Съобщение: Признакът за развитие на капитализма е преобладаването на износа на капитал над износа на стоки от икономически развитите капиталистически страни към периферията на световния капитализъм.

Страните от „златния милиард“, получавайки за сметка на износа на капитал инвестиционни доходи, се превърнаха в държави рентиери.

Първата вълна от икономическа и финансова глобализация заля света в началото на XXвек. Това беше началото на износа на капитал от развитите страни към колониите, в това число и Русия.

Втората вълна на икономическа и финансова глобализация започна през 90-те години на XX век. Днес тя е завършила и налягането „в котела“ на световния капитализъм бързо нараства: забавяне и спиране движението на капитала в периферията и дори неговото обратно връщане.

Процесът на глобализация завърши. Капиталът усвои цялата планета. На фона на нарастващото натрупване на капитал в света, доходността клони към нула.

Лихвените проценти на банките на някои от страните на „златния милиард“ падна до нулата и дори достигна до отрицателни стойности. Нещо подобно вече се случи в началото на XX век. В резултат започна Велика война.

Коментар: За да не се повтори случилото се през първата половина на XX век, има само един изход: преустановяване на капиталистическите взаимоотношения, замяна на материалните взаимоотношения с духовни и изкачване на следващото ниво на развитие, намирайки се в необходимото материално обезпечаване и максимално духовно развитие.

[170418]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво мислите за Черния Петък – специален ден в годината, около който има голямо вълнение по цял свят и всички стоки се продават с голямо намаление?

Отговор: Проблемът на нашето време е, че съвременната икономика е абсолютно неразбираема както за обикновените потребители, така и за големите икономисти.

Достигнахме състояние, в което не сме способни да продължаваме предишните икономически отношения. Защото в действителност, 90% от произвежданата продукция е абсолютно ненужна. Не можем да спрем производството, защото, ако се закрият предприятията, няма да има с какво да бъдат заети хората.

И производителите, и собствениците на предприятията няма какво да правят, ако им се отнеме икономическия стимул, стремежа за получаване на печалба. Светът ще престане да се върти.

Затова мисля, че ще бъде намерен друг изход. Вече се дават съвети да се раздават по сто долара за покупка, за да се стимулира производството и търговията. И без това печатаме книжни пари, които не са обезпечени с нищо. Така че, хайде да дадем на всеки гражданин нормална заплата или още по-добре талони за покупки, за да не трупа пари.

Вече се приближаваме до времето, когато няма да има никаква връзка между това колко печели човек и колко купува. Както при комунизма: всеки ще получава толкова, колкото му е необходимо за нормално, балансирано съществуване. А ще работи толкова, колкото е необходимо на обществото.

Фабриките няма да произвеждат излишна продукция и в резултат на това всичко ще се успокои. Но най-първият етап ще бъде, да се дадат на всеки по хиляда-две хиляди, които той трябва да изхарчва всеки месец.

Държавата ти дава пари, отиваш в магазина и купуваш. Някой трябва да произведе стоки, за да запълни купеното от теб. Фабриките ще започнат да работят, търговията ще се оживи, цялото колело ще се завърти. Така ще поддържаме икономиката.

Това действие прекъсва връзката между факта колко печели човек и колко потребява. Заработването и потреблението се превръщат в два независими механизма. Това е първата крачка, всеки да работи толкова, колкото е необходимо за обществото и да получава нужното за своето комфортно, разумно съществуване.

Въпрос: Какво е това, завръщане към кибуците ли? Нали социалистическата система рухна?

Отговор: Социалистическата система рухна, защото свързвахме дохода на всеки с неговата производителност. Но сега сме достигнали до тавана в производството на стоки и това вече не е необходимо.

Новото разпределение ще произлиза от излишъка на стоки, а не от недостига им. Затова вече не може да се нарече кибуц или социализъм. Това ще бъде променена система на обществото, в която ще има пълно изобилие и ще е необходима само поддръжка на стандарта на живот на оптималното ниво, прието като норма от всички.

Няма никаква необходимост да се работи повече от това. Но за построяването на поправена система на обществени отношения, са нужни поправени хора. Тоест, системата на интегралното образование.

От програмата на радиостанция 103 FM, 29.11.2015

[171785]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Какъв ще бъде човекът на бъдещето?

Целта на човешкото развитие е да променим свойствата си до толкова, че заключените ни глухи сърца да се отворят за другите.

Тази цел ни е поставена от природата. Когато я преследваме, ние откриваме нови усещания и подменяме егоистичните си желания с желанието да отдаваме. Това ново за нас отношение ще ни позволи да открием един нов свят.

Въпрос: Какво представлява желанието за отдаване?

Отговор: То е желание да даряваш, да споделяш, да се грижиш за другите. От цяло сърце и душа да искаме да бъдем свързани с това, което е извън нас.

Но засега не можем да се държим така с другите, тъй като заобикалящите ни хора се държат егоистично и държейки се алтруистично с тях ние няма да постигнем нищо друго, освен това, че ще се възползват от нас. Затова започваме да работим в малка група, в която всеки се старае да анулира егоизма и да се свърже с другите. Започваме да усещаме една нова реалност, проявяваща се в нашето общо, благосклонно, взаимно желание.

Въпрос: Ще бъдат ли хората от бъдещето толкова различни от нашите съвременници, сякаш са извънземни?

Отговор: Единственото нещо, което ще бъде различно, е тяхното отношение към различните нива – неживото, растителното, животинското и човека. В бъдещето хората ще усещат другите, както себе си.

Но това е постепенен процес. Ако започнем да се държим с другите алтруистично сега, те просто ще ни се качат на главата. Затова отваряме сърцата си само за тези, които са готови да откликнат по същия начин.

Трябва да се обединим като един човек с едно сърце. Ако успеем, ще усетим новия свят чрез нашето съвместно желание и общо сърце.

От предаването „Нов Живот“ по KabTV 9/8/15

[167544]

Други статии на тази тема:

Програмата на живота, част 1

Програмата на живота, част 2

Програмата на живота, част 3

Програмата на живота, част 5

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос:  Така чаках „черния петък“, за да си купя електрически велосипед… Накрая го купих и желанието ми веднага изчезна, още преди да се докосна до него. Защо се получава така?

Отговор: Винаги се получава така. Когато те влече към нещо, което нямаш,  имаш желание  и стремеж да се насладиш. Затова си представяш наслаждението от недостига на неутоленото желание и го усещаш двойно.

Когато получаваш желаното, наслаждението влиза, напълва желанието и на теб вече много не ти се иска това,  след няколко часа или след ден желанието напълно изчезва. Точно така е и когато започваш да ядеш нещо невероятно вкусно, някакво специално ястие, на което много си искал да се насладиш, но наслаждението завършва.

Проблемът в нашия свят е в това, че когато започнем да получаваме наслаждение в желанието и то се напълва, както стомаха с храна, откриваме, че наслаждението има край. Така свърша всичко, дори и живота.

Възниква въпрос: мога ли да получавам наслаждение така, че то да бъде безкрайно и непрекъснато да се увеличава, вместо да намалява? Може ли да се направи така, че колкото повече получавам, толкова повече и повече да се наслаждавам, без край? Тогава нашият живот ще стане неограничен, безкраен, вечен. Всъщност, в това е тайната на вечния живот и тя зависи само от това как използваме нашето желание.

Въпросът е как да направим така, че през цялото време колкото повече получавам, толкова повече да желая и никога да не се стига до това, че съм се напълнил или ми е омръзнало да получавам наслаждение толкова много, че да ми опротивее. Възможно ли е това?

Науката кабала (на иврит „ кабала“ от думата „ да получа“/„лекабел“) се нарича „наука за получаване“, тъй като говори за това как да получаваме, как да се напълваме в безкрайна, неограничена форма.

Ако се свързваме помежду си и наслаждението преминава през мен, аз предавам на теб, ти предаваш на другия, другия на третия и така нататък, то постоянно циркулира между нас. Наслаждението никога не спира, затова никой не се напълва толкова, че да не иска  повече.

Напротив, наслажденията преминаващи през всички постоянно се обновяват. Всеки  започва да усеща наслаждение, което се връща към него от всички и наслаждава всички. Излиза, че то съществува в нас безкрайно по величина и по време. Това се нарича достигане на бъдещия свят, на вечния и съвършен живот.

Това се случва ако знаем как правилно да използваме получаването на наслаждение. Затова тази мъдрост се нарича наука за получаване, науката кабала.

Въпрос: Кой пръв започва да отдава? Аз? Или трябва да чакам докато ми се даде и тогава  аз също да отдавам?

Отговор: Не. Вие отивате в малка група, където ви обучават как можете да се свързвате заедно така, че наслаждението да преминава от единия към другия. Създавате циркулация на енергията между вас така, че да усетите, като че ли се повдигате на летяща чиния, над нашата материя, над цялата тази временност, ограниченост в движението, пространството, наслаждението. Тогава излизате в друго измерение, над всички ограничения на този свят.

Елате и опитайте!

От програмата на радиостанция 103FM, 23.11.2015

[171738]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Кабала - Няма коментари→

Духовна антиматерия

Въпрос: Какво лошо има в стремежът на всеки да получи по-голямо наслаждение? Защо в нашия свят това носи толкова много проблеми и страдания?

Отговор: Проблемът е в това, че се наслаждаваме за сметка на другите. Когато се наслаждавам, аз откъсвам от насладата на другите, крада от тях, ограничавам ги. Това е причината за войната между хората.

Освен това сме създадени със зла, егоистична природа и искаме да се наслаждаваме именно на това, че имаме повече от другите. Наслаждението за сметка на другите е много голямо удоволствие.

Достатъчно е да погледнем как се държим на пътя, засичаме се един друг и не се пропускаме. Наистина ли всеки толкова закъснява, че допълнителната минута е решаваща за живота му? Съвсем не, просто получаваме наслаждение от това, че шофираме пред всички. Това е нашето зло начало.

В самия стремеж за наслаждение няма нищо лошо, той е характерен за всяко животно. Но човек иска да се наслади именно за сметка на другите, да се издигне над тях, да ги притисне и това разрушава нашето общество. Затова светът е в такава криза.

Въпрос: Но има много хора, които даряват в полза на обществото.

Отговор: Те също действат от желанието си за наслаждение. Всъщност никой не мисли за другите, самите те просто не разбират истинския мотив за своите действия.

Ако отнемете от хуманистите наслаждението, което получават, помагайки на ближния, те няма да могат да направят никакво действие. Ако майката изведнъж спре да усеща удоволствие от бебето, то ще умре от глад.

Целият материален свят работи само на този единствен принцип. Но има още един свят, наречен духовен, който не се усеща от нас и работи на друг принцип – отдаване, а не получаване. Духовното е основано на даването на наслаждение, а не на получаването. Това е антиматерия, „обратен“ свят.

Духовният свят съществува, дори обикновената наука открива някои гранични явления, но ние не можем да ги уловим с помощта на нашите уреди. Въпреки това, човек може да достигне до усещането за висшия свят, на антиматерията и точно с това се занимава науката кабала.

Чрез специални упражнения можем да трансформираме нашия материал в нов – в желание за отдаване, вместо желание за получаване. И тогава ще можем да се наслаждаваме на отдаването, а не на получаването.

От програмата на радиостанция 103FM, 29.11.2015

[171341]

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.1

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.3

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Изследване: Народите се развиват при различни условия, като едновременно с това се развиват и езиците им. Характеристиките на езика зависят от околната среда, в която са възникнали, от климата и ландшафта.

Народите, чиято култура произлиза от горещи и горски региони говорят на езици с по- малко съгласни и прости срички, защото горещият въздух и растителността затрудняват предаването на високочестотните звуци ( към които се отнасят съгласните) . Честотата на гласните е по- ниска, а простите срички е по-малко вероятно да се изкривят, отразявайки се в дърветата.

При развиващите се в планината срички е по-просто. Използват се повече гласни. На част от екологичните фактори (средногодишното количество валежи, средногодишната температура, количеството дървета и планинския регион, надморската височина) се дължат 25% от различията между съотношението на гласните и съгласните в различните езици. Акустичните характеристики на околната среда влияят върху формирането на различията между езиците.

При птиците, обитаващи горските региони, горните тонове и диапазонът от тонове е по-нисък, отколкото на птиците в откритите пространства. При изследване на един вид птици се забелязва, че живеещите в градовете пеят по-високо от събратята си в селските райони. Птиците се приспособяват към градския шум. Това е адаптация към средата в рамките на един вид.

Езикът на гражданите също постепенно се приспособява към градските условия. Не живеем достатъчно дълго сред градския шум, но някога ще разберем.

Реплика: Цялата природа е свързана в единна система, в която всичко е под обща взаимовръзка. Целта на природата е да доведе всички части до пълно взаимодействие, в което може да се разкрие единната сила на природата и всичко да се запълни от свойството на единството, от Твореца.

Основният закон на природата е равновесие, хармония и затова е неизбежно пълното влияние на всички свойства, на всички части на природата върху всичко. Такъв е законът на интегралния свят.

[170814]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо на някои хора е дадена възможност да виждат бъдещето?

Отговор: Такива явления се случват действително, само че кабала не се занимава с предсказания. Тя работи само над това как да поправи света, а предсказанието тук не може да помогне, защото какво от това, ако само узная бъдещето? Нормалният човек е устроен така, че за него е по-добре, ако не знае какво го очаква.

Ако човек иска да се изгражда, то той обратното, всеки следващ миг строи сега, в настоящето и по такъв начин определя живота и бъдещето си.

Затова, няма смисъл да завиждаме на ясновидците. Техният живот обикновено не е много добър и в живота те не са толкова щастливи, както обикновените хора.

Но това явление съществува от една страна, за да ни обърка още повече. А от друга – то ни приближава към осъзнаването, че в природата има сили, излизащи извън рамките на неживото, растителното и животинското стъпало, на които ние сме ограничени.

То ни заставя да се замисляме над това, как можем действително да се научим да управляваме бъдещето си, за да не сме просто като стадо, вървящо към постепенното си заколение в този живот, а да умеем да балансираме и формираме своето бъдеще във всеки миг и за по-продължителен период.

Въпрос: На хората е присъщо вроденото любопитство – да разберат какво ги чака…

Отговор: Разбира се! Но за какво ни е да знаем за събитията, които ни очакват? Човек би ли искал да знае, че след няколко месеца ще умре? Представете си какъв би станал животът му след такова известие! Ако той е сигурен, че предсказанието ще се сбъдне, това означава, че е съкратил своя живот до този срок – от деня, в който е научил вестта и до деня на смъртта си. Какво хубаво има в това?

Преди всичко, е нужно да получим сили, които ни издигат над природата и ни позволяват да я управляваме. В природата действат две сили: добра и зла, между които формираме своето състояние.

Ако с помощта на кабала се научим да управляваме тези две сили, като две юзди, и да водим себе си по добрия път, с ясна цел към пълното равновесие, което се нарича сливане, то тогава ще можем да виждаме всичко.

Още…

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор - Няма коментари→

Въпрос: Човешкото съзнание индивидуално ли е или колективно?

Отговор: Съзнанието винаги е колективно, но нивото на осъзнаване на света от човека, зависи от това, доколко той се включва в общото съзнание. При това ние се включваме в него в холографски вид.

Тоест, от една страна, аз винаги се намирам в общото съзнание. А от друга страна, моето възприятие зависи от това в каква степен участвам в него. И се получава, че макар моята картина от една страна да е холографска (така наречените „десет сфирот“), от друга страна, тези десет сфирот се проявяват в индивидуален мащаб.

Ето защо, ако се говори за по-висше възприятие на следващото ниво, то макар и да съм в съприкосновение с цялото мироздание, но моето ниво зависи от моето индивидуално участие в общата холограма.

Общата картина съществува изначално. Аз влизам в нейното усещане и в степента на моето съприкосновение с всички останали души, постигащи тази картина, усещам себе си във все по-голям и по-истински свят.

Но, въпреки това, то се усеща само в мен. Ние не излизаме извън рамките на десетте сфирот.

Реплика: Няма никой освен Твореца и мен?

Отговор: И Него го няма. Той е в мен. В крайна сметка, няма нищо друго освен мен.

От ТВ програмата „Кабала и науката“, 07.10.2015

[168549]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Максимум наслаждения при минимални загуби

Въпрос: Каква сила от гледна точка на кабала движи цялото мироздание? Какво заставя всичко да се върти?

Отговор: В света съществуват само две сили. Едната е силата на желанието да се насладиш, да напълниш себе си.

Тя е свойствена на всяко творение, започвайки с най-малките частици на атома, всяка молекула, всички обекти от този свят: неживата природа, растенията, животните, хората.

Желанието е материала на творението, който може да се съдържа в мислите, в желанията, във физическата материя. Целият свят е желание за наслаждение, за съхраняване на своя живот, за по-удобно и приятно съществуване. Осъзнато или не, всяка секунда се стремим към тази цел.

Енергията на наслаждението движи материята. Ако материалът встъпва в контакт със силата на светлината, с енергията на живота, той се чувства напълнен, уравновесен, намиращ се в най-приятното и добро състояние.

Същата тази сила движи всеки човек, същото желание да се наслади, само че човек е способен да направи сметка за бъдещето, действайки за да се наслади след ден, след месец, в края на живота си или дори след него.

Целият ни материал работи по една формула: „Да получи максимум наслаждения при минимални загуби“. Само че всеки получава наслаждения съгласно своя характер, от различни места. Един иска да напълни корема си, друг – ума, трети – чувствата.

Съществуват три телесни напълвания, свойствени също за животните: храна, секс, семейство и допълнителни, чисто „човешки“, напълвания: богатство, почести, знания. Няма нищо повече, всичко се включва в тази класификация.

Каквото и да прави човек, той се мотивира само от наслаждението. В това няма никакви съмнения, тъй като нямаме възможност да постъпваме по друг начин. Всеки се стреми да получи повече наслаждения или да избегне страданията.

Нищо не може да се направи против този закон, заложен в основата на нашия материал – такива сме се родили и съществуваме. Всички сме егоисти, желаещи да се насладят във всеки момент от своето съществуване, в миналото, настоящето и бъдещето .

Колко човек ще се наслаждава за сметка на другите, вече зависи от възпитанието му, от страха от наказание, от влиянието на обкръжението. На това основание той си прави разчет: струва ли си да открадна, за да стана богат, или дори да убия? Но в основата на този разчет винаги стои наслаждението, което е в основата на всяко действие.

И така действа не само човекът, но въобще цялото творение: търсене на максимално наслаждение при минимални загуби. По тази формула може да се разчете поведението на всяка частица и на всяко създание, и няма да сбъркаш.

От програмата по радио 103FM, 29.11.2015

[171309]

Filed under: Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Намирам предназначението си предимно в любимата ми работа. Кажете ми, движа ли се в правилната посока? Може би съм намерила призванието си, а съм изгубила предназначението си?

 Отговор: Наистина, да намериш интересна работа, да се включиш в нея и да се разтвориш в нея е огромно щастие. Това означава, че сте намерили призванието си.

По това време аз по същия начин се опитвах да намеря себе си. Разбира се, любимата работа увлича и напълва, но по-късно разбрах, че не в това е смисълът на живота.

Спомням си как един учен ме посъветва да взема един период от историята, например 30 годишната война и да се задълбоча в изучаването и.

 – А после какво?

 – А после, ако отдадеш живота си на нея, ще бъдеш специалист за 30 годишната война.

Аз, като голям егоист, сметнах, че не си заслужава да платя с живота си за някаква 30 годишна война, която се е случила преди 400 години. Цената ми се стори доста висока.

Животът тече, човекът се развива и изведнъж започва да разбира, че се занимава с пусти неща. Там, където по-рано е царяло напълване и възторг: „Колко е интересно, колко добре се получава!“, изведнъж се образувала пустота, разочарование и недостиг на вътрешна енергия. И това е ужасно.

Къде отлетяха годините? Защо? А сега какво да търся? Вече ги няма силите, желанията и възможностите. И се получава, че в този живот не си заслужава да се заиграваме с материални забавления, а трябва да изберем това, което ще има дълготрайна ценност, най-великата и най-голямата, която ще бъде неизменима и над нашия живот.

Но над нашия живот може да бъде само вечността. Именно тази вечност трябва да намерим, а не да си губим времето с разни дреболии.

И тук възниква въпросът: ще се отдам ли на това или не. Ако съм съгласен, то за мен не може да има никакви прегради, а само постигане на вечността! Такава трябва да бъде човешката цел, а иначе той се спуска до нивото на животно.

Затова трябва да се опитаме да разберем именно това ниво, на което се достига вечността. И не просто вечност, защото безкрайното съществуване на материалното ниво няма смисъл – на нас не ни трябва такава вечност.

Може да спрете всеки един човек на улицата и да го запитате: „Искаш ли завинаги да си останеш такъв?“ Малко вероятно е той да се съгласи. Само животинския страх от смъртта ни принуждава да живеем – по принцип всичко е напълно нецелесъобразно. Затова всеки трябва да разбере висшата си цел.

Въпрос: Но в същото време човек трябва да има професия?

Отговор: Всеки трябва да има професия, за да може нормално да бъде обезпечен, да бъде полезен за себе си и за хората, да се занимава с всяка работа и да чувства, че тя не е загуба на време. Но освен това, ако може, той трябва да направи така, че всяка една минута от живота му да бъде малка крачка към великата цел – достигане на вечността и съвършенството.

От урока на руски език, 25.10.2015

[170325]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→