Въпрос: Защо паденията се отпечатват в усещанията по-силно от подемите?

Отговор: Защото сме егоисти. Ние сме създадени от желание за наслаждаване, а то усеща или наслаждение, или страдание.

Между тях няма среда и затова, дори в неутралното състояние – при липсата, както на наслаждение, така и на страдание, аз не се чувствам добре. Не ми достига наслаждение. Аз винаги изисквам позитив, нулата не ми е достатъчна.

Ето затова човекът е недоволен. Той има дом, работа, предостатъчно храна, и въпреки това нещо не му достига. Или съседската трева ще е по-зелена, или животът ще е лишен от смисъл…

Нашето егоистично желание не се удовлетворява с онова, което имаме. В резултат на това, ние страдаме от липса на нещо допълнително и то трябва постоянно да нараства, както нараства и нашият егоизъм.

А освен това, нашият източник е Творецът, който ни е създал. Той е единен, единствен и неповторим, и такъв се чувства всеки от нас. Откъде да се вземе напълване за такъв уникум?

Излиза, че ние никога не се пренасищаме, нито с наслаждения, нито с правилна самореализация. Такава е природата на егоизма. Достатъчно е най-малкото падение и нашето геройство се изпарява. Каквото и да е, само да не изпитваме вътрешна пустота!

Желанието за наслаждение изцяло зависи от светлината. Докато тя му свети, то е пълно със сила, дори и да не разбира откъде се е взела. Но когато светлината малко се отдели, ти се чувстваш безпомощен и си готов на всичко, само и само да поправиш ситуацията.

Погледни света: терор, убийства, грабежи, лъжа… Изглежда, че ако дадеш на всеки това което иска, никой няма да направи нищо лошо.

И кой е виновен? Творецът, който не се разкрива и така предизвиква лошите действия. Остава само да се направят верните изводи.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.11.2010

[26684]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Вопрос: Ние говорим за това, че трябва да молим само Твореца. Но какво да направя, ако се срамувам? А може би съм недостойна да Го моля?

Отговор: Бих те посъветвал да не молиш, а да изискваш. И жените прекрасно знаят как да го правят.

А ако говорим сериозно – ако ни е срам да молим Твореца, това означава, че чувстваме, че сме още далеч от Него, че нямаме нищо общо с Него.

А в мъжете поначало, често играе роля тяхната гордост – те се държат като малки петлета: „Та защо аз да Го моля? За какво да моля?”

С други думи, от едната страна е срамът, а от другата – гордостта. Но и двете усещания постепенно отминат. Ако човек се включи в група, това става много бързо. Аз бих те посъветвал да бъдеш по-нагла.

Ако човекът казва: „На мен ми се полага, Ти се длъжен да ми помогнеш!” – Творецът обича това.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 12.11.2010

[26669]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Поръчителството отнася ли се до жените?

Отговор: И жените и мъжете са задължени да достигнат състояние на взаимно поръчителство, независимо от пола.

Когато казваме, че в Синайската планина са стояли мъже, а жените са ги обкръжавали – това отразява вътрешните духовни свойства на всеки от нас.

Жената олицетворява желанието да получи наслаждение, а мъжът е символ на преодоляване („мъж” – на иврит е „гевер” от думата „итгабрут” – преодоляване) на това желание, т.е. – желание да отдава.

Именно това свойство открива против себе си, а по-точно, в себе си, планината Синай – „планината на ненавистта”.

Но обединението и поръчителството се отнасят до всички. Жените също така са длъжни да се стараят да се съединят вътрешно с всички, както и мъжете. Само че мъжете трябва да го проявяват и външно, а жената в себе си.

И освен това, жената трябва да оказва „натиск” върху мъжа. Тъй като мъжа по своята природа е склонен да се вслушва в жената, към жена си. За него жената е като майка, именно така той я усеща.

Защото праобраза на мъжа, Зеир Анпин, се намира между две жени, нукви: Малхут и Бина. Неговата майка е Бина, а неговата жена – Малхут. От Малхут той получава желания, а към Бина се обръща за тяхното напълване.

С други думи, без Малхут той не може да се обърне към Бина, а ако се обърне към нея, то в него не оставя изход, освен да и предаде всичко, което е получил от Бина – Малхут. Така работи той. И затова, жена в неговото подсъзнание заменя в много усещането за майка.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 12.11.2010

[26658]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Откакто завърши конгреса, по време на четене на книгата Зоар се чувствам все едно съм паднал в черна яма. Какво да правя?

Отговор: Старайте се да се измъкнете от нея! Като жаба, бореща се в мляко, пляскаща с лапи, докато от млякото не се образува извара – и тогава тя може да се измъкне на повърхността.

Нищо не можеш да направиш. Казано е: „Всичко, що е по силите ти да направиш – направи го!”

От урока по  книгата Зоар, 16.11.2010

[26706]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Разкрива ти се злото, което не ти дава да влезеш в духовното като стояща пред теб стена.

Затова, ние трябва да се обединим в група – единственото свободно действие, което сме способни да изпълним. А събирайки се заедно, трябва да привлечем към себе си силата на Твореца и с нейна помощ да пробием стената!

Аз стоя пред същата егоистична стена, но вече не съм сам, а заедно с много точки в сърцето, които са съединени помежду си и се наричат „кабалистична група”.

Това е огромна сила, която с лекота може да разбие стената. Тъй като съединявайки се, вътре в нашето съединение, ние разкриваме Твореца, защото ако не привлечем Твореца, тогава не можем да се съединим!

 Аз се обръщам с молба към Твореца и Той ме съединява с останалите. Другият също се обръща към Твореца със същата молба, и се съединява. По този начин, ние внасяме помежду си силата на Твореца, който ни обединява и със същата тази сила разбиваме стената!

Защото тази стена не е някъде отвън – тя е между нас! И работейки над своето съединяване с останалите, ти всъщност се подготвяш за пробива.

Какво означава излизането на народа на Израел от Египет? Те се съединили с такава сила, че стената рухнала – издигнали се над своя егоизъм. Именно това се нарича бягство от Египет.

Няма никакви външни стени. Стената се разкрива, показвайки ни, че не искаме да се съединим един с друг – и това е разкриването на стената между нас. Сега доведи Твореца, за да я разбие, и това е всичко – повече нищо не е необходимо!

Главното е да продължаваме и прекалено да не умуваме. Нашата основна работа е скрита, неосъзната – това е етап на подготовка.

Затова, най-важното е да работим съгласно методиката, дори и да не разбираме всичко – както детето не разбира по какъв начин израства. Стената се намира между нас и нашето единствено свободно действие е насочено срещу нея.

А човекът може да работи над това съединяване дори, когато гледа уроците от дома си, по телевизора. Защото, ние се съединяваме един с друг не чрез вериги – това не е физическо съединение, а чрез вътрешното си желание.

Затова, намирайки се много далеч от центъра, аз мога да се присъединя така, сякаш се намирам в него. Разстоянието не определя нищо, а само желанието и предаността към целта!

Същата тази стена, която чувстваме помежду си, в крайна сметка ще се превърне в лепило, което ще ни свърже един с друг. Същият Фараон, който стои между нас, ще се превърне в Твореца. Това означава, че ние бягаме от Фараона и стигаме до разкриването на Твореца.

Не се преместваме на друго място, а винаги работим вътре в групата, но вместо разбиване и разделяне, ние разкриваме свързващото лепило и съединението.

Това е чисто психологически проблем,  който преодоляваме и изведнъж, тежестта се обръща в полза на съединението, ангелът на смъртта се превръща в ангел на светостта, гробът – в майчино лоно!

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 16.11.2010

[26728]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Предисловие към книгата Зоар, „Нощта на невестата”: Пред Твореца има книга на възпоменанието за злодеянията и прегрешенията, случващи се в света. Тъй като Той се нуждае от тях за деня, когато Той ще извърши чудо (сгула).

Въпрос: Какво е сгула?

Отговор: Висшата сила или Творецът, или светлината е вътре в групата. Аз мога да получа поправяне само ако заедно с групата изучаваме първоизточниците.

Това е сгула – особеното средство, работата на кабалистите, което прави възможно обединението на човека, групата и Твореца в едно цяло. Тяхното обединение е възможно само при условие, че системата, в която се намират те, се използва правилно.

Дори сега ние сме част от нея. Всичките световете и парцуфим са тук, но за да се проявят, ние трябва да пробудим въздействието на духовните сили върху нас. Само желанието не е достатъчно. Нуждаем се от средство, което да приведе системата в действие, така че тя да започне да работи върху мен чрез групата.

Системата се привежда в действие с помощта на първоизточниците. Затова ние изучаваме работите на Баал аСулам, Рабаш, Ари и Рашби. Без това аз не мога да установя връзка с духовната система и да я приведа в действие.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар”, 15.11.2010

[26563]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Баал аСулам пише, че човек ще разкрие Твореца само от отчаяние. Означава ли това, че в един момент трябва да отстъпим, да се откажем от продължаване на битката?

Отговор: Не, ние не отстъпваме. Ние се борим да влезем в духовния свят със собствени сили. А след това се отчайваме от силите си и разбираме, че не можем сами да преминем през махсом (бариерата, разделяща ни от духовното). Но само тогава ние действително усещаме необходимостта от Твореца, пробуждаме Неговата сила и се освобождаваме от затвора.

Невъзможно е да почувстваме необходимост от Твореца, докато не се отчаем от собствените си усилия. Сега искаме със собствени сили да се обединим, да променим и да поправим нашите връзки. Ние се опитваме сами да действаме, сякаш Твореца не съществува.

Но когато действително пожелаем да се сближим един с друг, ще разберем това, което малко почувствахме на конгреса: неспособни сме на това. Всеки е отделен от останалите чрез преграда и не може да премине през нея. Всеки седи в собствената си клетка, като пчели в кошер, отделен от останалите.

Когато искам да се освободя от тази клетка, когато положа всички усилия и разбера, че съм безпомощен, тогава ще ми стане ясно, че има Творец, който може да ми даде сила и да ме спаси. Той все още не е бил мой партньор. Сега усетих за първи път, че съм безпомощен без Него.

Така Творецът пробужда Фараона в мен. След като изпитам няколко такива действия, аз осъзнавам, че не мога да се освободя без Него. Веднага щом почувствам това, аз ще закрещя към Твореца и Той веднага ще вдигне всички завеси за мен.

Цялата ми работа е да желая Твореца, да желая Той да се прояви в мен и да измени природата ми, да искам Неговата сила на отдаване да се облече в мен.

От урока по статията на Рабаш, 12.11.2010

[26452]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Върху каква основа се гради стремежът, с който човек се обръща към Твореца?

Отговор: Стремеж можем да получим само от групата! Стараейки се да се свържа с другарите, аз получавам от тях допълнително желание, величието на целта и най – главното  – собствената си нищожност, осъзнаването, че не сме способни нито да си помогнем един на друг, нито да постигнем нещо сами.

Самият аз съм малък егоист и винаги оправдавам себе си. Но когато се свързвам с другарите, се уча от тях. Искам или не, аз виждам, че всички са слаби. А когато всички са слаби, това вече ми действа по-различно от усещането за собствената ми слабост.

В усещането за слабост, получено от тях, съществува елементът на разбиването. В самия себе си, аз не чувствам разбиване, тъй като то се е случило между нас, извън мен, по отношение на другите. Опитвайки се да се свържем заедно, за да разкрием Твореца, във връзката между нас, ние откриваме, че не сме способни да го направим.

Именно това разкрихме на последния конгрес.  Разкриване на разбиването. Отттук трябва да разберем само едно: какво да правим с разкриването, което се намира пред нас? Стигнахме до разочарование, до разкриване на своята неспособност да се свържем. Какво да правим? Да изоставим пътя ли?..

Именно сега, за първи път открихме тази стена и сега имаме само един изход – да се обърнем за помощ към Твореца. Тъй като сами не сме способни да я пробием.

Трябва открито да си кажем, че сме разкрили това състояние и сме неспособни да вървим срещу него.

Опитвайки се да се свържем на конгреса, ние открихме как веднага настъпи охлаждане, разочарование от пътя. Това ни скова – оказахме се като в окови вътре в желанието за наслаждение, неспособни дори да помръднем в посока на обединяването. Това усещане трябва да е ясно за човека.

А сега, трябва само да вземем решение: „Затворникът не може сам да се освободи от затвора “ –  аз не съм способен на това.

Прекрасно! Следващият етап, след осъзнаването на собствената си неспособност  е да помолим Твореца! Именно в това състояние, ако помолиш –  ще получиш! Тъй като си разкрил мястото, на което не си способен да направиш нищо. По рано не си имал с какво да се обърнеш към Твореца. Сега му е времето!

От урок по книгата „Зоар”, 16.11.2010

[26703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Посредством обкръжаващите светлини (ор макиф) и кръглите келим (келим де игулим) ние се движим напред и се придвижваме из духовното пространство от състояние в състояние.

Кръглите келим, желания, съсъди – се отличават с това, че са лишени от екран (масах) и не извършват ударно взаимодействие (зивуг де акаа) според степента на подобие със светлината.

Само екранът придава на съсъда това подобие, тази връзка, благодарение на която кли само определя насоката на движение.

Но в кръглото кли още няма екран, който би построил неговите желания по права линия, отгоре надолу, според степента на съответствие на свойството отдаване. И независимо от това съсъдите без екран също живеят, движат се и се изменят под въздействие на обкръжаващата светлина.

Наистина, как бихме се придвижвали из нашия свят през целия подготвителен период към махсом и вход в духовната реалност, ако не ни въздействаше обкръжаващата светлина?

Какви средства бихме използвали? Нали нямаме екран? Излиза, че бихме се носили по течението и случайността?

Но ако келим все пак са привлечени към екрана, ако в тях се пробужда точката в сърцето и дава първоначален импулс към поправяне, към истина, то те попадат под въздействие на обкръжаващите светлини.

Тези светлини действат съобразно с усилията на кли, с неговото желание и потребност, колкото и “глупаво” да е.

Така и децата не знаят точно как да се движат напред, не разбират смисъла на своите действия и независимо от това растат и се развиват. Всичко това е благодарение на окръжаващите светлини.

Мен са ме довели в група, и аз правя това, което е добре в очите на другарите. Без разум и сили, аз все още не разбирам това, което се случва, но чувствам, че е важно за мен.

Докато човек не встъпи в духовния свят, той не знае жив ли е или е мъртъв, не разбира защо и как живее. Ние изобщо не се ориентираме в реалното положение на нещата, докато не разкрием Твореца, та макар и в най-малка степен.

И затова нас ни водят обкръжаващите светлини. Ние ги привличаме и искаме те да ни въздействат.

В тъмнината, без екран, без намерение за отдаване, в егоистичното намерение ло-лишма, неизбежно произтичащо от разбиването, ние все пак се стремим към лишма, към отдаване. Нека се боим, нека не желаем – но вече не сме безразлични към това.

И затова в такава ситуация на нас ни въздейства светлината, отнасяща се не към линията, а към кръга – към обкръжението на другарите, в което работим.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 15.11.2010

[26587]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако в света не съществува възнаграждение и наказание, то къде съществуват?

Отговор: В нашия свят има възнаграждение и наказание, добри и лоши хора, тук има всичко, което виждате и разбирате.

Казано е: „Светът се движи по неизменни закони”. В рамките на нашия свят във всяко общество, във всяка страна и във всяка цивилизация съществуват свои закони.

Ако отидеш в детска градина, училище, заведение за възрастни – навсякъде има свои закони на общуване, възнаграждение и наказание за тяхното съблюдаване. И така, където и да отидеш, всяко място си има свой устав от закони за група от хора, за обществото или народа.

Но ако говорите за печалба или загуба на човек по отношение на духовния свят, то неговите земни постъпки нямат отношение към духовното ниво.

Те влияят на следващите кръгообороти от души, но не и на разкриването на Твореца от творенията, разкриване на духовния свят, „светът свой да видиш приживе”. И както обяснява Тора, излиза, че този човек нищо не е свършил.

Ние учим, че единственото свободно действие на човека в този свят е усилието му към единение в групата, а всички останали действия не са негови.

Влизаме в сметката само доколкото всеки път избираме по-доброто обкръжение, за да достигнем целта на творението.

От 2-я урок на конгреса, 09.11.2010

 [26410]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→