Ти не си насочен към целта, ако не гледаш на нея чрез групата.

Групата – образно казано, е като лещи, които събира всички лъчи, и ги насочва към целта, без тях ти не можеш да фокусираш своя поглед на целта.

Единствено в групата, в единната връзка между приятелите, аз бих успял да разкрия действията на Твореца.

Ако ние не градим помежду си такава обща област, „общо място”, където има само отдаване в нашето обединение, то ние няма къде да разкрием Твореца. Най-малко, на мен ми трябва поне още един човек, защото минималната група – се състои от двама.

Аз се решавам да се обединя с групата – и сега през цялото време мисля само за това. В нашето обединение, което създаваме, в това „общо място”, се случва всичко, за което разказват Зоар и Тора. И ако аз не съм свързан с другите, то няма къде да разкрия това, за което говори Зоар.

Ако аз се съединявам с останалите, то всички разкази на Тора и Зоар, ТЕС и Талмуд – са само за вида на нашата връзка и за това, какво се разкрива в нея. Аз, с действията си към по-силна връзка, предизвиквам разкритието на Твореца.

Това се нарича Исраел (аз), Тора (книги, учение, група) и Творец (цел) – са едно цяло” – и аз ги обединявам от началото на моето поправяне  до неговия край.

Това съвсем не е сложно – да се концентрираш в една точка. А ако не можеш – то тук целта изчезва и трябва да се фокусираш наново. Съществуват пречки – и в това се състои работата – да се фокусираш върху целта чрез обединение.

Преди всичко останало е необходимо да създадем такава обща област между нас – а за това, което се случва там ни разказва Зоар: как да променим себе си, така че да доведем връзката ни до пълно поправяне и в следствие на това, по закона на подобие на свойствата да разкрием в себе си Твореца.

От урока „Учение за Десетте сфирот”, 20.09.2010

[21591]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие неведнъж сте казвали, че когато четем Зоар, ние сме длъжни да се постараем да разпознаем силата, която стои зад написаното.

Правилно ли е да си представям, че някаква сила говори с мен на непонятен език, а аз се старая да разбера този език, също както малко дете, което слуша как говорят хората с него и усвоява езика?

Отговор: Не, това не е правилно. Със земния си разум и чувства аз никога не ще успея да позная картината, зад която стои Творецът.

Мога единствено в течение на учебния процес да предизвикам особено действие, наричано „светлина, възвръщаща към източника”, и то да построи в мен ново свойство, благодарение на което аз ще почувствам картината на другия свят.

Сега аз не притежавам такова свойство, за да успея да видя Твореца чрез текстовете от Зоар. Но в резултат на моите усилия, това свойство трябва постепенно да се формира в мен.

Това означава, че светлината ми въздейства и изгражда в мен допълнителен орган на чувствата – свойството отдаване, и тогава, в това ново чувство, аз ще започна да усещам Твореца.

Никакви други усилия или цели в изучаване на светите книги няма да помогнат (книги, разказващи за висшия свят и Твореца).

Затова всички мои усилия трябва да са насочени единствено, за да извикам върху себе си обкръжаващата светлина. Защото да разкрия Твореца мога само в случай, че съм подобен по свойства с Него.

Той е изцяло отдаващ. А в мен няма свойството  отдаване, няма го сетивото, чрез което бих могъл да Го разкрия.

Мога да придобия този сетивен орган само чрез въздействие на скритата светлина, възвръщаща към източника. Светлината създава в мен свойството отдаване – и тогава аз разпознавам Твореца.

Затова когато чета книгата Зоар трябва да се стремя да предизвикам върху себе си тази светлина.

От урока по книгата Зоар, 20.09.2010

[21561]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всичко се постига в резултат на усилия. Не очаквай нещо да се измени само. С усилията си за съединение  привличаме към себе си светлината.

Колкото повече са усилията, толкова по-силно тя ни действа, и обратно. Светлината се намира в постоянен покой, и ако заедно се стремим към единение, тогава Го принуждаваме да ни съедини.

Приближаваме се един към друг – приближаваме се към светлината. Отделяме се един от друг – отделяме се от светлината. Но нито едно от усилията не се губят, „стотинка по стотинка се натрупват и образуват голямо богатство“.

Всеки път, когато желаем да се съединим, светлината ни въздейства , и дори, ако се отделяме един от друг, светлината вече е успяла да ни поправи, нищо не се губи, а ние извършваме следващото поправяне.

Тези процеси на „свиване“ и „разтягане“, са като вход-изход или като работата на сърцето. Съединяваме се, светлината ни въздейства, поправя съединението ни, и веднага причинява появата на следващата неизправна степен.

И отново трябва да положим усилия – даваме на светлината възможност да ни обедини и отново поправяйки се предизвикваме следващото неизправно състояние – докато не свършат всичките 125 поправяния.

Всеки път аз се издигам над моето неизправно желание, и след това го привличам към поправяне. Първата степен – точката в сърцето ми преминава махсом, а след това привлича към себе си през махсом част от желанията. Тази част, над която тя може да бъде (вяра над разума, бина над малхут).

И така постепенно, докато не пренеса на части през махсом цялото си желание, да бъда над него, след като съм усвоил свойството на отдаване над получаването. Това е степента Х“Х (Хафец Хесед), бина, отдаване заради отдаване. Всичките ми грешки са се превърнали в заслуги, а престъпленията – в грешки.

Сега преминавам на следващия етап – през малка дупчица в следващата преграда, аз се прокрадвам в областта на любовта към ближния.

Отначало само точката в сърцето си, а след това прехвърляйки на части на това ниво желанията си, според степента, доколко мога да ги използвам за любов (напълване) към ближния, превръщам егото в желание за получаване заради Твореца.

Всеки път ние работим със своя егоизъм за все по-голямо единение, привличайки към себе си светлината, със стремежа си към подобие на свойствата. Аз желая, а Творецът, в отговор на желанието ми, изпълнява всички действия.

От урока по статията „600 хиляди души““, 20.09.2010

[21610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Изпратиха ми анекдот:

В корема на бременна жена разговарят две бебета. Едното от тях – вярващо, другото – невярващо.

Невярващото бебе: Ти вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Да, разбира се. На всички е ясно, че живот след раждането съществува. Ние сме тук, за да станем достатъчно силни и готови за това, което ни очаква после.

Невярващото бебе: Това е глупост! Никакъв живот след раждането не е възможен! Ти можеш ли да си представиш, как би изглеждал такъв живот?

Вярващото бебе: Аз не зная всички детайли, но вярвам, че там ще има повече светлина и че ние може би ще ходим сами и ще ядем с устите си.

Невярващото бебе: Каква безсмислица! Невъзможно е сами да ходим и да ядем с уста! Това въобще е смешно! Имаме пъпна връв, която ни храни. Знаеш ли, аз искам да ти кажа: не е възможно да съществува живот след раждането, защото нашият живот е пъпната връв – и така, вече е твърде къса.

Вярващото бебе: Аз съм уверено, че това е възможно. Всичко ще бъде просто малко по-различно. Можем да си го представим.

Невярващото бебе: Но нали оттам все още никой, никога не се връщал! Животът просто завършва с раждането. И въобще, животът – това е едно голямо страдание в тъмнината.

Вярващото бебе: Не, не! Аз точно не зная как ще изглежда нашия живот след раждането, но във всеки случай, ние ще видим мама и тя ще се погрижи за нас.

Невярващото бебе: Мама? Ти вярваш в мама? И къде се намира тя?

Вярващото бебе: Тя е навсякъде около нас, ние се намираме в нея и благодарение на нея се движим и живеем, без нея ние просто не можем да съществуваме.

Невярващото бебе: Пълна глупост! Аз не съм видял никаква мама и затова, очевидно е, че нея просто я няма.

Вярващото бебе: Не мога да се съглася с теб. Наистина понякога когато всичко наоколо утихва, може да се чуе как пее тя и да се почувства как тя милва нашия свят. Аз твърдо вярвам, че нашият истински живот ще започне само след раждането. А, ти?

[21548]

Filed under: Различни - Няма коментари→

Въпрос: Състоянията на духовния път са описани, но как да преминем от едно състояние към друго? Каква е методиката на прехода?

Отговор: Методиката е много проста: нищо в реалността не се изменя, тя е единствена и неизменна, променя се моето отношение към нея и с това в моите усещания се изменя тя.

Даващият е неизменен, природата е неизменна. Всички промени са обусловени от изменението на отношението на човека към света. Даже психолозите казват: не чакай, докато светът се измени – поправяй себе си.

Висшата светлина може да ти придаде ново отношение към реалността и ти лично да се убедиш, че всичко зависи от теб.

Само не възприемай тази ситуация като нежелана и тежка работа – напротив, с това на теб самия ти дават възможност да управляваш.

Наистина, ако всичко зависи от теб и се намира за това сила, чрез която аз мога да осъществя реални промени, то това е забележително!

Само по себе си, от мен се изискват определени усилия, но благодарение на тях аз ставам център на мирозданието!

Малкият човек, предполагащ, че той зависи от природата и от всички, започва да се променя сам – и изменя своето отношение към реалността. Всичко е в неговите ръце.

От урока по статия на Рабаш, 20.09.2010

[21605]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Дайте ни съвет, как да вървим по пътя и методиката на Баал аСулам, за да достигнем целта по най-бърз начин?

Отговор: Вече сме изучили като цяло всичко написано от Баал аСулам и методиката му. Необходимо е само да я реализираме. Удостоени сме да се запознаем с този човек, с тази душа, с трудовете на живота му. Ние живеем с мислите му, намираме се вътре в построеното от него „здание”.

Науката кабала се развива, защото се развиват душите. Все повече и повече души достигат до заключителния етап на поправяне, приближават се до своето реализиране.

Завършило е последното изгнание, и сега ние сме първите, които преминават от това последно изгнание, към пълно освобождение -разкриването на Твореца. И тук действително ни е необходима поддръжка, помощ, голяма светлина, учението, което ни е предал Баал аСулам.

Виждаме по самите нас, колко ни помага това, че го използваме – ако следваме точно методиката му, тогава се сдобиваме с успех, пробуждайки светлината, възвръщаща към източника.

Тази светлина засега действа в нас скрито и резултатите също не са особено видни отвън, но с всеки ден тази сила расте все повече, става по-забележима  и се усеща по-силно. Много се надявам, че скоро ще започнем да чувстваме това, което четем, да усещаме вътре в себе си същите тези форми, свойства и образи.

Всичко, за което четем в книгата Зоар и в Учението на Десетте Сфирот, всички тези картини ще преминат вътре в нас, и ще ни стане ясно, че това не е филм.

Както сега, нашите желания ни рисуват картината на този свят, така след това – желанията ни, само че вече желания за отдаване, – ще ни нарисуват картината на втората природа, на висшият свят. И тогава ще разберем, какво Баал аСулам е направил за нас!

Той пише, че всъщност, Тора започва да се изучава чак след разкриване на постижението. Защото когато ти се разкриват картините на бъдещият свят, ти си длъжен да знаеш за какво е всичко това! Както едно малко дете, което се нуждае от възрастните.

И тогава ще почувстваш, че Баал аСулам и Рабаш се грижат за теб, като за малко дете, и ти обясняват целия този свят.

С тяхна помощ, ти започваш да проникваш все по-дълбоко в него, да разбираш и да извършваш самостоятелни действия.

И всеки път ти се въодушевяваш все повече, а тези велики учители се намират до теб, тези два възпитатели, които през цялото време се грижат за теб и те поддържат през всеки миг и на всяка крачка.

Все още ни предстои да оценим значението на това предприятие, което е създал Баал аСулам, тази огромна подготовка, която е направил: „детска градина”, и „училище”, и целият „университет” на духовният живот, които е приготвил за нас. Ако не беше той, то никакви кабалистични училища не биха могли да ни помогнат.

Защото те само могат да добавят по нещо към това разкриване, което ние извършваме по методиката на Баал аСулам и постигаме духовният свят.

Аз много се надявам, че всички ние ще стигнем до такова разкритие, и тогава ще започнем да разкриваме неговото истинско величие и любов към нас. След това ще можем да общуваме на друго ниво и да се разбираме един друг.

Много се надявам да се срещна с вас в света на истината, където ще можем да обсъждаме всичко произтичащо, поглеждайки го с истински поглед, и ще се разбираме един друг.

Всичко това ще го направим заедно с Рабаш и Баал аСулам, с тяхна помощ, и ще почувствате как те през цялото време ни поддържат, постоянно ни обгръщат с грижа . Нека да се постараем да бъдем достойни за тях!

[21472]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Част 1: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 37, 1985 г.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 366

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

Част 3: „Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)“, том 6, част 15, стр. 1739, п. 100

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 4: Баал Сулам – „Шамати“, статия 96

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

Filed under: Ежедневен урок, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Да се издигнем над усещането горчиво-сладко, без да го вземаме предвид, и да преминем към изясняването истина-лъжа ни помага силата на обкръжението, в степента на стремежа ни да се съединим, въпреки взаимното отблъскване.

Но всички състояния си остават, нищо не изчезва, ние само все повече се издигаме над предишните състояния, и така растем.

И затова всичките проблеми си остават, но ние получаваме антиегоистичен екран, и се издигаме над тях. Предишният опит се превръща в създавана от нас система.

И когато достигнем пълното поправяне – съединението между нас, то в крайното състояние ще присъстват всички лоши и добри свойства. Нищо не изчезва, ще останат всички престъпления и грешки, но те ще се превърнат в заслуги!

Защото само ако те съществуват, ще можем да действаме противоположно „над тях”. На основата на тези две противоположни форми, поради тяхната разлика и напрежението между тях, ние постигаме истинската реалност, „620 пъти” по-голяма, отколкото първоначалната точка, в която не сме усещали нито себе си, нито Твореца.

От това ще направим следните изводи:

Всичко, което сме преминали досега, именно така е трябвало да се случи. „Няма никой, освен Него.”

Всички състояния, които ни очакват в бъдеще, вече включват в себе си записи (решимо) за етапите, през които трябва да преминем.

Но в каква форма ще преминем тези етапи – зависи от нас. Можем предварително да положим усилия, да си направим изяснения и под нашият натиск следващите етапи ще бъдат в подобие на Твореца.

Или пък, не в подобие на Него, но и в този случай, въпреки всичко ще стигнем до добро, но само разтягайки времето, така че светлината ще пробужда в нас страдания, според степента на противоположността ни на Него. Тоест, ние ще загубим във времето и в усещането на страдания.

Затова: миналото е било такова, каквото е трябвало да бъде,  в бъдещето – всичко зависи от мен, а в настоящето трябва през цялото време да се задържам в едно състояние, което се нарича „поръчителство”. Това е степента на връзката между нас, която се пробужда от „светлината, възвръщаща ни към източника”.

Има желание, има точка в това желание – решимо, има и светлина – всички компоненти. А връзката, която трябва да създам между тях, се нарича поръчителство.

Ако го достигна, аз напредвам леко и бързо, с въодушевление и радост, и от този момент и нататък, чувствам себе си така, като че ли съм влязъл в Райска градина!

От урока по статията „Поръчителство““, 17.09.2010

[21479]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Ако аз нямам подкрепата на приятелите си в групата, тогава не мога духовно да напредна. В краен случай  трябва да имам пасивна подкрепа от групата дотолкова, доколкото всеки е способен да я предостави.

Затова великият Кабалист Раби Йоси Бен Кисма е бил в малка група, в която учениците му се стремели като бебета към него – това е било достатъчно за него, за да напредва. Ако той се е стремял съгласно своята степен, а те са се стремели съгласно тяхната степен, тогава това е било достатъчно за него да привлече през тях светлината на Безкрайността.

Светлината е в пълен покой. Тя е еднаква навсякъде и всичко зависи от човека, който я използва. Затова няма разлика между малка група от начинаещи и голяма група от напреднали ученици. Всичко зависи от човека и до колкото той действително се стреми към поръчителство. Според усилията, които влага в групата, той получава това, от което се нуждае – от висшата светлина. Затова той напредва  и помага на другите да напреднат.

От урока по статията „Поръчителство“, 17.09.2010г.

[#21484]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние четем Зоар. Какво е важно за мен – да знам текста във всичките негови подробности или да позная Твореца, защото тук се разказва за Него, за Неговите действия?

Или искам да знам какво е написано за самите действия или от къде, от Кого произлизат тези действия?

Тук се крие преломната точка, водеща или към успех или към провал, към светлина или към тъмнина, към разкриване на Твореца или към запомняне на текста, да уча Тора или Даващия Тора.

Целта е да разкрия и да позная Твореца, стоящ зад текста. Именно Той е важен за мен. Затова мисля, как да разкрия силата, за чиито действия се говори тук.

То прилича на това, как аз седя със Стопанина на Неговата маса, Той е приготвил за мен най-изисканите блюда.

Но аз не гледам на угощението, не обръщам внимание на нищо наоколо. Не пренебрегвам всички, но го използвам за да разкрия Него, да придобия връзка с Него.

Преди всичко: за какво съм седнал на тази маса? – заради Стопанина, за да се запозная с Него, а не заради угощението.

Извършвам всевъзможни действия, за да Го опозная. Тогава ми е позволено да взема от масата всичко, да го опитам и да се наслаждавам, да направя всичко, което ми е угодно, ако за мен е важен Той, а всичко останало е само като средство.

Четейки Зоар, ние изучаваме действията на Твореца – и само за това, за да Го разкрием. Затова е нужно да се съсредоточим над това, което стои зад текста, да проникнем през него.

От една страна, Книгата сякаш ме обърква. От друга страна именно в моите усилия да проникна през текста, аз изведнъж започвам да виждам зад текста Твореца.

Няма друга възможност да Го разкрием. Няма друга връзка със Стопанина, аз не Го разбирам, Той се намира в скритие зад масата.

Мога да Го разбера само от угощението: „Обичам сладки неща – Той ги е приготвил за мен. Той ме е създал, обичащ сладко и ми го е дал. Какво иска Той с това? Аз не обичам много киселото. Но той  ми го дава. Защо?” Аз трябва да Го разкрия в самия себе си.

От урока по Книгата Зоар, 20.09.2010

[#21569]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→