Ние сме родени с егоистично желание да получим удоволствие, но изведнъж някакво ново желание (за духовното) се пробужда вътре в него. Ние можем да развием това ново желание с помощта на нашето обкръжение и книги, така че то да ни отнесе в неговия свят. А старото желания ще отслабне, ще изчезне или напротив, ще се развие, но ние ще се издигнем над него в желание за отдаване.

По този начин настъпва битка в нас между тези две желания: загрижеността за себе си (желанието за този свят) и желанието за отдаване, което се отнася до Висшия свят, Твореца. Ние трябва да увеличим желанието за Висшия, желанието за отдаване в сравнение с противоположното му желание за наслада в този свят. Това съставя цялата ни работа и свобода на избор.

Изборът се състои само от оценяване на важността. Какво искам да смятам за по-важно: желанието, което е насочено нагоре, от което аз сега имам само една малка точка, или желанието, което е насочено надолу в този свят.

Празникът Сукот и цялата работа свързана с него (построяване на специална постройка, Сука) всъщност ни показват как можем да увеличим това малко желание за Висшия. Това желание се нарича „отпадък”, защото го възприемаме като напълно ненужно: някакво си отдаване, любов към ближния, приятелите, съединението… Никой не взима насериозно тези добри думи.

Сука, времена постройка, символизира издигането на важността на този „отпадък” над нашето „Аз” в този свят, издигането на отдаване над получаване. Дори ако се чувствате постоянно в съвършенство, отидете във временното жилище и променете себе си.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 21.09.2010

[21683]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

След всичко казано и направено, резултатите, които получихме от изучаването на науката Кабала, идват от Поправящата Светлина. Тя ми въздейства, като ми изяснява цялата картина на реалността и в резултат аз възприемам духовния свят като картина, която е представена в моите желания. 

Моите желания са средство за усещане, а за да настроят човек към Поправящата Светлина, ние изучаваме книгата Зоар. По време на учението аз  търся начин да видя Даващия чрез картината, която се заражда в мен. Аз трябва да се стремя да Го усетя – Този, който  действа отвътре и формира картината, която виждам. Тази картина стои между мен и Твореца като една маса, изпълнена с угощения. Но кой се намира от другата ми страна? Кой е Той, който формира за мен тази картина?

Затова всичко, което съществува, целият този свят и всичко, което си представям докато чета книгата Зоар, става за мен средство за разкриване на Източника. В този случай аз действително „изучавам Тора”.

Аз търся Поправящата Светлина, но защо? Това е така, за да разкрия Източника, Твореца, както е написано „Целта на науката Кабала е да разкрие Твореца на творенията в този свят.”

Когато четем Талмуд Есер Сфирот, ние също се стремим да разкрием Твореца, така както при изучаването на Зоар. Ние четем за същите неща не на литературен език, а на технически. Освен това ние не я четем чрез сърцата си, а чрез разума си. Но ние правим това със също намерение, което е да разкрием Творецът.

От урока по книгата Зоар, 20.09.2010

[21566]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как е било възможно Рабаш да опише състоянията, през които човек преминава?

Отговор: Това е пътят на всяка душа. Просто душата на Рабаш е получила възможност да пише за това.

В миналото душите са преминали през същите състояния и дори са постигнали по-високи степени. В Тора Мойсей описва в пълни детайли целия път, но вие просто не ги виждате. След това е дошъл Рабаш и е свел обясненията към по-нисшите състояния, изразявайки ги на език, който е разбирам за нас – езикът на чувствата. Баал аСулам също описва тези състояния, но използвайки езика на Светлина и желание, две сили.

Човешкото тяло реагира на различни вещества. Едни от тях ме оживяват, други ме успокояват, а други ме карат да се чувствам щастлив. Тук също ние говорим за духовните компоненти, които ни пробуждат. Преди всичко, това са чувства, които след това са приведени в ред, измерени са и са систематизирани съобразно законите за взаимодействието на Светлината и съсъдите.

Рабаш пише за нещата, намиращи се в духовния свят, по същия начин както вие бихте описали закуската си: половин домат, една четвърт краставица, хляб, сирене, масло, кафе със захар и т.н. Когато хората говорят за това, те усещат същите нещата, които и вие сте усетили.

Разликата е в това, че духовните описания са изразени много по-дълбоко и много по-подробно: какво точно да е сиренето, от какво мляко е било приготвено, от каква крава е било издоено, кой го е направил, кой го е продал, какъв нож е бил използван за отрязването му, какъв нож е бил използван за намазването му и т.н. Вие разбирате всичко това.

Но най-важното е, че вътре във всичко това, вие разкривате важността на Даващия. Всички тези компоненти ви помагат да Го постигнете. Това е разкриването на Твореца на творенията.

От урока по статията на Рабаш, 20.09.2010

[21596]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Рабаш - Няма коментари→

Въпрос: Как да изменим своите ценности? Как да поставим, над всичко материално, животинско, телесно и даже човешко, важността на висшата сила, която постоянно определя и формира мен и моя свят?

Как посредством групата, обкръжението, да я възвися над всичко, което е важно за егоистичното желание?

Отговор: Егоистичното желание и духовното желание за отдаване се различават именно по важността. На материално ниво тя е съсредоточена в кли, а на духовно ниво –  в Твореца.

Цялата работа е в това, на какво ще фокусираш вниманието си – какво съм получил или от кого съм получил.

Важността може да се превключва. Например, за майката детето е по-важно от нея самата. Но как  да последвам примера и по отношение на чуждите за мен хора в този толкова многообразен свят? Как да убедя себе си да пренеса важността от моя живот на някаква скрита сила, която ми рисува този свят?

Заслужава да се запомни: ще направя усилие да разгледам тази сила и ще я разкрия. В мен  ще се появи съсъд за разкриване. Силата и сега е тук но аз не съм фокусиран върху нея в усещането си. Как да концентрирам върху нея своето внимание?

Всичко зависи от важността: ако важността е фокусирана върху Твореца, то аз чувствам Него, живея в Него. И накрая  мога да разпозная това, което по-рано не съм забелязал.

Самият Творец е неизменен, Той съществува в абсолютен покой и само непрестанно действащото решимо ме води в усилията. А след това аз съм длъжен сам да търся начин да концентрирам тези усилия на това, което е действително важно.

Тук на помощ ми идва обкръжението. Подобно на очилата, то фокусира моя поглед на главното.

Ние се обединяваме, повишаваме важността в своите очи и фокусираме общите усилия на мъничката точка, чрез която аз и започвам да виждам Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 20.09.2010

[21600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Творец - Няма коментари→

Въпрос: А за какво ми e нужна групата, съединението?

Отговор: Не се усеща Твореца. Усеща се само в създаденото от Него желание, което става подобно на Него, въпреки свойствата му. Творец наричаме не Него самият (Ацмуто), а нашето усещане  за Него, нашето подобие на Него.

Въпрос: А откъде аз знам, че моето усещане за Него и Той са едно и също?

Отговор: Ние можем да усетим само 1. материята и 2. формата на материята, но не и 3. форма извън материята и 4. нейната същност. Затова можем да говорим само за вижданото и усещаното от нас, на принципа  „От Твоите действия (на мен), ще Те позная”

От урока по „Учението за десетте Сфирот”, 20.09.2010

[21581]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Рабаш пише, че Творецът „чува молитвите от всяка уста”. Но вие казвате, че молитвата трябва да бъде вътрешна. И така, каква молитва чува Той?

Отговор: Молитвата е желание, което стига до Твореца. Има само две сили в света: силата на получаване (привличане) и силата на отдаване (отхвърляне). И има закон за подобие на формата: „До степента на тяхното подобие, силите (обектите) се сближават и до степента на тяхното различие, те се отдалечават.”

Понеже Творецът е абсолютно отдаване, той „очаква” от нас подобие с Него, където желание за получаване би искало да стане подобно на Него и също да стане сила на отдаване. За да осигури това, Той е оставил искра от Себе си, „точката в сърцето”, началната точка на свойството на отдаване, в желанието за получаване, нашата същност. И ние трябва да я развием.

Творецът отговаря само на молитвата за това. Всякакви други молитви не стигат до Него. Той чува молитвата на всеки, който моли за силата на отдаване. Той е закона за отдаване, така че, той реагира само на молба за възможност за отдаване. И ако ние не молим за нея, Той ни дава дори по-голямо страдание, за да осъзнаем за какво трябва да молим.

От урока по статия на Рабаш, 17.09.2010

[21407]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Духовният свят ще се разкрие само, ако ти по време на обучение чрез групата, поискаш това разкриване.

Ти искаш да усетиш Даващия, Основата, единствения Корен на всичко.

Но това може да стане само чрез групата, чрез отдаване, съгласно закона за подобието на свойствата и когато си готов за това.

Нищо, че ти още не разбираш, какво търсиш, – независимо от това светлината върши своята работа. Благодарение на твоята потребност тя действа все по-силно, докато в тебе не се влее духовно усещане и не започне да става все по-ясно.

Тогава ще видиш, че духовната реалност съществува. Недостатъчна концентрация към важността – ето кое се явява причина за скриването.

От урока по статия на Рабаш, 20.09.2010

[#21594]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато четем Зоар, през цялото време си представям земна картина…

Отговор: Това не е важно. Ако зад тази земна картина искаш да видиш Твореца – това също е добре.

Постепенно тази земна картина ще се превърне в картина на свойствата, на качествата – дом, Авраам, растения, животни – всички думи ще започнат да приемат чувствено впечатление.

Ние рисуваме всичко вътре в нашите усещания. И ако сега виждаш само образи и картни, това е защото, сега живееш в привичната картина на този свят.

Постепенно светлината ще ти донесе усещане за свойства, качества, сила. Вместо думи, обозначаващи хора, нежива природа, растения и животни, както се описва в Зоар, ти ще започнеш да усещаш свойствата на всяко от тях в себе си, отношенията между тях.

Тогава ще започнеш да съставяш картната на тези състояния от своето вътрешно чувствено впечатление – картина, която се натрупва в теб от свойствата на всички детайли на повествованието.

От урока по Книгата Зоар, 20.09.2010

[#21563]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Разпространението на науката Кабала и смяната на всеобщия мироглед зависи от нашите усилия по осъществяване на поръчителството между нас.

Ключът към успеха се крие в силата на поръчителството, а не в това, колко знаем и колко разбираме и дори не в това колко работим.

Защото силата на поръчителството пробужда криещата се вътре в нас висша светлина. И тогава тя започва да струи между душите, да пробужда хората.

Да се повика тази светлина може само с помощта на поръчителството. Поръчителството между нас – това е средство, за да привлечем светлината възвръщаща към Източника. Светлината е единствената сила, която променя нашите желания.

В нас е заложено голямо желание и искри, посредством които можем да запалим светлина, ако ги обединим.

Когато ние оставяме егоистичните си желания долу, а над тях съединяваме искрите си – в тях се разкрива светлината, която върши всичко.

Ако не я пробудим – няма сила, която да ни действа. Единственото, което ни помага е светлината. Желанията са само неин резултат.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[#21492]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Участието в ноемврийския конгрес през 2010 година ще струва 800 шекела или (200 долара) на човек. Не е ли скъпо това?

Освен това, аз като мъж и член на групата ще бъда на работа през всичките три дни на конгреса – ще работя в кухнята и при другите съпътстващи дейности. Защо трябва да плащам за участие?

Отговор: Аз вече дадох указания, да не ви допускат до никаква работа. Вие можете три дни да седите в залата на конгреса, като гост. Ние смятаме работата по обслужването не като задължение, а като награда.

И другарите плащат за конгреса, нищо, че са на работа по обслужването – те плащат точно за това. Между другото, попитайте ги, те сами ще ви кажат, че истинският конгрес става точно в кухнята, където те готвят обяд за 6000 възрастни и 1600 деца!

Просто те имат други мозъци !Както например може да се види на конгреса обява: „Внимание! Разпродажба! Специално предложение! Книга, която струва 30 шекела се продава за 40 шекела!”

Всички знаят, че нашата световна организация не получава средства от странични източници, а съществува само от вноските на другарите.

[#21440]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→