Развитието на желанията за наслаждения е дълъг процес. Цялата наука кабала описва промените в желанието.

Баал аСулам обяснява, что в този процес желанието (небитието) винаги предшества напълването (битието).

Отначало, нещо не ми достига, а после аз придобивам липсващото ми – и така периодично се повтаря. При това недостигът, т.е. желанието, е по – важно от напълването, тъй като желанието определя напълването.

В духовното този закон действа твърдо, без привилегии и протекции, и ако творението няма желание да се издигне на следващо стъпало, то не се издига, не се доближава до него.

Всичко зависи от подготовката– от усещането за недостиг, от липсата на напълване. Затова „небитието предшества битието“.

Според този закон са се развивали всички нива на творението – от неживото към растително, животинско, човешко. Човек също се ражда животно, а после се развива и се издига на своето стъпало.

Същото става и в развитието на нашия вътрешен свят. Колкото е многообразен човешкият род, толкова са разнообразни неговите желания, които също се делят на четири нива: неживо, растително, животинско и човешко – в човека.

Какво представлява човешкото ниво в човешкия род? Това са тези хора  или желания, които са устремени към подобие с Твореца, към издигане и сливане с Него.

За да придобием силно желание, устремено към тази възвишена цел, ние трябва да се намираме и от двете страни: понякога да  отхвърляме духовния свят, да не го разбираме, да не го чувстваме, да не се съгласяваме с него, а понякога да  се стремим към него, да виждаме в него нещо важно,хубаво и необходимо.

Така се сменят небитието и битието, тъмнината и светлината – и единствено благодарение на  тях, в нас се формира правилно, цялостно желание.

Затова ние влизаме в група, разбирайки, че няма друг изход, освен обединението. Само сред другарите аз намирам ново желание да стана подобен на Твореца, а не просто егоистично да Го призовавам. В групата аз проумявам ценността на отдаването, и, едновременно с това, откривам, колко го ненавиждам.

Ако не се страхувам, ако съм готов да изтърпя разкриването на собственото си зло– това е небитието, предшестващо битието, подготовката към освобождението.

Намирайки се до планината на собствената си ненавист, човек се нуждае от битието – подобие на Твореца. И тогава идва светлината, възвръщаща го към източника.

От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24534]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако творението винаги си остава с желанието да получава наслаждение, как може да отдава?

Отговор: Всъщност, няма никакво самостоятелно желание за наслаждаване – има светлина, правеща от себе си своя обратна форма и тя се нарича желание за наслаждаване!

Светлината действа вътре в него в своята обратна форма – на получаване. Този обратен отпечатък на светлината, сякаш е направен върху восък – върху някакъв мек материал. Именно тази отпечатана форма, вдлъбнатина се нарича духовен съсъд.

А ако е така, значи вътре в желанието за наслаждаване винаги има светлина, там е Творецът, който напълно го управлява! Самото желание за наслаждаване няма никаква самостоятелност – това е просто копие, в което няма нищо от него самото.

Желанието за наслаждаване става самостоятелно само, когато към него се добави и желанието за отдаване – тогава в него се разкрива светлината.

Светлината е отпечатала себе си в желанието за наслаждаване като отпечатък и това желание е получило нейната обратна форма, вътре, в която обратно на желанието за получаване действа светлината. А ние не усещаме светлината, а само желанието, проявяващо се отвън!

В зависимост от степента, в която светлината се приближава и присъединява към желанието и разкрива, че именно Тя го определя, ние започваме да чувстваме някакво странично присъствие, Стопанина – започва играта между нас и Твореца.

И това продължава, докато напълно не се съединим с Него и станем като едно цяло, като между нас няма никакви различия – толкова се е приближил Той.

Творецът започва да се разкрива и все повече се приближава към нас – това означава издигане по стъпалата на световете, докато не се почувстваме абсолютно слети с Него.

Светлината, която действа отвътре се прилепя до желанието за наслаждаване. Тя свети и посочва себе си като негов представител, заявявайки: „То – това съм Аз!”. Както е казано: „Той и Неговото име са единни”.

А само по себе си, желанието не решава нищо – то е само материал.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 22.10.2010

[24544]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Съгласно логиката, не съществува никаква свобода на волята. Защото няма никакво свободно движение и всичко се управлява от силите, действащи в природата, които са подчинени на една висша сила, обхващаща цялото мироздание.

Ако на някой му се струва, че не е така, това се дължи на недостига на знания за работата на общата система.

Ако се намирам вътре в системата, в която съм се родил, и която определя какво трябва да бъде всичко за мен – как мога да бъда свободен от нея? Общата сила на природата действа без да оставя нито едно празно място – цялата система е затворена и работи като идеален хармоничен механизъм. И къде може тя тогава, да ми остави свобода?

Човекът няма нито една мисъл и желание, в които изначално да не е присъствало висшето управление, определящо неговите действия.

Свободата започва, когато поискаме да се съединим в група със своите точки в сърцата и започнем да търсим: къде е нашия свободен избор? Ние искаме да изградим свързващо поле помежду си – на мястото на случилото се преди разбиване. И именно това поле, създадено от нашите връзки е мястото за проявяване на свободната воля.

Това е друго измерение, което не е съществувало преди – абсолютно ново ниво. Ние, сякаш разкриваме пред себе си ново пространство, не съществувало преди това в творението – излизаме от този свят в някакъв друг обем, в друг свят.

Може да се каже, че се потапяме на по-голяма дълбочина в творението и там разкриваме малко отверстие, през което внезапно се отваря вход към безкрайността.

По същия начин, когато поправяме състоянието на разбиване, не стигаме до началното състояние, съществувало преди него, а поради това, че го постигаме чрез своя свободен избор, ние попадаме в нова област, която не е съществувала никога досега в природата – областта на нашата свобода на волята.

Изграждаме помежду си такова състояние, което ще ни послужи за духовен съсъд – новият съсъд/желание (ТАРАХ) и новата светлина НАРАНХАЙ в него са 620 пъти повече!

Могат да бъдат запазени същите имена, които са били преди разбиването, но тяхната същност е станала напълно различна.

Затова за нас е толкова важно да намерим точката на своята свобода, откъдето вече ще можем да влезем в новото измерение.

 От урока по статията „Свобода на волята”, 22.10.2010

[24551]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

РАБАШ, том 3, статията „Различните състояния”: „Мъжът и жената се удостоиха – между тях цари Шхина”

Следва да попитаме: „Нима те не се противопоставят един на друг? И как е възможно между тях да има мир?”

Но именно тогава, когато човекът е достоен, т.е. превръща получаването в отдаване, което се нарича получаване заради отдаването, между тях ще се възцари мир.

Иначе, между тях няма съгласие: просто единият се подчинява на другия, а категорията подчинение не се отнася към любовта и съвършенството, защото подчиняващият се винаги очаква да си върне властта.”

В науката кабала, женската част олицетворява получаването, а мъжката – отдаването. Във всяка душа има мъжка и женска част – сила на получаването и сила на отдаването, желание за наслаждаване и екран, и те трябва да бъдат балансирани помежду си.

Желанието за наслаждаване, женската сила е основна сила, творение, но над него трябва да има екран, а екранът – това е мъжката сила.

Ако тези сили са уравновесени помежду си, това се нарича мъж, жена и Шхина – силата на Твореца между тях.

Те работят с висшата светлина, с Твореца и Той ги напълва с помощта на ударното сливане. Възниква съединение между тези три сили: на мъжа, на жената и на висшата светлина, напълваща кли.

Но в нашия свят, силата на Твореца е скрита и мъжът и жената съществуват отделно един от друг – никой не ги задължава да се съединят и ние не можем да намерим връзка между тях.

Ако търсим светлината, силата на Твореца, това ще ни накара – мъжете и жените – да се обединим помежду си, защото без правилна връзка между нас, няма да можем да разкрием Твореца.

„Мъжът и жената – Шхина” (присъствието на Твореца) между тях” – по такъв начин ще ни се наложи по неволя да стигнем до правилната връзка между мъжа и жената, за да могат те да разкрият помежду си висшият свят.

Въпрос: Какво означава да се стигне до правилната връзка?

Отговор: Мъжът и жената трябва да са равни по ниво, по значимост и всеки трябва да допълва другия, както е било преди грехопадението на Адам.

Преди Адам и Хава (Ева) да се разделят, те са били като „едно тяло” и точно така, ние трябва да се съединим отново.

Въпрос: Защо Адам и Хава (Ева) са се разделили?

Отговор: За да почувстваме, доколко всеки от нас, поотделно е несъвършен и че само в съединението помежду ни, ще можем да постигнем ниво, което е наравно с Твореца. И именно за сметка на това осъзнаване ще разкрием Твореца – ще Го принудим да се разкрие в нас.

Ако не се съединим, Той няма да се разкрие – това е условието на поръчителство между нас тримата.

От предаването „Кабала за начинаещи”, 14. 10. 2010 г.

[24516]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво представлява наказанието? Това страданията в този свят ли са, нежеланието за обединение или просто неприятно усещане?

Отговор: Това винаги зависи от човека. Необходимо е да се разбере, че четирите нива – неживото, растителното, животинското и човешкото, съществуват посредством светлината, която се излива върху желанието.

От тези четири вида желания, само човешкото може да откликва на светлината целенасочено.

С нарастването на желанието, кли започва да усеща доколко не съответства на светлината. Природата страда на всички нива, заради липсата на сливане и неспособността за неговото постигане.

И човекът, разбира се, страда най-много от всички. Първо, желанията му са по-големи и по-възприемчиви, второ, краят на нишката е в неговите ръце – той може да се движи към сливане и да повлече след себе си останалите нива.

Страданията на човешко ниво постепенно ще ни доведат до реализирането на нашия избор. И когато човекът е вече близо до разбирането, че проблемите са предизвикани от собственото му бездействие, тогава може да се говори за награда и наказание.

Всичко, което е било по-рано, няма отношение към това, защото истинските категории награда и наказание винаги се съотнасят с целта – поправянето.

Човек започва да разбира, че в света действа Висше управление, което използва наградата и наказанието, за го насочи правилно към целта и да го обучава чрез позитив и негатив – така, както родителите учат децата си в нашия свят.

Тогава, всичко случващо се започва да придобива целенасоченост в моите очи. Както наказанието, така и наградата – в действителност това е поправяне и от мен зависи, как ще го приема.

Аз обаче, ще мога да го приема правилно само в групата – мястото, където трябва да се осъществява Висшето управление.

Наградата и наказанието са неразривно свързани с моето участие в групата, с поръчителството. Аз ги проявявам възможно най-ясно и се отнасям с тях еднакво – и двете са ми необходими, за да мога малко по малко да коригирам курса и да вървя напред. Те двете всъщност са награда.

Като резултат, ние установяваме едно просто нещо: наказания няма и всяко състояние се дава, за да може максимално да бъде използвано за сближаване със светлината.

От урок по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24407]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Рабаш пише в статията „Обвинителите”, че състоянието ло-лишма е лъжовно и води към смърт.

Обаче ние знаем, че ло-лишма е задължителна, много важна степен, от която преминаваме към алтруистично намерение. За какво става въпрос тук?

Отговор: В състоянието ло-лишма моите намерения още са устремени към лична изгода – материална или духовна.

Това само по себе си е смърт. Аз не отивам към смъртта, а съм в нея – в желанието за наслаждение заради себе си.

По-ниско от това състояние аз се намирам на животинското ниво и не съществувам в духовен смисъл. От друга страна, ло-лишма – това вече е отношение към духовното: аз искам да спечеля от него.

Става въпрос за етапи на придвижване: този свят, подготовка (ло-лишма), алтруистично намерение (лишма) в категорията хафец хесед и, накрая, степента на любовта.

Намерението ло-лишма в периода на подготовката – това вече е хубаво. Ние го придобиваме, започвайки от нулата и до 100%, докато не се подготвим напълно.

Тук е нужно да разбера, че доколкото се оставям в зависимост от групата, дотолкова и напредвам към лишма.

Нито от самия себе си, нито от книгите, нито свише човек не получава нищо наготово, което би могло да го доведе до правилната молба.

Защото лишма – това е молитва за единство. И само в единението, от подобие на свойствата, човек моли за контакт със светлината, с отдаването, с Даващия.

Тук се крие възможност за ясна и точна проверка: дали ние гледаме на нещата през призмата на групата, обединението, поръчителството – там ние намираме Тора, тоест светлината, възвръщаща към Източника.

Именно там на всеки се дарява Тора и тогава човек влиза по-дълбоко, приближавайки се по свойства към Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 20.10.2010

[24293]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

За необходимостта всеки човек да изучава науката Кабала

И сега само на нас е възложено да поправим това ужасно заблуждение (отхвърлянето на Кабала от широките маси), затова всеки от нас е длъжен да поеме върху себе си, с цялата си душа и разум, и да възвеличава отсега и завинаги, вътрешната част на Тора (Кабала) и да ѝ предостави достойно място (в своето сърце), в съответствие с нейната истинска важност (за нас в достигането на вечност и съвършенство) по отношение на външната част на Тора (разказваща единствено за външното изпълнение на ритуали).

Баал аСулам. Предисловие към книгата Зоар, п.71

И тези тайни (на Кабала) не само, че не е забранено да се разкриват (на всички), а даже напротив, да се разкриват – това е велика заповед (защото чрез това Творецът се разкрива на човек). И възнаграждението за този ,който умее да ги разкрива и ги разкрива (на всички) – е много голямо. Тъй като от разкритието на тази светлина много, и наистина много зависи избавлението (на човечеството от всички страдания) в наши дни.

Баал аСулам Предисловие към ТЕС. п.30.

[24383]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

На всяка крачка трябва да изграждам балансиран подход към случващото се и да не се залъгвам за това, как възприемам света (за да не възприемаме света по лъжлив начин).

Ако сега Творецът или Висшето управление не съществува в моите очи – това също е едно от задължителните състояния по пътя.

Защото Тора е практически метод, основаващ се на това, което виждам със собствените си очи. В своите усещания аз мога да видя или да не видя управлението, но от мен не се изисква да вярвам на чиито и да е думи.

Ако в човека властва ново егоистично желание, той поставя себе си на челно място, точно както Фараона: „Кой е този Творец, че да го слушам? За какво изобщо говори? Защото аз никого не виждам”.

Без да се залъгвам, аз съм длъжен да призная това състояние, а след това да проверя: кои са средствата, които в проявилите се обстоятелства ми позволяват да разкрия Висшето управление? Да разкрия с цялото си същество, така че поправеното ми желание да породи в мен образа на Твореца.

Тогава аз от първа ръка научавам, че управлението съществува и също че Творецът предварително ми е подготвил такова състояние, в което аз да не забелязвам друга, освен собствената си власт. По закона на подобието на свойствата ще ми се разкрие Висшата власт.

И ако благодарение на желанието в мен се прояви Висшата власт, то ние с Твореца се намираме в сливане.

Аз виждам, че Той е първият и Той е последният – и тогава съм уверен, че съм завършил действие, чрез което съм поправил своето погрешно желание, което, разбира се, не ми е дал никой друг, освен Той.

От урока по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24415]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Със своите общи действия по обединението, ние създаваме енергия. Но също така ние сме длъжни правилно да я използваме – за сливането на всеки с групата.

Енергията, която се получава от групата, представлява награда за моята преданост към нея. Така аз ставам интегрална част от цялото, аз съм готов, те да направят от мен това, което считат за необходимо.

Това означава, че аз правилно използвам групата и мога да продължа да искам от нея енергия, за да се сплотя още повече с нея.

Аз се отдавам без да мисля, за да ме изпълнят те със своите ценности – и тогава, несъмнено, тази част ще се включи в поръчителството.

От урока по статията „Поръчителство““, 15.10.2010

[24043]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо Вие казвате, че участието в конгреса дава толкова духовно напредване, което е равно на половингодишна работа?

Отговор: Конгресът – това е място с висока концентрация на духовна сила и там попадаме под нейното въздействие. И разбира се, тя ни оказва огромно влияние.

А освен това, светлината там се намира „облечена в обществото” и, ако аз се отменя пред това общество, то получавам техните желания (духовни съсъди), въодушевление, стремеж към отдаване.

Затова светлината започва да ми влияе, чрез техните съсъди. Получава се, че аз напредвам, получавайки от другите и съсъди, и светлина.

Ще се надяваме, че това ще се случи с всеки. Аз самият го очаквам! От това ще спечелят всички: начинаещият ученик и големият кабалист – висшата светлина няма никакви ограничения.

„Творецът се намира вътре в народа”, и ако се събира такава голяма маса хора, желаещи да разкрият духовното, дори и да не са на високо духовно ниво, но ако са много – тогава всеки може да извлече оттук жизнена сила!

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 18.10.2010

[24144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→