Конгрес в Прага – предварителен урок
Хората, изучаващи кабала, разбират, че следващия етап, който трябва да постигнем е особен: той е насочен не вътре в човека, а извън него.
Всичко, което постигаме, развивайки се на неживото, растителното и животинското ниво на природата, се опитваме да го получим, да го притеглим и да напълним себе си.
Но това съществуване е ограничено и затова ни води към криза. Така повече не трябва да живеем – уморяваме се и нашият егоистичен организъм изживява себе си. Тук и възниква раждането на новото свойство – свойството на отдаване, което ни се струва абсолютно фантастично и непонятно. И ние не знаем какво да правим.
По принцип това е чисто психологически проблем, тъй като няма значение каква е посоката на работата: за получаване или за отдаване. Най-важното е да се напълня и приема всички нови форми на природата.
Затова, въпреки че методиката на отдаване ни се струва чужда и непонятна, тя дава на човек възможност за неограничено развитие, неограничено възприятие на реалността и безкрайно съществуване.
По този начин не напълвам себе си, а излизам „от себе си“ и съществувам напълвайки другите. Така сякаш се разпростирам по целия свят и всичко, което не е в мен, става също мое, защото всичко отдавам и чрез себе си напълвам останалите.
Да предположим, че взимам някакъв източник и напълвам само себе си. В този случай съм ограничен в определена вместимост.
А ако отдавам от себе си, т.е. получавам от вън и чрез себе си го пропускам на другите, то включвам себе си в безкраен цикъл.
Излиза, че получавам отвън и само правя от себе си постоянна пропускаща система – пропускам през себе си абсолютно цялото мироздание. Започвам да усещам не само себе си, както се случва в материалния ни живот, а всичко, което съществува извън мен. Прочетете повече
Ако човек развива в себе си желание, насочено към висшето духовно постижение, то в това поправено желание, той започва да усеща нова реалност. Започва да живее в нея така, като сега живее в този свят и дори още по-реално, тъй като духовните впечатления не изчезват, не замират, не отслабват.
Духовното постижение няма абсолютно нищо общо с материалното, защото в него започваш да усещаш какво означава да си Твореца.
Въпрос: Каква е разликата между минало, сегашно и бъдеще? Какъв е духовният корен на времето?
Отговор: Работата е в това, че цялата Вселена, цялото човечество, преминавайки през определени етапи на развитие, постоянно се променят.
В действителност няма нито Земя, нито космос, просто ние така си представяме нашето състояние в своя егоизъм (желание). С други думи, светът е отражение на нашето вътрешно състояние.
И във всяко едно такова състояние човекът е друг, затова и кабалистичната методика отчасти се мени, тя все още се развива. Тъй като днес се намираме в стадий, на който нито едно предишно поколение не е било, и затова дописваме към тази методика своята част, своята глава. А нашите потомци – тези, които още ще дойдат до кабала, ще дописват своите глави.
Но, по принцип, ние вече се намираме на етап, когато можем да завършим цялата история.
Духовният корен на времето – е решимот (информационни записи), които са се образували в нас след разбиването.
Някога сме били един единен съсъд, след това сме се разбили и полека лека отново се събираме в един единен съсъд под влияние на постоянно въздействащата върху нас светлина. Постепенното събиране на всички разбити части ни дава усещането за време. В действителност това не е време, а промяна на нашите състояния.
Можем да кажем, че времето е разстоянието между желание и наслаждение.
Да предположим, че трябва да се съберем заедно в централна точка, като един човек с едно сърце.
Искаме или не искаме това, но ние се устремяваме към този център, защото вътре в нас се намира светлината, насочваща ни към него. Времето, за което трябва да достигнем центъра, е 6000 години.
Затова преди 6000 години нашите решимот са започнали да се движат към центъра.И ние последователно преминаваме през 6000 състояния, които се наричат „6000“ години. В нас то се усеща като време, но в действителност това не е време, а промяна на състоянията.
Какво значи време? Сега се чувствам така, след миг – по друг начин. Разликата между тези две състояния аз наричам «време». Времето не съществува. То е чисто субективно измерение.
Днес на много учени вече им е ясно, че времето може да тече обратно: и напред, и назад. Паденията и подемите, измененията, всички флуктуации в нас ни дават положителното и отрицателното време.
От урока на руски език, 15.05.2016
[193767]
Мнение: Тичаме след щастието, сякаш то може да бъде „намерено“, вместо да го създадем вътре в себе си. Можем да създаваме щастие, независимо от това, което става около нас.
Производителите убеждават потребителите, че определени неща, като автомобили, часовници, дамски чанти, козметични операции, ще им донесат щастие.
Тази стратегия от последните 70 години е довела до това, че всяко поколение все по-дълбоко се е оказвало в депресии и тревожни състояния, в зависимост от това, доколко хората са вярвали на тази лъжа.
Психолозите са въвели „формула за щастие“: при оптимално съчетание на удоволствие + увлечение + цел = дава усещане за щастие.
Богатството не гарантира щастието: макар през последните 50 години хората да станаха значително по-богати, но те станаха и забележимо по-нещастни. Славата не гарантира щастието: достатъчно е да погледнем живота на известните личности с много семейни проблеми, със зависимост от наркотиците, необходимостта да живеят на показ пред публика. Гонитбата за щастие е илюзия. Но ние продължаваме да го търсим, сякаш то е вещ, а не състояние.
Реплика: Щастието е усещане за хармония на връзката: Аз+светът+Твореца.
[195956]
Що се отнася до съдбата, повечето считат, че всичко е предначертано свише и нищо не трябва да се променя. Така, че какво е управлението на съдбата?
Днес беседвах с родители, които ми се оплакаха от депресивното състояние на децата си. Притеснени, те не знаят какво да правят.
Депресията тласка младежта към глупави постъпки, с които да притъпят, да скрият своята потиснатост.
Всъщност аз не бях готов веднага да изкажа мнението си и да ги посъветвам.
Депресията сред подрастващите е международен проблем. Казват, че в такова състояние се намират до 15% от подрастващите, а в някои страни тази цифра се превишава.
Много болезнено е да виждаш децата си или внуците в такова състояние. Затова сме длъжни да се опитаме да донесем до тях смисъла на съществуването. Защото животът е толкова многообразен, така сложен и дълбок!
Ако плаваме на повърхността, значи сме подобни на мръсотиите, които изплуват от жизнения водовъртеж. Ако се гмурнем в него и, главното, достигнем дълбочината му, там ще намерим смисъла на съществуването, програмата за развитието на творението, и ще видим, че в действителност сме особени същества в цялата Вселена.
В живота ни е заложен най-огромният смисъл! Можем да бъдем над звездите, да се повдигнем над времето и пространството, да достигнем безгранично състояние!
Трябва да разкрием и разпространим това знание не заради себе си, а заради своите деца и внуци, и да се сдобием с това, те да бъдат щастливи. Хайде днес да помислим за това!
От ТВ програмата „Мъдростта на деня”, 17.07.2016
[190049]