Въпрос: Какво са „забранителните заповеди“ и „изпълнителните заповеди“, за които се говори в „Зоар”, и по какво се различава тяхното поправяне?

Отговор: Забранителните заповеди означават „не прави“, тоест ти трябва да се въздържиш от използването на своето конкретно желание за наслаждение.

Тъй като става дума за егоистично желание, което човек се стреми да използва, за да получи наслаждение, противоположно на това желание. И ако срещу желанието няма наслаждение, тогава аз не усещам  това желание, макар то да се намира в мен.

Но ние говорим за пробуждащи се в нас  желания, срещу които съществуват светлини, носещи наслаждения. Ние трябва по някакъв начин да се въздържим от използването на тези желания, да ги отделим, „да ги замразим“. Това се нарича „забранителни заповеди“.

За тази цел, аз трябва да задействам много сили. Но какви сили? Защото, да не използвам  желанието не означава, че имам контрол над себе си. В материалния свят, аз искам да използвам желанието, но се удрям по ръцете, за да не се докосвам до него.

А в духовния свят не мога да направя това. Трябва да представя по-висока ценност, значимост срещу своето желание, за да не го използвам.

Тъй като в духовното, прегрешението се определя от това, дали искам  да използвам желанието или не. Трябва да стигна до такова състояние, в което имам желание и според желанието, бих искал да го използвам, а според значимостта и ценностната система, аз не искам това, тъй като няма да доставя удоволствие на Твореца, а напротив – ще се отдалеча от Него.

Излиза, че аз имам  желание, а срещу него – поправяне. Трябва да работя над това поправяне, а не просто да се контролирам, за да не използвам желанието, както е в този свят. Трябва да работя над самото желание, за да има екран над него, тоест значимост от това, че не работя с него на нивото на  желанието.

Затова,  цялата ни работа над желанията се намира в ценностната система – доколко важен е в моите очи Творецът и целта – да бъда подобен по свойства на Него. Тогава, аз мога да се въздържа от използване на желанията – това са именно „забранителните заповеди“.

Това е огромна работа над всяко желание – да развиеш срещу него значимост, за да не го използваш. Тогава важността на Твореца, в моите очи, превишава използването на желанието и му се противопоставя. Това са забранителните заповеди.

След което има по-напреднал етап, когато вече мога да използвам желанията, за да доставя удоволствие на Твореца. Аз вземам тези желания и ги разкривам. Над тях, в мен вече има няколко екрана и съкращаване, за да не работя с тях, екран на «отдаване заради отдаване», и екран на «получаване заради отдаване».

Тогава аз работя с тези желания, за да доставя  удоволствие на Твореца. Това се нарича „изпълнителни заповеди“.

От урок по книгата «Зоар», 18.11.2010

[26952]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как трябва да настроим себе си, четейки книгите, разкриващи „физиката” на духовния свят – „Бейт Шар а-Каванот” (Основи на намерението) или ТЕС (Учението на Десетте Сфирот)?

Отговор: Единственото, което е нужно, е да направя себе подобен на Твореца, да се издигна към Него. Затова трябва да повтарям Неговите действия и отношение: ако Творецът се отнася към групата като „добър и творящ добро” значи трябва да се отнасям към нея със същото добро.

Ето защо, преди всичко трябва да се погрижа за своето отношение към другарите, дадени ми за работа, за да станем единно цяло – в единство и любов.

Ако постигам такова състояние, то започвам да се отнасям към тях така, както и Твореца – и в тази степен започвам да усещам Твореца! Тъй като ставаме с Него близки по закона на подобие на нашите свойства и започваме да се чувстваме един  друг. Така достигам до сливане с Него. Само за това трябва да мислим!

И за това трябва просто да гледаме в книгата и да слушаме – главното е това да е истински първоизточник. Можеш дори да не знаеш езика – не е важно, във всички случаи няма да разбереш нищо.

Трябва да помниш само едно: сега ти получаваш лекарство, което трябва да те изцери! То трябва да разкрие в тебе допълнителен сетивен орган – и тогава ще почувстваш духовното и ще разбереш без думи, защото усещанията не се изразяват с думи!

За чувствата не са нужни думи. Думите са нужни само, за да разкажем за това на другите, а вътре в усещанията -няма никакви думи.

И трябва да чакаш, за да ти се разкрие вътре някакво духовно усещане, без каквито и да е думи. Това се нарича истинска наука кабала, помагаща да се постигне такова възприятие!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 18.11.2010

[26907]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако се занимавам с вътрешна работа и помоля за помощ, как да разпозная отговора?

Отговор: За да ни даде ясни отговори, и като цяло, за да говори с нас и да поддържа непрекъснато общуване, което да може да се провери, идентифицира и почувства, Творецът ни е дал група и Той се намира в нея. Ако се свържеш с групата, ще Го намериш там. Един ден, когато Го срещнеш, ще видиш, че можеш да Го откриеш само в сърцето на връзката с групата.

Творецът се крие зад всички тях и сякаш ти казва: „Добре, сега си се  свързал с всички, а това означава, че си се свързал с Мен.” Той е разбил кли (съсъда), така че като съберем отново парчетата да Го открием. Събирайки разбития съсъд, ние отново сглобяваме и съставяме образа на Твореца пред нас.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 12.11.2010

[26550]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

От получените писма с впечатления от конгреса:

„…пиша Ви, защото този път не мога да се сдържа и да не напиша!

ТОЗИ КОНГРЕС Е НАЙ-НАВЕРОЯТНОТО, ПОТРЕСАВАЩО И МОЩНО, РАЗКРИВАЩО ИСТИНАТА И ДАВАЩО НАДЕЖДИ СЪБИТИЕ

ЗА ЦЕЛИЯ МИ многогодишен ЖИВОТ В КАБАЛА! ОПРАВДАНИЕ НА БАЗКРАЙНИТЕ СТРАДАНИЯ. Всички предходни също бяха особени за мен, единият – топъл, другият – значителен и т.н. НО ТУК, АЗ ПОЧУВСТВАХ ТОВА, ЗА КОЕТО ВИЕ НИ ГОВОРИТЕ – ДОРИ засега да е ЧРЕЗ тялото, ОБЩИЯТ ПУЛС И ОБЩИТЕ СЪЛЗИ И ЕДНО ЖЕЛАНИЕ. Не винаги осъзнаваното УСЕЩАНЕ ЗА НЕГОВОТО ПРИСЪСТВИЕ, именно МЕЖДУ НАС…

НИКОГА И НИКЪДЕ НЕ СЪМ УСЕЩАЛА, ЧЕ всички НИЕ СМЕ ЗАЕДНО И СВЪРЗАНИ С НЕЩО, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ПОЧУВСТВА – А ТУК ТОВА ГО ИМАШЕ! Аз ЗНАЕХ, БЕЗ ДА РАЗБИРАМ, че стоящите наоколо – ТОВА СЪМ АЗ…

НЕВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ПРЕДАДЕ АДЕКВАТНО, С ДУМИ, НО СЛЕД ТЕЗИ УСЕЩАНИЯ, ВИЕ, НА ПОСЛЕДНИЯТ УРОК НИ ОБЯСНИХТЕ ПОДРОБНО ОТ СЦЕНАТА ВСИЧКО, ПОЧУВСТВАНО И ПРЕЖИВЯНО ОТ МЕН!

Като гледачка. А ОТ КЪДЕ ЗНАЕ ТОЛКОВА ТОЧНО ТЯ ВСИЧКО ЗА МЕН? До нюансите. Сега е много ясно, че ценността на този конгрес не е само в почувстваното там, а в очакването и нашия стремеж. В това, че хората видяха, как другите, намиращи се до тях, искат същото, каквото и те!

Това е ЕДНО огромно ОБЩО желание – В ОЧИТЕ И В СЪРЦАТА НА ВСИЧКИ. Как светеха лицата, как плакаха хората в залата. Някой чувстваше, друг все още не, НО ТОВА БЕШЕ ОГРОМНО ПО МОЩ ДУХОВНО ЯВЛЕНИЕ. Усещания от ТОЗИ ВЕЛИК КОНГРЕС, ХОРАТА ОЩЕ ДЪЛГО ЩЕ ПОЛУЧАВАТ… и нищо не е свършило в онази зала… ЗА ПРЕЖИВЯНОТО МОЖЕ ВСИЧКО ДА СЕ ДАДЕ!

ОГРОМНА ЛЮБОВ ИЗПЪЛВАШЕ ЦЯЛАТА ЗАЛА, ВСИЧКИ СЪРЦА и няма нищо страшно, че някой още не е почувствал… но това вече е вътре в нас.

Извинете за порива…“

[27045]

Filed under: Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

От получените писма с впечатления от конгреса:

„В нашия живот има две напълно изолирани едно от друго състояния:

Едното е състоянието на конгреса, което започва от момента на завършване на предишния конгрес и се явява негово продължение.

Второто е всичко останало, което се случва в живота.

Усещането за това съществуваше отдавна, но едва сега всички започнаха да говорят за него и има нужда да направим нещо. Състоянието на конгреса е подарък, който ни дават свише и трябва ли ние, със свои сили да пренесем това състояние в другата част от живота си?

За да не бъдат това две изолирани състояния, а напрежението от вътрешния живот, в който съществуваме по време на конгреса да може да се прояви също и в живота между конгресите – нещо като домашно – вместо после да изпадаме в самосъжаление…”

„Сега, в главата ми е пълна бъркотия. Страшно е, както винаги, връщайки се в обичайния живот, където вместо прост материален и наситен духовен живот, всичко изведнъж се оказва раздробено на множество дребни, но агресивни материални проблеми, които се забиват вътрешно. Най-добре е, след конгреса да започнем да се готвим за нов конгрес. Как въобще виждате вие нашето по-нататъшно развитие?”

[26892]

Filed under: Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Хиляди пъти съм избирал в мен да властва свойството на милосърдието и неизменно съм падал в свойството на съда. Вече ми омръзна. Какъв е проблемът?

Отговор: Проблемът е в това, че ти не работиш чрез група, искаш сам да се справяш със себе си. Иначе казано, искаш самолично да властваш в мястото на своя свободен избор.

Но това не е възможно, защото ти самият се намираш под властта на една от двете сили: Бина или Малхут, а като правило – на Малхут.

Средната третина Тиферет е мястото на нашия избор, но не и на нашата власт. Тук аз решавам, кой ще властва над мен. Във всеки случай, това няма да съм аз самият, а нещо външно. А отвън имам само един избор – обкръжението.

Около мен може да има „събрание от присмехулници”, както е казано в Псалмите или събрание на кабалисти, т.е. хора, устремени право към Твореца.

Именно в това се състои моят избор. Укрепявайки се в правилното обкръжение, аз привличам от него сили, за да напредвам.

Такава е ограничената площадка за избор на едно от двете възможни обкръжения. Точно тук се решава всичко – при това не еднократно, а постоянно.

От урок по статия на Рабаш, 19.11.2010

[27018]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Днешните деца значително се различават от предишните поколения. Те имат друго възприятие за света, което преди това не е съществувало – не плоскостно, а по дълбоко.

Това поколение е готово за духовно развитие и трябва да го получи. А ако ние не го дадем, получаваме такива реакции като хиперактивност, грубост и непослушание, защото на тях не им е достатъчно онова, което го има в нашия свят.

На тях им трябва правдиво знание за това, в какъв свят живеем, каква цел и по какъв начин трябва да я постигнат. Те възприемат информацията за духовния свят лесно и естествено.

Дори, ако в началото просто повтарят след нас, което е нормално за децата, то после проверяват – истина ли е това или не? Проверявайки, те откриват факти, които потвърждават верността на тези думи значително по-лесно, отколкото го правим ние.

Давайки им такова възпитание, ние преди всичко възпитаваме себе си, показвайки пример за връзката помежду ни, към която те трябва да се стремят. Тъй като деца и родители са устремени към една цел, те преминават през същите състояния, етапи на развитие, намират се в същия свят, живеят по същия начин.

Нашите деца са пълноправни участници във всички действия, организирани от възрастните. Те знаят за какво живеят, какъв е смисълът на живота, какви са природните и обществените закони, как да живеят според тях.

Изучават системата, в която живеят и започват да чувстват действащите в нея сили, защото вече са изначално готови за разкриването на тези сили.

В тях, промените се проявяват много бързо – за няколко месеца. Те са умни, знаят и могат да използват потенциала си. Показването на постиженията им пред света, ще послужи като най-доброто разпространение на методиката, защото за проблемите на възпитанието е загрижено цялото човечество.

Да се надяваме, че виртуалното училище, която планираме да създадем в най-близко бъдеще, ще се заеме с формирането на новия Човек.

От 5-тия урок на конгреса, 10.11.2010

[27004]

 

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Кой е Творецът? Творецът – това е общото свойство на отдаване и любов. И затова Той е скрит от теб, защото Той е изцяло отдаващ, а ти си егоист, получаващият. И затова ти не Го чувстваш.

Нима Той сам се скрива от теб? Ти си този, който Го скрива и не искаш да Го познаеш! Ти казваш: „Добре, ако Ти би ми дал егоистичното наслаждение, което в момента искам, аз бих се запознал с Теб. Ти желаеш да ме насладиш с отдаване? Е, аз искам да се наслаждавам от получаване!“

Ето в това е целият проблем. Никой не скрива Твореца от теб. Ти се намираш в Него, няма никой освен Него! Но огледай се в какъв свят ти усещаш себе си…

И да отмениш своето его – това не означава да отмениш своите желанията. Това означава само да отмениш егоистичното си намерение заради себе си.

Не ми е нужно в нещо да се ограничавам – трябва просто да огранича собствените си егоистични намерения и да увелича намерението „заради отдаване“. А самото желание ние не засягаме.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 17.11.2010

[26827]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Баал Сулам ”Основи на намерението”, п.59: …Малхут на Първото съкращение се скрива в ”необяснимата глава” (РАДЛА) на тайния ”крайъгълен камък”, който пренебрегнали строителите.

И в това е тайната на трите глави, за които пише Книгата Зоар, нали първата глава, РАДЛА, се поправя като ”едното е по-горе от другото”, а глава Арих Анпин се поправя като ”едното е вътре в другото”.

Има глава на духовния парцуф (Рош), която отблъсква светлината и затова се нарича ”едното е по-горе от другото”, а има глава, която приема светлината и я изпраща долу, като ”едното вътре в другото”.

Тези две глави стоят в началото на света Ацилут и със своята работа през цялото време се уравновесяват една с друга. Това и определя коренът на цялото висше управление, спускащо се към нас оттам.

Малхут, за която е казано: ”едното е по-горе от другото” е отделена от света Ацилут и ние вече не знаем какво става там. Непонятно е за нас Първото съкращение (Цимцум Алеф) – това е съвършено друг диапазон.

Както моето ухо, което може да улавя звуци само до честота 20 килохерца, а всичко, което е по-високо от нея, не чувам. А Първото съкращение работи на такива ”гигахерци”, в такива диапазони, за съществуването на които дори не подозирам – те са ми неизвестни и непонятни.

Там работят такива тънки свойства на желанието за наслаждение и желанието за отдаване и такива техни изяснявания, до които ние даже не се докосваме. Ние нямаме нужната тънкост и чувствителност. Това се и нарича ”едното е по-горе от другото”.

Съществува обратен порядък на световете и желанията, тоест на желанието Малхут не достига светлината Кетер – Ехида.

А тук се получава, че светлината Хохма се издига в съсъда Кетер, светлината Бина – в съсъда Хохма и т.н., докато светлината, предназначена за Малхут, не попадне в съсъда Есод.

Оттук започва несъответствието на светлините и желанията, при което цялата светлина се намира не на своето място.

И Арих Анпин се поправя като ”едното е вътре в другото”, тоест светлината Хохма напълва желанието Кетер. Затова желанието Кетер усеща недостатък, чувствайки, че не се напълва със своята светлина – нали това е светлина на по-ниска степен, светлината Хохма.

Но трябва да разбираме, че в желанието Кетер не може да влезе никаква друга светлина, освен тази, която му е предназначена – аз не мога да слушам с очите или да гледам с ушите!

Става дума само за количеството светлина, напълваща желанието – и количеството светлина в желанието Кетер се усеща сега така сякаш това е светлината Хохма вместо Кетер.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 18.11.2010

[26911]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Книгата „Зоар“ разказва за поправянето на Малхут. Малхут – това е общо кли, същото това желание да се наслаждава, което е създал Творецът.

Но все пак Той го е създал чрез последователност от особени действия, за да придаде на това желание особена форма, която да му позволи впоследствие да се подготви за получаването на цялата светлина на Безкрайността.

Ето защо говорим само за поправянето на Малхут, тоест на желанието. Процесът се разделя на няколко етапа: раждане (ибур), кърмене (йеника) и възрастно състояние (мохин).

Всички тези състояния се поправят по пътя на обединяването на Малхут и Бина. Тяхното правилно съчетаване се нарича „Малхут на Давид”. Правилният подход се състои в това, че поправяме Малхут само доколкото сме способни да я включим в Бина.

В статията „Нощта на невестата” „Зоар“ образно разказва за това как цар Давид  харесал Бат-Шева. Тя била жена на неговия военачалник Урия и Давид умишлено скроил неговата смърт на бойното поле, а самият той в това време взел за себе си Бат-Шева, даже недочаквайки известието за нейния съпруг.

Тази история, описана от пророка Шмуел, се представя изненадващо непристойно, въпреки че сега подобни неща се извършват с лекота: „Как е могло това да се случи?”

Разбира се, става дума за алегоричен разказ. „Давид” – това е Малхут, която е способна да се поправи, но в мъжка категория, чрез екран и отразена светлина, тоест намерение.

„Бат-Шева” е тази част от общия Малхут, която в дадения момент е годна за поправяне. Ако я поправят чрез светлината хасадим, то тя може да принадлежи на Давид.

Последователността на действията е такава: отначало светлината АБ-САГ проявява дадена част от Малхут, после светлината хасадим я напълва.

Предварителните етапи на анализа и напълването със светлината хасадим – това е „работата на Урия”. Неговото име (אוריה) се разпределя на: אור י“ה, което означава светлината на първата част на АВАЯ, нямаща отношение към втората част, към получаващите келим (съсъди) на Давид.

Само след това могат да я поправят на получаване заради отдаване – и това вече е „работата на Давид”.

От урок по книгата „Зоар“. Предисловие, 18.11.2010

[26929]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→