Въпрос: На Конгреса, където ще се съберат седем и половина хиляди души, искам да разкрия връзката помежду ни.

Как трябва да работя в продължение на трите дни на Конгреса?

Отговор: Това е много просто. В духовен смисъл, ние говорим за място, притежаващо много голяма мощ.

Като пристигнеш там, ще почувстваш, с каква сила то въздейства върху теб. Ти по неволя ще се влееш в този поток – и от теб самия няма да остане нищо.

Под влиянието на толкова голямо и силно обкръжение , ти по естествен начин се въвличаш навътре.

Всеки, който пристигне на Конгреса с позитивно настроение, ще се разтвори в общия стремеж. Такава е човешката природа.

И все пак, доколко човек извършва вътрешна работа? Използва ли разума и чувството нa единствено за да се удържи в общото течение, стремително и даже донякъде дезориентиращо?

Прави ли си изводи, извършва ли пресмятания? Добавя ли своето въодушевление? Гребе ли сам, без да се отпуска изцяло по течението?

Това е много важно и тук всичко зависи от подготовката.

От урока по статията на Рабаш, 17.10.2010

[23902]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Каква е разликата между „обичай другите като себе си” и „грижи се за другите като за себе си”?

Отговор: „Грижи се за друг катоза себе си” е нивото на безпокойство и загриженост, докато „обичай ближния като себе си” е напълване. Когато се намирам на първото, то се счита за „отдаване заради отдаване”, когато няма какво да дам.

Когато се издигаме по степените на духовно поправяне, от период на подготовка преминаваме в периода на страх (безпокойство и загриженост), в който човек се учи да се грижи за другите. Все още не може да ги напълни, а само се тревожи за тях. Създава се място, желание за загриженост. След това следва степента на любов, и тогава става ясно как да напълня другите.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 13.10.2010

[23816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как по пътя на ограниченията може да се постигне безкрайността (неограничеността)?

Отговор: Да кажем, че искаш да ми дадеш много, но аз искам да получа само нещо определено – тогава ти правиш съкращаване на своето огромно желание да отдаваш и ми даваш само онова, което желая.

Аз получавам от теб под формата на окръжност това което съм пожелал, а ти ми даваш, ограничавайки себе си, т.е. под формата на права линия. Това се нарича «връзка на окръжността с линията» (на сферата и тръбата).

А ако не се ограничаваш в нищо, тъй като всичко, което аз искам, преди това то не се явява за теб ограничение, защото ти изобщо не мислиш за себе си, а мислиш само за това, как да напълниш желанията ми. Тогава за теб, всяка възможност за отдаване се явява безкрайност, дори ако ми даваш, само онова, което искам, а за мен – това е също безкрайност, тъй като получавам всичко, което съм пожелал.

С други думи, в нашите отношения няма окръжност и линия, а само онова, което ние определяме за себе си – в каква степен всеки от нас е включен в желанието на другия. И ако моето желание се определя само от твоите желания, то аз съм винаги в безкрайността.

Затова има правила, които регламентират чие желание определя действието: 1. Моето е мое, твоето е мое, 2. Моето е мое, твоето-твое. 3. Моето е твое, твоето е твое.

От урока по книгата «Учение за Десетте Сфирот», 15.10.2010

[24580]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как можем да знаем, дали вървим по правилния път?

Отговор: Това можем да проверим само от връзката между нас. Решаването на всички въпроси е там, където е станало разбиването.

Дали се приближаваме към това, да поправим егото си? В това е цялата работа.

Ако аз виждам, че се обединявам с духовните искри на другарите, че ден след ден ставаме все по-сплотени, че нашите желания, изискващи разкриването между нас на свойството отдаване, стават все по-силни и по-споени, – значи съм на правилния път.

Тук е важно, доколко самият аз вярно си представям картината. Искането към другарите, е след това.

Преди всичко, аз проверявам собственото си отношение: виждам ли аз веднага разрешението на всички свои проблеми, мисли и молитви там, вътре, в нашето единство?

От урока по статията на Рабаш, 20.10.2010

[24290]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Откъде човек може да знае, че Творецът го вика при Фараона?

Отговор: Това разбиране идва постепенно. Първо, човекът изпитва отблъскване, но не смята, че причината е в него: „Не, не аз се отклонявам от целта. Преминавам през тежък период – не съм виновен аз”.

След това, той полага старание, представяйки се за герой и напредва по нататък.

Следващият път, отново обременяват сърцето му, черен облак закрива хоризонта – и отново не е виновен той. Но сега, вече свързва, случващото се с висшето управление и се сърди на Твореца: „Защо всичко е толкова несправедливо? Защото аз не съм заслужил това”. Той отново се старае да направи нещо или заради безизходицата, чака докато отмине тежкия период.

И ето, че той отминава. Тази промяна в състоянията, човекът почти не свързва с Твореца: „ В края на краищата, в живота всичко все някога приключва”.

Следващото падение носи повече впечатления. Човекът вече по-добре разбира, че това се случва от време на време. Сега неговото отношение се гради върху миналия опит: защото паденията винаги завършват с някаква промяна в състоянието.

Човекът е безпомощен и вижда, че не е по неговите сили да управлява нито паденията, нито подемите. Тогава, той започва да крещи и да предявява искания към Твореца, не желаейки да остане в падение. Безпомощността поражда определено отношение.

По този начин, постепенно, човекът осъзнава, че го подлагат един вид на „терапия”.

Ако веднага бях видял, че всичко идва от Твореца, това би ме успокоило: „Навярно, Творецът има план, дори ако сега се чувствам зле. Днес съм зле, а утре може би ще бъда добре. Ще почакам”. По такъв начин, запознанството с Източника на управление може много да ни отслаби и да доведе до липсата на лично участие.

Така че, безполезно е да се обръщаме към Твореца, защото това е закон на природата. Единствената нишка, която са ни дали е възможността да привлечем въздействието на обкръжението, което е устремено към целта. Всичко останало са строги закони и само една формула в тяхната система ни позволява да променим коефициента – въздействието на обкръжението.

Така, чрез прости действия, ние можем да се сдобием с резултата – нека да не е по желание, а да бъде чрез вземане на решение, от безизходност. В душата си не съм съгласен, но въпреки това моля другарите да ме събудят и аз също ги подтиквам към това. По този начин, на материално ниво, ние започваме да променяме цялата система от закони.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2010

[24604]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Когато човек осъзнаe важността на групата за своето поправяне, той разтваря себе си, все едно отваря капака на двигателя и позволява на другарите си да „направят ремонт”. Така, както болният с радост ляга на операционната маса, за да могат лекарите да спасят живота му.

Защото човекът чувства, че на сто процента е зависим от добрата воля на другарите, че само с тяхна помощ може да се промени, да се поправи, да се излекува от смъртоносната болест.

И тогава, обкръжението започва да му въздейства. Колкото повече е привлечен към другарите, толкова по-ясно му се показва, колко е трудно да се обърне към тях, колко му е неприятно да го направи..

От една страна, човекът разбира, че е длъжен да се обърне към другарите, защото от това зависи неговия живот, но от друга страна, егоизмът и инатът не му позволяват да го направи. Именно те се наричат „ненавист”, „нечиста страна”, „лошотия”.

Понякога се налага да поискаме от някого прошка, а не можем да се насилим да го направим. И именно тук, аз откривам две противоположни сили: длъжен съм да направя това, за да се спася, но не съм способен.

А след това виждам, че моята неспособност е предизвикана от чужда власт и като следствие, в мен се появяват сили. Така се случва на всяко стъпало: аз започвам да разбирам, че Творецът е уредил всичко това, за да мога оттук нататък да го държа за ръка, както малкото дете се държи за възрастния. И тогава, с Негова помощ, аз ще мога да отида при Фараона.

Такъв е нашият път до самия край на поправянето – аз осъзнавам злото на своята природа, отделям се от нея и виждам, че тя е Фараонът – онзи, когото ненавиждам. И тогава, аз пожелавам да го изкореня и моля висшата светлина да направи това.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2010 г.

[24607]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

За необходимостта всеки човек да изучава науката Кабала

Дойде определеното от Твореца време да разкрием (в широкия кръг на обществото) основата на законите на света (и неговото предназначение), и затова аз се съгласих да я разкрия.

Великите и по-добри от мен (кабалисти от миналото), са били подложени на гонения от невежите за тези дела (разпространението на Кабала), от което се е нуждаела тяхната чиста душа, заради поправянето на поколението – да дадат нови обяснения и да разкрият тайни, необичайни за разума на обикновения човек (за да помогнат на всеки да се приближи към целта на творението по пътя на светлината, а не по пътя на страданията).

Рав Кук, Писма, т.2, 34

Няма никакво научно обяснение относно това, по какъв начин духовната същност (сила) може да се съприкосновява с материалните атоми на телата, владеейки възможността да ги привежда в движение.

И цялата им мъдрост (на философите) не помага да се намери какъвто и да било мост, достатъчен за това, да се премине тази широката и дълбока пропаст, деляща духовната същност от материалните атоми. Затова и всички тези метафизични методи са безполезни за науката.

Баал аСулам. "Свобода на волята".

[24462]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

 

„Зоар” е най-силният източник на духовна сила, от който можем да черпим светлина, сила – всичко, което човек пожелае. Но е необходимо да разберем, че получаваме всичко съгласно нашето желание.

Ако искам да постигна целта на творението и съм насочен точно към нея, тогава получавам от нея стопроцентова помощ и сила.

Ако вървя в друго направление, тогава светлината ще трябва да ми въздейства в степента на моето отклонение, на моето желание да се насладя, за да го покори и да ме върне в правилния път.

Разликата между точното насочване към целта и отклонението от него, аз усещам като страдания. Тези страдания ме принуждават да се върна обратно.

Както малкото дете, което държа за ръка, иска да ме отведе някъде встрани, а аз го удържам и връщам обратно. То ме дърпа на другата страна, а аз отново го връщам.

Така сме и ние. Ако се отклоним от пътя, светлината насила ни връща обратно. Но тази сила, действаща в противовес на нашето желание, ние усещаме като зло – като болести, проблеми, страдания, войни и смърт.

Затова, ако искаме да се движим по добрия път – като добри деца, за да не страдаме повече, ние трябва да си зададем въпроса: „Как да слушаме и да напредваме по правилния път – направо и без грешки?”

Баал аСулам пише, че съществува проста формула: „Исраел (стремящият се към Твореца: Исра – направо и Ел – Творец), Тора (от думите ор – светлина и ораа – инструкция) и Творецът (Кадош Бар Ху) са единни”.

Исраел – това съм аз. Тора е светлината, която ще ми въздейства, придвижвайки ме по добър и пряк път. Творецът е отдаването.

Как мога да организирам напредването си по тази формула? Баал аСулам обяснява в статията „Свобода на волята”, че това е възможно единствено с помощта на групата.

Ако свързвам постигането на целта с групата, в групата, тогава аз се включвам в нея и във връзката между нас желая да разкрия Твореца – по този начин, несъмнено, вървя в правилната посока.

Затова, по време на четене на книгата „Зоар”, желаейки да привлечем към себе си нейната светлина, ние трябва колкото се може повече да се безпокоим за това, светлината да се прояви правилно.

Защото Тора може да бъде както еликсир на живота, така и смъртоносна отрова. И може да се случи така, че да тръгнем в напълно различна посока, и тогава, както е казано: „Стой и нищо не прави – това е за предпочитане”.

Затова си струва да се въоръжим с правилното намерение, помнейки, че всички заедно четем „Зоар”, за да може светлината да ни донесе единение.

И не е важно какво точно четем, доколко разбираме, слушаме ли и разбираме ли изобщо езика. Главно е намерението.

Защото „чудесната” сила (сгула) на „Зоар” действа на човека само в зависимост от неговото желание. Затова, да пожелаем да се съединим и в нашата връзка да разкрием Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 22.10.2010

[24541]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Всички статии на кабалистите за взаимното поръчителство са резултат от техните усещания на висшата реалност. Така те ни предават нейните закони. Безусловно, тези  закони могат да се изразят чрез формули и графики, както и във всяка друга наука.

Но тъй като, в противовес на другите закони на природата, тези явления се усещат от нас, и е желателно, да ги почувстваме, а не да ги приемем като сухи знания, чрез разума, кабалистите се стараят да пишат за тях под формата на разкази, писма, притчи.

Но не трябва да се забравя, че това, за което пишат, – не са нравоучения или съвети, а неотменим закон. Само че, те ни  го привеждат във такъв вид, че да можем да го възприемем прочувствено и душевно, да настроим себе си в съответствие с него.

Така както и природата в този свят, във вида, в който я усещаме, представлява също закон. И когато въвеждаме в живота малките деца, ние ги запознаваме с този свят постепенно, полека – лека.

Постепенно откривайки света за тях, ние създаваме около тях защитни системи. В природата няма такива системи, не съществуват ограничения, – ние ги създаваме.

Точно така постъпват с нас нашите духовни „баща и майка“ (АВ“И), запознавайки ни с висшия свят. Там също има такива спомагателни системи, които те скриват от нас, като постепенно ни разкриват, че цялата действителност е един закон.

От урока по статията „Поръчителство““, 15.10.2010

[24576]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Зоар, глава „Бешалах“, п.37: … Заради  голямата сбирщина те  били наречени  не „Исраел“ или „синовете на Исраел“, или „народ Мой“, а просто „народ“.

Когато те се вдигнали от Египет и голямата сбирщина още не се била присъединила към тях, Той ги нарича „синове на Исраел“. След като  голямата сбирщина се смесила с тях, Творецът ги нарича „народ“.

Ако говорим за това което става вътре в човека, то „голямата сбирщина“ (ерев рав) – това са желания, които, като че ли вървят по духовния път, избират този път, считайки, че така трябва да напредват.

Само че,  всеки път когато решат да напредват, тяхното намерение е да използват Твореца, висшата светлина за себе си, за получаване.

Това е най – коварната нечиста сила (клипа). Те искат да използват Тора, за да удовлетворят всевъзможни потребности на егоизма в своя земен живот в този свят. Всички проблеми на народа произхождат поради тази клипа „голямата сбирщина“.

Можеш с лекота да ги откриеш в духовния път, ако  разпознаеш, че това е  егоистична форма, която няма отношение към духовното.

Ако желая всякакви наслаждения в този свят (храна, секс, семейство, пари, слава, власт, знание) – тези желания се наричат“народите на света“ в мен. Те просто искат всички тези напълвания.

Но когато започна да изучавам Тора и за сметка на своите занятия искам да получа всевъзможни земни егоистични напълвания – същите тези пари, слава, власт и така нататък – ето това се нарича „голямата сбирщина“. Аз включвам Тора, силата за напредване, силата на светлината, за да я използвам за своя  егоизъм.

Всичко това задължително се случва във всеки човек, който върви по духовния път. Тъй като всеки се състои от всички. Казано е: „Няма праведник, направил добро, който преди това да не е съгрешил „.

Всеки ще има такива периоди (ако вече не е имал), когато изведнъж по средата на своя духовен напредък, в него пламва желание да спечели пари, да властва и т.н. Работата е само в това, колко бързо и правилно той ще излезе от това състояние.

Но такова разделение съществува и в материалния свят. Има „народи на света “ – тези, които  желаят всички напълвания на този свят. Техните желания са прости, без никакъв стремеж към духовното, към науката кабала.

Има хора, които се стремят към духовното, стараят се да го постигнат, доколкото са способни на това.

И има и такива, които се занимават с духовното, но не за да разкрият своето „зло начало“, да го поправят и така да напредват към Твореца, – т.е. да използоват Тора според нейното предназначение, а за да извлекат от изучаване на Тора колкото се може повече пари, почести и власт.

Затова е написано, че всички проблеми  след изхода от Египет са дошли от това, че те са взели със себе си „голямата сбирщина“.

Така и в нашето поколение: има  в народа, такива, които изучават Тора, за да привлекат от нея светлината, възвръщаща към източника, и да се поправят, а има такива, които изучават Тора, за да придобият власт, пари, за своя земен живот.

От урока по Книгата Зоар, 20.10.2010

[24317]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→