Ние се наслаждаваме от това, което крадем
Posted on януари 23rd, 2014
Entries in the '' Category
Целият свят – част от всеки един от нас
Posted on януари 23rd, 2014
Мнение на Далай Лама: Ресурсите на планетата се изчерпват, все по-често се случват природни катастрофи. Това поставя пред хората все по-нови проблеми. За да се решат, ние трябва да се научим да възприемаме цялото човечество като единно цяло.
В съвременния свят на глобалните икономически и екологични проблеми държавните граници минават на втори план. Същото може да се каже и за религиозните различия. Глобалните предизвикателства пред нас излизат извън държавата и религията. Те се отнасят до цялото човечество и по тази причина ние трябва да действаме заедно.
С помощта на образованието можем да променим мисленето на хората, така че на първо място в тях да не бъде АЗ, а глобалното НИЕ. Всеки от нас е част от голямото НИЕ. И от друга страна, целият свят е част от всеки нас. Това означава, че в наш, собствен интерес е сериозно да се погрижим за благополучието на цялото човечеството и за охраната на околната среда.
В идеята на социализма е заложена грижата за благополучието на обществото като цяло, а не на отделния човек. И в марксистката икономика става дума за равно разпределение на материалните благата. А в капитализма всички се стремят само към собствената си печалба.
Не по насилствен път, а само с подкрепата на добрата воля на хората, и с помощта на образованието, ние можем да променим света. Мисля, че това е единственият начин.
Съвременната система на образование е ориентирана към материалните ценности. За духовните ценности: любов, състрадание, прошка говорят различните религиозни традиции. Ние трябва да научим децата на основите на морала. Но това е трудно да се направи, като се разчита единствено на религията. Имаме нужда от светска етика.
Коментар: Заключенията са правилни, но не са решение, а само пожелания. Но и това е добре. Ако бъде чуто! Обикновено хора като Далай Лама кимат в знак на съгласие и забравят. Но е необходимо да чуят и след това, при съответните страдания, ще си спомнят не само пожеланията, но ще изнамерят и решението – интегралното възпитание.
[124760]
Животът като безценен дар
Posted on януари 22nd, 2014
Въпрос: Ако постоянно се случва обезценяване на човешкия живот, то докъде ще стигнем?
Отговор: Ценността на човешкия живот се състои не в количеството живеещи на Земята, а в нашето отношение към всеки човек. За съжаление, ние не усещаме никакъв недостатък от това, че човек си отива от този живот. Дори собственият си живот ценим много по-малко, отколкото би трябвало, защото не виждаме неговия смисъл.
Някога животът е бил уважаван. Уважавала се е и смъртта. Хората ги оплаквали. Тъй като това се цени само от човека.
Сега, когато имаме възможност да осигурим на всеки човек дълъг и относително здрав живот, да бъде добре възпитан, да бъде здраво стъпил на крака, да направим от него задоволен и познаващ живота човек, ние загубихме желанието да живеем. Ако можехме да поговорим откровено с много хора на Земята, то те биха казали: ”Ние живеем по неволя. Разбира се, страшно е да се мисли за това, да си легнем и да не се събудим. Но ако ни бяха предложили такъв безболезнен край, бихме се съгласили на това.”
Много хора си мислят за своето безсмислено съществуване, не им се иска да преживяват и да усещат онова, което сега се усеща от тях като живот. Това говори за преоценка на смисъла на живота.
Днес страдащите от депресия преминават от антидепресанти на леки наркотици, които постепенно се легализират, за да се поддържа човек в добро състояние на духа. Намиращ се под наркоза, той няма да тежи на ръцете на обществото, няма да има нужда от наглеждане и от някакво цивилизовано убиване. А с помощта на наркотиците ти го убиваш красиво.
За елита, това е най-добрия, евтин и прост изход. Те вече са си разделили промишлените гиганти за производство на тютюн и цигари, и решението за легализиране на наркотиците вече е взето на по-високо ниво.
Реплика: Но това не е поправяне.
Отговор: Властите нямат никакви инструменти и средства за поправяне на човека, а и в името на какво?! Те нямат такава цел, нямат никакво виждане за бъдещето. Те ще достигнат до необходимостта от поправяне само тогава, когато няма да имат друг изход.
Изход за тях също е и войната, която ще почисти Земята, оставяйки на нея един милиард жители и нормална екология. За тях това би било идеалното решение, и те биха направили това, защото за тях основното е да властват в нормален и благоустроен свят. А да се седи горе и да се управлява това безумие няма смисъл.
Но проблемът е в това, че днес, в света на разкриващата се глобална взаимовръзка нищо не може да се предвиди и всеки ден се разкрива, че им остава все по-малко и по-малко време да управляват.
Те не могат да осъзнаят, че ние се управляваме от Природата, която е абсолютна любов и отдаване и проявява своята противоположност, за да ни привлече към себе си, да ни отблъсне от сегашната ни егоистическа природа. Те нямат това, затова не разбират причината за сегашната криза.
Силните на деня смятат сегашната криза за криза на свръхпроизводството и не разбират, че тя е предизвикана от спускащата се над нас висша сила и нейното приближаване към нас. А тя е абсолютно добро и любов и затова се проявява в нашите егоистични желания като сила, противоположна на нас. В крайна сметка това трябва да предизвика в тях осъзнаване на необходимостта за поправяне. Но това осъзнаване те могат да получат от Висшата сила само чрез нас, а нас засега не ни чуват.
Висшата сила постепенно спускаща се в нашия свят ни кара да виждаме, че има едно управление, една цел, един път, едно, целенасочено движение в природата. Но в мнозинството този въпрос все още не възниква: ”Къде е тази целенасоченост? Към какво ни води? По какъв начин?”. Но днес вече се усеща, вече схващат, че това е една сила, една идея, че това е зададено свише – всичко това е разбираемо, само още не е ясен самият процес и осъзнаването на неговата цел.
Мисля, че това е работа на близкото бъдеще. Ние трябва много да се постараем да обясним на масите, колкото се може по-бързо. Това е много по-важно, отколкото да покажем, че можем нещо да поправим. Затова ние се занимаваме основно с това.
Главното е да разпространяваме.
От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013
[125754]
Нима това е живот?!
Posted on януари 20th, 2014
Въпрос: Какво ще правят милиардите хора в интегралното общество, без постоянна физическа работа? Или ще измислят някакви облагородяващи Земята действия, които да я превърнат в разцъфтяваща градина?
Отговор: Хората ще се занимават със своето духовно развитие, ще се самовъзпитават и ще възпитават децата си.
Въпрос: За какво да възпитаваме децата, ако те знаят, че в бъдеще за тях няма да има работа?
Отговор: Нима човек трябва да работи през цялото време? По време на първобитното общество хората не са работили толкова много, те са седели около огъня, пели са песни, танцували. Защо ние трябва все да работим?!
Аз живея в богат район, всичките ми съседи са заможни хора: бизнесмени, летци, адвокати. Всеки ден те излизат в шест часа, водят децата си на градина, отиват на работа, а от работа се завръщат в къщи към 7 – 8 часа вечерта. Тоест 13 – 14 часа те са извън къщи, в офиси, учреждения, в производство. Децата им почти през целия ден са на училище в детските градини, където атмосферата не е особено подходяща. Всички те съществуват от само себе си, въртейки се в нещо изкуствено създадено от самите тях или от обществото. Те взаимно се обслужват.
Човек щастлив ли е от това? Не! Той сякаш се намира в каменоломна, която постоянно се върти и го смила. Нима това е живот?!
От ТВ програмата ”Глобалната криза”, 15.09.2013
[125698]
Всеки e малко философ
Posted on януари 20th, 2014
Баал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.23: Обличайки се в тялото на човека, душата поражда в него нужди, мисли и знания, призвани за напълване на нейното желание за отдаване.
Въпрос: От една страна, е казано, че трябва да се ръководим само от онова, което виждаме, а от друга страна, трябва да забравим досегашните материални понятия за ”тяло” и ”душа”. Как да съвместим това?
Ответ: Аз виждам материалния свят, в който сега се намирам, който се изучава в университетите, а не на уроците по кабала. Ние изучаваме неща, които са над него – духовната реалност. Тя не се намира пред очите ми, предстои ми да придобия ново ”зрение”, за да я видя. За това са необходими вече не материални, а духовни ”очи”.
Кабалистите ни обясняват, че аналогично на материалното тяло, има духовно тяло – отдаване. И животът в него е насищащата го светлина. Всъщност, духовното тяло по същество е отразената светлина (ор хозер), благодарение на която усещаме това тяло.
В зависимост от количеството светлина аз се стремя да отдавам на ближния. И отдаването на ближния е моята душа. Тя е тъкмо там – в другите, а не в плътта, която живее и умира. Плътта е необходима само за времето, което ми е нужно, за да отменя желанието си за получаване. А след това нуждата от плътта отпада: получавайки първото духовно стъпало, разбирам, че тя няма отношение към плътта. Просто са ми създали необходимите условия, в които да пребивавам до разкритието – състоянието, необходимо за стъпване в духовния свят, ”арена” за реализиране на предварителните условия.
С една дума, сякаш стоя пред вратата, и ми казват: ”Можеш да влезеш само ако имаш билет. А ти нямаш билет! Тогава върви да поработиш, за да си купиш билет – тогава ще влезеш!”. И ето аз работя в нашия свят, за да си купя билет за духовната реалност. И съответно, на уроците говорим за онова, което се случва зад вратата.
Въпрос: По какво тогава се различаваме от философите, които сякаш говорят за същото?
Отговор: Преди всичко, ние сме прави в това, че не желаем, подобно на тях, да си фантазираме, и разбираме, че предмет на разговора е усещането и видяното с очи. Това е здравия смисъл, който в крайна сметка ще ни предпази от грешките, и ще очертае ясните научни рамки.
Философите грешат точно там, че говорят за неща, които не са в техния диапазон на възприятие и са лишени от каквато и да е фактическа основа. Но те се задоволяват с това: първо, това за сега е платено, и второ, искат да имат някакво отношение към ”духовното”.
Принципно, човек се стреми към някакъв ”духовен плацдарм” – но без да работи със себе си. Затова, философията е толкова ненавистна за кабалистите. Във всеки от нас седи философ, тъй като и ние се стремим да попаднем в духовното без да прилагаме усилия и обичаме всичко да теоретизираме, без да имаме основание за това.
Затова всичко трябва да си отиде на място: ”Нека ме влече да пофилософствам, но това е моят егоизъм”. Истината е там, че не можем истински да обсъждаме духовния свят, докато не го постигнем. За това е казано: ”Онова, което не сме постигнали, не можем да назовем с име”.
Ние отхвърляме философския подход и ненавиждаме философа в нас, независимо, че без него не можем – тъй като всеки човек в себе си съдържа целия свят. И затова говорим само за онова, което минава през сърцето.
От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 12.01.2014
[125302]
Слуга на желанията
Posted on януари 20th, 2014
Баал a-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.21: Желанието поражда потребности, които, от своя страна, пораждат мисли и знания в такъв размер, който е необходим за удовлетворяване на тези потребности. И доколкото желанията на хората се различават, дотолкова се различават и техните мислите и познания.
Разумът ни обслужва желанието. Изплуващите решимот предизвикват едни или други желания, а след това разумаът започва да ги реализира, за да постигне желаемото.
Нека да ни се струва, че сме всестранно развити и обхващащи с разума си цялата действителност, но ако нещо не ни е по сърце, не ни засяга, то и разумът не минава покрай тази сфера от интереси. Тъй като той е слугата. Ако нещо ни се иска на животинско ниво, той действа, за да удовлетвори това въжделение, отнасящо се до храната, секса или семейството.
Ако ни е завладяло честолюбието, ние сме обхванатi изцяло от това желание, оставяйки всичко останало настрана. Това се отнася и до властта, парите и изобщо обхваща всичките ни нужди. Човекa се управлява от смесването на различни желания, и разумът винаги действа съгласно техния спектър.
В крайна сметка, ние не притежаваме свободен разум. При никакви обстоятелства той не може да бъде хладнокръвен, изцяло обективен, свободен от чувствата, както понякога ни се иска. Той винаги си остава слуга на желанията.
От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 10.01.2014
[125232]