Въпрос: Какво представляват парите? Защо хората толкова се интересуват от тях?

Отговор: „Парите“ (кесеф) – означават екран, от думата „покритие” /кисуфа/. Това е светлината Хасадим, която покрива, скрива егоистичните желания и така дава възможност да бъде получена цялата светлина Хохма.

Затова в материалния свят парите имат такава голяма ценност и с тях може да се купи всичко, каквото си поискаш. Всяка вещ има паричен еквивалент, и всичко се измерва в пари.

А в духовното всичко се измерва с анти-егоистичния екран, с това какво покритие имаш от светлината Хасадим. Чрез тях се определя степента, височина, силата на човека, тъй като съгласно това одеяние той може да приеме светлината Хохма.

И така, има егоистично използване на такова понятие като „пари” и използване „заради отдаване”. И съответно ритуалните съсъди в Храма се разделят на „сребърни”/сребро/кесеф от думата покритие/кисуфа/ и „златни” /злато/захав от думата „дай това”/зе-ав/ .

Има такова понятие: „джобни пари” /които понякога се дават на детето/  – това са пари, които са необходими на човека, за да се чувства защитен от „нищета”, т.е.има необходимото покритие за желанието си да се наслади.

„Джоб” – това е получаващ съсъд, а джобни пари – това е покритие, точно съответстващо на получаващите ми желания/съсъди, позволяващо ми да се задържам на минималното стъпало на отдаване, Нефеш, както „хафец – хесед”, не нуждаещ се от по-голямо напълване.

Всеки определя степента на необходимото покритие съобразно своето стъпало. Но ако у детето изникне въпрос за какво да похарчи получените пари, те вече не се наричат „джобни пари”, защото излизат от рамката за осигуряване на необходимите потребности /да си купи закуска в училище или даже бонбони, или сладолед, което за детето в някаква степен също се счита за необходимо/.

От урока по статията „Кабала и философия“, 04.01.2011

[31757]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Не е възможно да напредваш без обкръжение. Как може да бъде изградено обкръжение, по време на четенето на книгата „Зоар”.

Отговор: Ние изграждаме обкръжение, когато всички заедно искаме да постигнем всичко, за което четем в „Зоар”, във връзката между нас. „Зоар” ни рисува различни форми. Какво представляват те?

Ако се свържем един с друг, тогава ще постигнем някаква форма на връзка помежду си. Тази форма на връзка ще се нарича, например, „заек”. Следващата форма на връзка ще се нарича „крава”, а другата – „магаре”. 

И може би, ще стигнем до такава връзка, която вече ще се нарича „човек на различните стадии на развитие” – зародиш, отглеждане, израстване, – докато не постигнем нивото на човека. Тогава, формата на връзката между нас, ще приеме вид на човек. Тоест това не съм аз, не си ти или той, а формата на връзка между нас – някаква формула на връзката, ще ни придаде образа на човек.

Човекът в духовното – това е отдаване. Но какво е отдаване? Каква е неговата форма? Това е някакво поле между нас, което наричаме човек. Това поле, преминава през всевъзможни състояния, за които „Зоар” разказва, като за хора с различен цвят на косата, очите и т.н.

Тук се има предвид, само формата на връзката между нас. Освен за това, в науката кабала не става дума за нищо друго. Защото няма за какво повече да се говори.

Няма какво да се каже за желанието за наслаждение – то просто се стреми да получи наслаждение. Но, в зависимост от степента, в която отделните желания могат да се издигнат над себе си и да се свържат едно с друго в отдаването, във връзката между тях, те създават общата форма, за която разказва „Зоар”. Именно това е формата на Твореца, която ти разкриваш.

Затова, „Зоар” обяснява, каква именно форма на Твореца разкриваш. Това се нарича „човекът в теб” – твоето вътрешно подобие на Твореца. Разкриваш го, в не толкова приятен, поправен вид? Вярно е – засега си такъв. И затова, „Зоар” разказва какви са стъпките, по които напредваш.

Винаги става дума за връзката между нас, – доколко тя съответства на силата на отдаване, на пробуждаща се между душите ненавист, грижа и други чувства. Но всичко това е във връзката помежду ни.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 04.12.2010

[31737]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Злото, което трябва да осъзнаем в себе си, не е егоизмът, придружаващ човека в обикновения му живот.

Истинското зло се разкрива само във връзката с другарите в групата. Когато се опитваш да се съединиш с тях, разкриваш колко ти е ненавистно това и как те отблъсква.

Злото – това е дори фактът, че непрекъснато забравяш за съединението. Считай това за зло! Ако ти е безразлично съединението – това точно е зло. Tи оценяваш своето зло егоистично и съдиш според препълнения си стомах или джоб, въпреки че това не е зло, а просто животинско тяло. Злото се проявява само против съединението – там, където се е случило разбиването.

Осъзнаването на злото и „периодът на подготовка” започват в оня миг, в който ти започнеш да се отнасяш към групата като към място, където минава границата/хребетът пред духовния свят. Първата връзка с останалите – това е и минаването на махсом – онзи мост, който се открива от теб към другите.

Ако ти се съединиш с тях в едно цяло, в най-първото свойство, най-малкото решимо – това се разкрива като преход/мост към духовния свят.

Само тук, във връзката с ближния, има зло, а всичко останало не е зло, а просто „слабости” на животинското тяло. Трябва напълно да преместиш вниманието си от вежливото обръщение и „интелигентното отношение” към истинското зло, където се е случило разбиването. Иначе ще считаш, че вълкът и лъвът са зли, а птичките са добри. Ние сме свикнали да гледаме на творението по такъв извратен начин, че заради това не виждаме истината.

В момента, в който пренесеш цялото си внимание върху връзката с ближния – ще локализираш духовната област, която лежи единствено там, и тогава между вас ще се разкрие Творецът.

От урока по статията „Кабала и философия“, 02.01.2011

[31721]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как човек да избере отдаване вместо получаване?.

Отговор: На първо място, това изисква подготовка на сърцето. Човек трябва да поиска това да се случи. Дори, ако той в последствие излезе от пътя, защото Творецът ще повиши неговото егоистично желание и чужди мисли, подготовката, която е направил, все пак ще си свърши работата.

Второ, трябва да отдели време за учене и за правене на неща, свързани с отдаване. Това също ще му даде сили да се върне на пътя.

Трето, трябва да мотивира обкръжението да отдава и да достигне взаимно поръчителство, така че нито един от приятелите да не спира да мисли за това, а винаги да се стреми да се издигне над разума и егоизма. Постоянната, обща мисъл на групата е възможно най-сигурната гаранция.

Написано е: „Всичко, което е в силите ти – направи го.” В крайна сметка, нашите общи усилия пробуждат поправящата светлина. Човек трябва да разбере, че е необходимо да задължи Твореца да му даде светлина. Творецът непрекъснато увеличава неговите егоистични желания, а само понякога го пробужда с желание за отдаване, светлината, за да запали неговата вътрешна искра, която той трябва да донесе в групата. Но това може да стане само няколко пъти и ние не трябва да го чакаме, защото този вид пробуждане е свързано с много неприятен разчет.

Това е така, защото Творецът не може да ти даде желание за отдаване „безплатно”. Затова, ако чакаш за него, ще трябва да усетиш страдание и да платиш напълно за подкрепата. От друга страна, можеш да помолиш за нея предварително, в съответствие с правилото „Обърни се към Мен и Аз ще ти го дам”. Може да помолиш Твореца за силите на отдаване, и тогава да платиш за тях.

От урока по статия на Рабаш, 04.12.2010

[31704]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Вопрос: Доколко е важно да се участва в предстоящия Европейски конгрес в Берлин?

Отговор: Аз много се надявам, че всички които се учат в нашата система, разбират, доколко е важно за нас и цялото човечество, особенно в днешното ни състояние, обединението на Европа в духовен смисъл. Защото стоим на прага на много тежки събития в Европа. Мисля, че всички вече започват да усещат това.

Всичките розови надежди, възлагани на общия пазар, започват да се топят. И хората виждат, че зад всичко това се разкрива огромната ненавист и отдалечаването един от друг, расте протекционизма.

Затова именно сега е времето с всичките си сили да ускорим разпространението на науката кабала в Европа. Всичките наши приятели живеещи в Европа са длъжни само така да разглеждат своето бъдеще и бъдещето на цялото човечество. Иначе от Европа отново ще пламне пожар. Там вече са започвали две световни войни, оттам може да започне и трета световна война.

И аз мисля, че в Германия по-добре от другите страни чувстват, доколко реална и близка може да бъде тази заплаха.

Но както ни учи кабала, всичко зависи от съединението между хората и достигането на равновесие с природата. А всичко това може да се реализира само с помощта на висшата сила ако човек желае това и се стреми да привлече тази сила, което ни помага да направим науката кабала.

Главното е кабала да бъде разпространявана във всички форми, за да може да достигне до всеки човек в Европа. Ние ще адаптираме статиите и ще ги публикуваме в интернет на всички европейски езици в най-интензивна форма. Забавянето е недопустимо, защото в близките година-две ще са решаващи за мира в света.

Светът го чакат още големи сътресения. И за да се премине през тях по правилния начин – за да не ни изхвърлят в пропастта, а обратно, да ни истрелят нагоре към целта е необходимо да се въоръжим с науката кабала. Всичко зависи от вас!

Да се надяваме, че всичките ни ученици от цяла Европа ще вземат участие в конгреса – дори от най-отдалечените места. Очакваме всички там! Искрено се надявам, че накрая нашия глас ще бъде чут.

От урока по статията „Кабала и философия“, 04.01.2011

[31745]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да направя обрат в желанието за отдаване, което се пробужда в мен?

Отговор: Да предположим, че от сутринта съм неумолимо обезпокоен за нещо. Това незадоволено желание предизвиква мисъл, която трябва да успокоя. Аз съм преследван от този проблем, потопен съм в него и търся начин да го разреша.

Аз съм получил всичко това от висшето. Ако моят проблем се отнасят към нещо, което е жизнено необходимо, тогава аз трябва да го реша без да обръщам много внимание на работата с намерението. Най-напред трябва да обезпеча себе си с насъщната необходимост. За това е написано: „Без хляб няма Тора”.

Но ако това не е нещо жизнено необходимо, ако не е нещо, от което се нуждая на животинското, телесно ниво, тогава аз трябва да се опитам да пренеса тази мисъл към правилната форма. Аз съм я получил от Твореца, за да създам правилна реакция към нея. Тя е „помощ срещу Твореца”. Тя е против целта, но в същото време ми помага да реагирам правилно и отблъсквайки се от нея, да се насоча към целта.

Моята цел е сливане с Твореца. Творецът е Добър и Творящ добро и няма никой освен Него. Той ми изпраща всички проблеми и притеснения, за да ми помогне. Затова над моето притеснение, сякаш правя огледално изображение на него, аз се обръщам към Него, който е Добър и Правещ добро.

Аз трябва да достигна до усещането, че моят проблем е помощ, която ще ми позволи да разбера отношението на Твореца към мен, което е противоположно на усещанията, които се пробуждат в мен. Така аз създавам образа на Твореца в себе си. Притежавайки внимателно и правилно отношение, аз ще мога да разбера защо определени притеснения или проблеми са ми били изпратени имено под тази форма. Аз ще видя обратната на нея форма, формата на Добрия и Творящ добро, който я е отпечатал в мен.

Благодарение на тази „инверсия” аз ще се издигна на степен праведник и в някакво отношение ще оправдая Твореца. Правейки това, аз ще попадна на правилния път. Най-важното е да продължавам, без да заспивам в нито едно от състоянията, на фона на отрицателните форми, които Творецът ми изпраща.

Аз мога правилно да реагирам на тях във всяка секунда само ако се въоръжа с подкрепата на обкръжението. Без него моите усилия са епизодични, но с тях аз съм постоянно „в примката”. Групата изцяло определя скоростта на предвижване.

От урока по статията на Рабаш, 04.12.2011

[31707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Необходимо ни е да опознаем своята природа – всички престъпления и необмислени грешки, иначе няма да можем да се издигнем над тях и да достигнем до Фараона в себе си, за да разберем колко ни пречи. Именно чрез него ние искаме да достигнем служене на Твореца.

Какво значи:”Пусни народа ми”? Кой да ме пусне? Казват, че Фараонът дори изпраща народа на Израел при изхода му от Египет. Тоест необходимо е да преминем през всевъзможни изяснявания, за да се подготвим за изхода – и след това излизаме! Фараонът ни задържа само докато не съберем сила и не станем готови.

Когато разкъсваме границата на духовния свят и преминаваме махсом – това значи, че имаме желание за това, имаме сила, а ако нямаме – преминаването ни е забранено. Затова Фараонът със съпротивата си само ни помага!

Така ние се издигаме над всички препятствия и благодарение на това придобиваме силата на отдаване, на съпротивление спрямо егоизма, твърдостта на екрана, на желанието. Ние увеличаваме желанието си и стремежа към духовното. Всичките „анти-сили” – всичките пречки и страдания се разкриват, само за да ни укрепят и научат.

По този начин трябва да разглеждаме всяко свое състояние – всяка естествено възникваща мисъл или усещане, и да знаем, че именно в него е мястото, където трябва да работим. В нас няма абсолютно нищо, което да можем да оставим такова, каквото е – непоправено.

Отначало ние разкриваме стъпалото „хафец-хесед” ( желаещ само отдаване), издигайки се над всичките си егоистични мисли и желания и признавайки ги за престъпления и грешки. Ние откриваме, че всичко произлиза от една висша отдаваща сила. А след това придобиваме връзките на любовта, извършвайки действия на получаване заради отдаване, които ни позволяват да разберем какво е любовта.

В крайна сметка се издигаме до такова състояние, което се нарича – Кетер. Кетер не се отнася към материала и към нищо, което се случва на долните нива – в него е само първопричината на ставащото долу. А всичко, което се намира под Кетер и чак до Малхут, е необходимо, само за да се даде възможност на Малхут да се изкачи обратно и да се уподоби на Кетер.

Затова накрая ние изграждаме същото отношение към Твореца, каквото и Той има към нас, над своя материал и всичко, което се случва в нас. И тогава не остава никаква връзка с всичко, през което сме преминали, което сме преживяли, решили, направили, разкрили – нито от наша страна, нито от Негова.

Всичко това изцяло се отменя и се разкрива само първото и основно отношение – Неговото към нас и нашето към Него. Това означава, че ние разкриваме всичко само в Кетер, в светлината на Любовта, когато въобще не са важни никакви действия или подаръци, да получаваш, за да отдаваш или да отдаваш, за да отдаваш – всички различия изчезват и всичко се слива в постигането на единството.

Материалът и формата на получаването все едно престават да съществуват, защото те изначално са били създадени от Твореца само с цел да можем с тяхна помощ да достигнем онази изходна, първородна точка, от която Творецът е започнал творението.

От урока по статията „Кабала и философия“, 03.01.2011

[31640]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“. Статия 7, 1988/89 г. „Който не се е трудил в събота вечер …“: Основните усилия се прилагат в работа против знанието, когато човек не знае за кого трябва да работи. Това е много тежко.

Въпрос: Защо е толкова тежко?

Отговор: Защото напълно противоречи на всичко, което съм. Всъщност, то не е просто много тежко, а невъзможно. Няма как да успея със свои сили. Защото нямам никакви средства, за да извърша в разума или чувствата каквото и да е действие над знанието.

Винаги действам, изхождайки от собствените си мисли и желания. А как иначе? Какво друго има в човек?

А за да извърша правилно действие, трябва да се въоръжа с разума на Твореца, а не на творението. Значи ми трябва Неговата глава вместо моята. Как да се сдобия с нея?

Ето защо кабалистите ни дават съвети. Когато човек иска да служи на някой велик, на групата, на приятелите си, той се старае да се отключи от разума и чувствата си, и да приеме вместо тях, разума и чувствата на ближния. С помощта на тези упражнения след това ще изграждаме такова отношение към Твореца.

Тъй като на малкия винаги не му достига „глава”, разум. Самият той не знае как да се уподоби на висшия. Не го разбира. А след това трябва да получи, да приеме част от разума на висшия. Работата с разума на висшия, вместо със собствения е самата вяра над знанието.

Защо именно „вяра”? Нима не е трябвало така и да се каже: „разума на висшия”. Работата е в това, че нисшият придобива главата на висшия, отричайки се от собствения си разум, в свойството хафец-хесед, в свойството отдаване. Иначе не ще може да го направи, не ще може да види действията на висшия и да му се уподоби.

Най-ефективното средство, позволяващо да се придобие мъдростта и величието на новата степен е да се постарае да неутрализира в себе си разума и чувството, за да приеме разума и чувството на ближния, като по-високо, отколкото съм аз. Иначе нараствам само в своето животно – количествено, но не и качествено.

От урока по статия на Рабаш, 03.01.2011

[31584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как се получава, че разумът, който ни е помагал по време на цялата човешка история да растем и да напредваме, днес, в най-решаващия момент, когато ни е необходимо да се развиваме духовно – само ни пречи и ни спира?

Отговор: Работата е там, че разумът през цялото време обслужва твоето его и затова ти е помагал във всичко, през всичките тези хиляди години. А днес, когато си завършил своето развитие на неживо, растително и животинско ниво, и трябва да се издигнеш на новите степени, на човешкото ниво – там е необходим съвсем друг подход.

Всичко се е изменило съвършено – погледа на живота, на света, цялата парадигма и сега на теб ти е необходимо да се отнасяш към всичко с отдаване, с други желания. А умът не иска да работи за отдаването – защото в теб няма желание за отдаване!

Когато при теб дойде желанието за отдаване, разумът ще започне да работи заедно с него. А дотогава в теб има само егоистично желание – разумът обслужва егото. Разумът – това е машина, компютър. Него не го вълнува какви данни обработва, какви цифри му въвеждат. Докато той получава данни от твоето его, от желанието за наслаждение – съответно и работи с това.

Какво може да се направи тук? Опитай се да измениш своето желание, а не разума. Притегли към желанието си светлината, връщаща към източника. Светлината е създала това желание, само тя може да го измени – и тогава твоят ум ще започне да работи за това ново желание за отдаване и ще те съветва как по-добре да отдаваш!

Затова умът не е важен в учението, както е казано: „Не с ум се учи” – всичко определя желанието. Разумът – това е придобивка, растяща редом с желанието.

А на желанието може да подейства само висшата светлина, нищо друго – или обкръжението, което те пробужда и те вдъхновява да измениш своето желание, въздействайки чрез „завист, телесни инстинкти, честолюбие”. Използвайки такива материални средства, твоите земни желания, това те довежда към духовния стремеж.

От урока по статията „Кабала и философията“, 03.01.2011

[31616]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Единственото, което ще ни помогне – това е самоотмяната в групата, пред учителя и Твореца. Което означава да се съединим с обкръжението и да възприемем от него всичко, което е възможно.

В историята са ни дадени множество такива примери. Например Иешуа Бин Нун, който се е удостоил да стане приемник на Моше. Това е вътрешната сила в нас, която довежда човека до последния етап на поправянето – любовта, приближава го до Края на поправянето (Гмар тикун), след силите на Моше.

Това е най-високата степен на получаването заради отдаване! А как се е удостоил той с нея? Докато е помагал на Моше, докато той е обучавал народа: почиствал е стаята, “подреждал скамейките“.

Тоест той се е прилепил към учителя, желаейки да стане неразривна част от него – а после получил от Моше цялата мъдрост. Именно той, а не учениците, които се учели! Той дори и не се учел, получил е духовното „пе-ел-пе“ (“от уста в уста“, чрез общия екран), прилепвайки се за учителя.

А тези, които се учели, са получили това всеки на своята степен (те също са били големи кабалисти), – но не на такава висота, както Иешуа Бин Нун.

Нима те не са знаели за този принцип?! Знаели са – но не са успели да го направят!

Всичко зависи от това доколко човек се стреми да отмени себе си пред учителя и групата. А аз бих добавил още и, че тук влияе и “щастливата съдба“ – т.е. допълнителните условия в помощ, за които ние не знаем, спускащи се, “капещи” свише (късмет/мазал от думата сълзя/нозел). Това много зависи от корена на душата – от нейното предназначение.

Но какъв смисъл има да говорим за това, което не зависи от нас? Просто трябва да изпълним това, което зависи от нас – а то е самоотмяната.

За това е писано навсякъде, за никого то не е новост. Но какво да правим ако то не се получава – по себе си знам, колко трудно е да направиш това. И обикновено човек се спира пред най-простите препятствия – които сякаш е невъзможно да не изпълниш, а той точно това не може да направи… И той дори разбира, че това е полезно във всеки смисъл, дори и в материален, – но нещо отвътре го спира.

От урока по статията „Кабала и философия“, 03.01.2011

[31619]

Filed under: Духовна работа, Учител и ученик - Няма коментари→