, сили и действия, а да достигнем възприемането на една единствена сила.

Щом като цялото това огромно количество сили, действия, случайности, мисли, цялата обкръжаваща ни обърканост, започнем да насочваме към една единна сила, все повече и повече, това означава, че се издигаме по стълбата на световете, докато не достигнем света на Безкрайността, където действително има само една сила, в която се съединяват всички мисли, желания, възприятия, ситуации, действия – абсолютно всичко, което по-рано е било за нас така празно. Тогава ние постигаме, че „няма никой освен Него” – тази единствена сила, Твореца.

От 8-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[42437]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Вие много говорите за важността на подготовката преди урока, че човек трябва през целия ден да се занимава с вътрешни изяснявания. Когато се опитвам да сравня това с реалността, в която живея, всичко ми се струва толкова недостижимо, че ме хвърля в отчаяние: какво въобще правя тук?

Отговор: Ти седиш тук, на урока, за да изясниш своето отношение към ближния, – и чрез това да узнаеш своето отношение към Твореца. Изяснявайки своето отношение към ближния, а чрез него (което е едно и също) – към Твореца, аз достигам такова състояние, че подреждам своите отношения и с ближните, и с Твореца.

Какво ми дава това? По този начин достигам разкриването на своята душа. Аз започвам да разкривам всяко свое желание, в което усещам реалността, – като принадлежаща ми. Защото освен желанието няма реалност. В степента на това, как приближавам към себе си това желание и го съотнасям със себе си, аз разкривам целия свят.

Сега аз не усещам, какво чувства всеки от вас и всички останали хора в света. Всичко това са мои части, чрез които аз бих усещал всеобхватната реалност – Малхут на Безкрайността, моя вечен съвършен живот. Вместо това аз възприемам само най-малката негова част, която съм способен да усетя, бидейки малка клетка. И това е целият мой живот. А всичко останало – това са частите на моята душа, от които аз сега съм откъснат и затова не мога да усетя чрез тях висшето измерение.

Аз разбирам, че в човека не възниква особен подтик да разкрие това, защото той не чувства какво губи. Но когато ние насила се заставяме, отново и отново да мислим за това, то постепенно започваме да придобиваме желание да разкрием тази всеобхватна реалност.

Не гледай обкръжаващите те тела, представи си вместо тях желанията. Ако ти би присъединил към себе си още няколко такива желания, ти би усетил чрез тях нови части от реалността – в допълнение към този свят. Защото това е твоя съсъд на възприятие.

Въпрос: Но как мога да достигна този подтик?!

Отговор: Тук има психологически проблем – и не повече. На мен са ми дали илюзията за това, че тук съществува още някой – ненавистен за мен, различен от мен, далечен, противостоящ ми. Но това е само игра на въображението. Облекли са това желание във външния образ на човек – и аз, роденият с егоистична природа, го отблъсквам, ненавиждам и го пренебрегвам.

Аз трябва да се издигна над тази въображаема картина, да работя срещу нея, да усетя вътрешната същност, да проникна от своето желание – в неговото, защото това съвсем не е негово желание, а мое. Аз трябва да премахна всички тези външни декорации, защото всичко това е само спектакъл с милиарди ненавистници, разигран пред мен от Твореца. Трябва да изчистя всички тези външни образи, за да не ми изкривяват истинската картина.

Аз трябва да присъединя към своето желание всички мънички желания, заключени във всеки, от струващите ми се чужди хора (макар, всъщност, това да не са хора, и да не са чужди). По такъв начин аз обединявам всички свои части и придобивам душа. Как да направя това?

Кабалистите казват: свише специално е устроено така, че ти да ги ненавиждаш. Ти трябва да работиш по такъв начин, че да не виждаш пред себе си външните образи, а съединявайки се с тяхното вътрешно желание, да достигнеш любовта. Не трябва да обичаш външните свойства на своя приятел – тях ги остави на мира. Ти трябва да заобичаш неговата вътрешна част.

От урок по Книгата „Зоар”, 04.05.2011

[42167]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Няма нищо повече, освен желание и намерение. Този, който иска да развие в себе си намерение за желанието, се нарича „Исраел“ (право към Твореца), а този, който не се занимава с намерението се отнася към „народите на света“.

В развитието на намерението има много стъпала и различни състояния, определени предварително, съгласно разкриващите се във всеки от нас информационни гени (решимот), силата на желанието и корена на душата му.

Главното е да изчисти в себе си място за работа, освободил се от всички материални образи, от всички фантазии. Всичко това е въображаемо и в действителност не съществува. Трябва да се говори само за желанието и неговите и стъпала, нивата вътре в  желанието.

Желанието – това е „място“, а вътре в това място има различни области и понятия. Само за тях и се говори в кабала. Желанието с всички негови съставки, преминава най-различни състояния – за тези промени пишат кабалистите в своите книги.

Тъй като те са изяснили своето желание, започвайки от най-малките и тънки стъпала, включително до най–мощните и грубите, движейки се от частното към общото, и са ни разказали за него. Те са разбили желанието на стъпала и светове, парцуфи и сфирот, стадии на растеж: зародиш, захранване(кърмене), възрастен (ибур-еника-мохин), трите линии (стадии на работа с желанието, когато активно работят с една част на желанието, а другата я ограничават) и т.н.

Те ни разказват, как да започнем съзнателно да работим с различните части на своето желания, осъществявайки неговото поправяне и достигайки поставената цел, за да вземем цялото желание под свой контрол и над цялото да установим намерение заради отдаване.

А освен това, няма за какво друго да се разказва. Тъй като всичко останало, освен работата с намерение над желанието, се отнася към природата и е предопределено. Само ни се струва, че ние можем там нещо да направим и променим. Затова, в кабалистичните книги няма нито дума, излизаща извън границите на духовния свят и поправянето на егоизма. Защо да говоря за нещо, което не зависи от мен.

Освен вътрешните състояния, които преминаваме благодарение на своите усилия – целият останал живот е просто въображаем. Когато после го видим отгоре, в светлината, ще поставим, като че ли филтър върху целия този свят, върху всички хора, които правят нещо и тичат нанякъде – и ще видим, че всъщност тях ги няма. Както е казано: „Дойдох Аз, но нямаше нито един човек“…

Затова светите книги пишат само за намерението, което поправя желанието от зло на добро, от егоистично на отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 24.04.2011

[41381]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→