Въпрос: Ако  по време на урока човек изпитва гняв и ненавист по отношение на другарите си, по какъв начин да изгради намерение, устремено към единство?

Отговор: Преди всичко трябва да видите в това себе си. А след това да си представиш вярната картина: ние с Твореца сме разположени на противоположни полюси, а между нас се намира групата.

Аз формирам своето отношение към групата, докато не видя в нея Твореца. Защото тук е същото онова Място, където разкривам Него, разкривам висшия свят.

От една страна, за да се обединя с приятелите си, аз мога да подложа групата на критика: ние не сплотяваме усилията достатъчно. А от друга страна, как да разбера, че не се заяждам напразно и не изливам върху приятелите си своя егоизъм?

Това ми става ясно по ответната реакция – доколко те възвеличават целта в моите очи. Тогава, осъзнал важността на целта, аз се обръщам към групата, за да намеря там, между нас, заобикалящата ни светлина (ор макиф), която ни връща към източника.

В следствие на неговите действия аз се променям и отново се обръщам към приятелите си, за да мога сред тях да разкрия Твореца.

Така завършва началния цикъл на моя анализ. А след това се пробужда следващото решимо и започва нов кръговрат.

От  урока по Книгата Зоар. Предисловие, „Роза“ 28.11.2010

[27916]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как по време на уроците да подновяваме своето намерение, сред противоположностите отклоняващи вниманието ни в различни страни?

Отговор: Добре е когато всеки път има пречки. Човек не успява да обнови намерението, тъй като съзнанието се изплъзва и ни придърпва надолу към други мисли.

И отново от небесата напомнят на човек, че мислите му не се отнасят към духовния напредък. И още веднъж той намира сили да проанализира ситуацията и да помоли за скорошно измъкване от тресавището към единството.

От тази точката на единството той се връща към темата на урока, колкото се може по-близо се прилепва към Зоар.

Точно това е и „изучаване на Тора” – не изучаването на текста, а самообучението. Защото в крайна сметка ние изучаваме себе си. Казано е: “От своята плът ще съзра Твореца“. Това е начина, по който се приближаваме към истината.

Греши този, който мисли, че е задължително да знае изучавания материал. Човек е длъжен да знае кой е самият той, да опознае себе си, свързвайки се с написаното. “Кой съм аз, когото Тора обучава на причастност към светлината“? Аз проявявам всички свои противоречия, всички пречки и видовете духовни връзки, всичките “за“ и “против“.

Ето в какво трябва да се обучавам. Тора преподава уроци на моето зло начало, поставя го пред светлината. Казано е: “Аз създадох злото начало и създадох Тора за да го преправи“. Когато и двата тези фактора се проявяват пред човек, той започва да проверява единия и другия – ето това е изучаването на Тора.

Изобщо аз изучавам не текста, а себе си. Когато се устремя към истината, текста ми носи усещането колко далече съм аз от нея. Обикновените хора, са като машини, учат по написаното – но има Тора, която изучават по себе си. Относно това е казано: “В Твоята светлина ще видим светлината“.

Това вече е съвсем друг вид изучаване – в противоположност с пречките, в противостоене с тях – практическо самообучение. “Кой съм аз в сравнение с Твореца?“ – такава на кратко е същността на това обучение.

Тъй като всички пречки и проблеми, възпрепятстващи ме да се потопя в реалността, за която чета, това са различията между мен и Твореца. И ако аз се приповдигна над всички лица на собствения си егоизъм, то ще демонстрирам готовността да се движа напред, да се срещна с Него.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 29.11.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Възможност за освобождение

Избавлението на Израел (реализирането на стремежа към Твореца) и цялото негово величие (напълването със светлина) зависи само от изучаването на книгата Зоар и вътрешните части на Тора.

И, обратно, всички разрушения и всички падения на синовете на Израел – са само вследствие от това, че те са изоставили вътрешната част на Тора, принизили са я до най-ниското ниво и са я направили вещ, от която да няма абсолютно никаква потребност (а доколкото нея подсъзнателно чакат от нас народите на света, то, ако ние не им предлагаме средството за постигане на висшето, то те и нас ще считат за ненужни в този свят).

Баал аСулам. Предисловие към Книга Зоар. п.69.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В крайна сметка аз съвсем не обичам приятелите. По какви състояния ще опозная Твореца в групата?

Отговор: Доколкото не обичаш приятелите, толкова не обичаш Твореца.

За да разкриеш светлината е нужен съсъдът на любовта. Аз се съединявам с вътрешната точка на приятеля, с неговото духовно желание.

Ако той е в групата ни, то естествено – Творецът го е довел. Творецът е дал на приятеля точката в сърцето, затова сме заедно.

Всички останали свойства, които аз виждам в приятеля и в самият себе си, е нужно да присъединяваме към тази вътрешна точка.

Те трябва да станат опора, платформа за нейния растеж и развитие. Всички наши желания ще изграждат около нея духовния парцуф.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 28.11.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво е „ роза с тринадесет венчелистчета”?

Отговор: Числата в кабала характеризират състоянията. Защото като цяло, ние изучаваме състоянията на своето желание по отношение на Твореца.

В тази игра има само двама участника: желанието за наслаждение и светлината, Твореца. За техните взаимоотношения ни разказват кабалистите.

Да се разкаже за това може по различни начини. Един от вариантите са числовите характеристики. Числата обозначават не количествени значения, а признаци на състоянието. Всяко число има своя вътрешна същност, всяко символизира нещо.

Зад числото 13 стои допълнение – допълнителни сфирот ХаГаТ. Според същия принцип се разшифроват всички други числа и гематрични значения.

Въобще, в духовното не съществуват обичайните за нас цветове, разстояния, звуци и форми. Каквото и да ни описват кабалистите, винаги става дума за характера на взаимовръзката между желанията и светлината. Всичко се свежда до един параметър: доколко желанието, във всички негови свойства, се уподобява на светлината.

Във всяко желание има 10 сфирот, или 613 части. И затова, всяко желание може да се представи като съвкупност, общ обем – не единичен щрих, а комплекс от множество детайли на възприятието.

Като следствие, ние му даваме определено название, характеризираме го с тези или други цветове, звуци , форми. Но в крайна сметка винаги съпоставяме желанието със светлината.

Както всички тела в нашия свят, от твърдите до газообразните, могат да се представят във вид на вълни с различна дължина, рисуващи образите в нашето съзнание.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 29.11.2010

[28039]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Четейки Предисловието на  Книгата Зоар, ние сме длъжни повече да се грижим за  намерението, отколкото за разбирането на текста.

Преди всичко, трябва да се концентрираме върху правилната нагласа: защо четем Зоар? Какво се случва с нас по това време? Какво ни въздейства? Какво искаме да постигнем като резултат?

И едва тогава ние се обръщаме към самия текст, опитвайки се да проникнем в неговия смисъл.

Само след като „разчистим” място в себе си, ние ще постигнем нужния ефект. А иначе той просто няма къде да се прояви.

Въпрос: Как да подготовим това място?

Отговор: Подготвяме го издигайки се над пречките. Човек идва на урок по кабала, на среща с Книгата Зоар, на среща с приятелите, с цяла купчина от пречки, които му се струват случайни. Но случайности няма. Няма никой друг освен Твореца .

И затова трябва да направя правилна равносметка: аз не разбирам какво става, защо това се случва именно с мен или с нас, но въпреки всичко, аз съм длъжен да се приповдигна над всичко – единствено в името на обединението с приятелите.

Така ние подготвяме почвата, създаваме място за бъдещите кълнове, формираме Малхут. За същото се говори в друга статия от Предговора на Книгата Зоар – „Нощта на невестата”.

По време на урока ни се предоставя възможност, която не съществува никъде другаде. Доколко е важно за мен да разкрия Твореца, да Му доставя удоволствие?

Доколко за мен е важно да се издигна над своя егоизъм и да се обединя с другите, за да разкрия Него? Аз постоянно измервам своите цели съобразно с важността им.

При това, аз всеки път виждам, че ми се поставят пречки. И съм длъжен да стискам за гърлото егоизма си, за да продължа по пътя, пребивавайки в единство, оставайки в темата, в непосредствена близост до духовните първоизточници. Тук е заложена сериозна работа, което и значи да „подготвим място” за разкриване на Твореца.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 29.11.2010

[28049]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Ние слушаме съветите на кабалистите за това, как трябва да организираме себе си в различни ситуации и състояния, за да получим максимално въздействие от заобикалящата ни светлина, която ни връща към източника.

За тази цел изпълняваме всевъзможни изкуствени, материални, егоистични действия според принципа „Ще направим и ще чуем!” и тук, тези съвети работят.

Но кабалистите не могат да ни задължат да извършваме действия насочени към отдаване. Следвайки техните съвети в работата със своя егоистичен материал, ние искаме да привлечем към себе си неизвестната за нас сила на заобикалящата ни светлина, за да може тя да ни подейства и да ни доведе до ново състояние.

А в мига, в който се променям, аз вече започвам да действам по друг начин – с нов разум и ново сърце. Ние работим  в следната последователност: „Съвет -> чудесно средство -> нова равносметка”.

Затова, по време на работа с учениците (и възрастни, и деца), трябва да се търсят такива занимания, които максимално ще привлекат заобикалящата ни светлина. И в крайна сметка ще се получи това, което трябва. А ако не се получи – тук вече нищо не може да се направи. Ние можем единствено да молим за поправяне, да отправяме МА“Н: аз искам вътрешно поправяне!

А всичко, което идва след това, е следствие от въздействието на висшата светлина, която не бива да засягаме, защото това касае „тайните на висшето управление”.

Ние привличаме заобикалящата ни светлина, изучавайки първоизточниците. И ако възрастните четат текстовете на Баал аСулам, то за децата е достатъчно да се проведе обсъждане по тези статии – например, на тема ”Тяло и душа”, „Възприемане на реалността”, „Свобода на волята”. Да се обсъди по забавен начин, под формата на игра, връзката с някои физически или химически закони на нашия свят. Така, ние привличаме към себе си същата тази светлина.

Трябва да се обясни на децата механиката на промяната на човека, а те приемат това като факти и започват да го използват. Постепенно всичко това се натрупва в тях.

Работата с децата се отличава от работата с възрастните. Казано е, че обучавайки детето, ти все едно „пишеш на чист лист”. В детския материал всичко естествено се усвоява така, че те приемат чутото от възрастния като истина.

Това отразява връзката на корена с клона. Ако  общуваме с някой, който е по-възрастен от нас, то възприемаме думите му като очевидни факти. И трябва да се възползваме от това детско свойство, за да ги напълним с правилни понятия, вместо тези, с които ги натъпква нашия егоистичен свят.

От урока по статията „Тяло и душа“, 29.11.2010

[28086]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

Съществуваме в система от сили, в единственото място, създадено от Твореца,  в Малхут света на Безкрайността, пребиваваща в напълно поправено състояние (Гмар Тикун).

А ние сме противоположни на нея и се намираме в скритие, зад 125 степени, екрана, скриващи от нас това истинско състояние.

Аз не чувствам истинското състояние в което се намирам и в своето усещане пребивавам зад 125 скрития, понижаващи филтри, в мъгла и обърканост.

Трябва да отстраня тези скрития и то по такъв начин, че да ги погълна в себе си и да ги превърна в разкрития – всяко състояние, всяка степен.

Защото зад всички тези скрития съм станал напълно противоположен по своите вътрешни свойства на това истинско състояние. Но ако приема това скритие върху себе си и с помощта на светлината искам да се повдигна над него, то се получава така, че цялото това скритие се превръща в знание, в усещане, в разкриване, в постижение.

И така се придвижваме – от абсолютната откъснатост (освен пробуждащите се в нас искри на духовност) и до най-високата степен.

Но скритията не ми се разкриват от този свят. Трябва изобщо да забравя за този свят. Тези скрития се разкриват между мен и светлината, между мен и Твореца.

Затова кабалистите казват: „Остави този свят, не го поправяй! Той не подлежи на поправяне!“ Трябва да поправиш само твоето отношение с висшия, с Твореца.

Пречката, която виждаш между вас, трябва да превърнеш в разкритие. Тази пречка, е този дебел материал, твоето его, който ви разделя.

И затова ние не поправяме този свят, не трябва да се занимаваме с него. Колкото повече се занимаваш с връзката си с Твореца, толкова повече ще ти свети светлината и ти ще видиш обратния, другия свят.

От урока по  Книгата Зоар, 29.11.2010

[28061]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Зоар, Глава „Роза (Шошана)”: Раби Хизкия започнал [своята реч]: „Написано е: „Като роза сред тръни”…

Розата е Малхут и тя включва всички души, които желаят да се отрекат от своя егоизъм и да се обединят. Това е възможно само с помощта на поправящата светлина. Всеки човек, който се стреми да постигне висшия свят, да разкрие Твореца, по същество се стреми към общото обединение в Малхут. Тя е мястото, в което Творецът се разкрива.

Книгата „Зоар“ разказва  как това място се изгражда от желания, които се стремят към разкриване, от духовните стремежи на хората, които са готови да се обединят по пътя към целта. Ние разбираме, че не сме способни да направим това. Но светлината действа вътре в Малхут, в „розата”, въпреки тръните, които стоят на пътя на обединението. Този, който желае да разкрие Твореца е склонен да живее с тези „бодли” и да проправи път през тях към „розата”.

Към това трябва да са насочени нашите усилия, въпреки егоизма, който ни отклонява отново и отново от целта. Ние, въпреки това, трябва да преодолеем тръните ограждащи розата и да обединим всички наши желания в едно.

Така ще пробудим поправящата светлина и ще разкрием Висшия.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 29.11.2010

[28052]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо ни е дадена илюзията за свобода на волята в този свят?

Отговор: Ние считаме себе си за свободни, при условие, че не се замисляме много и идентифицираме себе си с животинското тяло. Но, ако се издигнем малко над него, ще видим, че то стриктно спазва законите и процесите през които преминава.

Мисля си, че зависи от мен кога да отида да спя или кога да отида на работа. Но от кого зависи наистина? Аз съм поставен в определени условия и са ми дадени определени вътрешни свойства. Междувременно, нашето желанието за получаване на наслаждение действа като машина, която работи според просто правило: максимално наслаждение за минимално усилие, тоест максимална печалба за минимално заплащане.

Това е изчислението, което правим във всеки един момент от живота си, във всеки аспект, всяка посока, всяко място и по отношение на всичко. Така работи нашата природа, взимайки предвид различни условия: колко съм изморен или здрав, колко голяма е опасността и възможното наслаждение, и т.н. Разбира се, докато сме в нашето его, там няма свобода на волята.

Трябва да осъзнаем, че свободата на волята е само, ако контролирам моето желание и съм над него. Докато оставам в моята егоистична природа, аз винаги ще бъда послушна кукла, напълно контролиран от моя егоизъм.

Но ако искам да взема контрола в свои ръце, трябва да управлявам желанието си, като се издигна над него. С други думи, свободата на волята е възможна, но само ако се издигна над желанието. И единственият въпрос е: как да се издигна над природата си, с какви средства?

От урока по статията „Свобода на волята”, 26.11.2010

[27782]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→