Въпрос: Как да възобновим стремежа към духовното след Конгреса?

Отговор: На Конгреса вие почувствахте препятствие, което ви пречи – фараона.

Вие за първи път се срещнахте с него и разбрахте какво е това 10 наказания: искаме да се промъкнем към връзката с другите, но сме отблъснати назад.

Сега трябва да разберем, че в отговор на получения удар е необходимо да развием собствено желание, равносилно на силата на отхвърляне.

Това ще дойде само от обединението с другарите в процеса на учението, което ще стане молба за обединяване на желанията.

Сега вече имаме потребност, впечатление от сблъскването с егоизма-фараон, с егоизма, отделящ ме от духовното.

Аз буквално съм стигнал до стената между мен и духовното и тя е тази потенциална отрицателна сила, която ме е отблъснала назад.

Получил съм удар, но трябва да различа, че аз – това е егоизмът. И ако съумея да се издигна над този удар чрез вяра над знанието и да развия противоположната сила, то ще се придвижа вътре в тази структура, вътре в стената.

След това идва следващият удар, още и още – така аз ще премина махом, който, както във всяко явление в духовното, има пет нива на дълбочина (авиют) или 10 сфирот.

Ние вече сме започнали тази атака и всеки път ще ни бъде по-разбираемо и по-ясно какво сме длъжни да постигнем и против какво да се борим.

Сега е необходимо да отделим в себе си разочарованието, болката, удара, отхвърлянето и да ги отнесем не към себе си, а към фараона в мен. Аз се намирам извън удара, над отблъскването и разочарованието, ако се слея с групата.

Това ми помага да отделя в себе си това ”Аз”, което се стреми към Твореца и това ”Аз”, което се явява фараона.

А какво да правя с това разочарование и безсилие? – Да моля помощ от Твореца! Именно сега аз се нуждая от Него, а не преди.

По-рано ние мислехме, че можем да достигнем обединението с групата, поръчителството и разкриването със собствени сили.

Ние никога не сме приемали Твореца като третата, главна сила, която изпълнява цялата работа. Тя така и се нарича: работа на Твореца (аводат ашем). А ние само я предизвикваме.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 15.11.2010

[26782]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Материалът на творението, т.е. самите ние сме желание за наслаждаване. Не можем да извършим нито едно действие, ако то не ни е необходимо, за да се наслаждаваме.

Ние действаме само според потребността на желанието, което се нарича „място“ (макóм).

Казано е: „Човек се учи само на това място, където желае сърцето му“ – тоест той учи от потребност, от стремеж.

В такъв случай, каква полза от това, че седя и се опитвам да изградя някакво  специално намерение в себе си? Та всичко това е лъжа. Сърцето ми желае своето, а аз  дори не знам, какво е то.

Така че, не е ли по–добре  просто да чета текста, без да се надявам да стигна до сърцето? Как да променим желанието, след като самите ние сме това желание?

В отговор, кабалистите казват: вие трябва да се обедините, да се включите един в друг, да потърсите общото за всички желание и да го усилите, да го промените,  да промените вашите намерения и цели с помощта на обкръжението.

Останалото не зависи от нас. В статията „Свобода на волята“, Баал а-Сулам обяснява, че, включвайки се в група, ние „течем“ заедно с нея и във всяко едно отношение сме подложени на нейното влияние. Обаче сме постигнали своето, тъй като сега действаме по волята на новото желание, постигнато в групата.

Всеки път, човек се старае да се съедини с групата и неговото желание се променя. Благодарение на това, той ще идва на на учебните занятия с друго изискване и ще привлича постоянно обновяващата се висша светлина, която ще го промени и ще го притегли към по-ясна цел и към по- високо стъпало.

Нека моето желание да е егоистично – аз искам всички блага от този и от бъдещия свят и нямам никакво отношение към другите и към Твореца.  В същото време обаче, групата около мен говори за възвишени неща.

От духовна гледна точка, може всички мои другари да са лъжци и измамници, но говорят красиво и аз се вдъхновявам от думите им.

В резултат, заедно със своето просто егоистично желание, аз волю-неволю възприемам от групата новата посока на отдаване, искам да се включа и започвам да ценя обединяването.

Искам или не, аз приемам в себе си ценностите на групата. Другарите стават част от мен и моето намерение се променя.

И сега, когато на учебните занятия желая въздействието на светлината, то, разбира се идва в зависимост от „вируса“, който съм получил от обкръжението.

В мен има вече нещо друго, освен собственото его – ново насочване към цел, за която преди не исках и не можех дори да си помисля.

Групата задължава. Тъй като в своя корен,  ние сме свързани в една душа, в мен проникват желанията на другарите и ми въздействат.

От урок по книгата „Зоар”. Предговор, 17.11.2010

[26798]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Нощта на годеницата”: „Ситра Ахра има само тъничък лъч от светенето на Малхут и само това свойство „шореш” (коренът) е достатъчно за съществуването на клипот.

Този корен се назовава също с името „тънка нишка”, което означава „тънък” корен на греховете. Казано е: „В началото той е подобен на паяжина, а в края става като дебели въжета”.

Клипа – това са келим, които засега не можем да поправим с намерението за отдаване. Става дума за най-мощните и важни желания, в които по-късно, при окончателното поправяне, ще се разкрият най-големите светлини.

По принцип, ние нямаме възможност да направим каквото и да е с желанието за наслаждение. Можем само да сортираме неговите части и да решим за себе си с кои от тях можем да работим сега – при тези или при други условия.

А останалите желания трябва да „консервираме” и постоянно да поддържаме защитата, за да не могат те да се изтръгнат и да ни нападнат.

Всички, ненавиждащи Исраел, т.е. ненавиждащи стремежа направо към Твореца, са тези големи егоистични желания, които ние засега не можем да поправим. В Тора, те се наричат народи, които от край време не дават на Исраел да живее.

Разбира се, ние осъзнаваме, че техните войни са пробуждания на егоизма, които са в полза на човека.

Благодарение на тях, той проявява все по-добре своите непоправени желания и това се нарича тяхно „убиване”, т.е. намира в тях все нови и нови части, които може да поправи и да се присъедини към себе си, да ги използва заради отдаване.

Така че, за нас е необходимо да се грижим за тези егоистични части на желанието, които засега не се поддават на поправяне. Длъжни сме да поддържаме тяхното съществуване и заради тях да извършваме особена духовна работа.

Защото въпреки всичко, аз ги усещам в себе си. Не е достатъчно просто да се изключат и да не се използват – на този етап аз ги поправям като им давам слабо светене, обозначавано с буквата куф (ק), долната част на която се пуска под реда, прокарвайки слабо светене към световете БЕА и към клипот, които се намират там.

По същия начин, болният бива включен към апарат за изкуствено дишане в залата за реанимация. Аз не си давам вид, че тези желания ги няма в мен, а напротив, признавам тяхното съществуване и властвам над тях. Излиза, че те зависят от мен, защото поддържам в тях слабата искра на живота.

Клипа ни е необходима, защото е подобна на кората, защитаваща плода в периода на негово узряване. Без тези действия, ние няма да успеем да започнем поправянето на Малхут.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.11.2010

[26921]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Нощта на годеницата”: „На 15-ти нисан, Давид провъзгласил по целия Израел указ да се тръгне на война.

И били те под предводителството на Йоав на 7-ми саван, и потеглили те, и изтребили страната на амонитяните.

Те останали там и през сиван, тамуз, ав и елул. На 24-ти елул, станало, каквото станало с Бат-Шева. А в Деня на Съда, Творецът му простил този грях”

Разбира се, тук ние говорим не за дати, а за духовни стъпала. Годишният цикъл е разделен на 12 месеца – съгласно четирите стадия АВАЯ, умножени по трите линии. Четирите годишни времена, последователността на месеците и празниците се определят чрез взаимното включване на светлините хохма и хасадим.

Еврейският календар е изграден според двата цикъла: слънчевия и лунния. Годината се отчита по слънцето – по тази част, която се отнася към Зеир Анпин. А лунните месеци са частта, която се отнася до Малхут.

Така се описват духовните поправяния – в зависимост от това, за какви влияния, въздействия става дума.

Или Малхут въздейства на Зеир Анпин, или Зеир Анпин – на Малхут. И в резултат, изграждайки помежду си правилна връзка, те се издигат и се присъединяват към Бина, към висшата си майка, която ги поправя.

Съответно, всички дати в лунния цикъл имат свои духовни значения. Всеки месец започва с новолунието и завършва преди следващото новолуние.

Става дума за тринадесетте сфирот ХаБаД-ХаГаТ-НеХИ, всяка от които включва трите линии. Състоянието на тази система, според нейните частни сфирот, може да се раздели и да се систематизира включително до „часове”, „минути” и „секунди”.

Тогава ще стане ясно, през какви точно поправяния е минала Бат-Шева с Давид и Урия, и защо те са се паднали на тези „дати”.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.11, 2010

[26926]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Книгата „Зоар“. Предисловие. Статия „Нощта на невестата„: „Изправянето на Йесод – това е съюзът на обрязването (брит мила).

Оттук следва, че знакът на съюза се нарича дело на нашите ръце. Защото ние снемаме последната плът от Йесод и това е дело на нашите ръце. И това е само до окончателното поправяне.”

До окончателното поправяне (Гмар Тикун) ние действаме в десетте сфирот на своята душа. Преди всичко ние трябва да отрежем Малхут – да изключим от работата желанието, което не се поддава на поправяне.

А освен това ние режем желанието до Йесод и работим само с онези келим, които лежат по-високо от него – в степента, в която можем да ги включим в Бина.

Това е именно и „съюзът на обрязването”: ние изключваме желанията, които не трябва да бъдат използвани до Гмар Тикун. Те ще бъдат поправени едва в края на поправянето. А във всички останали келим от Кетер до Йесод можем да получаваме светлина заради отдаването.

„…Казано е: „И от плътта си ще видя Твореца“ . Именно „от плътта„, защото всеки път, когато човек се записва със светия запис на този съюз, той вижда през него Твореца„.

„От плътта”, т.е. от получаващите келим. Отгоре до средата на Тиферет се намират отдаващи келим, а под тях, до знака на съюза – получаващи, които се наричат „плът” и „кожа”.

Да се види Твореца, т.е. хохма, може само в получаващите келим – но само на нивото на „плътта” (басар), а до „кожата” не се докосваме.

Казано другояче, ние се спираме на третия стадий (плът, месо, бхина гимел) и не задействаме четвъртия стадий (кожа, бхина далет).

 

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 17.11.2010

[26792]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Човек се развива подобно на ябълка, зрееща на дървото, докато не достигне крайното, желано състояние.

И безусловно на този път той преминава през съвършено противоположни състояния, усещайки себе си като стипчива, кисела, незряла ябълка – но може ли той да върви не по пътя на страданието, а по пътя на светлината, чувствайки как през цялото време се приближава към доброто?

Ако върви по пътя на страданието, то желание му за наслаждение непрекъснато получава удари – става все повече и не получава напълване.

Но ако вървим по пътя на светлината, то тя ни превежда през тези състояния осъзнато и ние живеем не вътре в своите желания – а вътре в намерението, чрез което разкриваме противоположния свят – светът на отдаването!

Аз се наслаждавам в него от отдаването на Твореца! (Егоистичното кли – желанието, алтруистичното кли – отразената светлина, намерението за отдаване, О“Х).

Аз не само ускорявам развитието си с помощта на светлината, но и усещам този път като наслаждение от това, че идвам към желаната цел, съгласявам се с Неговия замисъл, и всеки миг се приближавам все повече.

Но колкото повече се приближавам към целта,толкова по-противоположен на нея се усещам! Тъй като през цялото време повишавам чувствителността си към различието между нас и Твореца, както е казано, че „Твореца е придирчив към праведника на дебелината на косъма”.

На първа степен ми се струва, че нашето различие не е чак толкова страшно – но като помислиш, аз получавам, а Той отдава.

След това се повдигам от 1 на 2 степен и макар и да заприличвам повече на Него, но именно от това аз усещам  разликата вече не като „-10”, а като „-100”.

Повдигнал съм се – т.е. получил съм поправяне и то работи като увеличително стъкло, в което виждам своите недостатъци  100 пъти повече!

Нека съм се приближил към Твореца на височината на една степен, но съм станал 100 пъти по-чувствителен, и ако по-рано не ми е пречела разлика с размер на теглич на каруца, то сега ме мъчи даже тънко косъмче.

И единственото, което може да бъде изменено от тези 4 фактора на развитие (основа, път на развитие на основата, обкръжение и път на развитие на обкръжението), които действат на растящата ябълка или на човека, на неговия духовен ген – това е влиянието на обкръжението.

Защото само то определя, ще има ли благоприятни условия за растежа на ябълката: достатъчно слънце и влага. И същото се отнася до душата – ако получим добри условия за растеж, няма да са ни нужни страдания и войни.

Ако искаме нашата ябълка (душа) да израсте – на нея ще ѝ е нужно да расте в равновесие с обкръжаващата среда.

И затова трябва да установим връзка с тази среда и чрез нея да достигнем висшата сила, Твореца, който се облича в обкръжението и го поправя така, че да можем аз и обкръжението и Твореца да се съединим в едно цяло.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 17.11.2010

[26843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво се иска от нас, за да се устремим към високото състояние на единство, съществуващо в „Зоар“?

Отговор: Това идва от разочарованието. Независимо колко ви говоря сега – това няма да помогне, докато у вас не се появи настоятелна потребност, стремеж, жизнена необходимост. Едва тогава ще се обърнеш към групата!

Ако знаеш, че имаш голям проблем, опасност за живота, болест – ти трескаво търсиш помощ. А ако не се чувстваш болен, не усещаш проблем или не виждаш, че това може да ти помогне, оставаш в покой.

Затова ние имаме нужда от потребност. Тази потребност ни я дава или Творецът, който ни тласка отзад чрез силата на страданието, или ние самите, изпреварвайки страданията, установяваме връзка с обкръжението и се стараем да получим от него обратна реакция.

Аз достигам до обкръжението, без да изпитвам потребност от него, а съобразявайки се със съветите на кабалистите. Те са мъдри и аз ги слушам.

Това означава, че Творецът поставя ръката на човек върху добрата съдба и казва: „Вземи си това!” Вземи го! Защо да страдаш?…

 

Тогава ние получаваме от групата добавка на желание. Така работи това. Този, който има късмет, слуша, обръща се към групата, организира за себе си този усилвател на желанието – и тогава чрез групата идва при Твореца.

Защото в крайна сметка, групата е длъжна да го насочва към Твореца. Връзката с групата и цялата наша работа е подготовка на желанието/кли. И тогава ние идваме при Твореца.

От урока по книгата „Зоар“, 17.11.2010

[26820]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Всичко зависи от подкрепата на обкръжението – без него е невъзможно да напредваш в духовното.

А после ще получиш духовното обкръжение – всички велики кабалисти, постигнали духовния свят докато са живели в този свят, ще станат твоята група – всички техни души.

Ти ще влезеш във „висшето събрание” на Раби Шимон (има такава духовна степен).

Ти ще успееш да се присъединиш към по-високи духовни източници, но само в границата на необходимото! Сега на теб просто не ти е нужна такава мощност.

Ако ти беше необходима групата, в която се включват Баал а-Сулам, Рабаш, Ари, Рашби и други велики кабалисти от миналото – от Авраам до днешно време, ти би я получил.

Но сега това не е нужно, но веднага щом ти потрябва – ще ти се открие духовната група, в допълнение към материалната. А може тогава изобщо и да не ти е нужна материалната група и ще ти бъде достатъчна само духовната!

Тези души ще започнат да ти помагат направо – това е, което се нарича „яхналия магаретата”. Творецът изпраща висока душа, която се нарича „яхнал магаретата”, така че през цялото време да помага на човека. Но тази помощ идва в отговор на твоята молба за това, че ти е необходимо духовно извисяване.

Точно както раби Аба, раби Йоси, за които се разказва в книгата „Зоар“, които намирайки се на пътя, откриват Тора, но разбират, че няма да се справят сами и ще им е нужно разкриване на допълнителна сила, която да им помогне да се издигнат.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 16.11.2010

[26713]

Filed under: Духовна работа, Духовност, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Доказателство за това, че нашето поколение вече е достигнало периода на Машиаха

Рашби и неговото поколение, т.е., постигналите „Зоар”, са постигнали напълно всичките 125 степени, независимо, че това е било преди идването на Машиаха. За него и неговите ученици е казано: „Мъдрецът е за предпочитане пред пророка“.

И затова много пъти в книгата „Зоар“ се казва, че няма да има поколение, подобно на това на Рашби, чак до поколението на Машиаха. Затова неговата велика книга е предизвикала в света толкова голямо впечатление, – защото тайната на Тора, заключена в нея, обхваща висотата на всичките 125 степени.

И затова в самата книга „Зоар“ се казва, че „Зоар“ ще се разкрие чак в края на дните, т.е. в дните на Машиаха, тъй като, както говорихме, ако степените на изучаващите не са равни на степените на автора,  те няма да разберат неговите намеци, защото те нямат общото постижение. А тъй като степените на постигналите „Зоар “ –това са всичките 125 степени, то е невъзможно те да бъдат постигнати до идването на Машиаха.

Получава се, че в поколенията, предшестващи идването на Машиаха, липсва общото постижение с автора на „Зоар“, и затова „Зоар“ не може да се разкрие в тези поколения, които предшестват поколението на Машиаха.

Баал а-Сулам. Статия при завършване на книгата „Зоар„

[26804]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

 

Получавам много писма с впечатления от конгреса:

„Конгресът беше потресаващ – нещо съвсем ново, за пръв път се почувства, че сме едно цяло. Ако на предишния конгрес витаеше усещането, че ти си се включил в нещо, то сега всички ние бяхме това нещо. Но не всичко все още е съвсем ясно и не е изяснено докрай – правилно ли е и как е правилно.

Нямаше разочарование, но имаше усещане за недовършена работа, непълно изясняване – къде заседнахме.

Има го усещането и разбирането (след вашите обяснения), че самата цел на нашето обединение е била неправилна – „за фараона”, за нашия егоизъм, но е напълно неразбираемо, откъде да вземем повод и ориентир за правилната молба, макар да ни се струва, че някъде ни намекнаха за него,  трябва само да го извлечем от всичко, което ни беше дадено.

И възможно е, да ни е било дадено само едно, но от различни страни – просто засега е невъзможно да се съедини това в едно цяло и ясно да се осъзнае”.

„Аз просто ще напиша за няколко осъзнати усещания. Най-голямото беше след програмата, през втория ден. Ние стояхме до полунощ и не можехме да се разотидем – имаше почти физическо усещане за полето помежду ни, като тесто, което ни слепва и запълва с любов всичко между нас.

Веднъж проявено, то ту се усилва, ту почти изчезва – но има ясно усещане, че съществува и има възможност да се прояви. Случилото се също донесе със себе си много въпроси за това, какво е единството и как можем да се слеем с това поле, ако въобще можем?”.

[26807]

 

Filed under: Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→