Въпрос: Когато в групата тече обсъждане на някаква тема, то се включват механизми на съпротивление, които пречат на човек. Излиза, че по-голямата част от времето ще се занимаваме с тези механизми на съпротивление?

Отговор: Не. Смятам, че тук вече не би трябвало да така. На предварителния етап човек трябва да стигне до отчаяние в работата със собствения си егоизъм. Вече трябва да разбира, че в него повече няма живот.

Трябва да разбере, че ако иска да достигне следващия етап на своето развитие, следващото измерение, излизане на нивото на хармония с цялата природа, трябва да се разочарова от своето егоистично развитие и да не го раздува, защото иначе то просто ще го погуби. Няма да му даде интегрално общуване с останалите, няма да му даде този инструмент, с помощта на който може да усети хармонията с природата и да излезе в това измерение, на това ниво.

Трябва да оставя егоизма на всички свои предходни нива на развитие. Повратната точка –  бифрукацията, кризата, през които сега преминаваме, ни водят към това, действително да се „пречупим” и да оставим долу нашия егоизъм.

Пред човечеството стои голям проблем: да усетим този огромен егоизъм, който сме достигнали, да се разочароваме от него, принудително да го изоставим, да се убедим в неговата крайност, вреда, безцелност и напълно да го отречем. Това се нарича „етап на осъзнаване на злото”. Трябва да го преминем.

Ако става въпрос за група, която вече стига до усещането за следващото ниво на развитие на човека, то тук трябва да се подбират хора, вътрешно готови да се разделят с егоизма. Те трябва да разбират, че им е необходимо напълно да се изменят вътрешно – сякаш поставят в компютъра диск с нова програма, заменяйки старата с напълно нова.

Готов съм да ме „рестартират“, да ми направят пълен upgrade. Съгласен съм с това, защото на етапа на осъзнаване на злото съм се убедил, че моят егоизъм само ми вреди – осъзнал съм го като зло.

Когато хората стигат до осъзнаване на злото и, по принцип, са съгласни да пробват теоретично да се издигнат над своя егоизъм, те се занимават с това в група, с двама инструктори, които ги направляват, едновременно участвайки заедно с тях. И групата постепенно започва да усеща къде в нея има тези психологически изходи над своя егоизъм в нова, алтруистична, всеобща психология на нивото, което се нарича „природа”.

От 17-тата беседа за интегрално възпитание, 28.02.2012

[76923]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Мнение (А. Сен, Нобелов лауреат по икономика, проф. от Харвард): Наблюдаваме пълния провал на демокрацията в Европа. В крайна сметка, икономическата политика трябва да бъде разбираема за хората, трябва да получава тяхната поддръжка. Защото всъщност в това се и състои демокрацията. Старият принцип “никакви данъци без парламентарно представителство” в сегашно време не действа в Европа. Мнението на избирателите играе доста малка роля в сравнение с мнението на банкерите, на рейтинговите агенции и другите финансови институти. В много европейски страни населението няма повече от своя глас и това е в следствие на създадения валутен съюз без политическа интеграция. Икономическата политика е откъсната от политическия фундамент. Ставащото противоречи напълно на идеалите на онова мощно европейско движение, чиято цел е била демократична обединена Европа.

Реплика: В действителност, само гледат как да дефинират демокрацията. Ако я определяме по качество на равенството, то по високомерност и унижаване на другите, Европа винаги е била пред цялата планета. Взаимната ненавист на страните и народите на ЕС е известна в света като лош пример. А вътре в страните за оказване влияние върху народа за политиката или икономиката – така народът винаги е бил разиграван от неговия господар и народът е вървял след него. Днес кризата не е на демокрацията, а на възможността в нея “да се играе” – всичко се е разголило.

[76995]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

От 3-я урок в Колумбия

Защо Природата изисква от мен да познавам нейните закони? Нима само за да зная как по-малко да греша, как да си доставям удоволствия или как да избегна бедите и проблемите?

А може би, чрез бедите и проблемите Природата желае да ме издигне на такова стъпало, на което да придобия знание и контрол над себе си, на нивото на управление на света? Това вече е съвършено друго ниво на битие и съзнание.

Очевидно, сме объркали причината и следствието. Днес бедите ни принуждават да търсим възможност да осигурим своя успех в настоящето и бъдещето. Те са причината, в следствие на която да познаем Природата.

В действителност, обаче, това не е така. Проблемите само ни подбутват отзад, за да се устремим към познание, а това познание на универсалната Природа ще ни открие съвършено други хоризонти, ново измерение.

Ще усетим нова реалност – не тази, която възприемаме днес с петте органа на чувствата, подобно на животните. В крайна сметка, ние ги превъзхождаме по разум и изобретателност – умеем да строим комфортни жилища, да приготвяме храна, да се обличаме. Но от друга страна, на животните им е нужно в много по-малка степен да се грижат за себе си…

Нашето преимущество е в друго: можем да се издигнем до такова ниво, където ще живеем не заради грижата за телесния си живот. Напротив, грижата за телесния ни живот ще ни поведе към познание на общата Природа, и оттук ще тръгнем напред вече в друго измерение, усещайки реалността не със своята животинска същност, а чрез по-високо съзнание, чрез информационна програма, която ще ни се разкрие. Тази степен няма никакво отношение към текущото съществуване – тя се намира малко по-високо.

Вече много учени в наше време достигат до това, което мъдреците от миналите поколения са знаели. Въпросът е, как да разберем имаме ли възможност да разкрием висшата реалност. Как да излезем на нивото на универсалната Природа и да я усетим?

Като начало, трябва да разберем какво е това Природа? По нейните действия виждаме, че тя ни управлява с помощта на две сили: наслаждения и страдания. Те са като две юзди, които постоянно ни заставят да вървим към насладите и да бягаме от ударите.

Ето пример: заемам най-удобната поза, която е възможна при съответните обстоятелства, като при това, обработвам множество данни – състояние на здравето, формата на стола, статуса на обкръжаващите и т.н. И в крайна сметка тялото се настанява  максимално  комфортно. Така протича всяка секунда от моя живот – в желания, мисли и действия. Как да се издигна над тази зависимост?

Изследвайки Природата, установявам, че в нея действа един, уникален закон – законът за всеобщото равновесие. Природата се стреми към равновесие и постепенно довежда всички свои части до баланс, до умиротворение, до състояние на покой. Тя привежда всичко в максимално възможен порядък. Съгласно глобалната взаимовръзка, този синхрон започва от Големия взрив и стига чак до съединението на клетките във високо-организираните форми на живот.

Цялата Природа живее в равновесие, а само човекът се е осмелил да излезе от тези рамки от преди три хиляди и половина години. Той започнал да прилага своя разум, за да използва другите, с цел да властва над тях. И тази добавка нарушила неговото равновесие с Природата.

Хубавото е, че същата тази Природа ни дава възможност да компенсираме лошата посока  на развитие с добра!

Негативната сила действа в нас инстинктивно и неконтролируемо. Трябва да я уравновесим с позитивната сила, която ще получим осъзнато. И това е възможно благодарение на въздействието на обкръжението. Нали желая да бъда най-добрият и над всички, което ме прави зависим от обществото. А освен това, завися от него и в удовлетворението на своите базови нужди. Ето защо трябва да използвам обкръжението, да коригирам връзката с него така, че то да ми носи само положителна сила. И тогава ще контролирам своя живот.

Неслучайно човекът е създаден да не бъде сам, а чрез формиране на колектив и поставен в обкръжението на други хора. Благодарение на тях той може да се възпитава. За разлика от животните, на които не им трябва възпитание, човекът трябва да приеме от обкръжението и да се съобразява с много фактори в допълнение на тези, с които се е родил. Обкръжението прибавя към нашия егоизъм позитивна сила, което ни позволява да управляваме своя живот и съдбата си с лекота и удобство.

Когато започнем да се отнасяме към себе си и към възможностите си  по подходящ начин, ще ни се разкрие програмата на Природата, нейният изначален помисъл за нас. Така ще се издигнем на ново стъпало на знание и осъзнаване, простиращо се над нашия сегашен живот. Откъснати от телесното съществуване, в желания и мисли, ние се извисяваме към вечния поток на информация и живеем в него. Каквото и да се случи с моето тяло, аз ще живея в този поток на съзнание, свойствен на Природата и развиващ всичко на нейното ниво.

Такава е степента на Човека (Адам) – този, който е подобен (доме) на Твореца. Нали „Творецът“- това е тази велика програма, която съществува над нас и която ще продължим да постигаме, издигайки се все по-високо!

От урока на тема „Група и духовно развитие“, 29.04.2012

[76644]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От 4-ия семинар на Европейския конгрес

Правилното взаимодействие в групата дава, като резултат, това, че човек започва да се усеща  все по-голям грешник, егоист, ненавиждащ другите, обсебен от всевъзможни негативни желания, мисли, интриги и т.н.

Разкривайки това в себе си, той стига до такава степен на безпомощност, че решава да търси Твореца, Той да го поправи. И колкото повече усеща, че всичко произлиза от Твореца, че Той е единственият източник и Създател даже и на собствената му природа и че само на Него може да се опре, толкова по-ясно достига до извода, че единствено Творецът е в състояние да го поправи и започва да търси Неговата помощ.

Човек разкрива Твореца в обратен вид, като създател на нещо лошо. Но едновременно с това осъзнава, че Творецът специално е създал злото в него, за да го принуди и привлече към Себе си, и тогава да го поправи.

Защо е трябвало да се мине именно по такъв път – да се създава зло, постепенно човек да развива вярата си, да разкрива Твореца и да  Го призовава с молба за поправяне?

От 4-ия семинар на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76699]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Каквито и препятствия да ни се разкриват по пътя, безсилие, отчаяние, злобни егоистически мнения, мисли и чувства, ненавист, неприязън, безразличие – всичко това постепенно се натрупва и създава едно огромно желание, което се нарича усещане за Египетското изгнание. Само когато го разкрием напълно, от неговите тъмни дълбини ще можем да си представим освобождението.

Така към усещането за изгнание се прибавя мечтата за освобождение, която ни извежда на свобода. Тъмнината, която усещаме, стоейки срещу Фараона и бягството от тази тъмнина – всичко това е голямо изясняване в светлината, разкриваща се пред човека, който работи за да излезе от изгнанието.

Светлината му донася все по-голяма тъмнина и ужаса на неговото състояние, на онова място, на което тя се намира, в неговите собствени свойства. И тук най-важното е да не започнеш да се самообвиняваш, да не се отпуснеш, а да разбереш, че задължително трябва да преминем през усещането за изгнание през всичките му детайли. Тъй като това е разкриването на природата на творението, за което е казано: ”Аз създадох злото начало”. А сега нашата задача е единствено да молим светлината, възвръщаща ни при източника.

Когато във възприятието си човек натрупва правилно всички тези състояния, му става ясно, че промените не стават на физическо ниво – а на нивото на свойствата, които разкриват своите отношения помежду си. Съществува обща система, всички части на която са свързани помежду си в тотална зависимост. Такова е създадено изначално творението.

Но доколкото това съединениe идва свише, в него едва се разкрива най-слабата светлина Нефеш. А после между отделните частици се проявява и израства силата на откъсване, отблъскване, на ненавистта, на егоизма. Това вече е истинското творение (Брия), създадено „извън” (бар) предходното съвършено състояние. Творението е разбито и сега трябва да работим за неговото съединяване.

Във физическия свят нищо не се променя. Трябва да си въобразим такава картина, в която се променят вътрешните свойства на нещата, отношенията, максимално откъснати от материалните координати: време, движение, пространство. Това помага много.

Разберете, че човек няма нищо общо със светлината, вътре в която той се намира, ако не се стреми да се обедини с останалите. Само ако се поражда негово собствено налягане, тенденция за обединение с останалите, независимо от естественото изолиране, само тогава и в тази степен той пробужда и привлича светлината, която го обкръжава към себе си.

И обратно, може да се каже, че човек се свързва с Твореца само чрез общата система. Защото Творецът е общата светлина, усещащ цялата система. Доколкото човек е способен да се свърже с нея, дотолкова той установява контакт с висшата светлина.

Няма друг начин, по който да се подходи към Твореца, към светлината – само с помощта на общата система. А ако човек е свързан частично със системата на душата, то и неговата връзка със светлината няма да е пълна. Именно от тази мяра се определя редът на духовните стъпала. Ако се свързвам на 20% с другите, то на 20% се съединявам с Твореца и се издигам на 20% по духовната стълба.

Всичко се измерва относно желанията. Затова нашата работа се състои в това, да укрепим връзките между цялото човечество, вътре в цялата реалност, и тогава в същата степен ще установим връзка с Твореца.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 26.04.2012

[76824]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато вече сте се занимавали с вашия учител, Рабаш, във Вас възниквало ли е желанието някъде другаде да видите още нещо, да си тръгнете, а после пак да се върнете?

Отговор: При Рабаш – не. Аз по натура съм критическа личност, пренебрегваща всички. И затова всичко измислено от хората аз предварително отмятах. Какво, например, може да измъкне човек от неговата „мозъчна кутия”? Това не е гордост от моя страна, а разбиране на ограничеността на човешкия разум.

Може би затова съм се занимавал с кибернетика. Когато виждаш от какви ”бръмбарчета” сме произлезли, по принцип, какво има в теб, освен пари от киселини и порция електрически ток? – Ето, това си ти целият!

Аз дойдох при Рабаш, търсейки учител. Методиката все още не ми бе ясна, но вече разбирах, че това наистина е висше знание.

Реплика: И ето, Вие с няколко висши образования седите срещу това старче, което нищо не е завършил, работил някъде си като заварчик…

Отговор: Но този старец разтваря книгата, започва да ти разказва за системите на Висшите светове и при това, ти говори с такива думи, че просто онемяваш.

Всъщност това е среща с историята! За човека, за учения, за търсещия – това е много силно преживяване. То е разтърсващо и при това разтърсващо логически, разтърсване от Висшия разум.

Това, което е интересното във висшия разум, е съединяването на противоположностите. Тъкмо това усетих тогава, а до тогава такова не бях виждал и усещал.

Оказа се, че двете противоположни свойства: получаване и отдаване, могат да работят заедно помежду си в трето свойство, в трета линия – ето това ме подкупи. Това не бях виждал никъде преди.

Тъй като противоположностите никога не се съединяват, винаги са си били противоречиви. В тези противоречия се намира и целият свят: в борбата, в спора, в невъзможността за изясняване. А когато видиш, че те се съединяват помежду си – нищо не можеш да направиш.

И след това, този осемдесет годишен старец, който не е завършил нищо, разтваря пред теб таблици със светове, сфироти, парцуфими и започва всичко това да го обяснява, и да разказва за свойствата на световете, за свободната воля, за човешката психология, за развитието на космоса, ти се стъписваш – от къде има той такива познания?!

А те са в него – естествени. Това не са онези знания, които се опитваха да ми „пробутат” талмудистите, завивайки спиралата на логиката и спора. А тук никакъв спор няма – тъкмо обратното, изясняване на истината, но истината тъкмо на съединението на противоположностите.

Това, разбира се, трябва да се усети.

От виртуалния урок, 08.04.2012

[76712]

Filed under: Духовна работа, Учител и ученик - Няма коментари→

Становище (проф. Ю. Александров): Ако поставим себе си в различни култури, след това мозъкът ни ще работи различно – в зависимост от културната среда. Когато се развиваме в определена култура ние си създаваме различни поведенчески действия. Обкръжението и средата, дават задачи, а човек формира мозъка си за решаването им. Ето защо всяко общество, време, народ – имат свой мозък! Либерали и консерватори, вярващи и атеисти – са съвсем различни хора!

Голяма е ролята и на езика – объркването на езиците при строителството на Вавилонската кула не е наказание за човечеството, а негово обогатяване. На човечеството е даден многообразен и общ поглед върху света. Езиците са един различен поглед върху света. Американските и руските учени класифицират обектите по различен начин. На Запад обединяват обектите по род, в Русия – по функция. Руснаците и жителите на Югоизточна Азия зависят от средата, а жителите на Запад са независими, затова първите са колективисти, а вторите – индивидуалисти. Първите са холисти (вземат цялата структура, отчитайки и ролята на средата), а вторите са анализатори, разглеждат отделните обекти и техните характеристики, пренебрегвайки средата.

Истината е една, но хората, принадлежащи към различни култури, гледат на нея от различни гледни точки. Руснаците като холисти, са адаптирани към създаването на глобални системи, планиране на нови начини, което е важно за началото на научен процес, за развитието на теорията. А културата на Запада прави хората анализатори и практици. (Ето защо Русия няма пари.)

На Изток, откъсват парчета от общата за всички Истина – нови идеи, философии, тенденции. А по-нататък не им е интересно. А западният аналитичен ум се занимава с привеждането до практиката.

Русия и Европа – Изток и Запад, но във всяка страна: средната класа винаги е по-близо до Запада, работническата класа – е ориентирана  към не-западната менталност.

Моралът в Русия е включен във всички социални концепции, дори концепцията на знанието и интелекта. Западната концепция на умния човек не включва неговия морал и етика, а при руснаците най-голяма тежест има етичният компонент – добър ли е той, достоен ли е. Затова за руснака решаването на моралните дилеми е ужасно сложно, в сравнение със западняците.

Реплика: Изледването говори за „земни“ хора, а не когато в човека, под въздействие на висшата светлина О“М, се развива различен начин на мислене и ценностна система – над нашия свят, в случая излизане над себе си, когато той става част от висшата система, душата, и всички негови земни (егоистични) признаци се губят в общата висша култура – отдаване и любов, над себе си.

[76858]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

От 4-я семинар на Европейския конгрес

Ако някой ми посочи някой малък, съвсем малък мой недостатък, аз започвам да го ненавиждам дотолкова, доколкото чувствам, как ме засяга неприятно, докосва ме, унижава ме. Веднага се отдръпвам от този човек.  Ние инстинктивно бягаме от обвинения.

Какво може да ми помогне да достигна до такова състояние, когато напълно ще разкрия цялото си зло, радвайки се, че то ми се разкрива и едновременно с това, го усещам като огромно зло, което трябва да изрежа от себе си? Тогава достигам до такова максимално усещане на злото, че от него неволно крещя към Твореца. Какво ще ми помогне да се държа по целия път и да не бягам от осъзнаване на злото?

От 4-я семинар на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76696]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

От 3-я урок в Колумбия

По природа, човек иска не просто да изживее живота си, но и да го разбере: какво го мотивира, каква е програмата и към каква цел го води? И затова изучава живота – с други думи, изучава Природата.

Аз живея в света и съм изложен на въздействието на различни фактори. Въпреки това,  не ми е ясно откъде ме контролират. Малкото дете го движат вътрешни желания и ние виждаме ясно как естествената природа го кара да се движи. Но при възрастните това се проявява в по-малка степен.

Важното в случая е, че мога да изследвам всичко, само ако се намирам на едно стъпало по-високо. Тогава, аз сякаш „абсорбирам“ обекта на проучване в себе си, провеждам анализ и синтез, правя изводи. Това е възможно, защото рационалното ми и чувствено възприятие са над обекта на изследването.

Но ако аз се намирам в природата, която работи над мен, като източник на моите мисли и желания? В такъв случай не знам какво ще стане с мен след миг, как ще се формира живота ми, какво ще се случи със света, в който завися от всички. Има данни, които не мога да вкарам в разума си, в усещането си.

Как да контролирам всичко това? Тъй като съм съвсем объркан, аз не извличам от живота всичко добро, което може да бъде извлечено. Виждаме явно това по човечеството, което не знае защо, за какво и как живее ? Дори видни и умни хора в крайна сметка следват своята рутина .

Така че, можем истински да изучим живота си, само при условие, че се окажем над него. Но как да направим това? Тук ние се нуждаем от средство за да се издигнем над своето естество. Тогава, оставайки самия себе си, в същото време аз ще погледна на себе си свише, от страна на универсалната Природа, от тази област, където се обновяват всичките ми желания и мисли.

В света има хора, които действително чувстват какво ще бъде утре или дори след няколко години. Днес учените също признават наличието на някакъв информационен слой в нашата действителност. Там са заложени съдбите на всеки от нас и на целия свят като цяло – цялата програма, по която се развиваме. Въпреки това, ние не можем да установим  контакт с нея и затова дори близкото бъдеще ни е непознато. А главно – не знаем как да постъпваме правилно днес, за да гарантираме това бъдеще.

В миналите поколения не се стремяхме към познанието на „програмния слой“. Животът не беше толкова сложен и объркан – напълно ни стигаше такъв, какъвто е. Затова е казано: „много знание – много скръб“. Но днес, затваряйки очи за случващото се, ние не намаляваме страданията си, а напротив – усилваме ги. Моят проблем е, че не знам какво ще се случи утре или в други ден, как да се държа, за да се случи всичко правилно – а между другото, такова знание в наши дни е просто необходимост.

Ходът на развитието ни доведе до такъв етап, на който трябва да разкрием програмата на живота. Без това, ни грози опасност и много страдания. Както и да е, достатъчно порастнали сме и сме еволюирали до такава степен, че този въпрос ни гризе и изисква  вмешателство в програмата. В резултат на това, ние просто сме длъжни да разкрием цялата Природа, издигайки се до интегрирания в нея информационен пласт. Само тогава ще можем да вземаме решения и ще се справяме с проблема, в съответствие с придобитото знание, с което ще   си осигурим  добро продължение по пътя.

От урока на тема „Групата и духовното развитие“, 29.04.2012

[76647]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Творецът не е личност. Забранено е да си представяш каквото и да било в невеществения духовен свят! Тава е свят на качества, а не на сили, както в сегашните ни представи.

Днес си представяме силите във вид на физически сили. Сега за това няма да споря. Не искам да поправям това ниво на отношение към духовното, защото то, в крайна сметка, ни дава някакво усещане за полето.

Ние си представяме полето, неговата напрегнатост, неговите характеристики, отдалечаване или приближаване на силите, пропорционални на квадрата от разстоянието. Така се разпространяват различните физически полета. Това ни дава възможност да оперираме поне със съществуващото около нас в природата, в техниката. Затова засега можем да си представяме така духовните сили, духовното поле.

Но въобще, духовното поле – е качество, свойство. Дори не е сила. Но ние казваме: ”сила на получаване”, ”сила на отдаване”, ”сблъсък”, ”ударно проникване” и т.н., тоест оперираме със силите. Но след това ще усетим, че това са само две свойства, които по такъв начин си взаимодействат помежду си: свойството на Твореца и противоположното на Него, създадено от Него, свойство на творението. Те си взаимодействат, за да може между тях, между тези две свойства да възникне човека, съзнанието. Съзнанието – то всъщност е човекът.

Що се отнася до материята от нашия свят, можете да поговорим с който и да е специалист по квантова физика и той ще ви каже, че материя няма, даже няма никакви елементарни частици. Всичко се разтваря, превръща се в облак, изчезва в нищото, разтяга се като велурена кожа. Няма нито точки, нито сили, няма нищо, само мъглявини вместо онова, което ни се струваше по-рано като частици, намиращи се едновременно навсякъде. Т.е. физиците вече достигнаха до границите на физическия свят.

Затова не може да се говори за нещо образно. Тъкмо обратното, ще стигнем до там, че следващите ни постижения, които наричаме духовни, т.е. над егоизма, ще бъдат не образни, а качествени.

Като пример, кучето вижда света като петна от миризма. А ние ще възприемаме света не във вид на образи, а във вид на различни качества: повече егоизъм, по-малко егоизъм, голямо отдаване, по-малко отдаване, ударно взаимодействие, проникване и така нататък. Само като качества! В това се състои и Висшият свят. И себе си ще възприемаме като качества.

Дори днес ти би искал да видиш същността на човека, а не неговото тяло.

От виртуалния урок, 08.04.2012

[76635]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→