Въпрос: Ако аз се поправя дотолкова, че да мога да обичам съпруга си без никакви условия, какъвто е, ще виждам ли неговите недостатъци?

Отговор: Ако моля висшата сила да ме поправи и да ми помогне да видя моя съпруг без никакви условия, то го виждам абсолютно поправен. Това се нарича „Любовта ще покрие всички престъпления”.

Така майката не вижда недостатъците на своето дете, то е най-доброто, най-умното, най-красивото за нея.

Въпрос: Тоест, аз се издигам над своето недоволство от някакво качество на съпруга ми, моля се да поправя своето отношение на любов, и тогава то изведнъж ми се вижда добро?

Отговор: Само по този път може да се достигне до любовта, чрез поправяне на самия себе си. Не се опитвам да не забелязвам недостатъците на партньора, заблуждавайки себе си, а се издигам над тях. Искам да го обичам такъв, какъвто е.

Но поправянето трябва да започне от любовта към приятелите. Докато не започнем да поправяме отношенията между всички нас, не можем да поправим отношенията в семейството. Затова институцията на семейството се разрушава и продължава да се руши все повече.

Реплика: Но хората търсят романтична любов, а не любовта към приятелите.

Отговор: Това е защото хората търсят материалната, егоистична любов, която никога няма да намерят. Любовта съществува само над егоизма и е необходимо да се търси единствено вътре в самия себе си.

Няма нужда да търсим привлекателен обект за любовта. В мига, в който разберем какво е истинска любов, трябва да търсим партньор, който също разбира как да я постигне.

И тогава не е важно дали външността един на друг ни харесва. Мога дори да отида при някой мъдър човек и да му кажа за своето желание за женитба, за да ми намери той подходящ мъж, с когото мога да построя правилното семейство.

Такива съпрузи искат да намерят любовта, която е по-висша от тях. И затова те не се вълнуват нито от лицето на партньора, нито от характера му, а само от неговата готовност да изгради отношения на взаимна любов, която е над всички недостатъци. Те разбират, че всеки е длъжен да поправи себе си и в тази степен на поправяне, се сближават и съединяват.

От 601-та беседа за нов живот, 30.07.2015

[164074]

Filed under: Възпитание, Деца, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: В последните години е много разпространена тенденцията за връщането назад към природата, към все по-малкото използване на съвременните, изкуствените неща. Това засяга и медицината, където все по-популярна са натуропатията и хомеопатията, вместо традиционното лечение с химически препарати.

Хората предпочитат натуралните продукти без химически подобрители, естествените раждания, без използване на обезболяващи средства. Защо все повече хора изпитват желание да се върнат по-близо към природата?

Отговор: В миналото човекът е получавал прехраната и лечебните си средства от обкръжаващата го среда, използвайки различни растения, животни, горски дарове. И днес има хора, които умеят да използват това. Човекът е бил по-близо до природата, която не е била толкова замърсена както в нашите дни.

До изобретяването на двигателя с вътрешно горене, работещ с дизел или бензин, ние не сме отравяли околната среда. В хранителните продукти не е имало химикали, те са били натурални. Хората са използвали птици, риби, отгледани в естествени природни условия. Но през последните години ситуацията рязко се промени.

В миналото лекарите са използвали природни, натурални лекарства. Веднъж, пътешествайки из Канада, аз посетих старинно село, запазено като музей-резерват. В него имаше забележителност: дом на селския лекар. А около дома – стопанисвани площи земя, на които той е отглеждал лекарствени растения и след това ги е изсушавал.

Виждаше се, че това е било истинско производство. Обикновено докторът бил много богат човек, защото е бил нeобходим на всички. Той наистина е умеел да лекува, иначе не биха го канили да прави това. Всяко село е имало свой лекар и тази професия се е предавала от поколение на поколение. Всички лекарства докторът събирал от природата.

Ние виждаме, че животните сами се лекуват с треви, но не можем да си представим, че всички жители на един многомилионен град ще тръгнат в гората да търсят лечебни треви за своето лечение.

Разбира се, невъзможно е да върнем обратно техническия прогрес. Но след всички наши надежди, че разцвета и щастливото бъдеще са свързвани с него, изведнъж започнахме да се съмняваме, че това развитие е послужило за нашето благо. Виждаме много негативни последствия, макар и да се стараем да не ги забелязваме или ги приемаме като неизбежност.

В цялото ни развитие: в технологиите, медицината, семейството, образованието, сме преминали някакъв пик и макар да сме мислили, че само ще се издигаме все по-високо и по-високо, сме започнали да падаме. Ние не запазваме баланса, движейки се в средната линия, а се крепим в едната страна, губейки равновесие.

Възможно е да ни потрябва да преразгледаме отношението си и да изберем някаква средна линия, за да не захвърлим натуралните методи за лечение и да не преминаваме изцяло на химикали.

От 591-а беседа за новия живот, 30.06.2015

[162234]

Filed under: Възпитание, Деца, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как се отнася кабала към идеологията на вегетарианството, основана на нежеланието да се нанася вреда и страдания на живите същества.

Отговор: Хората, които правят такива изявления, изобщо не разбират целта на творението и това как всеки вид в природата действа и съществува заради друг, по-висок вид същества.

Неживата природа съществува, за да се отгледат растенията, растенията – за да се отгледат животните, животните – за да израсне човекът, а човекът – за да изгради Твореца.

Всяко ниво на природата е задължено да поддържа по-високото ниво. И това се извършва по подобен начин, както задачата на земята е да поддържа растенията и да предоставя себе си в тяхно ползване, така и задачата на животното е да бъде използвано от човека. Въпросът е само в това как именно да се използват животните, в каква форма.

И затова са ни дадени закони, които определят как да отглеждаме животните, как да ги колим, как да готвим месото и как да го ядем. Всичко това е описано с всички детайли в законите на кашрута.

Ако ние правилно изпълняваме тези действия, то с тях освещаваме и растенията, и животните, повдигайки ги на нивото на човека, и заедно с него на следващото ниво. Защото човекът живее, за да създаде от себе си Адам (човек), „подобен” (доме) на висшата сила.

Така виждам това, благодарение на знанието на науката кабала и разбирам цялата система. Не принуждавам вегетарианците да ядат месо. Например, жена ми го яде много рядко, но не по идеологическа причина, а просто затова, че кръвта ѝ е от втора група, при която хората не обичат много месо. Тоест, това става по естествен начин.

Но проблемът е в това, че вегетарианците, обикновено воюват за своята идея. Аз още не съм видял нито един спокоен вегетарианец. Би изглеждало обратно, тези, които ядат месо, трябва да бъдат кръвожадни и агресивни. Но те изглеждат по-спокойни, може би защото са сити. А вегетарианците, възможно е от липса на наситеност, обикновено са много раздразнителни и взискателни.

Не разбирам, защо настояват толкова на своето. Нека всеки яде всичките продукти, които ни е предоставила природата. Ние не разбираме, че се намираме в затворената система на природата. И ако меним навиците си в нещо, то с това променяме законите на природата, дори на неживо, растително и животинско нива.

Да допуснем, че сега голяма част от човечеството решат да станат вегетарианци, т.е. да измени отношението си към неживата, растителната и животинската природа. По този начин, ние внасяме в общата система, интегрално свързваща ни заедно, ново отношение, противоположно на изначално даденото ни от природата.

Природата е предполагала, че всяко ниво ще храни и отглежда следващото над него ниво: неживото – растенията, растенията – животните, животните – хората.

Устроени сме така, че именно в такава форма трябва да използваме всички видове храна: сол и вода от неживото ниво, разрешените зеленчуци от растителното ниво и разрешеното месо от животинското ниво, изпълнявайки всички закони за тяхното приготвяне.

Става дума за законите на природата. Аз не просто ям, а изяснявам с това своето отношение към общата природа. Защото трябва да съблюдавам всички правила, които определят какво може да се яде и какво не трябва, и ако може, в каква форма. И ако нещо не трябва да се яде, тогава е възможно то да не се използва в храната, а някак по-различно, например, обработената кожа.

Всичко е изградено така, за да използва човек правилно цялата природа. Ако не прави това, то със своето неправилно отношение към природата внася изопачаване в общата система и променя физическите, химическите и другите закони на природата.

А след това се учудваме, че внезапно е изригнал някакъв вулкан, образувала се е вълна цунами или в Лондон е настъпила необикновена, до 50 градуса горещина. Ние не разбираме, защо изведнъж се случват такива катаклизми, а нали сами сме нарушили равновесието в системата.

От 592-а беседа за нов живот, 02.07.2015

[164543]

Filed under: Възпитание, Деца, Здраве - Няма коментари→

Конгрес в Ню Джърси „Затваряйки кръга“. Урок №1

Оскъдният венец

Всичко, което става в света, се случва само за да се разкрие истинският свят, в който се намираме.

Всъщност, всичко което се явява извън желанието на човека, когато той вижда неживата, растителната, животинската природа и другите хора – това е проявата на Твореца пред него.

Но човекът не усеща това и не разбира какво искат от него. В резултат, преживяваме доста продължителен и болезнен исторически процес, за да си зададем накрая въпроса за смисъла на живота: За какво е всичко това? Кой се наслаждава от това? Кого наслаждавам аз? Каква тайна се крие в нашето битие?

Виждаме логика и смисъл във всяка клетка, в единството на природата, във взаимовръзката на всички нейни части, но не намираме никаква логика в собственото си съществуване.

Човекът, „венецът на творението“ е най-страдащото и нещастно от всички създания. Притежавайки развит разум и чувства, се държим като последни прахосници и пропиляваме своя потенциал в спорове.

Още повече, даже разбирайки това, нищо не можем да направим със себе си. Нашата немощ е поразителна – човек знае, че извършва глупост, която ще нанесе вреда на него и на другите, но е безсилен да промени нещо.

Например, чревоугодникът не може да устои пред любимите ястия и губи чувство за мярка, отлично разбирайки колко зле ще му бъде после. Същата беда ни дебне от любимите наслади, големи и малки.

В продължение на своята история, хората са се питали: Има ли някакъв изход? Може ли да навлезем в по-зряло, „по-солидно“ състояние? Може ли да не сме до такава степен низки и жалки? Защото осъзнаваме своята нищожност и все едно, отдаваме и се, продължавайки днешния ден така, както вчерашния. Затваряме очи и се отдаваме на волята на течението…

Въпрос ребром

 Без съмнение, тук трябва да изкажем голяма благодарност на кабалистите. Те са страдали също, както и много други, но при тях се е получило. Те са съумели да открият, че целият този жалък живот е предназначен за това, да ни доведе до ключово решение.

Защото не е възможно животът ни да минава само от раждането до смъртта през такова нелепо съществуване. Не може толкова мъдрата Природа да е създала същество, развито до такава степен и в същото време да се държи по толкова жалък начин. Твърде поразително е това несъответствие между нашите възможности и нашите дела.

Още повече, че Природата сама ни тласка в пропастта. Защото аз, вероятно бих искал да постъпвам иначе, да бъда друг човек. Ако сам бих планирал и програмирал себе си, то бих действал по друг начин, със сигурност по-добре, отколкото ми е „предписала“ Природата или Творецът.

Когато достигнем до това осъзнаване, до това разбиране, то ни посочва само едно – необходимостта да се разреши поставеният въпрос. Тук се крие източникът  за разбиране на живота, на успеха в него и за успеха зад пределите на текущите рамки. Защото едва ли се ограничава с „белтъчното“ съществуване, в продължение на 60-70 години…

Водеща наука за живота 

Хората, които си задават този въпрос, са открили, че в света и в човека наистина има висша цел, разкриване на единната Сила, която ни изпраща всичко. Тя изцяло включва в себе си мирозданието и прави с него всичко, за да поискаме истински да я разкрием.

Досега, в продължение на историята, едва единици са осъзнавали възможността да разкрият Твореца.  Независимо от това, расте броят на хората, задаващи си верния въпрос. И тези хора ни казват, че това е единственото продуктивно занимание на човека в света, от този момент, когато той пораства и малко осъзнава себе си.

В детството, на 6-9 години, също сме си задавали въпроса за живота, за неговата същност и смисъл. И макар, даже да не сме се обръщали към възрастните, то е имало въпроси.

Така че, още от такава ранна възраст децата трябва да получават възпитание, обясняващо как да полагат постоянни усилия за разкриване на Висшата сила, която ни въздейства постоянно, вселява живота в нас и ни води през всичко, което се случва по пътя.

В хода на историята, хората са полагали големи старания, за да разкрият тази Сила. Открили са цяла система за постепенно запознанство с нея и нарекли тази методика „науката кабала“, буквално, „наука за получаване“.

Тя обяснява как човекът, намиращ се в нашия свят да получи разкриване на тази Сила, която му въздейства, демонстрира му цялата картина на реалността.

По думите на кабалистите, именно с тази наука човек трябва да се занимава непрекъснато, според нея трябва да проведе целия си живот, за да постигне Висшата сила в продължение на отпуснатото време. Да постигне до нивото на опознаване във всичките му детайли.

А всичко останало в живота трябва да използва само за осигуряване на насъщните нужди, в такава степен, в каквато се грижат за себе си животните. Няма смисъл да влага в материалния бит повече от необходимото и да му се посвещава повече отколкото се изисква за рационалното същестуване.

Това не означава да живеем в пещери и да носим кожи. Просто, ако не надвишаваме „жизнената летва“ и всичките си стремежи посвещаваме за разкриване на Твореца, за изкачване към Неговото стъпало на вечност и съвършенство, тогава, от само себе си няма да правим глупости и да се впускаме в излишествата от материалния свят. Ограничавайки се в това просто съществуване, с всички сили ще се отдадем на своето истинско предназначение.

От 1-ви урок на конгреса в Ню Джърси, 24.07.2015

 [163609]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Коментар: В днешно време родителите не искат да се занимават с децата си. Оставят ги пред телевизора и така получават тишина вкъщи.

Отговор: Това се случва, защото възрастните в наше време са се променили, станали са по-различни от преди. Те не желаят да посвещават много от вниманието си на детето. По-лесно им е да му купят компютър, за да си седи в стаята и изобщо да не мислят за това, с какво се занимава то на компютъра. Освен това, дори и да искаха, те не знаят как да подходят към детето.

Затова има много работа в обучението на родителите, за да се научат на правилната система на това, как да се държат с едно дете. Причината, поради която родителите постоянно се оплакват е, че всички са объркани – самите те, образованието и децата. Родителите изведнъж откриват, че в семейството им расте създание, което не ги разбира. И това не е семеен проблем, а е проблем на нацията, на училищата.

Въпрос: Междувременно, няма разработени специални курсове или уроци за родители. Как биха могли тези родители, които имат проблеми с децата си, да ги преодолеят?

Отговор: Няма никакъв начин, освен ако не са включени в някаква образователна или информационна програма, особено образователна. Те трябва да образоват себе си и целия народ, и цялото общество е виновно, че това не се случва.

Днес имаме много възможности да се образоваме, като например, телевизия и Интернет. Младите родители няма нужда да ходят на вечерно училище или да посещават специални курсове вечер. Могат да учат вкъщи, чрез Интернет или достъпни телевизионни канали, да задават въпроси, да получават отговори, да участват в дискусии и да общуват.

Обществото би трябвало да ги задължава да се обучават, защото в противен случай не можем да възпитаме правилно следващото поколение, а това е нашето бъдеще. След двадесетина години днешните деца ще бъдат началници на други хора, творци, съзидатели… и как ще бъдат нещата по тяхно време?

Днес бащите и майките правят всичко, което детето им поиска, като си затварят очите пред всичките му пакости. Такова общество няма бъдеще. Виждаме в какво порастват децата ни: депресии, отчаяние, злоупотреба с наркотици и дори насилие.

Всичко зависи от въпроса: Какво искаме да имаме след 20 години? Сега поставяме основите на бъдещия живот на всички деца. Как можем да се отнасяме с безразличие към това? Ако не се стремим към правилно образование на новото поколение, да подготвим новите хора за новия свят, нищо няма да се получи.

От ТВ програмата „Последното поколение”, №14, 09.07.2015

[163406]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Образоването и информирането са в основата на всичко, дори и на новата икономика. Но икономистите искат да запазят старите методи и същият начин на живот да продължава, както преди, без да се променят хората. Но от икономическата криза не може да се излезе по този начин.

Първо, най-важното е да се образоват и възпитават хората, да се подготвят за новата фаза от човешкото развитие – живот в хармонично общество, в което всеки рационално получава това, което му е необходимо. Трябва да постигнем съгласие за едно устойчиво потребление и тогава цялото общество ще постигне баланс.

Икономическо развитие не означава днес да има 500 вида сирене, а утре към тях да се добавят още 200. Начинът ни на живот трябва да бъде рационален, а рационално потребление означава, че нямаме нужда от излишни неща, че гледаме на себе си, на обществото, на семействата си и на целия си живот от позицията на общото благо.

Но това не значи, че е необходимо да извличаме всичките ресурси на природата и да задължаваме хората да работят по много часове на ден докато не остареят и животът им не се пропилее.

На човек му е необходимо свободно време и време, в което да образова децата си. Малките деца не бива да бъдат захвърляни в детски заведения от 7 сутринта до 7 вечерта без да виждат родителите си, а когато родителите им ги вземат в къщи вечерта, те вече нямат енергията и времето да бъдат заедно пълноценно.

Въпрос: Но хората не се чувстват нещастни. Статистическите проучвания показват, че повечето хора са доволни от живота си.

Отговор: Хората не са научени на нищо друго, те не познават никакъв друг живот. Объркани са. Живеят по начина, по който са научени, и си правят хубави статистически графики. Тук става въпрос за същността на живота.

Светът навлиза в криза, която ще донесе абсолютно безредие и икономистите не могат да продължават да работят по старите методи. Само преди стотина години хората са работили по 10-12 часа на ден. Днес пак работят по толкова, въпреки целия този технологичен напредък.

Как може човек да е доволен от такъв живот? В миналото той е работил във фабрики с машини, сега работи с компютри, но принципно, нищо не се е променило. Той е бил на работа по цял ден без да вижда децата си, но поне съпругата му е била вкъщи с тях. Днес дори жените са принудени да работят по цял ден.

Въпрос: За съвременния човек, работата заема най-важното място в живота. Ако питаме някоя млада жена за съпругът ѝ, то тя ще ни каже името му и какво работи той. Всеки оценява себе си според длъжността, която заема, и заплатата, която получава.

Отговор: Това е в резултат на влиянието на обкръжението върху човек от холивудските филми, рекламите и медията като цяло. Човек започва да гледа на живота през такива очила, каквито му сложат. Ние не образоваме хората. Само им даваме играчки – мобилни телефони и компютри – и ги превръщаме в потребители, които да ни помогнат да развием икономиката. Хората само работят и купуват, работят и купуват, като по този начин помагат на някой да забогатее.

Въпрос: Но хората не знаят какво е това рационално потребление.

Отговор: Ето затова ни трябват главно образоване и информиране. Няма нужда да променяме нищо друго. Нужно е само да образоваме хората, и най-вече икономистите.

От ТВ програмата „Решението”, 24.06.2015

[163011]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследване: Когато хората чувстват себе си добри, те вършат лоши неща. Добродетелта и коварството вървят ръка за ръка.

Клиентите с лични торби купуват повече продукти от тези, които използват безплатните торби от магазина – тенденция да се поглезят за добродетелта (че не ощетяват магазина с безплатни торби).

Живущите в по-големи къщи получили съобщения за пестене на вода и ежеседмична информация за потреблението си. Като резултат тяхното потребление паднало с 6%. Но за сметка на това се увеличило потреблението им на електричество – т.е добродетелта се покрила с друг егоистичен акт.

Накрая се оказва, че най-добрия начин да бъдат заставени хората да правят добро е – да ги накарате да почувстват себе си лоши.

Реплика: Именно така и работи върху нас Природата (по пътя на страданията), и така призовава да се постъпва кабала (по пътя на светлината) – чрез осъзнаването нищожността на собствената егоистична природа, от която в такъв случай се появява възможност – да се избавим!

[155187]

Filed under: Възпитание, Деца - Няма коментари→

Въпрос: Счита се, че с колкото повече хора контактува човек, толкова по-голяма е опасността той да се зарази с нещо и да се разболее. Но изследванията показват, че човек, който живее изолиран от другите, има многократно по-големи шансове да умре от болести. Защо се получава такова противоречие?

Отговор: Имало е периоди в историята на човечеството, когато в Европа са свирепствали страшни епидемии. Поради компактната пренаселеност в градовете, те са довеждали до истинска катастрофа, вземайки милиони жертви. Ако човек е живеел в някакво далечно село, той е имал много повече шансове да се спаси от епидемиите.

Но днес човечеството вече е преминало  периода на големите епидемии. Последните изследвания показват, че в наше време усещането на връзка и щастие притежава такава сила, способна да победи всички проблеми и болести, защото живеем в друга епоха.

Четох за едно изследване, проведено в някакъв университет с трима подрастващи, болни от рак в крайно тежка форма. Попитали ги какво биха си пожелали в живота си и им обещали да им  изпълнят всяко желание. Едното момче поискало да полети на самолет в кабината на пилота, а момичето поискало да бъде кралица. Всички тези желания били изпълнени.

За момичето организирали в университета царски прием. Студентите се наредили в старинно облекло и й оказвали царски почести. След това било установено, че състоянието на болните се е подобрило с 80%.

Разбира се, че е невъзможно всички болести да се лекуват само по този начин. Има болести на различно ниво: неживо, растително, животинско, човешко – в зависимост от засегнатите системи на организма. Но именно ракът много силно се поддава на такова въздействие, отстъпвайки пред усещането за щастие. То може да излекува и най-безнадеждните състояния.

Лекарите съветват в такива случаи да се прави това, което се харесва на човека: да пътешества, да пие вино, да се наслаждава на живота. И най-изцеляващото е поддръжката на обкръжението, любовта, помощта, защитата. Проблемът е в това, че нерядко хората постъпват обратно и започват да съжаляват болния, да плачат вместо него. По този начин те незабавно го погребват.

Колкото по-нататък продължим да се развиваме и да придобиваме връзка с тази сила, която удържа  целия ни живот, цялата вселена, всички нива на нашето съществуване, толкова по-добре ще се научим да  лекуваме всички проблеми с помощта на усещането на щастие. И ще разберем, че щастието се постига само вътре в съединението.

Тоест, преди всичко ние се нуждаем от единство. Съединявайки се, ние разкриваме връзка между нас, в която чувстваме силата, която ни обединява и ни дава усещането за щастие, и с това усещане за щастие ще излекуваме всички проблеми.

От 242-а беседа за новия живот, 17.10.2013

[154586]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Мнение: „Щастието“ като понятие е достойно за критика. Мисълта, че всички действия трябва да бъдат насочени към неговото постигане е много опасна. Вследствие, в съвременното общество се появи нова болест – страх от тъга.

Призивите – „напишете всички събития, които днес те направиха щастлив“, „щастието е право, което ни е дадено с раждането ни“, „Ободри се, не обръщай внимание на всички неуспехи“ – звучат диво.

Ние възпитаваме децата си в стандарт, който определя, че те са длъжни във всички случаи да бъдат щастливи. Каква глупост! Цялостност – това е състоянието към което трябва да насочим действията си, а частта от цялото – е разочарование, страх, усещане за тъга, безсилие и разбити надежди. Именно тези неща ни правят такива, каквито сме в действителност.

За разлика от страданията, усещането за щастие, победа и блаженства – са преди всичко приятни изключения. И това се случва, но практически на нищо не ни учи. Трябва да заменим думата „щастие“ в смислово значение с „цялостност“ и да направим призива по-точен. Това, което се случва в момента с мен ми помага да стана цялостен човек, цялостна личност! Имали сте лош ден? Отговорът е – да!

Реплика: Кабала предлага отношение към света по средната линия. Да определяме всичко според ползата, която допринася за постигането на целта на съществуването. Която се доближава при съединяване на щастието и трудностите. Но затова е необходимо да разкрием истинската цел. Която може да бъде само по-голяма от живота. Какво ни води към тази цел? Трябва да съпоставяме всичко, което се случва с доближаването към целта.

[154908]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Съобщение: Да се гледат телевизионни сериали онлайн, през последно време, стана не просто модно. Това е възможност за улавяне вниманието на много хора и вече се отнася до нов вид зависимост.

Съвременната глобална мрежа  позволява без труд да се намерят много филми и други развлекателни програми.

Хората сега прекарват почивните дни, гледайки сериалите в интернет, без да се отделят от екрана.

Тази тенденция заплашва с развиване на депресии и сериозни психологични и психични разстройства. Изследванията показват, че между депресиите и предаванията, които гледат хората по телевизията, съществува пряка връзка.

Такова прекарване на времето поражда в индивида усещане за самотност. Колкото повече анкетираните са гледали телепредаванията, толкова по-склонни са се оказвали към депресии и самотност. Сериалите са породили зависимостта.

Реплика: А в близко бъдеще, когато в хората се появи още повече свободно време, този начин за прекарване на времето ще стане единствено приет. Докато страданията не повдигнат човека от дивана и не го хвърлят в обятията на околните! С разпространяване на методиката за интегрално сближаване, ще подготвим средата, в която всички „от дивана“ ще могат да дойдат.

[154637]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→