Въпрос: Ако вътрешно е невъзможно да вървим срещу своето желание, то какви действия можем да извършим срещу желанието – само физически ли?

Отговор: Физическите действия също се отчитат. Защото докато не сме способни да изпълним някакви духовни действия, можем да действаме само физически.

Човек засега учи, разпространява материали, съединява се с другарите във физическа група, работейки заедно, и по такъв начин действа, макар още да не е способен на по-вътрешни действия. И това много помага.

Вътрешните действия, даже най-качествените и силните, все пак не заместват физическите, които извършваме в материалния свят и сред голяма маса от хора.

Виждаме колко разпространението в този свят, и особено контакта с хората, които вече са излезли на протести и демонстрации в различните страни – придвижва напред учениците в тяхното вътрешно разбиране.

Човек излиза да раздаде материали, той се намира сред хора, които нищо не знаят за вътрешното устройство на мирозданието и викат, искат хляб и други необходими материални неща. А след това се връща към своите книги и своето вътрешно развитие, и изведнъж вижда, че повече чувства, повече разбира, напредва

Всичко това е защото съм получил впечатление от тях – събрал съм техните желания. И макар това да са материални желания – не е важно, все пак напредвам с тях. Защото се впечатлявам от това външно желание.

В мен това външно желание се издига на по-високото стъпало, на което се намирам. Казано е, че „Творецът обитава вътре в своя народ“ и се получава, че аз разкривам вътре в народа Шхина на тази висота, на която именно аз съм способен да я разкрия.

Това се отнася и за най-големият кабалист: ако той идва със своите желания, за да се включи в желанията на хората, то чрез техните желания получава впечатление вътре в своите желания, на достъпна за него висота. Затова е казано, че не трябва да се отделяш от народа.

От урока по статията на Рабаш, 17.11.2011

[60996]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво да се направи, когато не изпитваш възвисяване и пробуждане по време на четене на книгата „Зоар”? Как да молиш в такова състояние?

Отговор: По време на четене на книгата „Зоар”, както и другите първоизточници – статии, пиеси, „Учението за Десетте Сфирот“, – трябва преди всичко да формирам правилната картина: къде се намирам.

Реалността, в която се намирам, ми се представя в моите сетивни органи, в моите желания. Тази реалност е светлината, формираща ме така че да я усещам и да мисля, че това действително съм аз и моят свят. По такъв начин имам връзка със светлината, с висшата сила, желаеща да ме обучи да разпознавам къде именно се намирам, защото изначално нищо не зная и не виждам, като новородено.

Затова преди всичко трябва да сформирам тази картина по правилния начин. Има желание, в което действа светлината, желаеща да го пробуди отвътре, да се разкрие в него, съгласно закона за подобие на свойствата. Светлината се намира вътре в желанието, съвсем не е отвън, но относно това желание тя се нарича обкръжаваща, вътрешна, външна и така нататък – всичко това са форми, в които се разкрива светлината в желанието. Защото говорим за всичко от страната на желанието.

Ако разбирам, че в мен се намира целият свят, цялата реалност, всички светове, цялата светлина, то сега трябва правилно да се организирам: как и какво правя, за да достигна разбиране и осъзнаване, максимално възможно в сегашното състояние, всеки път да разкривам колкото се може повече.

Разкриването става с помощта на двете сили – силата на скриване и силата на разкриване. В нас винаги има тези две противоположности. Така и в нашия свят реалността, която усещам в дадения момент, също включва в себе си разкриване и скриване – двете заедно. Защото без правилното противостоене между тях не усещам нито цветове, нито звуци, нищо. Повече от това, колкото повече включвам в себе си силите на скриване и разкриване, противоположни и съчетаващи се помежду си и противостоящи една на друга – толкова повече усещам, ставам по-умен и разбиращ.

Затова, четейки които и да са първоизточници, аз желая да сформирам картината на реалността, да я разкрия колкото се може по-истински, вярно и силно. И не е важно, какви именно източници четем, в какъв стил. Ако тези книги, чрез които пробуждам силите на моята душа – и от страната на желанието, и от страната на неговото напълване, то не е важно – това може да бъде „Учение за Десетте Сфирот“, „Зоар“, писма или статии. Главното е да се пробуди моето развитие.

И тогава разбирам важността на моето занятие с Тора: заключената в нея светлина възвръща към източника, тоест тя ме придвижва към разкриване на истинската картина на реалността, където съм слят с Твореца,  към скритото от мен състояние.

Затова преди всичко формираме картината: съществувам аз и всичко е затворено, скрито вътре в мен. Трябва да пробудя силите на моята душа и в тях да разкрия истинската реалност, където аз и Творецът се сливаме в едно цяло.

След като вече съм се установил в този вид, пристъпвам към следващата крачка: как да пробудя себе си с помощта на ученето? Тогава всичко, което чета, ми говори за моите по-напреднали състояния, може по-далечни или близки – не е важно. Важното е, че с помощта на разказа, който чета, се старая да разпозная в себе си тези сили, тези форми.

И не забравям, че става въпрос само за моите желания, за вътрешните сили на моята душа – получаване и отдаване, тези у другите. Не е важно, че те се наричат със странни имена или са ми познати от сегашната реалност. Аз постоянно мисля само за това, как да разкрия всички тези сили – като съставляващи моята връзка с Твореца.

От урока по Книгата „Зоар”, 16.11.2011

[60899]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Конгрес в Арава. Беседа на трапезата.

Вие не разбирате, доколко всички ниe сме управлявани отгоре. Учителят тук е като говорител, част от висшата система, предаващ ви знание, нищо повече. Вие не обожавате говорещия за това, че ви казва нещо интересно. Така трябва да се отнасяте и към Учителя – трябва да зачитате прибора, чрез който ви предават свише, но не повече от това.

Искам да ви предупредя, защото именно в това се крие разликата между сляпата преданост и истината. Аз още повече от всички останали чувствам, че ме управляват свише – и у мен няма нищо мое. Не играя пред вас, аз действително само изпълнявам команди свише. И цялата работа на човека – това е да бъде управляван. И колкото е по-високо, толкова повече е управляван. Това се нарича да бъдеш роб на Твореца – степента на Моше.

Така че не забравяйте, че ние трябва да бъдем чувствителни към това, което Творецът ни казва – говори на нас! И според това върви. Аз чувствам, че това вече се приближава. И тогава вече се издигаме на степента Бина – можем да чуем това, което ни казва Твореца. Това е вече степента Бина. А после вече ще придобием „зрение“.

Така че нека се опитаме, да не бъдем зависими от Учителя (той е ограничен и временен), а всички заедно ще станем такива „съсъди“ (кли), които съединени, ще могат да видят и да реагират на това, което Творецът им казва. Това е най-важното. Наздраве (за живота)! Този слух, това усещане се нарича живот.

От беседата на трапезата преди конгреса в Арава, 18.11.2011

[61141]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

Желанието – това е целият материал на творението. Мястото, където ние чувстваме себе си живеещи и разкриващи реалността вътре и около нас. Светлината работи над желанието и го развива по своя програма – отначало пряко, за да го формира. А после вътре в  това създадено от нея желание – четвъртият стадий от света на Безкрайността, светлината започва да създава условия за неговото поправяне.

В крайна сметка това желание за сега е само суров материал, незнаещ и неосъзнаващ, нямащ свободна воля, а действащ по заповед на светлината, която контролира желанието. Така светлината създава всевъзможни форми на желания, които се наричат светове (скрития). Светлината малко повече се разкрива или се скрива – и в желанието стават промени, докато то не включи в себе си всички свойства на светлината.

И колкото повече светлината отдалечава желанието от себе си, толкова повече то започва да усеща – кой съм аз и какво правя. Макар, че то още няма никаква свобода и самостоятелно развитие и всичко става за сметка на светлината. А желанието като природен материал действа в съответствие с установените закони и няма никакъв избор как да реагира.

Така развитието достига до специална структура, която се нарича „човек“, която получава избор. Да действа вътре в знанието или над него. „Вътре в знанието“ е действие, което съответства на действието на светлината – естествена реакция на материала. Но е възможно да се достигне и до такава реакция, която е над твоето желание и не се подчинява на естествените закони на природата. Да създаде в себе си способност да реагира не по заповед на светлината, а обратно.

Тази обратна реакция и ще се нарече човек, защото именно тя е подобна на светлината.

Нали ,ако той изпълнява заповедите на светлината вътре в желанието си – той се нарича творение. Но ,ако той не изпълнява заповедите на светлината в своето желание, а иска да се издигне над материала на нивото на светлината и да стане подобен на нея, то трябва да реагира противоположно. Съгласно тази реакция той се и нарича „човек“ – Адам, т.е. „подобен“ (доме) на светлината.

И така, материалът получава названието „човек“ и с това започва неговото ново развитие. В него има всевъзможни форми, отпечатани в него от светлината по време на естественото нарстване. Но сега това желание започва да работи само и да се стреми да бъде като светлината, т.е. през цялото време да реагира по различен начин на това, което събужда в него светлината.

Светлината пробужда в него реакция, противоположна на поведението на светлината, а човекът трябва да приеме тази игра и над нея да се уподоби на светлината. Това се нарича работа на вярата над знанието.

Тази работа е различни видове. Светлината, ту повече  разкриваща себе си, ту повече скриваща се, пробужда у човека ту повече желание, ту по-малко. С всички тези въздействия то всеки път възбужда различни реакции в материала. Така материалът се учи на своите реакции – изучава себе си и светлината, от която иска да вземе пример. Постепенно той все повече се доближава по своите свойства  до светлината, докато съвсем не се слее с нея.

Ясно е, че по този начин желанието натрупва в себе си разбиране и усещане за себе си, за светлината, научава програмата на светлината. Изучава отношението на Твореца към творението – това, как се отнася към него светлината . И обратно, учи се на това, как да победи собствената си природа и да стане подобно на светлината. Така материалът на желанието постепенно достига до стъпалото на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 17.11.2011

[61005]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Мнение: (Пол Кругман, нобелов лауреат по икономика): Веднага след като беше избран за нов премиер-министър на Великобритания, Дейвид Кемерон започна реализиране на програмата по съкращаване на разходите, вярвайки, че това ще способства за растежа на икономиката.

Сега резултатите са на лице и не са много обнадеждаващи: благодарение на жестоката икономика Гърция потъна в криза. В засекретен отчет ЕС указва, че съществуващата програма не работи. Британската икономика буксува именно заради негативното влияние на икономика, а увереността от страна на потребители и бизнесмени рязко се свлече. Получава се, че спасяването на банките не се явява правилната рецепта за възход на държавите.

Исландия се превърна в класически пример за икономическата катастрофа – банките оставиха страната с огромни дългове в една на практика безнадеждна ситуация. Когато всички тръгнаха да спасяват банковия сектор и да заставят обществото да изплаща дълговете си, Исландия позволи на своите банки да бъдат разорени и да се разшири социалната защита. Когато всички бяха обсебени от идеята, как да успокоят чуждите инвеститори, Исландия наложи временно ограничение на движението на капиталите, за да даде пространство за маневра.

И какво се случва днес с Исландия? Страната успя да ограничи ръста на безработица и страданията на най-уязвимите слоеве на обществото. Социалната защита и системата от социални задължения на гражданите оцеляха. Когато всички очакват съкрушителната катастрофа, тогава произхожда и пълен триумф. В това се и заключва урокът за всички останали.

[60340]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Можем да сравним групата с кола, която работи само когато всичките и части са в ред. Ако една от тях се счупи, колата ще спре. От една страна, това е много вълнуващо, но от друга, е малко плашещо. Възможно ли е ако един човек загуби правилното намерение по време на конгреса, нищо да не работи?

Отговор: Не. Има 125 степени, които ни разделят от съвършенството. Идеалната система все още е далеч от нас, затова междувременно от нас се изисква да извършим най-нечистата духовна работа на първата долна степен. Тук не е нужно да се тревожиш за крайното съвършенство на всеки един. Достатъчно е, ако само опитаме малко  и ще получим първата си кола играчка. Дори ако не е Порше, а някаква си играчка без двигател, това все пак е кола.

На първото стъпало от нас се изисква само първоначалното, „безтегловно“ съвършенство, най-слабата връзка, която все още има много недостатъци. Ако като цяло дойдем на конгреса с правилното желание, това ще бъде достатъчно да постигнем 1/125-та степен от съвършенството. Това е по силите ни.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 06.11.2011

[59908]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Трябва да получим свише силата на вярата, наречена „изкуство“. Естествено, ние самите я нямаме. И по този път човек вижда колко е слаб. Написано е, че вътрешната работа „отслабва човек“, защото той започва да чувства, че няма нищо освен егоистично желание.

А ако той успее да преодолее своя егоизъм, това просто означава, че по-голямото егоистично желание е победило по-малкото. По този начин, вместо да напредва към духовното, той се движи в обратната посока, използвайки дори по-голям егоизъм.

Понякога хората са много успешни в ученето, те работят и учат много, и човек би си помислил, че тях ги движи голяма сила на отдаване. Но това не е така. Това е просто голямата сила на егоизма, защото те виждат по-голяма полза пред себе си.

Винаги напредваме от „ло лишма“ (за себе си) към „лишма“ (заради отдаване) и естествено действаме с помощта на егоизма. И все пак, наша отговорност е да оценим реалната си позиция и намеренията, които ни движат.

Постепенно, докато човек полага усилия в ученето, разпространението и главно в работата в групата, той разкрива колко е неспособен на нищо. Човек осъзнава своето истинско състояние, когато види, че без значение колко се опитва да преодолее своето его, влагайки всичките си сили в това, все пак не е способен да направи нищо със себе си.

Човек е прекарал цялото си време, работейки за важността на целта, но накрая е загубил своята сила и е осъзнал своето зло. Разбрал е, че няма нищо освен его и че всяко негово движение е водено от егоистична цел. В резултат, достига дълбоко състояние на отчаяние, описано по следния начин: „Няма по-щастлив момент в живота на човек от момента, когато той напълно се отчайва от своите сили и се чувства напълно безпомощен и по този начин става готов за пълна молитва“.

Пълната молитва е молба да се придобие силата на вяра. И тогава силата на величието на вярата, величието на Твореца, се облича в него и така човек продължава да работи, но с друг вид „гориво“.

От урок по статия на Рабаш, 08.11.2011

[60139]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако се чувствам уморен от живота, то трябва ли да се издигна на ново стъпало? Откъде произлиза усещането за умора?

Отговор: Умората идва от липсата на важност на целта. Това е поради факта, че не получавате достатъчно положително влияние от групата. Ако получаваhте, то бихте сияли.

Работата на групата е да повдигне всеки един, а доколкото тя включва всички, вие трябва да работите заедно над общото желание, общия стремеж. Тогава всеки един ще има сила да напредне. Това се нарича взаимно поръчителство, когато всички се съединяваме, за да си дадем сила един на друг да постигнем целта на творението.

От виртуалния урок, 30.10.2011
[60126]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Има два пътя, по които природата ни тласка напред: неосъзнато или осъзнато, т.е. чрез светлината (Тора) или чрез страданията. Пътят на напредък без знание е следван от болка. Поради това, че същността ни е желание за получаване, постепенно напредваме или се развиваме от едно ниво на друго, под влиянието на добри или лоши усещания. Какво усещаме като добро или лошо?

Били сме създадени от светлината – тя ни е създала с желание, което да бъде напълнено. През нашия процес на развитие, постепенно постигаме всичко, което е в светлината, в Твореца, като добро, а всичко противоположно на нея – като зло.

Това е много дълъг път и за дълъг период, съобразно с нашата природа, всичко изглежда противоположно на нас. Но в зависимост от това, до колко силата на отдаване ни е научила, започваме да разбираме, че нашият егоизъм е лош, че е отговорен за всички провали и че би било чудесно, ако се намираме в свойството отдаване, което може да ни издигне над цялото зло.

Това пробуждане настъпва постепенно във всеки един и в цялото човечество – по пътя на страданията се учим, подтиквани отзад от силата.

В същото време, получаваме възможност да ускорим сами своето развитие и да се повдигнем към постигане на доброто – доброто е само в отдаването. Трябва да извършим различни упражнения и да използваме различни средства, за да развием усещане за разпознаване на злото, не чрез ударите, а чрез обкръжението.

За да направим това, трябва да бъдем по-чувствителни към доброто и злото, към отдаването и получаването, към обичта и омразата към другите. Мога да се подготвя дори преди ударът да е настъпил, работейки с обкръжението, за да започна да разбирам, че отдаването е добро, а получаването зло.

Така е устроена природата. Творецът е определил целта на творението: сливане с Твореца, с Неговите свойства – т.е. „Както Той е милосърден, така и ти ще бъдеш милосърден.“ Трябва да уподобим всички свои свойства на Неговите. Това означава, че трябва да изменя себе си и да разбера, че моята природа е зла, а природата на Твореца е отдаване – добра.

Хитростите и средствата, които използвам, за да видя отдаването като добро, се наричат „Мицвот“ (заповеди), „работата на Твореца“. Работата с обкръжението ми позволява да видя отдаването като добро, а егоизма като зло.

Затова душата се е разбила на множество частни души и благодарение на общата ни работа можем да постигнем тази връзка и да обичаме другите, което е добро. От любов към другите постигаме любов към Твореца. Това е частният и общият случай на едно и също явление.

Всички падения отгоре надолу, т.е. цялата подготовка, която е била подготвена за нас, е необходима, за да можем да я използваме и да се развием независимо и осъзнато, и в последствие да достигнем целта.

От урока по статия на Рабаш, 06.11.2011

[59903]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Поръчителството прилича на ситуацията, когато двама плават в една лодка. Ако единият прави дупка на дъното под себе си, двамата потъват. Защото с това той не позволява на другия да пристъпи към реализацията на принципа на любовта към ближния като към себе си, за да достигне сливане с Твореца. И двамата пропадат.

Поръчителството – това е повече, отколкото отговорността за другия. Духовният съсъд е същността на общия съсъд. С помощта на обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника, Творецът пробужда някакво количество решимот и ги отвежда в началото на обединението, в състоянието, което се нарича „този свят“. Така решимот виждат своята реалност: започвайки да се сближават, те външно си се представят в образа на другарите.

В крайна сметка сме длъжни да се обединим и затова трябва да се грижим за всички. Нека да не подписваме строги задължения, заверени от юристи, нека никого да не удържаме със сила, но в мислите, в желанията, да се стараем да поддържаме всеки.

Трябва да помним, че духовният съсъд е общ. Той се намира не в някой лично, а между нас, в нашето единство. Всъщност това даже не са нишки, опънати между нас, макар именно така да изобразяваме на чертежите нашата взаимовръзка. Всъщност, в духовното няма отделение между мен и теб – всички ние сме като капки вода, сливаме се в една голяма капка, а миналото състояние изчезва без следа.

От този пример може да се разбере до каква степен се различават по мощност съседните нива. Ако на първото стъпало сто другари, включително и аз, са се обединили в една „капка“, то на следващото стъпало тя става моя. И същото се случва с всички: всеки от нас дословно нараства сто пъти в сравнение с предишното стъпало. А след това ние отново започваме да се обединяваме в поръчителство, и тогава на следващото стъпало се увеличаваме десет хиляди пъти относно началното ниво. И така нататък, докато не съставим целият парцуф на Зеир Анпин.

От урока по статията „Поръчителство“, 14.11.2011

[60690]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→