„Зоар“, глава „Тазриа“: „Всички светове, както висшите така и низшите, се намират в човека. Всичко, което е създадено в света, е създадено за човека“.

Ние усещаме всичко вътре в себе си и нищо – отвън. Не знаем къде се намираме.

Ние сме в някакъв филм, който се прожектира вътре в нас, като филмова лента – и така ние усещаме света.

Не можем да излезем от този филм, да усетим нещо „извън него“ и да разберем, какво представлява истинската действителност, как изглежда тя отвън, отстрани, обективно.

Във „Въведение в книгата Зоар“ Баал а-Сулам обяснява, че ние усещаме реалността вътре в нас. В задната част на моя мозък се намира прожекционен апарат – и всичко, което възприемам вътре, той ми го прожектира „навън“, и затова аз „виждам“ като че ли  нещо се намира извън мен.

И тогава аз ги вземам в ръце, ям ги, пия ги, общувам с тях, въртя се сред тях. Аз живея с образите, които съм си създал вътре и те ми се струват съществуващи навън.

Затова нашият свят се нарича измислен, въображаем свят. Тъй като аз му придавам форми. Излиза, че ако аз се изменям, то и картина на реалността, която възприемам и виждам наоколо, може да се измени.

При това тази реалност  е жива, а не нарисувана на хартия или в моите представи, тъй като този апарат, наречен „аз“, сам създава пред мен тази жива реалност.

Ако мога да видя  своя вътрешен филм не чрез егоистичния проектор „в себе си“, а чрез алтруистичния проектор „друг, извън себе си“, то ще видя случващото се сега, отвън – навътре, в истинската реалност (желание).

От програмата „Кабала за начинаещи“, 20.10.2010

[24628]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

Зоар, глава „Бешалах“, п.110: … Казано е: „Ето го великото море“, и свещенното животно над него– Нуква, разположена от гърдите на Зеир Анпин и нагоре, получаваща от трите животни на Зеир Анпин, а самата тя  е четвъртото животно.

Всички получават от него, даже колесниците на нечистите сили. И всички пълчища и станове (войски)  напредват по нейно указание, под нейната власт, и според нейната дума спират.

В същото време, когато тя напредва – всички напредват, тъй като всички те се съдържат в нея.

Ние изучаваме само отношенията между Зеир Анпин (З“А) и Малхут. З“А – това е Твореца (Кадош Бар Ху). Малхут – това е Шхина, съвкупността от душите.

Ние сме части от Малхут. Според това, как се включваме в Малхут – тоест желаем да се обединим помежду си, – ние се удостояваме с връзка със З“А, – и тогава той ни въздейства.

Разбира се, че всички получават от Нуква – Малхут на света Ацилут, но всеки получава в степента на своето сливане с нея, своето включване във връзката между Нуква и З“А.

Нуква със З“А се намират от най-малкото състояние, този свят, до съвършенното състояние, света на Безкрайността, пълното поправяне на своята връзка. Според степента на своето включване в Нуква, човек постига от нея всички стъпала на стълбата на духовното издигане.

Затова не ни трябва нищо повече – само да се слеем с Нуква. Степента на нашето сливане с Нуква, Малхут на света Ацилут, и определя височината на нашето стъпало по стълбата на световете, включително до окончателното поправяне.

От урока по книга Зоар, 24.10.2010

[24675]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Напредването на човек зависи от неговата способност да се издигне над усещанията и неговия предишен разум, отделяйки се от тях и винаги държейки се за светлината, Твореца. Но това е невъзможно по време на падение, тъй като Творецът изчезва от човешките усещания и осезания. Тогава само групата може да помогне на човек, държейки го на нивото, на което той съхранява правилното отношение или правилния поглед на това, което се случва с него.

Затова е толкова важно да бъдете свързани с групата, с нейното настроение и подход. Групата никога не губи разбирането, готовността и връзката с Висшия. Тя винаги знае, че няма никой освен Него, който е добър и творящ добро.

Ако човек поеме духа на групата, тогава той бързо преминава през всички състояния и винаги извлича полза от тях. Проверявайки усещанията в своите егоистични желания, той присъединява към тях това, което чувства и мисли по-високо, над желанията. А това е нещо, което идва от групата.

Напредвайки  по пътя, човек започва да разбира, че съществуват два основни елемента, заложени в неговото възприятие:

1. Вътре в егоистичните желания неговите мисли съответстват на усещанията; неговият разум и сърце са единодушни.

2. Когато той преминава към желанията и мислите на неговите другари в групата, той анализира себе си и изгражда вяра над разума.

Всичко зависи от това, с какво човек се отъждествява и къде е неговата точка в сърцето: долу или горе. Това е свобода на избор на човека.

От урока по статията на Рабаш, 25.10.2010

[24778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Вие не вярвате, че е възможно да се реализира правилната формула на съществуване в мащабите на човечеството – ето защо ние реализираме това като пример в групата. И тогава разкриваме, че в природата съществува сила, от която можем да се възползваме.

Намираме се вътре в голямата природа, под формата на малка група и се уподобяваме на природата.

Тоест вече не сме в стълкновение с нея, дължащо се на някаква степен на несъответствие, а всичко, намиращо се в природата, влиза в нас хармонично и по добър начин. Чувстваме нейното положително въздействие и добри резултати.

Посредством това добро влияние, силата на природата ще започне да ни приближава към себе си и ние ще постигаме още по-голямо подобие с нея.

И тя отново ще увеличава положителното си въздействие върху нас, а ние ще се приближаваме все повече и повече. Така ще вървим един към друг!

И може да не наричате природата Творец макар, че това е едно и също! От тази дума нищо не се променя – за човека тя просто е свързана с религиозни стереотипи.

Това е природен закон за подобието на свойствата и закон за любовта, за връзката в една интегрална система. Ние не сме ги измислили! Само се връщаме на своето място в системата на природата като нейна неделима част, свързана с всички.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 24.10.2010

[24737]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако няма никой освен Него, означава ли, че всичко се корени в Него и всичко, което виждам около себе си, е също Той?

Отговор: Да. И всичко, което казвате, мислите и чувствате сега, е също Той.

Въпрос: Къде е моето „аз” тогава? Кой съм аз?

Отговор: Ти трябва да разкриеш това. С други думи, ти не разкриваш Твореца, а своето „аз”.

Въпрос: Накрая, аз разкривам, че аз съм също Той?

Отговор: Не. Съществува определена точка на разделение, която се счита за „нещо от нищо” (еш ми айн). И тази точка е единственото място, в което съществува творението, а всичко останало е Творецът. До степента, до която тази точка желае да стане подобна на Твореца, тя разбира себе си или разбира Твореца, което е едно и също.

Въпрос: Ако всичко, което казвам и мисля, произхожда от Него, тогава каква е тази точка, която разкрива, че няма никой освен Него?

Отговор: Това е точката, върху която работиш, за да разбереш в какво се заключава твоята свобода на волята. В същото време, ти се издигаш над природата, която Творецът е поставил в тази точка. Той я е сътворил като желание за получаване на удоволствие и, освен това, той и е дал намерението егоистично да чувства наслаждението. Но когато се стараеш да се издигнеш над тази точка, това означава, че ти разкриваш Твореца, Неговата природа: да отдава и получава заради отдаване.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 29.07.2010

[23790]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как да се преклоня пред другарите, за да приема мнението на групата?

Отговор: Представи си, че по пътя към върха се отправят отряд алпинисти. Аз също искам да се изкача на този връх и затова се присъединявам към тях.

По време на изкачването, не мога да направя нищо по свое усмотрение. Няма как сам да се върна назад, не аз избирам кога да спрем за почивка, кого да осигурявам аз и кой ще осигурява мен. Ние вървим, свързани с едно въже и всеки държи всички останали.

Така е и в групата: ние нямаме сили да вървим поотделно и напредваме само, ако разбираме и чувстваме, че сме свързани помежду си с неразрушими нишки.

Отначало, аз решавам дали да вървя с другарите или не. Проверявам дали те ми подхождат, дали вървят към същия връх, който е нужен и на мен? Дали това са хората, с които мога да осъществя изкачването? Може би има и други групи? Имам право да проверя всичко това.

Но след като съм проверил всичко и съм се присъединил към тях, вече е невъзможно да променя решението си – защото ние вече пътуваме. Въжето ни свързва и ние вече се изкачваме в планината.

Сега, аз не мога да се отделя от тях или да почивам встрани, докато те се катерят нагоре. Трябва да се движа със същото темпо, със същата крачка, по същата пътека. Ние заедно вървим по избрания път и аз няма къде да се скрия от тази ежедневна работа.

Условията в днешно време не са такива, каквито са били при предишните поколения. Преди, човек е бил проверяван щателно и едва след това приеман, но сега се намираме във времето на всеобщото поправяне и приемаме всички.

И все пак, мощта на общата душа, която върви към поправянето, се натрупва от онези души, които разбират, че няма друг избор. Поемайки тази задача, те извършват изкачването, съединили се с въжетата и следвайки водача на групата по пътя, по който вече нищо не можеш да промениш.

На човека му се дава време, докато не започне да осъзнава пред какво се намира и не вземе решение. Но решението е много сериозно.

Духовният свят е скрит от нас и ние не чувстваме това, с което сме се заели. В действителност, съюзът с другарите е изключително важен. Ние избираме групата в подножието на планината и тръгваме на път, от който вече не можем да се върнем назад.

Аз не виждам, колко голям, висок и страшен е този път. Защото в съюза, който сключвам с другарите, присъства Творецът. Това означава, че аз имам работа с Него – именно Той свидетелства за нас и скрепява нашия съюз.

От урок по статия на Рабаш, 24.10.2010

[24654]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Хората ми пишат, че в навечерието на Конгреса  ги обхваща вълнение, пронизват ги вътрешни вибрации, приятни и не особенно.

Искам да препоръчам на всички: не давайте воля на голите чувства, действайте разумно и обмислено.

Първоначално трябва да се разбере какво се изисква от нас, за да се установи връзка. По – късно, след като установим връзката, ще почувстваме как върху нас свети висшата светлина.

А засега трябва внимателно да се подготвят всички условия за предстоящия Конгрес, като всичко това се направи разсъдливо, точно, без излишни емоции и паника.

Вълнението е прекрасно. Ще се даде място и време за това – след като пристъпим към работа. Но сега, по време на подготовката, ние през цялото време сме длъжни да се придържаме към разума, а не към чувствата. Всичко трябва да е балансирано.

Подписвайки договор за поръчителство, ние го правим с ясни мисли, давайки си сметка за случващото се.

Необходимо е да разберем и да приемем няколко принципа, от които се изгражда поръчителството. Те не са много и нашата задача е да ги осъзнаем, да ги утвърдим за изпълнение, а след това да ги изпълним. Чак тогава ще си позволим да се разчувстваме.

Отгоре са ни поставили пред определено състояние, а ние, от своя страна, трябва да приемем, да осъзнаем това състояние и да го реализираме по съответния начин.

От урока по статията на Рабаш, 22.10.2010

[24775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Макар и да изглежда, че животинското желание на коня води Ездача, истината е в това, че Ездачът води коня чрез своето желание, но това не се разкрива сега, в „настоящето”, а ще се разкрие едва в „бъдещето”

В този случай и на този етап има връзка между творението и Твореца, но „гръб в гръб”, т.е. не по взаимно желание./От статията на Баал Сулам „Прякото и косвеното въздействие на Твореца”/

Въпрос: Какво означава „настояще” и „бъдеще”?

Отговор: Доколкото се долавя разликата между тях – дотолкова тази разлика ни дава усещане за време /незавършеност/.

Само че това не е време в общоприетия смисъл, а усещане на това, доколко аз съм отдалечен от своята бъдеща форма. Затова ние говорим, че в духовното не съществува време.

Защото духовното – това е мярка за това, доколко се отъждествявам с висшата светлина. А тогава усещането за време изчезва. В мен настъпват вече други изменения.

От урока по статията „Прякото и косвено въздействие”,22.10.2010

[24643]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Вие нееднократно казвате, че мъжете изучаващи кабала, трябва да са женени.

Длъжен ли е мъжът-хомосексуалист да се жени или може да има еднополов партньор? Препоръчвате ли Вие на хомосексуалистите и лесбийките да отглеждат деца?

Отговор: Аз считам, че в рамките на своя земен живот, всеки, без да пречи на другите, може да постъпва според собствените си влечения.

А всичките си душевни сили да отдава за постигане на висшата, вечната и  съвършена цел.

[24646]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Групата подържа всеки човек в съответствие с неговата преданост към нея. Отдавайки себе си на групата, човек става много ценен за нея. Това не е просто още една сила. В духовното всеки човек е подобен на общата душа Адам. Всяка душа постига всички души и представлява целия Малхут на света на Безкрайността.

Затова всеки човек, който се опитва да се издигне над знанието и егоизма и да се отдаде в ръцете на обкръжението, носи със себе си много голяма сила. Чрез него вече става възможно да се привлече поправящата светлината за всеки.

След като е включен в групата, човек не може да критикува нейното духовно състояние; той трябва да се тревожи само за укрепване на групата – външно и вътрешно. Без да се отказва от групата, той продължава да я подържа, чрез лично участие и пример.

Човек придобива по-добро разбиране, че духовното може да бъде постигнато само чрез групата. Там е разбитото и поправено място, там са Творецът и творението – общата душа Адам. Всичко е заключено в групата. Това е системата, която Творецът е създал, и това е единственото нещо, което съществува.

От урока по статията на Рабаш, 24.10.2010

[24667]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→