Сукот е празник, който е много символичен за нашата духовна работа.

Той идва след осъзнаване на злото, което се случва в Йом Кипур, когато човек разбира, колко неговото желание да се наслади, неговият егоизъм, цялата негова природа е зло, и няма никаква възможност да излезе от него.

Това е резултат от голяма предварителна работа.

В Рош Ашана (Нова Година), човек решава да започне нов живот и въпреки всичко, да се издигне над своята природа и да се качи на следващото стъпало.

В Йом Кипур той открива, че няма възможности да го постигне – та нали неговите келим (желания) са непригодни за това.

И тук той разбира, че духовното и материалното са неделими едно от друго и всяко по-високо стъпало се строи на основата на предходното.

Тебе не те чака някакъв готов духовен свят, където просто трябва да влезеш, излизайки от този свят.

Ти трябва да вземеш всичко, което имаш в сегашното си състояние, да го организираш по новому и по такъв начин да построиш своето ново стъпало.

На сегашното стъпало ние имаме важни неща – всичко материално, и духовното, което не ни се струва важно, тъй като засега не можем да се насладим от него.

Отдаване, грижа за ближния, любов към Твореца – всичко това усещаме толкова ненужно, като боклук.

Съгласни сме на духовна работа, но само заради знания и разбиране, за да получим възнаграждение за работата.

Но не разбираме, че именно от тези „неважни“ неща и „отпадъци”, повдигайки ги над себе си и строейки от тях навес, капак, ние създаваме ново кли.

Тези, ненужни за моето желание за наслаждение неща, скриват моя егоизъм, усмиряват го, създават над него сянка.

И ако съм готов и радостен да остана в тази сянка, и в нея искам да построя в себе си желанието за отдаване, то към мен идва светлината на празника Сукот.

От урока по книгата „Шамати“ 30 09 2009

[5093]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Празници - Няма коментари→

Въпрос: Към какво учителят трябва да насочва своите ученици?

Отговор: Той трябва да им продемонстрира вектора за развитие. Еволюцията е направила от нас хора, които си задават въпроса за смисъла на живота. Но наред с този общофилософски въпрос, трябва да обясним на децата за какво живеят именно те и именно в това поколение. Защото е очевидно, че всяко поколение има своята мисия, своите възможности, своя потенциал, своите цели и всичко това е нужно да се обясни на подрастващите и на младежта, в рамките на подготовката им за живота, за да могат точно да го реализират.

Въпрос: Към какви постижения трябва учителят да насочва учениците си?

Отговор: Днес вече става така, че в най-добрият случай тях ги насочват към това как повече да печелят, за сметка на всички останали. Това се нарича „да се устроиш в живота“.

За да се насочи подрастващото поколение към по-високи постижения, трябва да се знае какво изисква Природата от нас. Защото всички живеем в нейната система и е невъзможно да обучаваме човека в откъсване от нея. Ако ние разберем вектора на своята еволюция, тогава ще видим как да насочваме младия човек, за да не се натъква на препятствия и проблеми, които да провалят или погубят живота му. Той ще разбере как трябва да изглежда обществото и няма да греши в безполезен конфликт с Природата.

Ако учителят насочва учениците по такъв начин, той вече е проводник, наставник. В една или друга степен този „товар“ са длъжни да носят преподавателите по всякакви предмети.

Въпрос: В този контекст, с какво учителското, училищното възпитание се различава от родителското?

Отговор: Родителите и учителите са длъжни да се водят от един и същи мотив, насочвайки детето към една цел, така че то да я види и в този смисъл, между учителите и родителите няма никаква разлика. Те придобиват сходни черти в неговите очи. Училището, класът и учителят трябва да са много близки към случващото се у дома.

От телепрограма „Нов живот“ №627, 17 септември 2015 г.

[166888]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Съвременният живот се променя толкова стремително, че понякога ти се иска да спреш и да си починеш. Изморяваш се, сякаш дори от хубавите изменения, от новите по-съвършени уреди. Способен ли е човек да понесе толкова изменения, произтичащи с огромна скорост?

Отговор: Работата се състои в това, че ние не желаем тези изменения и в това е целият проблем. Защото са следствие на болезненото усещане за недостиг и празнота.

Говоря, именно за бъдещите духовни напълнения, при които ние се наслаждаваме дори на тяхното отсъствие. Както, ако бих получил удоволствие от предусещането за отпуска, която ще настъпи след седмица. В такъв случай, за мен не е важно какво става в дадения момент – главното е, че времето тече и все повече ме приближава към заветния ден.

Поради това са ми приятни дори лошите състояния, в които не получавам напълването, но то свети за мен, от бъдещето като дългоочакван отпуск.

В сегашното ни ежедневие на живота почти няма такива случаи. Той изцяло е запълнен с необходими грижи: дом, деца, работа, магазини. В крайна сметка, денят минава и падам без сили, за да започна утре всичко отначало. Поради това, сутрин нямам желание да ставам. Още

Filed under: Криза, глобализация, Празници - Няма коментари→

Началото е в поста Истината за трите световни религии, Част 1

Юдаизмът, съществувал някога на принципа на любовта към ближния като към себе си, не налагал никакъв външен натиск върху човека. Този, който е искал, се е присъединявал към него, а който не е искал, не се е присъединявал.

От историческите документи се вижда, че по време на пророците, 8- 7 в.пр.н.е.,  до самото разрушаване на храма, много представители на народите по света са отивали да се учат при евреите и с това са подсилили юдаизма. Някои от тях са се превърнали във велики мъдреци на еврейския народ и те са били сравнително много, включително и знаменития мъдрец и кабалист Раби Акива.

Юдаизмът не е могъл да се разпространи широко по света, защото такова разпространение е възможно само със сила. Цялото човечество в същността си представлява егоисти, които може да се подкупят с пари или да се завоюват със сила, под заплаха. Едно от двете: или привличане с бонбон, или заплашване с пръчка.

В юдаизма не е имало нито бонбони, нито пръчки. Това учение е пасивно. В него е идвал този, който се е чувствал привлечен от идеята, стремил се е към обединение и любов към ближния.

Става въпрос за юдаизма от времената, когато е създаден основният закон на Тора – любовта към ближния като към самия себе си. Затова юдаизмът не е получил широко разпространение по света и към него са се присъединявали само тези, които са пожелали.

Християнството вече се е държало по различен начин, вярвайки, че целият свят трябва да стане християнски. В повечето случаи при откриване на нови земи, завоюване на държави, установяване на връзки, освен търговски интереси и забогатяване се е преследвала и целта разпространяване на своята религия. Затова църквата в Испания, Португалия, Франция, Англия много е поддържала колониалния поход.

Юдаизмът е действал по друг начин, изобщо не излизал от границите си и приемал всеки, който е пожелал да се присъедини към него без всякакво насилие и подкупи. Този подход се е съхранил в юдаизма и до сега. По традиция, който иска да приеме юдаизма, първо е разубеждаван по всякакъв начин.

Християнството се е разпространявало с много „прогресивни“ методи в сравнение с юдаизма: с мечовете на кръстоносците и с уговарянето от мисионерите, убеждавайки каква прекрасна и велика е тази вяра. Човекът е бил покоряван от богатството на християнските храмове със златните украшения, иконите и разказите за чудеса.

В центъра на всеки европейски град се е строяла църква – най-високата и красива сграда в целия район. Дори днес църквите се отличават от другите постройки, а в миналото те са се строели сред бараки. Затова християнството е било много привлекателно за хората и широко се е разпространило.

Но въпреки разпространяването си, то е започнало да отслабва заради възникналия в него разкол. Започнали са спорове на едно от теченията с другите и от този момент силата му е започнала да угасва. С идването на Ренесанса, а след това с епохата на Просвещението, християнството е започнало да предава позициите си.

Ако до тогава за неверие са обявявали в еретизъм и са вкарвали в затвора или изгаряли на кладата, то преди 300-400г. са престанали да го правят. Днес за нищо такова изобщо не може да става дума. Макар че в Европа и Америка все още да се спазват християнските традиции, това по-скоро е част от културата, а не вяра.

Виждаме, че в наше време вместо юдаизмът и християнството все по-голяма популярност добива исляма. Това е относително млада религия, поставила си за цел да разпространи властта на шериата по целия свят. За нейните адепти не е важно дали това ще се случи днес или след хиляди години. Важното е, че работят над това, считайки тази работа за свещена проповядвайки вярата в Аллах, единствения Бог.

В действителност, от гледна точка на юдаизма, ислямът не се счита за идолопоклонничество, защото предполага вяра в единната висша сила. Само че, за нея разказва не пророк Моше, а пророк Мохамед, друг посланник на Твореца.

Исляма е основан на вярата в една висша сила, освен която няма нищо и която управлява цялото човечество, извисявайки човека. Но през вековете исляма е преминал през големи трансформации.

В днешно време исляма усилва своите позиции, преживявайки такъв активен период, каквито юдаизмът и християнството са преминали в първите две хиляди години от съществуването си.

Разбира се, със съвременните ресурси, средства за връзка, оръжието, с което исляма разполага днес, той може да си позволи много по-голяма експанзия, отколкото християнството преди две хиляди години или юдаизмът, който е съвсем пасивен.

Затова виждаме как ислямът се разпростира все по-широко в много интензивна и застрашаваща форма. Наложи ми се да обсъждам тази тема в академичните и правителствени кръгове в Европа и те признаха пълното си безсилие по този въпрос. Разговарях с кметовете на няколко града на европейски страни и университетски професори, които се оплакваха, че са с вързани ръце.

Европейците са свързани със своите демократични закони и сега са принудени да се отнасят напълно лоялно с ислямският фундаментализъм. Докато мюсюлманите се отнасят към европейците съгласно законите на исляма, който първоначално е бил мек и е прозовавал към любов, съединение, човешки ценности, а съвременният е радикален.

В същото време се получава така, че демократичните принципи пречат на европейските власти да пресекат разпространяването на радикалния ислям като опасно движение, заплашващо да урони стабилността в Европа. На исляма нищо не му пречи да се разпространява. Привържениците му не идват в Европа с цел да убиват хора. Те искат само всички да станат мюсюлмани.

Ако евреите в Израел биха се съгласили да приемат мюсюлманството, да приемат този закон, то в този миг биха станали свои за арабите и по такъв начин биха „разрешили“ арабо-израелския конфликт….

По такъв начин демократичните закони правят Европа напълно открита за мюсюлманите, позволявайки им да се държат така, както си искат. Никой няма право да посегне на свободата и правата им. В същото време, както християните, а още повече евреите, се опасяват да отидат в специалните райони, където е концентрирано мюсюлманското население.

Следва продължение…

От 428- та беседа за новия живот, 31.08.2014

[145622]

Истината за трите световни религии Част 1

Истината за трите световни религии Част 3

Filed under: Без категория - Няма коментари→