Висшата светлина се намира на място, наречено „Шхина”. Шхина е съединяването между душите. Трябва със свои усилия да постигнем единството между нас и тогава ще се разкрие същата светлина, която изгражда, създава, поправя и напълва цялото творение.

Цялата тази светлина винаги се намира само в Шхина, в Събранието на душите, стремящи се към Твореца (Кнесет Исраел), в единението между нас.

„Зоар” е същият източник на светлина, но при условие, че се представим (и не е важно, колко милиона сме) като групата на раби Шимон – десет човека, които седят, съединили се заедно и получават светлината, наречена „Зоар” – „висше светене”, което въздейства върху нас, поправя ни и ни издига.

От урок по книгата „Зоар”1 04.05.2011

[42174]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Съвременният свят върви стремително към дъното. Ние разрушаваме природата, изтощаваме нейните ресурси, окончателно разваляме човешкото общество във всички сфери на неговия живот – и при това не се спираме. Безогледно, ние както и по-рано се опитваме да се движим в същата тази егоистична посока.

Ако в тебе няма точка в сърцето, ако не предизвикваш висшата светлина, тогава си лишен от възможността за сравнение, за да намериш проблема в себе си. Ти действаш подобно на машина, към която е включен един единствен електрически кабел. Така скача електрическо зайче, без да се притеснява, че всеки негов подскок завършва с падане. Ако няма сила, която да ми покаже злото – аз не осъзнавам злото: „Е, нищо, не се получи днес – утре ще стане“.

В това е проблема на „поправящите света“, за които пише Баал а-Сулам. Става дума за духовно понятие, произхождащо от това, че наслаждението, светлината, никога не остава в егоистичното ни желание. Ние непрестанно се стремим към него, опитваме се да направим нещо, но нищо не помага. И няма и да помогне, тъй като ние сме противоположни на светлината и не я чувстваме.

Едва докоснали се до желанието, наслаждението в този момент изчезва и аз отново трябва да тичам след него – макар и за кратък момент на контакт между светлината и желанието. Само заради този миг живея.

Ако можехме да видим този процес отстрани: желание – капчица наслаждение, желание – капчица наслаждение… За да се докосна до него, аз трябва постоянно механично „да натискам бутона“, като опитно животно, без да имам и най-малкия избор. Това е живота ни, който не ни учи на нищо в продължение вече на хиляди години развитие.

По такъв начин, „поправящи света” – е много дълбоко философско понятие. Това е вярна, егоистична, единствено съществуваща форма на развитие. Това свойство е вкоренено в нашата природа и от него няма къде да се денем.

Единствено, ако в човек се появи точка в сърцето и той започне правилно да се развива, воден от своите нови желания, тогава той придобива сила, противостояща на механиката на желанието и наслаждението – светлината. Тази светлина пробужда в него усещане, че тук не достига третият елемент – новото намерение, разчета, екрана.

Главното в това търсене е, че то е насочено срещу „поправящия света“ в човека. Оказва се, че има някой, който е над тебе – той внася недостатък и той го поправя.

Ето през какъв процес трябва да преминем. И ние също ще видим неговите последствия в човешкото развитие. Както пише Баал а-Сулам, всеки очаква от другите признания на тяхната неправда и на собствената си правота. Но такова нещо никога не се случва – всеки продължава да стои на собственото си мнение. Цялото човечество ще премине през този път: конфликтните страни ще се дърпат до последно. И няма изход, това ще ни доведе до война и самоунищожение.

Ако не противопоставим на този процес с разпространението на науката кабала, раздорите няма да имат край. Въпросът е само в едно: ще ни чуят ли преди да започне масово изтребление или ще ни чуят след това, когато от човечеството ще остане само малка част?

Поправянето все едно ще премине по пътя на кабалистичната методика, но достигне ли работата до катастрофа, до гибелта на милиарди и екстремно преживяване на останалите, които ще се вслушат в методиката и ще започнат да я реализират, гонени от чудовищни страдания? Или ще успеем да обясним на света тази методика, без да довеждаме проблемите до крайности?

От урока по статията „Мир в света“, 04.05.2011

[42196]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Разпространението на науката кабала е много важно. Всъщност, това е и реализацията на нашето отношение към Твореца. Можем да Му доставим удоволствие, ако приближаваме към Него хората, които не могат да се приближат към Него сами.

За това ти трябва да ги обикнеш, да се съединиш с техните желания, като един човек с едно сърце. Те нямат точка в сърцето – и ти, посредством своята точка, ги повдигаш заедно със себе си. Така трябва да се действа по отношение на цялото човечество – по примера на горната част на парцуфа (ГЕ), въздействащ на неживата част (АХАП).

Може също да наречем това частно и общо поправяне, или вътрешна и външна част на света: неговата вътрешна част се присъединява към външната и я повдига заедно със себе си. Такава е правилната реализация на поправянето.

Разбира се, то се разделя на етапи. Отначало ние даваме на хората само материали, начални знания, довеждаме ги на учебните курсове. Но като цяло ние се стремим към обща реализация на глобалния процес: да укрепваме всички точки в сърцето по целия свят и да ги обучаваме, за да повдигнат заедно целия свят към духовното разкриване.

Само тези, в които има точка в сърцето, са способни и задлъжени да изпълнят действието по разпространение на науката кабала и поправянето на света. Защото, само за това те и съществуват. Ако желание, непритежаващо точка в сърцето, би могло да се повдигне на степента на Твореца – така и би вървял процесът. Но това е невъзможно. Ако в егоистичното желание нямаше трошица отдаване, Бина – то нямаше да има сили да се пробуди, да се издигне и да се поправи.

И затова в света има малко количество хора с точка в сърцето. Не трябва да са повече. Колко искри светлина трябва да има в човечеството? Минималното възможното количество, което ще позволи да се разбуди получаващото желание, ще го присъедини и повдигне нагоре. Ако искрата се запали дори и малко повече, това вече няма да бъде работа, осъществявана отдолу.

Ето защо количеството хора с точка в сърцето, които се стремят към поправянето и се наричат „Исраел“, е много малко.

От урока на тема „Важността от разпространение на науката кабала“, 03.05.2011

[42090]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

”Учението за Десетте Сфирот”, ч.1, глава 2, т 3-4. ”Дървото на живота” Ари: ”И по лъча се проточи и спусна светлината на Безкрайността надолу. И в онова пространство, Породи, Сътвори, Създаде всичките тези светове.” Подразбират се 4-ри свята: Ацилут, Брия, Ецира, Асия, които включват в себе си безкрайното количество от техните съставки.

Тук обяснява, как това желание се разделя на части, как усеща всяка една част на желанието, и как тя се променя.

И ни се струва, че има само едно единствено желание – какво толкова сложно? Но всъщност, вътре се крият безкрайно много детайли – поради това, че тук участват три компонента: наслаждаване – напълване относно желанието или неговия недостатък, и условие при което наслаждението може да напълни желанието – т.е. намерението, екрана, обкръжаващата светлина, количеството от подобни свойства.

Това условие (3 –я фактор) определя, до колко първите два: напълването и желанието – се съединяват помежду си.

Излиза, че тук има 3 параметъра, всеки от тях действа в своята плоскост, отделно от другите. И затова в случая, се получава такова голямо объркване в онова, което се случва между тях…

Двата параметъра заедно ние все още можем да разберем: как единия стои срещу другия – това можем някак си да си го представим. Но трите – все още, не. Та нали всеки от тях действа в своето направление, сякаш с различна цел:

• Желанието иска да се наслаждава!
• Светлината – иска да наслаждава! (Това са съвършено различни неща) 
• Екранът – поставя условие: ” Само ако сте подобни един на друг!”

Нито в светлината, нито в желанието, има онова, което съществува в екрана. А в светлината няма онова, което се намира в екрана и в желанието. А в желанието няма онова, което има пък в екрана и в светлината.

И когато всичките тези три фактора трябва да се съберат и слеят заедно в една точка (както е казано: ”Израел, Тора и Твореца – са едно цяло”) – тук и възниква всичката тази сложност и това объркване. Земният човешки разум, не е способен да възприеме това.  

Трябва да дойде особена светлина – не светлината на напълването, а светлина, поправяща желанието и да му даде екран. И само тогава ще можем да разберем, как да работим с тези три фактора, и светлината на наслаждаването чрез светлината на поправянето ще напълни желанието. 

На думи, това ни се струва просто, но ние, не можем това дори да си го представим, докато то не се осъществи в нас… Тъй като ние сме устроени по-иначе. Всичките ни мисли и желания, не включват всичките тези три параметъра, и затова ние, не можем да ги преплетем заедно.

От урока по ” Учението за Десетте Сфирот” 04.05.2011

[42183]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли в нашето разпространение да описваме Твореца като силата на обединението и да привеждаме за пример единството на органите на тялото?

Отговор: Не, обединението – това е средство, а не същност. Всички части на тялото са споени помежду си, те работят в хармония и се допълват помежду си, всяка от тях се отрича от себе си, заради единството с другите и служенето на тях.

Благодарение на това, моето тяло става интегрална система и тогава в него се пробужда особена сила, отнасяща се към висшето измерение – силата на живота. Това вече не е материално съществуване на животинско ниво, а по-високо битие, постижение на единството, на целта на тялото.

Откъде идва това? Работата е в това, че изначално, през четирите етапа на разпространението на пряката светлина, всичко се е спуснало от корневия стадий в четвъртия. А след това, постигайки единство, четвъртият стадий се издига към Силата, която е създала това единство изначално – назад към корневия стадий.

Тук действа универсалното правило: завършвайки нисшата степен, ти излизаш към началото на следващата. Ето защо, посредством обединението, ние достигаме по-високата сила. Единството – това е съсъдът, а силата, която ние разкриваме в него, и е Творецът.

От урока на тема „Важността от разпространение на науката кабала“, 03.05.2011

[42084]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Светлината е породила желанието и го управлява. Желанието първоначално не може да има никакво собствено движение, което да не идва от светлината. Как тогава е възможна някаква собствена инициатива, така нареченото «пробуждане отдолу» (итарута де-летата), което се изисква от човека?

И все пак, такова пробуждане е възможно, защото светлината се стреми да доведе желанието към самопознание, към осъзнати действия, за да се почувства желанието самостоятелно и като че ли независимо от светлината. И тогава, останало без светлина, под собствената си власт, желанието може да реши какво иска – и да поиска от светлината изменения.

Изискването може да бъде егоистично, когато желанието иска да напълни себе си, по силата на своята първична природа. Но е возможно, с помощта на светлината, желанието да достигне такова състояние, когато желае истински изменения и моли за напълване не заради себе си, а заради светлината, заради Твореца, заради ближния.

Хора, които искат да дойдат до такава молба и молят за благото на ближния, се наричат „Исраел“ (яшар-ел – „право към Твореца“). А всички останали, желаещи просто да се напълнят, без никакво отношение към светлината, се наричат „светски хора“. Ако човек разчита, че светлината ще му помогне да се напълни – той се нарича „религиозен“. Това са трите части, на които се дели цялото човечество.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 03.05.2011

[42116]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Като пример за развитие ние говорим за узряването на ябълката, която претърпява различни състояния на горчивина преди да се превърне в сладък плод. Но тогава ябълката пада на земята, изгнива и дава семена. Значи ние говорим само за междинните етапи?

Отговор: Не е така. Следващото състояние след като узрее ябълката е нейното развитие в следващото поколение, на нов етап. Точно затова тя изгнива и дава своето семе на следващите състояния. Всичко това е за да може да служи на по-напреднало ниво – на животинското или говорящото.

Така и нашите тела се сменят от поколение на поколение, живеят и умират, за да можем в този живот постепенно да извлечем от себе си някаква мяра, някакво усещане, наше чувствено, духовно потомство за по-високо човешко ниво. Въпреки нашата прилика с ябълката, която преминава цикъл от живот и смърт, резултатът остава в този живот за следващата стъпка на развитие. И тогава ние събираме човешки семена, чувства и взаимоотношения, докато постепенно, над нашите тела, не стигнем до нуждата от обединение.

По такъв начин ние изграждаме още една система на природата, която преди това не е съществувала: обединение, което свързва не телата, а съзнанието на хората. Това наричаме истинско човешко общество, а не нашите външни връзки, които са по-лоши и от тези на животните. Ние ще се съединим един с друг в истинско човешко общество, ще го изградим над себе си в хода на живота, през който преминаваме.

Когато създадем тази структура, това ще стане човешката степен. Цялата природа на неживото, растителното и животинското ниво и между тях е свързана в един механизъм, където липсва само човешкото ниво.

Докато не построим сред нас цялата прекрасна система, ние ще бъдем в нарушение на природата. Когато изградим нашето обединение, ще се намерим в хармония с всички нива на природата и със себе си. Тогава ще усетим колко съвършена и красива е цялата природа.

До това трябва да достигнем. Това е последният етап от нашата еволюция. От поколение на поколение ние преминаваме през този етап на разлагане като ябълката и даваме живота си за поколенията, които идват след нас. Всичко е за това, във всяко поколение да можем да изградим желанието, което някой ден ще бъде едно.

Всеки дарява мисли и емоции от своите неуспехи и постижения, принос към човешката степен, чието изграждане най-после ще бъде завършено. Тази степен е в нашето съзнание, тъй като човек се различава от животните точно по това, че притежава разум, разбиране, постижение и мъдрост.

От урок по статията „Мир в света”, 01.05.2011

[41899]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да започнем поправянето си  от животинското ниво, тоест да намалим консумация до нивото на необходимото?

Отговор: Не, не трябва. Проблемът не е само в това да намалим експлоатацията на природата. Освен това, ние всъщност не знаем как да се ограничим.

Това трябва да се случи по естествен път, от само себе си. Ако моята глава е „в облаците”, в духовен стремеж, аз инстинктивно консумирам само колкото ми е нужно, за да поддържам себе си. Напълно ненужно е да издаваме на всеки карта за минимална дажба и надуваеми матраци. Не говорим за това.

Ние заедно работим над взаимовръзката между нас, за да изградим интегрална система, подобна на природата, на всички нейни нива. Говорящото ниво ни е дадено, за да създадем тази система сами. И ако я изграждаме, ние със сигурност ще имаме правилно отношение към богатството на природата, като използваме нашите ресурси според тази възвишена необходимост.

Аскетизмът, „зеленото движение” или вегетарианството няма да доведат до успех. Напротив, ние трябва да мислим единствено за нашата вътрешна структура, за правилната връзка помежду ни на човешкото ниво и тогава, всички останали наши връзки с неживото, растителното и животинското ниво, ще бъдат в баланс.

От урок по статията „Мир в света”, 01.05.2011

[41895]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Откъс от интервюто с актьора Сергей Юрски:

– А сега, изобщо не е ясно какво е необходимо. Защото ни се струва, че влизаме в точката на бифуркация и в голяма каша.

– Не само ние, а целият свят. Това явление е повсеместно. Но що се отнася до нас – аз не съм социолог, нито политик – виждам някава каша от грис, къкреща достатъчно бавно, но вече май на неугасим огън.

До някакъв момент не беше ясно – дали тя прави мехури, като в блато или действително ври? Сега ми се струва, че ври, а за кашата в това положение, вариантите са само два. Или прелива от тенджерата и залива целия котлон заедно с огъня, или загаря и става неядлива твърда кора. Какво ще имаме – засега не знам.

– Понякога ни се привижда призрака на войната…

– Въобще, всички много са се затъжили за война. Погледнете, с каква готовност влизат в нея по целия свят. Чувството е, че тя е нужна на всички – за запълване на вътрешната пустота, за втвърдяването на тази каша. Да, аз не изключвам външната война. Вътрешна, гражданска – едва ли ще има. А външна, предприета за общата победа… Но мисълта за това не е никак радостна.

– Имате ли, макар и примерна представа, от какво на първо място има нужда страната днес?

– Представа имам, и то достатъчно ясна – всичко налично трябва да се вложи в образованието. Да се възпитава човек, който може да чете, да мисли, да чува.

[42099]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата „Зоар“ не може да бъде изучена от хората, които още не са се удостоили с вътрешно постижение. Те могат само да я четат като „чудотворно свойство“, „особено въздействие на светлината“ („сгула“).

В „Зоар“ няма какво да се изучава. Какво можем да разберем от текста? …Ако някой си мисли, че му се отдава да свърже едното с другото и да разбере нещо – то е просто глупаво занятие. Ние получаваме някакво впечатление, но то е чувствено. Човек излиза след урока и не може да каже нищо определено.

Ние четем „Зоар“ 45 минути – всичко е красиво, интересно… но няма за какво да се захванеш. Освен за едно: трябва да се стараем да се удържим в точката „сгула“ – т.е. във всяка дума, във всяко усещане, във всяка мисъл, възникваща по време на съвместното четене с другарите ми на книгата „Зоар”, аз трябва да се старая да използвам това състояние, за да мога още малко да се свържа със светлината на поправянето, скрита в четенето на тази книга. В това е цялата работа. Вълшебното действие на „сгула“ се крие в тази книга.

От урок по книгата „Зоар”, 03.05.2011

[42081]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→