Желанието да се насладиш е материалът, а намерението – неговата форма. Но ти нямаш намерение и форма, докато то не се срещне с висшата светлина и по време на тази среща не изгради формата.

Ти не можеш сам да създадеш намерение, насочено към Твореца. Ти само се обръщаш с молба (издигаш МА”Н), а отгоре се спуска МА”Д, НЕХИ на висшия заедно с неговата отразена светлина. И когато тази отразена светлина на висшия се облича в твоя материал, тя ти придава форма.

Долната част (НЕХИ) на висшия, обличаща се в низшия, създава формата на низшия. А низшият от своя страна не може да направи нищо, освен да помоли: „Придай ми форма на отдаване!” А каква да бъде тази форма – решава висшият, за това ние трябва да се анулираме.

По тази причина аз мога да получа желание от групата да получа формата на висшия, но групата не ми определя тази форма, тя само пробужда в мен тази потребност. И когато аз моля висшия, издигам МА”Н – аз не му диктувам какво е длъжен да ми даде. Това не би се наричало отдаване, ако аз настоявах да бъда именно такъв и никой друг.

Освен това в мен вече се намира информационен ген (решимо), определящ моята молба. Когато издигам МА”Н – аз издигам това решимо, този ген, за да направи висшият върху него „зивуг”, сливането на мъжката и женската част както при раждане на дете. Това сливане се извършва горе, а аз вече получавам родената от него готова форма.

Всичките ми форми изначално са записани вътре в мен, във веригата на информационните гени (решимот). Аз не определям своята съдба, аз само установявам начина на преход от една форма към друга – по добрия път или по пътя на страданието. Но самите форми вече не могат да бъдат променени, те се определят от корена на моята душа и от нейното слизане в този свят – по същия този път аз съм длъжен да се изкача обратно.

От мен зависи само как ще преминавам от етап на етап – гонен от ударите отзад или привличан от светлината пред мен, а също: бързо или бавно – сам ли ще търся как да се уча от Твореца, или  ще се наложи Той да ме учи с тоягата…

От урока по статията „Кабала и философия“, 05.01.2011

[31884]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Паденията ми показват, че сам никога няма да реализирам важността на Твореца, никога няма да изляза от своя егоизъм и да намеря сили вътре в себе си. Но всяко падение ме учи по своему, като проявява вътре в себе си различни слабости, свойства и етапи. Тези падения са последвани от подеми, но в края по един или друг начин, аз винаги разкривам своето безсилие.

В началото аз искам да задоволя своя егоизъм, което се нарича „да узнаеш колко ангели има на небето”. След това аз насочвам своето внимание към Твореца, желаейки да Го „сграбча”, да видя духовния свят. На мен ми изглежда, че вратите към промените трябва да се отворят пред мен, а не вътре в мен.

И накрая аз започвам да разбирам, че промените трябва да се случат вътре в мен. Улавям нишката на отговора на своя въпрос: избавлението трябва да дойде от вън, защото със сигурност сам не мога да го направя.

Тази работа се извършва с помощта на паденията и подемите, докато човек не достигне до прага на истината, разбирайки, че всичко зависи от него, от промените в неговото възприятие. Светлината ти дава силите да направиш това – ти не ще ги намериш вътре в себе си.

Изискването на човек е все още егоистично, но той вече скланя своята глава пред висшата сила, за да може тя да го промени. Тогава той постепенно се съгласява с факта, че всичко идва от висшето.

На следващия етап човек разбира, че трябва да придобие свойството отдаване вместо свойството получаване. Неговото искаме е егоистично, но това вече е стъпка напред.

След това той работи с обкръжението, за да разкрие светлината, която ще го издигне до духовното богатство. Научавайки за понятието група, той прави себе си зависим от него, все още надявайки се да извлече ползва за себе си.

А после светлината в действителност връща човек към Източника. Това е така, защото той изгражда всичко правилно и остава да промени само един параметър – намерението, крайния резултат: чие благо той иска да постигне?

Така ние съкращаваме пътя – чрез групата се обръщаме към Твореца с правилното искане.

От урока по статията на Рабаш, 05.01.2011

[31837]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В действителността няма нищо друго освен сили. Но те могат да контактуват с нас по определен начин с нашите органи на възприятие, и затова ние успяваме да си ги представим и почувстваме, да ги разберем и да започнем да ги използваме, установявайки връзка с тях.

Но тази сила е съществувала и преди. Всички тези форми, на нейната проява действат само относително нас, с цел да ни разкрият най-първата, единствената Сила, която не притежава никакво одеяние.

Душата – това е също сила, която е непостижима за нас, ако не е облечена в някакво одеяние, във форма, която ние ще сме способни да усетим.

И в тази мярка, в която ние сме поправени, виждаме, как всички преходни форми, в които сме усетили тези сили: твърдо или втечнено тяло, въздух или въобще пустота – всичко това са били преминати от нас въображаеми етапи по пътя на постижението. Но те съществуват само в нашето въображение!

Поради това, че сме се намирали в нашето егоистично желание, то сме били принудени да усещаме тази единствена висша сила в такава форма, в такова “одеяние“, адаптирано за възприятието на нашия егоизъм.

А когато нашето желание да се насладим се поправи и достигне  до своята истинска форма “заради отдаване“, тогава ние ще видим, че всички предишни форми са били само илюзии, призвани да ни помогнат в постигането на поправеното състояние.

На нас ни е нужен целият този път, всички преминати от нас форми, защото те ни учат на познание на Твореца. За сметка на всички изпълнени от нас действия, ние започваме да разбираме, Неговият замисъл спрямо нас, Неговото желание, Неговата любов.

“По действията Му ще Го познаем“, чрез всички тези въображаеми форми, които ние преминаваме, изкачвайки се по 125-те степени, чрез всички светове/скрития. Всичко това е илюзия, скриваща Твореца, но точно благодарение на нея, ние накрая ще Го познаем.

Без да вземем предвид всички преминати крачки и да ги съединим всички в една обща картина, не е възможно да получим никакъв образ на Твореца. Защото ние – творенията, сме обратни на Твореца, и неспособни да постигнем самия Него.

От урока по статията „Кабала и философия“, 04.01.2011

[31748]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как да измеря своето придвижване: по нарастването на егоизма или по степента на отдаване?

Отговор: Отдаването не трябва да се измерва никога. То няма предел, няма форма и очертания, докато не се облече в желанието за получаване.

Ние сме потопени през цялото време в егоистичните си мисли и пориви. Но ако ги преодоляваме и над тях се устремим към Твореца, то придаваме висота и форма на своето даващо желание.

По висота то се сравнява с величината на желанието за получаване, над което искаме да живеем в отдаване. В точно съответствие със своите егоистични импулси, над тях се обръщаме към Твореца.

Защото Той е сформирал в мен това егоистично желание, тази чужда мисъл. И затова, приповдигайки се и като се обръщам обратно към Него, аз сякаш слагам маска на лицето си, копирам и придобивам Неговата форма.

Творецът е откопирал Своята форма върху моето желание за наслаждение, а аз правя обратно копие от това желание и се връщам към първоначалната форма на Твореца – към желанието за отдаване.

Така постигам познание, разбиране и усещане за Твореца: от печата към отпечатъка, и обратно към печата.

От урока по статия на Рабаш, 04.12.2011

[31711]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз разбирам, че Зоар говори само за духовния свят. Заедно с това съществува законът за клоните и корените. И освен това, материалният свят – това е отпечатъка на духовния. Така че, в какво все пак е връзката между тях?

Отговор: В природата има само две сили или две свойства – получаване и отдаване. Всички възможни съединения и връзки между тях ни създават тяхната съвместна, обща форма.

Ако в тази обща форма има желание да получаваш за себе си – това е обратния отпечатък на Твореца, а ако в нея има желание за отдаване – това е пряко копие на Твореца. Повече нищо не съществува. Затова ние говорим, че няма никого освен Него, и въобще, че съществува само Той.

А кои сме ние? Ние сме тези, които желаят да разпознаят тези противоположни или подобни на Твореца форми. Тези форми строят в нас, показват ни на нашия вътрешен екран образа на Твореца.

Защото ние не можем да видим силата сама по себе си, доколкото силата – това е форма извън материята, подобна на електричеството. Аз мога да кажа за наличие на електричеството, само ако то привежда в действие някакъв уред, – само по резултата.

Аз не зная, какво е Твореца. Но Неговата форма аз мога да постигна и съгласно това да видя, да осъществя. И самия аз също съществувам в този свят, в който постигам формата на Твореца.

Зоар говори за това, какви форми на Твореца аз постигам – лоши или хубави, по-добри или по-лоши. Нима от Твореца аз постигам лоши форми?! Да, защото аз съм постигащият, а „всеки съди в степента на своята неизправност”.

Аз постигам на своя вътрешен екран общите форми между това, доколко аз мога да бъда в противоположните свойства. – и това, доколко аз съм способен да се уподобя на Твореца. Именно този контраст постигам, и той ми създава образа на Твореца.

В този образ винаги има две различия – за и против, добро и зло, светлина и тъмнина. Аз постигам разликата между тях, а без нея в мен няма усещане, защото съм творение.

Във всевъзможни такива форми, напомнящи ни земни картини, Зоар ни представя съчетаването на силите – Хасадим и Хохма, получаване и отдаване, които ми създават образа на Твореца. Но този образ те ми създават, защото в моето желание, в моите усещания за Твореца ми се представят за сега в такива неизправени форми.

Може да възникне въпроса: но защо Зоар ми рисува това в такъв земен вид? – Доколкото Творецът изначално ни е привел в тази въображаема реалност, където ние също си го представяме като наш свят с неживата природа, растенията, животните и хората, в който ние съществуваме, свързани помежду си.

И целият този сън, който сега виждаме, е предназначен само за това, – от него и по-нататък ние да се издигнем към истинската картина на реалността.

Иначе ние нямаше да имаме такава възможност. Защото на нас ни е необходима мярка за измерване, някаква основа, с която ние можем да започнем. Някакво изходно състояние трябва да има. Такова изходно състояние е този свят.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 04.12.2010

[31731]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: В своята статия „Науката кабала и философията”, Баал аСулам пише, че „докато науката не се развие до своята съвършена форма, ние трябва да се съобразяваме само с конкретната действителност”. Каква е „съвършената форма”, до която е отредено да се развие науката?

Отговор: Отредено е науката да се развива до такова състояние, когато ще се съедини с науката кабала и ще се влее в същото течение.

Защото, на нашия свят е съдено да се издигне и облече във висшия свят, ставайки негова неразделна част и включвайки се в него с всичките си действия, с всички наши усилия, положени дори в материята на този свят.

Нищо не изчезва безследно – всичко принадлежи към едно мироздание, към една реалност. Затова, естествените науки също ще се съединят и влеят в науката кабала, като нейна органична част.

Науката кабала обхваща цялото мироздание и там ще влязат всички науки на нашия свят. Те и сега влизат в нея – на нас само ни се струва, че съществуват отделно. Защото, всички закони на този свят са същите закони, съществуващи в духовния свят, само че отпечатани в нашия егоистичен материал. Ако материалът работи с намерение да получава „заради себе си” на стъпалото Малхут де-Малхут на Света Асия, то законите се получават такива.

В духовния свят, намерението „заради себе си” се отнася към клипот, нечистите сили – и там това са духовни закони. А тук, те се получават като материални – не могат да бъдат осъзнати, като намиращи се в намерението „заради себе си”.

Ако постигнем окончателното поправено състояние (Гмар тикун), тогава целият този свят, постепенно, все повече се отменя и изчезва. Ние все по-малко го усещаме и все повече негови части изчезват от нашето възприятие.

Започваме да усещаме, колко всичко е преходно и временно. Както при преобразуването на материала от едно състояние в друго, когато формите се връщат в изходно състояние и от „явни състояния” на твърдото вещество се преобразуват в течност, но след това – в не съвсем явно, в газ, а после в съвсем невидимо, в нула/пустота…

Всичко това става в нашите усещания, в нашето възприятие. И ако нашето възприятие се промени, тогава не остава място за общоприетата физика, която, по същество се занимава само с неживата материя. Биологията, зоологията, медицината се занимават с растителното и животинското ниво.

Цялата наша наука, не се издига по-високо от това ниво – неживото, растителното животинското. На човешкото ниво, вече няма „наука” в строгото разбиране на това понятие – само регистрация на натрупани наблюдения от живота, на факти (психология, психиатрия).

В степента, в която този свят ще изчезва от нашето усещане на нивата неживо – растително – животинско, и тези нива започнат после да се „свиват”, издигайки се и включвайки се в човешкото ниво, ние ще престанем да се занимаваме с тези науки, защото ще престанем да усещаме тези явления и да приемаме тяхното съществуване в този вид, в който ни се представят сега.

Цялата тази реалност съществува само по отношение на нас. Ако всички наши свойства и органи на възприятие се променят, т.е. действителността, възприемана от нашите сетивни органи се промени, то каква наука може да има за несъщестуваща реалност?

Всичко е относително…

От урока по статията „Кабала и философия”, 05.01.2011

[31887]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние още не сме разбрали, че всички проблеми са във връзките между нас. Докато все още всеки иска сам да „откъсне плода от дървото”.

Ние трябва да достигнем състоянието „под планината Синай”, за да разберем тази ненавист, за която разказват авторите на Зоар. Тогава ти ще разкриеш тази планина от ненавист и ще започнеш да я поправяш.

А засега това все още е личното его на всеки, без отношението му към другите. Това още не е обратния отпечатък на Твореца. Всеки още не е насочен към връзката с другите.

Така растат децата. До 2-3 годишна възраст в детето все още няма потребност от общуване с другите деца, то играе само със своите играчки. Едва след това то започва да разбира, че може да се играе и с другите, че съществува още някой.

Така и ние в нашето развитие – за сега още не търсим връзка с другите, още не искаме да си „играем” с тях. Колкото и да говорим за това, всичко това е само на думи, но не и в нашите желания.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 04.12.2010

[31734]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Струва ми се, че в своите статии Рабаш се опитва да ни опише духовната работа в чувствена форма…

Отговор: Всичко става вътре в желанието, тоест вътре в нашите усещания. Кабалистите не говорят за нищо друго.

Математиката и всички явления, които ни се струват рационални – също са чувствени, но ние не съзнаваме, че в ума си оценяваме съотношенията между усещанията.

Измерваме ги, претегляме ги, определяме някакво числово значение – но това винаги е работа с усещанията. Дори, ако сравнявам цветови нюанси: „Този е по-жълт, а този – по-бял“, аз оценявам усещанията, които те предизвикват в мен. И така е със всяко нещо – дори с най-рационалните, като че ли лишени от всякакви чувства понятия – във всички случаи работим само в усещанията.

Когато започнах да се занимавам с науката кабала, това просто ме порази: „Какви чувства?! Това да не любовен роман?.. Каква наука е това?“ – докато наистина не започнах да разбирам, че човек се състои изцяло от желания, и всичко, което ни заобикаля – също са желания. Неживите обекти, растенията, животните – всичко това са желания, които по този начин се представят в нашето общо желание за наслаждение.

Аз виждам животни, неживи обекти, хора, небе – в такъв вид усещам явленията в своето желание за наслаждение. Изследвам някакъв нежив материал: с каква сила да му въздействам, за да се нагрее, да се разпадне, да се съедини.

Изследвам животни, растения, самия себе си, отношенията между нас в човешкото общество. Във всички случаи анализирам, преценявам, оценявам, изучавам само съотношения между желанията.

Затова, във всички кабалистични книги е писано само за поправянето на желанието – за да можеш да издигнеш своето желание на такава висота, където ще можеш да бъдеш универсален – Творец, обща сила на природата, най-външният, най-широкият кръг, включващ в себе си всичко. Това трябва да постигнеш в своите желания.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 03.12.2010

[31602]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Злото, което разкриваме в себе си, благодарение на изучаването на кабала, ни помога да изградим над него доброто. Ние нямаме намерение да поправяме самото зло.

Аз разкривам неговите „върхове“ и „провали“ в себе си – ту по-горе, ту по-долу,  очертавайки границите на злото в мен. Какво да правя сега с него?

С него, нищо не трябва да правиш! Само го допълни с добро – точно по същата, но обратна крива, както е казано: „Всички престъпления ще покрие любовта“!

Аз не отменям злото – иначе няма да има над какво да изградя доброто. Тъй че, не изтривам злото, а изграждам над него добро – точно със същата форма.

Затова, трябва да постигна своето зло в цялата му дълбочина и във всички проявления. Идващата светлина осветява най-дълбоките пластове на егоизма и ми показва кой съм, потапяйки ме до самото ми дъно.

Но от мястото, на което съм се оказал, винаги трябва да се стремя да израстна нагоре – да благодаря за разкриването на злото в мен и да използвам всички негови форми за изграждане на доброто.

От урока по статията „Кабала и философия“, 02.01.2011

[31725]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако Творецът иска да ни доведе към своето подобие, то как Той може да пробуди в нас усещането за Неговото величие, ценността на свойството отдаване, за да ни се прииска да променим своето състояние за Неговото?

Не ни остава избор, на нас ще ни се наложи да се издигаме по стъпалата и винаги да се стараем да предпочетем по-високата степен пред своето текущо състояние.

И затова Творецът не може да ни открие своята любов! Защото, ако любовта се разкрие, това на мига ще унищожи цялата стълба – цялата разлика между степените. Детето – е главата на семейството и си мисли, че всичко е за него, изисквайки от родителите си. То се ползва от тяхната любов!

Ако то се намира някъде на чуждо място, ще се държи по съвсем друг начин, няма да изисква така, както вкъщи. То ще се стеснява, ще се бои. А в къщи – няма нито срам, нито страх!

И затова, ако Творецът ни разкрие своята любов, ние ще сме като децата, никога няма да можем да оценим Неговото величие и да се издигнем до Него. В нашия свят на нас ни действа природният инстинкт, заставящ ни да растем и да се развиваме. Но в духовния свят не съществува такъв животински инстинкт! Ние трябва сами да получим това желание.

А ако Творецът ни се открие като любящ – ние ще Го пренебрегваме във всичко… И затова Той трябва да се скрие, за да ни даде възможност да се развием и да оценим Неговото величие – в тъмнина. При светлината ние не бихме могли да направим това.

Именно затова се оплакват нечистите сили (клипот), които биха искали да разкрият Твореца още преди получаването на екран. Но тогава в нас въобще не би останала никаква възможност да постигнем отдаването.

От урока по статията „Кабала и философия“, 03.01.2011

[31629]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→