Entries in the '' Category

Нека бъдем по-мъдри

каббалист Михаэль ЛайтманИмало една душа, един съсъд, пълен със светлина – а след това се е разбил. Душата пожелала да получава, за да отдава с пълна мощ, и не забелязала, че в нея има такива желания, които не могат да получават, за да отдават, че в нея остава такова желание, което не се е разкрило от самото начало на творението, което се нарича каменно сърце.

И тогава душата се разбила, а светлината, която този съсъд бил призван да задържи, напуснала съсъда и се превърнала в обкръжаваща светлина. Обкръжаващата светлина притежава две свойства: свойството на изчезналата светлина, която се намира вътре в съсъда и го напълва, и на изчезналата светлина, която съсъдът задържал и която първоначално го е създала като отдаващ.

Тези две свойства присъстват в светлината: светлината на поправянето и светлината на напълването. Трябва да се разбере, че тези две свойства действат само в зависимост от степента на потребност от тях. Преди всичко, е нужна светлина, която да съединява.

Ако нашето желание не е насочено към обединение, то светлината не работи – ние не привличаме светлина.

Светлината може да бъде привлечена само с нашето желание, което да е подобно на нейното действие, за да можем ние да сме насочени един към друг: Аз към нея, тя към мен. Затова молитвата трябва да бъде за обединение, тъй като нашият съсъд е разбит и неговото съединяване – това е единственото, което светлината прави по наша молба.

А без нашата молба светлината извършва още хиляди действия, които така или иначе върши. Затова преди да четем Зоар, трябва добре да се подготвим, да молим за обединение, ако желаем да постигнем някакъв резултат от своето учение.

Човек може да седи над книгите 20, 30 години, сякаш присъства в групата, но ако изкуствено не развива своето желание за обединение, за сметка на многобройните текстове, клипове, разговори, то остават без молитва, т.е. без помощ свише.

Той все пак се включва към учебния процес, но такова учене се осъществява по много дълъг и труден път, изискващо много време и преминаване през твърде неприятни състояния. Така че, нека бъдем по-мъдри и да разберем, че имаме възможност и поддръжка, да се вслушваме в съветите на кабалистите и да приложим нужните усилия.

От урока по книгата Зоар, 06.04.2014

[131971]

Неподкупната точка в сърцето

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава да почувстваш, че никой в света не може да ти помогне?

Отговор: Трябва да разкрием, че сами ние сме пълни нули, 100% управлявани от светлината. Светлината въздейства на желанието и желанието се пробужда и върви след светлината. Така се случва с нас в егоистичната ни форма.

Но ние трябва да променим посоката, за да не влияе светлината на желанието и желанието да не се възпламенява, да не тича след светлината. Аз искам да изградя преграда (махсом) между нас, да направя съкращение на своето желание,  за да не се поддава то на прякото въздействие на светлината и да не ме принуждава да бягам след светлината, като животно.

Аз не искам да съм роб под наем. Не съм съгласен без да проверя и без собствено решение да се подчинявам безропотно на светлината и да правя всичко, което тя заповяда на желанието ми. Сякаш наблюдавам отстрани своето желание и светлината, и виждам как те си взаимодействат. А аз изобщо – нищо, сякаш нямам право на глас и решение.

До момента, когато светлината подейства на желанието, аз не мога да направя и да видя нищо. Това се нарича психология, тъй като се уча как тялото ми, желанията ми се пробуждат от привличащото ги въздействие, т.е. от светлината.

Ако не искам да съществувам в такова положение, това означава, че се чувствам в робство. Придобивам някаква независима експертна точка, от позицията на съдия, изследовател и виждам, че изобщо не съществувам в тази картина. Творецът ми е дал точка в сърцето, чрез която да наблюдавам своите желания, свойства, за да видя доколко съм управляван свише. Светлината може да ми повлияе така, както на нея и се иска, и аз всичко ще изпълня.

Тук има период за осъзнаване на злото, когато виждам, разбирам и сякаш бих желал да се съпротивлявам на това въздействие, да стана преграда на пътя на светлината, механизъм, който да отражава светлината и да не и позволява да достигне до желанието. Аз не желая моето желание през цялото време да се възпламенява от светлината. Искам да имам право на дума, на самостоятелност, която изисква моята точка в сърцето – но виждам, че не съм способен на това.

Такива са етапите за осъзнаване на злото – 400 години изгнание. За изгнание се смята пребиваването в робството на собствения ни егоизъм, който се нарича Фараон, Амaн.

Ако постигам състояние, когато категорично не съм съгласен светлината да въздейства на моето желание, то пораждам молитва. Молитвата изисква правилно направление и достатъчна мощ. По своята форма, условия, тя трябва да бъде такава, за да изхожда само от връзката ми с обкръжението.

Аз виждам от своята точка в сърцето, че не съм способен да бъда адаптер между светлината и желанието и да решавам там нещо. Затова отивам в групата, защото искам да укрепя своята точка в сърцето.

Аз се обединявам с групата, желаейки да видя своята точка в сърцето и да получа повече сили, позволяващи ми в качеството на екран да устоя между светлината и желанието за наслаждаване. Но виждам, че не съм способен да направя това в групата и да се обединя с тях.

Излиза, че не е по силите ми да оградя желанието си от въздействието на светлината и съм предаден в тяхно разпореждане, като животно, т.е. намирам се във властта на егоистичното желание. А от страната на желанието за отдаване, аз бих искал да вляза в групата, но също не съм способен на това – появяват се две такива линии.

Усещането за изгнание има две съставляващи. От една страна, над мен властват египтяните, т.е. напълно съм зависим от въздействието на светлината върху желанието. А от друга, не съм способен да се обединя със своя народ, да се включа в групата. То води до това, че синовете на Израел са разпръснати из Египет и не са способни да станат едно цяло. А египтяните, общото желание за наслаждаване, властват над тях.

В крайна сметка, това състояние става нетърпимо, ненавистно, без проблясване на каквато и да е надежда. Само чудо може да ни спаси!

От урока по статия на Рабаш, 06.04.2014

[131868]

Заедно се живее необичайно леко

каббалист Михаэль ЛайтманЗнайте, че във всеки от вас има множество святи искри и ако ги съберете всички, в братско единство, любов и дружба, разбира се, че бихте постигнали високо духовно ниво. А спасението от Твореца идва за едно премигване.

Всъщност, това е усилие, на което никой от нас не е способен. И затова мързелуваме и се отчайваме. Но едновременно с това, то е много лесно! Защото така всичко е подредено.

Опитайте се да оживите някакъв отрязан от тялото орган. Колкото и да се стараете, това няма да се получи. Ако го присъедините към тялото, то той веднага получава всичко, което му е необходимо, соковете възстановяват обмяната на веществата с тялото и то започва да живее.

Съсъдът не се намира в никой от нас, а само във връзката между нас. Ако пренесем акцента от нас самите на връзката между нас, върху пространството, което трябва да напълним с полето на любовта, тогава ще разкрием, че това не е празно място в света, а тъкмо там се разкрива скритото.

Главното е да си изясним, на какво трябва да обърнем внимание, къде да приложим усилия, натиск и къде да чакаме възнаграждението.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 04.04.2014

[131722]

Психологическият щит на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо след добра работа и изпълнение на вашите съвети, ние постоянно получаваме удари? Ще имали край този процес?

Отговор: Твоята жалба е същата, както на евреите в Египет, обвиняващи Мойсей: ”Щом само отиде при Фараона, той започна да ни бие! Повече не ходи при него, не го ожесточавай, не дразни кучето!”.

В това се заключава процесът: да ожесточиш своето зло начало, както е казано: ”Винаги човек ще насъсква своето добро начало на злото начало.”

Въпрос: И кога ще свърши това? Накъде вървим?

Отговор: Не разбирам, защо да питаме за това? Вървим към състояние, когато няма да питаме за резултатите от нашите действия, тъй като искаме да постигнем отдаване. След преодоляване на психологическата бариера (махсом), ще ти се разкрие духовният свят.

Ще престанеш да питаш за своето бъдеще, а само ще отдаваш, като в празно пространство. В това ще се състои твоето наслаждение. Такъв подход ще разкрие пред теб новото измерение.

Ти не можеш с егоистичните си инструменти: ”кога, къде, как?” – да възприемеш духовния свят. Той се намира точно тук, но може да ти се разкрие само при противоположен подход. Ти нямаш подходящи желания за него.

Въпрос: А кога най-после светлината ще ме отреже от моя егоизъм?

Отговор: Тогава, когато работата стане възнаграждение за теб. Тук съществува психологическа бариера, която не ти позволява да се издигнеш над потребността да виждаш, да знаеш, да придобиваш, да се напълваш и да извършваш действия без да очакваш съответна реакция, а само за отдаване. При такъв подход ще ти се разкрие духовният свят.

Но не се опитвай да извършваш такова ”алтруистично” действие, само и само той да се разкрие.

Аз мисля, че тук може да помогне само успешното разпространение. Ние самите нямаме такава сила и няма и да имаме. На нас ни трябва още един широк пояс от хора около нас, които да ни поддържат.

От урока по статия на Рабаш, 01.04.2014

[131526]

Интернет – платформа за връзка на единното човечество

Интернет съществува вече няколко десетилетия, и в Европа и Америка вече е пораснало цяло поколение, това са хора, които вече са на по 40 години. И те изцяло са пораснали в това виртуално пространство и аз като психолог се сблъсквам с тези хора и разбирам, че при тях липсват елементарни навици на общуване: просто, естествено.
И в мен има опасения: няма ли човек, който напълно се е потопил в тази виртуална система на игра, при това мога да кажа, че тя изглежда много привлекателна дори и за мен, който не я обича. Няма ли тогава човек да изгуби навика на обичайното, физическо общуване с хората?

Възможност да управляваме бъдещето си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: От какво зависи способността на човек да запази търпение по този път?

Отговор: Търпението зависи от подготовката, когато знам, че в следващия момент мога да получа такава вътрешна промяна, такова усъвършенстване на чувствата и разума, че да не мога да отговарям за себе си. Кой може да знае, какъв ще бъда след няколко секунди: кръгъл глупак, световен гений или велик кабалист? Аз – това е само компютър, където с едно натискане на клавиша мога да сменя програмата.

Затова сам не мога да подготвя нищо вътре в себе си, а само в обкръжението си. Творецът ми е дал възможността сам да управлявам бъдещето си, т.е. всеки следващ миг посредством обкръжението! Ако искам да знам кой ще бъда след миг, то мога да погледна своето обкръжение, своето отношение към другарите и към нашите задължения един пред друг и, съдейки по това, да предскажа следващото си състояние.

Тъй като висшата светлина винаги ме приповдига, разкривайки ми все по-голямо зло, за да мога да напредвам. И ако сме във връзка с обкръжението, можем да бъдем уверени, че то ще се погрижи за нас и ще ни помогне да напреднем.

Не мога да се приближа към Твореца, ако не съм сключил договор с обкръжението. Затова е казано, че ”Творецът пребивава сред народа си”. Без подкрепата на обкръжението, която съм си подготвил, аз ще получа от Твореца само добавъчен егоизъм, допълнителни пречки.

Няма какво повече да очаквам от Него, но ако съм подготвил опора от обкръжението, то с тяхна помощ със сигурност ще развия правилно желание. Над онова зло, което ще ми разкрие Творецът, за сметка на обкръжението ще мога да създам молитва към Твореца, да превърне злото в добро.

Така работя през цялото време: Аз ->обкръжението->Твореца, аз – >Твореца.

От урока по книга Шамати, 01.04.2014

[131422]

Получаване заради отдаване

каббалист Михаэль ЛайтманКакво е това намерение за отдаване? Ако работя с желанието на ближния,за да го напълня, вместо да напълня себе си – това се нарича намерение за отдаване. Работата с желанието на ближния – това означава да се стремиш да го реализираш. И тъй като желанието не е мое – това се смята за работа с намерението. Аз смятам това желание за по-висше от своето собствено, още по-скъпо, както в отношението към своето дете.

Не е важно, че желанието на другаря ми е материално, но тъй като изначално той ми е чужд и нас ни е разделял егоизмът, ненавистта, затова да прекрачиш своя егоизъм и да напълниш неговите желания се нарича работа с намерение за отдаване. Получавам това напълване отгоре заради него и го превеждам към него, т.е. получавам, за да отдавам.

Реплика: Между другото, всеки път, когато накрая проверявам себе си, откривам, че съм работил, за да спечеля нещо за себе си.

Отговор: Затова ти засега се намираш в този свят, а не в духовния. Става дума да проникнеш действително в желанието на ближния, да го поставиш по-високо от своя егоизъм, който го отблъсква. Аз моля Висшата светлина да направи твоето желание мое желание и тогава аз работя над него като че ли то е мое собствено.

Тоест получавам такава възможност свише, да получа твоето желание като „свое“, но то не е мое, а „като мое“, т.е. над моя егоизъм. Ние не разбираме тази много важна тънкост.

Получава се така, че аз работя с твоето желание и го напълвам, защото искам да се съединя с теб и с това да доставя радост на Твореца. Защото ние Му доставяме удоволствие с всички съединени части на разбития съсъд.

Oт подготовката към урока, 24.03.2014

[130733]

Законът за любовта се приема не от парламента

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Как да се обръщаме към хората в Израел с нашето послание така, че да не ги настроим срещу себе си?

Отговор: Трябва да даваме рационални обяснения и да не излагаме всичко веднага. Баал а-Сулам ни обяснява ясно и конкретно картината, в максимално научен вид, с разбиране за бедите, които могат още да се разкрият, ако народът “не промени курса”. Ние трябва да адаптираме това послание за широката аудитория и да обясним на хората, че само обединявайки се, ще достигнем до благоденствието.

Успехът в такива области като образованието, личната безопасност, взаимоотношенията между хората и др. се осигурява със собствените сили. Държавата не е способна на това, не се отнася към сферата на нейната компетентност. Тя не може да създаде Министерство на любовта, което да реши всички проблеми между нас. Нито една страна не се занимава с нещо подобно. Това е винаги прерогатив на гражданите, на хората.

А от друга страна, в древността, преди разрушаването на Храма, най-висшият държавен институт на народа на Исраел е бил именно “Палатата на любовта”, в нейния истински, а не Оруеловски смисъл. Тя е доминирала над останалите учреждения. Облагането с данъци, възпитанието, безопасността – всички други сфери и ведомства са заемали по-ниски степени от държавната пирамида. А “Министър на любовта” е бил Великият първосвещенник.

Днес, за да преобърнем наредената пирамида и да я приведем в нужния вид, е необходима усърдна работа сред народа.

От урок по “Предисловие към Книгата Зоар”, 04.03.2014

[129090]

Клещите на провидението

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Отдавна е забелязано едно поразително явление: застаряващите, отмиращи народи са враждебни към евреите, а изпитващите подем държави ги приветстват. Някои обясняват тази закономерност по рационален начин, с това, че еврейските мозъци и капитал се явяват мощен катализатор на икономическите и интелектуалните им успехи, а други, с Божието провидение и висшите закони на метафизиката.

Така или иначе, тази закономерност се съхранява през вековете, и се повтаря отново и отново.

Великите завоеватели от древността Александър Македонски и Юлий Цезар не са скривали симпатиите си към евреите и са способствали за процъфтяването им. Алчните и високомерни гръцки Селевкиди, водейки империята си към крах, са преследвали и разорявали евреите, провокирайки въстанието на Макавеите.

Разгромяването на еврейските въстания в началото на първото хилядолетие съвпада с началото на залеза на Римската империя.

Триумфът на християнска Испания протича в апогея на развитието на еврейската ѝ община, а след изгнанието на евреите Испания престава да бъде велика държава.

Въздигането на Англия започва с поканата на евреите от Оливър Кромуел, и след това кралството се превръща във водеща страна в Европа и владетел на моретата. Предателството на евреите от страна на Лондон през Втората Световна война ознаменува началото на краха на империята.

Полският крал Казимир, поканвайки евреите, укрепва държавата си, превръщайки я в една от най-силните в Европа. С политиката на изгонването на евреите идват анархията и края на самата държава.

Русия в пълна степен демонстрира тази парадигма: въвличането на евреите в обществения живот и отказа ѝ от антисемитизма води до разцвета на страната, а след нападенията и дискриминацията над евреите настъпва упадък и развала на страната.

Същата закономерност се наблюдава и в наше време в Западна Европа, която иска да бойкотира Израел, с ирационалната си ненавист към него.

Днес Западна Европа е умираща, деградираща цивилизация. Коефициентът на раждаемост е 1.5, при минимум 2.1 деца на жена. Образованата и амбициозна младеж отпътува от Европа в САЩ, Канада, Австралия. През 2013г. 300 000 човека са напуснали Франция, завършили престижни университети, млади специалисти и предприемачи. Испанските специалисти отиват на работа в Латинска Америка, Полша и дори Мароко. Икономическата криза е поразила Стария Свят и той се намира в „режим на свободно падане“.

Икономиката на Германия се държи на мощната индустриална база от миналия век и на репутацията на германските стоки. Хай-тека изостава от САЩ, Далечния Изток и Израел. Италия е една банкрутирала страна.

Почти всички западноевропейски страни живеят в заеми. Западна Европа все още се намира под властта на крайно левите идеологии.

Европа е на път към връщане към феодалните държави: в Испания – Каталония, в Англия – Шотландия, Белгия се разчленява на богатата Фламандия и застоялата Валония. В Швейцария се опасяват, че бургундските сепаратисти ще поискат да завладеят швейцарските богатства и да окупират Женева и Лозана. Сепаратистките настроения назряват във френския Бретан.

Такава е днешната Западна Европа. Деградираща, жалка, лишена от ценностни ориентири и даже от инстинкт за самосъхранение. Място, където левите професори, интелектуалци и студенти вървят рамо до рамо с емигрантите от Магреб и Пакистан в поддържането на „правата на палестинския народ“, бойкотирането и развала на собствените им европейски държави.

По такъв парадоксален начин умиращата, уморена от историята Европа се обединява със своите бъдещи завоеватели против евреите, настоявайки за санкции и бойкот от държавата, явяваща се част от същата европейска цивилизация. И с това, според неизменните закони на метафизиката, сама си подписва смъртна присъда.

Поддържат Израел и се стремят да развиват сътрудничество с него САЩ, Канада и Австралия. Въпреки политическите разногласия със сегашната администрация, кампанията на бойкота не е пуснала корени в САЩ, а броят на американците симпатизиращи на Израел само се увеличава. Водещите американски компании и Intel са избрали Израел в качеството на главен център на развойната си дейност. Израел експортира 40% в САЩ, а в Германия само 7%. Дори само тези цифри са достатъчни, за да се разсеят страховете от катастрофа в случай на бойкот.

Друга насока са страните от третия свят, икономическите гиганти от Далечния Изток, Индия и страните от Латинска Америка. Те се отнасят безразлично към „палестинския проблем“, но са крайно заинтересовани от израелските технологии и сътрудничеството с Израел.

В културен план, Израел винаги се е ориентирал към Европа и в морално отношение е зависим от Стария Свят, без значение в какво плачевно състояние се намира той. Мнението на европейците, както и по-рано, значи много за израелците, а културните предпочитания и зависимост е трудно да бъдат изкоренени.

На Израел ще му се наложи да се утешава с това, че разполага със симпатиите на Източна Европа. В Чехия, Полша, Словакия, България и в Прибалтика Израел съхранява имиджа си на силна и смела страна, съпротивляваща се на съседните авторитарни режими, и предавана от Запада, толкова цинично и подло, както им бяха предани навремето.

Израел не е застрашен от бойкот и изолация. Той има достатъчно приятели и партньори. Трябва само да можеш да ги забележиш, а не да залагаш на една враждебна и гибнеща цивилизация, забравяйки за нейната история и печалния ѝ опит.

Реплика: На света все още му предстои да разкрие истинската картина на развитието на земната цивилизация, която произтича посредством евреите, както явно, така и скрито (посредством 10-те разпръснали се колена и т.н.) и днес стига до своя логически завършек: реализацията на методиката на световно обединение, подем към следващата степен на развитие и преход в новата реалност.

[130948]