Световен конгрес ”NOI”, Рим, урок №2

Човечеството е изправено пред голям проблем на социалното устройство. Провилното общество – това е обществото, в което всички са равни, обаче трудността е в това, че всички по природа сме различни, и затова е безполезно да ни настаняват в еднакви условия:осемчасов работен ден, равна заплата и т.н.

Нашите природни различия водят до това, че за едни това е малко, а за други е много. Ако аз съм мързелив, на мен ми е много трудно да работя всеки ден по осем часа, а човек, който е работлив и сръчен, не вижда в това никакъв проблем.

За какво ни е равенство? Как да построим равно общество? Хората са искали да направят това отдавна и, ако са имали такава възможност биха създали такава структура. Но, не се получава. Природата не ни позволява да бъдем равни.

Защо изначално се различаваме един от друг, противоположни сме един на друг, не можем да съжителстваме заедно? Всеки си има различен вкус, сили, условия, способности, вродени свойства, подход към живота – и затова, не се разбираме помежду си.

Всъщтност, ние няма да успеем да постигнем равенство, струва ни се, че равноправното общество ще ни спаси от войните, но това, не е в плановете на природата. Нейният план е да ни доведе до осъзнаване на факта, че никога и в нищо, не ще постигнем равенство помежду си. Никога няма да намерим възможност да разделим нещо поравно между всички. Ако днес направим това, то утре излизаме на война.

В Русия беше изпробвано равното разпределение, в израелските кибуци също и тези опити претърпяха неуспех. Природата иска с всичката си егоистическа сила да се преобразим, по неин образ, към тотално отдаване. Тогава ще ми бъде безразлично, кой колко получава – важно то е , че аз давам от себе си максимума, 100%. Това не е равенство и справедливо разпределение, а разпределение без каквато и да е проверка.

В такъв случай всеки получава съобразно с нивото на своето развитие, колкото му трябва. А в случая човек ще се развие до такова стъпало, когато ще получава толкова, колкото му е нужно за съществуване, а с останалото, от цяло сърце ще служи на другите, без всякакви проверки: на кого и в каква степен.

Ето защо хората не разбират, когато им обясняваме какво говори кабалата за бъдещето на човека. Това ни се струва фантазия, много нереално. Но иначе човешкото общество, няма да може да съществува, та нали всяко друго разпределение няма да е справедливо.

Аз не мога да измеря относителното тегло на всеки за да реша колко е заслужил. Природата няма да позволи по такъв начин да се съгласуват в човека две сили: положителна и отрицателна.

И затова пристъпвайки към реализация ние трябва да разпространяваме науката кабала по съвършено друга система. Засега трябва да се обединим в групи, които са образувани от хора, вече получили желание, вече разбиращи, че друг път няма, понеже такава е повелята на Природата. Тези хора имат две сили: силата на собствения егоизъм и силата на Твореца – искра, подтикваща към позитивен ключ на развитие. Когато тези две сили се срещат в човека, той започва да чува за какво говори науката кабала.

Процесът върви постепенно, с темпото на вътрешното развитие на човека. Ние преминаваме през нежива, растителна, животинска, човешка степен, чрез този процес вътре в нас все по-силно се сблъскват двете сили, между които ние създаваме съпротивление, резистор. Поставяйки между тях своето чувство и разум, ние се удържаме в техния противовес: от едната страна обуздаваме силата на своя егоизъм, а от друга страна привеждаме в действие силата на отдаване. Използвайки тези две сили заедно ние действаме в обкръжение – и тогава чувстваме себе си като резистори във веригата, съпротивление в общата система, като нейна работеща част.

От 2-я урок на конгреса ”NOI”, Рим, 21.05.2011

[43691]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако Творецът иска да бъде Творец – то на него му е необходимо творение. Такова творение, което съществува отделно от Твореца, чувства себе си независимо от Него, получава от Твореца и реагира – с което то сякаш отдава обратно. Значи тези двамата трябва да се намират помежду си в някакви взаимни отношения, усещания, мисли, действия.

Трябва да бъдат двамата! Затова трябва да се създаде творение, отделено от Твореца, и означава, че то трябва да се състои от желание за получаване на наслаждение – това е единственото, което не му достига, за да бъде творение. Това означава да усеща себе си жив, съществуващ, получаващ – а после, за сметка на използването на това желание да получи, то също може да стане отдаващ и правилно да отговори на любовта на Твореца.

Излиза, че освен желанието да се наслади, творението трябва също така да има ”кормило”, което може да обърне това желание и да промени посоката му: от 100% заради самото себе си – до 100% заради Твореца, а на всички останали интервали между тях ще има разни съчетания между тези две крайности: част от Твореца и част от мен.

Това се определя от всяко стъпало на духовната степен. Започвам със 100% за самия себе си и постепенно обръщам кормилото на 180 градуса, на 100% отдаване на Твореца или на други хора. Не е важно на кого – главното е как аз използвам себе си.

„Аз”- това е моето желание. А ”кормилото” – е намерението, това заради когото аз се старая. То се определя от моето състояние и сега въпросът е само в това, на кое място от този кръг се намирам: започваме от нула(„0”), а завършваме  с Окончателно поправяне (Гмар Тикун)  – състояние на абсолютно отдаване.

Следователно, Творецът, съгласно замисъла за творението ”да наслади сътвореното”, създава това желание, което се явява задължително. И дава на творението условия, за сметка на които може да управлява това желание и да обръща себе си в това направление където аз искам. Ако аз искам да ”отида” към по-високо стъпало, по стълбата на 125-те степени, от нулата на ”този свят” до света на Безкрайността. Така действа замисълът за творението.

За да се ”изкача”, аз трябва да видя пред себе си път. Трябва да знам при какви условия мога да се изкача, да получа ”гориво”. Трябва да знам как да обръщам кормилото, за да променя посоката, как да се грижа за безопасността по този път. Трябва да изясня за себе си всички тези условия и да проверя, да ги съблюдавам или не, мога ли аз да ги променям и да ги управлявам.

И тогава по малко ще започна да виждам във всички тези условия ”пътното движение”, че все повече и повече се губя из полезрението. Аз съм длъжен да се изкача единствено при условие, че по всяко време съм готов, че всеки път в мен се ”облича” нова форма, все по-близка и по-близка до тази на Твореца. Сменяйки етап след етап, пункт след пункт на това пътуване, когато съвсем малко съм пропътувал и съм се приближил – и всичко за сметка на това, че се променям вътрешно, аз все повече се ”обличам” в образа на Твореца. Това означава, че аз ”вървя” и се приближавам към него.

Съответно, ние трябва да си създадем собствено желание за наслаждение готово за такова изменение – да е съгласно да приеме в себе си такива форми на висшето. А това предполага неговото съкращение, замяна на собственото егоистично намерение – докато не започне да приема формата на отдаване, формата на Твореца и все повече да се приближава към Него.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 17.05.2011

[43608]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Огромно количество изследователи в света се занимават с изясняването на всички проблеми на мултикризата, която преживяваме и с възможността за нейното преодоляване. Но работата е в това, че да се разкрие и разбере кризата в цялата и многостранност е проблем, който всъщност е решим – а ето, че човечеството не е в състояние да стигне до неговото решение.

Като правило, ако погледнете материалите по тази тема ще видите, че се предлагат просто наивни решения, защото авторите на статиите не разбират замисъла на природата, който разкрива науката кабала. По принцип, решението се намира не на ниво проблем, а на друго ниво – на нивото на връзката между нас и проявяването на Висшата сила вътре в тази връзка.

С помощта на методиката на кабала, можем да привлечем в нашия свят тази Висша сила, да я добием – вместо злато, сребро, платина, елмази, въглища, нефт, газ. Можем да привлечем тази сила (енергия, напълване) в нашия свят в чист вид, необлечена в земните енергии или материали, да получим самата чиста енергия, която ще ни даде възможност да поправим себе си и така да поправим света.

Ако започнем да се обединяваме и да привличаме тази сила – ще имаме непресъхващ източник на енергия и ще отидем на друго ниво на съществуване. Това е единственото, което може да ни спаси. И затова, кризата е основно на земно ниво, енергийна. А на духовно ниво е егоистична, което се проявява в нашия свят като ненавист, фанатизъм, власт.

Тези два вида криза – енергийна и егоистична, все по-явно ще се проявяват, доказвайки ни, че от тях няма никакъв изход, че липсата на енергия и развитието на егоизма ни водят към война.

Затова ни е необходима сила, която би дала енергия на нивото на земното съществуване и възможност да поправим себе си от егоизъм на единство.

Силата, която може да доведе до равновесие и в енергията, и в отношенията между нас, се нарича Висша сила. Това е скритата сила на природата. Нея е необходимо да разкрием. И цялата криза е само, за да ни подтикне към нейното разкриване. А предназначението на кабала е да ни помогне да разкрием тази сила.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43628]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI”, Рим, урок №1

Въпрос: Кабала ме е научила да приемам всички удари с усмивка. Не е ли правилно това?

Отговор: Науката кабала дава на човека сила, след всички удари да почувства, че за тях има причина. И не е толкова важно, дали плачеш от ударите или се усмихваш – главното е, използваш ли ги ползотворно, за да направиш крачка напред. Ударът трябва да се възприема като сила, която те задължава да напредваш.

Но, необходимо е да се стараеш да успееш да напреднеш, още преди да получиш удар. Както в анимационните филми за Мики Маус, където голям котарак гони малка мишка.

И през цялото време показват, как мишката бяга от котарака, който всеки момент ще я хване, но мишката през цялото време му убягва. Ето така трябва да бягаме към целта, а проблемите ще ни преследват по петите през цялото време. Но ти се постарай да избягаш от тях!

И разбери, че именно благодарение на тях, ние бягаме към правилното място и то така бързо. Трябва да се постараем да бъдем като умната мишка.

От 1-вия урок на конгреса „NOI”, Рим, 21.05.2011

[43674]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Михаил Беторнър (известен социо-критик): Виртуализацията на реалната икономика е свързана с разпространение на електронните медии и промяна на психологията на хората, които са готови да потребяват информацията без критично осмисляне и нейното прилагане в реалния свят.

Финансовите „балони” са неизбежен резултат от получаването на стойност при виртуалния обмен и обръщение на нематериални активи. Особености на виртуалната икономика са:

1 – отделяне на физическата стока от нейната пазарна оценка,

2 – зависимост от парична валута, която сама се явявя дълг по отношение на бъдещото производство, а не форма на спестяване, като златото.

3 – монетаризиране на икономиката с помощта на дълга.

Това е неустойчива система, неизбежният крах на която е бил очевиден още от начало, защото цялата система е основана на валута, която не е базираната на реален актив, и се оценява само относно други валути.

Днес има борба за това кому ще принадлежи нематериалната валута. Когато парите се състедоточават е едни ръце, системата ще се разклати както през 2009 г. Защото щом нейните собственици започнат да ги съхраняват или кешират в стоки, това ще предизвика неминуем крах, тъй като ще се установи тяхната необезпеченост.

Реплика: Това ще ни доведе до осъзнаването, че виртуалната икономика ще бъде сменена само от преход към разумно потребление.

[43649]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Защо творението е създадено егоистично? Защо човекът непрекъснато мисли за себе си? Защо природата не ни е създала така, че всички да се чувстваме един друг, да се обичаме един друг, както децата си, които са още по-близки към нас, отколкото сме самите ние? Защо не са ни дали такива свойства? Защо ние, както кукувиците, подхвърляме своите яйца в чужди гнезда?

Науката кабала обяснява, че това е направено нарочно, че неслучайно не желаем да чувстваме другия близък, а обратно, чувстваме го отблъскващ, непознат, чужд. Казано е: „Възлюби ближния като самия себе си”, – а какъв ближен ми е той!? Той е възможно най-далечен, най-омразен! Добре ще е, ако в целия свят останат двама души, за да обслужват моите потребности, а останалите ако ще да погинат, да потънат в дън земята. Ние бихме били само доволни от това, не е ли така? Всички ние така сме устроени.

А ето, кабала казва, че тази взаимна ненавист ни е дадена специално, за да можем да се насочим към обединение чрез връзките на любовта. А „любовта” – това е, че ние чувстваме другия, чувстваме неговите потребности преди своите, по-важни от своите, и ги обслужваме от все сили.

Между нас остава отблъскващата сила във формата на ненавист, подобно на резистор – елемент за съпротивление, който се намира между точките на електронна схема. А ние, въпреки това съпротивление между нас, полагаме път над него и го преминаваме с нашия стремеж, с нашия „ток“, влечението един към друг. И тогава проявяваме в това съпротивление енергия – енегрията на любовта, енергията на участие.

Тази енергия ще се отдели в нас, ще се усвои от нас, ще се осъзнае като постижение на цялата сила на природата, на всички нейни части, в нейната вечна хармония. В това състояние ще живеем не поотделно, всеки в своето елементче, а между тези елементи, израствайки върху това съпротивление, издигайки се над него. Взаимната ненавист и взаимната любов заедно ще създадат помежду ни мрежа от такива взаимоотношения, които ще са в порядък по-високи, отколкото сегашните.

Сега, помежду си, ние се намираме в състояние на отблъскване, като отделни разединени, счупени елементи. От друга страна, издигайки се, ние създаваме помежду си единание, сплотеност, единство и започваме да усещаме тази мрежа като висша, като ново висше измерение, в което от сега нататък протича нашия живот. И това е висшият живот – вечното, съвършено същестуване, което се намира над сегашното, ограничено от смъртта, всъщност умъртвяващо ни всеки ден.

Ето за това ни е необходимо егоистичното съпротивление от една страна и неговото поправяне със свойството на любовта от друга. Тук е необходимо именно съединение в себе си на тези две противоположни свойства – но свойството на любовта има превес пред свойството на ненависта и ни дава духовно извисяване, за да се изтръгнем от този свят нагоре, във вечността и съвършенството.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43582]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI„, Рим, урок №2

Работата в групата е много важна. Без групата, напредъкът е невъзможен. Теоритичното изучаване на първоизточниците изобщо няма да помогне на човек, тъй като с това той не се променя.

Той трябва да влезе в «лабораторията»: да работи в групата, да се подложи на въздействието ѝ, път след път да скланя пред нея глава и да я възвисява в очите си, за да могат другарите му да му повлияят. А понякога – напротив, да възвисява себе си, извършвайки отдаване в групата, като вижда другарите си малки. Така се води работата, от две страни и подред, в зависимост от това, с каква сила човек се въоръжава.

Моята бъдеща душа – е «съпротивлението» в общата духовна система, разположена между «плюс» и «минус». Понякога действам в групата, като изхождам от своята положителна сила, а понякога – от отрицателната. И съответно, понякога получавам от групата добавка към положителната сила, а понякога – към отрицателната.

Така се развива моят «резистор» (R), ставайки все по-близо до групата, включвайки се в нея, докато не стана нейна вътрешна част.

Когато съм включен в групата, аз ставам като капка семе в утробата и там започвам да се развивам. Ако с целият си изначален егоизъм мога да анулирам себе си в групата, като нейна интегрална част, то аз се наричам «зародиш».

И веднага моето егоистично желание започва да расте по експоненциала. Така преминавам етапите на развитие в самоотричане пред групата.

1. Първият етап се нарича : „девет месеца зараждане“. Това е първата част от развитието, която когато завърши, аз се раждам.

2. Тогава настъпва втората част: егоизмът ми нараства още повече и аз още повече анулирам себе си пред групата, но вече активно: работя в отдаване на другите. Този период на «детството», на малкото състояние се нарича «две години кърмачески период».

3. По-нататък аз преминавам през третата част на егоистичното развитие и достигам до «тринайсет годишна възраст».

4. След това аз мога постепенно вече да действам в отдаване на целия си егоизъм, докато не стана цялостен човек (адам) – от 20 години и нагоре.

Целият този път аз преминавам посредством егоизма, развиващ се според моите действия, които представляват на чертежа скалата на времето (t).

По такъв начин, чрез включване в групата, а след това – в целия свят, когато той вземе пример от нас и по такъв начин започне да се развива – това е всъщност практическата реализация ная науката кабала.

От 2-я урок на конгреса „NOI!“, Рим, 21.05.2011

[43707]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI„, Рим, урок №2

Досега ние сме се развивали под въздействието на двете противоположни сили. Днес, когато сблъсъка на тези сили става опасен, наша задача е да ги приведем във взаимна хармония.

А за това ние трябва да създадем между тях съпротивление – нещо като „резистор“ (R), разположен между плюс и минус. Тогава ще получим «лампичка» или «мотор», поставяйки съпротивление между двете противоположности, ще получим известно разкриване, което ще усетим в себе си като проявление на плюса и минуса заедно.

Как да направим такъв „резистор“? Затова ние искаме правилно да използваме двете сили: положителната и отрицателната, като едно цяло.

Ето защо човек се състои от две сили. Докато отрицателната сила – нашият егоизъм, не се е развил в нас отначало докрай, ние не можем да пристъпим към тази работа, без да сме усетили конфликт, съпротивление. Но днес ние започнахме да го разкриваме. Нашият свят, животът ни, нашата природа се оказва между менгемето на двете сили и ние не знаем къде да се денем от тях. От една страна стои егоизмът със знак минус, а от друга страна – силата на Природата, силата на Твореца със знак плюс.

Положителната сила на Природата извършва отдаване, дава живот, развива. А силата на нашия егоизъм иска да погълне всичко в себе си за наслада, да унищожава и разрушава. В нашия свят ние виждаме достатъчно резултати от неговата дейност. Ако не беше силата на Природата, която ни възпира и не ни позволява да правим всичко, което си наумим, ние бързо бихме разрушили целия свят още във времето, когато сме воювали с пръчки и камъни.

Задача на силата на Природата е да ни води напред, за да натрупаме разум, да станем по-развити и в същото време все по–опасни. Това вселява в нас страх от безразборно прилагане на своето оръжие.

Така достигнахме до сегашното положение на нещата и сега трябва да създадем съпротивление между двете сили.

Честно казано, това съпротивление се нарича «човек» (адам). То ще стане наше свойство, включващо двете сили. Ние трябва да формираме, да моделираме себе си, като от пластелин, да изваем, да отделим излишния материал, за да остане нужната форма. Ние очертаваме нейните граници, между двете противоположни сили – и науката кабала ни обучава на това, как да го направим.

От 2-я урок на конгреса „NOI!“, Рим, 21.05.2011

[43694]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес ”NOI”, Рим, урок № 1

Въпрос: Кабала ни учи, че Творецът е добър и твори добро, но как да съвместим това с живота, който е изпълнен с всякакви проблеми и болка?

Отговор: Творецът е добър и твори благо, но до това трябва да се достигне, да достигнем подобие на свойствата с Него. Но ако аз съм лошо и непослушно дете и не желая да чуя онова, което ми казва мама, то тя първо вика, а след това ме наказва.

А аз казвам, че мама е лоша, както обикновено мисли наказаното дете. Нейните викове и удари са били целенасочени, понеже тя е искала аз да постъпвам добре. И как да видя зад всичко това, което се случва с мен, доброто отношение към мен – даже ако го възприемам като лошо, като дете?

Как да разбера, че именно там, където аз се усещам зле, аз трябва да се попълня и да поправя своето отношение към природата, към човека, към групата – да поправя своето его, за да усетя, че това е било доброто.

Този, който се старае това да се случи, колкото се може по-бързо и е готов да намери в себе си това място, той, нуждаещият се от поправка започва да вярва, че светът наистина е изпълнен с добро и че Творецът е добър.

Там, на онова същото място, където сега откриваме този свят – ние започваме да усешаме разкриващите се сили на природата, които пронизват всичко и съединяват всичките части на творението: неживата, растителната, животинската и човешката.

Изведнъж започваме да виждаме, че това не е този свят, а е духовния! Започваме да откриваме в него все повече и повече сили – вечни сили под управлението на които ние съществуваме.

И тогава сякаш този свят изчезва – той става съвсем прозрачен, неустойчив.Той и сега е виртуален и целият се намира в моя мозък и на мен само ми се струва, че го виждам отвън. Така ние поправяме своето възприятие.

Получава се, че всички проблеми и неприятности са индикации за твоята непоправеност, и посочват направо мястото на повредата, казвайки: «Ето тук поправи» «И още ето тука», и ако направиш това бързо, то ще поправиш несъвършенното.

И ако не знаеш към какво да се обърнеш, веднага се ориентирай към групата. Ако ти се свързваш с тях и си готов да дадеш онова, което им трябва за вашето съединение, и да приемеш тяхното влияние, ти никога няма да сгрешиш.

От 1-я урок на конгреса ”NOI”, Рим, урок № 1

[43666]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал a-Сулам. От статията ”Мир”: Много е важно да разбереш законите на природата, да разбереш, какво тя иска от нас и да не бъдеш безжалостно наказан от нея.

…Природата задължава всеки човек да получава всичко, което му е необходимо от обществото и да го отдава после на обществото, работейки за неговото благо.

Ние трябва да постигнем равновесие с природата. Равновесие с природата означава, че аз получавам и отдавам еднакъв обем, явявайки се нормален член от обществото, – т.е. аз получавам за себе си толкова, колкото е необходимо за моето съществувание, а отдавам толкова, колкото съм в състояние, до отказ.

Това се нарича равен обем, тъй като само в този случай аз поддържам нормалното функциониране на целия обществен организъм, като клетка в здраво тяло.

Представете си, доколко такъв принцип на получаване и отдаване ни се струва неравнозначен. Да допуснем, аз получавам две хиляди калории на ден за поддръжка на своя организъм, отпуска, почивка, медицинска помощ и др. Получавам обслужване за мен и семейството ми – всичко, което е минимално необходимо за моето напредване. Но затова, аз съм задължен да дам всичко от себе си, всичко на което съм способен, максимално ефективно за полза на обществото.

При това тук няма и не може да има никакви сметки. Сметката е много проста – до изнемогване. Ти трябва просто всичко да отдаваш, като на най-обичания от теб. Тогава ти се броиш за хармоничен член на обществото, само таково общество ще може да функционира.

Всъщност ние към това се стремим: нашето човешко общество ще се проявява все повече, като затворена интегрална система и тогава от всеки ще се изисква все по-голямо включване един в друг, по подобие на клетките в човешкото тяло, където всяка живее и функционира само, за да дава всичко на тялото, за да живее. Ето, до такова състояние трябва да достигнем – съзнателно!

Тази добавка е стряскаща – много стряскаща. Та нали ако ме бяха накарали да правя това, изхождайки от егоистически сметки – да речем ми покажат, че всички хора на земята са мои най-любимите деца, ако са ми дали такова усещане – тогава аз ден и нощ бих се грижил за тях, като родители за любимото си дете. Аз нямаше да имам с това никакви проблеми.

Тъкмо обратното, на мен ми показват, че те са ми напълно безразлични и даже ги ненавиждам, абсолютно не ме вълнуват, нито пък какво ще им се случи. И аз трябва да превъзмогна своето пренебрежение и ненавист, и да започна да се отнасям към тях с любов и нежност. Това звучи ужасно, като несправедливо искане от страна на природата относно човека, който тя е създала такъв дребнав, нищожен, жалък, егоистичен.”И ние трябва така да се променим? С каква сила? За какво? С каква цел?”

Този проблем, стои пред нас – всъщност изключително важен, сериозен, неразрешим на нашето ниво. Но все пак той съществува и заплашвайки ни приближава.

Законът за подобие в природата, който ни обяснява науката кабала, ни изглежда просто неизпълним – да бъдем в пълна хармония с природата, като клетките на здравия организъм или частите на интегралната аналогова система, в която всичко е уравновесено: всичките входове и изходи, всичките и вътрешни звена и елементи работещи в съзвучие помежду си. Затова задачата се решава комплексно вътре в цялата система едновременно.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43624]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→