Въпрос: Как Бина, която нищо не е искала да получи изведнъж разкрива, че е длъжна да получи „за да отдаде”?

Отговор: Бина на стъпалото „отдаване заради отдаването” ГАР де Бина, ставайки подобна на Твореца в това, че не получава, открива, че Творецът е още и отдаващ. От тук тя разбира , че й тя трябва да отдава. А какво може да даде?

Творецът й дава, тя усеща в това неговата любов и така разбира, че ако престане да отказва да получава, а започне да получава от Него, то с това ще му достави огромно наслаждение – и това предизвиква в нея използване на желанието да получава, но заради отдаване на него, ЗАТ де Бина.

От урока по статия на  Рабаш, 02.12.2010

[28486]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос:  Какъв вътрешен смисъл се влага при запалването на ханукалните свещи? Как да обясним това на децата?

Отговор: Ние се стремим към отдаване и любов към ближния, които трябва да станат за нас светлина, напълваща ни с наслаждение.

Ако ние се съединим като един човек с едно сърце, то започваме да усещаме духовния свят, Твореца, вечния живот – това се нарича горящата свещ на Ханука.

Ханука – това не е още краят на поправянето, а само спирка по пътя. Ние достигаме свойството Бина, отдаване заради отдаването, излизаме от своя егоизъм – издигаме се от Малхут в Бина.

Засега аз още не мога от Бина да се спусна обратно и да използвам Малхут, а само да се издигна над знанието – това се нарича Ханука. Затова не трябва да се използва тази светлина – може само да се гледа на нея.

Когато после достигаме празника Пурим, то взимаме тази светлина и я използваме в своето желание, желание да се насладя, за да ”засияе тъмата като светлина”. Тогава всички сили на Бина се спускат в Малхут и тя самата започва да свети – това е вече краят на поправянето.

А Ханука (”хану-ко” – ”спрели сме се тук”) – това е засега спирка, отдих насред пътя. Като поколение, което странства в пустинята и си изяснява как да се издигне над своето его.

От урок по писмо на Рабаш, 01.12.2010

[28334]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Цялата наша работа се състои в това да се оправдаят състоянията, които ние преминаваме, и тогава те ще ни се покажат като по-комфортни.

И това зависи само от нас! Тъй като  всички тези състояния са неизменни, всичките решимот (духовните гени) трябва да излязат по веригата, едно след друго, и да се реализират до края на поправянето.

Те постепенно се разкриват в теб, за да ги оправдаеш. А какво означава „да оправдаеш“? – Да осъзнаеш, да почувстваш и да разбереш с каква цел  идват, кой ги донася, за какво, в каква последователност.

Така самият ти се развиваш, при това дотолкова, че започваш да включваш в себе си цялото творение. Именно това иска от теб Творецът! И затова ти дава не крайната форма – в нея ти нищо не би почувствал и не би разбрал, а те превежда през цялата тази последователност от действия.

Но съществува ли този процес на практика? – Няма го! Няма нито начало, нито край – нищо няма! Има едно съвършено състояние. Само за теб Творецът го разтегля от началото и до края, като гумено въженце, внедрявайки в Своето единствено действие него, злото начало, желанието за наслаждения.

И тогава ти можеш да преминеш последователно всичките тези състояния – от началото до края, усъвършенствайки при това своите чувства и разум.

Това ти помага да разбереш целия процес на творението – от двете противоположности: от тъмнината – към светлината.

А ако това е било едно състояние, то ти не би съумял нищо да различиш, тъй като ти си творението. На теб са ти необходими две състояния, за да почувстваш и да изясниш едното срещу другото.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 26.11.2010

[28278]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво да направя, ако намерението, което ни давате преди урока, изчезва в следващия момент?

Отговор: Нищо не можеш да направиш – трябва да продължаваме да обновяваме намеренията! Аз давам направлението, а ти трябва да се придържаш към него. Ако го направиш, това означава, че ме следваш.

Това е причината да си на урока, а не за да си тренираш разума, като се ровиш из текста! Същността на твоята работа не е в използването на мозъка, а в полагането на усилия да се задържиш в намерението.

Ти трябва да съхраниш посоката и да ме следваш. Аз не мога да ти напомням за него всяка секунда – така аз ще те дърпам насила. Запиши намерението за себе си и по-късно се опитай да останеш в тази мисъл.  Няма значение колко разбираш от текста, който ще чуеш – главното е да работиш над съхраняване на намерението. Намерението е тази „магическа сила” (Сгула), която ти разкрива описаното в „Зоар“.

Ако намерението ти достигне до нужната степен, то ти разбираш „Зоар“ дори на език, който ти е непознат; ти го разкриваш и започваш да живееш във висшия свят, получаваш нови сетива, т.е. сам влизаш в духовното. Това няма нищо общо с интелектуалните догадки. Трябва да възникне ново сетиво. Затова трябва да положиш собствени усилия насочени именно в това и да чакаш светлината да се спусне и да те поправи с едно точно действие.

Аз не мога да го направя за теб – мога само да ти помогна и да ти напомня, но нищо повече. Затова е написано в „Коментар по завършване на „Зоар“” и в други текстове, че човек трябва да се придържа към учителя. Имено за това говорим.

Следва, че трябва да продължаваш да се придържаш към напътствията, които давам в началото на урока и да ги надграждаш. В това се състои нашата съвместна работа.

Всеки ден в тричасовия урок, ти трябва да останеш в същото намерение, но правейки го по-точно, усилвайки го малко по малко, ден след ден. Трябва да направиш така, че то да не изчезне, а да стане все по-ясно, кратко и лаконично, т.е. по-изяснено.

Запиши – аз ти давам съвет, който винаги ще те върне в правилното направление. Ако се изгубиш, запитай себе си: „Какво ще се случи с мен?!” Това е: ако те заболи, то ти не се нуждаеш от нищо друго.

От  урока по  книгата „Зоар“, 25.11.2010

[27664]

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Имам ли свободата на избора да задавам въпроси или и това ми е дадено от Висшето Управление?

Отговор: Свободата на избора не е в това, да зададеш този или онзи въпрос. Свобода на избора означава да не седиш вътре в егоизма си, получавайки удари. Защото, потънал в егоизма си, ти не си способен да разбереш каквото и да е, защото в тебе отсъства още един фактор, който съществува отвън.

Отъждествявайки себе си с някой или с нещо, което се намира отвън, ти можеш да видиш себе си отстрани. Това ще те научи да различаваш двете състояния: светлината и тъмнината. И тогава ще можеш  бързо да напредваш.

Но ако не се включиш в група, не се намираш в отдаване към нея, не получаваш въздействие от нея – ти не напредваш. Защото духовното напредване се състои именно в разбиране на процеса на творението. А за това са ти нужни две отправни точки: едната – вътре в теб, а другата – отвън.

И затова ти е дадена група, за да можеш да придобиеш тази втора точка.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.11.2010

[28275]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: На Конгреса се чувстваше много силно желание от женската половина на кли.

Те задаваха много въпроси и аз в тях чух и почувствах, че мъжката половина не полага достатъчно усилия. И те искат сами да получат светлината на поправянето.

Говоря за всички, които са омъжени и техните мъже са в кабала и за тези, които не са омъжени, или мъжете им не се занимават с кабала. Да, светлината дава Твореца, а не съпруга, мъжа. И няма разлика мъж ли е или жена, освен реализацията.

Няма ли да приемат много жени (а и мъже, та нали във всеки от тях има женско начало и аз мога да работя само с него) това като ръководство за действие? Няма ли да ни разбие? Защо ми е тогава да се женя или омъжвам? Или вашите отговори са само за тези жени, мъжете на които все още не се занимават?

Отговор: Човек се жени не за да получи от жена си светлина, а за да постави себе си в условия, оптимални за духовно предвижване.

Това е съвет на кабалистите и този, който го пренебрегва, лишава себе си от възможност за придвижване. Той си мисли, че може логически да обоснове или да опровергае това, което му казват от по-висока духовна степен.

Съветът на кабалиста е «сгула», чудесно средство, което трябва да се следва. Мъжете задължително трябва да се оженят. Жените – не са длъжни. А духовната работа при това си остава духовна работа.

Има Световното Кли, мъжката и женска негови части, всеки трябва да работи над общото обединение и стремеж към Твореца.

[28266]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Духовното постижение се случва много бавно, защото става дума за проява на нова структура вътре в човека.

Ние дори не можем да си представим какво значи да получиш втора природа! Това не съществува и не е съществувало нито в нашия свят, нито във Вселената, не се е случвало никога в продължение на цялата история.

Тази придобивана от нас природа се строи много постепенно на основата на многочислени частни детайли и състояния, които възникват вътре в нас. Това е щателна , бавна, но непрекъсната работа на висшата светлина над нас.

В процеса на духовното постижение има латентен период, когато вътре в човека се извършва огромна работа по подготовка на духовните свойства/съсъди. И това буквално означава ново раждане.

Но ние не просто трябва да се родим допълнително и в духовния свят – ние трябва да преминем през изменения на всички нива на своето желание: 0/шореш, 1/алеф, 2/бет, 3/гимел, 4/далет, и едва тогава усещаме, че с нас нещо се случва. А до този последен момент 4/далет, всичко случващо се, е неразбираемо и скрито в нас.

Ние все едно преминаваме от нулевата точка на творението до състояния, в които у нас едва – едва започва да се пробужда желание към духовното.

И това дори не е желание, а някакво разбиране на това желание, отключване от онова, което съществува в нас сега. Това се случва първо в чувствата, а след това и в разума. Така ни въздейства висшата светлина.

Затова е нереално да се очаква, че всичко ще се случи за една секунда. Въпреки че човек трябва с всички сили да се стреми към това. С други думи – всеки миг трябва да бъде последен, а ако не се е получило, то нека бъде в началото на следващия миг.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.11.2010

[28282]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Всички светове: Ацилут, Брия, Ецира, Асия и даже нашият свят – имат един и същ строеж, като отпечатъци един в друг. Само че в нашия свят ние не виждаме това.

Започвайки с разбиването на световете и смесването на Бина и Малхут, парцуф СА”Г служи за печат, матрица, отпечатваща своята форма на Бина, съединена с Малхут, върху целия материал, на всички нива: Ацилут, Брия, Ецира, Асия, нашия свят.

Най-отгоре в главата на света Ацилут се намира коренът на всички светове, защото самият СА”Г се отнася към първото съкращаване (Цимцум Алеф) и неговото въздействие не достига до световете от второто съкращаване (Цимцум Бет) директно, а само чрез „сеарот” (тесни като косъм канали)

А от главата на света Ацилут тези нишки се спускат като проекции чак до нашия свят, повтаряйки един и същ строеж, нанизан на същите тези оси, като на шиш. Затова всички светлини се разпространяват чрез паралелни лъчи отгоре надолу.

Но това се отнася само за строежа на световете, а не за тяхното поведение! Правилата на поведение във всеки свят съответстват на неговата степен и затова се различават. Светът Ацилут е целият заради отдаване, а по-ниските светове: Брия, Ецира, Асия и нашият свят действат всеки съгласно своето ниво.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 01.12.2010

[28325]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как мога да постигна подобие на свойствата с Твореца, ако при Него и намерението и действието са отдаване, а при мен има възможност да се поправи само намерението. Как мога да се уподобя на Него в пълния смисъл на думата?

Отговор: Според същността на действието, ти Му се уподобяваш точно. Отдаваш ли Му? Отдаваш Му. Той отдава ли ти? Отдава ти. Правиш всичко, което е по силите ти, за да му покажеш любовта си? Той прави същото.

Ако новороденото прави всичко, за да зарадва майка си, не е важно дали получава от нея нещо или не, важно е качеството на действието! Така е и с хората – ти гледаш по посока на напълването, но тук става разкриване на отношението и е възможно получаващият да отдава.

Само нашият свят живее без отношение, благодарение на искрата светлина, която се намира в него и го оживява. А целият духовен свят действа само съгласно намерението. Когато казваме, че ни изпълват светлините НАРАНХАЙ, какво представляват тези светлини? Това е отношението един към друг и нищо повече.

„Аз получавам от Него!” – какво означава това? Аз получавам Неговото отношение към мен. А какво Му давам? Също само своето отношение към Него. И по този начин, ние се напълваме.

А какво си предаваме един на друг – за нас изобщо не е важно! Ние не се съобразяваме с това. Аз мога нищо да не получавам, като „хафец хесед” (нежелаещият нищо за себе си) и над това, ние изграждаме своето отношение.

Желанието/кли, създадено от Твореца е само черна точка в океана от светлина. Но какво означава „океан от светлина”? „Океан от светлина” ни показва отношението на Твореца към тази точка.

Тази точка трябва също да се разшири до безкрайност в своето отношение към светлината и така тя става съсъд, вместилище за светлината. А какво получава тя? Отношението на Твореца.

Ние не разбираме, че наслажденията тук са само от отношенията един към друг, а без отношения няма наслаждение.

Наслаждения без отношения има само в нашия свят, затова той не съществува. Той е въобръжаемият свят, от който се издигаме в духовното, където всичко се определя само от намерението.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 30.11.2010

[28290]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: По какво се различава екранът („масах”) от махсома?

Отговор: Махсомът („бариера”) е получаването на първия анти-егоистичен екран. Между всички нива има такива бариери (махсоми), но ние ги наричаме просто стъпала.

Най-първото стъпало или „махсом” е толкова особено, защото преди него, човек изобщо не знае какво е отдаване. А след него, започва по малко да си го представя, вижда примера на Висшето и Му подражава. Той има някаква връзка с Твореца.

Защото, изкачвайки се на първото стъпало, той трябва да премине през тази „бариера” слепешката.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 01.12.2010

[28322]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→