Бина израства и набира сила за сметка на това, че иска да стане отдаваща, подобна на Твореца, на Кетер, а Малхут – за сметка на това, че иска да получи още повече светлина Хохма, отколкото идва към нея от Твореца. Защото тя иска да Му отдава! А това означава, че трябва да получава повече от Него. С това се определя степента на нейното отдаване.

Напълването, което Творецът изначално дава на Малхут и което има в нея в света на Безкрайността, преди тя да започне да работи – това е едва най-първото, „неживото” ниво, Нефеш-де-Нефеш. Такава е била Малхут от света на Безкрайността преди всички съкращавания. Защото творението е било неспособно да почувства повече!

Но после, творението започва да мисли как да се съкрати, как да си направи анти-егоистичен екран, как сега да отиде с този екран при Стопанина и да каже: „Дай ми повече светлина – аз искам повече да Ти отдавам!”

Защото Стопанинът иска творението само да получава от Него – това Му доставя удоволствие. И творението му носи още по-силно желание. Той ме е създал малко бръмбърче, а аз иска да му дам желания с големината на Безкрайността и да му позволя да ги напълни, защото искам Той да се наслаждава.

И затова Му нося ново желание. В Малхут на Безкрайността до съкращаването съм имал само един грам желание, в светлината Нефеш де-Нефеш – почти неподвижно. И в сравнение с това, в края на поправянето, мога да му донеса желание, което в „ТАРАХ” е (620) пъти по-голямо, със светлина НАРАНХАЙ. Ние не можем дори да измерим, колко е по-силна тази светлина.

Но защо правя всичко това? Искам да донеса на Стопанина огромни съсъди – желания, за да може Той да ги напълни и да се наслади.

Моето наслаждение е в това, че Той се наслаждава. А Неговото наслаждение е в това, че Той напълва и наслаждава мен. Ние се изпълваме един друг. И няма защо да се срамувам, че имам толкова големи желания и моля Той да напълни. Защото съм уверен, че правя това само, за да Му доставя удоволствие и само „От Него ще заликува сърцето ми”

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 30.05.2011

[45305]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №7

Въпрос: Аз виждам в света не само лошото, но и доброто. Лошото трябва да открия в себе си и да го поправя. А какво да правя с доброто?

Отговор: Всъщност, нищо хубаво във външния свят няма. Това е рисунка на моя егоизъм. Ако аз правилно се устремявам към целта, то започвам да виждам добрия корен във всичко, което ме заобикаля, защото започвам да виждам в това проявата на Светлината, Твореца. А това се проявява само в онова усилие, в което аз се устремявам през този свят към целта. Аз не смятам, че трябва да обръщам особено внимание на този свят, да го анализирам. Започвай през него да се устремяваш към целта и той с всичко това ще се приближи, ще измени своята форма.

Ти ще откриеш, че добро няма, ако ти не присъединиш към него своето правилно намерение. Доброто – просто ей така, не съществува. Има едно голямо, повредено желание, което се превръща в добро чрез намерението за отдаване, с намерение да работиш за благото на другите.

От 7- я урок от конгреса в Москва, 12.06.2011

[45497]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

За онзи, който се намира само в егоистичното желание и не трябва да се издига по стъпалата на отдаването – религиозните рамки са добро състояние. То дава на човека усещането за съвършенство, оправдание за всичко ставащо в този свят, подкрепа от обкръжението. В това има много положителни моменти.

Проблемът е само, какво да направи, когато настъпи времето, което го задължава да се издигне на следващото стъпало? Подобно на нашето време, когато вече трябва да се издигнем в духовния свят.

И тук започва кризата в религиозната среда. Религиозният лидер престава да бъде авторитет за човека – и той започва да търси нещо друго. Разрушават се неговите предишни идеали. Затова в юдаизма е имало такъв период на масово излизане от религията, който се нарича „Аскала” (просвещение) – рязък преход, когато са започнали да се пробуждат нови желания, тоест в света идват души от нов тип.

И те са търсили някакво по-дълбоко напълване, освен простото отменяне на себе си. Тоест искали са такава отмяна на себе си, която би им помогнала да се издигнат. Но не са научили това в тяхната среда, защото то, вече се отнася към науката кабала. И тогава, хората започнали да напускат религията, защото повече не можели просто така да отменят себе си.

И днес се случва същото. Религиозната общност се опитва някак да се бори с това и тази борба е напълно оправдана. Казано е: „Онзи, който е ударил животното – трябва да плати”. Тоест ако нанесеш удар на душата, която не е готова да се издигне от своето стъпало, трябва да компенсираш това. Ако лишаваш човека от възможността да се преклони пред авторитета, той може да загуби спокойствие и увереност в живота си, усещането за защита. И тогава, какво ще му остане?

Трябва да внимаваш да не го хвърлиш така, че да бъде като висящ във въздуха. Той е имал Рав, религиозни рамки, традиционна структура, която го е успокоявала и е поддържала спокойното протичане на живота. Ако го извадиш оттам, преди всичко трябва да се погрижиш да компенсираш с нещо всичко това. Иначе не бива да го правиш. Затова отказвам да приемам за свои ученици ортодоксални вярващи.

Не искам да създавам в тях критично отношение към живота им и към самите тях. То е необходимо, за да се издигнеш по-високо – но докато това не стане, човекът ще остане без каквато и да е подкрепа и връзка със своето обкръжение. Не искам да се стига дотам, затова не приемам религиозни.

В това отношение, не е необходимо да се притесняваш за светския човек – при него няма никакви рамки. При всички случаи няма да му навреди, ако малко се докосне до святостта.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44591]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек

Природата на всеки чевек е да използва живота на всички творения в света за собствена полза (без въобще да отчита ползата за ближния). А всичко, което той дава на ближния (при неговото използване), дава не по друг начин, а принудително. Но тогава и в това има използване на ближния, просто това се прави с голяма хитрост, за да не почувства другаря му това, и да му отстъпи (давайки му награда или възнаграждение, привилегии, така че да прикрие експлоатацията).

Баал аСулам. „Мир в света”

Всичко, намиращо се зад пределите на тялото, се усеща сякаш несъществуващо. Затова което и да е действие на отдаване е възможно само заради възнаграждението. И затова не може да се нарича “любов към ближния“, защото се оценява по неговата причина, намерение. И да извърши действие или усилие от любов към ближния, без каквато и да е надежда за възнаграждение – е невъзможно за нашата природа.

Баал аСулам. „Дарованието на Тора”, п.13

[45472]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение (А.Назарчук, PhD, проф МГУ): Вследствие на глобализацията в съвременния свят, държавата е изложена на натиск и е принудена постоянно да се адаптира и да решава въпроси за новата си структура, роля и място в социалния живот.

Глобализацията ни поднася нова пространствена организация на социалната реалност, и тези изменения именно засягат правителствата. Разделените по-рано икономически системи в света започнаха интензивно да се интегрират. Световната икономика открива своето синтетично единство, в сравнение с традиционно изолирания свят на националните икономики. Без взаимодействието на всички държави заедно е невъзможно да се противостои на негативните промени на обкръжаващата среда.

Промяната в националната структура ще промени нашите обичайни представи за задължителния политически ред. Глобализацията създава препятствия за опитите на държавите да създадат на своя територия микро климат за националните идеи. Започна разрушаване на представата за държавата, като ценност.

Причина за упадъка на институционалния ред станаха комуникациите по интернет. Именно държавата се оказа жертва на новите комуникации. Свободата за обмяна на информация разчупи държавните граници. Държавата вече не заема централно място – и назад път няма.

Системите за масова информация (СМИ) образуват плътна информационна мрежа, затваряйки медийното обкръжение на човека с продукцията на масовата култура и с потока на рекламата. Оптимистите се радват, че новата медийна среда израства не от старата официозна система на СМИ, спускана отгоре надолу, а израства отдолу нагоре. На глас имат право ползвателите на мрежата, създавайки блогове, форуми, професионални интернет общества. Този поток от информация притежава авторитет на обективност и изнася на повърхността филтрирана и обогатена информация, неотстъпваща на професионалните СМИ. Много от тези източници имат внушителна аудитория и обществено влияние, анулирайки материалния и властен контрол на държавата.

Образува се измамно впечатление, за свобода от контрола на държавата. Но тъкмо новите средства за комуникация предоставят възможност за пълен контрол над комуникациите…

[45402]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Развива ли се душата на моето дете  синхронно с моята душа, или ние сме съединени само с животинска връзка, а духовното развитие при всеки става поотделно?

Отговор: Духовното развитие при всекиго става поотделно.

Въпрос: Кабала одобрява ли изповядването? Аз съм католик (либерален), и винаги ме е смущавал стремежът на католиците да преобърнат вярата на хората. Аз намирам блога ви за въодушевляващ и опознавателен.

Отговор: Кабала няма никакво отношение към религията, към вярата. Тя е призвана да обучава хората към поправяне на егоизма им, ако възникне такова желание в тях.

Въпрос: Вие по някакъв начин отговорихте на въпроса относно пресаждането на органи. Позволете да се задълбочим. Да допуснем, че хирурзите се научат да пресаждат глави. Да допуснем че съществуват двама братя – Брат и Пит, Пит е смъртоносно болен, нужно му е пресаждане на глава, и Брат решава да даде своята  глава на брат си.

 И така ето поставят и двамата под упойка, и на двамата отрязват главите при операцията, а после пришиват здравата глава на Брат към тялото на Пит, а болната глава на Пит към тялото на Брат. И… ето те се пробуждат: кой къде е? Кой в чие тяло е? Къде е Брат и къде Пит?

Отговор : Всичко е останало както е било…

Въпрос: Какъв е коренът на думата “вяра“ от иврит? Имам чувството, че тя носи някакъв друг смисъл, освен този, с който ние сме свикнали в нашия свят.

Отговор: В кабала думата “вяра“ означава свойството отдаване, напълването със светлината хасадим, а не сляпата вяра, когато човек приема на доверие това, което му говорят другите, като факт.

[45407]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Не чувствам, че моето напредване зависи от мъжете. Как да ускоря проявяването на това усещане?

Отговор: Има много жени, които се чувстват самодостатъчни – участват в разпространението, гледат уроците, с цялата си душа и сърце са заедно с всички нас. Те не чувстват, че зависят от мъжете. Това не е важно. Те, все пак се включват в нашето общо желание, кли, намират се заедно с нас.

Дори ако жената напълно се отдаде на определена, конкретна работа – в преводите, в обработването на материалите или в нещо друго – това участие покрива всичко. Защото разпространението е практически най-важното прилагане на женското желание – то е подобно на раждането в нашия свят.

Така че, участието на жените в разпространението е най-доброто действие по поправянето. Може би е необходим по-голям виртуален контакт. И аз съм за това, да има добра виртуална връзка. Но дори ако жената е сама и по някакъв начин участва в разпространението, тя пак се намира в нашия общ стремеж да напредваме – точно усеща и напредва заедно с нас.

При мен има много такива примери. Работя с много жени в блога, при обработването на материалите, в преводите, при издаването на книги – и аз виждам тяхното напредване. Дори засега женската група все още да не е добре организирана, все пак те напредват прекрасно заедно с всички – в крайна сметка, с мъжката група.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45364]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес Москва, урок №1

Девизът на нашия конгрес е ” Бъдещето е в единството на света”. Аз съм трогнат, че след много години, в които изучавам науката кабала, най-накрая започва да се проявява това световно единение, или по-точно необходимостта от него. В продължение на милиарди години от развитието на нашия свят, а също така в развитието до неговото зараждане, всичко се отправяше имено към тази точка – точката на осъзнаване от необходимостта за обединяване. Едва сега тя започва да се пробужда, да се проявява, да показва своята необходимост. И ние с вас се намираме в самия център на това осъзнаване. Всичко започна с това, че единствената сила на Природата, силата на отдаване, или Твореца, което е едно и също, започна да действа, да еманира, да създава материята. Първо – духовна материя, тоест желанието: желание за напълване, желание за развитие, желание да усетиш себе си и всичко около себе си.

Това желание се развива под въздействието на първоначалната сила, силата на Природата. Стадиите на неговото развитие ние изучаваме като ”четирите стадия на разпространение на пряката светлината”.

Цялата цел на развитие на творението, или желанието, се състои в това, то да стане подобно на цялата природа, в целенасочена хармония, с други думи, в подобие с Твореца, в сливане с Твореца, защото сливането се постига чрез подобие на свойствата.

Необходимо е материята, т.е. желанието, противоположно на светлината, противоположно на свойството отдаване, в крайна сметка да премине всички етапи на своето развитие и да осъзнае, че най-висшето, най-доброто състояние – това е подобието на светлината, подобието на съвършената Природа, хармонията с нея, единството с нея.

Обаче, за да постигнеш такова състояние е необходимо да усетиш първо пълната му противоположност, т.е. да се усетиш свойството, напълно противоположно на светлината, да изпиташ егоизъм, жестокост, желание да мислиш само за себе си, да усещаш единствено само себе си, неспособността да усещаш другия, да мислиш за другия, ако това не е заради самия теб, ако това не ти носи лична изгода, ако това не означава да използваш другите. По такъв начин, в творението трябва да се проявят такива свойства, които да са напълно противоположни на светлината.

В нашия свят такова творение се явява човека, който изминава огромно количество исторически етапи на развитие, докато не достигне усещането,че главното е осъзнаването, че той е напълно противоположен на силите на Природата.

Това е сложен и продължителен процес. В продължение на стотици хиляди години ние вървим напред и малко помалко в нас е укрепвал егоизма. Външно ние виждаме как човек се е развивал в своите социални формации, докато достигне днешното си състояние. Като цяло това е егоизъм, това желание постоянно ни е тласкало напред чак до днес. И ето сега в последно време, ние започваме да се убеждаваме в това, че това е егоизъм, тази наша природа се явява в действителност наш враг, единствен враг. Защото откъсвайки ни един от друг, тя практически ни лишава от възможността нормално да съществуваме даже на нивото на този материален свят.

Ние ставаме все по-затворени, твърди, обособени, плашливи, заемаме отбранителна позиция и по такъв начин се лишаваме от нормален живот, загубваме смисъла за съществуване. И действително: за какво живеем? Само за да се отбраняваме, да се защитаваме. Само за да се впишем в някакви рамки и да просъществуваме в тях за някакво време в някакъв комфорт и безопасност? И това е всичко?

Ето такъв се чувства човек в нашия свят, който през това време става все по-жесток по своето естество. Ние сами го правим такъв, към това ни тласка нашия егоизъм. И всичко това, в случая се проявява в голяма криза. В някои държави тя се усеща повече, в други – по-малко, но тя назрява. Както и да я скриваме, ние нищо не можем да направим с нея. Тя се проявява в икономиката, в социалното устройство, в упадъка на семейството, във всички проблеми възникващи в обществото: криза във възпитанието, наркотици, терор и т.н.

Във всичките сфери на практическата дейност човек се сблъсква с многобройни кризи, в крайна сметка – това е криза на нашето противоборство с Природата. И естествено, само в тази си същност тя може да бъде поправена.

Няма друг начин, по който да я поправим. Ние виждаме, как се стараят ръководителите на държавите, как властите не могат нищо да направят, даже тираните с помощта на парите и армиите които имат. Светът неминуемо върви към катастрофа. Силата, властта все още се опитват да задържат света в предишните му рамки, но вече не е способна на това.

От урок №1 конгреса в Москва, 10.06.2011

[45326]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №1

Баал а-Сулам е казвал, че много се радва, че е роден в поколение, когато е възможно да бъде разкрита мъдростта кабала. Кабала ни учи как да свържем в едно двете сили на отдаване и получаване, как да ги съберем една с друга, така че сумата (Σ) да стане „човек”.

Това действително е наука, мъдрост. Това не е лесно, трудно е. Ние сме привикнали да се движим по течението и изведнъж се появява друга сила, която ни отвежда на някъде другаде. На къде?

Интеграцията на двете сили води до уникален резултат. В нашия свят, който виждаме и чувстваме, съществуват форми на неживата, растителната и животинската природа. Ние принадлежим към животинското ниво и все още не сме постигнали нищо по-висше. Човешкото ниво, което започваме да разкриваме в себе си, е духовно стъпало, разкриващо пред нас един нов свят.

В природата едно ниво дава живот на друго. Животните питаят от растенията, а растенията получават сила от неживата природа. Но неживото ниво не знае какво означава растеж, развитие, живот, поглъщане и отделяне, усещане за обкръжение. Растителното ниво, от своя страна, не разбира какво означава животно, движение, раждане на потомство, стадно пребиваване и още повече усещане за „развитите животни” – хората, които живеят много сложен живот.

Нисшото стъпало не може да разбере висшето – това е един напълно различен свят. В момента ние съществуваме на животинското стъпало и сме управлявани от своите желания. Ние не разбираме какво е човешкото стъпало. Невъзможно е да бъде показано или демонстрирано, така както едно животно не може да демонстрира на растението своето светоусещане.

Още повече, човек, който е интегрирал двете сили, точката в сърцето и сърцето, желанието за отдаване и желанието за наслаждение, и се е издигнал до човешкото стъпало на развитие, не може да предаде своето усещане на тези, които все още не са го достигнали. Може да се каже само едно: той чувства себе си извън всички ограничения на материалното тяло, защото той се е изкачил на различно ниво. Той съществува във връзка с всички предходни нива, питае от тях, но той самият е на своето стъпало.

Така и ние, изкачили се до човешкото ниво (да се надяваме колкото се може по-бързо), съхраняваме връзката с този свят, с всички форми на живот. Но в допълнение ще имаме напълно различни усещания и намерения. Ние ще чувстваме вечност и съвършенство на първото духовно стъпало.

Целият ни проблем е, че искаме да получим наслаждението, висшата светлина, докато тя не може да пребивава в нас и тя веднага изчезва поради „кратката верига”, в която плюсът и минусът взаимно се анулират. Следователно, трябва  да работим правилно в третата линия, между тези две сили.

Ние създаваме правилно съчетание: поставяме по средата „резистор” (R), благодарение на който плюсът и минусът действат правилно. Това ни дава резултат от тяхната работа и получаваме сила. На езика на кабала съпротивлението между точката в сърцето и егоизма се нарича „екран” (масах). Имено на това място получаваме и усещаме нов живот на човешкото ниво, Адам.

Тогава ставаме свободни от смъртта. Всеки път, когато аз искам да получа светлина, не мога да се приспособя към нея. Наслаждение с желание изчезва и аз вкусвам от смъртта – няма от какво друго да се радвам и се отчайвам. Аз нищо не искам и отстъпвам. В края човек „изсъхва” от тази работа и вижда, че няма успех. Той започва да „повяхва”. Животинската, растителната и неживата природа постепенно намаляват в него, докато човекът умре.

Но ако разберем как правилно да обединим в себе си силата на отдаване и силата на получаване, плюсът и минусът, ние ще постигнем усещане за живот на човешкото ниво, вечен и съвършен живот.

От 1-я урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011
[44836]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Световен конгрес “We”, Ню Джърси, урок 5

Ние дори не осъзнаваме до каква степен сме потопени в егоистичната природа. Нашите клетки, нашите тела, нашият свят, нашите мисли и желания и като цяло всичко, което съществува е просто егоизъм и нищо повече.

Всичко се стреми само да получава, да поема възможно най-много добро за своя лична полза. Това е природата, в която се раждаме и в която живеем, без да имаме никакво понятие, че може да съществува нещо друго освен това.

Въпреки това, ние трябва да преминем от един свят в друг или с други думи, да придобием допълнителен, нов свят, да израснем от точката в сърцето, да я развием в ново духовно „тяло”. Всъщност това е аналогично на нашето сегашно тяло, което само ни се струва плоско, но в действителност се обрисува от сили и вектори. Но вместо да виждаме този образ на компютърен екран, ние го виждаме на 3D екрана на нашето съзнание.

Ние възприемаме реалността на този екран на получаващото желание. Всичко, което можем да получим или възприемем, попада на този екран и спира там, създавайки картината, която виждаме.

Но силите на отдаване са напълно различни. Не можем да ги спрем с екрана на получаващото желание и затова не ги възприемаме. Само като създадем екран в отдаващото желание, ние ще разкрием втората половина от реалността. Всъщност ние няма да чувстваме половината, а почти 100% от всичко, което съществува. Каквото количество светлина този нов екран – намерението за отдаване – ще спре, такъв вид картина ние ще видим на него.

Много е трудно да започнеш да издигаш второ „тяло” от твоята точка в сърцето. За да направиш това, трябва да влезеш в група като в майчина утроба, и да започнеш да растеш в нея. Това изглежда много отблъскващо и нереално на човек. Целият свят е против и  не мисли за това, и не му придава никакво значение.

Затова за нас е много трудно да се фокусираме на групата. Каквото обкръжението счита за важно, това е важно и за нас. Ако светът смята работата в групата за неважна, то и ние я забравяме всяка секунда. Дори ако се опитаме да разпънем конец на връзка, да слушаме за нея и да я поддържаме в мислите си, все пак ще ни изглежда детинска, нереална и наивна и това е защото тя не е важна за големия свят. И наобратно, ако най-нереалното нещо стане важно за всички, тогава ние ще мислим за него, ще говорим за него и ще се стремим към него.

Ето защо ни е нужно „мнението на обществото”, уверението, взаимното влияние, което ни убеждава, че правим нещо истинско и че нашият свят наистина не си заслужава. Какво имаме тук освен временен живот, пълен със страдания? Ако не беше възможността да придобие вечен, съвършен живот през това време, тогава нямаше да има никаква полза от този свят за нас или за нашите деца.

От 5-тия урок на конгреса “We”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39711]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→