Д-р Ицхак Орион: Ето че повече от сто години учените се опитват да обединят тези или онези области във физиката. Понякога това им се удава. Най-голям успех постигнаха с обединението на електроенергията и магнетизма в понятието електромагнитно взаимодействие.

По-нататък Айнщайн е направил няколко опита, а след това електромагнетизма бил обединен с вътрешната сила.

Днес в природата се различават четири вида взаимодействия, а като цел се явява откриването на обединяващ закон, обща сила, единна формула, която да опише всичките тези явления.

Отговор: Но как да я изведем? Айнщайн мечтал да открие общо поле, включващо в себе си всичките сили. Но как учените могат да постигнат това, ако те все още не разбират, че принципа на зависимост от наблюдателя се разпространява и върху тях самите?

Проблемът е в това, кого да смятаме за наблюдател: абстрактният образ, условно развихрен до различни скорости, или вътрешната площадка, където човек усеща, разкрива едно или друго явление? Това засега на физиците не им е ясно. На тях им се струва, че явлението завършва своята проявява преди това, преди да влезе в тях. Те предполагат, че изследват външния свят.

В действителност всичките явления се разгръщат във вътрешния свят на човека, а в ролята на наблюдателя се явява желанието. Имено него аз трябва да развихря до скоростта на светлината и да го подложа на други най-различни операции.

Физиците се спират на представите за външно наблюдение. Те още не приемат постулата, че цялата реалност се намира в наблюдателя.

От урока на тема”Съвременната физика и наука кабала”, 05.05.2011

[42281]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Д-р Ицхак Орион: Физиката е основана на космологичния принцип, според който, физическите закони остават неизменни във всяка точка на наблюдението, независимо кой го провежда. Няма доказателства за това, става дума за различна концепция, светоглед.

Отговор: С други думи, това не е научен факт, а споразумение между нас. Науката кабала казва за това следното: обединили се, ние достигаме до общо усещане – това е то истината.

Висшата светлина като че ли се постига лично от всеки (1, 2, 3). Обаче, благодарение на обединението помежду ни, ние постигаме светлината в нейния корен (0) – и тогава, вместо разногласие, безусловно, придобиваме общо постижение. Сега вече не сме разделени– ние сме заедно. Само това е истинската картина.

А тогава ние не можем да сравняваме своите усещания, и даже нашите общи измервания не са нищо повече от споразумения между нас.

От урока на тема: „Съвременната физика и науката кабала“, 05.05.2011

[42288]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот“, ч.1, п.5: „До съкращението бяха Той и Неговото име единни… в своето единство, чудесно и толкова високо, че даже близките до Него ангели, нямат сили да постигнат Неговата Безкрайност и не е създаден разум, способен да Го постигне, тъй като в Него няма  място, няма граници, няма име.

„Той” показва висшата светлина, а „Неговото име” показва желанието да се получава, което задължително се намира там. Там, в Безкрайността, Той и Неговото име са единни и абсолютно не се различават нито мястото, нито желанието, както е казано по-горе и затова сътвореният разум не е способен да Го постигне, тъй като в светлината няма постижение без съсъда желание.

Светът на Безкрайността се отличава от всички останали светове, намиращи се по-ниско от него с това, че там няма име, няма граници, няма число. И става дума за постижение, а не за недостатък на постижение! Този, който се издига до състояние „Безкрайност”, преминава към такова особенно възприемане на реалността, която не се вмества в нашите рамки.

Има свят на Безкрайността, от който надолу по „линия” /светлинен лъч/ са се разпространили всичките светове /А”К и АБЕА/, и в края на всички светове – „този свят”. В света на Безкрайността няма граници, защото всичко е напълно поправено и затова няма никакви ограничения. Този свят също с нещо прилича на света на Безкрайността, защото в него също няма граници – той е толкова развален, че всичко е разрешено…

Ако говорим за постижение, то във всички светове, намиращи се под Безкрайността, ние възприемаме всичко в някакви граници, ограничения, две противоположности: добро и зло, светлина и тъмнина и т.н.

Но изкачването в света на Безкрайността – това е качествено ново стъпало, на което се разкрива напълно друго възприятие – без ограничения, не в контраста между светлината и тъмнината и прехода между противоположните състояния.

Сега ние всички възприемаме само в определени граници – ако нямаше светлина и тъмнина, ние нямаше да разберем какво е светлина, повече или по-малко тъмно. Но в света на Безкрайността всичко е безкрайно напълнено със светлина – и как да я възприемем?

Затова там съществува напълно друго възприемане – безгранично. Ние не сме способни да постигнем това чрез разума си, защото там няма граници и име. Когато се изкачим – тогава ще видим.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 05.05.2011

[42337]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Д-р Ицхак Орион: Светлината притежава както вълнови, така и корпускулярни свойства. Как науката кабала обяснява този дуализъм?

Отговор: Дуализмът е свойствен и на самите нас, и затова го откриваме и в света. Измервания могат да се извършват по два начина:

– лично, индивидуално;

-глобално, посредством обединение.

Тези два подхода се отнасят към наблюдателя, към нас, а не към светлината. Ние въобще не знаем какви явления се случват извън нас. Обаче в последните десетилетия физиката открива всевъзможни граничещи си явления. Това е предизвикано от факта, че ние самите, играейки ролята на наблюдатели се променяме.

Защото изучаваните явления, всъщност, се намират извън нас, а ние ги възприемаме и измерваме вътре. Именно ние ги усещаме, а след това ги анализираме чрез разума си.

Истината е, че ние се променяме. Преди това е бил количествен процес: хиляди години ние само сме натрупвали информация. Но днес ние се променяме качествено, все повече се доближаваме един към друг. И затова, споявайки се все повече, ние сме способни да откриваме нови явления, напълно противоречащи на предишните открития, които сме правили, когато сме били индивидуалисти.

Обаче проблема е в това, дали сме способни да си изясним новите явления, да ги разберем? Докато самите физици не си „повдигнат духа”, тоест не се постараят да се обединят с другите, за да получат в чувствата и разума верните инструменти на възприемане, способни да усещат и да изясняват нови явления, – няма да могат да разкрият повече.

И затова двойствената корпускулярно-вълнова природа на светлината ще си остане същата. При физиците вълните и частиците няма да се съединят в едно явление. От науката кабала ние знаем, че в непоправено състояние вътрешната светлина и обкръжаващата светлина са противоположни една на друга. Когато поправянето отсъства, картината на света винаги остава противоречива, защото всичко зависи от наблюдателят.

От урока на тема: „Съвременната физика и науката кабала“, 05.05.2011

[42284]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът е създал всичко вече съвършено, защо ние трябва да поправяме нещо?

Отговор: Но ние не се намираме в онова състояние, което е създал Той! Ние се намираме извън него, зад многочислени „завеси” – скривания. Тези скривания действат само oтносно нас – ние усещаме скриването.

А Творецът е създал само едно състояние, което се нарича свят на Безкрайността. Но за да почувстваме, че се намираме в тази Безкрайност, трябва да натрупаме опит от всевъзможни усещания.

Да допуснем, че искат да ме нагостят с някакво екзотично блюдо – но за да мога да оценя вкуса му трябва да имам желание за това: трябва да си представя какво е това и как се яде. Иначе нищо няма да разбера – като селянина от примера, разказан в книгата Зоар, който целият си живот е живял на село, отглеждайки зърно и докато не попаднал в града, даже и не подозирал колко много вкусни неща могат да се изпекат от него. Той познавал само тези груби зърна!

По същия начин ние, намирайки се в света на Безкрайността го усещаме само както магаре преживящо грубо зърно. Освен това просто „зърно” и „вода” – нищо не ни е нужно! Ние не усещаме в света на Безкрайността онези угощения, които ни е приготвил Твореца. Как да поискаме светлината, която запълва тази Безкрайност, да я почувстваме в цялата дълбочина, в пълната яснота, във всички прояви? Ние нямаме такава потребност и сами трябва да я създадем вътре в себе си.

За да можем да се запасим с такова желание и вместо суровото зърно да почувстваме най-вкусната торта, в същото това състояние, в същата светлина, вместо минималната светлина „нефеш де-нефеш”, да почувстваме Безкрайността – трябва да развием желание. А желанието се развива за сметка на скриването, когато малко ми приоткриват светлината и после я крият, приоткриват и крият. Това се нарича „флирт”, игра.

И тази игра е много сериозна, защото скриването развива желанието. Така светлината си играе с нас, ту приоткривайки се, ту скривайки се. Затова ние така се отдалечаваме от света на Безкрайността и се отделяме от него чрез множество скривания, докато не попаднем в този свят, където действа пълно скриване. И оттук започват да ни пробуждат чрез всякакви страдания, давайки ни да разберем, че си заслужава да работим и да придобием желание.

Всичко, което ни е необходимо – е само желание! В мига, когато вече го имам – ще получа дългоочакваната „торта”. Щом то израстне още повече – ще ми дадат още по-голямо угощение. Всеки път от мен се изисква само да увеличавам желанието  – а висшата светлина вече свети с цялата си сила. С желанието си аз се откривам за връзка с Него и му позволявам да влезе в мен.

Творецът е създал цялото това състояние от самото начало, но от цялата Безкрайност ти сега усещаш само минималната светлина нефеш – защото нямаш собствено желание, за да поискаш именно това и да страдаш от отсъствието му.

И това желание трябва да бъде изключително, не приличащо на собственото ти желание. Ти го получаваш силово, чрез преодоляване, съпротивлявайки се на природата си. Когато ти така поискаш светлина – това ще бъде истинско желание. Тоест трябва да пожелаеш отдаване!

Сега това ни се струва като нещо напълно несериозно: какво отдаване, каква любов. Но това са само познати думи, които, всъщност, означават нов вид желание, което не притежаваме.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 04.05.2011

[42186]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Д-р Ицхак Орион: Материята предшества пространството. Съгласно теорията на Айнщайн тя се характеризира с максимална скорост на светлината, обща относителност, т.е. преплитане на категориите пространство и време, а също така и тяхната гъвкавост.

В резултат на своите изследвания и измерения човек открива, че всичко се свежда до него, в него или произтича от него. Как кабала обяснява това?

Отговор: Отначало се е развивал нашият свят, а след това в него е започнал да се развива човека. Той е преминал през пет стадия на развитие на егоизма, който е нараствал досега само количествено. В хода на историята човек е възприемал света в категориите време, движение и пространство, които са „стълбове“ в усещането на неговите желания.

Но веднага, след като егоизма достигне последния стадий на развитие, човек чувства, че е длъжен с всички свои части да се присъедини към интегралната система. В преддверието на това започват нарушения в неговото усещане за света. Защото става дума за преход към съвършено друго възприемане на света и реалността.

По-рано човек е гледал на света чрез своето „Аз“, а на следващата степен ще го възприема чрез другите, или заедно с всички. Нашето желание става все по-зависимо от другите. Този процес продължава вече няколкостотин години, започва от средновековието, от времето на Ари. Затова той се нарича „Месия, син на Йосеф“ – след него целият свят е започнал да се съединява в затворена система. С това са свързани и откриването на нови континенти, техническото развитие, Промишлената революция и т.н.

Нашите желания все по-здраво се спояват едно с друго и ние започваме да усещаме света в единението между нас, още съвсем неосъзнато. Затова времето, движението и пространството губят своите предишни ясни очертания – сега всичко зависи от степента на съединение.

Като следствие, науката открива въздействието на наблюдателя над експеримента. Оказва се, че е невъзможно да се определи нещо, което да е независимо от човека. Няма свят, обективно съществуващ извън човешките усещания.

Ние вече сме обединени от своите желания, подобно на Айнщайн, подсъзнателно се досещаме за съществуването на друг свят, който се възприема не само от мен лично, но и във връзката с другите хора.

В крайна сметка пространството, времето и движението приемат относителна форма. И всичко това, само поради факта, че светът става интегрален.

От урока на тема: „Съвременната физика и науката кабала“, 05.05.2011

[42291]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Д-р Ицхак Орион: Как тълкува кабала понятието за материята и нейното развитие?

Отговор: Материята е проявяване на желанието. Колкото повече детайли усеща нашето желание, толкова по-добре усеща материята. В нея се случват различни явления, които то може да измери, докато не се развие до такава степен, че да бъде готово да усвоява промените в себе си. Тогава, материята му се представя в растителен вид, след това в животински…

Всичко зависи от желанието. С други думи, всичко зависи от това, доколко наблюдателят, човекът е развит вътрешно в своето желание. В съответствие с това, той открива все по-сложна материя.

Именно тази сложност на материята, наред с всички нейни взаимовръзки и мощ, именно многообразието, което човек разкрива съгласно собственото си ниво на развитие, му помага да види единната Сила, действаща вътре.

Това се и опитваме да направим днес в нашия объркан свят – да разкрием единната Сила, единната цел, единния замисъл.

От урок на тема: „Съвременната физика и науката кабала”, 05.05.2011

[42275]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние съществуваме в усещането за живот, наречено „този свят”. Той е най-нисшият, най-малкият и най-лошият свят от всички, но е някакъв начин на живот и в общи линии разбираме какво е той. Но как да проникнем в частното, т.е. във висшите светове и да започнем да ги изкачваме?

Можем да направим това само ако желаем да се изкачим по стъпалата на тези светове, за да възвисим и прославим Твореца. Ние се нуждаем от всички тези светове само за една цел: за да можем чрез тях да реализираме своето отдаване, любовта към другите. Тогава на нас ще ни бъде позволено да проникнем във всички подробности, вместо в общия, повърхностен поглед на човека, усещащ себе си в „този свят”, и по този начин да се изкачим по 125-те стъпала на лично духовно постижение.

Всеки детайл, който искате да почувствате, постигнете и видите в тези духовни светове, изисква правилно направление на вашите усилия и разкритието, което в последствие ще получите, да бъде само за благото на другите или на Твореца (което е едно и също). А иначе, защо трябва да се ровите във всички тези детайли, заради ваше лично удоволствие? Това е невъзможно, защото духовното наслаждение е наслаждение от отдаване, а не от получаване заради себе си!

Затова, преминаването от общото към частното постижение в този свят означава огромно въодушевление и възможност да напълним много повече себе си, да видим нещо интересно не отдалеч, а лично да се включим и участваме в определения процес. Ясно е, че има голяма разлика между това да бъдете страничен наблюдател и да бъдете в центъра на събитията, което носи много по-голямо наслаждение.

Така, в личното духовно постижение вие също имате възможност за по-голямо отдаване и до степента, до която сте готови за него, това лично постижение ще ви се разкрие. Затова човек, който желае да види не просто общата картина, „този свят”, а също и всичко частно, най-малките детайли на творението и действия на Твореца, преди всичко трябва да се въоръжи с намерението „за отдаване”.

От урок по статия на Рабаш, 29.04.2011
[41773]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабала е наука за реалността. Човекът е такова създание, което се стреми да разбере защо и за какво съществува, как може да стигне до истината! Той има нужда да разкрива понятия като „истина”, „факти”, „цел”, „постигане на целта” – устроен е така, че се нуждае от такова напълване.

Най-голямата потребност на човека е да разбере, кой е той. Както е казано: „От плътта своя ще прозра Твореца” – защото, за да разбера кой съм аз, трябва да знам, кой е Творецът. Тази потребност ме подтиква към търсене.

Цялата наука кабала е посветена на изучаването на човека – защото освен него, не съществуа нищо. Цялата действителност се намира в човека и всичко се случва вътре в него. Аз не виждам в този свят нищо, освен самия себе си. Всичко, което става наоколо – това съм аз, картини вътре в мен. Нямам никакво понятие за ставащото отвън.

Тоест това е изучаване на себе си, самопостигане, самопознание. А всички останали книги ни разказват за някакви илюзии, сякаш около нас съществува външна реалност. Затова всичко, освен тези свети книги е пълна лъжа, измислена от човека – плод на неговото въображение.

Ние не разбираме доколко тези книги са уникални, освен това нямаме никаква връзка с истината – без тях бихме съществували в този свят като някакви малки бръмбърчета, които изживяват отреденото им време за съществуване. Само с помощта на тези книги, постепенно можем да се развием и започваме да проверяваме, измерваме, познаваме: „кой и какво си”.

Така разбираме, че включваме в себе си цели светове, парцуфим, сфирот, множество части, които ни се струват чужди – а накрая се оказват части от нашата собствена душа. Това е собственото ти желание, което се разделя на нежива, растителна, животинска и човешка природа. А на последното, четвърто стъпало, трябва да съберем всички тези части заедно – за да постигнем намерението „заради отдаване”, което е необходимо на този последен, четвърти стадий на творението.

Когато получа това отдаващо намерение във всички части на творението, тогава ще разбера кой съм и ще опозная себе си. Няма какво друго да се изучава в реалността.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 02.05.2011

[42014]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Мишпатим“, п.31: Какво е станало с тези угнетени души? От тях произлизат праведниците на народите на света и отделилите се ученици на мъдреците.

Отделилите се ученици на мъдреците имат преимущество пред Великия свещеник, отнасящ се към народа на земята. И те са по-важни в света, макар че Великият свещеник влиза в най-вътрешните покои на „светая светих“.

Разбира се, става въпрос за вътрешните свойства и желанията на всеки човек, защото в него има и народите на света, и отделилите се ученици на мъдреците, и Великият свещеник, всички свойства, присъщи на неживото, растителното, животинското и човешкото нива – всичко е включено във всеки човек.

Ние изучаваме в раздела „Възприемане на действителността“, че цялата реалност е включена във всеки човек и се явява отпечатък на нашето вътрешно състояние в нашите желания, в нашето възприятие.

Тоест, всеки от нас вижда набора от своите желания в съвкупно общо желание. Така аз виждам света. Аз виждам милиардите хора, Вселената, Земното кълбо, всичко случващо се в света и между всички хора, ситуациите, ежесекундно сменящи се една друга и всичко това се случва вътре в това „гърне с кипящо вариво“ – моето желание. И не повече от това.

Затова Зоар описва състоянието на съвкупното общо желание – душата. Макар че, обикновено наричаме душа не това общо желание, а тази негова част, която се уподобява на светлината, „частица от Твореца свише“, част от желанието с намерение заради отдаване. Но в крайна сметка става въпрос само за желанието.

Затова, четейки Зоар, не трябва да забравяме, че ние говорим само за случващото се вътре в човека, вътре в неговите желания и няма никаква реалност извън това желание. И макар да си представяме реалността, сякаш тя съществува извън нас и се разделя на две части, наричани „този свят“ и „духовния свят“, то всичко това зависи от това, в какво намерение пребивава желанието – заради получаване или заради отдаване.

Затова, четейки Зоар, ние трябва да приложим колкото се може по-големи усилия, за да си представим, че всичко се случва само вътре в желанието и няма никаква външна форма – тя е въображаема.

Така ние гледаме екрана на компютъра. За какво ни е да виждаме този екран, ако в крайна сметка ние искаме да работим с данните, съхранени на твърдия диск? Аз искам да променя данните на диска, да ги подредя.

Моят живот – е на „диска“, а „екранът“ за мен е само за това да видя тези данни, да си ги представя, да се свържа с тях, тъй като нямам пряк достъп до „диска“, аз не мога да се вместя във всички тези „микросхеми“ и „електрически сигнали“.

Аз не съм способен на това, не притежавам такава власт над светлините и келим/ желанията. Но, всъщност, това е така.

И затова тази реалност, представяща се пред нас, е само като временна илюзия, за да ни даде засега, поне някаква възможност да се свържем с главната част на творението, с този „твърд диск“ – с точката на единение между мен и Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 28.04.2011

[41685]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→