Кабалистът страда, защото вижда изоставането на света в придвижването му към разкриването на Твореца, единението, постигането на съвършения живот.

Способни сме да направим това – имаме всички необходими условия, а пренебрегваме тази възможност,не я изпълняваме. По този начин, привличаме към себе си различни проблеми и причиняваме страдание на Твореца.

Кабалистът страда повече от всички, именно, защото е постигнал Твореца. Тъй като спрямо целия свят, той е като майката по отношение на децата си. Целият свят – това са негови келим, части на неговата душа. Докато не са поправени, кабалистът страда за тях повече, отколкото те самите.

Всеки човек чувства своя личен егоизъм и страда от това, че неговото кли е празно. А кабалистът включва в себе си всички, иска да се отнася към тях с любов и да ги напълни с абсолютното добро. Но хората не искат това – не са съгласни да се обединят и, макар и малко, да отменят своя егоизъм, за да създадат едно голямо желание/кли, което да могат да напълнят със светлината на Безкрайността.

Кабалистът не може да поправи света – само страда за него и чака, докато хората проявят минимална готовност да напреднат.

Разбира се, най-много преживява за своите ученици, защото техните страдания са целенасочени. Той не може да им помогне да напреднат изкуствено, защото това ще им навреди, ще попречи на тяхното развитие. Затова, говори с тях на нивото, на което съответстват.

Ние учим от първоизточниците и връзката ни с тях определя, колко можем да получим от тях всички заедно. Именно това разкривам, а не онова, което разбирам в своето желание. Аз работя с общата потребност, която възниква, за да се разкрие на всички.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[32196]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че ако правилно се отглежда новото поколение, то ще премине в духовния свят по естествен начин, без да потъне в своя егоизъм.

Как да се съчетая това с казаното, че човек излиза от тъмнината, разкривайки злото в себе си?

Отговор: Ние се намираме в много голяма система от души, създадена от Твореца. Сега вместо това ни се представя телесно съществуване и нарушена  връзка помежду ни. Причината е само в едно, в нашето бедно, невярно възприемане. И затова трябва да разберем, да изучим как да преминем към правилно възприемане.

Ако бяхме дошли при кабалистите в ранна възраст, щяхме да получим от тях възпитание, което трябва да получават децата. Да възпитаваш – значи да съпровождаш детето в процеса, когато в него растат желания и избухват пориви, предизвикани от смяната на решимот по пътя на естественото му развитие, и да го снабдяваш със средства, за да може то да се справя с тях, правилно да ги изгражда, да изгражда от тях вярно отношение към света.

Днес ние учим нашите деца на това как да експлоатират света, егоистично да му се наслаждават, използвайки всички и всичко. Вместо това ние сме длъжни да научим детето на алтруистично, приветливо отношение към света, на любов. По този начин то ще получи от нас просто друга методика на възпитание, не повече.

 „Как тогава ще се прояви неговото лошо начало?” – питаш ти. Лошото начало никъде не е отишло, то продължава да расте, а ние, съобразно това, осигуряваме на децата средства за неговото поправяне.

Тогава защо да обучавам възрастните, които преминават от животинско стъпало на човешко, ако мога да се заема с децата? Всички те днес се раждат с неспиращи въпроси за живота. Без да чакам те да порастнат и да обрастнат с „животински” желания, аз мога веднага да ги науча да бъдат хора.

Така или иначе, родителите са длъжни да дадат възпитание на детето си. И щом съм си поставил за цел отдаването и любовта към ближния, то нима ще обуча сина си на нещо друго? Разбира се, ще го уча на това, което ми е скъпо на мен.

Нашият дълг е да осигурим на децата си методика, която ще ги изведе на човешкото стъпало. Ние отлично виждаме, какво се случва в държавната система на просветата. И затова, разбира се, трябва да се направи всичко възможно, за да получат нашите деца духовно възпитание.

От урока по статията на Рабаш, 07.01.2011

[32072]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Представляват ли нашите усилия подготовка към духовния живот?

Отговор: Да. Но усилия –  това е обемно понятие.

1. Аз не тичам хаотично от ъгъл в ъгъл, като малко дете, не преследващо определена цел. За него целта е самото тичане. Но моите усилия трябва да са целенасочени. Аз ги прилагам там, където е станало разбиването, в обединението с другите. Защото от любовта към ближния аз се издигам на стъпалото любов към Твореца.

2. Усилията трябва да идват посредством светлината, която всъщност изгражда моя следващ етап. Там може да ме очаква още по-голямо отчаяние или още по-голямо постижение, още по-голямо опустошение или още по-голямо напълнение. Няма значение, какво точно. Такъв е следващия етап на пътя, тъй като ние напредваме между дясната и лявата линия.

И затова, освен правилното място на положените усилия ми е нужен и правилен източник на светлина – книгите, които ме свързват с нея. Значи, трябва да се намирам в група, която изучава първоизточниците.

3. А освен това, ми е нужен наставник, за да знам, как правилно да отварям книгите и как да се отнасям към групата.

Ако човек има тези три неща и умее да ги използва, тогава той е подсигурен. Сега всичко зависи от него. Всеки път отново и отново той трябва да проявява тези компоненти – учител, книга, група – търсейки възможност да ги използвам по най-ефективния начин.

От урока по статията на Рабаш, 09.01.2011

[32272]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние преминаваме през множество кръгообороти, оставайки само с едното егоистично желание. В него ние живеем и се развиваме. То е нашата реалност в този свят. Всъщност, кръгооборотите преминава само точката в сърцето на всеки, а телата отнасящи се към животинската степен, просто се раждат и умират.

И ето, след множество кръгообороти, точката започва да проявява своето действие. Защото материалното желание е завършило развитието си, то вече няма с какво да се захване, то се е разочаровало в опитите си да се напълни и не вижда напред приветливо бъдеще.

Всичко това помага на точката в сърцето, която довежда човека към въпросът за смисъла на живота, за по-високо съществуване, отколкото материалния ни път от раждането до смъртта. Така започва процесът, който се отнася вече към духовния свят.

В природата съществуват две сили: получаващото желание и отдаващото желание. Духовният свят това е свят на отдаването, докато този свят е на получаването. Как да разкрием света на отдаването? Как да влезем в него?

Пред точката в сърцето застава егоизмът, който я спира. Обаче свише, от мрежата на всеобщата взаимовръзка, ме довеждат в групата, учението и учителя. Сега аз трябва да работя с обкръжението, за да издигна отдаващото желание над получаващото. Направил това, аз влизам на своята първа духовна степен. Нейната основа е моят егоизъм, а тя самата представлява отдаването.

Такива са етапите на издигането: увеличават егоизмът ми (1) пред точката в сърцето (2), и аз трябва да вярвам, че тези сили са равни и че мога да реша техният спор, издигайки с помощта на групата своята точка в сърцето, увеличавайки важността на отдаването над важността на получаването. Това се нарича вяра над знанието.

А след това всичко се повтаря: отново ми добавят егоизъм, противостои му точката в сърцето, която също е станала по-голяма, и аз се издигам на стъпало №2. Така ние се издигаме едно след друго по стъпалата на духовната стълба.

От урока по статия на Рабаш, 07.01.2011

[32099]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Къде е нашата свобода? Не по своя воля съм се родил и не съм избирал в живота си нищо: нито семейството, нито страната, нито националността.

Създаден съм от гените на майка и баща, които определят абсолютно всички мои свойства, възпитаван съм бил в обкръжението, в което съм попаднал: дом, детска градина, училище, които не съм избирал – в мен няма нищо мое!

Докато стана възрастен, аз вече напълно съм се оформил и излизам готов, като пирог от печка.

Но работата не е дори само в това! Тъй като ние сме свързани като зъбчати колелца, както ни учи науката кабала и сме частици на единната обща душа, която след това се е раздробила на части. Сякаш от нас са направили „пъзел“ – отпечатали са една обща картина, а след това са я разрязали на малки парченца.

И в него на всеки от нас е отредено строго определено място, на което той най-много подхожда по всички свои параметри – 613 желания, чрез които зависим от един, втори, трети човек, за да се допълним с тях. Всеки зависи от всички във всичко, за да бъде пъзела пълен!

И това не е просто двумерен пъзел, ние не се съединяваме с прости контури – във всеки от нас има „613“ граници, чрез които всеки е съединен с всеки. Представете си такова 613 мерно пространство…

Но за каква свобода въобще можем да говорим?! Ако аз съм само малко парченце от пъзела, което е длъжно да подходи към всички останали по абсолютно всички параметри.

Затова, когато става дума за свобода – разбира се, че не се говори за човек сам по себе си и за неговия независим избор. Тази свобода е една за всички, тя зависи от всички нас! Ако човек може да направи някакво движение, то обезателно трябва да е съгласувано с движението на всички други части, с всички останали души и с всички техни свойства.

Ако се помръдвам в някаква посока, движението трябва да се случи в цялата система. И сега трябва да се намери: какво тогава се нарича свобода на волята ми?

От урока по статията „Свобода на волята“, 07.01.2011

[32126]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Когато нас ни „дърпат за ръкава”, приканвайки ни да разкрием своя егоизъм, – трябва да се радваме на това, защото с това ние придобиваме духовните степени.

Ако човек се е отчаял в този свят, ако си задава въпроси за смисъла и целта на съществуването си, то тези въпроси идват от точката в сърцето. Тогава пред нас откриват възможността да построим духовните степени, нивата за разкриване на Твореца, докато той не разкрие цялата светлина НАРАНХАЙ.

При това всяка, даже най-малка степен, му дава усещането за вечност, извън телесно съществуване, откъсване от плътта. За това е казано: „Светът си ще видиш приживе”. На тези степени човек чувства, че се намира не вътре в получаващото желание, а над него, и затова усеща своят живот във връзка с Твореца, усеща, че е встъпил във вечността.

Ето защо Тора се нарича средство за издигане към свободата от „ангела на смъртта”. Ние се избавяме от желанието за наслаждение заради получаването, което и е „ангелът на смъртта”, и тогава постигаме истинският, нетленен живот.

От урока по статията на Рабаш, 07.01.2011

[32096]

Filed under: Духовността на жената, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние с вас, преживяваме много необичаен период в историяата на човечеството. Започвайки отсега и нататък, всички поколения ще живеят, ориентирайки се според тенденцията: как да се излезе от усещането за реалност в себе си, към усещането за реалността извън себе си.

Ето защо чувстваме толкова голяма опустошеност вътре в себе си, в семейния живот, в отношенията с децата –  и изобщо във всичко, с което се занимаваме.

Това се проследява не само по отношение на случващото се в отделните страни, но и в целия свят. А промените, възникващи в екологията и климата на планетата, от година на година започват да представляват все по-голяма заплаха.

Но всичко се случва, за да може възприемането на реалността вътре в нас, предизвикващо много неприятно усещане, да се промени на способност за излизане от личния егоистичен свят навън, и да открием, че сме излезли от усещането за зло към това за добро.

А, ако стигнем до желанието за отдаване, тогава, разбира се, ще ни бъде добре, защото в глобалния свят, при интегралната връзка между нас, няма да започнем да се унищожаваме един друг. Напротив – ще успеем да напреднем, защото това е единствената възможност да живеем и съществуваме, а не да се унищожаваме.

Но, докато не променим отношението към самите себе си, към близките, към света и общата действителност, природата няма да престане да оказва натиск върху нас. Защото,  вече сме преминали определената ни граница.

Какво, всъщност казва за това науката Кабала? Тя казва, че ако искаме да се развиваме и по-нататък, без да изпитваме страдания, тогава си струва да се съгласим с висшата природа, че нямаме изход и да разбрем, че сегашното ни състояние е много лошо.

Но перспективата ни разкрива възможност за прекрасно развитие и ни дарява, като подарък, пребиваването във вечен и съвършен свят, разкриващ се тук, чрез промяната на нашето възприятие. Затова, необходимо е във всичко, което се случва с нас, да виждаме голяма помощ свише, от цялата обща природа, която по този начин ни помага и насочва към правилно напредване въпреки, че понякога изразява това чрез неприятни въздействия.

Но, ако бъдем чувствителни към всички малки знаци от този род, като послушно и умно дете, разбиращо как да намери общ език с възрастните, тогава ще напредваме добре. Вместо тежък живот, пред нас е едно наистина прекрасно приключение.

От лекцията в аудитория „Кабала на народа”, 28.12.2010

[32201]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

За да има в кли свобода на избора, Творецът е вложил в него две противоположни сили: получаване и отдаване.

Творението се намира по средата между тях, в качеството на средна линия, както езичето на везните, и решава към кое да се наклони. По такъв начин ни предоставят възможност да сме независими.

Въпрос: Какво означава „решава”? Тъй като от доброто и злото аз непременно ще избера доброто.

Отговор: А то зависи от това, какво за теб е добро. Има две скали: истина-лъжа и горчиво-сладко. От две страни на творението се предлагат две оценки: доброто може би е получаващото желание или даващото желание. И двете могат да се усещат като зло. Анализът може да се води съгласно напълването на получаващите съсъди или по напълването на даващите съсъди, в лявата линия или в дясната линия.

Ти имаш две възможности и във всяка от тях се съдържат много щрихи. Ето от тези щрихи ти и започваш да съставяш картината на своето отношение. Така самият ти изграждаш себе си, събираш своя духовен парцуф с всичките негови органи, сухожилия, плът, кости и т.н. Ето как ти е необходимо да насочиш  в единно цяло много детайли.

От урок по статията „Кабала и философията”, 06.01.2011

[32011]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Книгата „Зоар” описва духовните състояния, които постигащите висшия свят  усещат. Но разказва за духовните образи с нашите земни думи.

Тези думи ни напомнят земни образи. Те образуват на нашето „желание за получаване” – егоистичен екран, с нашите земни свойства – земни образи.

Кабалистите са взели за описание на висшия свят думи от този свят, понеже в духовното няма думи, има само усещания и са нарекли с тези думи духовните свойства, които са достигали в своето постижение.

Затова, като четем книгата „Зоар”, сме длъжни да се стараем да разпознаваме висшите духовни сили, състояния, отношения, откъснати от материалните образи, които ние сме свикнали да чувстваме при тези земни думи. Това е много хубаво и полезно упражнение.

Да допуснем, че четем в текста думите: „чело”, „очи”, „уши”, „коси”. Необходимо е да се опитаме веднага поне да мислим за сфирот – кетер, хохма, бина, зеир анпин, малхут, за съответстващи на частите на парцуфа – „чело”, „очи”, „уши”, „нос”, „уста”, Галгалта Ейнаим и АХАП.

„Косите” (сеарот) – това е излишък на отразена светлина, в която не може да се облече пряката светлина, и затова тази отразена светлина се изплисква наоколо, образувайки „косите” на парцуфа.

Това е светлината, която по такъв начин се разпространява отгоре надолу във висшата система, в Рош Арих Анпин, а след това в З”А, и  чрез цялото това множество парцуфим към нас идват сили, за да ни пробудят, да ни поправят и да ни напълнят.

И затова в книгата „Зоар”  ние изучаваме цялата тази система за поправяне на душите

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 06.01.2011

[31971]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Днес на урока присъстват много нови хора. Какъв съвет може да им дадем за смяната на егоистичното намерение на алтруистично?

Отговор: В нашия свят ние постепенно се приближаваме към момента на истината: няма повече защо да живеем. С всеки изминал ден светът открива, че живота му е съвсем празен.

Истина е, че ние все още не сме достигнали плътно до решаващата точка и хората все още успяват да се объркват, да скриват тази истина, защото няма с какво да заменят сегашния живот.

Ние трябва да им покажем, че има алтернатива, че преминаваме през определен процес, който се насочва отгоре. Ние сме длъжни да го реализираме. Това е особен, добър процес, прекрасно развитие, извисяващо ни над живота в тялото, което ден след ден се приближава към смъртта. Ето какво трябва да се предаде на новите ученици.

Ние трябва да се издигнем към друго възприемане на реалността. Това не значи че аз просто „сменям картинката”, която виждам от тялото си. Не, аз не превключвам режима на гледане, а наистина излизам в нова реалност, преминавам от един свят в друг. Всъщност, аз на практика променям своето отношение, придавайки му нов вектор от себе си към ближния, или от себе си към Твореца. Защото ближния е помощ, междинно звено, което ми помага да се устремя към Твореца.

Като цяло, аз мога да съществувам в малкото си получаващо желание, възприемайки в него този малък нищожен свят; или мога да се отскубна навън и да усетя вечното битие, съвършенната Природа, където живея без ограничения в света на Безкрайността.

Такава възможност ни предоставя науката кабала.

В миналите поколения само единици са можели да осъществят тази промяна, този преход от един свят в друг. Но днес всеки, в който се разкрива точката в сърцето, тоест духовното желание, може да се опита да го реализира. Започвайки от нашето време и занапред, цялото човечество постепенно, етап след етап, ще извършва този преход.

От урока по статията на Рабаш, 07.01.2011

[32086]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→