Въпрос: Защо енергичните жени копират мъжкия силов подход? Откъде произлиза това?

Отговор: Без да имат друг изход, жените са принудени да решават жизнените проблеми, за да обезпечат себе си с това, което мъжете не им осигуряват. Затова те са принудени да се обучават и усилено да работят, докато се грижат за дома и отглеждането на децата без мъжа. В резултат днес те се издигат все повече и повече в службата, заемат нови и нови позиции.

Всичко това се случва, защото мъжете бягат от отговорност, от частта, която трябва да поемат върху себе си. Жените приемат съвременните отговорности, а мъжете не.

И въобще съвременното обкръжение ни приучава към свобода: „Живей както си искаш, никой нищо не може да ти каже.” Хората не чувстват отговорност към обществото, тяхната държава, техните хора или техния свят. Прави всичко, което ти дойде на ум, стига да не убиеш някого, да не откраднеш и т.н.

Това е противоположно на обяснението на Баал а-Сулам: В зависимост от духовния корен, всеки един е задължен на обществото. Разчетът не е само какво човек взима, но и колко не дава. Всеки човек трябва да работи и да внася своя дял в обществото. Всеки човек трябва да поеме върху себе си бремето на семейството, отглеждането на децата и т.н.

Но в нашето общество не се счита за престъпление, ако човек не допринася със своята част. Престъпление е, ако той вземе повече отколкото е прието. В тази ситуация ние ще продължаваме да страдаме докато човечеството не намери себе си, така да се каже, „пред прага на смъртта”. И може би това ще помогне.

От беседата за жените, 07.03.2010

[37343]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Всички наши молитви могат да бъдат единствено за желание за отдаване. Но когато желанието дълго не се осъществи, то човек достига до отчаяние, защото той все още съществува в желание за наслаждение.

Ако имах отдаващи желания, аз не бих се отчаял. Аз бих се напълнил от своите очаквания. Но след като моите желания са егоистични, то и моите очаквания за отдаване не ме напълват.

Тогава и човек пада. Казано е: злощастие на този, който изоставя своите усилия преди да ги е приключил. Тогава групата трябва да помогне на човека, за да може той да добави още една капка над границата на отчаяние, която е достигнал, без значение доколко повече той не може. Имено това е мястото, в което той трябва да добави още малко усилие – в същото място, в което му изглежда, че е достигнал пълно отчаяние – и да използва допълнителната сила, получена от обкръжението.

Тези добавки изграждат прехода в духовния свят. В крайна сметка, те ни пробуждат към допълнителна молитва, на която отговаря светлината, която идва и превръща желанието в отдаващо.

Тогава започваме да се наслаждаваме от отдаването, в което никога не може да има разочарование! Няма никакво ограничение в света на отдаването. Целият свят е пред теб – давай, напълни себе си без никакви ограничения, безкрайно! Направи всичко, което поискаш!

В крайна сметка, ако твоето намерение е да отдаваш на ближния, тогава няма никакви ограничения за теб.

От урока по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37149]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам, «Предисловие към ТЕС»: „И само героите сред тях, чиято граница на търпение устояла, победили стражата, и, отваряйки портите, били удостоени веднага да съзрат лика на Царя…“

Въпрос: Какво означава „големина на търпение“?

Отговор: Човек идва в кабала, горящ от нетърпение да постигне всичко и веднага, а когато не успее, започва да се сърди  на себе си, на Твореца и на целия свят. Така се проявява неговото здраво и силно егоистично желание, което разбира, че то няма никакъв шанс  да напълни себе си поради своята пълна противоположност на източника на напълване.

Големината на търпение се формира в човека, когато той започне да разбира в какво се състои духовният път, осъзнае необходимостта на всеки негов етап, и, като че ли с пинсета, едно по едно, събира всички свои натрупани впечатления, разбирайки, че без тях няма да може да сглоби „легото“ на своята душа.

Тъй като душата на човека включва хиляди различни детайли, всеки от които е необходимо да се обработи, затова е невозможно да се прескочи някой етап.

Баал а-Сулам пише, че именно този, който върви дълго към поправянето, печели повече, защото извършва по дълбоки изяснения. Тъй като нашата обща душа не е просто двуизмерен пъзел, а сложна структура, която се разпростира в дълбочина по всички посоки, защото всяка душа трябва да включва в себе си всички души.

Това е многоизмерно духовно пространство, в което човек със своето тяло е свързан абсолютно с всяка душа, като че ли, освен нея, няма никой друг. И затова човек трябва да направи много големи изяснения.

Така че, големината на търпение не означава големината на твоята сдържаност или, напротив – нетърпение. Творецът е ненарушим закон на природата, и нищо няма да ти помогне. Защото ти можеш колкото искаш да викаш на някаква машина, която не успяваш да задвижиш, но нищо няма да се промени.

Големината на търпение е когато човек с помощта на обкръжението се старае да придобие правилен подход за своя духовен напредък.

С други думи, докато всички заедно не се обединим, нашето кли/желание няма да е съвършено, и ние не ще можем да влезем в чертозите на Твореца. Ние трябва да достигнем минималната големина на желание – така наречената „сеа“. И за това е необходимо търпение.

Ти трябва винаги да се обръщаш към групата и да я молиш за поддръжка, да се учиш на търпение от другите. Но това само се нарича търпение, а всъщност, това е взаимно включване в останалите.

Търпение – това е, когато знам, че няма да придобия духовното по-рано от другите. Аз трябва да работя заедно с тях, да ги издигам, и тогава, последен, аз ще вляза в духовния свят.

Именно това, че знам, че съм последен се и нарича големина на търпението. Това е много важно свойство, което произтича от факта, че няма нищо освен единното кли/желание и светлината, а аз само ги пробуждам към обединение.

Тоест, когато всички се стремят да се изкачат на планината, в двореца на Царя, – аз не тичам преди всички, а ги подтиквам отзад. Аз съм последен. И ако съм готов на това, аз имам големина на търпение. Ако помагам на всички, то след като те се поправят, аз също ще бъда поправен.

Никой не може да постигне поправяне по-рано от своето обкръжение. Казва се, че човек не може да се издигне по-високо от своя кръг, тъй като това е цялостна система, в която всички нейни част взаимодействат помежду си. Така че как може една част от нея да бъде поправена, а друга – не?

Затова колкото повече човек се стреми да издигне своето обкръжение, толкова повече издига себе си. Само такъв подход води към успех.

А също големината на търпение на човека измерва неговата способност да обърне страданието от необходимостта да се сдържа, – в отдаване и наслаждение. И тогава тази мярка на търпения, която е „устояла“ по време на работата, се превръща в голямо кли/желание.

Тъй като всяко нетърпение – това е истинска проява на егото, което „гори“, желаейки да се напълни, и ненавижда всичко, което му пречи да достигне напълването. А големината на търпение на човека като че ли обуздава егото, поправя го и се явява критерий за духовния напредък на човека.

Като резултат, големината на търпение – това са тези непоправени келим/желания, които разделят мен от Твореца. Защото именно в тях усещам нетърпение.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 25.02.2011

[37071]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п.180: …По шест свойства следва да разгледаме образите на хората, за да знаем напълно мъдростта. А именно по косата, очите, носа, устните, лицето и ръцете, т.е. по линиите на ръцете.

Науката кабала обяснява всички духовни свойства, уповавайки се на земни термини. Това е така, защото няма думи или букви в духовния свят, а само усещане, постижение и разбиране. Затова ние нямаме никакъв друг начин да изразим и придадем от един човек на друг духовната информация и впечатление. По тази причина използваме думи от нашия свят – нашият свят, тази земна реалност, е отпечатък на висшата реалност и всичко, съществуващо в нашия свят, им своя корен в духовния свят.

Затова, когато „Зоар” говори за чертите на човешкото лице, за неговите вътрешни органи или части на тялото, всичко това описва съответстващите сили, действащи в духовното пространство, т.е. между душите, вътре в тяхната връзка. Така, използвайки „езика на клоните”, ние придаваме един на друг информация за духовния свят.

Това може да бъде съпоставено с електрическите сили, чрез които изграждаме образа на компютърния екран. Вътре в компютъра има електрически сили, но за себе си ние ги обрисуваме в понятни за нас изображения.

Ние можем да говорим за вътрешни електрически сили, използвайки техните външни проявления: графически термини, цветове и геометрични фигури. Ние можем да назовем тези електрически сили по тяхното графическо изображение, въпреки че те не изобразяват цветове, линии или образи, но във външното си проявление те изграждат за нас тези форми и ние използваме имената на тези форми, за да наименуваме тези сили.

Затова трябва да разберем, че авторите на „Зоар” не са се занимавали с физически мистицизъм, физиология и прочее, а са желали подробно да опишат вътрешната структура на душата. Човек, който се намира в духовния свят, си представя всичко, написано в „Зоар”, в духовен смисъл, знаейки че се говори за духовното. Той вижда това, защото духовното впечатление е много по-мощно отколкото земното. Затова преди всичко той съзерцава духовната картина.

От друга страна, човек, пребиваващ само в материалния свят и възприемащ единствено земната реалност на своя екран, вижда земни образи зад думите на „Зоар”.

Така че нека се опитаме, когато четем „Зоар”, да преминем от единия екран на другия, от външния екран, на който са изобразени земни образи, към вътрешната структура на душата. Нека се опитаме да си представим свойствата на душата. И въпреки че не разбираме за какво говори „Зоар”, нашите усилия пробуждат светлината, която ни поправя.

Баал а-Сулам пише в „Предисловие към Талмуд Есер Сфирот”:

Затова трябва да питаме, защо тогава кабалистите са задължили всеки човек да учи мъдростта кабала? Действително в нея се крие огромно нещо, достойно за гласност: има чудесен, неоценим лек за тези, които се занимават с мъдростта кабала. Въпреки че те не разбират какво изучават, чрез стремежа и голямото желание да разберат какво изучават, те пробуждат върху себе си светлината, която обкръжава техните души.

Нашето желание трябва да бъде насочено не към разбиране, а към усещане на тази вътрешна духовна картина. Имено чрез това желание ние привличаме светлината, която ни поправя. Тогава навлизаме в усещанията на този вътрешен свят.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 04.03.2011

[37010]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Вреди ли на взаимоотношенията на мъжете и жените модерното равенство между половете?

Отговор: „Равенството”, което установяваме според нашия егоистичен разум, не е наистина равенство, а изкривяване на законите на природата. В природата мъжкото и женското начало не са идентични, а обратното, те са различни, противоположни и отдалечени едно от друго чрез всички възможни вътрешни и външни свойства на личността, жизнена дейност, физиология и всичко останало. Слагайки знак за равенство между тях, ние потъпкваме природата и създаваме огромна фрактура, от която накрая никой няма да има полза.

Не е нужно да обяснявам какво означава да вървим срещу законите на природата. Ние се опитваме да направим каквото ни дойде в главата на такова високо ниво, вместо да се учим от природата и да дадем на всеки пол формата, подходяща за него, че това ще ни донесе много повече проблеми. Накрая никой няма да се радва за това „равенство”.

По природа аз трябва да бъда мъж с определени свойства и да изпълнявам определена функция. Има ниша, която аз трябва заема. Това е моето умиротворение, поправяне, напълване и съвършенство. Затова аз не мога да глезя своя егоизъм, който властва над мен, и да действам така, както той иска, според поръченията на егоистичните сили. Няма съмнение, че всичко това сериозно вреди.

Да се надяваме, че ние някак си ще преминем от покварата към поправянето. Но има много проблеми, които ни очакват по пътя.

От беседа за жената, 07.03.2011

[37348]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо Вие често отказвате да отговаряте на въпроси за самия текст на „Зоар”?

Отговор: Какъв е смисълът да им отговарям? Човек, който го постига, получава отговора сам. А човек, който не го постига, трябва да работи върху това да го постигне.

Отговор на въпрос, който се възприема с нашия земен разум, ни води на нивото на този материален свят, успокоявайки ни с фалшиво разбиране. Но това не е истински отговор и не ни помага. В крайна сметка, в този случай човек не се опитва да добие връзка с Тора – със светлината, която го поправя, а желае да постигне мъдрост, а това е обратно на нашия път.

Разбира се, ние трябва да знаем материала малко, за да бъдем свързани с него поне външно като малки деца, които се сблъскват с нещо в нашия свят без все още да го разбират. Но не трябва да получаваме отговори, които потушават нашето желание да постигаме. В крайна сметка, ние четем текста заради постижението. Когато го постигнем, тогава ще получим отговора. И това ще бъде истинският отговор.

Следователно, няма нищо конкретно, за което да питате в самия текст на „Зоар” – за имената, названията, силите и ангелите. Какъв е смисълът на това? Кой го разбира? Кой ще ви даде отговор, при условие, че не сте го разкрили в себе си?

Затова, цялото ни учене е само заради разкриването на келим, съсъди или желания, в които всичко, което учим, ще се разкрие.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 07.03.2011

[37301]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво трябва да се направи с факта, че мъжете се страхуват от силни жени и бягат от отговорности и инициатива?

Отговор: Ние сами сме достигнали до това. Нито една жена не иска да бъде силна. Нито една жена не иска да бъде експерт, за да заработва добре и да отглежда децата си сама. По природа жената се стреми към домакинството. Тя иска деца и всичко да съществува според природата. Но ако мъжете не изпълняват отговорностите, които са им възложени, тогава поради липсата на друго решение, жените в наши дни са принудени да действат със собствени сили. И аз им свалям шапка за това.

В резултат виждаме, че жените са по-независими и се адаптират по-добре в нашия свят. Освен това, те притежават вродена издръжливост, която надминава тази на мъжете. Те имат мощ и сили на духа, защото в края на краищата, те са по-близо до природата.

От друга страна, мъжът просто се носи в облаците. Той е като голямо дете, което е намерило професия с компютри или технологии и си играе с играчките точно както е правил в детството. Той намира удоволствие в това. В крайна сметка, модерното общество уважава тези игри, като икономическата борса, работата или това да повисиш с приятели след работа и така тече животът. А ако мъжът има нужда от подкрепа, той се връща при майка си.

За нещастие, колкото по-нататък отиваме, толкова по-разпространен и обществено приет става този феномен, всъщност става норма и модерна тенденция.

От беседа за жената, 07.03.2011

[37335]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Съединението е възможно само при подобие на свойствата – и не е важно между кой. В крайна сметка няма никаква разлика между частите в реалността. Всички части на мирозданието: неживото, растително, животинско, човек, Творец – се обединяват в едно цяло.

Това е постоянно и вече съществуващо състояние, а всички останали картини ми се представят само като в криво огледало, по принципа: „Всеки съди според степента на собствените си недостатъци”.

Аз сам съм виновен, че виждам това единствено и съвършено състояние под формата на  всевъзможни пороци – поради собственото си порочно зрение, поради разбитите келим.

Затова отношението към всяка част трябва да бъде равно – тъй като всички те се съединяват като абсолютно равни помежду си. А това, че ми се струва, че някои са по-висши или нисши, по-близо или по-далече, по-полезни или вредни – всичко това показва само разликата в моите вътрешни желания и свойства, които все още не са поправени и са разбити.

Разбиването не е в степента, в която виждам пред себе си, а в мен самия. Благодарение на своите пороци аз виждам мирозданието такова порочно, а то всъщност е съвършено и съществува в пълно единство, без да преминава през каквито и да е изменения.

Малхут – творението е, което се отделя от съвършеното състояние на света на Безкрайността, съкращавайки себе си, скривайки се под завеси, които се наричат „светове” („олам” – от думата „алама”, скриване), криещи това съвършено състояние. Така ние се оказваме в този свят и губим способност да видим истината.

Всичко това е направено за да можем сами да установим правилно отношение и да разкрием истината, независимо че се намираме в лъжа. Всеки път трябва ясно да помним, че има две състояния: действително състояние, което ние усещаме сега, виждайки всички порочни, и желателно състояние – истинското, което искаме да разкрием, но което за сега е скрито от нас.

Трябва винаги да се стремим да виждаме това желателно състояние през днешното и да изясним какво не ми достига, за да видя света съвършен! В тази степен, доколкото аз мога да си представя, какво означава съвършенство…

От урока по писмо на Рабаш, 07.03.2011

[37284]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Обикновено не искаме и не сме в състояние да чуем, че духовното зависи от връзките между хората. Още в детството са ни учили и в къщи и в училище, че трябва да бъдем добри деца, да се сближим с другите и да дружим с тях. Но в нас живее някакво вътрешно несъгласие, което зависи от размера на егоизма ни.

От историята виждаме съвсем други примери. Хората са живели заедно, като едно семейство, като роднини, като братя – в един двор, в една къща, стая, спали са в едно легло. Те са се чувствали близки – телом и духом, разбирали са се един с друг, не са се опитвали да лицемерничат, а са се старали да почувстват другия просто като себе си. Така било някога.

Но с течение на времето нашият егоизъм нарастнал и виждаме как постепенно всички се отделяме един от друг, как ставаме все по-обособени, поставяме помежду си всевъзможни бариери и условия: ти там – аз тук, ти горе – аз долу или обратно. И така преминаваме от състояние в състояние, докато вече изобщо не можем да си представим как да се приближим към друг човек.

Нямаме такъв пример, който да ни покаже как да се обичаме един друг. Изобщо не разбираме какво искат от нас, тъй като живеем така, както и другите – както е прието в нашето общество.

А когато се събираме в кабалистична група и узнаем, че трябва да се съединим заедно, да се постараем да се приближим един към друг, ние не разбираме как да го направим. Дори просто от това, че се намираме на едно място и се учим заедно, провеждаме събрания на приятелите, трапези, ние започваме да виждаме каква сила на отблъскване възниква между нас.

Това естествено отблъскване ни заставя да се отделим един от друг колкото се може повече. А там, където не ни се отдаде да се отделим, възниква просто истинско брожение, ненавист, спорове, всевъзможни борби. И естествено, че много хора, попаднали в такава ситуация в групата, си тръгват. Тук действа закона за подобие на свойствата, който привлича подобното и отблъсква противоположното.

А когато престанеш лично да се докосваш до другите, ти вече не чувстваш такава ненавист и несъгласие – и така „решаваш“ всички свои проблеми. Но от друга страна, това не е поправяне! Защото, когато разкриваме сред своето общество ненавист, отблъскване, спорове, трябва да разберем, че така ни се разкрива разбитото кли (желанието, душата) – и с това се проявява вече духовната степен, но от нейната обратна страна. По тези степени трябва да се издигнем.

От урока по писма на Рабаш, 07.03.2011

[37295]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако светът бе управляван от жените, щеше ли да бъде по-добър?

Отговор: Не трябва светът да се управлява от жените. По природа, жената трябва да се намира във владение на бащата или на мъжа. Защото, съгласно своя духовен корен, тя представлява Малхут, която може да действа само благодарение на това, което й дава мъжът. В самата нея няма нищо.

Такава е ролята на жената: подбуждайки мъжа към духовна работа, тя получава от него светлина. И трябва да се разбере, че в това няма нищо унизително. Жената не е принизена спрямо мъжа – обратно, без нейното желание, светът би престанал да се движи напред. Нямаше да има поправяне и не бихме постигнали единството с Твореца. Ние се обединяваме с Него, именно благодарение на женското желание, на реализираната мъжка сила.

Не трябва гледаме различията, не трябва да търсим преимуществата на единия пред другия, да съдим за това егоистично. Напротив, нашият подход трябва да бъде алтруистичен: как да съединим мъжът и жената, за да стигнат до целта. Защото не е възможно тя да бъде постигната, без съвършеното единство между тях.

Когато всеки отдава максимално, тогава двамата са равни. Ако жената се отдава изцяло и мъжът отдава всичко от себе си, значи между тях цари равенство и те отиват към Твореца.

Но нима, при това всеки дава едно и също? Разбира се, че не. От тях идват противоположни неща, но това също означава, че са равни.

Друго нещо е в нашия свят – тук към мъжа и към жената предявяват еднакви изисквания. Възможно ли е това? Този проблем ще се прояви още, със силни сътресения. Защото така, сами разрушаваме основата на своето битие.

От беседа за жената, 07.03.2011

[37332]

Filed under: Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→