Въпрос: От една страна казвате, че Тора не е исторически разказ, а от друга ни разказвате за нашия Праотец Авраам като за реален човек, който в определен момент от своя живот е започнал да разпространява науката кабала. Авраам историческа личност ли е или е някаква особена сила?

Отговор: Тора ни описва пътят на духовното развитие на душата, на която и да е душа. Освен това, всичко което се описва в нея се случва като действие веднъж на нивото на нашия свят, по принципа „Духовния корен е длъжен да се въплъти в материалното следствие”. Затова, всички тези духовни степени също така са се въплътили в нашия свят в конкретни хора и събития.

Затова трябва да подхождаме към изучаване на Тора изхождайки от два аспекта. От една страна ние изучаваме историята си. Всички тези хора: Адам Ришон, Ной, Авраам, Ицхак, Яков, действително са живели в различни епохи.

А от друга страна, за нас няма значение, че всички тези исторически събития са се случили в действителност. За нас е по-важно, че става дума за вътрешни свойства на душата ни. Когато започнем да се поправяме, то откриваме в себе си тези свойства, тези сили, състояния, които наричаме: „Авраам”, „Египет”, Ицхак” и т.н.

Въпрос: И тези сили присъстват във всеки човек?

Отговор: Абсолютно във всеки.

Въпрос: Тогава, какво е това „Авраам“?

Отговор: Свойството отдаване/Хесед, дясната линия. Свойството „Хесед” в човека се нарича „Авраам”, свойството „Гвура“ – „Ицхак“. „Тиферет“  е „Яков“,  „Есод“ – „Йосиф“ в състояние катнут (малкото състояние) или – „Израел“ в състояние гадлут (голямо състояние). И така нататък…

Въпрос: Значи, в процеса на духовното си развитие аз започвам изведнъж да усещам в себе си Авраам?

Отговор: Ти усещаш в себе си свойство, което се нарича „Авраам”. Преставаш да свързваш написаното в Тора с реални хора и събития, а усещаш как тези действия се случват в тебе, зад всеки исторически персонаж и събитие разкриваш своите вътрешни свойства и изменения. Така ти четеш книгата „Зоар“, Тора и всички останали свети книги. Под думите: „В началото сътворил Бог небето и земята…” разбираш, че се говори за Бина и Малхут, а Бог / Елоким е обща сила. Усещаш всички тези свойства!

Въпрос: А какво ми дава това усещане?

Отговор: Ти преминаваш цялата Тора вътрешно. Така поправяш себе си – целия разказ, който четеш там, се възприема от тебе като случващо се вътре в тебе. И така дотогава, докато не „дочетеш цялата Тора” – достигаш личния си Край на поправянето – поправяш напълно душата си.

От предаването „Попитай кабалиста“, №186, 07.07.2010

[32198]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ние сме няколко десетки човека в Холандия, които се готвят да вземат участие в Европейския конгрес в Берлин.

За повечето, той ще бъде първи конгрес и някои от нас все още не са осъзнали целите на конгреса и защо е толкова нужно да дойдат на него. Как да ги подготвим за него?

Отговор: Европейците трябва да разберат, че техния континент се намира в най-опасното състояние, по отношение на всички нас. От целия свят, Европа се намира пред най-големия и сериозен проблем. Ако тя се взриви, това може да доведе до трета световна война.

Именно поради това, че европейците са решили да се обединят, но от друга страна, това съединение е егоистично, тяхното състояние е много нестабилно. Ако един егоист се отделя от друг чрез граница, то те все още могат да поддържат връзка по установени правила през тази граница.

Но ако няма никакви формални връзки и всички се намират на общ пазар, с обща икономика, с тези огромни проблематични резерви, които притежава Европа, то аз не виждам никаква възможност за живот в мир и разцвет в нея.

Как е възможно това? Това би вървяло против законите на природата. Европа я чакат все по-сериозни проблеми, ако европейците не приемат необходимостта от поправянето на своето его. Те са се поставили в такова състояние, че на тях просто не им остава избор.

Именно Европа сега служи за опитна лаборатория за реализиране на метода на кабала, защото е пожелала да се съедини – но основата е егоистична полза. И сега, ден след ден, на нея ще ѝ се налага да разкрива, че това е най-страшното зло, най-лошият от всички варианти.

Затова европейците трябва да дойдат на конгрес и ние всички заедно да се съединим, привличайки висшата сила и желаейки тя да подейства на тази част на земята и да я поправи. В противен случай, тя може да донесе страдания на целия свят и това ще стане наш общ проблем. Обръщам се към вас от името на цялото наше световно кли, ние сме длъжни да направим това.

Европа е най-проблематичното място в света, с всички  развиващи се страни там и с общата валута. Аз не виждам в нея никакви симптоми за добро бъдеще. Макар и в Европа  да има много добра основа, отношенията между всички страни са такива, че именно този мощен потенциал, който се намира там, ще доведе до огромен взрив.

И освен обществените проблеми, нас ни чакат още и природни катастрофи, пред които сме абсолютно беззащитни. Проблемите в климата се усилват, а Европа е напълно зависима от Атлантическия океан и е уязвима от всички страни. Това е много голям проблем. Човечеството няма сили и методи за противостоене на такива ситуации, които възникват сега в Европа, освен да следват метода на кабала.

Нашата задача се състои в едно – да донесем знанието за тази методика до всички и в нейното изпълнение. Затова ви чакам всички на конгреса в Берлин! Нямам какво повече да добавя.

От урока по статията „Кабала и философия“, 09.01.2011

[32317]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво е това сгула (чудотворна сила)?

Отговор: Сгула – това е, когато резултатът е предизвикан не от моите преки действия, а по косвен път. Не зная точно как работи това, на мен просто са ми казали, че това е така, и съгласно това действам.

Аз възприемам връзката между своите действия и резултата като факт, защото се доверявам на разума на Висшето. С други думи, аз не работя на принципа: „няма в съдията нищо повече, отколкото неговите очи”, а обратно, аз възприемам принципа „техните очи да не видят”.

Мога само да използвам тук разум/ рош на висшето, който  ми е казал: „Така е необходимо да се прави” – аз правя и става „сгула”.

Това е закон, защото в природата действат само закони, но този закон още не е проявен явно в моите свойства/ разум, не е очевиден и затова относно мен се нарича „сгула”/чудо. Той ми въздейства, но не го усещам в своите егоистични желания и не в това, което ми е разкрито. И затова той се нарича „сгула”/чудо, необяснимо явление на природата.

Ние наблюдаваме такива явления и в нашия свят. Да кажем, един човек съветва друг да направи някакво действие, за да получи определен резултат. Но той се отказва, защото не вижда как едното следва от другото. А ако въпреки своето желание, би последвал съвета на първия, тоест да разбере какво вижда този човек като причина, следствие и това действие, което е необходимо да извърши, за да получи този резултат, то това означава, че би се възползвал от неговият разум, от чудотворната сила/ сгула.

От урок по статията от книгата „Шамати”, 31.12.2010

[32208]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Духовното възпитание, много по–бързо развива в децата получаващото желание. Егоизмът расте, възстановявайки равновесието в зависимост от това, доколко осигуряваме децата със средства за отдаване, които им дават възможност да се справят с него.

Като следствие, на възраст 7-9 години, в детето се появяват стремежи и способности, които не можеш да откриеш и в 30-40-годишни хора.

Нашето тяло не играе никаква роля тук, промените в него са незначителни. Човек  се оценява според напредъка и промените в душата. Ще видим, как егоистичното желание в децата расте, съобразно със степента на поправяне, която душата може да осигури. Природата, висшето управление винаги запазва този баланс.

В „Учение за Десетте Сфирот“ (ТЕС), от деветата част и нататък,  се описва израстването на душата: периодите на зараждане, захранване и зрелост. Детето ще  успее да премине тези етапи, още преди да е завършило гимназия.

Наистина, защо ли на възраст 13 години, да не стане „мъж“ – с други думи, да придобие масах и да пристъпи към работата по преодоляването, получавайки заради отдаване, в състоянието на възрастен (гадлýт)? Тогава, когато стане около 20-годишен,  ще има власт над всички свои желания, а на 70 години ще стигне до Края на поправянето.

В известна степен, така е било по времената на Храмовете. Децата са получавали съответното възпитание и, както е казано, от Дан до Беер-Шева не е имало дете, което да не знае духовните закони.

Тук всичко зависи от обкръжението. Например, ако бяхме организирали комуна и възпитавахме в нея нашите деца, нима нямаше да растат с изучаването на свойствата получаване и отдаване, учейки се да работят  с нас?

И сега, нашите деца попиват  духовното възпитание, независимо от „вирусите“, с които ги заразяват техните училища. Те имат друг подход, умеят  да анализират себе си и света. При това, не повтарят чутото или заученото, а говорят  наистина от „първо лице“, провеждайки самостоятелно наблюдения и правейки изводи.

Сложи такова дете до някой професор и ще видиш, че няма да се получи разговор. Не по вина на детето.

От урока по статия на Рабаш, 07.01.2011

[32103]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1988/89, статия 10, „Стълбата е под наклон“: „Дори в материалния свят, стълбата задължително трябва да стои под наклон.

Когато главата на човека „стига до небесата“, той трябва също така „да върви по земята“. Макар, това да са  две противоположни сили, въпреки това, не са толкова далеч една от друга. И значи, трябва да се върви по тези  две линии, и това се нарича „наклон“.”

Каквото и да се пробужда в човека, той не трябва да скрива недостатъците, а правилно да се отнася към тях и да ги поправя. Благодарение на това, ще се издигне „по диагонала“ на наклонената стълба, т.е. в правилното съчетаване на двете желания: над получаващото желание, той установява даващото.

В нас се пробуждат отрицателни пориви: ненавист, завист, страст, тщеславие, отблъскване. Такива са последствията от разбиването, и само те са нашата природа. И всички те, трябва да станат фактор за издигането на любовта към творенията в нашите сърца. Именно с тяхна помощ, поправяйки ги, ние напредваме.

Разбира се, че човек трябва правилно да съчетава в себе си Бина и Малхут, съда и милосърдието, без да се отклонява. Всичко трябва да бъде балансирано и от дясната, и от лявата страна – в съответствие с нивото на другите и неговото собствено.

Така че, работата ще се състои в това, да проверяваш, какво зло се проявява, да не го потулваш, да не потъваш „в летаргия“, да проявяваш или отблъскване, или привличане към околните – иначе, опитвайки се винаги да се задържаш в отдаването (в любовта над отблъскването/получаването, по отношение на околните)  на „ближния“, ти не си в духовната работа.

Без да се боиш от борбата на противоположните свойства в себе си, правилно ще ги съчетаваш „по диагонал“. Човекът, не е способен сам да направи това, но той изисква поправяне и тогава вижда, как Творецът подрежда за него това съчетание.

От урока по статия на Рабаш, 06.01.2011

[31958]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

На всички стъпала, до самия край на поправянето, от по-висшето стъпало ни се разкрива особена сила, която винаги съпровожда човека, помагайки му да се издига от стъпало на стъпало.

Защото човекът, намирайки се на настоящото стъпало, никога не е способен сам да се издигне на по-високото, тъй като притежава силата само на стъпалото, на което се намира. А, ако имаше силата на по-висшето стъпало, той вече щеше да се намира на него.

Но, между стъпалата, винаги съществува някакво междинно звено, посредник по пътя. Между животното и човека, такъв посредник се явява маймуната, между растението и животното – „полското куче” и т. н.

А посредникът между стъпалата в духовното е „водачът на магаретата”. Освен него, има и други „ангели”, тоест сили, които по различен начин ни помагат да се издигаме от едно състояние в друго.

И сега, когато желаем да извършим някакви действия, при нас винаги идва висшата сила и ни помага. Не е важно как я наричаме – обкръжаваща светлина или ангел, но именно тази сила ни води напред, помагайки ни да се издигаме от стъпало на стъпало. От нисшия зависи само желанието, настоятелната потребност. Той трябва да се стреми да се издигне със своето „магаре”, да бъде почти способен на това – и ясно да осъзнава своята неспособност.

Затова, двамата мъдреци, излизащи на пътя, предварително се запасяват с придружител – с „водач на магаретата”. Те имат магарета, товар върху тях – също, знаят къде трябва да пристигнат. Нужен им е само онзи, който да ги поведе напред.

Като правило, тази помощ свише идва от раби Амнон Саба (виж книгата „Зоар”. Предисловие. Буквите на раби Амнон Саба). Това е много високо стъпало, от което идва висшата светлина, за да ни помогне, и се нарича „водачът на магаретата”.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 09.01.2011

[32288]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Кабалистът страда, защото вижда изоставането на света в придвижването му към разкриването на Твореца, единението, постигането на съвършения живот.

Способни сме да направим това – имаме всички необходими условия, а пренебрегваме тази възможност,не я изпълняваме. По този начин, привличаме към себе си различни проблеми и причиняваме страдание на Твореца.

Кабалистът страда повече от всички, именно, защото е постигнал Твореца. Тъй като спрямо целия свят, той е като майката по отношение на децата си. Целият свят – това са негови келим, части на неговата душа. Докато не са поправени, кабалистът страда за тях повече, отколкото те самите.

Всеки човек чувства своя личен егоизъм и страда от това, че неговото кли е празно. А кабалистът включва в себе си всички, иска да се отнася към тях с любов и да ги напълни с абсолютното добро. Но хората не искат това – не са съгласни да се обединят и, макар и малко, да отменят своя егоизъм, за да създадат едно голямо желание/кли, което да могат да напълнят със светлината на Безкрайността.

Кабалистът не може да поправи света – само страда за него и чака, докато хората проявят минимална готовност да напреднат.

Разбира се, най-много преживява за своите ученици, защото техните страдания са целенасочени. Той не може да им помогне да напреднат изкуствено, защото това ще им навреди, ще попречи на тяхното развитие. Затова, говори с тях на нивото, на което съответстват.

Ние учим от първоизточниците и връзката ни с тях определя, колко можем да получим от тях всички заедно. Именно това разкривам, а не онова, което разбирам в своето желание. Аз работя с общата потребност, която възниква, за да се разкрие на всички.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[32196]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Вие казвате, че ако правилно се отглежда новото поколение, то ще премине в духовния свят по естествен начин, без да потъне в своя егоизъм.

Как да се съчетая това с казаното, че човек излиза от тъмнината, разкривайки злото в себе си?

Отговор: Ние се намираме в много голяма система от души, създадена от Твореца. Сега вместо това ни се представя телесно съществуване и нарушена  връзка помежду ни. Причината е само в едно, в нашето бедно, невярно възприемане. И затова трябва да разберем, да изучим как да преминем към правилно възприемане.

Ако бяхме дошли при кабалистите в ранна възраст, щяхме да получим от тях възпитание, което трябва да получават децата. Да възпитаваш – значи да съпровождаш детето в процеса, когато в него растат желания и избухват пориви, предизвикани от смяната на решимот по пътя на естественото му развитие, и да го снабдяваш със средства, за да може то да се справя с тях, правилно да ги изгражда, да изгражда от тях вярно отношение към света.

Днес ние учим нашите деца на това как да експлоатират света, егоистично да му се наслаждават, използвайки всички и всичко. Вместо това ние сме длъжни да научим детето на алтруистично, приветливо отношение към света, на любов. По този начин то ще получи от нас просто друга методика на възпитание, не повече.

 „Как тогава ще се прояви неговото лошо начало?” – питаш ти. Лошото начало никъде не е отишло, то продължава да расте, а ние, съобразно това, осигуряваме на децата средства за неговото поправяне.

Тогава защо да обучавам възрастните, които преминават от животинско стъпало на човешко, ако мога да се заема с децата? Всички те днес се раждат с неспиращи въпроси за живота. Без да чакам те да порастнат и да обрастнат с „животински” желания, аз мога веднага да ги науча да бъдат хора.

Така или иначе, родителите са длъжни да дадат възпитание на детето си. И щом съм си поставил за цел отдаването и любовта към ближния, то нима ще обуча сина си на нещо друго? Разбира се, ще го уча на това, което ми е скъпо на мен.

Нашият дълг е да осигурим на децата си методика, която ще ги изведе на човешкото стъпало. Ние отлично виждаме, какво се случва в държавната система на просветата. И затова, разбира се, трябва да се направи всичко възможно, за да получат нашите деца духовно възпитание.

От урока по статията на Рабаш, 07.01.2011

[32072]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Представляват ли нашите усилия подготовка към духовния живот?

Отговор: Да. Но усилия –  това е обемно понятие.

1. Аз не тичам хаотично от ъгъл в ъгъл, като малко дете, не преследващо определена цел. За него целта е самото тичане. Но моите усилия трябва да са целенасочени. Аз ги прилагам там, където е станало разбиването, в обединението с другите. Защото от любовта към ближния аз се издигам на стъпалото любов към Твореца.

2. Усилията трябва да идват посредством светлината, която всъщност изгражда моя следващ етап. Там може да ме очаква още по-голямо отчаяние или още по-голямо постижение, още по-голямо опустошение или още по-голямо напълнение. Няма значение, какво точно. Такъв е следващия етап на пътя, тъй като ние напредваме между дясната и лявата линия.

И затова, освен правилното място на положените усилия ми е нужен и правилен източник на светлина – книгите, които ме свързват с нея. Значи, трябва да се намирам в група, която изучава първоизточниците.

3. А освен това, ми е нужен наставник, за да знам, как правилно да отварям книгите и как да се отнасям към групата.

Ако човек има тези три неща и умее да ги използва, тогава той е подсигурен. Сега всичко зависи от него. Всеки път отново и отново той трябва да проявява тези компоненти – учител, книга, група – търсейки възможност да ги използвам по най-ефективния начин.

От урока по статията на Рабаш, 09.01.2011

[32272]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Ние преминаваме през множество кръгообороти, оставайки само с едното егоистично желание. В него ние живеем и се развиваме. То е нашата реалност в този свят. Всъщност, кръгооборотите преминава само точката в сърцето на всеки, а телата отнасящи се към животинската степен, просто се раждат и умират.

И ето, след множество кръгообороти, точката започва да проявява своето действие. Защото материалното желание е завършило развитието си, то вече няма с какво да се захване, то се е разочаровало в опитите си да се напълни и не вижда напред приветливо бъдеще.

Всичко това помага на точката в сърцето, която довежда човека към въпросът за смисъла на живота, за по-високо съществуване, отколкото материалния ни път от раждането до смъртта. Така започва процесът, който се отнася вече към духовния свят.

В природата съществуват две сили: получаващото желание и отдаващото желание. Духовният свят това е свят на отдаването, докато този свят е на получаването. Как да разкрием света на отдаването? Как да влезем в него?

Пред точката в сърцето застава егоизмът, който я спира. Обаче свише, от мрежата на всеобщата взаимовръзка, ме довеждат в групата, учението и учителя. Сега аз трябва да работя с обкръжението, за да издигна отдаващото желание над получаващото. Направил това, аз влизам на своята първа духовна степен. Нейната основа е моят егоизъм, а тя самата представлява отдаването.

Такива са етапите на издигането: увеличават егоизмът ми (1) пред точката в сърцето (2), и аз трябва да вярвам, че тези сили са равни и че мога да реша техният спор, издигайки с помощта на групата своята точка в сърцето, увеличавайки важността на отдаването над важността на получаването. Това се нарича вяра над знанието.

А след това всичко се повтаря: отново ми добавят егоизъм, противостои му точката в сърцето, която също е станала по-голяма, и аз се издигам на стъпало №2. Така ние се издигаме едно след друго по стъпалата на духовната стълба.

От урока по статия на Рабаш, 07.01.2011

[32099]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→