Чисто човешко свойство

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако Творецът е създал само две сили: получение и отдаване, то към какво се отнася „срама“ и къде е неговият корен? Защо той притежава такава сила, че е по-силен дори от най-силното желание?

Отговор: „Срамът” е самостоятелно „творение“. Творецът е можел и да не създава срама и тогава ние не бихме чувствали себе си получаващи и противоположни на Него. Срамът е специално сътворено свойство, предназначено само за човека.

И не става дума дори за срам, който изпитваме в този свят, който като отпечатък на висшия срам едва едва го отразява.

Но висшия, духовния срам е усещане за това, че стоиш срещу Твореца и си Му противоположен, чувствайки как тази противоположност те унижава наред с Неговото отдаване и доколко твоите егоистични мисли са обратни на мислите за отдаване. Това е такъв срам, който не може да бъде изтърпян!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 30.11.2010

[28163]

Изчисти сянката си

каббалист Михаэль ЛайтманВсеки миг сме длъжни да усетим, че има Някой, който изпълнява над нас всички действия.

Ти сега се движиш, питаш, искаш нещо. Кой предизвиква в тебе тези желания и действия? Именно това трябва да откриеш.

Постепенно разкривайки единната сила, действаща във всички творения, чрез това ти изменяш инструмените на своето възприятие: усещанията и разума. Ставаш по-възприемчив, започваш по-добре да различаваш случващото се, по-добре да разбираш действията на Твореца.

Изведнъж виждаш огромния свят, много по-широк, дълбок и сложен – във всички негови разрези и аспекти. Всичко това по отношение на тебе става по-различно. Но след това разбираш, че се изменяш самия ти, а на повърхността всичко остава неизменно.

По-късно ще ти се открие, че ти всъщност виждаш само Твореца. Защото няма никой и нищо освен Него. А това, което ти се струва света – е само твоята сянка на Него. И така, до тогава, докато не достигнеш състояние, когато тази сянка ще изчезне.

С други думи, за да достигнеш до сливане с Твореца, трябва да се премине през много изменения. В твоето възприятие тези изменения се наричат светове: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и света на Безкрайността. Това са степени на твоето възприятие на реалността, която ти се представя във все по –истински вид.

Така че какво се е изменила? Само твоето възприятие. Ти изменяш органите си на усещане и виждаш как постепенно ти се разкрива Твореца, как картината на света придобива все по-отчетлив характер, става все по-истинска, постоянна, вечна.

Всичко зависи само от мястото, от което наблюдаваш всичко това по отношение на светлината на безкрайността.

И тогава започваш да разбираш, че сянката, която си видял върху Твореца, всички тези скрития, светове – всичко е било в твоя полза.

В краен случай, ти си видял някакви контури, някакъв рисунък, който трябва да изчистиш – да станеш подобен на Твореца именно вътре в тази сянка, за да изчезня тя.

От урока по писмо на Баал Сулам, 26.11.2010

[28120]

Виртуалността не е пречка

Въпрос от английския блог: Постоянно посещавам кабалистичния сайт, чета блога, въпросите и отговорите, гледам видео. В реалния живот няма никакви други приятели, освен моя съпруг. С хората, занимаващи се с кабала общувам само виртуално. Мога ли по този начин да се присъединя към група?

Отговор: Истинската основа, върху която се гради общуването между хората също не е физическа, а „виртуална” – хората винаги се обединяват около обща цел. Колкото по-силно ги привлича целта, толкова по-здраво е тяхното единство. Можем да го видим в нашия свят.

За онези, които разбират това, „виртуалното” общуване между хората в нашето общество, в групите, много, от които обединяват хора, живеещи далеч един от друг, то не само не пречи, а напротив – помага за изясняване на целта на общуването, на стремежа. За да може целта да стане още по-силна и да обхване колкото може повече хора. Желая ви успехи!

[28188]

Това го може всеки

Въпрос: Способен ли е скъперникът да постигне отдаване?

Отговор: Няма човек, който да не може да се промени, стига да е душевно здрав. Всички ние сме „престъпници” и „нарушители”.

Именно по тази причина се обръщаме към науката кабала – за да ни поправи светлината, за да станем достойни за нея, за да се уподобим на нея.

Нищо в човека не може да се превърне в непреодолимо препятствие. Всеки има възможност да се поправи, ако избягва придирчивостта и пренебрежението в духовната работа.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 29.11.2010

[28036]

Разум и желание – кой кого управлява?

Въпрос: Правилно ли е да си изяснявам своето състояние с помощта на разума – защо съм получил такова състояние, откъде е дошло, какво да правя с него?

Отговор: Нищо не може да бъде изяснено с разума, защото желанието го принуждава да работи.

Не си мисли, че разумът съществува отделно от желанието – аз вземам разума и с него, като с уред измервам състоянието/желанието. Разумът се управлява от желанието.

Веднъж ти казва едно, друг път – друго, което е напълно противоположно, в зависимост от твоето желание. В такъв случай, можеш ли да се довериш на неговите изводи?

Как се развива разумът в мен? Благодарение на това, че през цялото време съм искал да направя нещо, да го постигна и получа, аз съм изградил в себе си разум. Разумът е нещо придобито.

Но когато дойде светлината, тя ни дава възможност да се издигнем и да не бъдем подчинени нито на разума, нито на желанието. Светлината започва да властва над нас, издига ни, дава ни своята сила.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 29.11.2010

[28069]

Най-строгият съдия

Докато самият ти не получиш духовното постижение, не трябва да приемаш разказите на кабалистите като факти, не изискващи доказателство, а само като условие за собственото си духовно развитие.

Не можеш да използваш техните описания като духовен закон и съгласно него да действаш, защото не се намираш на нивото, от което е написано това.

По тази причина, ние трябва да ги приемаме като хипотези – предположения за това, че явно в духовното действат такива закони. Но в материалния свят, тоест в твоето състояние, в твоя свят – те не се разпространяват.

И дори думите на мъдреците са тяхно постижение, това е техният свят, на тях им е известно как да работят там и да не грешат. А ако започнеш да се ръководиш от същите принципи в работата си, ти използваш всички тези изречения в разбираема за теб, егоистична форма – заради своя егоизъм, а не заради отдаването, като тях. И в теб, то ще се облече в най-егоистичните одежди! Затова е забранено това да се прави!

Всеки човек трябва да има свой собствен „съдия”, който да го ограничава  и да му казва: можеш да действаш само според степента на своите собствени поправяния! И не трябва да излизаш от техните граници дори, ако си слушал и чел за това. Но кой чете? Ти! И кой слуша? Ти!

Това вече е минало през теб и е изопачено в егоистичните ти възприятия. Откъде знаеш, доколко правилно си разбрал всичко? Навярно си разбрал неправилно, защото „всеки съди според своите недостатъци” и всичко казано от кабалистите, ти възприемаш вътре в своите пороци.

А ако не привличаш чрез ученето светлината, която те връща към източника и те променя, давайки ти възможност да работиш според степента на тези изменения, то на теб не ти е разрешено да слушаш нито един съвет на Тора. Защото, ако го използваш над своето поправяне, над своето стъпало, той ще ти навреди.

От урока по статията „Тяло и душа“, 29.11.2010

[28099]

Обрязване за испанската душа

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Севиля, Испания: Необходимо ли е да се прави обрязване на физическо ниво, за да се почувства такова вътрешно духовно намерение и ограничава ли се човек в духовното от това, че не изпълнява съответстващите материални действия?

Отговор: Аз вече толкова пъти обяснявах, че физическите действия нищо не определят в духовното. Всички изяснявания и всички поправяния се реализират в отношенията между хората.

Всичко има две поправяния:

1) ”отдаване заради отдаването” или ”Не прави на другия това, което сам ненавиждаш”.

2) ”получаване заради отдаването” или ”Възлюби ближния, като самия себе си”.

С първото поправяне достигаме свойството Бина, отдаване (”хафец-хесед”), а с второто поправяне достигаме свойството Кетер, Твореца. Това са двата етапа на поправяне, за които говори цялата Тора.

Съгласно с тези поправяния има 613 ”съвети и указания на Тора” (”ейтин” и ”пкудин”) – всичко това са действия по поправянето на желанието. И когато става дума за обрязването (брит мила) – се има в предвид вида поправяне на желанието, за забраната да го използват по-нататък от сфирата Есод, от която и се изпълнява това поправяне.

А никаква физическа операция няма да помогне на човека да стане свят/ отдаващ. Ние трябва да мислим за вътрешното/ духовното поправяне. Но всеки човек, съгласно произхода си може да съблюдава своите традиции.

Баал Сулам, като описва поправеното общество на бъдещето в статията ”Последното поколение”, казва, че всеки може да остане в своята религия – това не пречи духовното постижение.

Въпреки че традициите на юдаизма се различават от другите традиции с това, че отразяват истинските духовни закони, но тяхното външно изпълняване никак не помага да се поправи душата. Това е само обичай, приет да се изпълни в този свят като култура на народа.

От урока по ”Бейт Шаар а-Каванот”, 28.11.2010

[27964]

Игра със самия себе си

каббалист Михаэль ЛайтманНауката кабала – това е именно тази наука, която ни обяснява как да изменим себе си и тогава, в съответствие с това, моят свят да се превърне в друг, висш свят, в който започват да стават различни изменения.

Кабала ми казва, че се намирам срещу светлината, но не я усещам и виждам пред себе си, като на рентгенова снимка, картината на своите свойства върху нея. Тоест казваме, че ако аз виждам хората, целия свят, звездите, то всичко това са моите свойства срещу светлината.

Как да започна и да изменя нещо в себе си? Аз искам да се убедя, че тази картина действително се явява като резултат от моя вътрешен свят и тя не е случайна.

И тук аз започвам тази игра: променям се в нещо – и се променя картината около мен, променям се още малко – и отново немного се изменя околният свят. На практика – интересна игра!

В статията ”Скриване и разкриване на Твореца”, Баал Сулам пише, че човек, който има определено възприемане на реалността, отначало му се струва, че едни хора преуспяват, други са нещастни, а трети са болни.

Но след това, както той се променя, вижда тези хора съвсем други: тези, които са изглеждали глупаво, неочаквано стават умни, бедните – богати, а преуспяващите изведнъж загубват всичко.

За това да изменят своите свойства и чрез това да управляват реалността, сред дадената ни реалност, отделени от учител, от книги, от група.

Като ги използваме за разкриване на светлината/ Твореца, свойствата отдаване и любов, аз извиквам съществуващата извън мен светлина, която въздейства на моето желание, променя го до подобие на себе си/ Твореца.

Излиза, че ако аз желая нещо да се промени, ми е необходимо да изменя само самия себе си.

От лекция в аудиторията ”Кабала за народа”, 23.11.2010

[27892]

Да направим света хармоничен

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от блога: Уважаеми рав, защо се игнорират арабските ученици и нямаше покани за конгреса на арабския сайт?

Нима не искате да се присъединим към вас? Въпреки че знаете, че без нашето участие няма да се случи пробивът.

Неотдавна в една от вашите програми Вие казахте, че Израел е обкръжен от „ято арабски страни”, а в друга програма направихте гръмко заявление, че една ядрена бомба ще успокои Иран, а ние си мислехме, че „в ръцете ви има рози” и това също са Ваши думи.

Но аз имам по-друга представа: във всеки човек съществува собствена сила Исраел и собствена сила Араб. Исраел е над парса, Араб – под табур.

Заедно това са силите на единния Творец. Исраел е Га”Р и ако не започне да работи над своя Араб, над НеХИм, нищо няма да се получи с неговия шалом!

А Араб в човека, ако се предположи, че иска да унищожи Исраел, е подобен на самоубиец, защото Исраел е в него самия, в неговия парцуф над хазе!

И затова, докато не обикне своя Исраел, няма изобщо да може да се примири с Исраел като цяло, извън себе си.

Същото е и с евреина или израилтянина: докато не обикне (=не изправи!!!) своя НЕХИМ, своето място под табур, своя „араб”, изобщо няма да може да преодолее препятствието спрямо света с арабите извън себе си.

Ахмад Салем

Отговор: Скъпи Ахмад,

Вие сте абсолютно прав за това, че Исраел, Ишмаел, Ейсав – това са сили вътре в човека и, само ако ги изправи, ще може да доведе до хармония целия свят.

И затова, че изправянето се забавя, е виновен на първо място народът Исраел – този, комуто е била връчена методиката на изправянето.

Президентът на Иран е одиозна фигура, той ярко изразява ирационалността на конфликта, но причината не е в него, а вътре във всеки от нас.

Ние виждаме как всички участници в конфликта, независимо дали Израел, палестинците, Иран или западните страни, се държат нелогично, напук на здравия смисъл, понякога просто самоубийствено за собствените си народи, като че ли ги управлява някаква сила свише.

Даже ядрената бомба „да успокои” Иран, тя ще освободи място за някой друг и ситуацията ще се влоши още повече.

Решението да не каним нашите арабски другари на конгреса е много болезнено решение. Ние го взехме с тежко сърце и само заради това да не подлагаме на опасност живота на нашите другари и членовете на техните семейства.

Твърде е голямо противопоставянето, а властта в арабския сектор засега, уви, е в ръцете на хора, които не само не са открити за диалог, но и въобще се водят повече от емоциите, отколкото от здравия разум.

В тази ситуация е необходимо търпение и разбиране на цялата сложна обстановка. Никаква друга причина нямаше, нашите другари от мюсюлманските страни с по-открити режими – Турция, Казахстан, Узбекистан, а също така другари с арабски произход, но живеещи на Запад, открито присъстваха на конгреса.

Ние сме с вас с цялото си сърце. Нека заедно да помислим върху това как да засилим вътрешната си връзка, а чрез нея ще се изправят и външните условия. Това не е лесна задача, но, след като стои пред нас, значи Творецът ни е дал сили за нейното решаване.

[28026]

Пречките – това е езикът на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво значи да бъдеш по-високо от пречките?

Отговор: По-високо от пречките значи, че аз ги взимам, обработвам ги, съхранявам ги и се намирам над тях – като върху вълна.

Аз не ги изтривам, те остават в мен, и, повдигайки се над тях, аз се докосвам до светлината, до Твореца, до Отдаващият ми. Той ми дава тези пречки, за да се приближа до Него – над тях.

Пречките са език. Творецът пробужда в мен моите свойства, обратни на Него. Ако аз се издигна над тези противоположни свойства, то се докосвам до Него.

Засега това все още не е съвсем чувствен контакт, но все пак заради тях аз започвам да усещам Неговото отношение. Аз започвам да ценя тези пречки. Защото именно те ме водят до контакта с Твореца, а без тях аз не бих се докоснал до Него.

Пречките ми показват кое ни разделя, кое ни пречи да се докоснем. Ако аз се издигна над тях, преодолявам препятствие, – и вече получавам някаква връзка с Твореца.

Затова ние сме длъжни да благодарим за всички пречки, правилно да ги обработим и да се отнасяме към тях като към препятствие, над което трябва да се издигнем, за да достигнем връзка с Твореца.

Свойството, което ме разделя от Твореца, започва да ни свързва, ако се издигна над него. Въпреки че ми се струва пречка, аз го усещам не като пречка, а като средство, с което да създам връзка с Твореца.

Ако отменя себе си и искам да бъда над тези пречки, аз плувам над тях, като топка по вълните, през цялото време в контакт с въздуха. Затова аз не изтривам тези пречки, а се намирам над тях. Те са ми нужни, за да се издигна над тях.

От урока по Книгата Зоар, 29.11.2010

[28064]